Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - О, да, Наставниче, и аз го чух как казва: Този е моят възлюблен Син, в когото е моето благоволение! Живота си ще дам за тебе, Господи!
- Живота си ли за мене ще дадеш, Петре? – погледна го внимателно Учителят. – Истина, истина ти казвам: като ме хванат, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от мене. Петър се намръщи, хвърли яден поглед към Мария Магдалина, сякаш да й каже, че заради нея всичко това става, ала нищо не посмя да възрази. Яков склони глава. - Прости на брата ми, Учителю. Никой не може да съди ближния си. Но ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е на него. Затуй само ще кажа, че гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякаква лошотия, а езикът е най-буйно зло, пълно със смъртоносна отрова... И ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно... - Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих – поклати глава в съгласие Йешуа и продължи: - Но пазете се от седемте господства на гнева. От седемте му форми. А първата – това е мракът; втората – желанието; третата – незнанието; четвъртата – смъртната ревност; петата – царството на плътта; шестата – лукавството на плътта; и седмата – яростната мъдрост. А това ви говоря, за да бъде моята радост във вас и вашата радост да стане пълна. И ако пазите моите заповеди, ще пребъдвате в любовта ми, както аз пребъдвам в любовта на Отца си. Затуй сега, деца мои, нова заповед ви давам: да се любите един другиго, както аз ви възлюбих! И по това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Защото истина ви казвам: Бог е любов! Вие вярвате в Бога, вярвайте и в мене. Вече знаете къде отивам, и пътя знаете. Ала никому не съобщавайте за това, що видяхте, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите!* Забележка под линия: * Необходимо е тук отново да се припомни, че репликите в този епизод почти изцяло са взети от гностически текстове. По-голямата част от тях са от книгата на Илейн Пейджълс „Гностическите евангелия” в превод на Юлиан Антонов. Използвани са още стихове от Песен на песните, моменти от Новия завет, както и разсъждение на Климент Александрийски за прераждането. И щом каза това на учениците си, а те учудено го гледаха и се питаха като как ще възкръсне, Учителят им даде знак да тръгват и сам се насочи към колоната, зад която го чакаше Мария Магдалина. Тя го гледаше как се приближава и отново усети онова остро пробождане в сърцето, което я караше цялата да изтръпва и да се сгърчва, сякаш бе получила удар с бич. Тревогата за възлюбения бе свила вътре в нея гнездо като отровна змия, за нищо друго не можеше да мисли и дори нападките на Петър вече не я нараняваха - толкова се страхуваше от туй, що имаше да става, ала знаеше, че змийската отрова може и да лекува... И Светлината, която бе донесъл със себе си Йешуа, никога нямаше да помръкне. ************ Осма глава Близначките бяха седнали на любимата си маса в ъгъла и за кой ли път обсъждаха случилото се. Смъртта на професорката по всички симптоми приличаше на инфаркт, а самоличността на новия им преследвач все още не бе установена. И това, че бе жена, не правеше случая по-лесен. Жена, която нямаше никакви запомнящи се черти, и променяше външността си до неузнаваемост... Жена без ярки детайли, размазана като сянка... Мария се бе опитала да опише на полицията видяното, но по-далеч от дрехите не бе стигнала. И дори вече не беше сигурна, че онази държеше нещо в ръка, когато се бе надвесила над професорката. По трупа нямаше никакви следи от насилие и трябваше да се изчака заключението на съдебния лекар. - Но защо нея?... – изпъшка за кой ли път Мария. – Беше толкова мила... - Може би все пак е било пристъп... – опита се да я успокои Магдалена. – Стига вече се измъчва, Мари! Цял ден плачеш... - Не, не... Аз съм виновна... Само аз! Ако не бях аз, нямаше и онази да й налети... - Недей така, Мари. Помисли малко! Човек не се убива тъй лесно, само защото ти пречи да минеш! - Ама разбираш ли, тя каза, че за последната седмица аз съм била третата, която я разпитвала за символите от кратерите! Третата!... Аз просто съм била последната капка! Аз съм отключила всичко... Вечерта бавно се спускаше над града, разводнявайки мириса на нагретите прашни улици с лека прохлада от планината. Тримата отново седяха в „Арките” и чакаха Николай. Беше им обещал да дойде, но не знаеше кога ще се освободи от струпалата му се работа, затова ги бе помолил за търпение. Мария отказваше да си тръгне преди да го види, а другите не само й правеха компания, но също искаха да чуят пресните новини. Използвайки времето, Александър бе отишъл да провери някакви сметки в служебното помещение, като мърмореше, че всичко това му идва в повече и май ще трябва да се раздели с едно от двете – или с работата си във фирмата, която му носеше професионално удовлетворение, или със собствеността си върху кафенето, която пък му докарваше добри приходи. Магдалена сложи длан върху ръката на сестра си и окуражително я стисна. - Ники ли каза така? Не може да бъде... - Разбира се, че не! Никога в нищо не ме е упрекнал, макар че... Край мен все нещо се случва... Като че ли наистина имам още една дарба - да отключвам разни събития!... Уф... – изпъшка отново Мария и за кой ли път се самообвини. – Ако не бях аз, да помъкна след себе си онази опашка... Ако не бях аз, и професорката да е жива... - Прекаляваш, стига вече! Мислиш, че нашите съгледвачи са я посетили преди тебе, така ли? - Че кой друг! - Японеца? И Сянката? – веднага лепна прякор на новия им враг Магдалена. - Ама защо двамата ще ходят един след друг? Те не комуникират ли помежду си, не съгласуват ли действията си? Не, не... Не се връзва, тук има нещо друго... Още някой трябва да е разпитвал. Някой, за когото не знаем... - Някой друг, че кой ли? Чудно... – изтри сълзите си Мария. - Изведнъж такъв интерес към кратерите... Ама който и да е бил - разпитали са я, но тя, като всеки учен, не е бързала да споделя идеите си. А после сама си е подписала смъртната присъда с тези думи, дето ми ги каза днес. Сигурно са я чули! Ето защо съм виновна!... Онази е дошла за мен, а е налетяла на професорката... - Какво по-точно ти каза? Обяснение за кръста с точките? - Не, само спомена съвсем накратко, че работи върху проблема... И че може би връзката между Христос и орфизма е по-дълбока, отколкото сме си мислели, имала и някакви доказателства предвид, които в тази светлина придобивали нов смисъл... Не уточни какви. Щяла да напише статия в скоро време, която да преобърне представите, подготвяла същинска бомба... Да сме я прочели, щом ни интересува... там всичко щяло да бъде много ясно обяснено и научно защитено... И ако не бях аз, да ми каже на глас намеренията си, нямаше да я чуят и щеше да е още жива!... – проплака отново момичето. - Едва ли... Виждаш ги как пипат, всичко е добре организирано. Хайде, успокой се!... Не разбираш ли, Мари? Едно е ние, дето сме пълни лаици, да говорим такива неща, съвсем друго е цял професор! Със сигурност са я проучили добре, преди да... - Но това значи... – намръщи се Мария, като спря да хлипа. - Значи, че единственото ни спасение е час по-скоро да кажем истината!... - ...защото ще стане излишно да ни преследват, за да ни спрат... - ... но ни трябват още доказателства... - ... които да подготвим по-бързо! И къде изчезна Алекс? - озърна се Магдалена. – Трябва да говорим с него! Сякаш доловил нейния зов, той излезе от задната стаичка и се насочи към тях, поръчвайки на бармана разхладителни. Донесе чашите и още преди да седне видя двата чифта втренчени в него очи, блеснали в някакво предизвикателно и нетърпеливо вълнение. - Какво... Какво има? – стресна се Александър. - Станало ли е още нещо? - Не, но ще стане, ако не побързаме с изводите си... – с необясним за него укор каза Магдалена. – Имам въпроси... За кръста с точките... И още... - Пак ли? След всичко, което стана днес? Няма ли да се откажете? Каза и веднага съжали, забеляза и почервенелите клепачи на Мария... Това беше най-неподходящото, което можеше да изрече в този момент. Май го бяха поразтърсили събитията, иначе едва ли щеше да предизвика момичетата по този начин. И след като се видя принуден да изтърпи една малка буря, вдигна ръце в знак, че се предава, и че е съгласен с идеята им да разгласят наученото, но за целта наистина трябвало да доизяснят някои положения. Може би точно от това имаха сега нужда, реши той. Да им ангажира вниманието, за да престанат да им се връщат мислите към събитията от сутринта... Без да чака нова покана, Магдалена побърза да заяви, че се стреми сама да си отговаря, но иска да чуе и неговото мнение. - Алекс, онзи наш разговор за числата ме накара да се замисля върху скритите в Новия завет символи. Знаеш ли нещо повече за тях? Има ли и други? Бихме ли могли да ги използваме някак? - засипа го тя веднага с въпроси. - О, това е едно поле, в което трябва много да се копае, мили момичета. Ако се опитаме, може и да открием още нещичко, ама ми се струва, че достатъчно се ровихме вече в Писанията. Трябва да отбележа, че древните са мислели по-различно от нас и много са обичали закодираната информация. Има специално конструирани фрази и думи в Библията, в които, като се заместят буквите с числовите им стойности, се получава нов смисъл, ново послание. Но това си е работа за библиолозите... - Говориш за първите текстове, за оригиналите, нали? Защото вече видяхме какво е станало с името на Мария Магдалина във Вулгата! - Да, когато Ириней*, известен като най-ученият сред латинските отци, е правил превода си, не взел под внимание цялата тази скрита информация. Макар и да е владеел много добре гръцкия език. Загубила се е... При това той е бил един от най-яростните цензори, твърдо убеден, че истината е само една, и че се предава само от Църквата, която пък я знае от апостолите, а всичко друго е подривно дело на мерзките гностици! А мисля, че точно те заслужават сега по-сериозното ни внимание... Забележка под линия: * Св. Ириней Лионски (II в.сл.Хр.) е първият методичен теолог, борил се последователно и непреклонно срещу гностическата ерес, написва „Изобличение и опровержение на лъжливото знание, наречено Гносис”. - Чакайте, чакайте... – обади се Мария. - Аз все пак не знам колкото вас. С какво са били толкова опасни гностиците? - Гностиците ли? Нищо ли не знаете за тях? Двете сестри едновременно и колебливо поклатиха глави. - Съвсем малко... – извинително се усмихна Мария. - Колкото да не е без хич... – додаде сестра й. - Знаем, че през петдесетте на миналия век край Наг Хамади в Египет били открити в една пещера едни стари ръкописи... - На коптски, езика на египетските християни... - И че имало евангелия на Филип, Тома, Юда и дори на Мария Магдалина... А Юда бил писал, че Исус често целувал Магдалина по устата... - Това е най-малкото... А пък гностическите апокрифи са много повече, към петдесетина... – поклати глава Александър. - И не заради тази съмнителна целувка са били забранени и преследвани. Ранните християни често са се целували... Гностиците са заплашвали основите на цялата църковна институция, а оттам, както вече разбирате, и възможността й за величие, власт и богатство. Защото както е едно Слънцето на небето, казвал Ириней, така и Църквата има само една душа, нейния канон, и един папа, който е и Божи наместник на земята. А пък според канона имало един всемогъщ Бог-Отец, един негов Син, въплътил се в Христос, който приел кръстната смърт заради нашето спасение, и един Свети Дух, който чрез пророците възвестявал Божиите намерения. Те пък се съдържали в непорочното зачатие, страстите Христови, неговото възкресение, възнесение и обявеното от самия него Второ пришествие, при което Той щял да се върне при човешкия род, за да го възкреси „в плът и кости” в деня на Страшния съд и да го отведе със себе си в Божието Царство, но тази чест щели да получат само праведните души, а всички други щели вечно да гинат в Ада... Защо се смеете, момичета? - Искахме да научим нещо повече за гностицизма, а пък ти... Говориш като проповедник, Алекс!... – недоволно го стрелна с поглед Магдалена. - Ще ме прощаваш, ама ни разказваш нещо като... като някаква приказка за немирни деца, които трябва да бъдат плашени със страшилата на Съдния ден и пламъците на Ада, за да слушкат... И да почитат едно доста странно като форма тройно образувание – някакъв си бог-отец, който, макар и да е всемогъщ, за да постигне целта си и да даде урок на хората, които му се изплъзвали от контрол, се е размножил по един доста подозрителен начин в бог-син с помощта на някакъв непонятен безполов дух... Че и на всичкото отгоре го пожертвал! А файда от цялото това мероприятие – никаква!... Нито човечеството си е взело поука, нито е станало по-добро! Все сме си тъй грешни... И алчни, и завистливи... Или е бил ужасно недалновиден и безсилен този шизофренично разтроен бог, или е зъл и изобщо не му пука за хората! - Всеки духовник би ти възразил, че на хората не е дадено да познаят Божията промисъл – подкачи я Александър, но това само наля масло в огъня. - В гръцката митология поне има страст, когато боговете решат да се плодят... – възрази с леко негодувание Мария. - Точно така! Вече говорихме за синапеното зрънце!...– продължи сестра й, неусетно разпалвайки се все повече. - И къде е жената, женското начало в цялата тази схема? Къде е любовта, без която нищо не става? Скрита до неузнаваемост в притчите на Исус? В онези, в които става дума за сватба, девици, жених, и които богословите тълкуват с попските си увъртания!? Или ще ми опонираш и ти с онези леко перверзни приказки за Църквата като невеста и Христос като неин годеник, или пък с примери за почти сексуалния екстаз на вярващите? Затова ли е имало и все още има толкова хомосексуализъм и разврат сред монасите? И разложение, че и педофилия сред свещениците?! Чухте ли за скандала в Щатите? Наскоро излезе наяве... Хиляди, и хиляди педофили със свещеническа якичка, блудствали с питомците си години наред!* Забележка под линия: * През 2002 г. Църквата беше принудена да изплати над 3 милиарда долара като обезщетения на жертвите. - Радвам се, че забелязахте колко нездравословно звучи всичко това, мили момичета – усмихна се на възбудата й Александър. - На този фон гностическите текстове са направо изумителни! В тях Исус не говори за грях и покаяние, нито за страх от наказание в отвъдното, нито за изкупване на грехопадението... - То толкова ли е важно? – учудено попита Магдалена, чийто плам се бе охладил от спокойния тон на приятеля й. - Важно е. Защото според ортодоксалната религия именно простъпката на Ева е причина за всичките ни беди, мъки и страдания, че дори за самата смърт. Точно обратното е посланието на гностиците, които не само отричали първородния грях, но дори стигали дотам да почитат самата змия, дала на хората забранения плод на познанието. Някои от текстовете направо лъхат на мистични преживявания и загатват за магически практики с използване на заклинания и мелодии, за някаква тайна доктрина, предавана само на посветени, общност, в която „мнозина са звани, но малцина избрани”, както се казва дори и в евангелията. Защото хората се делели на материални, душевни и духовни. Материалните тънели в невежество и заблуда, почитайки един самопровъзгласил се за бог демиург. Мнозината душевни били тези, които се обръщали към новата вяра в търсене на пътя към истинския бог, а малцината избрани – това били духовните, постигналите най-голямо познание, „съвършените”... На тази най-висока степен посветеният се сдобивал с харизма, с дар да черпи от първоизвора на живота, да има пряк достъп до Бога и до вечния живот... И тогава, естествено, не са му били нужни свещеници, нито му е бил необходим целият този инструментариум на Църквата. Както, между впрочем, е казвал и Исус! - Да, той напътства вярващия да влезе във вътрешната си стаичка, когато иска да се моли – обърна се към сестра си Магдалена и изведнъж се чу какво произнася. – Ах! Ама тъй речено, звучи доста иносказателно... Като послание човек да влезе вътре в себе си, да се опознае! - Разбирам... – кимна Мария. - Наистина са били опасни... - Всеки, който търси познание, ставал в онези времена опасен... – потвърди Александър. - А гностиците смятали, че няма по-голям грях от невежеството! И точно на него се дължи, казвали те, човешкото страдание! Именно невежеството поражда терзание и ужас. И тогава терзанието се сгъстява като мъгла, за да не може никой да вижда. И затова ужасът е тъй могъщ... - Колко съвременно звучи това! – възкликна Магдалена. - Като... като лекция по психоанализа. Всеки психотерапевт ще ти каже, че ако искаш да имаш душевно равновесие, трябва да откриеш страховете си и да се пребориш с тях... Да слезеш в дълбините си, където да видиш истината за себе си... Във вътрешната си стаичка... - Или в собствения си лабиринт – допълни Мария, - където се спотаяват твоите собствени комплекси като някакъв дебнещ Минотавър... Дяволско чудовище, което ти самият подхранваш с всичките онези изтласкани в дълбините на подсъзнателното травми. - Точно така, мили момичета. Отказът от тази истина е вид саморазрушение. Затова за гностиците незнанието е като лош сън, от който трябва да се отърсиш, а невежите са като слепците, които живеят в нищета, изпълнени с многобройни илюзии, с много ужас, смут, несигурност и съмнения. И както мракът се разсейва, щом грейне светлина, така и нищетата изчезва в изобилието*... Постигането на познание изисква слизане до дълбините на Съществуването, откриване на онзи източник, от който извира божествената мощ. Това пътуване е дълго и самотно занимание, но всеки носи в себе си онази божествена искра, която дава сила на душата му да го предприеме... Забележка под линия: *Тук и малко по-горе са използвани текстове от гностическото Евангелие на Истината. - Като слизането в Лабиринта... – обади се отново Магдалена. - Като посвещаването в Елевзинските мистерии... Или орфическите... – допълни Мария. - А това спускане в дълбините е възможно само чрез самопознание, защото хората трябвало да осъзнаят божествения си произход, казвали гностиците, да отхвърлят игото на злия демиург, който властвал над света. И който всъщност бил създал целия материален свят. Затова и тялото било според техните представи затвор за душата, която се стремяла към Първоизвора, към познание за мястото си във Всемира... И точно затова представата им за Христос била най-вече като за Учител – наставник и водач по пътя към самопознанието, което носи просветление, посредник между земното и небесното, божественото. Възприемали възкресението му като символ и вярвали, че е по силите на посветения да го постигне още приживе... - Ама на мен това все повече ми звучи наистина като... Като посланието на Лабиринта! – възкликна отново Магдалена. – Лабиринта, в който осъзнаваш, че началото и краят са едно... И че ако искаш да се докоснеш до вечността, до божественото, трябва там, в сърцевината му, в абсолютна самота да опознаеш себе си до дъното на душата си... - Още по-познато ще ти се стори, когато чуеш някои изявления... Един момент – каза Александър, пресегна се към лаптопа си, и отвори някакъв файл. – Чуйте какво казва някой си Силван в своите „Поучения”: „Похлопай на себе си, сякаш си врата, и пристъпи към себе си като по прав път. Тръгнеш ли по този път, няма как да се отклониш...” - Ето! – ахнаха едновременно момичетата. – Досущ като в него... В Лабиринта... - „Отвори дверите към самия себе си, за да узнаеш какво има в теб. И всичко, което искаш да се отвори, ще се отвори пред теб.” – завърши четенето той и премина към друг файл. – А ето какво казва пък Филип в своето евангелие, което прилича на вид медитативна практика, насочена към промяна на съзнанието: „Съзреш ли Духа, самият ставаш Дух. Съзреш ли Христа, ти ставаш Христа. Съзреш ли Отца, ти ставаш Отца. А съзреш ли себе си, ще станеш това, което си съзрял.”* Забележка под линия: *Гностическите текстове тук и по-надолу отчасти са по книгата на Илейн Пейджълс „Гностическите евангелия”, отчасти в мой превод от руски източник. - Като срещата с Минотавъра... - ... когото или побеждаваш, или той те поглъща... - ... и ставаш него, ставаш негово подобие! - А за да не бъдеш изяден, имаш нужда... - ...от водач, от спасителната нишка на Ариадна! - Така е, момичета - усмихна се на ентусиазма им Александър. – Имаш нужда от духовен водач, от Учител. Но само до момента, когато укрепнеш достатъчно и можеш вече сам да поемеш по пътя, защото при самопознанието никой друг освен теб не може да свърши твоята работа, да влезе в твоите дълбини... Има една гностическа „Беседа за Октоадата и Енеадата”, в която се описва методологията на това търсене... Изумителен текст, приликата с посланието на Лабиринта е още по-силна – каза той, докато с няколко щраквания се насочваше към търсения файл, беше си го качил предварително в една от папките. Седнала до него, Магдалена виждаше екрана и за кой ли път бе впечатлена от приятеля си и от обема знания, които бе събрал. Ако можеше да предположи какво съдържат папките със заглавия „Антична философия”, „Антично християнство”, „Богомили”, „Коран” и други подобни, то за такива като „Corpus Hermeticum” „Rosenkreuzer” и „Ormus” беше все още в неведение. Какво ли имаше в тях? И кога му оставаше време за всичко това, зачуди се тя... - Слушайте! - каза високо Александър, като леко я стресна. - „Земята беше началото женско, матрица... - О-о-о... Но коренът на думата всъщност идва от mater, майка!... – трепна тя, все още под влияние на мислите си. – Извинявай, Алекс, прекъснах те... - Нищо, на прав път си, Маги – продължи той, като й кимна одобрително и зачете текста от екрана на компютъра. - „Водата бе животворяща стихия. Огънят доведе процеса до узряване, от въздушното дихание Природата получи жизнения дух и създаде телата по образа на Човека. И Човекът на живата Светлина се превърна в душа и ум; душата дойде в него от живота, умът слезе в него от Светлината.” - Ето ги отново петте стихии... – обади се Мария, която пак несъзнателно бе извадила своя пентаграм и леко го разтриваше, сякаш го лъскаше. - Аз изброих четири – учудено я стрелна с поглед Магдалена. - Има я и петата стихия – отвърна внимателно и някак ласкаво Александър, бе забелязал заниманието на сестра й. – Някои им викат елементи, така е например в източната философия, в алхимията, а също и в магическите практики, както ви е известно... Мария е права. Най-общо казано, петият елемент е Духът, чийто символ е Светлината... Изобщо, гностическите представи за света са доста разнообразни, но с ясно изразени езически корени и с характерна терминология, включваща понятия като еон, плерома, кенома... - Какво е това? - Понятия за духовни начала, припокриващи се с Вечността, Божествената пълнота, пустотата на Бездната... Но да не се задълбаваме чак толкова. Ето ви още едно тяхно характерно послание. Чуйте: „Отправям молитва към края на безкрайния Всемир, началото на всяко начало, нетленната Цел на всяко човешко търсене и откритие...” - Колко е различно от християнските молитви!... – ахна Магдалена. – С тяхното примирено упование... - И от сделките, които са правили римляните с боговете си... – отзова се и Мария, прибирайки медальона под дрехата, смутена от погледа му. Тръсна глава и се засмя, но някак тъжно. - Защото срещу всяко свое жертвоприношение те пък са изисквали и съответната услуга, като дори се заканвали, че ако божеството не им я свърши, няма повече да го почитат... - Много практично и удобно! – засмя се и Александър. – Но сделка със себе си няма как да сключиш, нали? Можеш само да тръгнеш по посочения път, напредвайки бавно и трудно стъпка по стъпка, да вярваш в просветлението накрая и да се надяваш, че ще разполагаш със силата да вървиш по пътя си, дадена ти с любов от Учителя... Наградата ти ще бъде проникването в „мистерията на безсмъртието, в познанието за Осмото, разкриващо ни и Деветото”, там, където цари покоят на безмълвието и се простира вечното блаженство. жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|