Никол данева
жүктеу/скачать 2.72 Mb.
|
| - Ах, Алекс! Помниш ли? „Девет е Едно”!... – не се сдържа отново Магдалена. – Добре, мълча, мълча...
- Това са най-висшите сфери, небесата, където обитават ангелите - продължи той, като й се усмихна нежно, сякаш искаше да я окуражи, като й каже, че самата тя е същински ангел... – В техните представи небесата са били седем, тъй като и по небосвода се движели седем „планети” – освен Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, за такива смятали още Луната и Слънцето. А най-отгоре била сферата на Уробороса, гигантската змия, захапала опашката си. Това е символ на вечния кръговрат на времето и безбрежността на пространството, на вечното разпадане и повторното съединяване, на края, който е начало... - Отново символиката на Лабиринта!... – плеснаха едновременно с ръце близначките. - Точно така – кимна доволно Александър. – Лабиринтът има седем коридора... Но ако мислено го пресечем по хоризонталата на кръста, която е ипостас на земното, ще видим, че над това земно ниво се оформят осем полусфери, определящи седемте коридора, а деветата е цялото безкрайно пространство над него и около него, цялата Вечност... Преминавайки през тези седем кръга, човек се освобождава от редица илюзии и вредни свойства – способността да расте и да се смалява, склонността към зло и коварство, похотливото влечение, суетността на властта, високомерието, алчността, лукавата лъжа... И като стигне края на своето пътуване, вече наистина ще може да каже на своя духовен наставник следното, както е в тази „Беседа”: „Аз съм лирата на твоя дух, Умът е твоят плектър. Наставленията ти докосват струните на моята душа. Ето че най-сетне съзирам и себе си! Получих от теб сила, защото обичта ти стигна и до двама ни.” - Струни? Плектър? Лира?!... - Но... Това е... Това е в образа на... - Орфей! – завършиха едновременно близначките. - Май ще трябва по-скоро да се захвана с моята задача – каза Мария. - И да прегледам онази книга за Орфей, дето я свих днес, без да искам... - Е, тук наставникът има друго име, нарича се Поймандър и дори не е човек, а някакво неопределено същество, дух, представител на висшия Ум. Посвещаваният се обръща към него с въпроси, търсейки естеството на нещата, за да познае себе си и Бога. На адепта му е обяснено как е бил създаден Всемирът от бог, представляващ в себе си едновременно мъж и жена, а демиургът, който е също негово порождение, на свой ред създал пък седем Управника, седем архонти, които чрез своите седем кръга управляват сетивния свят на човека чрез това, на което му викаме съдба, и които са донесли толкова страдания и смърт... След всичко това на посвещавания му се разкрива каква е била и намесата на Словото, за да стане светът такъв, какъвто е. Словото се съединило с демиурга и накарало кръговете да се въртят много бързо, увличайки в този кръговрат всички създания и придавайки им движение от неопределено начало към безкраен край, натам, където всичко едновременно започва и свършва. - Ето пак... Началото съвпада с края! Ха!... – чак подскочи от въодушевление Магдалена. - В седемте коридора на Лабиринта... – допълни сестра й. - И какво казва още този... Поймандър? - Ами той говори доста дълго и обяснява защо има прераждане, как става и как може да се постигне безсмъртие чрез отхвърляне на пороците, залегнали в тленното, като подробно ги изброява. - И кои са те? Седемте смъртни гряха? – попита Мария. - Не, не, те са формулирани по-късно... – отвърна Александър. - Тук се говори за обзетите от тъмната светлина хора, които също са седем вида, защото са разпределени по седемте кръга. Това са неразумните, порочните, злите, завистливите, алчните, убийците и безбожниците. - Има някаква прилика... Ако към порочните причислим чревоугодниците и похотливите... Но пък не се споменават леността и гордостта – вметна Магдалена. - Ако се замислиш, те всъщност са доста спорни... – възрази сестра й. - Не всяка леност е порок и не всяка гордост е осъдителна. Нали знаеш, накарай мързеливия на работа... - ...за да те научи на ум! – засмяха се двете. - Но пък така, както са формулирани, определените от Църквата грехове повече подхождат на християнския мироглед – възрази Александър. - Защото подчинението изисква и работливост, и смирение, а не гордост... Докато за гностиците не друго, а незнанието е най-непростимият грях, също като убийството и безбожието, което, както видяхме вече, се припокрива с отказ от самопознание. Защото след като човек е осъзнал произхода си, той е в състояние да се съедини със Светлината и да придобие власт над нещата. Преминавайки през онези седем кръга, човек се освобождава от редица илюзии и вредни свойства – склонността към зло и хитрост, похотливото влечение, суетността на властта, надменността, лъжата, безразсъдността... Така стига до осмото и деветото ниво, където всъщност се слива с Бога... И за да приключа – усмихна се Александър, - ще наблегна на следния факт: не само в тази „Беседа”, но и в другите гностични творби това божествено начало, това предвечно Единно, което се стремели да опознаят, съдържало в себе си ярко изразен, равностоен женски елемент! - ...както и Лабиринтът, с този кръст в сърцето си... – пак се обади Магдалена и начерта с пръст по повърхността на масата матрицата, забучвайки го със замах върху местата на точките. Александър се усмихна на ентусиазма й, сложи своята ръка върху нейната и продължи. - Според тях Бог, чиято същност е неописуема, е по-скоро диада, отколкото монада или троица, както било прието по-късно в ортодоксалното учение. Защото в каноничните евангелия и дума не се казва за Светата троица, не случайно и Лутер* я отрича!... Разделени, но и слети в едно, в този гностически бог по чудодеен начин се проявявали мъжкото и женското, двете сили, образуващи мощта на Сътворението и противопоставящи се на извечното Зло, владеещо материалния свят – вдигна той сплетените им ръце над масата. - Тези две сили, казвали те, са Всемирният Ум, който управлява всички неща, и Мисълта, която ражда всички неща, поемайки в себе си „семето” му. Така от техния божествен съюз се излъчва цялото световно разнообразие, оформено също в диади от еони, от равностойни мъжки и женски енергии, носещи в себе си тяхната божествена искра. Така обяснявали също и създаването на човека... Забележка под линия: * Германският теолог Мартин Лутер (1483-1546) бил яростен противник и критик на римо-католическата църква, със своите 95 тезиса през 1517г. поставя началото на протестантската реформация. Той пусна ръката на приятелката си, като преди това я поднесе към устните си и леко целуна връхчетата на пръстите й. - О-о-о, Алекс! – плесна веднага длани Магдалена. - Сетих се какво още исках да те питам... Нали се казва, че Бог бил сътворил първия човек по свой образ и подобие... Но защо тълкувателите на Библията не обръщат внимание какво точно пише в Битие? Там черно на бяло се твърди, че го създал в двойна форма, в мъжки и женски пол!* Именно два пола, мъж и жена – нито само мъж, както е мислен бог-отец, нито нещо безполово, както се възприема божественият разум, Словото... След което ги благословил и им рекъл да се плодят и размножават... Но щом е създал по този начин своето подобие, значи и самият Бог е двойнствен, дори и според Завета!... Също както при гностиците! Какво излиза тогава? Забележка под линия: *Битие 1:27 - Това, за което говорихме... – позасмя се Александър. – И което споменава още Платон, разказвайки алегоричната легенда за андрогина, онези мъжко-женски създания, които Зевс разсякъл на две и те оттогава търсят своите половинки... А гностиците тълкуват това място от Библията като доказателство, че мъжкото и женското начало представляват неразделна част на едно цяло, и че като такова двойно създание те са най-съвършеното творение на София, майката, женската страна на божественото... Знаеш ли коя е София? – обърна се той към Мария. - Разбира се... Премъдростта. - Точно така. Тя се споменава дори и в каноничните евангелия като донесена от Исус, когато слушателите му го сравняват с Йоан Кръстителя*, и това си е живо доказателство за гностичния характер на учението му!.... Забележка под линия: *Лук. 7:35, Мат. 11:18 „...защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.” Ама вместо мъдрост и любов към познанието, в ранното християнство се развихря и взима надмощие нещо друго... И става така, че цялата тази женска символика за векове напред е заклеймена като най-злостна ерес. Някъде към края на втори век тя вече напълно изчезва от ортодоксалните представи за божественото, запазвайки територия само в еретичните учения. Ириней язвително отбелязва, че те били най-вече притегателни за жените, при това по-глупавите, а Тертулиан, който живее по същото това време и страстно защитава християнството, с не по-малко страстно негодувание държи да подчертае, че при тези еретици някакви си там жени проповядвали наравно с мъжете, включвали се в обсъжданията, гонели бесове и изцелявали!*... Нещо нечувано за тогавашното общество, особено еврейското, в което жената по предписанията на техния Закон трябвало да бъде подчинена на мъжа във всичко, да си седи вкъщи и да мечтае за уединение. Защото по своя произход била образец на слабост и за всекиго било по-добре да си има работа с лош мъж, отколкото с ласкава жена, която можела да те посрами до позор. И всеки правоверен юдей в задължителните си дневни благословения благодарял Бога за това, че не го създал в женски образ... Забележка под линия: *Из „De praescriptione haereticorum” на Тертулиан, II век сл.Хр. - Уф... – изпъшка Мария и се намръщи като от прехапан език. - Пак почна да проповядваш – събра вежди сестра й. – Този път като равин... - Странно ли ви звучи? - Напротив, познато – обади се Магдалена. – И Павел, дето толкова го недолюбваш, и той ги е говорил същите неща. За безмълвието и покорството на жените... Ама защо да се чудим, нали бил евреин, макар и покръстен!... - Да, такива били заръките му. Особено го безпокояли младите вдовици, отдали се на религиозна дейност. Тогава имало такъв обичай, овдовелите да заживеят не с нов съпруг, а с проблемите на църквата. Но една млада, сочна вдовица, познала секса, а пък останала без мъж... това си е тлеещ вулкан... – поклати глава Александър с лукава усмивка в очите. – И Павел виждал в тяхната активност опасен плам, който трудно можел да бъде канализиран... Но затова пък нямал нищо против тъй наречения „духовен брак”, когато мъже си взимали девици за съжителство, по братски. Бил доста разпространен... Друг въпрос е, че по този повод се разказвали какви ли не пикантни истории, защото твърде често девицата зачевала... - Лесно е да се досети човек! – спогледаха се момичетата. - И докато под въздействието на такива като Павел в ранната църква на жените се позволявало да извършват все по-малко дейности, в гностическите секти се наблюдавало точно обратното. Изобщо в началото нещата са били доста двусмислени... Дори в самия канон на Новия завет дълго време влизала една творба, „Пастирът” на Ерм, в който между поредица от напълно достолепни наставления се описва много любопитна сцена. Там се разказва за среща с едни девици, които прегръщат и целуват съвсем по сестрински героя... Той много се смущава. Тогава те го завеждат до една кула, където пеят и танцуват в кръг. - Ха! Прилича ми на нещо познато... Дали не е бил танцът на лабиринта? - Какъв е този танц, Мари? - Тезей го е танцувал на връщане от остров Крит, когато спрели да осветят един храм на остров Делос. Сложен танц, символизиращ прохождането по извивките на лабиринта, така ми разказа Елена, когато ми даде онази картинка, а тя много се беше ровила из разни стари източници. Има сведения, че се запазил като ритуал и бил изпълняван и в историческата епоха. Погледнато отстрани, изглежда тъй, сякаш танцуващият се върти в кръг. - Кой знае, напълно е възможно... – съгласи се Александър. – Дори е най-вероятно да е било така, защото има един гностически текст, според който Исус танцува в кръг и пее... Може да е бил същият мистичен танц с някаква посветителска насоченост, защото нашият герой обикалял заедно с девиците и му се струвало, че от това действие се подмладил. Когато искал да си тръгне, те не го пуснали, задържали го през цялата нощ, като му постлали туниките си и го сложили да легне. - И какво станало после? Ами като си съблекли дрехите... - ...какво имали отдолу? Тогава не са носили бельо... - После според героя цялата нощ не правили нищо друго освен да се молят... Момичетата пак се спогледаха и избухнаха в смях. Александър също, доволен, че Мария най-сетне видимо се бе съвзела от преживяната травма. - Смейте се вие, смейте се... Ама и Климент Александрийски внася в образа на бога-отец ясно различими майчински черти. Говори за „млякото на Отца” и „любящата гръд на Отца”... - Стига, Алекс! Още малко и ще навлезем в някаква перверзия... - Май и той е усещал тази опасност, защото бърза да добави, че всичко това са само названия, тъй като за човешката мисъл природата на божественото била непознаваема. - Да, но... – обади се Мария. - Като се съберат някои негови твърдения, като се прибави и тайното познание, което е придобил от Елевзинските мистерии - и почваш да се питаш какво всъщност казва... - Интересно, че за втори път споменаваш именно тези мистерии. Защото и на Тертулиан му направило впечатление сходството, дори го изтъква като упрек. Критикувайки поредната гностическа „мерзост”, валентинианите, той говори за дълъг период на послушание преди посвещаването, последван от продължително самовглъбяване и задължителния обет за мълчание... Христос при тях е един от еоните, небесно Същество с подобие на плът, който дошъл сред хората, за да им отвори очите и да им покаже пътя към Светлината и истината, към познание на духовната им природа. И спасението на човека не е завършило с изкупителната саможертва на Исус, а е продължителен процес и се състои в това, да осъзнаеш себе си като единосъщ с Бога и с Божествената пълнота, така казвали валентинианите, които между впрочем се родеят с нашите богомили... - Алекс, почакай, хрумна ми нещо! – прекъсна го Магдалена. - Защо ми се струва, че ако прочетеш само думите на Исус в евангелията, паралелите с гностическите ще се увеличат? - Аз направих това вече, Маги. Махнах всичките онези препратки към Стария завет, които са му сложени от евангелистите в устата, изчистих абсолютно всичко!... Сетих се, че всеки, чул веднъж проповедите му, оставал с впечатление, че никога дотогава никой друг човек не е говорил така. А евреите много добре са си познавали Писанията, едва ли някой, който идва да им ги цитира, ще събуди у тях подобен възторг... Още по-малко биха се отзовавали така за него, ако е бил есей, както има и такива предположения. - Какво е пък това? Какви са били тези есеи? Пак ли някакви гностици? - Не, те били правоверни юдеи. Аскетично живееща секта край езерото Кумран, вярваща, че спазва строго библейските закони. Най-вероятно такъв трябва да е бил Йоан Кръстител, защото кръщавал с вода и бил твърд аскет - нито ядял, нито пиел, нито се събирал с разните там бирници, езичници и грешници като Исус... Тук има един интересен момент. В Новия завет наричат Христос с името Назарянин, или още назорей, но това според мен идва по линия на Павел, тъй като той самият бил дал обет в назорейство. Заслуга имат и неговите последователи, редактирали текстовете в евангелията според насоките, дадени от Павел, и създавайки по този начин голям проблем на поповете. Те обаче си затварят успешно очите и тълкуват тази дума единствено като намек за произхода на Христос от град Назарет. И тъй като назореите били сходни с есеите, някои изследователи сега приемат, че той също трябва да е бил есей и бунтар, защото най-вероятно поне още двама от учениците му са принадлежали към някоя от тези радикални еврейски секти. Това са Симон Зилот и Юда Искариот, чието име може би е изкривеното „сикариот”, „сикарий” - другото название на зилотите... Означава още кинжал. - Ах, ето откъде идвало името му... Но това звучи логично, Алекс! – учуди се Магдалена. - Само на пръв поглед! Ако се замислиш, тези изследователи не стигат по-далеч от Павел, който в стремежа си да се оприличи на Исус му е приписал собственото си назорейство – да не забравяме, че преди да приеме християнството, този самопровъзгласил се апостол е бил правоверен юдей! А Исус, който отрича старозаветния бог, има всъщност повече противоречия с тази типично еврейска секта, отколкото допирни точки, доказват го и самите свитъци от Мъртво море! Есеите са просто разновидност на другите правоверни течения в юдаизма – фарисеи, садукеи, зилоти... Тогава всеки е бил някакъв!... Затова се обърнах отново към евангелията, като извадих само неговите думи. И те зазвучаха странно омагьосващи, особено в Евангелието на Йоан. Апропо, гностиците много са харесвали Четвъртото евангелие и са го приемали като свое! А ако се чете внимателно, тази прилика с гностицизма наистина просто се набива на очи. Там Исус говори за вечния живот, който ще имат онези, които му повярват. Защото както той е едно и с Бога, и с хората, така всеки човек може да бъде едно с Него, а значи и със самия Бог, т.е. всеки трябва да открие Бога вътре в себе си!... Както и Царството Божие е вътре във всекиго от нас. Същото казват и гностиците: само когато човек познае себе си и Бога, който е отвъд истината, той ще бъде спасен*. Остава въпросът „що е истина?”, който го задава и самият Пилат, когато не намира вина у „богохулника” Исус... Но какво се получава? Христос предава своето истинно послание дори чрез каноничните евангелия, въпреки цензурата - стига да можем да ги четем непредубедено. Нещо, което поповете много са се постарали да не ни се случва, насаждайки в главите ни един доста скопен образ на неукия дърводелец от Назарет, в когото било въплътено Божието благоволение... А дори самия Назарет не го е имало по негово време! Появява се впоследствие или като нов град, или като название на вече съществуващо селище! Забележка под линия: *Истинното свидетелство - Ах, същото като с Магдала! – плесна с ръце Магдалена. – Същата манипулация... О-о-о… Дали пък родният му град не е бил Кана, а? Алекс? - Защо пък не – кимна той. – Сватба се вдига най-често в родния дом, или поне при някой близък… - Да-а-а, не се бях замисляла досега какво се е случило в действителност с християнството – обади се с тих глас почти нечуто Мария, събрала вежди. – Досега беше просто някаква даденост, доста далеч от живота ми... - И милионите вярващи не се замислят в какво точно вярват. И дали това е истинското учение на Христос, както се внушава от канона. Един канон, който набляга на страстите и смъртта му, и който в моята интерпретация преди малко не случайно ви разсмя, макар че стриктно се придържах към догмата, заложена от Павел... Но през първите векове на вярващите хич не им е било до смях. Не само са били преследвани от властта, но и помежду си се упреквали и обвинявали в извращения. Не случайно в Новия завет се говори за лъжепророци. Но от чия страна са били те всъщност? Има гностически текстове, в които директно се казва, че тези, които се пишат християни, сами не знаят кой е Христос! Заявява се, че с Истината се кощунства, че вестители на Лъжата разгласяват едно зловредно учение, че мнозина се предали в ръцете на един зъл и извъртлив мъж, който със собствените си заблуди подменя пречистото Слово*. Забележка под линия: *Истинното свидетелство - Ама... Това... за Павел ли е? – ококори се Магдалена. - А за кого другиго? За него и кликата около него, които без да имат и най-малко понятие от мистерии – точно така е казано! – говорят за неща, които не са им ясни, и се хвалят, че тайната на Истината принадлежи единствено на тях... И така се уподобяват на пресъхнали канали*. Забележка под линия: *Откровението на Петър - Отначало се чудех защо толкова го нападаш, Алекс, но сега... Наистина, главата ми не го побира, какво всъщност е направил! Как е подменил едно потресаващо с философията си прозрение с една обвързваща религия! И е сътворил... йерархия! Йерархия, работеща за една върхушка, подчинявайки умовете на хората... - Така е, душице... Учението на Исус е било подменено, било е тъй преобразувано, че дори самият той да се бе явил повторно сред хората, щели са вече да го изгорят на кладата като магьосник заради приказките му и заради методите му на лечение... Дори не като еретик, а именно като магьосник! И макар под името Павел да се крие кохорта от ревностни последователи, това не променя отношението ми към него – той носи най-голямата вина... Той, подпомогнат от Петър, налага своята версия, преборвайки се с водачите на Йерусалимската църква, начело на която след смъртта на Исус застава неговият по-голям брат Яков*. Това е същият онзи Яков, от когото има едно много интересно послание в Новия завет, там той говори за истинното учение на Христос, и че то трябва да се отстоява с мъдрост, твърдост и вяра... И от другия му брат, от Юда, също има послание... Там пък директно се казва, че думите на учителя им се изкривяват и че сред хората са плъзнали „присмивачи”, които гонят единствено личния си интерес... Това го заявява и Йоан в посланията си. Но за да се види всичко това, трябва да се чете внимателно, между редовете... И още нещо. Окончателната стъпка към загубата на истината и налагане на една религия, която би трябвало да се нарича не християнство, а павелианство, била направена в Никея през 325 година, на епископския събор, свикан по инициатива на първия християнски император Константин. След битките, които водил, за да завладее и удържи трона, за него станал жизнено важен девизът: един император, една вяра, един бог! Тогава, на този събор, след разгорещени дебати се изработва Символът на веруюто и се определя кое е правилно и кое не, именно тогава Исус от човек, озарен от божия дух, се превръща в бог, временно слязъл от небето в човешка плът, тогава се заявява, че единствено Църквата е овластена да бъде посредник между земното и небесното, единствено тя владее спасението на душите... Резултатът е известен. Всичко, отхвърлено от събора, било подложено на жестока цензура и гонения. Всичко!... Затова и векове наред тази скрита информация, появявайки се в различни ереси, е била преследвана и изтребвана с огън и кръв много по-жестоко, отколкото навремето римляните са преследвали християните... Забележка под линия: *Яков Алфеев, наречен още Праведния, ръководител на Йерусалимската църква преди въстанието, загубил в спора с Петър и Павел, които налагат своята версия на християнството. Да не се бърка с другия Яков Заведеев, брата на апостол Йоан. - Представяте ли си как гностиците са криели онези ръкописи, най-съкровеното си, смисъла на живота им, вярата им... Как ли са се чувствали... Все едно са полагали свидна рожба в гроб... – Мария се бе натъжила, очите й отново почнаха да се пълнят със сълзи само при мисълта за смъртта. От сутринта бе така... Магдалена я прегърна, зашепна й утешителни думи. Александър тъкмо прехвърляше през ума си някои по-весели случки, с които да я разсее, когато вратата на кафенето се отвори. Тримата погледнаха очаквателно натам, както правеха от началото на вечерта, щом някой влизаше. Но и този път не беше Николай... Николай разтърка чело и се замисли. Беше почти сигурен, че информацията, която току-що му съобщиха, по някакъв начин има връзка с всичко, което ставаше напоследък, но не можеше все още да я види. Денят му бе изключително напрегнат. Въртележката го бе поела още от сутринта, когато неизвестно лице се бе вмъкнало в Института по тракология, бе убило там видна сътрудничка, бе преследвало Мария... После следваше рутинната професионална дейност по събиране на улики, разпити на свидетели, работа с документацията. И покрай всичките тези задължения той бе смогнал да проведе още две-три срещи, които сега го караха да недоумява и да се чуди как да подреди елементите от пъзела. Някак случайно и мимоходом бе открил, че към онази забравена златна мина в Родопите още преди време е проявявал интерес и починалият Росен Великов. А на тази следа излезе, когато след няколко разговора в Института установи, че в София се е появила и междувременно много активно се е разхождала насам-натам старата им познайница Габриела... Но с каква цел? жүктеу/скачать 2.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|