Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи



бет15/25
Дата23.06.2016
өлшемі1.8 Mb.
#155245
түріЛитература
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   25

ЗАТОЧЕНИЦИ


От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни...

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове

 

И някога за път обратен



едва ли ще удари час:

вода и суша - необятен,

света ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,

Балкана, Странджа и Пирин

ще греят нам - до гроб зарица

сред споменът един.

 

Рушители на гнет вековен,



продаде ни предател клет;

служители на дълг синовен,

осъди ни врага заклет..

А можехме, родино свидна,

ний можехме с докраен жар

да водим бой - съдба завидна! -

край твоя свят олтар.

 

Но корабът, уви, не спира;



все по-далеч и по далеч

лети, отнася ни... Простира

нощта крилото си - и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон

замислените великани

на чутният Атон.

 

И ний през сълзи накипели



обръщаме за сетен път

назад, към скъпи нам предели,

угаснал взор - за сетен път

простираме ръце в окови

към нашият изгубен рай...

 

Горчива скръб сърца ни трови. -



Прощавай, роден край!

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО


Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.

 

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,



загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

 

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...



СТОН


На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.



Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, - пътя е далек.



Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

 

ДВЕ ДУШИ


Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

 

И пламва двоен пламък, дето се докосна



и в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

 

И подир мене с пепел вятъра навсъде



следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай.

 

ПЕСЕНТА НА ЧОВЕКА


На д-ра К. Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания

 

Един и същ на битието с урагана,



аз шеметно се нося, дух из океана

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.

 

Живота и смъртта крила ми са предвечни,



размахани задружно, - близки и далечни

предели аз не виждам сред размаха свой;

на мигновенията бързотечни

изгубих тягостния брой.

 

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?



Мечта подир мечтата гине и се ражда...

В тъма и сам - към светлина ли, към любов?

Из хаосите явствен се обажда

към мене нечий родствен зов.

 

През тайната на димните потоци звездни,



кръз ужаса на гробно млъкналите бездни,

заслушан аз минавам, - бди тревожен ум,

с надежда за минутите възмездни

на стигнат край в безкраен друм.

 

И може би в безкрая гоня аз граница,



с напразно вярван сън за бъдаща зорница -

слепец пробуден, сляп отвека и навек...

И може би в заключена тъмница

от своя зов аз слушам ек.




МАСКА


Вл. Василеву

 

Ден карнавален, времето неделно



зовеше хората навън: тълпа

гъмжеше из града. Безцелно,

в печал, която нивга не заспа,

се лутах аз. Свръхземните въпроси,

които никой век не разреши,

дълбаех ням. И близко, до уши,

чух tambourin; - ръката, що го носи,

ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:

"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."

 

Като залутан слънчев лъч игрива,



маскирана вакханка с волен смях

напреде ми се мярна. Да разлива

коса поток от злато аз видях

въз хитра голота на свежо рамо.

И сетне - миг - разкършена снага

изчезна в роя като блян. С тъга

на страстен зов кънтеше само

смехът й още. Странния парфюм

на женска плът задави моя ум.

 

И в непонятен тласък подир нея,



улисан из тълпата като луд,

без сълзи плачех аз: "Мрътвея -

ти каза истината: рано в студ

сърцето ми замръзна; мисъл тъмна

коса на смърт размахва... Беше ден,

свалих аз маската му и пред мен

въздъхна нощ, и вече се не съмна...

Смъртта - не виждам друго в белия кивот

на твоите скрижали тайни, о живот!"

 

В безумен сън унесен, сред оная



забава на стохилядния град

и без да се опомня, че не зная

кого преследвам, аз нареждах: "Млад -

на младост зноя не усетих. С ласка

край мене, о живот благоухан,

защо не спреш? Сразително желана всяка смърт, що значи тая маска

...А пътьом, чак до късни тъмнини,

с конфети ме обсипваха жени.

 

Nancy, 1907





Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   25




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет