Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Тройка? Троица?! Наистина, какво по-естествено от това: мъж, жена, син... А не: баща, син, плюс безполов дух... Нонсенс!...
- Ох, ще спреш ли да ме прекъсваш, Маги?... – разсърди се не на шега Мария, а от очите й вече направо изхвърчаха искри. Магдалена се сви виновно на мястото си. Само Александър забеляза лукавото проблясване в погледа й, преди да сведе глава и да спусне клепки. Подсмихна се и докато сестра й търсеше нещо в записките си, побутна я и тайничко й намигна в знак, че разбира играта й. - Но, всъщност, да... Ти си права, наистина е имало такива свещени триади... – продължи Мария, след като намери търсеното листче. - На Херодот това също му било направило впечатление. Той пък споменава, че от всички други божества траките почитали единствено Арес, Дионис и Артемида, която наричали Бендида... Името й на тракийски означавало „свързващата”, „съединяващата”, покровителката на брачното съединяване. Това е същата онази велика Богиня-майка от бронзовата епоха, изявяваща се като богиня на плодородието, възобновяващия се растеж, лова и носителка на лунното, женско начало. Другият бог, Арес бил смятан от самите елини за бог-покровител на траките, а нашата земя била наричана в древните източници земя на Арес, защото тук живеели най-непобедимите воини. За тяхното мъжество се носели легенди, римляните пишели, че са по-издръжливи и здрави от тях самите, и че се калявали с утринна роса... Не случайно и най-предпочитани сред гладиаторите били именно тракийците, не е необходимо да ви напомням за Спартак, сами знаете... Дори едно от племената се казвало кикони, по името на един от многобройните синове на Арес! А пък мъжеството на траките според някои древни автори се дължало на вярата им в безсмъртието на душата... Но друго исках да ви кажа, за третия бог - Дионис. Тракийски бог, който според Диодор Сицилийски властвал не само тук, на Балканите... - Тогава едва ли са се наричали така... - Естествено, Маги! – тросна се сестра й. - Просто исках да съм по-ясна, ама на теб май ти доставя удоволствие да ме дразниш... Та според Диодор именно този тракийски бог завладял огромни пространства и именно той бил занесъл чак на индийците не само цивилизацията, но и виното! Защото за траките най-важните ритуали били свързани именно с виното. Пиели го чисто, без да го разреждат с вода като гърците. И как иначе! За тях то символизирало бога и по този начин те поемали в себе си не просто някаква напитка, а кръвта на самия бог... - Хубава работа! – плесна с ръце Магдалена, вече съвсем излязла извън играта. - Исус говори същото на апостолите по време на Тайната вечеря!... - Знаех си, че тъй ще кажеш... – метна поглед към сестра си Мария, но се въздържа да й направи поредната забележка и продължи. - Според гърците това бил варварски начин на пиене, но това още веднъж доказва тракийския произход на този бог. И не случайно в мита, като му разкъсали титаните тялото, от него потекла не кръв, а именно вино... А тук, по нашите земи, този Дионис-Загрей бил известен още като Сабазий, Свободния. Запомнете това име. Ще се върна на него, когато стигна до последните думи на Христос... Според Макробий пък траките наричали този бог и Себадий, което е сходно, и го почитали в кръгъл храм... Херодот пише също за неговото прорицалище на върха на висока планина в Тракия, където се пазели и дървени плочки със свещените стихове на Орфей. У нас между впрочем има намерени изображения на Сабазий върху различни оброчни плочки. И, което е най-интересното, ръцете му са вдигнати в благославящ жест, както е при християнството! - Ха! А какви са им били ритуалите, знае ли се? - Трябва да се прави разлика между дионисиевите вакханалии, в които участвали всички, и строго посветителските, мистерийни обреди. При първите се изпада в транс от опиянението и те са широко известни – пиршества, на които се лее вино, а ентусиазмът е всеобщ, вихрят се свирни, танци... - И тичат менади, преследвани от сатири... – прекъсна пак сестра си Магдалена, като се разсмя. Бе почнала играта със забележките нарочно и като на шега, но вече наистина не се сдържаше. – И препускат през горите превъзбудени жени, нахвърлящи се на всичко, що е мъжко, жадни за кръв и плътски наслади... И няма нито смърт, нито Съдба, нито закони, всичко е сега, в мига, във водовъртежа от тела, страст и наслада... - О, да. Нагледахме се на дионисиеви сцени върху кратерите. Но да не забравяме за обратната им страна... За онези загърнати в мантии младежи, които държат кръглия предмет... С кръста и точките. - Нещо конкретно за него намери ли? Казвай! - Не, пълна мистерия!... Тайната си е тайна... Но разбрах, че орфическото посвещаване е лично за разлика от дионисиевото, а обредното действие повече приличало на магия, молитвите им - на магически заклинания. Произнасяли се определени формули във вид на припявания, с които се привиквали божествата. Не се знае как точно е протичало самото тайнство, но от ритуалните предмети могат да се направят някои изводи. В мистериите най-често се използвала кошница, съхраняваща тайните предмети, а някаква роля е играла и онази „питка” с кръста и точките. - Какви са били тези предмети? - Ох, Маги!... Нали са били тайни, може само да се предполага! Някои изследователи казват, че може би са повтаряли играчките, с които титаните подмамили малкия Загрей, но на мен нещо не ми се вярва... Не е толкова просто. А Климент Александрийски ги изброява, но не уточнява какъв смисъл е бил вложен в тях. Като толкова не те свърта, можеш ли например да се сетиш какво е символизирала шишарката? – попита Мария. - Какво ли... С тази форма... Най-вероятно фалос! - Да, сестричке, улучи... Защото е имало и пумпал, чиито овални очертания напомнят пък съответно женския орган, а въртеливото движение отговаря на мита за сътворението... Изобщо не са играчки, както виждате! Освен това имало златни ябълки, топка, кокаляни зарове, огледало, къс червена вълна. Все предмети, използвани при правене на магически заклинания. Някаква роля е играело и колелото, което при любовната магия направо е незаменимо... То пък изобщо е било един от основните символи, защото и танцът бил в кръгово движение! Свързано е с вярването, че така посвещаваният ще бъде не само по-добре запознат с мистерията на цикъла живот-смърт-живот в отвъдното, но ще бъде подпомогнато и възкръсването му след смъртта... - Танцът на лабиринта! – плесна с ръце Магдалена, а очите й възторжено заблестяха. - И аз така си помислих... – кимна примирено Мария, отказала се да възпира изблиците на сестра си. - Защото този танц най-добре изразява основното в орфизма – човек е свързан със света и е част от цялостния неспирно възобновяващ се кръговрат. Идеята за пътуването на душите, за отвъдното блаженство и разделянето на хората на два вида – мнозината, които няма да го изпитат, и малцината посветени, които са избрани да получат посмъртно спасение в края на тези прераждания – е негръцка, чужда на демократичния елински мироглед, макар и да е приета впоследствие от Платон. Орфиците са вярвали, че човек се състои от смъртно и безсмъртно начало, защото самата душа според тях била рожба на земното и небесното. Нали помните легендата за Загрей? Именно този мотив - за създаването на човека и за двойнствената му природа, е най-оригиналният момент в орфизма! Човешкият род възникнал от пепелта на самите титани, които Зевс за наказание поразил с мълния. Тази пепел съдържала и частите на божественото чадо, Загрей, когото те били изяли. Оттук и възможността за посветения, който е въведен в тайната на прераждането, да се откопчи от плена на земния, материалния свят на титаничната си съставка, заради която безсмъртната му душа е затворена в тялото като в гробница, и да стане след смъртта си бог. Да се върне към божествената си същност... - Да влезе в Божието Царство след деня на Страшния съд, както го е изтълкувал Павел! Или както е при гностиците – да отхвърли игото на демиурга, Княза на тоя свят, и да се завърне при своя истински Отец – Бога, който е Любов... - Да, и тук не всеки имал такава участ... Не всяка душа можела да се откопчи от наказанието, което щяла да получи в отвъдното, и което при орфиците се изразявало в тегобите на едно ново прераждане, едно ново затваряне в гробницата на тялото. И този тежък, печален кръговрат бил предопределен от Съдбата, без която нищо в света не ставало... Затова тази привилегия трябвало да се заслужи, не е било достатъчно само да участваш в мистериите, трябвало сам да вървиш към своето спасение... - Как? Как да се заслужи? - С чисти мисли и дела, и неуморна борба с титаничната съставка в душата. С аскетично поведение, със спазване на много строги правила и норми на живот - имало забрани за определени храни, по-специално бобовите, не се препоръчвало месото... Изисквало се сексуално въздържание, съсредоточаване във вътрешния свят, обръщайки поглед към звездното небе, и даване пред самия себе си всяка вечер на отчет за свършеното през деня. - Но това си е чиста проба медитация! Плюс самоконтрол и самоанализ... И паралелът с индийската „самсара”, пътуването на душите и кармата просто боде очите!... Ама нещо тук не ми се връзва, Мари... Този отказ от секс... Нещо не си разбрала... - Аз ли не съм разбрала?! – подскочи вече съвсем ядосана Мария. - Толкова време се рових из... Докато ти се протягаше... И се оправдаваше с ръката си!... Ха!... - Момичета, момичета, не започвайте отново! – намеси се Александър. – Всичко, което казвате, е във вярната посока... Безразборният секс не е откритие на сексуалната революция от миналия век, имало го е още в античността, после бил заклеймен от християнската религия, която малко се е престарала в това отношение... А виждате как вече махалото се залюлява в обратната посока. След бурни години на сексуална разпуснатост отново се заговори за морал. Не случайно се чуват вече гласове, че единайсетата божия заповед била „не правете секс без любов”. И в това има много дълбок смисъл, другото си е... порнография, просто животинско чукане... Когато човек е обърнат към себе си, има вяра и идеали, той става личност, оригинална и независима. А току-що споменахте и медитирането като път към тази цел. Като се прибави и въздържание - не отказ, а въздържание - ето че получаваме необходимите предпоставки, за да се усили последващият момент на екстаз при контакт с божественото. Защото към него трябва да се пристъпва само след съответен период на пречистване. И двете знаете за какво говоря, поне имате опит в това отношение... - Някои имаме, други - имахме... – уклончиво отвърна Мария, спомняйки си за Братството, после хвърли поглед към сестра си. - И въздържанието е добро не само в секса... Добре, че спомена за екстаза, Алекс, защото той също е негръцки начин на контакт с боговете, говорихме вече за прагматичното им отношение към тях, за сделката „аз на тебе, ти на мене”... От психологическа гледна точка това изживяване е вид напускане на себе си, крайна степен на възторжено състояние... На едно отделяне на душата от тялото, от земното, и пътуването й към небесното. И ето тук стигаме до ролята на самия Орфей. Как мислите, може ли да има екстаз без музика? - Защо не... Може навярно – все още малко троснато не се съгласи Магдалена. - Може, душице, но се постига по-трудно – възрази ласкаво Александър. - Припомни си барабаните на шаманите, въртенето им в кръг... - Да не искате вие двамата да кажете, че и Орфей е бил такъв шаман?! – изгледа ги тя недоволно. - Не точно, въпреки че според последни изследвания по нашите земи също е имало шаманизъм. А нали и Орфей можел да прави заклинания с песните си, да ви напомням ли за сирените и как ги е укротил?... – попита Мария с леко поучителен тон, но май си даде сметка, че го бе прихванала от Елена, защото продължи по-спокойно. - Освен това е можел да гадае, да прави прорицания, да лекува, изобщо да върши чудеса... Страбон казва за него, че бил магьосник, който си служи едновременно с музика и гадателство. Но той е и нещо много повече, в някои легенди се казва, че има царски произход... - Същото са говорили и за Христос! – не издържа отново Магдалена. – Магьосник, който гони бесове, прави чудеса, пророкува, съживява мъртви!... - О, и за Орфей имало такива слухове, някой си Изократ казал за него, че можел да извежда мъртъвци от царството на Хадес, а последователят му, философът Емпедокъл, спирал ветровете със заклинания и дори бил възкресил мъртва жена... Това си е направо шаманизъм! Вярно, от жреца-шаман до жреца-цар има дълъг път, но и двамата имат нещо общо, и двамата са посредници между сферите на човешкото и свръхестественото. Ето такъв посредник е и Орфей! Ето това е най-важното в неговия образ... В тази светлина и слизането му в ада придобива нов смисъл. Той е онзи, който знае Пътя, водачът на душите към отвъдното... - И на обратния път, към живота, така ли? – добави Магдалена. – Все пак се е върнал оттам! Макар и без Евридика... - Да, върнал се е без нея, защото от онзи свят душата на умрелия не може да се върне в същото тяло! Мисля, че точно затова е бил разкъсан впоследствие, заради тези му опити да възкресява... Версиите защо е станало това са много и все се въртят около тезата, че разсърдил някого – Дионис или Афродита, или тракийските жени, които нямали достъп до тайнствата му... Но те са все от по-късната епоха, елинистични са и са някак... принадени! Някои автори намират причината за това жестоко наказание на Орфей в реформата, която той бил направил, като се заел да обнови култа към беснеещия Дионис и да го съчетае с култа към слънчевия Аполон. Според мен обаче той е наказан за това, че е нарушил законите на кръговрата, на които трябва да се подчинява абсолютно всеки. С музиката си трогнал Хадес, но това се оказало недостатъчно - дори самият Орфей, посредникът, няма и не може да има власт над смъртта, тленното си е тленно, безсмъртна е само душата... Затова също като Дионис-Загрей или като Озирис е разчленен и разпилян, за да се появи отново, на новото завъртане на спиралата и в нов облик. Тъй както всичко в Природата се обновява. И ето тук, като правех за себе си паралелите, се спънах... Наистина не знам Христос да е слизал в ада... - Напротив! Слизал е! – извика Магдалена, като отново подскочи. - Ами! – учуди се Мария. - Аз защо не знам такова нещо? - Не си чела добре евангелията, тях си пропуснала!... - Е, не мога всичко, а пък нали си поделихме работата... - А пък ти си християнка! Дори и да не ходиш на църква, би трябвало да знаеш!... Не може да не си чувала как на Великден обявяват, че преди да се възнесе, Христос е умъртвил самата смърт, защото като бил умъртвен по плът, не бил умъртвен по дух, а слязъл и проповядвал на духовете, които били в тъмница, и така разрушил ада! Защото имало пророчество, че плътта му няма да види тлен... - Ама ти съвсем вече си... – завъртя ръка край главата си Мария. – Какво общо има всичко това с Орфей?! И освен това, сигурна съм, че не съм срещала подобен текст... Няма такова нещо в евангелията! Попски приказки!... - Момичета, пак ли? Трябва ли да ви разтървавам? – побърза да се намеси Александър, като се надигна и отново се зае да добавя цепеници в камината, а те притихнаха и като омагьосани се загледаха в пламъците. – Достатъчно... – поотупа си той ръцете, като привърши и седна обратно. В стаята заиграха отново отблясъците от огъня, пращенето му я изпълни с мирис на смола и леко тръпчив дим. – Успокойте се малко, защото и двете сте прави. В каноничните евангелия наистина не се говори пряко за ада и за слизането на Христос в него, но не забравяйте как са били приети те в Никея, и колко много други текстове са били същевременно отхвърлени. По принцип ранното християнство е вярвало във възкресението на мъртвите. И за Исус вярвали още, че не само отново ще дойде, но и че това щяло да стане скоро, още докато са били живи първите вярващи. А преди да се възнесе при своя Отец той според тях бил слязъл в ада, за да се погрижи и за мъртвите. По-късно, когато източната и западната Църква се разделят, се появяват и разлики в тълкуванията, без обаче да се подлага на съмнение догмата, наложена от Павел. Едни казват, че извел оттам всички, други стесняват кръга само до старозаветните праведници, трети пък го разширяват малко и включват повярвалите в Исус, а четвърти поучават, че само благочестивите приживе били удостоени с такова спасение от пламъците. Най-много с победата на Христос над силите на ада се занимават апокрифните източници - той не само се спуска там, но направо го щурмува, като изкъртва портите, счупва катинарите и освобождава буквално всички, съкрушавайки дяволи и демони. А това, което спомена Маги, е от новозаветните текстове, май беше от посланията на апостол Петър*. Както и да е... По-важно е друго. Разказах ви всичко това, за да видите, че и този аспект не е бил пренебрегнат, макар и преобърнат – знаете концепцията на Църквата за Страшния съд... Според мен това негово слизане в ада е отглас по-скоро на онази посредническа роля между земното и отвъдното, с която се е бил нагърбил Христос, и която е имал Орфей като жрец. Видяхме вече тази търсена между тях прилика. И щом единият е слизал, трябва и другият да го е направил... Образите наистина се припокриват. Забележка под линия: * 1Пет. 3:18-21 - Да, Алекс, благодаря за помощта... – кимна Мария. - И макар според гръцката митология Орфей да не се превръща в бог след смъртта си, както става с Христос, то този момент на такава трансформация все пак го има. Има го точно в тракийските вярвания! Според тях такъв един цар-жрец, става при прехода си към отвъдното бог, какъвто е случаят със Залмоксис. За него споменава Херодот, който го описва като цар и бог на траките, и който бил роб на Питагор, но после избягал и се върнал в родната си Тракия, като се заселил някъде в югоизточната й част, а след смъртта си се превърнал в божество. Други антични автори го споменават като пророк, законодател и философ, реално съществувала личност... Платон също му отделя място, като го свързва и с уменията на траките да лекуват чрез някакви магически баяния. Тракиецът Залмоксис учел, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от тялото, а и самото тяло не бива да лекуваме отделно от душата... - И това ако не е съвременна концепция! – ахна Магдалена. – И то отскоро, едва от навлизането на алтернативната медицина... - Браво, Мария! – похвали я Александър и момичето светна. – Добре си се сетила и за него... Защото Исус също казва нещо подобно в едно от евангелията. Той говори на хората, че окото е като светило за тялото, и ако то бъде чисто, цялото тяло ще бъде светло. И ги поучава да пазят светлината вътре в себе си, да не й дават да стане тъмнина*. Забележка под линия: * Лук. 11: 34 - А този Залмоксис трябва да е бил последовател на Орфей, нали? - Да, а сега се дръжте да не паднете, защото ще ви кажа нещо, което много-много не се коментира. Има сведения, че неговите магии и неговото учение впечатлили изключително много друидите, келтските жреци! И те с охота го възприели, преди да продължат на запад. Знаете, келтите са били по нашите земи през шести или пети век преди Христа... - Това пък откъде?... – зачуди се Магдалена. - Пише го някой си Иполит*, Алекс сигурно знае повече за него – погледна Мария към приятеля на сестра си, а той кимна, но не успя да каже нищо, защото бе изпреварен. Забележка под линия: * Св. Иполит Римски /170-235 г.сл.Хр./ е богослов, ученик на Ириней, от трудовете му е запазено само „Изобличение на всички еретици”. - Хубаво, ето още едно нещо, което май пак е тръгнало оттук! – плесна с ръце Магдалена. - Но това е било вече доста по-късно. И освен това ти каза, че този Залмоксис бил жрец-цар, а какъв е бил все пак самият Орфей? Ти започна и не довърши, Мари. Стигна до там, че е бил нещо повече от обикновен шаман... или жрец-цар... - Жрец-посветител. Мистагог, въвеждащ в мистериите, които самият той основал – тържествено заяви Мария и повтори: - Орфей е жрец-посветител. Йерофант. Това всъщност била най-главната му задача, посредническата му роля между земния свят и сферата на божественото като човек, владеещ някакво тайно познание, което предавал на хората чрез ритуалите на инициацията. - Като Исус, който кръщавал с дух... – тихичко прошепна Магдалена. – И за него Климент също казвал, че е йерофант... - Точно така... А при тези ритуали голяма роля е играел огънят, който е символ на духа... Така посветеният, избраникът, можел да не чака благоволението на боговете, принасяйки им жертви, а сам да се издигне до тях... Почитател на Аполон, на огненото Слънце, Орфей се възкачвал още по тъмно на планината, за да се преклони с изгрева на своя бог и отец, защото в някои извори певецът е определен и като син на Аполон. Но правел това не за да урежда интересите на общността, влизайки в контакт с божества и демони, каквато роля имали жрецът-цар и шаманът. Не, дори напротив! Той стоял встрани от светските проблеми, сякаш не бил от този свят!... - Ама така казвали и за Христос - че не е от този свят!... А нали и той е бил посредник, също е показвал пътя към Божието Царство! Нали и самата дума „месия” означава Божи пратеник, който идва, за да спаси народа... - Да, Маги... Измори ме, въпреки че си права всеки път, с всяка своя забележка... - Мили мои момичета, душици златни, беше цяло наслаждение да ви слушам, но само не се сдърпвайте отново... – намеси се Александър, виждайки как Магдалена си отваря устата, за да възрази на сестра си. - Вярно е, нещата определено се повтарят, а нали ние точно това търсихме! Връзката между Орфей и Христос. И единият, и другият са плод на съюза между земното и небесното: Орфей е син на земята и звездните небеса, Исус е син на земна жена, заченала „непорочно” от Светия Дух... И единият, и другият въстават срещу стария бог, и двамата полагат основите на нещо кардинално ново за времето си... Но и много сходно при това, видяхме вече паралелите в самото учение: Бог е любов, всеки го носи в себе си и може да се издигне към него след придобиване на определено познание чрез посвещение, респективно кръщение с дух, както са казвали после и гностиците!... Тук трябва да ви припомня, че ако Църквата е възприела тайнството на кръщението чрез вода, както е правил Йоан Кръстител, то самият Исус Христос никого не е кръщавал. Но за сметка на това им говори непрекъснато за светлината, която всеки трябва да носи в себе си, макар с цената на жертвата*. А какво означаваше името Орфей? – погледна той към Магдалена. Забележка под линия: *Марк. 9:49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. Йоан. 12:36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. - Този, който лекува със светлина... - Е, сами виждате приликата!... По-нататък. Чудотворецът Орфей става жертва на насилие, мъченик на мисията си, защото се опълчва против безумствата на един вече наложил се бог и прославя нов, добър и светъл. Исус прави същото. Защото ти правилно отбеляза, Маги, неговият Отец не е онзи недосегаем и бездушен бог, с когото евреите били сключили Завета, в никакъв случай не е! Дори от молитвата, която дава на хората, е видно това. Иначе защо е тази конкретизация? Защо ще определя към кой точно бог е отправена? Защо е това пояснение „Ти, който си на небесата”? И упоритото уточнение, че става дума именно за неговото име, неговото царство, неговата воля, а не на онзи, другия, Лукавия... - Точно така! За да не стане объркване с онзи, който е прогонен оттам, и чието дело е целият материален свят, демиургът, самопровъзгласил се за бог... – отвърна Магдалена. - Да, казахме вече, че основното обвинение срещу него било в богохулство... – обади се и Мария. - После, Орфей събира братство от посветени, Исус събира апостолите... Орфей е вещ в заклинанията, Исус също... Мисля, че не е нужно да продължаваме с паралелите, нали? Ще напомня само за произхода им: единият бил син на Аполон, а другият - Божи Син, все богове на светлината, на любовта... Затова и единият, и другият са йерофанти, които показват Пътя към него, към светлия бог. Имало е дори гностически секти, които са почитали Исус наравно с Орфей, така е учил например един, наречен Карпократ*, най-скандалният сред гностиците. Самият Карпократ бил не само гностик, но и привърженик на Платон и Питагор, които са най-значимите орфици от античността. Последователите му притежавали тайно евангелие от някой си Марко, което било само за посветени, и за което споменава самият Климент Александрийски в едно свое писмо, открито едва в средата на миналия век и предизвикало скандал, който Църквата бързо потулила... Та тези карпократиани използвали жени пророчици, вярвали в прераждането и в призванието на човек да натрупа възможно най-богат опит по време на земния си път, отричали заповедите на старозаветния бог... В името на Исус практикували сексуални ритуали, като смятали спермата за живителна сила, носеща божественост, поради което били обвинявани в разврат, пристрастяване към опиатни вещества и любовни отвари, контакти с демоните, вършене на черна магия и изобщо в сатанизъм. Вярно, не всички гностически течения са били толкова крайни, а пък да не забравяме, че и сведенията за тях идват от критиците им, но важното е, че при всички е видима тази връзка с езотеричното, а оттам и с Орфей. Приликата е толкова голяма, че съвсем не е някаква случайност следният факт: в ранното християнство образите на Исус и Орфей се припокриват! жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|