230
горе) споменах. Защото „папагали“ и „хамелеони“ е имало винаги и навсякъде в
историята, или в еволюциятана политиката, в т.ч. и особено много (като количе-
ство и разнообразно качество) в различните партийно-политически фамилии.
Макар да се скрива и премълчава, талмудизмът в сферата на политиката е нещо,
което притежава неимоверно дълга, а и твърде богата историческа биография.
Неслучайно много често той (дискретно или флагрантно) е влизал арсеналите и
публичните репертоари на конформистки ориентирани и ангажирани властници.
Ето защо съвременните обществено-исторически реалности, политически нрави
и социални порядки, отличаващи се с неприкрита, или
даже и с демонстративно
афиширана конформност и инструментална адаптивност към мейнстрийма, на-
трапван целево, системно и методично от властващите елити, обективно, но и
субективно подпомагат неочакваните, а и зловредни ренесанси на талмудизма.
Той нерядко стои в публично неафишираната, но пък и съзнателно прикриваната
информация на какво или защо се дължат някои много съществени изменения,
или дори радикални обрати в идейно-програмната ориентация и ангажираност
на конкретни партии, или поне на техните (моментно управляващи ги) елити. Ето
защо и днешната лява (социалистическа) партия въобще не е, нито пък не може
да бъде единствено или положително изключение, защото тя не е солидно иму-
низирана, нито даже е 100% гарантирана срещу тяхната евентуална поява, но и
зловредна проява, особено в
такива исторически смутни, преломни времена и в
доста сложни обществени реалности, каквито очевидно, безспорно са днешните.
В случая обаче дори не става дума за някаква абстрактно.теоретическа хипоте-
за, тъй като сега битуващите реалности и политически нрави у нас доста оче-
вадно, но и безуговоръчно показват наличието, пък и действието на въпросната
твърде опасна и несъмнено пагубна тенденция, особено в, или за левия сектор.
Не е случаено фактът, че епизодичното споменаване и публично изпол-
зване на анонса за консервативния социализъм, като перспективна опция, въоб-
ще не се обвръзва с неизбежно изискващото много сериозно и публично огла-
сено комплексно и детайлно обяснение
на какво се базира,
защо се налага ра-
дикалният
обрат от демократичния към консервативния социализъм. Реално
погледнато и оценено, публичните анонси за такава рокада фактически са
завоа-
лирани отрицания на смисловата, ценностно-нормативната и идеологическата
визия на двете програми на БСП - разработени под ръководството на А. Лилов и
Г. Пирински, - а и зо дискретно афиширане на някаква (коренно) друга програма.