Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| идейно-духовно прераждане не са многобройни, нито закономерни, а и логично
следващи от предходните личностни и идеологически биографии на такива оди- озни персонажи, или социални, но и конюнктурно ориентирани типажи. Нещо по- вече, те обикновено нямат тясна връзка или зависимост, сходство, прилика, или аналогия с религиозните неофитства, или прозелитства, които почти винаги са обвързани с огромни душевни и плътски страдания и мъки, с изнурително морал- но подвижничество и неимоверни физически болки. В отличие от този - почти универсален или общовалидно стандартизиран - модус на религиозното неофит- ство (или прозелитство), идеологическата апостазия, т.е. идейно-политическото предателство, смяната на ценностните катехизиси и пр. се базират на морална нечистоплътност, користност и неистов ламтеж за придобиване на повече власт, богатства, привилегии, и т.н., в замяна на които съзнателно и доброволно се жертват истинските принципи, вярата и отдадеността на социалните идеали. В нашия конкретен случай - с консервативния социализъм, - може с обос- новани предположения или с твърди, а и категорични убеждения да отбележим, че идейно-духовният трансфер от позициите на демократичния социализъм към консервативния не е абсурден и практически невъзможен, а, още по-малко, ли- шен от желаещи, склонни и способни лица/групи, които да го извършат при да- дени обстоятелства и, разбира се, при наличието на съблазнителни изгоди. И ако сега, поради естеството на обстоятелствата и особеностите на реалностите и нравите както в обществото, така и в партиите, дори в такива като БСП, има обяснимо мълчание и умишлено дистанциране от активен диалог по тази взриво- опасна тема, при едно евентуално разместване на пластовете и откриване на из- кусителни хоризонти за меркантилно облагодетелстване, със сигурност на пуб- личната сцена и във вътрешно-партийния „театрален сезон“ ще се яват много „кандидати на славата“, т.е. на изгодата, които патетично и с всевъзможни дово- ди, или аргументи да отстояват каузата за необходимостта и ползата от ради- кално, а и спешно преминаване от едни на други идеологически „релси“. В поя- вата и публичното изпълнение на такива одиозни гастроли не може да има как- вото и да било съмнение, нито подозрение за тяхната неосъществимост, тъй ка- то в самозваната, но и конюнктурно рекрутираната ни преходна политическа кла- 228 са винаги и всякога ще се намерят лица, готови на идеологическа апостазия. (Та- кива срамни или даже позорни идейни апостазии вече сме наблюдавали, при- мерно в БСП по времето на ръководството й от Георги Първанов, който пръв да- де „зелена улица“ и солиден конфорт за експанзията на социал-либерализма.) Подобна констатация или такова предположение са несъмнено доста не- приятни, даже и шокиращи за онези партийни членове, добросъвестни, морално почтени граждани, които принципно не приемат или не одобряват такива ковар- ни, или даже очевадно гнусни идейни предателства, без, обаче, да могат да сто- рят много от онова (необходимо), което в обществено-исторически конюнктури ( като днешната) би могло драстично да ограничи и намали, а още повече и на- пълно да заличи, безвъзвратно да унищожи предпоставките и условията за по- раждането и размножението на подбуди и модели на идеологическа апостазия, или на идейно-политически неофитства, или прозелитства по користни мотиви. Третата група на неприемливите за публично афиширане атрибути на ов- ластените персонажи (или типажи) се отнася до идейното разколебаване, или даже и умишлено постъпване съобразно конюнктурно битуващия мейнстрийм. При нея нерядко се извършват фрапиращи отстъпления, или даже и откровени предателства спрямо някои прежни, сакрални ценности, принципи и дълготрайни традиции от страна на конюнктурно ориентирани, а и най-вече меркантилно фор- матирани, имащи висок партийно-политически статус лица, елитни кохорти. Като нагледен и достатъчно поучителен в този аспект пример ще илюстрирам случаи на конформисткото политическо мислене, публично говорене и действие на пер- сонажи от левицата без, обаче, пряко да ги назовавам. Още повече, че подобна конкретизация едва ли е необходима, нито би предложила някаква допълнител- на, принадена стойност към анализа и интерпретацията на проблема. В този контекст сегашните обществено-исторически, политически и силно идеологизирани реалности, нрави, порядки и условности в държавата и особено тези, които се отнасят до публичните изяви на самозваната политическа кла- са 228 са особено благоприятни, макар във вътрешно-духовен или душевен план да са съпроводени понякога с доста сериозни колизии, а и с морални угризения. 228 За нейната генеалогия, същност и меркантилно-конструктивна биография виж подр.: Мизов, М. За езиковите пандемии и папагалското безумие на властниците: https://novovreme.com/aktualen-pregled/za- ezikovite-pandemii-i-papagalskoto-bezumie-na-vlastnicite/ 229 За нагледност ще предложа два красноречиви примера. Единият засяга опитите на някои днешни високопоставени леви партийни „величия“ радикално да сменят или преждевременно, скоропостижно, в унисон с конюнктурата и до- миниращия мейнстрийм да „пенсионират“ исторически дълготрайно битували и общовалидно считани за задължителни обръщения в най-старата лява партия. Вместо исторически утвърденото, даже традиционното или нормално за левите партийни формации обръщение с другарю или другарко, такива партийни особи се опитват да налагат обръщение към съпартийците си с „господине“ или „гос- пожо“, безпардонно, или гузно оправдавайки се, че това вече е напълно леги- тимното и масово разпространеното в съвременното българско общество обръ- щение при официална комуникация, особено след официално прокламирания от всички без изключение партийни елити цивилизационен европейски избор. 229 Вторият пример се отнася до хамелеонското адаптиране към конюнктур- но доминиращия, но и брутално натрапван отвън и отвътре в държавата и об- ществото (ни) мейнстрийм на откровена и яростна русофобия във връзка с во- енния сблъсък между Русия и Украйна. От самото начало немалко представите- ли на парламентарната група на БСП възприеха, но и последователно, дори па- пагалски използваха редица клишета на своите политически опоненти, или про- тивници, които са в явен контраст, пък и конфликт с русофилските нагласи, нас- троения, или традиции както сред българския народ, така и особено за лява пар- тия като БСП. Така лявата политическа артикулация и терминология се оказа изцяло под диктата на (външни и вътрешни) фактори, които са органично чужди на изконните ценностно-нормативни ориентации, вкусове и трафарети на народа и партията. А подобна одиозна мимикрия е сигурен предвестник или непрене- брежим симптом, че при евентуален развой на обстоятелствата реверсията от жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|