Позитивни са и посланията на ДПС

Предизборната кампания по радиото се вписва в цялостния информационен поток и отразява социалния живот в страната. От значение за предизборната кампания е доколко политическите сили успяват да присъствуват в информационните и публицистични предавания.

Интерес представлява, как се отразява дейността на основните политически сили в хода на предизборната кампания. От съобщенията на осведомителния бюлетин в 19.30 ч. по “Хоризонт” се вижда, че биха могли да се отделят три етапа с различно информационно насищане. /13/

Съществена роля в периода на предизборната кампания играят партийната и независимата преса. По време на изборната кампания в. “Дума” като цяло не изневерява на стила си. Един от големите плюсове на вестника е, че в него преобладават информационните текстове - 79%.

В противовес на образа на СДС и неговите лидери се изгражда корпоративният образ на БСП. Социалистическите лидери са нечестни /29%/, лишени от толерантност /14%/, духовна извисеност /8%/ и професионализъм /8%/. В около 1/3 от материалите директно се нападат конкретни личности сред противниците - БСП и доскорошните съюзници от СДС-л и СДС-ц /П. Дертлиев, Ал. Каракачанов и П. Симеонов/. Явен е стремежът на в. “Демокрация” да бъде един от стълбовете на пропагандата на СДС и по-цялостно да отговаря на изборната стратегия на съюза.

Създаденият непосредствено преди началото на предизборната кампания в. “Демокрация’ 91” /орган на СДС - л / се опитва да бъде “Вестник на здравия разум в политиката”. Вестникът е силно информационен /80%/ като преобладават материалите до 30 реда /56%/. Вестникът се опитва чрез методите на “меката” пропаганда да изгради имиджа на СДС-л. Сравнително малко материали са директно свързани с изборите /8%/ като поведението е сдържано и толерантно. Рядко се нападат конкретни личности. Образът на либералите е изграден като на личности, които са: умерени, толерантни, реформисти, компетентни, професионалисти, творци, честни и духовно извисени. Защитават се основни ценности като индивидуализъм, солидарност, сътрудничество, ред, законност, стабилност, икономически приоритет и др. Образът на противника е изграден в противовес на този на либералите. Той не зачита реда и законността, не е склонен към сътрудничество, солидарност и промяна. Основен противник е БСП /25% от материалите/. На второ място, но с много повече нюанси и условности се нарежда СДС - движение /20%/. В редица от материалите се търсеше път за помирение със СДС.

Вестник “Демокрация’ 91” не успя да се наложи на пазара и да изпълни ролята си на основен пропагандатор на либералните ценности. Главните причини за това са две. Вестникът много късно и набързо стартира преди началото на предизборната кампания. Това доведе до сериозен бойкот от страна на производителите и актива на СДС и БСП. Не без значение са и сериозните финансови трудности, които изпитваше през цялото си съществуване. От друга страна, имаше сериозно разминаване между раздвояването на функциите му. Изданието на една политическа сила трудно би могло да си извоюва авторитета на обективен информационен източник. От съществено значение е и фактът, че избраната от вестника пропагандна стратегия /а и от коалицията СДС -л като цяло/ - хладна, умерена, ненатрапчива, разумна, не отговаряше на нагласите, очакванията и навиците на българската аудитория в предизборната кампания през 1991 г.

И по време на Избори‘ 91 в. “24 часа” остана верен на своя стил, отличаващ се с новинарски интензитет, лаконичност и стремеж за надпартийност. В жанрово отношение преобладават информационните материали за сметка на аналитичните. Аргументацията се конструира предимно чрез използуване на сигурни факти и чрез апелиране към човешките качества и чувства. Особено отличително е използуването на нов тип заглавия - фактологични /77%/ и повествувателни. Вестникът не дава приоритет на никоя от политическите сили. От общо 109 комуникативни единици, посветени на избори - 36,7% са свързани с неосновни политически сили: 21% - ДПС; 14,7% - СДС-л; 11% - СДС; 8% - БСП; по 2,8% със СДС-ц и БЗНС-е и 1,8 с БЗНС-НП. Като цяло вестникът остава верен на стила си и се стреми да дава обективна информация за предизборната кампания.

Според предварителни прогнози 16 % биха гласували за СДС, 5% - СДС -л, 12% - СДС-ц. Социалнодемографският разрез дава следните данни за структурата на симпатизантите на демократичната опозиция: живеещи в София /СДС - 25%, СДС-л - 10%, СДС-ц - 12%/, учащи /СДС - 30%, СДС-ц - 23%/, интелигенция /СДС - 29%, СДС - л - 11%/, на възраст от 41 до 50 год. /СДС - 20%/, заети в частния сектор /СДС - 30%, СДС-л - 7%, СДС-ц - 23%/, от 18 до 30 год. /СДС- л - 10%, СДС-ц - 20%/ и т.н.^

Лидерите на СДС не успяват да се концентрират върху обсъжданите проблеми и демонстрират агресивно поведение и нежелание за диалог. Силен ефект има и апелът на СДС да не се гласува за сините “люспи”, тъй като те няма да успеят да прескочат бариерата от 4% и техните гласове ще се изгубят за демократичната опозиция, от което ще спечели БСП.

За разлика от СДС, СДС-ц и СДС-л получават значително по-малко проценти от прогнозите - 3,2% и 2,8%. Въпреки доброто представяне на двете СДС-та с тирета в пропагандните изяви, сериозно се чувствуваше разминаване с действителността. Причините са преди всичко психологически и организационни. Ограниченото време не дава възможност на светлосините да изградят корпоративния образ на своите формации в масовото съзнание на избирателя. Въпреки умелото заемане на характерната либерална ниша от СДС-л, забавната игра в клиповете и съвкупното артистично поведение на лидерите, те не успяват да превъзмогнат отрицателните натрупвания и неустановения образ на “ сините либерали” в масовото съзнание. Съществен проблем пред тях е и липсата на либерални нагласи сред избирателите като цяло. Разцеплението в партии, сформирали коалициите СДС-л и СДС-ц сериозно се отразява на организационния им потенциал.

Въпреки традициите на земеделската идея в масовото съзнание, БЗНС-е и БЗНС-НП се провалят на изборите през 1991 г. Прогнозите от 13% за БЗНС/е/ се стопяват на 3,86% след крайно посредствена предизборна кампания.

В заключение може да се направи изводът, че умелото провеждане на предизборна пропаганда играе важна роля при равни други условия. Липсата на либерални традиции и нагласи в българското общество попречи на СДС-л и СДС-ц въпреки умело проведената пропаганда. Организационната слабост и липсата на достатъчно влияние в обществото особено силно се отразяват на светлосините във включването на техни прояви в общия информационен медиен поток. В същото време земеделските съюзи и особено БЗНС-е, които се ползуват с популярност и традиция, се провалиха след крайно неудачна предизборна кампания, която издава липса на професионализъм.

Независимо от твърденията на анкетираните, че са повлияни от пропагандата в радиото, телевизията и пресата /54%/, двуполюсният модел на масовото съзнание надделява. Като цяло през 1991 г. изборната пропаганда не потвърждава очакванията, че ще спечелят тези, които по-добре се представят в медиите. Това се дължи на факта, че има сериозно разминаване между желаната и реалната действителност.

на “политическия цветове” и гласуването за мажоритарен избор: “Опитайте се да не бъдете оцветени, да не бъдете партийни, няма сини, няма червени, няма седесари, няма социалисти. Има само българи и български интереси”.

На президентските избори през 1992 г. една от най-силните страни на кандидатите на СДС е ясната политическа платформа, съдържаща основните приоритети при евентуално изпълнение на правомощията. Важна роля за фиксирането на идейното пространство, за избора на стратегия и тактика имат ключовите думи. При Ж. Желев и Бл. Димитрова ключовите думи са свързани с икономическата реформа /”приватизация”, “реституция”, “инвестиции”/ и проблема за гражданското общество /”общество”, “Балканите”, “родова общност”/. При независимия червен екип, езиков жалон е името “Желев”: С него се търси персоналната вина на действащия президент за нерешените проблеми на нацията. Често се използуват и понятия, свързани с бъдещето законодателство и националния въпрос /”законност”, “социалност”, “етнонационална държава”, “български народ”/. При тандема Петрушев - Берон, името “Желев” е отново ключова дума, в която е вложен негативен смисъл. Бъдещето се маркира с думи като - “семейство”, “армия”, “полиция”, “данъчни чадъри”, “лизинг”, “българска земя” и т.н.

В началото на 1992 г. се провежда първият президентски диспут между Ж. Желев и В. Вълканов. Интерес представлява, доколко успяват да проведат диалог, доколко между тях има едно общо семиотично поле, което си служи с един и същ език. Двамата говорят с коренно противоречив език. С фрази като “бавен ход на реформите” и “комунизмът в селото” Ж. Желев търси идентичност със СДС. При независимият В. Вълканов ясно личи връзката с БСП - “син президент”, “синьо правителство ...”, “Министерският съвет работи консервативно...”. При Ж. Желев фразеологичният речник е конструктивен, близо до реалните проблеми и далеч от преките нападки. Езикът на В. Вълканов съдържа аргументация на много тези, които се поднасят под формата на нападки срещу политическата линия на опонента. Езикът на В. Вълканов е насочен към “политическото поле” на СДС, към политиката на президента и правителството и се състои основно от отрицателни аргументи. При Ж. Желев се наблюдава известна насоченост към отделни моменти от дейността на правителството и президента, и политическото поле на БСП. Неговият език се изгражда предимно с положителни аргументи. В. Вълканов акцентира върху грешките в управлението на СДС и почти не се засяга важните национални проблеми. Затова и В. Вълканов говори 44 мин, Ж. Желев - 17 мин / водещият Д. Иванов - 4 мин/.

Опитът за диалог се насочва към маловажни теми и проблеми. Изпуснати са важни области като културата, националната сигурност и механизмите за излизане от кризата. И двамата кандидати затъват в терминологична зависимост и опити да уличат противника си в политическа зависимост от дадена партия.

В своята дискурсна стратегия Ж. Желев често прибягва до дискретни етикети, декларативни и оценъчни глаголи, манипулативни внушения и отрицателни лексикални форми. С дискретните етикети Ж. Желев внушава, че опонетът му няма ясни политически позиции по изключително важни въпроси. Декларативните глаголи Желев използува в атаката си срещу В. Вълканов. Чрез тях и с иронично предположение съобщава намеренията му да бъде обединител на нацията “Около БСП”. С помощта на отрицателните лексикални форми /”но аз не се съгласих”, “не съм поел ангажимент”, “ не се срамувам”, “аз не ви упреквам за това”, “нямам протурска ориентация”/, той се опитва да отхвърли манипулативните внушения на опонента си и да представи своята гледна точка. Желев оспорва позициите на В. Вълканов с оценъчни глаголи от рода на: “ не може да не знаете”, “Не изпитвате ли неудобство?”, “защото сте зависим от нея” /БСП - б.а./. Чрез асоциативни връзки Желев манипулативно внушава, че независимият В. Вълканов е кандидат на БСП /няма програма и се ограничава с една публикация във в. “Дума”/. В своето експозе В. Вълканов акцентира върху независимостта си и желанието да бъде президент на всички българи, като се опира на конституцията, която възприема за своя програма. Вълканов също си служи с манипулативни внушения, използувайки фрази от типа: “Абе, Жельо, не си турчин с фес ...”. От формите на конфликтен дискурс най-характерни за В. Вълканов са дискретните етикети от типа на оценъчните глаголи /”това показва, че тя вече е наистина една нова партия”, “не добре разбирате”, “И Вие си вярвате на това?”, “направо фалшива”, “това вече е илюзия”/. Така той се опитва да внуши увереност в собствените си политически позиции. Различните форми на отрицание при него са по-слабо застъпени /”но отказах категорично”, “това не е вярно”, “нищо подобно”/. Чрез индиректно представяне на своите позиции /”това мое качество се оспорва от моите опоненти”/, Вълканов отхвърля дискурса на политическия си опонент и се опитва да манипулира тезите му. Той се опитва да даде манипулативни оценки не само за идейните позиции на Ж. Желев, но и за факти /”тази партия Ви подкрепи преди години”, “отказахте да подкрепите Конституцията”/. Използувайки иронични похвати, Вълканов се опитва да представи опонента си в несериозна и смешна светлина /”Е, г-н Желев, разбрахме, че сте голям обединител”, “знаем доколко разбирате от проценти- философ човек”/. Чрез демаскирането като дискурсна стратегия той цели да покаже това, което премълчава противникът му /”ДПС го нямаше в списъка на партиите, които Ви подкрепят”, “Сега, когато ВИ подкрепи Меди Доган, имате ли протурска ориентация?”/.

В. Вълканов говори значително повече от Ж. Желев. 60% от времето си той отделя за обяснения, оправдания, дребни спорове и препирни. За излагане на идейните си позиции по дискутираните проблеми и защита на личните си качества отделя 22% от времето си. Останалите 18% той използува за атака срещу противника си.

Ж. Желев отделя значително повече време за излагане на собствените си идейни позиции и политически разбирания /40%/. Също така отделя доста време и за атака срущу личността и политическите възгледи на опонента си /35%/. 25% от изказванията му са пропиляни в оправдания, разяснения, дребни политически внушения и трикове.

Интерес представляват и думите, които избягват да използуват дебатиращите. Ж. Желев използува 15 пъти думата “промяна”, а В. Вълканов нито веднъж. Също така независимият кандидат не използува понятия като “собственост”, “управление”, “граждански /социален/ мир”, “гражданско общество” и само веднъж споменава “пазарна икономика” и “бизнес”. Липсата на тези понятия в политическия речник на В. Вълканов говори за отношението му към политическите реформи и неговата лична позиция.

За разлика от Вълканов, при Ж. Желев липсват думи като “правова”, “социална”, “закон”, “държава”, “нация”, “престъпност”, “подкрепа”. Явно така се цели езиково да се маркира различието, въпреки че един кандидат за президент би трябвало да има позиция по тези проблеми.