Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

239 
пазар не признава никакви ограничения или авторитети, освен собствените й.
241
Промените не само в глобалното конфесионално геопространство, а и в нацио-
налното такова под влияние на постсекуларизационните и реконфесионалните 
процеси и тенденции, обаче, много силно променят статусите, логиките, арсе-
налите и репертоарите не само на отделни религии и църкви, а и на техните по-
литически взаимоотношения с и корелации от различни партийни фамилии.
242
На всичко отгоре религиозните съперничества или даже войни
243
твърде силно 
променят своите облици, контури, стратегии, тактики и амуниции, динамично, по-
някога даже и явно противоречиво съобразявайки се с пулса, изискванията и по-
велите на новите исторически времена и обществени реалности, например с осо-
беностите на сега доминиращите „хибридни войни“. И това ги прави още по-за-
висими от политиката, а най-вече и от мутациите в сферата на идеологиите. Но 
въпреки спекулативно-манипулативните политически дискурси за кризата, апо-
калипсисът, агонията или даже за гибелта на идеологиите, новата постсекулар-
на религиозност (дори в области, характеризиращи се с особена разкрепосте-
ност на нравите, а със свободата на мисълта, каквито примерно са сферите на 
изкуството и културата) не се лишават напълно, а и окончателно от „екстрите“ и 
услугите на идеологиите.
244
Екзалтираните и гръмогласните обявления в про-
дължение на няколко десетилетия, че „краят на религиите“ е сигурен или неот-
вратимо предопределен, подобно на уж твърдо гарантираната или неизбежната 
историческа кончина, пък и безполезност на идеологиите, се оказват погрешни, 
защото десекуларизацията и реконфесионализацията ги свалят от дневния ред 
на историческата и обществено-политическата събитийност в дадени страни
245
. 
Освен това постсекуларните реалности, условия, нрави и порядки формират, или 
изискват и коренно нови езици за общуване с и между конфесиите, между дено-
минациите и атеистите/лаиците, каквито в соцминалото са липсвали.
246
Затова 
публичното дезавуиране, дискредитиране, стигматизиране или даже демонизи-
ране на атеизма сега предлага неочаквани възможности за теологията и култо-
241
Виж подр.: Куиггин, Дж. Зомби-экономика. Как мертвые идеи продолжают блуждать среди нас. М.,
ИД ВШЭ, 2016. 
242
Срав.: Горохов, С. Динамика конфессионального геопространства мира под влиянием религиозной 
конкуренции. М., 2017, диссертация на соискание ученой степени доктора географических наук. 
243
Срав.: Ливе, Ж. Религиозные войны. М., АСТ, Астрель, 2004. 
244
Срав.: Рыжов, Ю. Ignoto Deo: новая религиозность в культуре и искусстве. М., Смысл, 2006. 
245
Виж подр.: Узланер, Д. Конец религии? История теории секуляризации. М., ИД ВШЭ, 2019. 
246
Виж подр.: Шипков, В. Постсекулярная речь. Ценностное измерение современных культурных и по-
литических процессов. М., МГИМО-Университет, 2019.

240 
вете.
247
Както явната, така и завоалираната конфронтация между реконфесио-
нализацията и секуларизма, или, условно казано, „съвместно мирно съществу-
ване“ между неосекуларните и толерираните конфесионални логики, а и практи-
ки в публичния и частния живот на хората доста силно изменят и политическата 
артикулация в техните предели и спрямо редица проблеми, дилеми и сложни ко-
лизии. Подобни радикални промени или мутации няма как да не се отразят на 
съдържанието, символиката и посланията на идеологическите визии и дискурси 
за религията и за секуларността в новото (българско) общество. А това, на прак-
тика, означава, че постсекуларното време и общество създават нови реалности, 
условности, зависимости и влияния спрямо идеологическите визии, в т.ч. и от-
носно тези, които могат/трябва да са ангажирани с консервативния социализъм.
За съжаление, трябва да се констатира, че подобни иновации не са характерни 
само за българския обществено-политически и идеологически живот. У нас няма 
изявени творци или адепти на такова съвременно визионерство, нито се допус-
кат често преводи на западни автори по тази (взривоопасна) проблематика. Въп-
реки това БСП, особено от гледна точка на своя членски състав, а и преди всичко 
на по-старите поколения в него, е неприкрито атеистично ориентирана, макар 
и значими слоеве в нея ревностно да спазват и практикуват традиционното за 
българския народ битово православно христианство, което всъщност е много 
далечно и органично чуждо на визионерствата и традициите на западно-евро-
пейския, или американския католицизъм, също както и на протестантизма, нито 
прилича на високата православна религиозност в някогашна и днешната Русия. 
Въпреки умишленото, а и декретираното отвън „разхерметизиране“ на духовно-
културното ни пространство и битие за инвазии и опити за доминация на нетра-
диционни (за българския народ) конфесии, или деноминации през годините на 
злополучния т.нар. „демократичен преход“, народът ни, както и огромната част 
от членския състав на БСП удържа на тези огромни, а и неимоверно тежки пре-
дизвикателства, и не им се поддаде. По тази много съществена причина много 
партийни членове на социалистическата партия вече напълно свободно про-
дължиха да честват традиционните религиозни христиански празници от право-
славния ни календар без това съществено, или пък дори фатално да повлияе на 
идейните им разбирания относно желания/дължимия модел на социализма. В 
247
Виж подр.: Эпштейн, М. Религия после атеизма. Новые возможности теологии. М., Аст-Пресс, 2013.

241 
известен смисъл, а и със съответни уговорки, може да се отбележи, че в род-
ното духовно и културно пространство, преходно време и битие специфичната 
амалгама между партикуларни - вече доста различни от тези в миналото, - ате-
истични разбирания на българските социалисти и спазването на битовите хрис-
тиански традиции могат да се смятат и за своеобразно местно въплъщение на 
онова, за което пише или страстно пледира Андре Конт-Спонвил, т.е. за нов тип 
атеизъм, както и за нов вид религиозност, ненуждаеща се от Бога и Църквата. А 
една подобна амалгама доста съществено ограничава, възпрепятства или даже 
елиминира възможностите за трансфер отвън, или за продуциране и налагане 
на роден вариант на консервативен социализъм, залагащ на вярата и църквата. 
Тази съвсем нова, исторически непозната „религиозност“ обаче оказва и 
твърде солидно влияние спрямо радикалното преосмисляне и преоценяване на 
мъдростта както на древните, така и на модерните хора
248
, дискретно съдейст-
вайки за сериозни изменения в палитрата и естеството на добродетелите им
249
. 
С чувство на неудобство трябва да отбележим, че в българската наука и в 
издателските продукции, наводняващи обилно книжните пазари, липсват такива 
интригуващи, а, заедно с това, и несъмнено много стойностни произведения. А 
подобен библиографски дефицит също има определена роля, но и значение за 
редуцирането, или - тъкмо обратното, - за плурализиране и мултиплициране на 
шансовете за популяризация на консервативния социализъм в обществото ни.
Вярно е, че в двете програми на БСП от годините след началото на т.нар. 
„демократичен преход“ атеизмът вече не е изведен като висш и задължителен 
принцип. Вместо него, съвсем ясно и категорично се визира необходимостта от 
съхранението на българските национални и културно-исторически, в т.ч. и пра-
вославно-христиански традиции, обичаи, нрави, ритуали и празници. В този ас-
пект поне сегашният членски състав на БСП е неподатлив на перманентните 
стремежи и опити на външни фактори да бъде кардинално трансформиран по 
моделите на емблематични западноевропейски и американски верски и идеоло-
гически/политически практики въпреки и независимо от факта, че в духовно-кул-
турния ни живот, а и, по-специално, в празнично-обредния ни днешен календар 
се вмъкнаха исторически непознати и чужди на българската традиционна рели-
248
Виж подр.: Конт-Спонвил, А., Фери, Л. Мъдростта на модерните: десет въпроса за нашето време. 
Есе-та. С., Прозорец, 2003.
249
Виж подр.: Конт-Спонвил, А. Малък трактат за големите добродетели. С., Кибеа, 1999. 

242 
гиозност празници, обичаи и ритуали, като честването, например, на Хелоун и на 
Свети Валентин. В този контекст не бива да забравяме или пренебрегваме и 
омаловажаваме „добронамерените съвети“ на Симеон Сакскобургготски колко-
то може по-бързо да „сменим чипа“ на българския народ, или на екс-президента 
Петър Стоянов, който твърде екзалтирано призоваваше българите спешно да 
заменят кирилицата с латиница, за да ни „приемели по-бързо европейците“. А 
едва ли е необходимо да обяснявам, че подобни радикални трансформации в 
съзнанието, битието на българите неизбежно щяха да са съпроводени от мощ-
ни инфилтрации, а и задължителни хегемонии на чужди конфесионали модели. 
Впрочем, тази опасна тенденция не е хипотетична или безопасна, понеже тя вече 
функционира в историческите времена и обществените реалности на нашето 
Отечество по линия на дехерметизацията на българското религиозно простран-
ство и безнаказаното инфилтриране в него на всевъзможни исторически чужди 
или непознати вероизповедения, стари и нови култове и пр., които определено 
въздействат по доста опасен ерозивен начин на традиционната ни религиозност. 
Едва ли е нужно (тук и сега) да припомням за крайно отблъскващите, или даже 
позорни картини и събития на преднамерено инспирирания разкол в Българската 
православна църква от страна на „новите демократи“ и западните им ментори. 
Целенасочената и безскрупулна публична дискредитация и даже стигматизация 
на патриарха, както и на висшия клир на православната ни църква, успоредно с 
умишлено, а и гръмогласно публично рекламираните конюнктурни избраници на 
несъобразяващите се със закона и морала „демократични сини християни“, с ор-
ганизираните и дълготрайно провежданите масови публични мероприятия в цен-
търа на София, а и в големите областни центрове, по никой начин не укрепваха 
авторитета, или репутацията на православието и на родния ни църковен елит, а 
- 
точно обратното - създаваха и утвърждаваха, умножаваха и ескалиращо на-
трапваха чужди на исторически утвърденото в родината ни конфесионални мо-
дели и църковни практики, които дискретно обслужваха задгранични центрове.
В този ракурс - поне от гледна точка на все още съхранената българска 
национална традиционна християнска, а и битова религиозност - нашествието и 
доминацията на визионерствата на консервативния социализъм са временно 
елиминирани, или поне твърде солидно възпрепятствани за известно време. Но 
освен всичко това, има и една друга, при това и много съществена причина за 
отчуждението на членския състав на БСП относно такива опасни визионерства. 

243 
Тя се отнася до факта, че за разлика от клировете на други - западни или източ-
ни - християнски църкви, в които от десетилетия, или особено в наше време, ко-
гато банкрутът на много идеологии е вече пределно ясен и неоспорим, се водят 
разпалени идейни дискусии от теолози и даже от свещенослужители дали и как 
християнската религия трябва да влезе мощно и да заеме флагманска позиция 
в публичните изяви, а и стратегическите ориентири на политическите партии, у 
нас, в България, напълно липсват, а и не се очаква да се организират подобни 
сериозни дебати, нито да се оформят адепти на християнския социализъм и пр. 
Да не говорим/пишем за специфичния ракурс на тези идейни дискусии, в които 
разпалено и аргументирано се обсъждат сякаш табуирани у нас въпроси, какви-
то, примерно, са тези и за възможния революционен православен социализъм. 
Поне засега няма каквито и да било сериозни индикации, че в средите на 
клировете на Българската православна църква има, или могат да се формират, 
а и осмелят публично да отстояват своите еретически възгледи или визионер-
ства, които непременно би трябвало да засягат и табуираната тема за христи-

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: