Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ща на всичко“. От античните философи е добре известно, че първата митологич-
на война се обвързва със сътворението от божеството на небето и преизподнята. Днешната пък се обръща към някакво далечно историческо минало, защото както някога, така и днес тя следва да афишира края на историята, осъществим чрез пришествието и разгръщането на съдбовния Армагедон. Сегашната война обаче се оказва предшествана от целево и анонимно инспирираната ковид-пандемия, от гръмогласно и преднамерено рекламираната „нова нормалност“, от активиза- цията на всевъзможните дисиденти и „пети колони“, от априорните дихотомии и стигматизации на богопомазаните и богоомразните страни и народи, от мощни изблици на невиждан преди расизъм, атрактивно облечен в пъстрите тоги на гнил и мизантропски хуманизъм, а и на литургийна квази-демокрация, от врявата и суетата на нови „тевтонски ордени“, които неистово, безсрамно и целево тър- сят помощта и подкрепата на ЛГБТ и всевъзможни други маргинални общности, които неолиберализмът съвсем предумишлено, инструментално и конвейерно е произвел, но и рекламирал в публичния свят и живот на много страни и народи. Налице е така също и Велико преселение, което донякъде сходно и с онова, кое- то е описано в Библията, но днес то вече е ориентирано в съвсем друга посока и ангажирано със съвършено различен човешки материал, защото е тясно свър- зано с разнообразни пътешествия и авантюри в социалните мрежи, дигиталните светове и интерактивните комуникации, в които прекалено много се говори/пише, но, същевременно, и твърде малко реално се действа. Това обаче не означава, че подобно общуване е напълно безопасно или социално безвредно. Ето защо адептите на съвременния руски консервативен социализъм са много силно ре- 199 Виж подр.: Фрайер, Х. Революция справа. М., Праксис, 2008. 171 зервирани към и критично настроени към ролята на социалните мрежи, които, според тях, преднамерено и системно, явно, или пък завоалирано се експлоати- рат, за да може в и чрез тях неолиберализмът да разширява и утвърждава, но и исторически да си гарантира влияние и стабилни водещи позиции и в бъдещето. Руската консервативна революция е предизвикана от безскрупулното по- газване на всички закони, международни договорености и общочовешки морал- ни норми от обезумелия Запад, който е панически уплашен, но и параноично дей- стващ, за да се предпази от евентуално очертаващата се позорна загуба за свое- то дълготрайно господство, от разобличението му и невъзможността повече да ограбва и насилва безнаказано света и човечеството, както досега го е правил. Консервативната революция нагледно показва, че Европа неспасяемо и самоволно изчезва в небитието като единствено Русия остава все още да бъде защитничка и продължителка на европейските ценности, на Просвещението. Не е чудно, че в Харвард забраняват класическата музика, а в Лондон разрушават паметника и на Шекспир. Лудостта и вакханалията продължават. Забранява се Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Чайковски, Шостакович и Чехов да бъдат изу- чавани и преподавани в авторитетни европейски и световни университети. Ис- торията се преобръща наопъки като истината става лъжа, фалшификацията - правда. А нали тази логика е типична за всяка война, за всяка революция, която заплашва стария мирови порядък, но и богатството на олигархичните котерии. Защото старата и мъдра поговорка, че първата жертва на войната е истината, е валидна с особена сила и контрастно очертана релефност в днешната история. Тази неочаквана от Запада, а и необикновена революция принудително трансформира Русия като й възлага мисията да стане есхатологична империя, спасяваща човечеството и света от сатанинските нрави и порядки на Запада. Тя е своеобразно продължение и съвременно допълнение на исторически позна- тите версии за предопределения и съдбовен месианизъм на Русия в света. За- това и пътят на Русия и на консервативната й революция е божествен - водещ към царството на друг свят, а и към нов тип отношения между държавите и на- родите, който няма да се базира върху зависимости, подчинения, господства. Все още са много страните и народите, гледащи с трепетно очакване и известен страх към извършващото се в Русия, а и на световната арена. Обаче, вече личи, че в следващите времена армията (под знамената на консервативната револю- ция) ще се множи и вдъхновява, ще има повече триумфи и ще върши подвизи. 172 Европа е забравила и даже покрила с позор някогашните свои славни и храбри величия - рицари, философи, правници. Тя позорно и меркантилно се е отрекла от редица свои свещени истини и завети, постмодерно осквернявайки и даже неолиберално публично, исторически екзекутирайки ги. Тя сама се е пре- върнала в трагично обречена, но и неспасяемо загиваща световна звезда, коя- то няма, а и не може да има светло и сигурно бъдеще, заради прегрешенията и престъпленията си. Тя уплашено повтаря рефрените, които презокенският й гос- подар й сервира, като се оказва и все по-сляпа за реалните процеси и тенден- ции, очертаващи многомилиардна подкрепа за новата руска революция. С това седеммилиардно благословение и упование към Русия, светът навлиза и в нов исторически етап от своето историческо развитие. Защото този нов Свят ще бъде руски, или никакъв друг. Залогът е „победа или смърт“. Защото без Русия светът и човечеството неминуемо ще потънат в мрак и робство, в царството на порока, или в преизподнята на безчовечието. Ето защо националната консервативно-со- циалистическа революция безспорно е, но и ще бъде спасителна за човешкия род, както за триумфа на нравствеността и нейните истински добродетели. Можегов е категоричен, че новите исторически предизвикателства и гло- балните сеизмични трусове в политиката, икономиката, културата и пр. заставят всеки да се определи на коя барикада ще застане. В този контекс той като че ли дискретно и без афиширане възкресява и прибягва до услугите на онзи античен принцип, според когото в смутни и размирни времена никой гражданин няма право да бъде безразличен, пасуващ, или дезертиращ от отговорностите и за- дълженията си, а - тъкмо напротив, - следва да заема една от страните, естест- вено, с всички, произтичащи от подобен фатален избор, последици. Но, заедно с това, Можегов безпощадно осъжда пацифизма като символ и въплъщение на сатанинско зло, или даже като гибелна участ за онези страни, или народи, които страхливо се озъртат и не желаят да заемат страната на консерваторите-рево- люционери, или тази на неолибералните колонизатори и псевдо-демократич- ните садисти. Той дори прави една много интересна, а и, същевременно, твърде контрастна разлика между истинските миротворци и комформистките пацифис- ти, изхождайки от колосалната отлика между Христос и Антихриста, базирайки се в този случай и на известния труд на В. Соловьов „Кратка повест за Антихрис- 173 та“ 200 , в която последният е изобразен, а и тълкуван като одиозен мизантропски пацифист. И нещо повече даже: ако Войната ражда господари и роби, то Миро- творчеството - тъмко обратното, - създава, но и прославя богове, които са прео- долели своите огромни страхове, или силни злоби, докато Пацифизмът - напро- тив, - твори само робски души. Затова Революцията на Духа се нуждае фатално от воини и миролюбци, но, заедно с това, гледа и с огромно отвращение, или с нескрито презрение към меркантилните и комформистките пацифисти. Според Можегов, пацифизмът е кауза, а и начин на съществуване на без- духовни и сити индивиди и общности, на животуване без рискове, без Бог и без откровения и срам. Затова и днешна Европа играе ролята на пацифист, не же- лае да се афишира директно като враг на Русия, макар реално да е такава, а воюва с нея чрез Украйна и до последния украинец, който трябва да умре за за- падна кауза. С други думи казано, днешният евроатлантически формален паци- физъм е само превърната форма, смокинов лист за прикриване и публично не- признаване на истината за причините и същността на разиграващите се в прокси- войните на Запада събития, процеси и тенденции, които обаче все повече ставят ясни и досадни, отблъскващи и намразващи дори западняците към техния фалш. Според представите и тълкуванията на Можегов, с хедонизма, охолството, безразличието и пасивността на европейския човек е вече окончателно свърше- но, защото той е безскрупулно и безцеремонно, цинично захвърлен на бунището на историята от САЩ и неговите васали. Затова умишлено предизвиканите от тези перфидни действия и конспирация на евроатлантическите елити мизерия, безработица и екзистенциален хаос неизбежно ще радикализират европееца, но никога няма да му дадат храброст и доблест на тръгне по трънливите пътища на Революцията срещу установените от Запада нрави и порядки. Това е възможно и способно да извърши единствено руският дух и руският народ. Затова европее- цът ще продължи да се гърчи и мъчи в ескалиращи мъки, страдания и несгоди, които транснационалните олигархични елити му сервират умишлено, системно и непрестанно, докато руският дух и народ с много жертви ще променят света. Преди години Можегов категорично отбелязваше, че кръстоносният поход на разума срещу безумието трябва да възпре агресията на ирационализма, за- щото междуцивилизационните диалози са невъзможни на негов фундамент. Но 200 Виж подр.: Соловьев, В. Краткая повесть об Антихристе. М., Русский вестник, 1995. 174 именно такива по същество бяха основите и мотивите на русофобията, плод на ирационални предубеждения, предразсъдъци и стереотипи към руското. 201 Но в контекста на вече започналата консервативна революция, Русия е нерядко изоб- разявана подобно на митичния Катехон - последната крепост срещу апокалип- тичното настъпление и неописуемата кървава вакханалия на Антихриста. Затова фаталната обреченост на Европа и неизбежната смърт на цивилизацията й са неотвратими. Нещо повече, а и по-лошо - те вече са в ход. Затова и аналогиите с печалната гибел на Римската империя са закономерни и логични. Както няко- га великият Рим е потъвал в мрака на историята сред врявата и безумието, суе- тата и тщеславието на своите властници, сред крясъците и порочността на ново- покръстените варвари, сред развратта и охолството на своите аристократи, така и днес Европа върви неотвратимо към позорния си край. Не случайно и анало- гията за варварите с инспирираните от Запада и особено от А. Меркел пълчища на мигрантите в Европа е съвсем прозрачна, но и горчиво поучителна. Поквара- та и лудостта по върховете на някогашната велика Римска империя са напълно сходни с тези на днешните европейски бюрократи, брюкселските и НАТО-вските аристократи, които не са нещо повече от раболепни и сервилни васали на сата- нинските САЩ, а и които са опиянени от наркозата на чудовищните си илюзии. И както преди много векове Римската империя потъва в небитието, а и навлиза в мрака на Средновековието, така и сега Европа е вече неспасяемо попаднала в смъртоносните обятия на Ново средновековие 202 и се носи по течението на Лета. Славата, гордостта, достолепието, тщеславието и мъдростта на някогашните римски жреци и предводители са вече напълно помръкнали и опожарени от без- умната пиромания на днешните й властници, които не само кощунствено са ги осквернили, но и са ги запратили невъзвратимо в бездните на забравата и безпа- метството, прахоснически заменяйки някогашния високомерен аристократизъм с днешната позорна лакейска сервилност и страхлива безропотност пред новите глобални и ненаситни господари - САЩ. Но сред този ужас и потресаващата тъм- 201 Виж подр.: Можегов, В. Кръстоносният поход на разума срещу безумието // Християнство и култура. С., 2006, № 2-3. 202 Срав.: Можегов, В. О миссии России в эпоху Новых темных веков // Культура, 16.03.2022. https://portal- kultura.ru/articles/opinions/339623-o-missii-rossii-v-epokhu-novykh-temnykh-vekov/ Идеята за новото средновековие е депозирана за пръв път от В. Парето и малко по-късно от Н. Бердяев, но ескалиращо се използва от много творци след тях (виж подр.: Парето, В. Трансформация демократии. М., Территория будущего, 2011; Бердяев, Н. Новое средновековье. С., Феникс, 1991; Менк, А. Новото средновековие. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1996). 175 нина блещука една надежда, един мощен фар, които показват единствения спа- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|