Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Но тогава...
- Тогава би трябвало да се потърсят някакви исторически сведения. Има един историк, Йосиф Флавиус, живял е през първи век и е известен като най-добрия хронист на еврейския народ. Та той споменава тези области с името Tarichea. Тайнствената Магдала просто се изпарява във въздуха... И какво следва от това? – чукна я шеговито по носа Александър. - Следва, че трябва пак да се обърнем към новозаветния текст и пак да го четем, но много внимателно, тъй като не разполагаме с друго... - Да, там наистина всяка дума е премислена. - Чакай, Алекс! Ей сега ще донеса Библията. Да видим какво казват и какво не казват... Магдалена скочи и изтича до библиотеката. Върна се веднага, размахвайки книгата. - Ето! Виждаш ли листчетата? – връчи му я тя. – Направих си труда да отбележа местата, където е спомената тази жена. И открих нещо интересно. Само Лука, и само веднъж в началото пише за нея така: Мария, наричана Магдалина. Навсякъде другаде тя се появява едва накрая, чак при разпятието... И то с двойното име, както си е известна. - Но ако не е от онова село, то какво тогава се крие според теб зад това „наричана”? Я помисли малко... - Ами след всичко, което ми разказа, наистина не може да е обикновено пояснение за произход от несъществуващата Магдала... Но ако наричаш някого някак, значи има скрит смисъл, който влагаш! Нали така? Някаква важна причина да промениш името му! Като даването на второ име при посвещаване, например... - Топло, топло... На прав път си, Маги. Бях сигурен, че ще се сетиш сама... - Но... Ако погледнем така, то и всичките му апостоли имат по две имена! - Да, още по-топло... Той прекръства Симон на Петър, Тома е известен като Близнака, братята Яков и Йоан са Гърмящите, Вартоломей се появява и с името Натанаил, Матея е назоваван още Леви, другият Симон е наричан Зилот, а единият Юда е Тадей... - А пък другият Юда е Искариот! Дори някъде прочетох, че не е известно какво точно значи, защото нямало такъв град, и че се спори откъде идвало това негово прозвище, имам предвид - на предателя Юда... Ама... Пак ще те питам. Това не е ли типично за тайните братства, даването на име? - Става съвсем горещо! Може и да се опариш, затова ще ти дам жокер... - Ама аз вече съм си опарена! – размаха тя бинтованата си ръка и се разсмя. – И нищо ми не стана... - Можеше да бъде и по-зле, като те познавам... Но да се върнем на Магдалина. И аз бях забелязал, че само Лука използва този израз, при това веднага бърза да добави сведението за седемте изгонени от нея бяса. Само той пише за посещението на Исус в дома на двете сестри във Витания, когато Учителят похвалил Мария, че тя е тази, която е избрала по-добрия дял... После пак само той говори за жената с алабастровия съд като за анонимна грешница. Прави впечатление, че крие името й. И едва ли от незнание, защото за всички други евангелисти тази жена, помазала Исус, е точно Мария, сестрата на Лазар. Някои твърдят, че това са все различни Марии, но мисля, че го правят по-скоро от желание да разводнят образа й, защото инак възникват твърде много въпроси... Защото забележи, макар и да я представя като някаква безименна грешница, Лука не я нарича блудница! Дори в думите му има уважение към нея. И за последен път я споменава при срещата с ангелите след възкръсването, като този път вече дори обръща името й: Магдалина Мария... Ето, чуй – разлисти Александър книгата, отваряйки я на едно от отбелязаните с листчета места. – „И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това”*. Забележка под линия: * Лук. 24:10 - Дали не е от превода? - И у мен възникна този въпрос. Проверих в няколко издания и на няколко езика – на български, руски, гръцки... Резултатът бе един и същ: Магдалина Мария! - А на английски? - На английски и на немски, които водят началото си от латинския вариант, това вече наистина се е загубило при превода. Затова проверих как е било написано в самата Вулгата. - Вулгата ли? Не беше ли първата латинска версия?... - Да, думата версия е много на място. А пък името й няма нищо общо със смисъла, който ние влагаме в думата „вулгарен”, защото първоначалното му значение било народен, всеобщ. Така са наричали първата латинска Библия, за да се подчертае фактът, че е общонародна и достъпна. Официално била редактирана от Йероним през четвърти век и по нея са се водили службите през цялото Средновековие, а през 16-ти век католическата Църква я обявила за меродавна и задължителна... - А английската Holy Bible? - Проверих и в прословутата Библия на крал Джеймс от 1600–та година, която пък била разпространена най-вече сред протестантите. Проверих и немския превод на Мартин Лутер, който пръв решил, че библейските текстове трябва да са достъпни за всички вярващи, дори и за тези, които не знаят латински. И направил първия превод на немски... - И какво? – нетърпеливо го подкани Магдалена. – Навсякъде ли провери? Какво откри? - Е, в разните там палестино-сирийски, коптски, арменски и други ранни преводи не съм се ровил, но в случая те не ни интересуват, защото ни трябва най-разпространената и наложила се версия, която била поднасяна на милионите вярващи. А там е казано: Мария Магдалина! – с лека нотка на тържество в гласа заяви Александър. Направи ефектна пауза и продължи. - Никаква смяна на местата на двете имена! Написано е тъй, както е било по-удобно за възприемане от западното ухо. - Е, и? Какво следва от всичко това? - Следва, че трябва да се обърнем към оригинала! А той е бил на старогръцки. Евангелията, както казах, са били написани на коине, това бил езикът на простолюдието... И именно от него са правени славянските преводи! - Охо! Алекс, изпълваш ме с гордост... Значи само при нас службите са се водели още от самото начало на достъпен и разбираем за народа език... И само при нас, православните, името й е останало така, както го е написал Лука!... – плесна с ръце Магдалена. - Да. Там, на запад, не само не са разбирали какво им четат поповете на латински, но дори и просветените са били донякъде заблудени от неточния превод. Както ти отбеляза, само при нас тази инверсия в имената се е запазила. - И какво от това все пак? - Ами да! Ето така са разсъждавали и първите преводачи – отбеляза Александър, - затова са пропуснали да видят колко огромно значение е отдавал Лука на името й! Щом го е написал по този начин, едва ли го е направил от някаква прищявка. Замести сега „Магдалина” с „кула”... Или „пазителка”, или „хранителка”, каквото внушение има тази дума... И ще чуеш онова, което е искал да каже Лука. Какво се получава? - „Мария, наречена Магдалина”... „Мария, наречена Пазителката”... – с широко отворени очи промълви момичето. - Това е в началото, при първото й споменаване. Май стана съвсем горещо... - Как ти звучи? - Има нюанс на представяне и лансиране на бъдещата й роля, но без да е още изявена. - Продължавай... Вече е толкова горещо, че пари... - Накрая е „Магдалина Мария”... „Пазителката Мария”... Наречена е тъй, след като Исус възкръсва. А знаем още, че той се явява първо на нея. Звучи вече като въздигане в ранг, като възлагане на мисия... Тринайсетият апостол! – ахна тя, несъзнато събирайки длани като за молитва. - Браво, Маги! Веднага схвана посланието! – пресегна се той да я погали, за да я поздрави за откритието. Ръката му се спря на брадичката й, повдигна я към себе си и се взря в очите й. Сякаш бе видяла призрак... – Какво ти стана? Зле ли ти е? Наистина си като попарена с вряла вода! Нали само играехме на... - Странно, Алекс... На Исусов връх има кула!... Вярно, телевизионна е, но... Но пък, погледнато от друга страна... Тя вещае, разпръсква знания и новини, има голямо значение, опазва българското, християнското... Самият факт, че е така строго охранявана! Пазена... А районът там е особен, има толкова мюсюлмани... И макар българи и турци да живеят от векове заедно, достатъчна е една искра, и барутът може да пламне. Като в Косово... Не е ли странно всичко това, Алекс? Какво би могло да значи? Не е ли едно от онези съвпадения, които не са случайни? - Би могло да се каже и така... Там, край Кърджали, нещата са сложни... – леко скептично отвърна той и се надигна. – Е, трябва да ставаме вече. - Чакай малко! Трябва да се замисляме повече за знаците, които ни дава съдбата, Алекс! - Хайде, Маги, ставай, не приемай толкова навътре всичко! - Къде тръгна, не ме ли слушаш? Как не виждаш, че тази кула е знак!... - Единственият знак, който виждам сега, е стрелката на часовника. Съвсем се отплеснахме! И ако не побързаме, ще закъснея за работа. Ще попаднем баш в най-голямото задръстване! Хайде, таралежчето ми... – разроши той леко косата й, издърпа я от креслото със замах, така че тя се озова в прегръдката му, целуна я и я подбутна към вратата. Тя се развика шеговито, че от самото начало на връзката им се държал като грубиянин и все я бутал нанякъде, и че тя пък трябвало сериозно да помисли точно върху този знак... И върху опитите му да ограничава свободата й с параноичните си наставления да седи и да го чака като някаква Пенелопа в дома на родителите си... Но вътре в себе си усещаше хлад. И този хлад я караше от време на време да потръпва сякаш от леден повей. Думите на Николай, изречени за онази Конгрегация, наистина бяха успели да я постреснат, а странното преплитане на фикция и реалност не й даваха мира... - Сведенията за Габриела Великова се потвърдиха, Ваше преосвещенство. Придобила е контролния пакет акции, получила е концесията, предприела е действия за започване на разработките. Наистина проявява интерес към мястото, при това по-дълбок от необходимото. Провела е няколко срещи и е разпитвала за символи и открития, върху които не бихме искали да се концентрира вниманието... - Представлява ли потенциална заплаха за чистотата на вярата? - На този етап не. - Получихте ли доклада за членството й в онзи орден? - Да, Ваше преосвещенство. - Обърнете внимание на бързото й издигане, изглежда там имат сериозни планове за нея. Макар да не ги приемаме в нашето лоно, тези организации са от закрит тип. И докато продължават да пазят тайната, не са заплаха за вярата. Още повече, че с някои от тях и доста добре работим. Затова е целесъобразно да ги държим под око, и колкото по-високо в йерархията им е нашето око, толкова по-добре... Можете ли да я приобщите? Точно там все още нямаме свой човек. - Трябва да Ви информирам, Ваше преосвещенство, че стъпките, които в случая предприема Великова, са в разрез с линията на поведение, към която се придържат в този орден. Мисля, че е непредвидима. Направих някои проучвания и още днес ще Ви изпратя доклада си. Сега само ще спомена, че изглежда е твърде обвързана емоционално с някои събития от миналото си, в които са били замесени и интересуващите ни личности. Установих, че в мотивите си е водена от неудовлетвореност и чувство за отмъщение. - Това е добре. Значи ще можете да я използвате, ако се наложи. - Така смятам и предприех вече някои стъпки на сближаване. Сестра Доменика ме информира, че интересуващите ни личности се готвят да направят ново проучване на рудника. Великова също се кани да посети района. Мисля, че ако се срещнат там, ще се създаде удобна ситуация за ликвидиране на проблема. - Приключвайте с тях. С Великова също, ако прецените, че не можем да я използваме. Емоционално обвързаните са ненадеждни. И без да привличате внимание. Постарайте се всичко да изглежда като нещастен инцидент. Или в краен случай - като разчистване на сметки. И нека всемилостивият Бог въздаде справедливост. - Всекиму заслуженото, Ваше преосвещенство. Но... трябва да призная, че съм грешен и искам да се изповядам... Наложи се да съгреша. С Великова. И искам да се покая. Пред Вас, и пред Бога... - Както казах, Бог е всемилостив и всеопрощаващ. Той знае и вижда кой в постъпките си е ръководен от богоугодни помисли, имащи за цел прослава на Неговото име, и кой е подвластен единствено на греховни наслади. Бог разпознава своите. Vade in pace!* Забележка под линия: *”Иди си с мир”. Думи, с които католическият свещеник опрощава греховете след изповед. Мария с упоение разлистваше поредната книга. Толкова неща за траките бе намерила, кое от кое по-интересни и завладяващи! За съжаление нямаше как нито да ги вземе със себе си вкъщи, нито можеше тук, на място, да прочете всичко, но поне си преписа някои имена и заглавия, за да ги потърси после в интернет. Прочиташе оттук-оттам по няколко реда, решаваше дали видяното не бе прекалено академично или твърде встрани от темата, връщаше книгата на място и вадеше следващата, изпитвайки все по-нарастващо чувство за угризение. Рафтовете бяха претъпкани, а тя нямаше време, Николай я чакаше отвън в колата и вече сигурно губеше търпение. Служителката в библиотеката вече бе извадила онази книга с тракийските думи, любезно бе преснела няколкото страници, които я интересуваха, и бе отишла нанякъде, а Мария все още не си тръгваше. Точно бе намерила най-интересната книга! Но наистина трябваше да побърза... С въздишка на съжаление реши да приключи за днес, като си обеща, че при първа възможност ще се върне. И в този миг й се счу някакъв вик, дори по-скоро вопъл... Идеше от съседното помещение, което бе нещо като вестибюл без прозорци и служеше май за посрещане на посетителите, защото имаше кът с мека мебел. Беше някак приглушен и пълен с възмущение. Последва го възглас: „Но какво... Какво си позволявате!”. Почти веднага се разнесе и стон, от който й настръхнаха косите. Без да изпуска книгата от ръце, Мария тихо се приближи до открехнатата врата и надникна. Това, което видя, я сащиса. Онази любезна професорка, която я бе приела и я бе допуснала в библиотеката, се беше изхлузила в неудобна поза на коженото кресло, а над нея стоеше надвесена една фигура. Беше в гръб и не се разбираше дали е мъж или жена, защото с тези дънки и широка блуза приличаше по-скоро на тийнейджър с неопределен пол... Въпреки яркия ден, в помещението не бе твърде светло. Ако бе видяла всичко това по-рано, преди събитията от последните дни, Мария щеше да реши, че някой се е загрижил за припадналата и дори самата тя щеше да се притече на помощ, но след всичко случило се мозъкът й заработи на бързи обороти. Даде си сметка, че наоколо няма никого, беше отпускарски сезон и дори да се развика, никой нямаше да я чуе. Къде ли се бе запиляла библиотекарката? И какво бе това юнашко доверие в този институт, та всеки можеше да влезе и да си се разхожда така? Ама те, учените, наистина не са хора от този свят... Всичко това тя осъзна като мисъл много по-късно, а тогава единственото, което я движеше, бе импулсът да се спасява... Докато отстъпваше тихо назад, с крайчеца на окото си успя да забележи в ръката на нападателя някакъв лъскав предмет, приличащ на химикалка... Може да си беше просто химикалка, но време за изясняване нямаше... Николай нетърпеливо смукна дима от фаса и го смачка в пепелника. Вече близо половин час седеше в колата и чакаше Мария. Беше я закарал до Института по тракология, за да намери тя там някаква книга, после щеше да я заведе обратно в дома на родителите й, а той щеше да се върне към служебните си задължения. Това беше въпиющо нарушение на правилника, единственото му оправдание бе, че заплахата за момичетата ставаше все по-реална. Новите сведения, които бе получил от Кирил, само потвърждаваха опасенията му. Имало освен онзи Гюнтер и друго лице, въвлечено в операцията, чиято крайна цел все още им се губеше... Но кой бе това, как изглеждаше и какви действия възнамеряваше да предприеме, не беше известно. А като капак на всичко бе получил информация, че и Габриела Великова е цъфнала в София, обикаля разни институции и май се кани да завърти бизнес с концесии. И кой знае защо също се интересува от въпроси, свързани с историята... Нещо се мътеше, а той не знаеше какво. Погледна си часовника и въздъхна. Мария се бавеше, а бе обещала да свърши за двайсетина минути. И през цялото това време Николай не откъсваше поглед от сградата, оглеждайки внимателно всеки минаващ покрай нея. Никой друг не бе влязъл в Института, но затова пък излязоха двама души – мъж и жена, най-вероятно колеги, тъй като бяха заети с разговор. Минаха покрай колата му и той дочу част от изречение, подкрепящо впечатлението му. Малко след тях почти на бегом оттам изскочи и една руса жена, май заради колата си, чиято аларма се бе включила. Тъкмо бе решил да звънне на Мария и да я подкани, когато забеляза друг посетител - някакъв тийнейджър с дънки и размъкната карирана риза, с нахлупена на главата бейзболна шапка и традиционната раничка на гърба. Приличаше на студентче. Николай дори се позачуди на способността на младите да крият пола си. Това създание можеше да бъде както симпатично момиче, така и стройно младо момче. Огледа го, подвоуми се, но все пак набра номера на Мария. Тя не отговори, той запали нова цигара и се замисли. Бе го помолила да не й звъни, докато е в библиотеката. И бе споменала, че ако стане нужда, тя самата щяла да го набере... Не би трябвало да има нищо обезпокоително, но тревогата го караше да всмуква силно дима и той почти на три дръпвания стигна до фаса. Ако до пет минути не се обади, ще иде да я извика... - Пак всичко се е запушило! Има да висим... - Нали ти казах!... - Съжалявам... – гузно проговори тя. - Не е твоя вината, Маги. Започва все по-рано... Бяха попаднали в редовното сутрешно задръстване. Хората бяха навикнали и общо взето безропотно понасяха ситуацията. И тези, които по един, най-много по двама пътуваха с колите си или се возеха на таксита, и тези, които се тъпчеха в маршрутки и рейсове. Едните седяха търпеливо, четейки пресата или слушайки новини по радиото, другите мълчаливо и примирено се задушаваха от телесните изпарения в претъпкания градски транспорт. Имаше обаче винаги по някой, чиито нерви не издържаха. Тогава се раздаваха истеричните писъци на нечий клаксон, към който веднага хорово се присъединяваха и околните, сякаш само са чакали знак от невидим диригент. Или пък в мелето от притиснати един до друг пътници се разпалваше поредната кавга... - Кажи ми още някои думи със скрито значение, Алекс – обърна се Магдалена към приятеля си, все още чувствайки се виновна. Ако не бе задавала своите въпроси по време на сутрешното им кафе, може би нямаше да попаднат и в задръстването. - Искаш още тайни значения, така ли? – подсмихна се Александър. - Решила си да оползотворим загубеното време... Хубаво! Ами тогава пак ще се върна на името Магдалина. Както е изписано на старогръцки, езика на първите евангелия... Нумеролозите са пресметнали числената му стойност. И тя е 153. - Ха! Не бяха ли толкова и рибите от Евангелието на Йоан? – плесна с ръце Магдалена. - Онези риби, които улавят апостолите след възкръсването на Христос! Защо се смееш? - Наистина не съм подозирал, че си овладяла текста чак с такива подробности! - Имам добра памет за числа, а и нали вече ти казах, че това евангелие ми харесва най-много! Обичам да го препрочитам... Но още най-първия път се зачудих защо им е притрябвало да ги броят тези риби, и защо са точно толкова. Учениците, които ги уловили, били само седем, а рибите били големи и тежки... Вярно, били са гладни, но са им трябвали значително по-малко, за да се нахранят... Значи трябва да има някакъв друг, скрит смисъл, който не улавям! Не като при чудесата с изхранването на хилядния народ с няколко риби и няколко хляба... Онези чудеса ги прави, за да му повярват, че е Месията, а тук случаят е друг! Не е необходимо вече да се доказва... - Помниш ли добре епизода? - Да, разбира се. Става дума за срещата на Исус с апостолите след възкресението му. Той им се явява край Галилейското езеро и им поръчва да хвърлят мрежите. Кара ги да изядат рибите и веднага след това провежда един странен разговор с Петър. Онзи същият, който преди това три пъти се отрекъл от него! И който нагрубява Мария Магдалина в едно от гностическите евангелия и я докарва до сълзи... Христос също три пъти го пита дали го обича повече от другите и три пъти му заръчва да пасе агънцата му, а накрая изразява и особеното си отношение към „любимия ученик”! И то, след като са изяли тези 153 риби... които май символизират нея... Ама... Алекс, слушай! – обърна се тя нетърпеливо към приятеля си. - Това не значи ли, че направо им казва: поемете в себе си това, което знае Магдалина, и го пазете, ако ме обичате!... - Винаги ми е било интересно да наблюдавам как в твоята хубава главица се раждат мислите... – пресегна се той и я погали. - Чакай, не ме разсейвай!... И като имаме предвид, че само Йоан разказва този епизод, и никой друг!... – то какво се получава? Този факт направо крещи, че евангелието е от нея, че тя е любимият ученик! Че тя е била най-посветената, дори е знаела неща, недостъпни за другите му ученици... Знаела е нещо, което... Ако го изрека, може и да ме обвинят в най-черно богохулство. Нима е било това, за което си мисля? – обърна се тя с цялото си тяло към Александър, като откачи предпазния колан, който я стягаше. - Досещам се какво ти се върти в главата... Тогава няма да говорим за рибите като знак на настъпващата преди две хиляди години нова епоха на Рибите, нито за хлябовете, знак на Богинята-майка от по-предната епоха на Телеца, а ще ти напомня за един ритуал. За йерогамията, този свещен ритуал, символизиращ сливането на земното и небесното с цел получаване на благословията на боговете за плодородие и безсмъртие. Знаеш за него, нали? Има го в езическите религии, във всички мистерийни култове, имало го е и при траките. - Да, Мари ми каза, че Елена й говорила същото. Цяла лекция й изнесла, беше много впечатлена... - А пък евреите по онова време смятали, че и християните го практикували, защото службите им според тях имали подобен характер. В първите десетилетия на християнството имало тъй наречени „вечери на любовта”, заради които били обвинявани в разврат, при това необуздан... Но най-странното е, че самият Климент Александрийски, който бил посветен в Елевзинските мистерии, е нарекъл Христос „истински йерофант”! Направил го в един свой труд, и то веднага, след като описал това свое преживяване. А тази титла се давала на най-висшите адепти, на учителите и тълкувателите на свещените понятия, на посветителите в това тайнство. - Значи наистина е възможно да е имало ритуален секс при тях? Дали пък някаква такава скрита информация не е повлияла за заклеймяването на Мария Магдалина като грешница, от която трябвало да бъдат изгонени седемте бяса... на кое, на „разврата”? Затова ли векове наред са я възприемали като разкаялата се блудница? - Ако се съпоставят някои факти, това е повече от възможно. Той не само им е говорил, че мъжът и жената трябва да станат една плът... От гностическите евангелия става ясно, че ги е учил и на нещо повече. Там направо е казано, че само чрез сливането на мъжкото и женското начало се открива истината за пътя към Божието Царство. - Нима ги е учил на... нещо като Майтхуна*, както ти мене? Или на нещо подобно? Знаех си!... Знаех си, Алекс! – Магдалена се облегна на седалката, вперила поглед през предното стъкло. Отвън някой бе дал знак за начало на поредната истерия и воят от клаксоните беше почти нетърпим. Тя не чуваше нищо. Беше се пренесла някъде другаде. - Не можеш да останеш същия след това блаженство, просто няма начин!... Откриваш Бог вътре в себе си и се сливаш с Твореца, с целия свят, с цялото време... Наистина си в Божието Царство! Това, за което Исус все говори с притчи. И за което казва, че е вътре в нас... Но къде да търсим доказателства? Забележка под линия: * Строго охранявана от разгласяване Тантра-йога, практикувана в миналото само от посветени. Представлява вид ритуален секс, за който се смятало, че може да засили жизнената енергия и да дари дълголетие. жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|