Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г

Б Е Л Е Ж К И

*2 Емил Молт, 1876 - 1936 - член на Антропософското Общество, при­те­жа­тел на ци­га­ре­на­та фаб­ри­ка „Валдорф - Астория". Основател на пър­-­

*3 Според ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа, се­гаш­на­та пла­не­та „Земя" е ми­на­ла през три пла­не­тар­ни със­то­яния , на вся­ко от ко­ито се раз­ви­ва и съ­от­вет­на сте­пен на чо­веш­ко­то съзнание.

1. Старият Сатурн (тран­со­во съзнание)

2. Старото Слънце (спя­що съзнание)

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание)

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание)

5. Бъдещ Юпитер ( има­ги­на­тив­но съзнание)

6. Бъдеща Венера (ин­с­пи­ра­тив­но съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание)

Планетарното със­то­яние „Земя" включ­ва се­дем епохи:

1. Полярна епо­ха

2. Хиперборейска епо­ха

3. Лемурийска епо­ха

4. Атлантска епо­ха

5. Следатлантска епо­ха

6. Шеста епо­ха

7. Седма епо­ха } пред­с­то­ят

На своя ред Следатлантската епо­ха се със­тои от се­дем кул­тур­ни епохи:

1. Първа сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноиндийска) 7227 - 5067 пр.Хр.

2. Втора сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноперсийска) 5067 - 2907 пр.Хр.

3. Трета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-халдейска) 2907 - 747 пр.Хр.

4. Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Гръцко-римска) 747 пр.Хр. - 1413 сл.Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременната) 1413 - 3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573 - 5733

7. Седма сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733 - 7893

*4 Духовнонаучното съ­дър­жа­ние на те­зи тер­ми­ни е под­роб­но опи­са­но в кни­ги­те на Рудолф Щайнер „Теософия" (Събр.Съч. №9) и „Въведение в Тайната Наука" (Събр.Съч. №13)

*5 Идеята за „тро­ич­ния организъм" на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е за­гат­на­та от Рудолф Щайнер на­й-­нап­ред през 1917 г. в кни­га­та му „Von Seelen- ratsln" (Събр. Съч. №21):

а) нер­в­но­-се­тив­на­та система: но­си­тел на мис­ле­не­то

б) рит­мич­на­та система: но­си­тел на чув­с­т­ва­та

в) дви­га­тел­но­-ве­щес­т­во­об­мен­на­та система: но­си­тел на во­ля­та

"Начална пред­с­та­ва за „тро­ич­но­то устройство'' на чо­ве­ка мо­же да се по­лу­чи и от К.Унгер - „Какво пред­с­тав­ля­ва Антропософията?", Антр. Из- дателство Даскалов,

*6 Връзката меж­ду два­та про­це­са е обяс­не­на от Рудолф Щайнер в лек­ци­он­ния ци­къл „Eine okkulte Physiolo gie" (Събр. Съч. №128) - „Окултна физиология", 8 лек­ции в Прага, 1911. Книгата е пре­ве­де­на на бъл­гар­с­ки

от д-р Теменуга Станева и е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антро- пософските Дружества в София и Стара Загора.

*7 За под­роб­нос­ти виж Рудолф Щайнер „Въведение в Тайната Наука" (Събр.Съч. №13), гла­ва­та „Сънят и смърт та".

*8 Йохан Фридрих Кербарт, 1776 - 1841 - „Allgemeine Padagogik" (1806)

*9 Виж бе­леж­ка № 4

*10 Виж бе­леж­ка № 3

*11 Виж „Философия на свободата", гл.VІ„Човешката индивидуалност" (Събр.Съч. №4)

*12 Виж R.Stdner „Anthroppsophie. Eine Einfuhrung..."

*13 Виж Р Щайнер „Философия на свободата" (Събр.Съч. №4)

*14 Виж Р.Щайнер „Теософия" (Събр.Съч. №9)

*15 Виж R.Staner „Von Seelenratseln", Kap.IV (Събр. Съч. №21)

*16 Виж Р.Щайнер „Теософия" (Събр.Съч. №9), Глава „Трите свята"

*17 Виж R.Stdner „Von Seelenratseln", Kap.IV (Събр. Съч. №21)

*18 Виж Р.Щайнер „Особените свойс­т­ва на кръвта", лек­ция от 25. 10. 1906 в Берлин (Българският пре­вод на г-н Димо Р.Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества в София и Стара Загора)

*19 Виж бе­леж­ка № 6

*20 Виж Р. Щайнер „Човекът в свет­ли­на­та на окултизма" (Събр. Съч. №137)

*21 Р.Щайнер „Същност на со­ци­ал­ния въпрос" (Събр.Съч. №23)

*22 Юлиус Роберт Майер, 1814 - 1878

*23 Според свръх­се­тив­но­то поз­на­ние чо­веш­ко­то съ­щес­т­во раз­по­ла­га с 12 сетива:

1) Азово се­ти­во (поз­во­ля­ва­що ни да въз­п­ри­ема­ме Аза на дру­гия човек)

2) Мисловно се­ти­во

3) Говорно се­ти­во

4) Слухово се­ти­во

5) Топлинно се­ти­во

6) Зрително се­ти­во

7) Вкусово се­ти­во

8) Мирисно се­ти­во

9) Равновесно се­ти­во

10) Двигателно се­ти­во

11) Жизнено се­ти­во

12) Осезателно се­ти­во

*24 Платон, 428 - 348 пр.Хр.

*25 ев­рит­мия - прак­ти­чес­ки нов вид изкуство, чи­ито прин­ци­пи Р. Щай- нер из­веж­да по свръх­се­ти­вен път от Гьотевото уче­ние за метаморфозата.

Лекциите на Р. Щайнер вър­ху ев­рит­ми­ята об­х­ва­щат то­мо­ве №277 - 279 от не­го­ви­те съб­ра­ни съ­чи­не­ния

*26 Рудолф Херман Лотце, 1817 - 1881. „Allgemeine Physiologie des korperlichen Lebens"

*27 Виж Р.Щайнер „Въведение в Тайната Наука", Глава „Развитието на све­та и човека" (Събр.Сьч. №13)

*28 R.Steiner „Von Jesus zu Christus" (Събр. Съч. №131). Българският пре­вод на г-н Димо Р. Даскалов на те­зи 11 лекции, из­не­се­ни през 1911 в Карлсруе е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дру- жества в София и Стара Загора

*29 Рудолф Щайнер и Ита Вегман, „Основни прин­ци­пи за раз­ши­ре­но ле­чеб­но из­кус­т­во спо­ред ду­хов­но­на­уч­но­то познание" (Събр.Сьч. №27). Книгата е пре­ве­де­на на бъл­гар­с­ки от г-н Димо Р.Даскалов.

*30 Едуард фон Хартман, 1842 - 1906 „Die Philosophie des Unbewusten", Berlin 1876

*31 R.Steiner „Wahrheit und Wissenschaft". (Събр. Съч. №3)

*32 P. Щайнер „Теософия" (Събр. Съч. №9), Антр.Изд. „Даскалов", 1993

*33 Виж бе­леж­ка № 4

*34 Виж бе­леж­ка № 27

*35 Виж Р.Щайнер „Теософия" (Събр.Сьч. №9) и „Въведение в Тайната Наука" (Събр.Сьч. №13)

*36 Анатолий В.Луначарски, 1875 - 1933, рус­ки пи­са­тел и политик. От 1917 до 1929 - на­ро­ден ко­ми­сар по въп­ро­си­те на об­ра­зо­ва­ни­ето

*37 Има се пред­вид лек­ция от Р.Щайнер из­не­се­на на 24.08.1919

*38 Р.Щайнер „Въведение в ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те съ­чи­не­ния на Гьоте" (Събр.Съч. №1). Книгата е пре­ве­де­на на бъл­гар­с­ки от г-н Димо Р. Да- скалов и е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Друже- ства в София и Стара Загора

*39 Франц Брентано, 1838 - 1917

*40 Рихард Вагнер, 1813 - 1883 „Майсторите пев­ци от Нюрнберг"

*41 Едуард Ханслик, 1825 - 1904, му­зи­ка­лен кри­тик

*42 Емануил Кант, 1742 - 1804

*43 Карл Лудвиг Михелет, 1801 - 1893. философ.

Едуард Целер, 1814 - 1908. Теолог и философ.

*44 Мориц Бенедикт, 1835 - 1920 „Die Seelenkunde des Menschen"

*45 Фриц Маутнер, 1849 - 1923 „Die Sprache" (1907)

*46 Виж за­бе­леж­ка № 23

*47 Виж бе­леж­ка № 25

*48 Има се пред­вид сед­ма лек­ция от ци­къ­ла „Erziehungskunst" (Събр. Съч. №294)

*49 Херман Бар, 1863 - 1934, ав­с­т­рийс­ки пи­са­тел и кри­тик

*51 Херман Попелбаум, „Die seelischen und geistigen . Untergrunde des Sports", Dornach 1923

*52 Виж бе­леж­ка № 25

*53 Ha нем­с­ки език: Kehlkopf = ларинкс; Kopf = гла­ва

ЛЕКЦИИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО

Още през 1884 го­ди­на Рудолф Щайнер апе­ли­ра за ос­во­бож­да­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­ето от вся­как­во дър­жав­но опекунство. Сътресенията от Първата све­тов­на вой­на зат­вър­ж­да­ват кон­цеп­ци­ите на Рудолф Щайнер за ни­во из­г­раж­да­не на со­ци­ал­ния жи­во­т,­рес­пек­тив­но възпитанието" и об­ра­зо­ва­ни­ето­.У­бе­ден в све­тов­но­ис­то­ри­чес­ка­та ми­сия на ан­т­ро­по­соф­с­кия ми­рог­лед Емил Малт, ди­рек­тор на ун­гар­с­ка­та фаб­ри­ка „Валдорф-Астория", се об­ръ­ща към не­го с мол­ба за из­г­раж­да­не на училище, пред­наз­на­че­но за де­ца­та на ра­бот­ни­ци­те във „Валдорф-Астория". През есен­та на 1919 го­ди­на в Щутгарт се от­к­ри­ва пър­во­то Валдорфско училище. Педагогиче- ските лек­ции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските учи­ли­ща и дет­с­ки гра­ди­ни са част от об­ли­ка на ци­ви­ли­зо­ва­ния свят.

293. Цялостното поз­на­ние за чо­ве­ка ка­то ос­но­ва на педагогиката. Осно- вен пе­да­го­ги­чес­ки курс I-ва част 14 лек­ции (Дорнах 1919)

294. Методично-дидактични ос­но­ви на въз­пи­та­тел­но­то изкуство. Осно- вен пе­да­го­ги­чес­ки курс ІІ-ра част 14 лек­ции (Щутгарт 1919)

295. Възпитателното изкуство. Основен пе­да­го­ги­чес­ки курс III-та част 15 лек­ции (Щутгарт 1919)

296. Въпросите на въз­пи­та­ни­ето ка­то со­ци­ал­ни въпроси. Духовни, кул­тур­но­-­ис­то­ри­чес­ки и со­ци­ал­ни ос­но­ви на пе­да­го­ги­ка­та във Валдорфски- те учи­ли­ща 6 лек­ции (Дорнах 1919)

297. Рудолф Щайнер и Валдорфските учи­ли­ща - лек­ции и раз­го­во­ри (Щутгарт 1919-1924)

299. Духовнонаучни съ­зер­ца­ния вър­ху го­во­ра 6 лек­ции (Щутгарт 1920)

300. Конференции с учи­те­ли от Валдорфските учи­ли­ща III тома, (1919-1924)

301. Обновлението на пе­да­го­гич­но­-ди­дак­тич­но­то из­кус­т­во чрез Духов- ната Наука 14 лек­ции (Базел 1920)

302. Познание за чо­ве­ка и ор­га­ни­за­ция на обу­че­ни­ето 8 лек­ции (Щут- гарт 1921)

302а Възпитание и пре­по­да­ва­не с ог­лед поз­на­ни­ето за чо­ве­ка 9 лек­ции (Щутгарт 1920-23)

303. Нормалното раз­ви­тие на те­лес­но­-фи­зи­чес­кия ор­га­ни­зъм ка­то ос­но­ва за сво­бод­но раз­г­ръ­ща­не на ду­шев­но­-ду­хов­ния човек. Коледен учи­тел­с­ки курс. 16 лек­ции (Дорнах 1921-22)

304. Възпитателни и пре­по­да­ва­тел­с­ки ме­то­ди от гле­ди­ще на Антропосо- фията 9 лек­ции (разл. гра­до­ве 1921-22)

304а Антропософските въз­г­ле­ди за чо­ве­ка и пе­да­го­ги­ка­та 9 лек­ции (разл. гра­до­ве 1923-24)

305. Основните ду­хов­но­-ду­шев­ни си­ли на въз­пи­та­тел­но­то из­кус­т­во 12 лек­ции (Оксфорд 1922)

306. Педагогическата прак­ти­ка от гле­ди­ще на ду­хов­но­на­уч­но­то поз­на­ние за човека. Възпитанието на де­те­то и мла­дия чо­век 8 лек­ции (Дорнах 1923)

307. Съвременният ду­хо­вен жи­вот и въз­пи­та­ни­ето 14 лек­ции (Англия 1923)

308. Методика на обу­че­ни­ето и пред­пос­тав­ки за въз­пи­та­ни­ето 5 лек­ции (Щутгарт 1924)

309. Антропософската пе­да­го­ги­ка и ней­ни­те пред­пос­тав­ки 5 лек­ции (Берн 1924)

310. Педагогическата стойност на поз­на­ни­ето за чо­ве­ка и кул­тур­на­та стойност на пе­да­го­ги­ка­та 10 лек­ции (Арнхайм 1924)

311. Познанието за чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и въз­пи­та­тел­но­то из­кус­т­во 7 лек­ции (Торкуей 1924)

жүктеу/скачать 1.07 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: