Чрез своите плакати БСП и СДС внушават определени модели. Това се постига чрез създаването на различни митове и свързването на езикови и образни символи. Създадените митове предполагат една определена доза сакралност на внушаваните и защитаваните ценности. Тази сакралност създава усещане за предопределеност, за еднозначност на избора.
Широко се използуват митове за мисията, бъдещето и нацията. Митът за месията е илюзията, че можем да се спасим, сменяйки управляващите. Основната предпоставка за съществуването на този мит е идеята за една банкрутирала политика. Затова е странно, че този мит най-силно се използува от БСП. Ако това е съзнателно търсен момент, явно социалистите се опитват да се разграничат от правителството на Д. Попов, което започна икономическата реформа. Това е опит да се внуши, че правителството на БСП /Ан. Луканов/ беше свалено и кабинетът “Попов” е доминиран и управляван от икономическия екип на СДС. На тази теза навежда и липсата на директно съпоставяне, което е характерно за разгръщането на месианския мит.
Митът за бъдещето е реконструиран от необходимостта за очертаване на една идея, цел или мечта, за която обществото да работи. В чисто психологически план се залага на състоянието на вечно недоволство от настоящето. Носталгията по миналото се доразвива от предложеното бъдеще, което ще се реализира чрез правилния избор. Обикновено обещанията за бъдещето се предлагат неясно и размито чрез общи символи, изразяващи оптимизъм и надежда - младост, хуманизъм, радост, красота, спокойствие. Интересното е, че при плакатите на СДС и БСП бъдещето е една статична картина, снимка.
Националният мит е съзнателно търсен чрез използуването на името България, националните цветове и символи. Чрез него се внушава патриотичния облик на политическите сили и съвпадението на партийни /и личностни/ и национални интереси, които се извеждат като приоритет. Служенето на националните интереси е единственият мотив за спечелване на властта. Така се прикриват икономическите интереси и личните амбиции на политиците. /10/
2.4. Средствата за масова информация и предизбор-ната кампания
2.4.1. Изборите и телевизията
През 1991 г. телевизионната кампания не е толкова силова, колкото през 1990 г. и по форма и съдържание е по-професионална. Предизборната кампания по телевизията през 1991 г. обхваща периода от 15 септември до 11 октомври и се състои от три пропагандни форми - клипове, дебати и обръщения на парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции. Въпреки че през 1991 г. право на участие в телевизионната кампания имаха повече партии /общо 27/, общото времетраене е по-малко /1990 г. - 1935 минути/.
Партии
|
Клипове
|
Дебати
|
Обръщения
|
Общо
|
|
брой
|
мин.
|
брой
|
мин.
|
брой
|
мин.
|
мин.
|
Парламен-тарни
|
5
|
210
|
6
|
540
|
2
|
40
|
790
|
Извънпарла-ментарни
|
2
|
96
|
2
|
180
|
2
|
100
|
376
|
Независими кандидати
|
-
|
18
|
-
|
-
|
-
|
30
|
48
|
Общо минути
|
7
|
324
|
8
|
720
|
4
|
170
|
1214
|
Разпределение на предизборното телевизионно време през 1991 г.
През 1991 г. изключителното предложение за продажба /ИПП/ на СДС е телевизионния клип “Последният валс” /1990 - лозунгът “Времето е наше”/. За разлика от СДС през 1991 г. БСП просто нямаше ИПП /1990 г. - “СПолука за България”/. СДС и през 1990 г., и през 1991 г. разчита на директни внушения, които имат концептуален характер и бяха свързани с реалната действителност и естествения ход на нещата /лозунгите “Времето е наше”, и “Утре започва от днес” - 1991 г./. БСП през 1990 г. залага на концептуалния подход /лозунгът /, но през 1991 г. се отказва.
Централен архетип и в двете предизборни кампании на СДС е образът на врага. През 1990 г. това беше престъпната БКП, характеризирана в негативен план. В изборите през 1991 г. СДС използува постмодернистичен стил. Чрез вглеждане в миналото и използуването на ретрошлагери и пародиране съюзът прави сравнение на “нашите” символи и тези на врага. Във филмите на БСП през 1990 г. централен архетип е образът на съмишленика. В края на кампанията тонът е агресивен, докато преди това беше умерен и коректен. Подобен завой се направи и през 1991г., когато в един от клиповете на социалистите се изгражда негативен образ на синия противник. С това се цели да се попречи на СДС да привлече част от колебаещия се електорат.
Клиповете на СДС се изграждат на принципа на хроно - а - логията. Чрез отделни фрагменти времето през 1990 г. се “вгражда” във времето на 1991 г. чрез използуване на символи от пропагандната кампания - лъвчето, метрономът, бягащите деца със знамето, усмихнатото лице на Л. Панделиева, големият митинг на СДС. Чрез старите символи се подчертаваше приемствеността и традициите на опозицията. Използуването на символите от романтичния период на синята коалиция е още едно доказателство за това “кое е истинското СДС”. Изведени са и нови символи: старецът К. Маркс /олицетворява идейното пространство на БСП/; рекламата на “Пепси- Кола” /знак за посоката на промяна/; свалянето на тоталитарни символи /доказателство на ехо-фразата “Комунизмът си отива”/; целувките между Живков и Лилов, Живков и Хонекер /БСП си е БКП/; опашките, ръцете стискащи пари /олицетворение на икономическата криза/; децата /носители на бъдещето/; момичето с червената рокля и петолъчката /знак - образ на отиващата си БКП /БСП/.
Чрез тези основни символи СДС изгражда негативния образ и пространство на БСП. Докато през 1990 г. се отричаше вината на БСП, сега отрицанието има по-изразен идеологически характер /образите на Маркс и Ленин/. Затова и старецът Маркс в клипа на СДС се извинява. Постмодернистичното пародиране, използувано от СДС, сваля сакралната обвивка на марксистко-ленинската идеология и преодолява стереотипите в масовото съзнание. С акцентирането върху хералдическите знаци на комунизма се обособява групата на хората, които няма да гласуват за комунизма. Тук отново е налице деконструктивен подход, но той е по-малко агресивен от стила на СДС през 1990 г. и по-естетически издържан.
Основен символ в клиповете на БСП е любовта. Галещите се ръце на момчето и момичето, кръстчето “вяра, надежда и любов” свързват чувствата на сигурност и оптимизъм с християнската традиция. Виенското колело олицетворява колелото на живота и вечността на БСП, вградила се в този житейски кръговрат. Розата и момичето с букета символизират любовта, плодородието и изобилието, което обещава БСП. Клиповете са ориентирани към съмишленика, но отсъствува водещ телевизионен лозунг. Чрез символи - аргументи /хубави къщи в големи и китни български села/ БСП се опитва да защити управлението си през последните 45 години.
Със своите клипове БСП се опитва да хвърли мост към различни социални групи - децата и младежите, зрелите хора и възрастните. Така се търси една по-широка социална база. Опитът чрез отделен клип да се изгради негативния образ на СДС /”Мили хора за затвора”, “Червени боклуци”, “До стената!До стената!” и “синьото насилие”/ по своя психологичен ефект доближава картата с черепите на СДС от 1990 г. Така чрез ограничаването на негативното пространство на “синята идея” се прави опит да се изгради лявото пространство.
Едни от най-професионалните клипове са тези на СДС-л, създадени от екипа на Живка Гичева. Като основен символ са използувани лицата на лидерите - Ал. Каракачанов, С. Паси, Вл. Сотиров, Г. Мишев. Те са представени в различни състояния, чрез които се въвежда една от основните ценности на либерализма - индивидуалността. Чрез лозунгите “Ти имаш право!”, “Дай ни шанс” се въвежда личната инициатива. Особено сполучлива е шапката на клипа с яйцето, което се явява символ на живота и е условие за промяната. По този начин се въвеждат две идентификации - кои са лидерите и кого представлява бялата бюлетина с три жълти линии. Особено внимание се обръща на внушението за слънчевата бюлетина.
По подобен начин в клиповете на СДС - ц се акцентира върху персонификацията на лидерите - П. Дертлиев, П. Слабаков, П. Стайнов. Явно личи опитът за директно залагане на имиджа на отделните политици. Включително и с анонса на Кр. Петков за необходимостта от силен политически център. Сериозен проблем е обаче, доколко тези лидери имат ясно изграден и детерминиран имидж. Личните лозунги на П. Дертлиев - “Никога не се предавам” и на П. Слабаков - “Винаги ще бъда в опозиция”, са само едно доказателство за неразбиране на същността на политическата комуникация. С такъв имидж и лозунги лидерите и формациите им са осъдени да бъдат винаги в опозиция.
Телевизионните клипове на БЗНС-е са насочени към традиционните ценности: привързаността на селянина към земята, живота, хляба и децата и верността му към българските обичаи. Главен символ е мъжът с детето, показан в различни ситуации: на полето; до скулптурата, на детската площадка и др. С песента “ Сей, земеделецо” клиповете ни препращат към изборите’ 90, когато тя беше основен музикален знак. Клиповете са изцяло позитивно изградени и в тях не присъствува образът на основния конкурент БЗНС - НП.
Предизборно почистване
|
Телевизионната пропаганда на БЗНС - НП е по-агресивна и е по-строена по зако-ните на игровия съдържателен кон-траст: семейство носи куфарче - карта /на България/, но на летището срещу червената бюлетина получават билети само до Пекин и Хавана.
|
Същия елемент има и бюлетината на БЗНС-е. В клиповете се прави сериозен опит за изграждане на бариерен public relations на идейното пространство на БСП /”целуващите се Живков и Лилов”, възгласът “Гласувайте за Юда, той ще ви предаде!”/. С клиповете БЗНС - НП се опитва да внуши, че е единственият представител на селяните и изразител на техните интереси и въжделения.
Клиповете на ДПС са обърнати към изконното народностно начало и корените на душевността: момичето с коня, обикалящи хребетите, залезът и изгревите, раждането на агънцето, овцете и пашата символизират спокойното ежедневие. Чрез законите на контрапункта се въвеждат възродителният процес, заканите на националистите, изображението на Лилов, паметници на загинали в периода 1984 - 1989 г. и др. С директни внушения се търси път към циганското население и се прави опит да бъде откъснато от БСП /”ДПС - закрилник на циганите”/. БСП е представена като организатор и виновник за възродителния процес, който донесе много мъка и жертви на турското население. Клиповете са директно насочени към турското население и сродните групи - цигани и помаци.
Усилията на парламентарните партии в изграждането на телевизионните клипове и насочен към търсенето на политически афективи. При СДС това е “Последният валс”, а при БСП - “Не потъва “Титаник”. СДС - ц си служи с шлагера “Утре живей - утре бъди - с ново лице, - с нови очи...”.
Най-доброто съчетание на изображение, пропаганден текст и музика личи в клиповете на СДС - л. Неуспехът на коалицията /а и на другите центристки политически сили/ не се дължи на телевизионното представяне, а на отсъствието на психологически нагласи у избирателите, които са по-склонни да изберат познатото и известното пред непознатото и неизвестното. Разликата между центристките формации и основните политически сили е твърде голяма, за да може телевизионната пропаганда да окаже съществено влияние върху крайния резултат. Затова и след Избори’ 91 центристите имаха сходна съдба.
Позициите на парламентарните сили в телевизионните дебати са изградени върху негативен или позитивен принцип. СДС изцяло критикуваше и стоварваше вината за всички проблеми върху БСП. Социалистите си изградат образ на коректни професионалисти, но бягат от някои парливи теми. Представителите на СДС-л и СДС-ц са верни на защитаваните либерални и социалдемократически принципи в предизборните платформи. ДПС също е вярно на политическите си принципи. По - неясни са позициите на земеделските формации. В самия край на предизборната кампания БЗНС-е се преориентираи демонстрира яростен антикомунизъм /изказвания на Б. Спирон във връзка със земеделската реформа/. Подобна позиция заемат и представителите на БЗНС-НП, които вместо да предложат позитивни решения, изброява грешките на комунистите /Н. Николаев и др./. Като цяло дебатите са умерени и няма лични нападки.
Политическите обръщения се характеризират със смесване на жанрове и стилове. Освен политическа публицистика в тях присъствуват диаметрално противоположни изкази - на площаден оратор, на завършения политик, на политическия лумпен. Народният и уличният жаргон е ясно доловим при мнозина лидери, особено сред представителите на извънпарламентарните партии. Диалогичният монолог на обръщенията е вярно социално огледало на националната общност в дадения исторически момент. В съдържателно отношение обръщенията осведомяват за основните идеи на политическите сили и третират теми като антикомунизъм /за определяне на политическата физиономия/ и превеждане на основните идеи на популярен език чрез фолклоризация.
Освен регламентираната телевизионна пропаганда, политическите сили търсят възможност за включване в информационните емисии на телевизията и по този начин индиректно да въздействуват на избирателите.
Партии
|
Общ брой информа-ционни емисии
|
По света
и у нас
|
Днес
|
23 часа
|
ТВ око
|
Панорама
|
БСП и коалиция
|
40
|
16
|
15
|
6
|
3
|
9
|
СДС
|
48
|
21
|
13
|
9
|
5
|
19
|
СДС - л.
|
19
|
10
|
7
|
-
|
2
|
3
|
СДС-ц.
|
17
|
5
|
7
|
3
|
2
|
4
|
БЗНС/е/+
БКФ
|
9
|
6
|
2
|
2
|
-
|
4
|
БЗНС - НП
|
8
|
3
|
1
|
1
|
3
|
2
|
ДПС
|
10
|
5
|
2
|
3
|
-
|
2
|
Парламент
|
27
|
13
|
8
|
6
|
-
|
25
|
Правителство
|
27
|
15
|
5
|
5
|
-
|
27
|
Президент
|
6
|
3
|
2
|
1
|
1
|
27
|
Общо
|
211
|
97
|
62
|
36
|
16
|
121
|
Разпределение на информационните обекти по телевизионни емисии.
От направеното изследване се вижда известен превес на СДС пред БСП и чувствителна разлика между двете най-големи политически сили и останалите парламентарни формации. Интерес представлява значително по-слабото присъствие в информационния поток на БЗНС-е, в сравнение със СДС-л и СДС-ц.
Отделните информационни емисии по различен начин са отразяват предизборните събития. Най-широко са отразени пресконференциите на партиите и коалициите /66%/. “Днес” и “23 часа” отразяват предимно митинги. Около 50% от информационните единици са свързани с повече от един район в България. Около 1% са информациите, отразяващи събитията в малките градове и селата. /11/
2.4.2. Предизборно състезание по радиото
Количествените и качествените параметри на предизборната кампания по радиото са регламентирани с решение на ВНС. По радиото са излъчени три типа предавания: предизборни обръщения; клипове и дискусии. Общото време за парламентарните партии е 1336,35 мин., а за извънпарламентарните - 776 мин.
Предизборните обръщения са ориентирани към директно внушаване на основните политически идеи, като се набляга върху назоваването и рядко на обосноваването. По този начин лесно могат да се различат акцентите на отделните политически сили. Изпъстрените с лозунги обръщения служат като “етикети” на политическите намерения.
Дванадесетте проведени дискусии дават възможност да се вникне в идейната ориентация и аргументите на политическите формации. Изцяло толерантен е тонът в 85% от комуникационните единици в дискусионните форми. Редките обвинения са насочени главно към присъствуващите преки опоненти в студиото, а не към отсъствуващи политически лидери.
Предизборната кампания по радиото през 1991 г. е по-цялостно свързана със стратегическите линии на поведение и по-малко пряко се влияеше от социалните събития в сравнение с 1990 г.
От телефонно допитване на НЦИОМ личи, че 61% от анкетираните не са повлияни от предизборната кампания по радиото, 20% са били улеснени, а 9,6% не са следили предизборните блокове. Интересен е извода, че слушателите прояват склонност към дословно приемане на посланията в клиповете и се затрудняват от сложното повествование. Слушателите подчертават склонността си да симпатизират на личности /професионалисти, толерантни/, а не на каузи. Към края на кампанията реакциите на слушателите стават обобщаващи в резултат на сумирането на предизборните предавания, като постепенно емоционалният модел на оценките им се изчиства до двуполюсен - пълно отрицание на кампанията и пълно приемане.
СДС започва радиопредаванията си с клип, тотално построен на контраста. На фона на сирени и тревожна музика метален глас говори за “имитация на промяна”. Директно се внушава, че комунистите са предизвикали войната в Югославия и се цели отрицание на БСП. На фона на комунистическата агресия контрастира мекото и ведро обръщение на Блага Димитрова. Така се търси противопоставянето на минало и бъдеще, старо и ново, тревожно и спокойно. Особено впечатляващ е звуковият разказ, в който при пълно отсъствие на слово БСП е показана като досадна муха, която досажда на животните и накрая е прогонена от ревящия лъв. Ефектният и естетичен клип на СДС е самоцелен, защото изследванията показват, че хората не са успели да идентифицират автора и смисъла на анималистичното послание.
В клиповете си БСП залага на единно звуково решение чрез развитие и обогатяване на посланието. Ярко присъстваше символиката на спортната борба между червения и синия отбор. Без да се дискредитира противника, отношението към СДС е иронично-закачливо. Клиповете завършиха с прогноза за победа на червените, внушена чрез документални записи от митинги. Проучванията показват, че клиповете не се харесват на слушателите и особено на симпатизантите на БСП. Причините вероятно са две - сложното алегорично повествование и дисхармонията със сериозния тон на обръщенията /Ал. Лилов/.
СДС-л залага на един клип, който многократно се повтаряше и се основаваше предимно на емоционални аргументи. Чрез познатия образ от приказката за неволята и братята, които със задружни усилия се справят с проблема си, се внушава вярата в собствените сили. Чрез ключовите думи “Ти имаш право, ти ще успееш!” и песента “Дай ми шанс” посланието звучи позитивно и самовнушаващо.
Радиоклиповете на СДС - ц излъчват директни послания, в които ключови думи са - стабилност, справедливост, сигурност. По директен начин се декларира рационалност и толерантност, без да се аргументират със слово.
Клиповете на БЗНС носят ведро настроение чрез музикалните решения /”Ода на радостта”/, възклицания от типа - “Здравей земя!”, “Добър ден , свобода!” и камбанен звън. Създава се впечатление за едно желано хипотетично състояние, което може да се достигне чрез избора на четирилистното щастие /детелина - символ на БЗНС-е/. Посланията директно се обръщат към човешки чувства и желания. По подобен изцяло позитивен тон са изградени и радиоклиповете на БЗНС-НП. В тях се акцентира върху политически, икономически и социални цели.
Достарыңызбен бөлісу: |