Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Скъпи мои приятели,

След пре­диш­на­та лекция, в ко­ято об­съ­дих­ме чо­веш­ко­то тя­ло от ду­хов­на и от ду­шев­на глед­на точка, Вие си­гур­но сте раз­б­ра­ли твър­де мно­го за не­го­во­то ус­т­ройс­т­во и развитие. Преди да пре­ми­нем към опи­са­ние на фи­зи­чес­ка­та чо­веш­ка природа, не­ка до­ба­вим още не­що от ду­хов­но­на­уч­на глед­на точка.

Вчера чухте, че чо­ве­кът е със­та­вен от три части: „човекът-глава", „чове- кът-гърди" и „човекът-крайници". Видяхте съ­що кол­ко раз­лич­ни са от­но­ше­ни­ята им към ду­шев­ния и ду­хов­ния свят.

Нека още вед­нъж да се спрем на чо­веш­ка­та глава. Вчера казах: Главата има пре­дим­но те­ле­сен характер. На „човекът-гърди" при пи­сах­ме те­ле­сен и ду­ше­вен характер, а на „човекът-крайници" - телесен, ду­ше­вен и ду­хо­вен характер. Разбира се, същ­нос­т­та на гла­ва­та да­леч не се из­чер­п­ва с констатацията, че тя е пре­дим­но „тяло". В дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та не са та­ка ряз­ко раз­г­ра­ни­че­ни ед­но от дру­го и по друг по­вод бих­ме мог­ли да ка­жем с не по­-мал­ко основание, че гла­ва­та съ­що е ду­шев­на и духов- на, как­то гър­ди­те и крайниците. Веднага след раждането, чо­веш­ка­та гла- ­ва е пре­дим­но „тяло", т.е. силите, до­ве­ли до ней­но­то изграждане, са пре- д­с­та­ве­ни в са­ма­та фор­ма на фи­зи­чес­ка­та глава.

Ето за­що гла­ва­та из­г­леж­да та­ка - впро­чем в ем­б­ри­онал­но­то раз­ви­тие тя стои на пър­во мяс­то -, ся­каш в нея на­ми­рат из­раз на­й-­ха­рак­тер­ни­те и уни­вер­сал­ни чо­веш­ки качества. Какво е от­но­ше­ни­ето на гла­ва­та към ду­шев­ния и ду­хов­ния свят? Тя е на­й-­нап­ред­на­ла в сво­ето фи­зи­чес­ко раз- витие, тък­мо за­що­то в ево­лю­ци­ята си е пре­ми­на­ла през не­об­хо­ди­ми­те сте­пе­ни от жи­во­тин­с­ко­то царство. Душевният свят е та­ка свър­зан с гла- вата, че през пър­ви­те го­ди­ни от жи­во­та на детето, той прос­то сънува. А Духът - в гла­ва­та той спи.

Изобщо, в чо­веш­ка­та гла­ва има­ме ед­но за­бе­ле­жи­тел­но съ­че­та­ние меж­ду тяло, ду­ша и Дух. Там има­ме ед­на съ­ну­ваща ду­ша и един все още спящ Дух. Сега важ­но е не друго, а в хо­да на ин­ди­ви­ду­ал­но­то раз­ви­тие да се из­г­ра­дят пра­вил ни съ­от­но­ше­ния меж­ду тях. Вече посочих, че до смя­на­та на зъбите, де­те­то е пре­ди всич­ко ед­но под­ра­жа­ва­що същество. То вър­ши всич­ко онова, ко­ето ста­ва око­ло него. А то­зи факт се дъл­жи на обстоятелството, че в гла­ва­та Духът спи! Но ко­га­то спим, ние сме из­вън тялото. Ето за­що със своя спящ Дух и със сво­ята съ­ну­ва­ща душа, мал­ко­то де­те се на­ми­ра из­вън гла­ва­та си. То е по­-с­ко­ро всред сво­ето обкръже- ние, то жи­вее в хората, ко­ито го заобикалят. Не слу­чай­но де­те­то е под­ра­жа­ва­що същество. Не слу­чай­но съ­ну­ва­ща­та му ду­ша по­раж­да лю­бов към окол­ния свят, и пре­ди всич­ко лю­бов към родителите. Смяната на ­
зъби­те оз­на­ча­ва пос­лед­ния ста­дий от раз­ви­ти­ето на главата, кой­то про­дъл­жа­ва се­дем го­ди­ни след раждането.

Какво впро­чем се из­вър­ш­ва през то­зи период? Извършва се това, ко­ето на­ри­ча­ме формообразуване. Човекът при­ема в тя­ло­то си оне­зи сили, ко­ито са го „втвърдили", силите, ко­ито са из­ва­яли не­го­ви­те форми. Пока- жат ли се вто­ри­те зъ­би на детето, мо­жем да заявим: Първият го­лям спор със све­та е ве­че приключен! Човекът е при­вър­шил това, ко­ето се от­на­ся до не­го­ви­те форми, до не­го­вия облик. И така, до­ка­то - из­хож­дай­ки от гла­ва­та - чо­век пос­ти­га трай­ни­те фор­ми на сво­ето тяло, с „човекът-гърди" нас­тъп­ва не­що друго.

В ан­т­ро­по­соф­с­ки смисъл, „гърдите" са един са­мос­то­яте­лен организъм, кой­то още от са­мо­то раж­да­не има под­чер­тан те лес­но­-ду­ше­вен характер. Гърдите не са прос­то „тяло", как­то главата; те са те­лес­но­-ду­ше­вен орга- низъм, а Духът ви­тае из­вън тях в съ­нищ­но състояние. Ако вни­ма­тел­но наб­лю­да­ва­ме мал­ки­те деца, ще установим, че тех­ни­те гръд­ни ор­га­ни са мно­го по­-буд­ни и по­-жи­ви от­кол­ко­то те­зи на главата. Би би­ло погрешно, ако гле­да­ме на чо­ве­ка ка­то на същество, в ко­ето ца­ри без­ре­дие и хаос.

При край­ни­ци­те не­ща­та са още по-различни. Там още от пър­вия миг на раждането, Духът, ду­ша­та и тя­ло­то вли­зат в из­вън­ред­но дъл­бо­ки и сло- ж­ни връзки. Там де­те­то е на­пъл­но буд­но още в сво­ята на­й-­ран­на въз- раст. Този факт не убяг­ва от вни­ма­ни­ето на възпитатели, ко­ито имат да се спра­вят с из­нер­ве­ни и нес­по­кой­ни деца. Там, в крайниците, всич­ко е будно, са­мо че недоразвито. Изобщо, то­ва е ед­на от тай­ни­те на човека: Духът, оби­та­ващ главата, е мно­го доб­ре раз вит, оба­че той спи. Душата, оби­та­ва­ща чо­веш­ка­та гла­ва е доб­ре развита, оба­че тя сънува. А „чове- кът-крайници" е на­пъл­но буден, но все още недооформен, недоразвит.

Строго пог­лед­на­то - ка­то въз­пи­та­те­ли - ние има­ме за­да­ча­та да фор­ми­ра­ме са­мо „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доб­ли­жа­ва­ме до ис­тин­с­ка­та същ­ност на пе­да­го­ги­чес­ко­то изкуство. Вие под­по­ма­га­те „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред про­буж­дат „човекът-глава". Защото тък­мо те­зи „човеци" мо­гат по­-къс­но да про­бу­дят „човекът-глава". И се­га Вие усещате, че де­те­то но­си в се­бе си не­що забележително. То Ви под­на­ся всичко, ко­ето сва­ля от ду­хов­ния свят още в ми­га на раждането: сво­ят съ­вър­шен Дух и сво­ята от­но­си­тел­но съ­вър­ше­на душа. И Вие има­те са­мо да офор­ми­те това, ко­ето у де­те­то се явя­ва ка­то не­съ­вър­шен Дух и ка­то още по­-не­съ­вър­ше­на душа.

Ако не­ща­та не про­ти­ча­ха по то­зи начин, въз­пи­та­ни­ето и обу­че­ни­ето щя­ха да са невъзможни. Защото, пред­с­та­ве­те си, как­во би се получило, ако тряб­ва­ше да се срещ­не­те с це­лия Дух на ед­но сли­за­що­то от Небето чо­веш­ко същество. В то­зи слу­чай Вие бър­зо щях­те да се от­ка­же­те от вся­ко възпитание, за­що­то бих­те се из­п­ра­ви ли пред за­да­ча­та да въз­пи­та­ва­те

Наскоро аз споменах, че в ези­ка жи­вее един вид гений. Геният на ези­ка е по­-­умен от са­ми­те нас. Извънредно по­учи­тел­но е да вник­нем в стро­ежа на го­во­ри­мия език и в начина, по кой­то Духът ор­га­ни­зи­ра езика.

Обаче ге­ни­ят на ези­ка се про­явя­ва не са­мо там, но и в це­лия за­оби­ка­лящ ни свят. Припомнете си ми­на­ла­та лекция: по от­но­ше­ние на сво­ята глава, чо­ве­кът се ин­кар­ни­ра със спящ Дух и съ­ну­ва­ща душа; та­ка че още от ми­га на раж­да­не­то ние тряб­ва да въз­пи­та­ва­ме чрез волята, по­не­же в про­ти­вен слу­чай изоб­що не бих­ме мог­ли да се до­бе­рем до спя­щия в гла­ва­та Дух. Обаче бих­ме до­пус­на­ли ог­ро­мен про­пуск в из­рас­т­ва­не­то на детето, ако пре­неб­рег­нем то­зи момент. Ние не мо­жем да зас­та­вим де­те­то - с не­го­ви­те не­ук­реп­на­ли край­ни­ци - да иг­рае гим­нас­ти­ка или евритмия. Това е невъзможно. В та­зи ран­на въз­раст - с не­го­ви­те не­ук­реп­на­ли край­ни­ци и нем­лък­ва­ща ус­та - то не под­ле­жи съ­що и на му­зи­кал­но обучение. Следователно, с по­мощ­та на из­кус­т­во­то ние не мо­жем да пос­тиг­нем нищо. По то­зи на­чин ние изоб­що не мо­жем да прех­вър­лим мост от во­ля­та към спя­щия Дух на детето. Можем да сто­рим то­ва ед­ва по-късно, ко­га­то за­поч­нем да го учим на пър­ви­те думи. Първите думи, про­из­не­се­ни от го­вор­ния апа­рат са ве­че про­ява на во­ля­та и та­зи во­ля об­х­ва­ща спя­щия Дух в дет­с­ка­та глава, за да го пробуди. Обаче пър­во­на­чал­но ние не раз­по­ла­га­ме с ни­ка­къв мост. Няма ни­как­ва връз­ка меж­ду край­ни­ци­те и ­
спящия Дух на детето, в ко­ято да се про­явя­ва волята. Сега въз­ник­ва нуж­да­та от друг посредник. А ка­то въз­пи­та­те­ли - по­не в пър­ви­те годи­ни - ние не сме в със­то­яние да пред­ло­жим кой знае как­ви сред­с­т­ва за та­зи цел.

Но ето че на по­мощ ид­ва нещо, ко­ето е един вид „гений", ра­бо­тещ не­за­ви­си­мо от нас. Наистина, ези­кът има своя гений, оба­че в на­й-­ран­ни­те дет­с­ки години, ние не мо­жем да апе­ли­ра­ме към него. Но ра­бо­та­та е там, че са­ма­та при­ро­да има своя гений, своя Дух. И ако той не съществува- ше, в на­ше­то дет­с­ко раз­ви­тие щя­ха да зейнат празнини, ко­ито ни­кой не би мо­гъл да отстрани. Ето за­що ге­ни­ят на при­ро­да­та съз­да­ва нещо, ко­ето за­пъл­ва те­зи празнини. Това ста­ва с по­мощ­та на она­зи субстанция, ко­ято при­ро­да­та про­из­веж­да в „човекът-крайници" и ко­ято на­ис­ти­на съ­дър­жа в се­бе си не­що от на­й-­важ­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на крайниците, а имен­но млякото.

Майчиното мля­ко е в тяс­на връз­ка с гор­ни­те крайници. Органите, про­из­веж­да­щи мляко, са един вид про­дъл­же­ние на ръцете, но в по­со­ка навът- ре. В жи­во­тин­с­ко­то и чо­веш­ко­то царство, мля­ко­то е един­с­т­ве­на­та суб- станция, ко­ято има вът­реш­но срод­с­т­во с край­ни­ци­те и, та­ка да се каже, въз­ник­ва от са­ми­те тях и но­си в се­бе си част от тях­на­та сила. В дет­с­кия ор­га­ни­зъм мля­ко­то е един­с­т­ве­на­та субстанция, ко­ято дейс­т­ву­ва про­буж­да­що вър­ху спя­щия в гла­ва­та Дух. А това, скъ­пи мои приятели, е Духът, кой­то про­низ­ва ця­ла­та материя, за да се изя­ви там, къ­де­то трябва! Да, мля­ко­то но­си своя Дух в се­бе си, и то­зи Дух има за­да­ча­та да про­бу­ди спя­щия в де­те­то Дух. Не прос­то алегория, а не­обо­рим ес­тес­т­ве­но­на­учен факт е, че влас­т­ву­ва­щи­ят в при­ро­да­та Дух, с чи­ито си­ли мля­ко­то блик­ва от тайн­с­т­ве­ни­те дъл­би­ни на природата, про­буж­да спя­щия в де­те­то чо­веш­ки Дух. Тези тайн­с­т­ве­ни връз­ки тряб­ва да бъ­дат яс­но осъзнати. Едва то­га­ва пос­те­пен­но раз­би­ра­ме ве­ли­чи­ето на оне­зи ми­ро­ви тайни, всред ко­ито живеем. Едва то­га­ва раз­би­ра­ме чу­до­вищ­но­то невежество, в ко­ето изпадаме, ко­га­то гра­дим та­ки­ва те­ории за материята, ся­каш тя е ед­на ме­ха­нич­на конструкция, го­то­ва все­ки миг да се раз­пад­не на мо­ле­ку­ли и атоми. Да, оба­че то­ва изоб­що не е вярно! Защото та­зи ма­те­рия - съ­що как­то мля­ко­то - още в ми­га на сво­ето раж­да­не из­пит­ва ис­тин­с­кия и не­умо­лим коп­неж да про­бу­ди спя­щия чо­веш­ки Дух. Както при чо­ве­ка и жи­вот­ни­те го­во­рим за „влечения", т.е. за силата, ле­жа­ща в ос­но­ва­та на волята, та­ка мо­жем да го­во­рим и за „влечения" на материята. А до ис­тин­с­ка­та същ­ност на мля­ко­то ние стигаме, са­мо ако сме наясно: Веднага след ка­то бъ­де произведено, то се из­пъл­ва с коп­не­жа да про­бу­ди спя­щия в де­те­то чо­веш­ки Дух. Ето как всич­ко око­ло нас, раз­г­ле­да­но по то­зи начин, из­вед­нъж треп­ва и оживява. Впрочем ние ни­ко­га не мо­жем да се

ос­во­бо­дим от дъл­бо­ки­те връз­ки меж­ду Макрокосмоса и чо­веш­ко­то съ- щество.

Вие виждате, как пър­во­на­чал­но за чо­веш­ко­то раз­ви­тие се гри­жи са­ми­ят Дух, са­ми­ят ге­ний на природата. И ко­га­то за­поч­нем да въз­пи­та­ва­ме де- тето, ние всъщ­ност по­ема­ме част от ра­бо­та­та на са­ма­та природа. Започ- нем ли да вли­я­ем вър­ху дет­с­ка­та во­ля чрез го­во­ра и чрез на­ши­те дейст- вия, ко­ито то не­съз­на­тел­но подражава, всъщ­ност ние про­дъл­жа­ва­ме она­зи активност, ко­ято е би­ла при­съ­ща на природата, до­ка­то тя е хра­не­ла де­те­то с мляко, за­що­то в то­зи слу­чай чо­ве­кът е са­мо средството, за да бъ­де де­те­то изхранено. Ето как из­г­леж­да при­род­но­то възпитание. Защо- то мля­ко­то е пър­во­то въз­пи­та­тел­но средство. Специфично чо­веш­ко­то пе­да­го­ги­чес­ко из­кус­т­во за­поч­ва с ду­шев­но­то възпитание, фактически, що се от­на­ся до въз­пи­та­ни­ето и обучението, ние не мо­жем да пос­тиг­нем не­що кой знае как­во със „системата-глава". Още с раж­да­не­то на детето, тя пред­с­тав­ля­ва ед­но за­вър­ше­но цяло. Ние мо­жем да про­бу­дим това, ко­ето ве­че се на­ми­ра в нея, но не и да при­ба­вим не­що ново.

Естествено, на­ла­га се да приемем, че с раж­да­не­то си, чо­век сли­за във фи­зи­чес­кия свят с точ­но оп­ре­де­ле­ни те­лес­ни качества. Всичко, ко­ето е въз­ник­на­ло в хо­да на кул­тур­но­то раз­ви­тие по вън­шен и кон­вен­ци­она­лен път, ня­ма ни­що об­що с ду­хов­ния свят. С дру­ги думи: де­те­то изоб­що не но­си със се­бе си ни­как­ви кон­вен­ци­онал­ни сред­с­т­ва за че­те­не и писане. Духовете не се за­ни­ма­ват ни­то с писане, ни­то с четене. Чиста из­мис­ли­ца на спи­ри­тис­ти­те е, че ду­хов­ни­те Същества го­во­рят чо­веш­ки ези­ци или до­ри пишат. Това, ко­ето се съ­дър­жа в го­во­ра и писането, е не­що услов- но; то е - та­ка да се ка­же - ед­на кул­тур­на конвенция. То съ­щес­т­ву­ва са­мо тук на Земята. И ние пос­ти­га­ме не­що по­лез­но не ко­га­то вна­ся­ме та­зи кул­тур­на кон­вен­ция чрез главата, а ко­га­то под­на­ся­ме на де­те­то то­ва че­те­не и пи­са­не имен­но по стра­нич­ния път на гър­ди­те и крайниците.

Разбира се, ко­га­то се­дем­го­диш­но­то де­те вли­за в училище, то ве­че има из­вес­тен опит и чрез под­ра­жа­ва­не на въз­рас­т­ни­те е ус­пя­ло да про­бу­ди до из­вес­т­на сте­пен спя­щия в гла­ва­та си Дух. Сега ние мо­жем да се въз­пол­з­ва­ме от спон­тан­но про­бу­де­ния Дух, за да уп­раж­ня­ва­ме де­те­то -ма­кар и по един об­щоп­ри­ет стан­дарт - в че­те­не и писане, оба­че от то­зи миг за­поч­ват и на­ши­те вред­ни въздействия. Ето защо, доб­ро­то обу­че­ние в че­те­не и пи­са­не след­ва да се осъ­щес­т­вя­ва на­й-­ве­че с по­мощ­та на из- куството.

Четенето и пи­са­не­то след­ва да бъ­дат пред­хож­да­ни от ри­су­ва­не и музи- циране, по­не­же те оказ­ват ди­рек­т­но вли­яние вър­ху „човекът-крайници" и „човекът-гьрди", без да се на­мес­ват пря­ко във фун­к­ци­ите на главата. Само та­ка ще про­бу­дим онова, ко­ето е за­ло­же­но в „човекът-глава". И се­га ние изоб­що ня­ма да мал­т­ре­ти­ра­ме чо­веш­ка­та гла­ва с тра­ди­ци­он­но­то

Никога не забравяйте, че до­ка­то въз­пи­та­ва­те и обу­ча­ва­те детето, то има да вър­ши и не­що друго, ко­ето се раз­ли­ча­ва от Вашите намерения. Дете- то има да вър­ши и та­ки­ва неща, ко­ито не са свър­за­ни с Вашите пе­да­го­ги­чес­ки усилия. С дру­ги думи, то тряб­ва и да расте. Да, то тряб­ва да рас­те и Вие след­ва да сте наясно: до­ка­то го въз­пи­та­ва­те и обучавате, то тря- б­ва да рас­те правилно. Накратко: Възпитанието не би­ва да сму­ща­ва пра­вил­но­то из­рас­т­ва­не на детето. Обучението, осъ­щес­т­вя­ва­но от Вас, тряб­ва да нап­ред­ва ус­по­ред­но с израстването. Тези не­ща са от го­ля­ма важ­ност за де­ца­та в на­чал­ни­те класове. До пе­ри­ода на зъб­на­та смяна, фор­мо­об­ра­зу­ва­не­то за­ви­си от главата; пос­ле се про­буж­дат жиз­не­ни­те или етер­ни сили, та­ка че по­ло­ва та зря­лост е за­вър­ше­ка на един кра­тък жиз­нен цикъл, кой­то за­ви­си от „човекът-гьрди". Ето за­що в на­чал­ни­те кла- сове, Вие ня­ма да пос­тиг­не­те нищо, ако про­пус­не­те то­зи ва­жен факт: до­ка­то Вие въз­пи­та­ва­те и обу­ча­ва­те детето, то из­рас­т­ва бла­го­да­ре­ние на сво­ята гръд­на система. В из­вес­тен смисъл, Вие тряб­ва да ста­не­те при­ятел на природата, по­не­же тък­мо тя ръ­ко­во­ди дет­с­ко­то раз­ви­тие чрез дишането, храненето, дви­же­ни­ето и т.н. Да, Вие тряб­ва да ста­не­те един до­бър при­ятел на са­ма­та природа. Обаче ни­ма то­ва е възможно, ако не поз­на­ва­те при­ро­да­та и за­ко­ни­те на ней­но­то развитие?

Ако нап­ри­мер не зна­ете как да за­ба­ви­те или ус­ко­ри­те рас­те­жа с по­мощ­та на чис­то ду­шев­ни въздействия, бих­те ли мог­ли в то­зи слу­чай да въз­пи­та­ва­те и обу­ча­ва­те правилно? Донякъде Вие раз­по­ла­га­те до­ри с та­зи възможност, да за­ба­ви­те или пък да ус­ко­ри­те рас­теж­ни­те процеси, ко­ето съ­що мо­же да бъ­де вредно. В ре­зул­тат на всич­ко това, де­те­то би мог­ло да ос­та­не дреб­но и недоразвито, раз­би­ра се са­мо до из­вес­т­на степен, но все пак не­ща­та са във Ваши ръце. Следователно, Вие тряб­ва да има­те пог­лед вър­ху те­зи не­ща и да се съ­об­ра­зя­ва­те с тях­но­то от­ра­же­ние вър­ху ду­шев­ния и те­ле­сен жи­вот на човека.

Как да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за връз­ка­та меж­ду ду­ша­та и рас­теж­ни­те процеси? За та­зи цел тряб­ва да се обър­нем към ед­на по­-доб­ра психоло-

Още в на­ча­ло­то на учеб­на­та година, учи­те­лят тряб­ва да има ве­рен пог­лед за ду­шев­но­то и те­лес­но със­то­яние на сво­ите ученици, да от­чи­та про­ме­ни­те в хо­да на все­ки въз­рас­тов период, осо­бе­но що се от­на­ся до де­ве­та­та и два­на­де­се­та­та година. Той трябва, ако ми поз­во­ли­те то­зи израз, да ор­га­ни­зи­ра ед­но „ревю" и да ус­та­но­ви как из­г­леж­дат не­го­ви­те деца. В края на учеб­ната го­ди­на той тряб­ва да пов­то­ри „ревюто", за да от­че­те евен­ту­ал­ни­те промени. Много ве­ро­ят­но е да забележи, как ед­но де­те се е раз­ви­ва­ло „нормално", как дру­го е „изостанало" и т.н. И то­га­ва той ще се запита: „Как да ор­га­ни­зи­рам обу­че­ни­ето през след­ва­ща­та учеб­на година, та­ка че фан­та­зи­ята и па­мет­та да са под­хо­дя­що застъпени, с ог­лед да нап­ра­вя не що сре­щу аномалията?"

Виждате кол­ко важ­но е уче­ни­ци­те да бъ­дат в ръ­це­те на един и същ учи­тел и как­во бе­зу­мие е вся­ка го­ди­на де­ца­та да сме­нят своя учител. В на­ча­ло­то на вся­ка учеб­на година, как­то и в на­ча­ло­то на все­ки въз­рас­тов пе­ри­од (седмата, деветата, два­на­де­се­та­та година), учи­те­лят за­поч­ва да опоз­на­ва сво­ите ученици. Той доб­ре раз­ли­ча­ва гру­пи­те на фан­та­зи­ра­щи­те и на за­па­ме­тя­ва­щи­те деца; ед­ни­те са разпиляни, дру­ги­те за­бе­ляз­ват всичко. Двете „ревюта" ще Ви улес­ня­т ­из­вън­ред­но много. Обаче към външ­но­то наб­лю­де­ние тряб­ва да се при­ба­ви и ед­но вни­ма­тел­но про­уч­ва­не на са­ма­та фантазия, на са­ма­та памет, ко­ето ще ни под­с­ка­же да­ли де­те­то не е зас­т­ра­ше­но от пре­ко­мер­но бър­зо из­рас­т­ва­не (при под­чер­та­но доб­ри па­ме­то­ви възможности), или има опас­ност да ос­та­не с по­-ни­сък ръст (ако пре­об­ла­да­ва фантазията). Връзките меж­ду тя­ло­то и ду­ша­та не би­ва да се афи­ши­рат са­мо с го­ли фра­зи и праз­ни приказки; ние тряб­ва да се из­диг­нем до точ­но и доб­ро­съ­вес­т­но наб­лю­де­ние на дъл­бо­ки­те за­ви­си­мос­ти меж­ду тялото, ду­ша­та и Духа. Децата, бо­га­ти на фантазия, из­рас­т­ват по друг на­чин от тези, ко­ито са със сил­на памет.

За днеш­ни­те пси­хо­ло­зи всич­ко е ясно: Ето, тук е паметта, и след­ва ней­но­то описание. Ето, тук е фантазията, ще опи­шем и нея. Обаче в дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та са вза­им­но свър­за­ни и ние сти­га­ме до тях­на­та същ- ност, са­мо ако изос­т­рим на­ша­та наб­лю­да­тел­на способност. С дру­ги ду- ми, не да де­фи­ни­ра­ме нещата, а да пре­вър­нем наб­лю­да­тел­на­та спо­соб­-

ност в ед­на под­виж­на сила, ко­ято е в със­то­яние да пре­от­к­ри­ва ве­че из­вес­т­ни­те факти.

Вие доб­ре виждате, как ду­хов­но­-ду­шев­ния свят от са­мо се­бе си пре­ми­на­ва в те­лес­но­-фи­зи­чес­кия свят, и то до та­ка­ва степен, че да твърдим: С въз­дейс­т­ви­ята вър­ху тялото, ко­ето ста­ва чрез млякото, ге­ни­ят на при­ро­да­та въз­пи­та­ва де­те­то в не­го­ви­те на­й-­ран­ни години. А ние се на­мес­ва­ме във въз­пи­та­ни­ето ед­ва пос­ле - ко­га­то вмък­ва­ме ху­до­жес­т­ве­ния елемент. В края на учи­лищ­на­та въз­раст дет­с­ки­ят жи­вот от­но­во се променя. На пре­ден план из­пък­ват раз­съ­дъч­на­та способност, лич­нос­то­во­то чувство, по­ри­ви­те на са­мос­то­ятел­на­та воля. Тези под­роб­нос­ти след­ва да се имат пред­вид при из­гот­вя­не­то на учеб­на­та програма.