„Под игото“ е първият български роман. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща. Публикуван е през 1894 година. През 2009 година романът спечелва първо място в „Голямото четене“ (класация на най-любимите и четени книги на българите).
Основни опозиции: срам - слава, тъмнина - светлина. Подзаглавие му е „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“.
Иван Краличът: Син на заможен видински търговец, заточен в Диарбекир поради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се завръща в България, в Бяла черква, под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното си дело.
Соколов: Доктор в Бяла черква, известен като голям веселяк и бунтовник. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Той е обаятелна личност с ренесансово жизнелюбие и авантюристичен дух, умело съвместяващ предаността към делото и приятеля с бохемството и е влюбен в Лалка.
Рада Госпожина: Сираче от дете, тя е отгледана от госпожа Хаджи Ровоама, калугерка в женския метох на Бяла черква. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Влюбва се в Огнянов.
Кириак Стефчов: Син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, горещ противник на революционното движение. Той използва всеки удобен случай да наклевети бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов.
Чорбаджи Марко Иванов: Заможен търговец, патриот и приятел на бащата на Кралича. Възпитава децата си в почтеност и любов към родината.
Чорбаджи Юрдан Диамандиев: Привърженик на султана и поради това неблагонастроен към революционерите. Той е брат на Хаджи Ровоама и баща на Лалка и на кака Гинка, открита и дръзка жена. Противно на неговите убеждения всичките му деца са патриотично настроени.
Госпожа Хаджи Ровоама: Калугерка в метоха и пословична клюкарка.
Игумен Натанаил: Игумен на мъжкия манастир в околностите на Бяла черква. Той и дякон Викентий също споделят революционния идеал.
Мунчо: Бавноразвиващ се глухоням, който живее в манастира. След като става свидетел как Иван убива двама турци той се привързва силно към него и му се възхищава. Благодарение на предупреждението му той е спасен от смърт.
Колчо Слепецът: Предан приятел на Огнянов, който не го изоставя в труден момент.
Кандов: Българин, учещ в Русия и увлечен по социалистическите идеи. Той се намира в града по здравословни причини, но скоро става съперник на Огнянов в любовта, а по-късно революционер и негов близък приятел.
Поп Ставри: Поп в градската църква, също благосклонен към бунтовниците
Чорбаджи Мичо Бейзадето: Заможен чорбаджия, краен русофил и член на белочерковския комитет.
Христаки Заманов: Българин, работещ като турски шпионин. Той се възползва от това като изнудва българи и турци за пари, но не издава никакви тайни около делото.
Муратлийски: Другар на Бойчо от четата от 1868 г., който също като него се установява в Бяла Черква под самоличността на австрийския фотограф Ярослав Бързобегунек и продължава революционната си дейност.
Фратю: Заклет републиканец и член на комитета. В навечерието на борбата страхът го прави изменник.
Иван Боримечката: Революционер от съседното село Алтъново, верен другар на Бойчо.
Марийка: Момиче, което Бойчо спасява от двама турци заедно с баща му Стоян.
Шериф ага: Онбашият на Бяла Черква.
Тосун бей: Кръвожаден турчин, изпратен с многобройни башибозуци да потуши въстанието в Стремската долина.
Като второстепени герои се появяват също персонажите от повестта "Чичовци" (Иванчо Йотата, Хаджи Смион Ганчо кафеджията и др.) тъй като действието и на двете произведения се развива по приблизително едно и също време в същата област.
Като герой се явява също и Тодор Каблешков.
Лалка: Дъщеря на Чорбаджи Юрданов, сестра на Гинка и влюбена в Соколов.
Клеопатра: Мечката на Доктор Соколов
Кака Гинка: Смела жена, но с весел нрав. Омъжена е за Генко Гинкин.
Дякон Викентий: Плах и нерешителен свещеник от Бяла Черква.
Алеко Константинов - Щастливеца
български писател
|
|
Роден:
|
1 януари 1863
Свищов, днес България
|
Починал:
|
11 май 1897
край Радилово, България
|
|
Алеко Константинов - Щастливеца е български писател, общественик и основател наорганизираното туристическо движение в България.
Достарыңызбен бөлісу: |