реформите и нарасналото влияние на опозицията стават повод дейци на СДС

за централната изпълнителна власт. След предизвиканата правителствена криза опозицията се съгласява да се създаде експертно правителство начело с Д. Попов. Създаденото през м. декември 1990 г. правителство по същество е коалиционно и е доминирано от икономическия блок на СДС /Д. Луджев, Ив. Пушкаров, Ив. Костов/.

На 3 януари се подписва политическо споразумение между основните политически сили за взаимните ангажименти относно подкрепата на правителството. Според споразумението БСП чрез своята парламентарна група трябва да осигури първите стъпки на демократизацията и пазарните реформи във фиксирани кратки срокове. Първите стъпки по пътя на демократичните реформи трябва да разкрият възможност ВНС да приключи своята дейност до края на лятото и през м. септември 1991 г. да се проведат избори за Обикновено народно събрание.

В периода до лятото на 1991 г. БСП съсредоточава своите усилия за работа по изготвянето на новата конституция и приемането на социално-икономически закони, които да гарантират плавния ход на демократичните реформи.

БСП губи парламентарните и местните избори през м. октомври 1991 г. само с 1%. Силната парламентарна група й дава възможност успешно да противодействува на управляващата коалиция СДС - ДПС и да търси възможност за преструктуриране на парламентарното пространство.
2.1.3. БСП в опозиция

От октомври 1991 до декември 1992 г. социалистическата партия изживява тежък период, през който се учи да действува като опозиция, продължава вътрешното си реформиране и се подготвя да дойде отново на власт. В резултат на вътрешните промени управлението на БСП се поема от най-младата генерация политици. Начело на партията застава ученикът на Ал. Лилов - Жан Виденов. Той се огражда с нови хора - Ян. Стоилов, Д. Конакчиев, Г. Първанов, Кр. Премянов, Н. Камов и др. Ал. Лилов и Ан. Луканов запазват своето влияние вътре в социалистическата партия, но постепенно то намалява за сметка на увеличаващото се влияние на Ж. Виденов и формиращия се “комсомолски елит” около него.

Обновяването на социалистическото ръководство довежда до вътрешни борби между Ж. Виденов и Ал. Томов. В резултат на противоречията се стига до орязването на правомощията на правителството в сянка, оглавявано от Ал. Томов. Постепенно то се обезличава и губи възможност за функциониране. Конфликтът довежда до отцепване на една малка фракция от БСП, оглавявана от Ал. Томов и формиране в края на 1993 г. на лявоцентристкото Гражданско обединение за република /ГОР/.

Опитът на правителството на СДС и на министър-председателя Ф. Димитров да провеждат радикална политика завършва с неуспех, разпадане на управляващата коалиция СДС - ДПС и преструктуриране на парламентарното пространство. Провалът на управлението на СДС идва твърде рано за БСП. От една страна, СДС все още има силно влияние върху общественото мнение и може да блокира евентуалното социалистическо управление. От друга страна, кръгът около Ж. Виденов все още не разполага с необходимите позиции в БСП, за да поеме отговорност за управлението. Средите, чиито интереси изразяват Ал. Лилов и Ан. Луканов, също не бързат. Те ясно съзнават, че все още предстоят да се провеждат болезнени социално-икономически реформи. Затова БСП отказва да поеме открито управлението на страната.

След фарса около номинирането на П. Бояджиев за кандидат-премиер на БСП и неговия провал, БСП подкрепя правителството на проф. Л. Беров, излъчено от ДПС.

Създаването на правителство начело с президентския съветник проф. Л. Беров е успешен стратегически ход на БСП. При създалата се патова ситуация за демократичната левица е по-изгодно прикрито да управлява чрез подставен кабинет и да изчака по-благоприятна обстановка открито да поеме властта. Стратезите на социалистите преценяват, че в края на 1994 г. съществуват сравнително добри условия БСП да поеме отговорността за управлението. От политическа гледна точка през 1993 г. и 1994 г. укрепва авторитетът на БСП в страната и частично са преодолени някои негативни настроения в чужбина. Като цяло в цяла Източна Европа по това време левицата се връща на власт.

Новото ръководство около Ж. Виденов постепенно се утвърждава сред партийните членове и обществото. Възходящият рейтинг на социалистите се съпътствува от спадане на доверието към СДС. От социално-икономическа гледна точка са преодолени някои отрицателни инерционни натрупвания в икономиката в резултат на управлението на СДС и се очаква период на постепенно съживяване на стопанството.

Пред лятото на 1994 г. в БСП се води сериозна дискусия, дали социалистическата партия трябва да се ориентира към предсрочни избори или не. Крилото около Ал. Лилов счита, че е още рано БСП да се нагърби с управлението на страната, защото предстоят да се вземат и прокарват непопулярни решения. Точно обратното е мнението на Ж. Виденов и на “комсомолския елит” около него. Според тях демократичната левица трябва трябва да поеме отговорността за управлението и искат цялата власт.

В същото време стратегът Ал. Лилов издига тезата, че все още е рано БСП да поеме открито властта и отговорността за продължаване на социално-икономическите реформи. След редица дискусии през лятото на 1994 г. на конгрес надделява позицията на Ж. Виденов и се взима решение за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
2.1.4. БСП отново на власт

След парламентарните избори през м. декември 1994 г. БСП отново поема отговорността за управлението в страната заедно със своите коалиционни партньори. Макар и прогнозирана с половин

уста, зашеметяващата победа и постигането на абсолютно мнозинство в Народното събрание изненадва някои от ръководителите на левицата.

В началото на 1995 г. лидерът на БСП Ж. Виденов оглавява коали-ционен кабинет на демокра-тичната левица. В кабинета влизат представители на коалиционните

партньори БЗНС - “Ал. Стамбо-лийски” и ПК “Екогласност” и представители на различни идейни течения и фракции в социали-стическата партия.

Правителството на Ж. Виденов се изправя пред тежки проблеми. Безпрецедентната икономическа криза, в която изпада България след дългогодишното управление на БКП, некомпетентното управление на СДС, което разбива и малкото реално функциониращи структури, без да изгради нови, и безхарактерието на кабинета “Беров” изправят новото правителство пред тежки изпитания. По време на управлението на проф. Л. Беров престъпността се организира и се превръща в раково образование. Корупцията взима застрашителни размери. Криминализира се целият стопански, политически и обществен живот.

За да се справи с тежкото социално-икономическо наследство, Ж. Виденов се ориентира към монополизиране на цялата власт и създаване на вярна нему икономическа база.
2.1.5. БСП и местните избори

След парламентарните избори БСП и коалиция печелят и местните избори през октомври - ноември 1995 г. Успехът дава възможност на социалистите безпрепятствено да докажат верността на политическата линия. На предстоящите президентски избори Ж. Виденов и кръгът около него ще се опита да превземе и последната институция, която има частично отношение към изпълнителната власт и не е под контрол на социалистите. Междувременно се правят опити и за контролиране на БНБ. Поведението на социалистите и опитът им за установяване на тотален политически контрол върху властовите ресурси в страната показват, че не е далече денят, когато ще се опитат да наложат контрол и върху Конституционния съд и независимата съдебна система. Този стремеж издава липсата на реална представа за функционирането на едно модерно гражданско общество и непреодолени стереотипи от миналото.

Един от най-сериозните проблеми, пред който се изправя кабинетът “Виденов”, е обезверението на българския народ. Престъпността, икономическите и социалните трудности, страхът от насилието и рисковите ситуации водят до самоизолацията на хората и дистанцирането от социално-политическия живот. Тази самоизолация на населението е сериозно предизвикателство пред правителството и програмата на демократичната левица за реформи. Сърцевина на политиката на кабинета “Виденов” е стимулирането на раздържавяването и стартирането на социалната приватизация. Частични успехи в масовата приватизация могат да се постигнат единствено чрез мотивиране на населението да се включи активно в процеса на раздържавяване.

Сериозен пробив в отношението на населението към управляващите може да се постигне чрез успешни действия в борбата срещу организираната пре-стъпност и корупцията. Въпреки зака-ната, че ще строшат гръбнака на престъпността, след една година управление правителството не може да се похвали с успехи в тази сфера. Цитираните данни за намаляване на престъпността и повишаване ефек-тивността при разкриването им изглеж-дат смешни в очите на избирателите. Нещо повече, избухналите скандали, свързващи членове на кабинета, съвет-

ници и лидери на БСП с различни икономически групировки и мафиотски структури, крият сериозни рискове за управляващата коалиция. Скандалите с “приятелския кръг” “Орион”, “Булфон”, “Топенерджи”, нефтопровода Бургас - Александропулос, “Невена Гюрова”, зърнената криза/проблем и други водят до сериозни противоречия в средите на БСП.

Стратегията на кабинета “Виденов”, или стратегията “Орион” на Ж. Виденов е сериозен сигнал за противоречията между елитите в БСП. Дефицитът от икономически властови ресурси принуждава младия лидер на БСП да създаде собствена икономическа база в лицето на “приятелския кръг “Орион”. Опитът на Ж. Виденов да трансформира политическата си власт в икономическа води до остър сблъсък с крилото на Ан. Луканов и на Мултигруп. Видимата страна на този конфликт са избухналите скандали.

Центрове на властови дефицит	Главен властови потенциал	Главно публично обвинение в БСП	Главен властови дефицит	Изгодни варианти на съюзяване
“Виденов”	Политически	Некомпе-тентност	Икономически	Без съюз Съюз с “Лилов”
“Лилов”	Идеологически	Демагогия	Политически	Съюз с “Виденов” Без съюз
“Луканов”	Икономически	Връзки с групировки	Политически	Съюз с “Лилов” Съюз с “Виденов”

Власт, ресурси и елити в БСП ^
Опитът за концентриране и трансформиране на политическата власт принуждава лидера на БСП да взима решения в тесен кръг, да се изолира от партийните среди и общественото мнение. /25/ Тази “политика на мълчание” се свежда до ограничаване на информацията за медиите. Неминуемо, създаденият информационен вакуум и липсата на правителствена информационна политика спомагат за подмяна на проблемите, фокусиране на общественото мнение върху дейността на отделни лица и съветнически гафове. Създава се благоприятна среда за различни манипулативни внушения, които рушат корпоративния имидж на БСП и създадения образ на Ж. Виденов. В това отношение по сходен начин се развиват същите синдроми, които доведоха до свалянето на правителството на Ф. Димитров.

За да оцелее, Ж. Виденов трябва правилно да прецени ситуацията и да направи завой в политиката си. Агресивният, “комисарски” стил на политическо администриране няма да го изведе до успешен край. Борбата за трансформиране на политическата власт в икономическа води до остър морален дефицит. Липсата на морални и идеологически ресурси е особено опасна за младия лидер в днешната кризисна ситуация.

Успешен ход за Ж. Виденов е пътят към разпределяне на отговорностите и постепенно натрупване на позиции в отделните сфери. За целта е необходимо умело да се балансира между отделните икономически, социални и идеологически интереси, като се създаде собствена база, на която да се спре. Такава база не може да бъде единствено приятелският кръг “Орион”, поради своята специфика и факта, че е прекалено лесно уловима мишена. Пробив в този кръг ще повлече и премиера.

Вътрешното укрепване на Ж. Виденов и агресивният му стил водят до формулирането на алтернативни стратегии в управляващата коалиция. На “комсомолския” политически елит около министър-председателя се противопоставят “червените мобифони” и стопанската номенклатура около Ан. Луканов и “идеолозите” около Ал. Лилов.

За кратко време след създаването си СДС се превръща в най-голямата демократична опозиционна сила. До голяма степен съюзът се създава стихийно и в него навлизат масово случайни хора. СДС се създава като демократична коалиция, която включва партии и лидери с различни идеи, цели и интереси. Първоначално най-голям авторитет в СДС имат възстановените партии - БСДП и БЗНС - “Н. Петков”, Клубът за гласност и преустройство /демокрация/, КТ “Подкрепа” и екологичните организации - “Екогласност” и Зелената партия. Лидерите на тези организации /д-р П. Дертлиев, М. Дренчев, д-р Ж. Желев, П. Симеонов, К. Тренчев, П. Берон и Ал. Каракачанов/ имат силно влияние върху решенията на съюза и се ползуват с обществено признание.

В периода от създаването на СДС /7 декември 1989 г./ до първите демократични избори през м. юни 1990 г. опозицията изминава период на еволюция, идейно и организационно израстване. Представа за еволюцията на СДС и социалните промени в обществото ни дава динамиката и съдържанието на различните лозунги, издигнати от опозиционните митинги. Лозунгите, издигнати на митингите в края на 1989 г. и началото на 1990 г., можем да обединим в десет тематични групи: с общодемократични искания /415 бр./; споменаващи партии и организации, съществували преди 10 ноември 1989 г. /136 бр./; свързани с определени личности /127 бр./; с икономическа и социална проблематика /88 бр./; споменаващи нови партии и движения /60 бр./; етнически /51 бр./; религиозни /38 бр./; съдържащи аналогии с други събития /32 бр./; свързани с културата, образованието и средствата за масова комуникация /25 бр./ и екологични /17 бр./. Ясно личи приоритетът на общополитическите лозунги, в сравнение с икономическите и социалните. Това съотношение се запазва. Обяснение на това явление можем да намерим кодирано в лозунга: “Не може да има икономическо благоденствие без радикални политически реформи”. Постепенно съдържанието им се концентрира върху управляващата партия и новите партии и организации.

От лексикална гледна точка в лозунгите най-често се споменават думи и техни производни като: “демокрация” /67 пъти/, “свобода” /65/, искания за съд /36/, “преустройство” /27/, “гласност” /25/, “законност” /17/ и т.н. Постепенно с развитието и еволюирането на СДС изчезват някои думи, свързани с процесите на преустройство в бившия Съветски съюз. Рядко се срещат думи като: “самоуправление”, “плурализъм”, “правова държава”, “гражданско общество”. /26/

Причината за промяната в съдържанието на лозунгите и стесняването на темите е свързана с вътрешното развитие на СДС и засилващата се политизация в обществото. Изчезването на думи като “гласност” и “преустройство” е свързано и с промените в Клуба за гласност и преустройство /демокрация/ и разцеплението му по оста комунизъм - антикомунизъм.

В изборите за ВНС СДС залага на антикомунистическата карта и губи. Липсата на опит изправя опозицията пред сериозно изпитание. Оказва се, че тя прекалено много вярва на собствената си пропаганда за изборен успех и не е готова да приеме поражението. Организирането след изборите на гражданско неподчинение от КТ “Подкрепа” и студентска стачка довежда до първите сериозни сблъсъци в редовете на опозицията.

С избирането на д-р Ж. Желев за президент опозицията се лишава от обединителна фигура, противоречията в СДС се задълбочават и настъпва период на остри принципни и междуличностни разногласия. Основното противоречие е свързано с въпроса за участието на опозицията в управлението на страната.

Интерес представлява поведението на К. Тренчев и КТ “Подкрепа” след парламентарната загуба на СДС. Без знанието на ръководството на съюза, негови приближени организират гражданско неподчинение, което прераства в студентска стачка и “градове на истината”. Този извънпарламентарен натиск завършва с оставка на президента П. Младенов и подпалването на Партийния дом в София. Националната политическа стачка срещу второто правителство на Ан. Луканов е организирана по същия сценарий.

Но в резултат на общественото брожение и падането на правителството на БСП на преден план в края на 1990 г. излиза необходимостта от съставяне на експертен, по същество коалиционен кабинет, който да започне дългоочакваните социални и икономически реформи. Това налага ръководството на СДС временно да се откаже от идеята за провеждане на общински и предсрочни парламентарни избори.

На проведената в Пловдив Национална конференция на СДС /8-9 декември с.г./ се взима решение за участието на съюза в експертен кабинет. Междувременно, след агентурен скандал, лидерът на СДС П. Берон си подава оставката. На 11 декември с. г. за председател на НКС на СДС е избран слабо известният Ф. Димитров. Изборът му представлява компромис между противостоящите си групи в съюза.

С подписаното на 3 януари 1991 г. Политическо споразумение основните политически сили поемат ангажимент за подкрепа на правителството на Д. Попов и провеждане на парламентарни избори през есента на с. г.,след приемането на Новата конституция. БСП поема ангажимента да приеме закони, които да дадат възможност за започване на социално-икономическата реформа, а СДС чрез своя икономически блок в правителството /Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов/ да реализира необходимите социално-икономически трансформации.

В края на 1990 г. и началото на 1991 г. в средите на СДС започва да се надига една нова вълна от лидери и активисти, които се представят за “истинските” демократи и антикомунисти. В края на 1990 г. се формира ядро около новия лидер на Демократическата партия Ст. Савов, К. Тренчев, Г. Марков, Ст. Ганев, Й. Василев и Ед. Сугарев, което започва да сее раздори срещу лидерите на СДС. По-късно към тях се присъединяват В. Димитров, Ал. Йорданов, М. Неделчев, Ел. Константинова, Хр. Събев и др.

В началото на м. февруари 1991 г. правителството стартира икономическата реформа с либерализирането на цените. Увеличаването на инфлацията и безработицата шоково въздействуват върху общественото мнение и масовото съзнание се радикализира.

През м. февруари и март реално се усещат дълбоките противоречия между старите и новите лидери в СДС. Групата около Ст. Савов и К. Тренчев се обявява за предсрочно прекратяване на споразумението от 3 януари с.г. и мандата на ВНС и насрочване на нови парламентарни избори. Мнозинството от депутатите на СДС, групирани около д-р П. Дертлиев, М. Дренчев, П. Слабаков и Ал. Каракачанов, настояват за приемане на Новата конституция и необходимите за реформата икономически закони, за провеждане на общински избори през април - май и парламентарни през септември - октомври 1991 г.

Всъщност проблемът опира до вътрешната борба за власт. На всички е ясно, че парламентарни избори ще има през 1991 г. Успешното реализиране на Политическото споразумение и спечелването на парламентарните избори от опозицията ще затвърдят позициите на най-авторитетните лидери на СДС. Второто поколение активисти на демократичната опозиция се опитва да изтласка основателите на СДС, като ги обвинява в предателство и съглашателство с комунистите. За целта се използува социалното напрежение вследствие шоковия ефект от първите стъпки на реформата.

Групата на “младите лъвчета” използува ширещото се недоволство, за да се качи на гребена на вълната. Естествен техен съюзник става новият лидер на СДС Ф. Димитров, който е лишен от реална власт. Така историята възтържествува и революцията “изяжда” своите деца.

През пролетта на 1991 г. разцеплението е вече факт. Открито по митинги и медии основателите на съюза са обвинявани в предателство. През м. април с.г. парламентарните групи на БСДП и БЗНС - “Н. Петков” се обединяват във фракция СДС - център. Дискусията около досиетата на ДС и слуховете за агенти сред депутатите на СДС допълнително катализират противоречията. На 14

май 1991 г. група от 39 депутати от СДС напуска Народното събрание и започва гладна стачка. В последния момент към тях се присъединяват Г. Петров /БЗНС - “Н. Петков”, Ал. Джеров /РДП/ и Снежана Ботушарова /независима/. Втората Национална конфе-ренция на СДС подкрепя действията на “групата на 39-те” и се обявява за предсрочни парламентарни действия.

Разцеплението на СДС е вече реален факт. Формално то става с решение на НКС на СДС от 8 юли 1991 г. за несъвместимост на членството в СДС с гласуването на Конституцията. След приемането на Новата конституция на 12 юли с. г. СДС окончателно се разцепва на тъмносини /СДС - движение/ и светлосини “люспи” /СДС - център, СДС - либерали и БЗНС - “Н. Петков”/.