Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...

СТОН

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

ДВЕ ДУШИ

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай.

ПЕСЕНТА НА ЧОВЕКА

Един и същ на битието с урагана,

на тъмнина нестресвана от сън за ден,

без нявга мигом негде да застана,

напред самотно устремен.

Живота и смъртта крила ми са предвечни,

предели аз не виждам сред размаха свой;

на мигновенията бързотечни

изгубих тягостния брой.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?

В тъма и сам - към светлина ли, към любов?

Из хаосите явствен се обажда

към мене нечий родствен зов.

През тайната на димните потоци звездни,

заслушан аз минавам, - бди тревожен ум,

с надежда за минутите възмездни

на стигнат край в безкраен друм.

И може би в безкрая гоня аз граница,

слепец пробуден, сляп отвека и навек...

И може би в заключена тъмница

от своя зов аз слушам ек.

МАСКА

Вл. Василеву

 

Ден карнавален, времето неделно

зовеше хората навън: тълпа

гъмжеше из града. Безцелно,

в печал, която нивга не заспа,

се лутах аз. Свръхземните въпроси,

които никой век не разреши,

дълбаех ням. И близко, до уши,

чух tambourin; - ръката, що го носи,

ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:

"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."

 

Като залутан слънчев лъч игрива,

маскирана вакханка с волен смях

напреде ми се мярна. Да разлива

коса поток от злато аз видях

въз хитра голота на свежо рамо.

И сетне - миг - разкършена снага

изчезна в роя като блян. С тъга

на страстен зов кънтеше само

смехът й още. Странния парфюм

на женска плът задави моя ум.

 

И в непонятен тласък подир нея,

улисан из тълпата като луд,

без сълзи плачех аз: "Мрътвея -

ти каза истината: рано в студ

сърцето ми замръзна; мисъл тъмна

коса на смърт размахва... Беше ден,

свалих аз маската му и пред мен

въздъхна нощ, и вече се не съмна...

Смъртта - не виждам друго в белия кивот

на твоите скрижали тайни, о живот!"

 

В безумен сън унесен, сред оная

забава на стохилядния град

и без да се опомня, че не зная

кого преследвам, аз нареждах: "Млад -

на младост зноя не усетих. С ласка

край мене, о живот благоухан,

защо не спреш? Сразително желана всяка смърт, що значи тая маска

...А пътьом, чак до късни тъмнини,

с конфети ме обсипваха жени.

 

Nancy, 1907

жүктеу/скачать 1.8 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: