Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС КОНСЕРВАТИВНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ?



Pdf көрінісі
бет75/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС КОНСЕРВАТИВНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ? 
Отговорът на този въпрос е сякаш исторически априорно предопределен. 
Бързината, леснотата и категоричността на негативния му отговор произтичат от 
няколко твърде съществени основания. Първото от тях, е че по своята доско-
рошна - допреди 30 години, - историческа биография на социалистическата ни 
партия, която в различни исторически времена и условия е действала под раз-
лични имена, е била винаги, изначално и докрай програмно марксистки ориен-
тирана и социално ангажирана с практическото въплъщение на идеите и прин-
ципите на марксизма, както и на ленинизма. Такава е всъщност тя и до днес - по-
не от гледна точка на нейния - определено застарял - редови членски състав. Ед-
ва с началото на т.нар. „демократичен преход“ тази органична връзка и зависи-
мост беше подложена на известни уговорки и разнообразнси условности. Според 
тях в партийната идеология вече може да влизат, а и участват елементите и на 
някои други - немарксистки - идеологии. През този драматичен и, още по-точно, 
злополучен за българския народ исторически период вече беше напълно преус-
тановена системната и целогодишна партийно-политическа учебна година, в коя-
то някога - по времето и в обществото на социализма - се изучаваше историята, 
теорията и практиката на социализма, естествено, в контекста на парадигмите 
на марксистко-ленинската теория, идеология, а и революционна практика. Тази 
солидна традиция, започнала от самото основаване на най-голямата лява пар-
тия в България преди повече от 130 години, обаче, беше окончателно спряна и 
даже умишлено, последоватално и цялостно публично дезавуирана. Тъкмо на 
нея, обаче, се дължеше стабилната основа на изграждането и развитието на въз-
гледите, убежденията на партийните членове спрямо това какво е социализъм
но и защо, а и доколко той има почва в нашата страна и сред българския народ. 
За разлика от онези, вече исторически отшумели времена и партийно-полити-
чески реалности, днес немалка част от членския състав на БСП не е наясно какво 
собствено разбира партийното ръководство под демократичен, или, евентуално, 
наложително заместващия го в някаква историческа перспектива консервативен 
социализъм. На всичко отгоре и самите представители на „червения“ партиен 
елит, както и много от функционерите по места не са достатъчно информирани 
за съвременните характеристики и особености на визиите както на демократич-
ния, така и в последно време на тези за консервативния социализъм. Ето защо 
не са никак случайни, а напълно естествени, закономерни и логични непрестанно 


232 
задаваните въпроси в първичните партийни организации за това каква партия е 
БСП и чии интереси тя защитава, или трябва здраво да отстоява. Не са изненад-
ващи обикновено и негативните оценки и острите реакции на много от партийни-
те функционери и ръководители за това - според тях, одиозно, несъвременно, 
или даже ретроградно - статукво в идейния живот на съответните организации. 
Освен това специфичен и неотклонен идеен фундамент за възприемане-
то и разбирането на Историята в рамките на програмното развитие и практичес-
ките изяви на голямата лява партия винаги е бил материализмът. Но с пришест-
вието и възцаряването на постмодернистката философия критичността и отчуж-
дението към материалистическите идеи и принципи растяха стремглаво. На тях-
но място се вкарваха и овластяваха, рекламираха и фаворизираха (по всевъз-
можни начини и с всички средства) идеи и принципи от арсенала на идеализма, 
дори и на субективния идеализъм. Едва ли са необходими доказателства в този 
аспект. Дори телевизията на БСП си позволява непрестанно да ангажира внима-
нието на своята аудитория с ненаучни по духа си и влиянията си предавания по 
иначе „модерни“ за днес теми за екстрасенси, зодии, магьосничества или с бур-
жоазна - преди всичко - американска западна култура. А това съвсем не е мало-
важен проблем, тъй като базисно опира и до основите, параметрите, начините, 
формите на утвърждаване и обществено-практическа реализация на програм-
ните идеи и принципи на БСП, които вече никой не различава като материалисти-
чески по дух и същество. Показателен за тази радикална и тотална подмяна на 
материализма от идеализма днес е фактът, че в годините на т.нар. „демократи-
чен преход“ никоя политическа партия вече не се ангажира публично с утвържда-
ването и развитието на материалистическата теория и практика, а - тъкмо об-
ратното, - този проблем се дезавуира, а в известна степен (или форма) даже като 
че ли и реално се табуира. Дори в сферата на науката вече никой не поставя 
въпросите за отношенията и зависимостите, за необходимостта и полезността 
от това дали ще се утвърждават и следват идеите, принципите на материализма, 
или онези на идеализма. Въпросите за тези особени корелации сякаш са из-
лишни, априорно предопределени - от конюнктурата, или потънали в забрава. И 
нещо повече даже: левите партийни елити някак тихомълком и незабележимо се 
дистанцираха, отчуждиха или без обяснения тотално се отрекоха от фундамен-
талната деонтология, завещана им от класиците на марксизма-ленинизма, че 
лявата идеология трябма да бъде материалистическа по дух, а и по заключения. 


233 
Ето защо не е случайно, а напълно закономерно и логично обстоятелството, че 
конюнктурното асимилиране и безотговорното експлоатиране от левите партий-
ни и идеологически елити на твърде много неолиберални парадигми, митове, 
илюзии, клишета и атрактивни метафорики вървеше успоредно, но и стремглаво 
с динамичната и мащабната инфилтрация на разнообразни обективно и субек-
тивно идеалистически елементи, които се възприемаха и напълно безкритично. 
Едва ли има необходимост да пояснявам, че мощната инвазия на такава, 

противопоставена на идейните (материалистически и атеистични) скрижали на 
партийната идеология, а и практика, - комерсиална проблематика, или тематика 
ерозира дискретно идеологическото съзнание на партийния членски състав. Тя 
е и в пълен разрез с фундаменталната програмна парадигма „Пазарна икономи-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет