Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ната земна, светска есхатология за обществото и нацията, умело контролира-
ни и направлявани в историческите си подвижничества от просветената консти- туционна монархия. На добре запознатите с логиката на концепцията на Л. фон Щайн е известно, че визионерската му дихотомия или даже антиномия между обществото и държавата той заимства от философията на Хегел, в която обще- ството се занимава с всекидневни потребности и дейности, докато приоритет или неотменен дълг на държавата е ревностно да опазва, а и солидно да гарантира възпроизводството на стратегически значимите ценности, норми, принципи и идеали на социалния организъм. Тъкмо затова, спорен фон Щайн, държавата е сферата на публичните интереси и трайните ценности. По тази причина идеята за държавността не е, нито следва да бъде метафизически закостеняла или ап- риорно дадена на и за разнородните, но и многолики човешки общности. Тя е исторически феномен, но и конструкт, поради което неизбежно притежава и своя еволюционна биография. В последната има различни варианти, примери или множество свидетелства за най-различни подходи и средства за изменение на статуквото в държавата и обществото, които, дори когато са обвързани и с ради- кални - революционни - трансформации, не могат да отстранят вечната необхо- димост и полза от господството, макар да са в състояние отчасти да променят неговите форми, разбира се, при наличието на съответни обстоятелства, кон- кретно-исторически предизвикателства или промени в обществените реалности. Но при използването на определени властови модели за устройство и управле- ние, каквито, според Л. фон Щайн, може да има социалната конституционна мо- нархия, е възможна и реално постижима мащабна редукция, или поне частично елиминиране на някои социални несправедливости, неравенства и класови про- тиворечия, които притежават доста опасен „взривоопасен заряд“ за социума. Идейната визия на германския аристократ-теоретик акцентира и обосно- вава възможността и реалното функциониране на правова и социална държава, която, обаче, не е подчинена на или зависима от ценностите на демокрацията. 29 Напротив, демокрацията, според Л. фон Щайн, съществено вреди на социал- ната държава. Въпреки това, обаче, според него демокрацията не трябва да се отхвърля с „лека ръка“, тъй като някои, присъщи за нея, елементи могат да се окажат твърде важни и ценни за функционирането на социалната държава. Правовата държава, която е изобразена, а и обяснена в теоретическите дискурси на фон Щайн, се оказва, всъщност, доста безправна от гледна точка на общочовешката нравственост, защото изначално, но и докрай, неизменно се гради и развива единствено върху два вековечни, а и непреодолими фундамента - свещенната и неприкосновенна частна собственост и неизлечимото в човеш- ката природа чувство за господство. Такава идейна опция едва ли би се харесала и одобрила от съвременните хора, които са свидетели, а даже и жертви на вър- луването, или даже на бесуването на тези два одиозни феномена в публичния и частния им живот. Още по-малко тя би била привлекателна или импонираща за ляво-ориентираните хора, особено за тези, които вече са приели кръщението да изменят света и живота на човечеството чрез радикални - революционни - инс- трументариуми. Но тя може да представлява определен интерес, а и ценност единствено за онези, които гравитират към, или пък са включени в лагерите на опортюнистите и реформаторите, т.е. на противниците на радикалните опции. Тази правова държава изобщо не се стреми към премахване на неравенствата и несправедливостите в обществото, а единствено към тяхното възприемане, а и преживяване в поносими рамки, или към тяхното частично редуциране, за да не предизвикат те някакви брутални отговори, или опасни действия на жертвите им. Аналогична е историческата мисия и на социалната държава, за която впо- следствие ще стане дума много по-обстойно и по-детайлно в настоящия анализ. Колкото и да негативно, или даже критично да е настроен към демокра- цията, Лоренц фон Щайн не може да си позволи лукса или безумието да ели- минира всички нейни елементи от държавното и общественото управление, още повече когато вижда и разбира, че някои от тях „работят“ за него, макар и да функционират в доста префасониран, или даже в по-труден за проумяване вид. Въведеният в научно-теоретически и социално-практически оборот тер- мин „народно-изборно управление“, според лансираните от Лоренц фон Щайн доводи и аргументи по нищо не бива да прилича на, или пък да се отъждествява с традиционните представи и процедурни инструментариуми на либералната де- мокрация. Той е особена кристализация на изконната за немския мислител цел 30 на държавата да създава и гарантира благоприятни условия и порядки за ця- лостното развитие на поданиците й чрез оръдията на властта и управлението. Народно-изборното управление реално представлява фикция, която е не само твърде чужда, но и дискретно ориентирана срещу нормалното и ефектив- ното участие на народа в управлението на държавните и обществените дела. То е привидност, своеобразен „смокинов лист“, който деликатно и спекулативно-ма- нипулативно прикрива липсата на реални възможности за участие на народа в управлението. На всичко отгоре, то се намира и в смъртен антагонизъм относно пряката демокрация, обаче е зависимо от представителната такава, разбира се, в само в определени нейни форми. Ето защо днес, когато все по-често и все по- оглушително в целия свят избухват мощни и основателни граждански недовол- ства, протести и публични съпротиви срещу недостътъците, слабостите, дефек- тите и пороците на представителната либерална демокрация, а и спешно се нас- тоява за спешно и безусловно преминаване към режими на управление на пря- ката демокрация, възкресението на идейните опции за консервативния социали- зъм се оказва като съвсем непотребно, безполезно и даже като явен нонсенс. 17 Според Л. фон Щайн победата на буржоазните и анти-буржоазните рево- люции само фиктивно, привидно, или илюзорно дава изкусителни възможности и обещания за просперитет, сигурност, стабилност и благополучие на общест- вото. Вместо да раздвижат и оптимизират обществените процеси и богатства, буржоазните и антикапиталистическите леви революции и обществени радикал- ни трансформации единствено гарантират неизбежен исторически застой и еска- лиращо социално разложение. За да бъде нормално и прогресивно функциони- раща, държавата има фатална потребност от монархическо устройство и ръко- водство, което обаче трябва непременно и да е социално ангажирано. Сама по себе си буржоазната/капиталистическата класа, според визиятан на фон Щайн, не е генератор, нито безусловен и сигурен гарант за стабилността, просперитета и бъдещето на държавата, защото тя не може да се откъсне от, или да ограничи ( в разумни и морални рамки) своите властови и други апетити, които фактически обуславят социалните неравенства и несправедливости. Такава радикална и ма- 17 Срав.: Бло, И. Прямая демократия. Единственный шанс для человечества. М., Книжный мир, 2015; жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|