Руденко, В. Прямая демократия: модели правления, конституционно-правовые институты. Екатеринбург,  2003; Фер-хулст

31 
щабна промяна обаче е способна да осъществи единствено конституционната 
монархия, но само при условие, че има, но и изпълнява социални ангажименти. 
За да стане тя очевидна и практическа реалност, а не само да бъде съблазни-
телна илюзорна фикция, обаче, е фатално потребен и съответен тип държавно 
управление, което трябва да гарантира интересите на всички и ценностите на 
обществото. Затова Лоренц фон Щайн подчертава в един от капиталните си 
трудове - „Учение за управлението“, - че колкото повече времето минава, а пък 
и колкото по-напред се движи просвещението на обществото, толкова по-ясно 
става, че центърът на тежестта на историческото развитие лежи в системата и 
особеностите на управлението на държавността. Тъкмо затова управлението 
притежава не само своя колосална ценност, но и особено право, което трябва 
да бъде възложено, прието и осъществявано от даден субект по възможно най-
справедливия и оптимален начин. А такъв, упълномощен за това сакрално право 
властови субект, може да бъде само конституционният монарх, който ревно-
стно изповядва, неотклонно реализира социални политики в името и за благото 
на всички членове на държавата, обществото и нацията въпреки и независимо 
от техния социален, класов, съсловен и пр. произход, или пък жизнен статус. 
Идейното визионерство на фон Щайн за социалната държава няма общо 
с претенциите тя да се превърне от вертикална в хоризонтална. Такива опции 
ще се появят, а и ще станат твърде популярни след много десетилетия, когато 
новите технологии ще обусловят и рекламират визиите за плоския свят и хори-
зонталните общества.
18
А, погледната през оптиката на социално-класовите 
вертикализации или йерархии, визията на Лоренц фон Щайн не апелира за, нито 
рекламира страстно една коренно нова държава и едно ново общество, които 
трябва да са хоризонтални в своите измерения и разностранни проявления. Той 
не желае класовата вертикализация да бъде радикално, а и тотално променена, 
или дори заличена от реалностите и паметта на социума. За него най-важното 
18
Виж подр.: Фридман, Т. Плоский мир 3.0. Краткая история ХХⅠ века. М., АСТ, 2014; Фридман, Л. Хо-
ризонталното общество. С., изд. Весела Люцканова, 2002. Новите дигитални технологии и интерактивните 
комуникации (в края на ХХ и първите десетилетия на ⅩⅪ век) ще родят и разпространят съвсем нов тип 
илюзии - че хоризонталният свят и хоризонталното общество не са само някаква абстрактно-теоретическа 
измислица, или практически непостижим изобщо проект, а че те вече са историческа и всекидневна реал-
ност на потребителите на социалните мрежи и обитателите на цифровизираните светове по най-различни 
въпроси. В тези коренно нови, а и интригуващи дигитални светове, или виртуални реалности вертикалните 
структури и корелации няма да бъдат окончателно и завинаги изпратени на бунищата на историята, нито 
в каторгите на забравата, тъй като ще придобият доста по-различен вид, плурализъм на формите и нивата, 
разнообразие на прийомите и средствата, чрез които ще се създават, опознават, коментират, но и целево, 
инструментално експлоатират в най-различни области на публичния и частния живот на хората.

32 
или главното е съхранената класова йерархия да не „бие толкова на очи“, да 
не предизвиква разнообразни социални недоволства, протести и опасни ексце-
сии в държавата и обществото. Именно затова тя следва да изглежда като пуб-
лично атрактивна, морално приемлива, социално поносима, неспособна да пре-
дизвиква непрестанни или гибелни за системата конфликти. А за подобна нейна 
атрактивна социална физиономия са фатално необходими и полезви определен 
вид реформи и трансформации в държавата и обществото, чрез които ръбовете 
и пропастите на системата могат/трябва да бъдат най-малко привидно загладе-
ни, или запълнени с нещо, което се възприема без особени подозрения или въз-
ражения от масовия човек; но и което охлажда неговите желанията за опасни, 
или даже за кървави разправи с властниците, но, заедно с това, и успокоява не-
търпението му за неистово жадувани бързи, или прекалено мащабни промени. А 
този проблем не е валиден само за времето и обществото на фон Щайн, защото 
той ще предизвиква мислители и от следващи поколения да го тълкуват.
19
Като човек на своята историческа епоха и на тогавашното западно обще-
ство, Лоренц фон Щайн е гранитно убеден, че ако се осъществи неговата визия, 
държавата и обществото ще процъфтяват и безпроблемно, безконфликтно ще 
се развиват в линейна перспектива. Той е органично чужд на мисълта, че новите 
времена, технологии и условия ще обусловят и съвсем нови предизвикателства, 
изпитания, кризи, колапси, агонии, или даже смърт на неистово бленуваното от 
него общество, доминирано от разумна, но и нравствено загрижена, съзнателно 
и добронамерено мислеща за всички свои поданици държава. Но тъкмо в подоб-
на одиозна насока по-късно ще се развият нещата със социалната държава, коя-
то ще се окаже пореден изкусителен мит, или куха илюзия, чужда на реалиите.
20
Пристрастенността на фон Щайн към линейната парадигматика и техно-
логия на развитие на обществено-историческите процеси е кардинално различна 
от, а и е органично несъвместима с изгрялите през втората половина на ХХ век 
научни теории, или концепции, според които някога всячески фаворизираните 
линейни визии са вече изцяло амортизирани, но и теоретически дискредитирани. 
Вместо тях, на пиедестала на публичното внимание и общественото признание 
се, или трябва да се лансират съвсем нови и привлекателни опции за дисипа-
19
Виж напр.: Крауч, К. Как сделать капитализм приемлемым для общества. М., ИД ВШЭ, 2016. 
20
Виж подр.: Розанваллон, П. Новый социальный вопрос. Переосмысливая государства всеобщего бла-
госостояния. М., Московская школа политических исследований, Ад Маргинем, 1997. 

33 
тивните системи, за контролирания хаос, за нелинейното развитие, или за ради-
калната „смяна на караула“ на детерминизма от индетерминизма, и т.н. Тези, 
непознати за епохата и научните изследвания от времето и обществото на фон 
Щайн, идеи ще прескочат границите на естествените науки и ще се прехвърлят 
в териториите на обществените науки, а оттам вече и в сферата на политиката 
и различните идеологически фамилии, където ще провокират и нови дискусии, 
огромната част от които ще бъдат „под общия знаменател“ на постмодернизма. 
В концептуалната панорама на Лоренц фон Щайн не могат да се открият 
каквито да са елементи или симптоми на фатални рискове за автономността и 
автентичността на личността, които произтичат от естеството на държавата и 
особеностите на господстващия в нея порядък. Той изобщо не може да предпо-
ложи, че при определени обстоятелства социалните институти на държавата би-
ха могли да се превърнат в опасни инструменти за манипулиране на човешкото 
съзнание и поведение, в средства или в терени за особена тотализация и даже 
тоталитаризация на манталитета и маниерите на обвързаните с тях лица. Но 
точно в подобна опасна насока, обаче, след няколко десетилетия ще се развият 
одиозни или даже гибелни за човешката автентичност и автономност процеси в 
социума.
21
И не само това, а и нещо много повече - ще се появят и коренно нови 
теоретически визии, според които държавата се, или трябва да се обявява като 
най-опасния, а и най-зловредния феномен. А по този повод само ще отбележа 
мимоходом, че подобни визии не са елементарни копия, нито конюнктурни ре-
продукции на исторически вече много отдавна и добре познати анархистки идеи. 
В крайна сметка, ако по-надълбоко се замислим, със сигурност ще достиг-
нем до заключението, че претенциите на либерализма за минимизиране на дър-
жавата и превръщането й в специфичен „нощен пазач“ могат да се таксуват и 
като превърнати форми на нейното завоалирано дискредитиране, или даже ели-
миниране, което практически, но и очевидно вече се наблюдава в нашето време. 
На Лоренц фон Щайн е органично чужда и мисълта, че всемогъщото пра-
вителство, намиращо се изцяло в зависимост от и под контрола и „диригентската 
палка“ на авторитарната висша персона
22
, е способно да превърне държавата в 
21
Виж подр.: Гоффман, Э. Тотальные институты. М., Элементарные формы, 2020.
22
Няма как монархическата персона, държаща в собствените си ръце огромна власт, а и която притежава 
най-кардиналното значимото мнение по управленческите въпроси, да е извън обсега, или параметрите на 
представата за авторитарна персона, дори ако тя се опитва „да играе“ с публиката на демократични вълни. 
Възможността тя да не се покрива изцяло с иконографията и феноменологията на абсолютния монарх 

34 
тоталитарна, която да поведе безмилостна тотална война с враговете си. А точно 
такъв вариант се превръща няколко десетилетия по-късно във фокус на научно-
теоретическите изследвания и интерпретации на редица учени.
23
Не случайно 
няколко десетилетия след като видният аристократ-мислител публикува фунда-
менталните си съчинения, публично ще се разразят невероятно люти идейни 
дискусии или остри политически дебати за неограничената, а и волунтаристична 
власт на лидерите на отделни могъщи и силно развити държави, която е далеч 
по-голяма от тази на абсолютните монарси, познати от историята на Европа. И 
ако в наше време политическите и социалните алергии към всевъзможните мо-
далности на авторитаризма са твърде очевидни и неоспорими, едва ли си заслу-
жава да се залага на „козовете“ на консервативния социализъм, който съвсем 
определено толирира, или даже неприкрито фаворизира авторитарния управ-
ленчески стил. В случая, обаче, се налага и една задължителна уговорка, или 
условност: ако съвременното гражданско общество е вече станало твърде непо-
носимо и враждебно настроено към опциите на авторитаризма, то новите оли-
гархични котерии се нуждаят фатално от „силна ръка“, от авторитарни фигури и 
безкомпромисни властови процедури, които всячески да отстояват техните ин-
тереси, богатства и привилегии, придобити винаги за сметка на народните маси.
Освен това Л. фон Щайн е чужд и на идеята, че триумфиралата социална 
държава може (при определени обстоятелства) да се срути, даже напълно да из-
чезне, когато е сериозно поразена от различни, или трудно преодолими кризи. А 
тъкмо в подобен ракурс Пиер Розенвалон след няколко десетилетия аргумен-
тирано ще докаже, че в основата на провала на дълго и мащабна рекламираната 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: