232
задаваните въпроси в първичните партийни организации за това
каква партия е
БСП и чии интереси тя защитава, или трябва здраво да отстоява. Не са изненад-
ващи обикновено и негативните оценки и острите реакции на много от партийни-
те функционери и ръководители за това
- според тях, одиозно, несъвременно,
или даже ретроградно -
статукво в идейния живот на съответните организации.
Освен това специфичен и неотклонен идеен фундамент за възприемане-
то и разбирането на Историята в рамките на програмното развитие и практичес-
ките изяви на голямата лява партия винаги е бил материализмът. Но с пришест-
вието и възцаряването на постмодернистката философия критичността и отчуж-
дението към материалистическите идеи и принципи растяха стремглаво. На тях-
но място се вкарваха и овластяваха, рекламираха и фаворизираха (по всевъз-
можни начини и с всички средства) идеи и принципи от арсенала на идеализма,
дори и на субективния идеализъм. Едва ли са необходими доказателства в този
аспект. Дори телевизията на БСП си позволява непрестанно да ангажира внима-
нието на своята аудитория с ненаучни по духа си и влиянията си предавания по
иначе „модерни“ за днес теми за екстрасенси, зодии, магьосничества или с бур-
жоазна - преди всичко - американска западна култура. А това съвсем не е мало-
важен проблем, тъй като базисно опира и до основите, параметрите, начините,
формите на утвърждаване и обществено-практическа реализация на програм-
ните идеи и принципи на БСП, които вече никой не различава като материалисти-
чески по дух и същество. Показателен за тази радикална и тотална подмяна на
материализма от идеализма днес е фактът, че в годините на т.нар. „демократи-
чен преход“ никоя политическа партия вече не се ангажира публично с утвържда-
ването и развитието на материалистическата теория и
практика, а - тъкмо об-
ратното, - този проблем се дезавуира, а в известна степен (или форма) даже като
че ли и реално се табуира. Дори в сферата на науката вече никой не поставя
въпросите за отношенията и зависимостите, за необходимостта и полезността
от това дали ще се утвърждават и следват идеите, принципите на материализма,
или онези на идеализма. Въпросите за тези особени корелации сякаш са из-
лишни, априорно предопределени - от конюнктурата, или потънали в забрава. И
нещо повече даже: левите партийни елити някак тихомълком и незабележимо се
дистанцираха, отчуждиха или без обяснения тотално се отрекоха от фундамен-
талната
деонтология, завещана им от класиците на марксизма-ленинизма, че
лявата идеология трябма да бъде материалистическа по дух, а и по заключения.
233
Ето защо не е случайно, а напълно закономерно и логично обстоятелството, че
конюнктурното асимилиране и безотговорното експлоатиране от левите партий-
ни и идеологически елити на твърде
много неолиберални парадигми, митове,
илюзии, клишета и атрактивни метафорики вървеше успоредно, но и стремглаво
с динамичната и мащабната инфилтрация на разнообразни обективно и субек-
тивно идеалистически елементи, които се възприемаха и напълно безкритично.
Едва ли има необходимост да пояснявам, че мощната инвазия на такава,
-
противопоставена на идейните (материалистически и атеистични) скрижали на
партийната идеология, а и практика, - комерсиална проблематика, или
тематика
ерозира дискретно идеологическото съзнание на партийния членски състав. Тя
е и в пълен разрез с фундаменталната програмна парадигма „
Пазарна икономи-
Достарыңызбен бөлісу: