III.20. Бъдещето на Русия като велика сила

Въпросът остава - какви са перспективите за Русия да се върне на голямата сцена? По-лесният отговор е песимистичен – тя няма шансове в обозримо бъдеще да бъде велика сила, с която се съобразяват, от която са респектирани, в чието мнение и воля да се вслушват не по принцип, а принципно. Ето аргументи в подкрепа на този отговор.

- Силовият аргумент: Русия дълго още не ще може да обезпечава финансово и да модернизира армията си; оръжията ù ще излизат от строя, ще “стареят”, отдалечавайки се от съвременните образци, а престижът на военната служба ще пада стремглаво. С “разсъхваща се” армия не се отстоява статут на велика сила.

- Икономическият аргумент: Стана дума, че дори и да започне да се радва на висок икономически ръст, дори да преодолее много по-бързо от очакваното днешната си депресия, Русия не може да се надява в близките 15-20 години на по-висок от 2% дял в световния БВП. Такава икономика не е присъща на велика сила.

- Ресурсният аргумент: Транснационалните интереси Русия да си остане в насипно състояние и като евтин суровинен придатък са силни и ще стават още по-силни. Без ресурсите на Русия тези интереси ще имат сериозни проблеми и ниски проценти на печалби. Чрез правни и морални норми, икономически и политически организации, стокови и фондови борси, частни и държавни медии, те имат огромни шансове да не дадат на Русия да стъпи на краката си, да я държат в наркотична зависимост от техните кредити, инвестиции и технологии. Подобна участ не е характерна за страна, която се опитва да играе ролята на велика сила.

- Културният аргумент: Консолидиращият потенциал на руската култура и руският език ще отслабва – с терора, на който те са подложени в държавите от бившия СССР и в Централна Европа (там расте поколение, което не само не изучава руски език, но дори е настройвано срещу него), с недостига на средства за нормално образование, със самоосъзнаването и “търсенето” на забравената идентичност от етносите в Русия, с меркантилността на живота и победата на материалното над духовното. Без средства и канали да сее семената на културата си, да се бори за душите на близки (и далечни!) народи, Русия едва ли ще бъде велика сила.

- Славяно-православният аргумент: Доскоро сериозен фактор в голямата политика, именно днес, когато не само по С. Хънтингтън цивилизациите излизат на сцената, славяно-православната цивилизация се намира в криза. Тя скоро ще падне под 5% от световното население, практически единствена е разкъсана невъзсъединимо на две части; ресурсите, заделяни за разбиването ù са най-големи; през нея минават, разсичащи я противостоянията Запад-Изток и Север-Юг. Освен това славянството е разделено на добро и лошо, на католици и православни, на Европа и Азия. Как тогава е възможно пазителката на духа на славяните, гръбнакът на православието да брани в утрешните цивилизационни сблъсъци и да прокарва в тях волята, вярата и влиянието си на велика сила.

- Дезинтеграционният аргумент: Пространството, което заема Русия е по-голямо от нейните възможности да го държи под контрол. Прекалено хлабавата федерация, регионалните интереси, външното въздействие са в състояние да развихрят такива центробежни сили, че връзките между субектите на руската държава да станат формални, крепящи са само на инерцията, традициите, егоизма или насилието. Балансиращата на границата на разпада си държава е най-неподходяща (да не говорим, че е дори опасна) за велика сила.

- Геополитическият аргумент: Еднополюсната система и подреждането на развитите държави на Запада зад и със САЩ означават, че Русия все така ще бъде смятана като източник на нестабилност и конфликти, като Друга държава (дори Другата държава), към която трябва да се гледа с подозрение, от която винаги ще може да се очаква нещо тревожно. На набедена за чуждокръвна, различна, заредена с имперски амбиции страна, чиято роля в международната сигурност, според геополитическите лидери, трябва да бъде маргинализирана, няма как да бъде позволено да се съхрани като велика сила.

По-трудният отговор на въпроса за перспективите за Русия да се върне на голямата сцена е оптимистичен – Русия има шансове в обозримо бъдеще да бъде велика сила, с която се съобразяват, в чието мнение и воля се вслушват не по принцип, а принципно. Ето сега аргументи, в подкрепа и на този отговор.

- Силовият аргумент: Основните измерения на силата на Русия остават непроменени или на много високо равнище – територия, ресурси, човешки и интелектуален потенциал, ценности, култура, даже военна мощ – все пак Русия и сега е единствената държава, способна да разруши с ядрен удар САЩ. При такива солидни козове Русия ще отстои статута си на велика сила.

- Икономическият аргумент: Възраждането на Русия не може да бъде едномерно – в една отделна област; то трябва да обхване целия спектър от предизвикателства – сред тях икономическото е само едно, макар най-важното. Стъпките към руското оцеляване и просперитет са комплексни: изграждане на властовия вертикал, извличане на много повече ползи за обществото от добива на стратегически суровини, решителна битка с олигарсите и организираната престъпност, сцепление и консолидация сред народите на Русия, намиране на руския път към новото високотехнологично и информационно общество и др. Това ще оздрави икономиката, ще я изведе на прав път, ще ù даде темпове на развитие, количествени и качествени показатели, достойни за велика сила.

- Ресурсният аргумент: Държава с такива уникални природни ресурси, източници на енергия и питейна вода (възможно най-критичният за бъдещето глобален проблем) е просто обречена да играе ролята на велика сила.

- Културният аргумент: Страна-огнище на духовност, на хуманистични идеи и човеколюбие, с език, на който са творили и с култура, която са градили Пушкин, Лермонтов, Толстой, Достоевски, Чехов, Есенин – ще бъде вечно в състояние да изпраща човешки, завладяващи послания, да се бори за душите на близки (и далечни!) народи, да бъде несъмнено велика сила.

- Славяно-православният аргумент: Славяно-православната цивилизация доказа през вековете своята жилавост, жажда за живот, умението си да понася трудностите търпеливо (дори понякога прекалено търпеливо). Тя е цивилизация, готова да се саможертва за приятелите си, алтруистична е, романтична, но и амбициозна; накратко казано – ортодоксална, т.е. смятаща, че най-правоверно интерпретира божиите помисли и готова да ги отстоява дори за сметка на собственото си материално битие. Ето защо пазителката на духа на славяните, гръбнакът на православието ще бъде в състояние да брани в утрешните цивилизационни сблъсъци и да прокарва в тях волята, вярата и влиянието си на велика сила.

- Интеграционният аргумент: Евразийското пространство, съграждащо Русия рано или късно ще включи инстинкта си за самосъхрание. То трябва да бъде стабилно, единно, иначе просто ще бъде парцелирано на късчета-държавоподобни образувания, всяко наречено на главната стратегическа суровина, която крият недрата му – Петролия, Газландия, Алуминия, Златостан. Ако страните от ЕС се обединяват, за да живеят още по-спокойно и по-богато, субектите на Руската Федерация ще започнат да се сплотяват, за да не живеят още по-неспокойно и по-бедно. Те ще станат гравитационното ядро, около което ще се развият интеграционните процеси на огромна част от постсъветското пространство. Ракетата-носител на тази интеграция, държавата, която ще разпространява вълни на модерност в евроазиатското пространство, е най-подходяща (да не говорим, че е дори жизнено необходима) за велика сила.

- Геополитическият аргумент: Съпротивата срещу глобалния еднополюсен модел минава през Русия – тя общува отлично или нормално с недоволните от статуквото, не представлява заплаха за тях, нито за болшинството регионални сили и за държавите с ограничен ресурс за влияние. По мащаби Русия е с големите, по стандарт на живот – с малките. И със силните се чувства комфортно, и със слабите намира общ език, защото живее със същите проблеми. Дори да не бъде лидерът, “звездата” на глобалната опозиция, Русия може да се окаже моралният авторитет, нейният “капитан”. Такава уникална страна няма как да търси от другите позволение да се съхрани като велика сила.

*

* *

1. Юрий Скалон, Иван Родин, “Впервые в Думе”, “Независимая газета”, Номер 102 (2164), Сетевая версия, 6 июня 2000 г.

2. Иван Кръстев, "Какво идва след Елцин", в. “24 часа”, 31 август 1998 г., стр. 9; Интервю на Станка Тошева, "Песимистичните прогнози за Русия са много по-вероятни. Политологът Иван Кръстев пред в. "Капитал", в-к “Капитал”, 5-11 септември 1998 г., стр. 31-33.

3. Анатолий Лукянов, “Великата революция на престъпността”, стр. 107-114, във: "Новият световен ред", С., Книгоиздателска къща “Труд”, 1999, тук стр. 110.

4. Сергей Земляной, “Проблема Путина”, “Независимая газета”, Номер 68 (2130), Сетевая версия, 14 апреля 2000 г.

5. Алексей Арбатов, "Российская национальная идея и внешняя политика (мифы и реальности)", M., Московский общественный научный фонд, 1998 г.

6. Хенри Кисинджър, “Дипломацията”, С., Издателска къща “Труд”, 1997 г., стр. 716.

7. Цит. от Лилия Шевцова, във: 116-я конференция Бергедорфского форума, “Россия в Европе: спустя десять лет после завершения холодной войны – политические и экономические вызовы”, 2-3.10.1999 г., “Международная жизнь”, No. 4, 2000 г., стр. 3-90, тук стр. 17.

8. Генадий Зюганов, “Русия и съвременният свят”, С., Агенция “Русия днес”, 1996 г., стр. 23

9. Александър Флоров, “Руската политика на кръстопът: дилемата между Запада и Изтока”, “Международни отношения”, Nо. 1, 1993 г., стр. 22-30, тук стр. 23.

10. Алексей Салмин, “Пока не... О фундаменте здания, которое строили начиная с крыши”, “Независимое военное обозрение”, Номер 4 (49), Сетевая версия, 12 апреля 2000 г.

11. Александър Флоров, “Руската политика на кръстопът: дилемата между Запада и Изтока”, стр. 23.

12. Артем Улунян, "Российская геополитика: внутрь или вовне?", “ОНС", No. 2, 2000 г., стр. 61-70, тук стр. 61.

13. Александр Дугин, "Основы геополитики", М., “Арктогея”, 1997, www version.

14. Генадий Зюганов, “Русия и съвременният свят”, стр. 23.

15. Эльгиз Поздняков, "Геополитический колапс и Россия", "Международная жизнь", Nо. 8-9, 1992 г., стр. 5-15, тук стр. 7.

16. Э.А.Поздняков, "Россия и национально-государственная идея”, "Военная мысль", No. 4-5, 1992 г., стр. 50-59, тук стр. 52.

17. Александр Дугин, "Основы геополитики".

18. Наталия Нарочницкая, “Россия и мировой восточный вопрос”, “Международная жизнь”, Nо. 4, 1999, стр. 14-23, тук стр. 17.

19. Ibid., стр. 19.

20. Валентин Рог, “Документ, далекий от совершенства”, “НВО”, Номер 5 (178) Сетевая версия 11 февраля 2000 г.

21. Александр Дугин, "Основы геополитики".

22. Фарийд Закариа, в. “Ню Йорк таймс”, 31.03.1997 г., “Русия е слаба, а Китай - силен”, БТА-МИНФ, “Анализи и прогнози”, бр. 64, 1997 г., стр. 11-13, тук стр. 12, 11.

23. Михаил Горбачев, двутомник “Жизнь и реформы”, във: “Литературная газета”, брой 43, 25.10.95 г.

24. Роберт Иванов, "Крушение Организации Варшавского договора и Советского Союза. Американская версия", “Новая и новейшая история”, No. 1, 2000 г., стр. 167-174, тук стр. 173?-174 [от книгата G.Bush, B.A.Scowcroft, “World Transformed”, N.-Y.-Toronto, 1998, 590 p.]

25. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, С., БРИП, 2000 г., тук стр. 261.

26. Richard Pipes, “Is Russia Still an Enemy?”, “Foreign Affairs”, Volume 76, No. 5, September/October, 1997, pp. 65-78, here p. 71.

27. Майкл Мэнделбаум, "Российская внешняя политика в исторической перспективе", "США-ЭПИ", No. 9, 1998 г., стр. 45-52, тук стр. 47.

28. Андрей Здравомыслов, "Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве”, М. “Аспект Прес”, 1999, стр. 48.

29. Гостиный двор "Международной жизни", "Внешняя политика. Вступая в последний год тысячелетия", "Международная жизнь", No. 11-12, 1998 г., стр. 3-23, тук стр. 19.

30. Гавриил Попов, “О стратегии в целом”, “Независимая газета”, Номер 56 (2118), Сетевая версия, 29 марта 2000 г.

31. Збигнев Бжежински, “Голямата шахматна дъска”, С., “Обсидиан”, 1997, тук стр. 230.

32. Ibid., стр. 50.

33. Вахтанг Чкуасели, “Фундамент безопасности”, “Независимая газета”, Номер 74 (2136), Сетевая версия, 22 апреля 2000 г.

34. Красимира Стоянова, “Тенденции в развитието на външната политика на Русия”, “Международни отношения”, 6, 1996 г., стр. 39-56, тук стр. 42.

35. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, С., БРИП, 2000 г., тук стр. 195-196.

36. Елена Гуськова, “Глава 1. Динамика косовского кризиса и политика России”, Московский Центр Карнеги, "Косово: международные аспекты кризиса", 1999 г.

37. М.Мунтян, “Руските реформи в контекста на световното развитие”, “Международни отношения”, Nо. 4, 1994 г., стр. 72-79, тук стр. 77.

38. Марин Русев, “Геополитическата традиция в Русия - минало и настояще“, “Военен журнал”, Nо. 1, 1995, стр. 80-89, тук стр. 85.

39. И. Могилевкин, "Россия: пространство как экономическая и политическая категория", "Международная экономика и международные отношения", Nо. 8, 1996, стр. 54-65.

40. Красимира Стоянова, “Тенденции в развитието на външната политика на Русия”, стр. 42.

41. Александър Солженицин, “Нашата висша цел е опазването на народа ни”, “Международни отношения”, Nо. 1, 1995 г., стр. 43-49, тук стр. 48.

42. По израза на Анатолий Адамишин, във: 116-я конференция Бергедорфского форума, “Россия в Европе: спустя десять лет после завершения холодной войны – политические и экономические вызовы”, 2-3.10.1999 г., “Международная жизнь”, No. 4, 2000 г., Москва, стр. 3-90, тук стр. 21.

43. Красимира Стоянова, “Тенденции в развитието на външната политика на Русия”, “Международни отношения”, 6, 1996 г., стр. 39-56, тук стр. 51.

44. Леон Арон, "Внешнеполитическая доктрина посткоммунистической России и ее внутреполитический контекст", "США, Канада-ЭПК", No. 1, 1999 г., стр. 48-73, тук стр. 48.

45. Nadir Devlet, “Ethnicity and Power: Relations Between the Central Asian States”, “Perceptions”, Vol. II, No. 1, March - May 1997, pp. 104-114, here p. 107; Леон Арон, "Внешнеполитическая доктрина посткоммунистической России и ее внутреполитический контекст", стр. 56.

46. Константин Воронов, "Балтийская политика России: поиск стратегии", "МЭиМО", No. 12, 1998 г., стр. 18-32, тук стр. 20, 30.

47. Андрей Здравомыслов, "Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве”, стр. 52.

48. Татьяна Шаклеина, "Российская внешнеполитическая мысль: в поисках национальной стратегии", Москва, Московский Общественный Научный Фонд, 1997 г., www version.

49. Алан Касаев, Сергей Сокут, Михаил Переплеснин, Эдуард Петров, Алексей Миронов, “Россию ожидает очередная головоломка”, “Независимое военное обозрение”, Номер 95 (2157), Сетевая версия 26 мая 2000 г.

50. Раджан Менон, "После империи: Россия и южная часть Ближнего зарубежья”, "США, Канада - ЭПК", No. 5, 1999 г., стр. 31-48, тук стр. 36-37.

51. Алан Касаев, Сергей Сокут, Михаил Переплеснин, Эдуард Петров, Алексей Миронов, “Россию ожидает очередная головоломка”.

52. Ibidem.

53. Оксана Резникова, “Модернизация России и взаимодействие в СНГ”, “МЭиМО”, Nо. 3, 2000 г., стр. 58-66, тук стр. 58.

54. Л. Драчевский, “Россия и Белоруссия создают союзное государство”, “Международная жизнь”, No. 1, 2000, стр. 20-26, тук стр. 21.

55. Оксана Резникова, “Модернизация России и взаимодействие в СНГ”, стр. 61.

56. Ibidem.

57. Л. Драчевский, “Россия и Белоруссия создают союзное государство”, стр. 20, 24.

58. Керъл Боджърт, “Ново стратегическо партньорство”, “Нюзуик”, 4 ноември 1997, БТА-МИНФ, “Анализи и прогнози”, брой 216, стр. 8-9, тук стр. 8.

59. Виктор Тимошенко, “Большая политика” вокруг российского газа”, “Независимая газета”, Номер 108 (2170), Сетевая версия, 15 июня 2000 г.

60. Джеймс Шерр, "Украина в системе европейской безопасности", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 3, No. 2, "Россия и ее западные соседи", Весна 1998, www version.

61. Сергей Бабурин, "Проблемы государственных границ России на постсоветском пространстве”, "Власть", No. 12, 1998 г., стр. 43-53, тук стр. 48.

62. “Украина прес”, частно издание за бизнес, политика, история, култура и спорт, бр. 6, юни, 1996 г.

63. Андрей Здравомыслов, "Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве”, стр.56.

64. Алексей Миллер, "Украина как национализирующееся государство", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", "Распад и рождение государств", Том 2, No. 2, Весна 1997, www version.

65. Леон Арон, "Внешнеполитическая доктрина посткоммунистической России и ее внутреполитический контекст", стр. 62.

66. Екатерина Черкасова, "Севастополь: еще раз о территориальной проблеме”, "МЭиМО", No. 9, 1999 г., стр. 108-114, тук стр. 109-110.

67. Николай Кучин, “Третья оборона Севастополя”, “Новое время”, Nо. 44, 1996 г., стр. 6-11, тук стр. 6.

68. Леон Арон, "Внешнеполитическая доктрина посткоммунистической России и ее внутреполитический контекст", стр. 51.

69. Джеймс Шерр, "Украина в системе европейской безопасности".

70. Ibidem.

71. Алексей Зудин, "Бизнес и политика в президентской кампании 1996 года", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 1, No. 1, "Властители России", Осень 1996, www version.

72. Рафис Абазов, “Политика России в АТР: смена парадигм”, "МЭиМО", Nо. 2, 1997 г., стр. 23-34.

73. Сергей Хенкин, “Сепаратизм в России - позади или впереди?”, Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", “Распад и рождение государств”, Том 2, №. 2, Весна, 1997, www version.

74. Ibidem.

75. Альгис Празаускас, "Слагаемые государственного единства", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", "Распад и рождение государств", Том 2, No. 2, Весна 1997, www version.

76. Андраник Мигранян, “Национальный вопрос в России”, “Независимая газета”, Номер 78 (2140), Сетевая версия, 28 апреля 2000 г.

77. Alexander Konovalov, “European Security Issues and Security Institutuions. Russia’s Near Abroad Problem”, George C. Marshall, European Center For Security Studies, “Security In Democratic Societies - A Seminar For Parliamentarians”, 15-24 July 1996, тук стр. 1.

78. Ibidem.

79. Алексей Арбатов, "Российская национальная идея и внешняя политика (мифы и реальности).

80. Константин Плешаков, "Сквозь заросли мифов", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", "Распад и рождение государств", Том 2, No. 2, Весна 1997, www version.

81. Игорь Севостьянов, “Исламский фундаментализм и исламский экстремизм - это совсем не одно и то же”, “Международная жизнь”, Nо. 5, 1996 г., стр. 31-40.

82. Leokadia Drobizheva, "Power Sharing in the Russian Federation: The View from the Center and from the Republics", in: Gail W. Lapidus, Svetlana Tsalik, edts., "Preventing Deadly Conflict. Strategies and Institutions. Proceedings of a Conference in Moscow, Russian Federation", A Report to the Carnegie Commission on Preventing Deadly Conflict, Carnegie Corporation of New York, 1997.

83. Ibidem.

84. Ibidem.

85. Ibidem.

86. (Edts.), "Russian Asymmetric Federation - Regional Economics 101", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 8, No. 6, December, 1997, p. 18 [based on the report of Oxford Analytica, the Oxford (U.K.) based international research group]; Vladimir N. Lysenko, "Distribution of Power: The Experience of the Russian Federation", in: Gail W. Lapidus, Svetlana Tsalik, edts., "Preventing Deadly Conflict. Strategies and Institutions”, 1997.

87. Анатолий Уткин, “Патриотизм - невидимая рука истории”, “Независимая газета”, Номер 66 (2128), Сетевая версия, 12 апреля 2000 г.

88. Андраник Мигранян, “Национальный вопрос в России”.

89. Alexander Tsipko, Moscow, Russia, "A New Russian Identity or Old Russia's Reintegration?", "Security Dialogue", PRIO, SAGE Publication, Vol. 25, No. 4, 1994, pp. 443-455, тук стр. 451.

90. Сергей Кортунов, "Какая Россия нужна миру?", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 2, No. 1, "В изменившемся мире", Зима 1997.

91. Alexander Tsipko, The Gorbachev Foundation, Moscow, Russia, "A New Russian Identity or Old Russia's Reintegration?", стр. 452-453.

92. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”, 0155 GMT, 000413, www version.

93. Александр Ломанов, "На периферии "столкновения цивилизаций", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 3, No. 1, "Москва - Пекин", Зима 1998, www version.

94. Ibidem.

95. В. Н. Матяш, "О месте и роли России в АТР на рубеже столетий", "США-ЭПИ", Nо. 9, 1996 г.

96. “Политика за национална сигурност на Руската Федерация - 1996-2000 година (Проект, публикуван в “НГ-Сценарии”, Nо. 2, 23 май 1996 - ежемесечно приложение на в. “Независимая газета”), “Военен журнал”, Nо. 4, 1996 г., стр. 50-67, тук стр. 59.

97. Самюъл Хънтингтън, "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", С., “Обсидиан”, 1999 г., стр. 457.

98. Александр Ломанов, "На периферии "столкновения цивилизаций".

99. Андрей Иванов, “Зона доверия. Визит президента России в Китай был кратким, но его влияние на мировую политику будет сказываться еще долго”, “Новое время”, No. 18-19, 1996 г., стр. 34-35, тук стр. 34.

100. Валери Тодоров, “Русия и Китай се обединяват срещу американския хегемонизъм”, в. “168 часа”, 2-8 май 1997 г., стр. 20.

101. Текст на руско-китайската декларация за многополюсния свят и новия международен ред, бр. 79, БТА-МИНФ, Анализи и прогнози, бр. 192, 1997 г., стр. 11-13.

102. Койт Блэкер, “Россия и Запад. Поворот во внешней политике России, 1994-1996 гг.”, “США-ЭПИ”, Nо. 12, 1998 г., стр. 46-59, тук стр. 51-52.

103. Кристоф Бодюф, АПН, “Москва и Пекин сключиха в Кремъл брак по сметка”, бр. 79, БТА-МИНФ, Анализи и прогнози, 1997 г., бр. 192.

104. Дмитрий Балуев, "Конфликт, которого никто не ждет", Moscow Carnegie Center, "Pro et Contra", Том 3, No. 1, "Москва - Пекин", Зима 1998, www version.

105. Александър Панарин, "PAX Americana и Русия", в. “Зора”, 22.02.2000 г., стр. 1, 9, 10.

106. Виктор Вишняков, "Россия - Иран и региональная стабильность", "Международная жизнь", No. 11-12, 1998 г., стр. 118-127, тук стр. 121.

107. Виж напр. Александр Дугин, "Основы геополитики".

108. Юрий Федоров, "Каспийская политика России: к консенсусу элит", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том. 2, No. 3, "Бизнес и внешняя политика", Лето 1997, www version.

109. В.Ф.Давыдов, "Нераспространение и коммерция, Споры в средствах массовой информации вокруг сделки России с Ираном", "США-ЭПИ", No. 9, 1995 г., стр. 26-37.

110. АФП, 12.03.96.

111. Юрий Мельников, Владимир Фролов, "Иранский вопрос во взаимоотношениях Москвы и Вашингтона", "Международная жизнь", No. 7, 1995 г., стр. 15-24, тук стр. 21.

112. Койт Блэкер, “Россия и Запад. Поворот во внешней политике России, 1994-1996 гг.”, стр. 50.

113. Владимир Батюк, "Вопрос соблюдения договоренностей в российско-американских отношениях", във: "Россия и международные режимы безопасности", М., Московский общественный научный фонд, 1998 г., www version.

114. Сергей Гончаренко, "Россия и АТЭС", "МЭиМО", No. 10, 1998, стр. 88-92, тук стр. 88.

115. Ibidem.

116. Алексей Арбатов, "Российская национальная идея и внешняя политика (мифы и реальности)".

117. Рачик Фарамазян, "Конверсия российского ВПК: мирохозяйственное измерение", "Международная экономика и международные отношения ", Nо. 10, 1997 г., стр. 36-46.

118. Алексей Арбатов, "Национальная идея и национальная безопасность", “МЭиМО”, No. 5, 1998 г., стр. 5-21, тук стр. 15; Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, “ОНС”, No. 3, 1999, стр. 38-45, тук стр. 40-41.

119. Валентина Морозова, "Об “утечке умов” из России в Америку”, “США*Канада-ЭПК”, No. 1, 2000, стр. 109-123, тук стр.115-116; Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 40-41.

120. Владимир Андрианов, “Конкурентноспособность России в мировой экономике”, “МЭиМО”, No. 3, 2000 г., стр. 47-57, тук стр. 52.

121. Б.Болотин, "Международные сравнения: 1990-1997 гг.", "МЭиМО", No. 10, 1998, стр. 113-138, тук стр. 113.

122. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, тук стр. 193.

123. Татьяна Шаклеина, "Российская внешнеполитическая мысль: в поисках национальной стратегии".

124. Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 40-41.

125. Иван Королев, “Россия в мировой экономике: проблема самоопределения”, “МЭиМО”, No. 10, 1999, стр. 26-29, тук стр. 27.

126. Сергей Рогов, “Россия и США. Испытание кризисом”, “Международная жизнь”, Nо. 10, осень, 1998, стр. 97-112, тук стр. 107.

127. Мартин Улф, в. “Файнаншъл таймс”, 07.05.96.

128. А. Бельчук, “Важный элемент хозяйственной глобализации”, “МЭиМО”, Nо. 3, 2000 г., стр. 121-127, тук стр. 126.

129. Виктор Спандарьян, “Международное экономическое сотрудничество и Россия”, “США-ЭПИ”, Nо. 7, 1995 г., стр. 3-15, тук стр. 8.

130. Виж в. "Век", бр. 49, 1997 г.

131. Евгений Примаков, “Россия: реформы и внешняя политика“, “Международная жизнь”, No. 7, 1998 г., стр. 15-20, тук стр. 16.

132. (Edts.), "Foreign Loans Diverted in Monster Money Laundering? The Mafia, Oligarchs and Russia’s Torment", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 10, No. 4, August, 1999, pp. 11-13, тук стр. 11.

133. Анатолий Уткин, “Патриотизм - невидимая рука истории”.

134. Георгий Арбатов, "Российско-американские проблемы и задачи" "США-ЭПИ", No. 12, 1994, стр. 3-12, стр. 4-5.

135. [На ученом совете ИМЭМО], “Безопасность для России и Запада”, “МЭиМО”, No. 9, 1999, стр. 3-20, тук стр. 10.

136. Александр Неклесса, “Перспективы глобального развития и место Африки в Новом мире (социально-экономический аспект)”, “МЭиМО”, Nо. 8, 1995 г.

137. Владимир Шлапентох, “Русия между олигархията, криминализацията и либерализма”, в. “Капитал”, 20-26.10.1997 г., с. 27.

138. Стивен Холмс, "Чему Россия учит нас теперь? Как слабость государства угрожает свободе", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том. 2, No. 4, Осень 1997, “Гражданское общество”.

139. Поел Карп, "Новое время", брой 48, 1995 г.

140. Ли С. Волоски, “Государственная власть в новом исполнении”, Русский Журнал. Политика, http://russ.ru/politics, 28 Март 2000 г.

141. Ibidem.

142. Stefan Hedlund, "Russia’s Oligarchs Stole the State Machinery", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 10, No. 4, August, 1999, pp. 17-19, тук стр. 18-19.

143. “Кой кой е в борбата за властта”, в-к “Капитал”, 11-17 август 1997 г., стр. 31-33, тук стр. 34; N. Jensen, "The Big Seven - Russia's Financial Empires", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 9, No. 1, February, 1998, pp. 15-17; (Edts.), "The Twelve Oligarchs – What Are They Doing?", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 10, No. 4, August, 1999, p. 16.

144. Кирил Кирилов, “Руските банки вече изместват държавата”, в-к “Капитал”, 23-29 септември 1996 г., стр. 22.

145. N. Jensen, "The Big Seven - Russia's Financial Empires", стр. 17.

146. Кирил Кирилов, “Кой ще управлява Русия през следващия век”, в-к “Капитал”, 11-17 август 1997 г., стр. 31-33, тук стр. 31.

147. Георги Катанов, “Здравейте, аз съм вашият президент”, в-к “Капитал”, 6-12 май 2000 г., стр. 27.

148. Георги Катанов, "Сто дни по-късно Сергей Кириенко си остава загадка”, в-к “Капитал”, 1-7 август 1998 г., стр. 27.

149. (Edts.), "The Twelve Oligarchs – What Are They Doing?", p. 16.

150. "The Summer the Ruble Collapsed - Default by Default", "Transition. The Newsletter About Reforming Economies", Vol. 9, No. 4, August, 1998, pp. 7-8.

151. Сергей Рогов, “Россия и США. Испытание кризисом”, стр. 105.

152. Сергей Модестов, Николай Турко, “Стабильность в контексте новых вызовов современному миропорядку”, “Власть”, Nо. 10, 1999 г., стр. 51-56, тук стр. 52.

153. Игорь Иванов, "Обращение к читателям журнала “Международная жизнь "Международная жизнь", весна, 2000 г., стр. 4-5.

154. Анатолий Пороховский, "Россия и мировая экономика (потенциал развития и возможности его реализации", "США, Канада-ЭПК", No. 2, 1999 г., стр. 3-17, тук стр. 6-7.

155. Николай Загладин, "Новый мировой беспорядок” и внешняя политика России", "МЭиМО", No. 1, 2000, стр. 14-26, тук стр. 15.

156. Жорес Ал. Медведев, “Холодная война закончилась, торговая война продолжается”, стр. 20.

157. Анатолий Пороховский, "Россия и мировая экономика (потенциал развития и возможности его реализации", стр. 11.

158. Максим Яковенко, "Экономические аспекты интеграции россии в мировое хозяйство", във: "Россия и международные режимы безопасности", М., Московский общественный научный фонд, 1998.

159. Андрей Кондаков, "Внешнеторговые рычаги или костыли?", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том. 2, No. 2, "Распад и рождение государств", Весна, 1997, www version.

160. Жорес Медведев, “Холодная война закончилась, торговая война продолжается”, “Международная жизнь”, Nо. 10, 1996 г., стр. 14-22, тук стр. 14-15.

161. Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 40-41.

162. Валентина Морозова, "Об “утечке умов” из России в Америку”, стр. 113-114.

163. Анатолий Ракитов, "Наука и устойчивое развитие общества", "ОНС", No. 4, 1997 г., стр. 5-11, тук стр. 10.

164. Валентина Морозова, "Об “утечке умов” из России в Америку”, стр. 117.

165. Димитър Аврамов, "Русия пак избра Изтока при невъзможност да достигне Запада", в-к “Капитал”, 5-11 септември1998 г., стр. 32-33.

166. Алексей Шишаев, "Наши дела с Европейским Союзом", “Международная жизнь”, No. 10, 1999, стр. 100-112, тук стр. 100-103.

167. Владимир Савельев, “США-ЕС-Россия”, “Международная жизнь”, Nо. 9, 1997 г., стр. 14-25, тук стр. 20.

168. Андрей Кондаков, "Внешнеторговые рычаги или костыли?".

169. Дмитрий Косырев, “Пятый саммит РФ-ЕС удался”, “Независимая газета”, Номер 98 (2160), Сетевая версия, 31 мая 2000 г.

170. Владимир Андрианов, “Конкурентноспособность России в мировой экономике”, стр. 47-49.

171. Оксана Резникова, “Модернизация России и взаимодействие в СНГ”, стр. 65.

172. Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 40-41.

173. Ibidem.

174. Вильям Пузанов, “Интеллектуальные потенциалы США и России: на пути к конкуренции умов”, “США*Канада-ЭПК”, Nо. 12, 1999 г., стр. 76-90, тук стр. 82.

175. Яков Паппэ, "Нефтяная и газовая дипломатия России", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том. 2, No. 3, "Бизнес и внешняя политика", Лето 1997, www version.

176. Юрий Федоров, "Каспийская политика России: к консенсусу элит".

177. Чавдар Стефанов, "Автономна република “Газпром”, в. “Демокрация”, 30.05.2000 г., стр. 9.

178. М. Афанасьев, “Правящая элита России: образ деятельности”, МЭиМО, Nо. 4, 1996 г.

179. Петр Родионов, “Газпром” в формировании энергетической стратегии России”, “Международная жизнь”, весна 2000, стр. 27-31, тук стр. 28.

180. Тагрул Багиров, “Девиз Московского международного нефтяного клуба – “От соперничества к партнерству и взаимодействию остаетса неизменным”, “Международная жизнь”, весна 2000, стр. 72-74, тук стр. 73.

181. Игорь Макаров, “Итера” - один из крупнейших в СНГ поставщиков газа”, “Международная жизнь”, весна 2000, стр. 65-71, тук стр. 65.

182. Боряна Вулова, “Монополната болест разяжда Газпром и ОЕС”, в. “Пари”, 4 май, 2000 г., стр. 17.

183. Джеймс Шерр, "Украина в системе европейской безопасности".

184. Виж също и Елена Вл. Митяева, "Международные аспекты освоения нефтяных ресурсов Каспийского моря", “США-ЭПИ”, № 2, 1998 г., стр. 32-44, тук стр. 36; Любомир Евстатиев, “Каспийският петрол се изплъзва на Москва”, в-к “Капитал”, 26 май - 1 юни 1997 г., стр. 22.

185. Юрий Федоров, "Каспийская политика России: к консенсусу элит".

186. Боряна Семкова, "Турция разчита все по-малко на България за природния газ", в. "Пари”, 31.10.1997 г., стр. 15.

187. Генрих Трофименко, "Центральноазиатский регион: политика США и проблемы нефтегазового экспорта", "США-ЭПИ", No. 11, 1998 г., стр. 21-36, тук стр. 24.

188. Ibid., стр. 31.

189. Жаклин Ячева, “Битката за каспийския нефт. Петрол, политика, пари”, в-к “Банкеръ”, 2-8.12.1996 г., стр. 32.

190. Генрих Трофименко, "Центральноазиатский регион: политика США и проблемы нефтегазового экспорта", стр. 28.

191. “Statement by the President”, THE WHITE HOUSE, Office of the Press Secretary, April 28, 2000.

192. Олег Попов, “Более тридцати лет на мровом рынке”, “Международная жизнь”, весна 2000, стр. 56-64, тук стр. 63-64.

193. Генрих. Трофименко, "Центральноазиатский регион: политика США и проблемы нефтегазового экспорта", стр. 24.

194. Галина Александрова, “Борба за надмощие може да ни изхвърли от енергейните проекти”, в. “Капитал”, 22-28 декември 1997 г., стр. 26.

195. Боряна Семкова, "Турция разчита все по-малко на България за природния газ".

196. Галина Александрова, “Борба за надмощие може да ни изхвърли от енергейните проекти”.

197. Станислав Чернявский, “Великий шелковый путь” и интересы России”, “МЭиМО”, No. 6, 1999, стр. 95-98, тук стр. 95-97.

198. Генрих Трофименко, "Центральноазиатский регион: политика США и проблемы нефтегазового экспорта", стр. 24-25.

199. Алексей Кива, “Российская олигархия: общее и особенное”, “ОНС”, Nо. 2, 2000 г., стр. 18-28, тук стр. 27.

200. “Новое время”, Nо. 24, 1996 г.

201. Джон Лойд, Prospect, New York, “Новата класа в Русия изгражда мафиотски капитализъм", в-к “Капитал”, 04.05. - 10.05.1998 г., стр. 30.

202. Ibidem.

203. “Руската организирана престъпност е най-бързо развиващият се бизвес в момента” в-к “Капитал прес”, 16-22.09.1996 г., стр. 26.

204. Наталья Кисовская, "Политическая активность предпринимательства в постсоветской России", “МЭиМО”, No. 2, 2000 г., стр. 40-50, тук стр. 45.

205. Ольга Осколкова, "Россия на демографической карте мира”, “МЭиМО”, No. 2, 2000, стр. 70-72, тук стр. 70.

206. Алексей Салмин, "Россия, Европа и новый мировой порядок", "Полис", No. 2, 1999, pp. 10-31, тук стр. 26.

207. Лев Б. Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 41-42.

208. Людмила Лебедева, “Гендерные вызовы и реальност”, “США-ЭПИ”, Nо. 6, 1996 г., стр. 28-35, тук стр. 29-31.

209. Вахтанг Чкуасели, “Фундамент безопоснасти”.

210. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

211. Виктор Переведенцев, "Послевоенная динамика населения СССР и России”, “Полис”, No. 2, 1995 г., стр. 24-33, тук стр. 31-32.

212. Ольга Осколкова, "Россия на демографической карте мира”, стр. 72.

213. Людмила Лебедева, “Гендерные вызовы и реальност”; Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

214. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

215. Ольга Осколкова, "Россия на демографической карте мира”, стр. 71.

216. Ibidem.

217. Julie DaVanzo and David Adamson, "Russia's Demographic "Crisis": How Real Is It?", RAND Corporation, July 1997, www version.

218. Ольга Осколкова, "Россия на демографической карте мира”, стр. 70.

219. Ibid., стр. 71.

220. Людмила Лебедева, “Гендерные вызовы и реальност”, стр. 29-31.

221. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

222. Ibidem.

223. Людмила Лебедева, “Гендерные вызовы и реальност”, стр. 31.

224. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

225. Лев Москвин, "Новые социальные измерения в современном мире”, стр. 42.

226. Владимир Серебрянников, “Трансформации военной сферый общества”, “Власть”, Nо. 2, 1998, стр. 8-14, тук стр. 8.

227. За тези и други данни от този род, виж: Сергей Благоволин, "Военная мощь - сколько, какая, зачем”, "МЭиМО", No. 8, 1989 г., стр. 5-19, тук стр. 6-13; Андрей Здравомыслов, "Межнациональные конфликты в постсоветском пространстве”, стр. 41; Алексей Арбатов, "Национальная идея и национальная безопасность", “МЭиМО”, стр. 15; Сергей Рогов, "Американское государство накануне третьего тысячилетия", "США-ЭПИ", No. 11, 1998 г., стр. 3-20, тук стр. 13.

228. Сергей Рогов, "Цена паритета (сопоставление оборонных расходов США и СССР", "США-ЭПИ", No. 5, 1991 г., стр. 3-16, тук стр. 11.

229. Стивън И. Амброуз, “Стремеж към глобализъм. Американската външна политика от 1938 до началото на 90-те години, С., “Петър Берон”, 1995 г., тук стр. 394-408.

230. Сергей Рогов, "Цена паритета (сопоставление оборонных расходов США и СССР", стр. 6.

231. Виталий Шлыков, “Роковые просчеты американской и советской разведок - 1, 2, 3”, “Международная жизнь”, Nо. 9, 1996 г., стр. 47-55, тук стр. 52-53.

232. "Русия довери бъдещето си на Владимир Путин", в. "Капитал", 1-7.04.2000 г., стр. 31-33, тук стр. 33.

233. Дмитрий Горностаев, “Успех встречи Путина и Клинтона, как и ожидалось, оказался в основном символическим. главное противоречие российско-американских отношений осталось неразрешенным”, “Независимая газета”, Номер 102 (2164), Сетевая версия, 6 июня 2000 г.

234. Сергей Рогов, "Цена паритета (сопоставление оборонных расходов США и СССР)", стр. 8, 15.

235. Виталий Шлыков, “Роковые просчеты американской и советской разведок - 1, 2, 3”, “Международная жизнь”, Nо. 9, 1996 г., стр. 47-55, тук стр. 53.

236. Joseph S. Nye, Jr., “Bound to Lead. The Changing Nature of American Power”, 1990, тук стр. 84.

237. Ibid., стр. 86.

238. Julian Cooper, "Appendix 6D. The military expenditure of the USSR and the Russian Federation, 1987-97", pp. 243-259, in: Stockholm International Peace Reserch Institute, "SIPRI Yearbook 1998: Armaments, Diarmament and International Security", Oxford University Press, 1998, 638 p., тук стр. 246.

239. Армейски генерал Михаил Колесников, началник на ГЩ на ВС на РФ, “Военната реформа и строителството на Въоръжените сили на Русия”, в-к “Красная звезда”, 25.05.96., във: “Информационен бюлетин на МО на РБ”, Nо. 6/96.

240. Сергей Рогов, “Новая Военная доктрина России”, “США-ЭПИ, Nо. 7, 1994 г., стр. 3-10, тук стр. 4-6.

241. Ibidem.

242. А.Б.Западинский, Н.П.Колесников, В.В.Бондарев, "Национальная безопасность страны и военно-стратегическое равновесие", "Военная мысль", Nо. 3, май-июнь, 1997 г., стр. 2-5, тук стр. 3.

243. Вадим Макаревич, "Новое время", бр. 38, 1995 г.

244. Илья Могилевкин, “Борьба за российское пространство”, “МЭиМО”, Nо. 3, 2000 г., стр. 98-106, тук стр. 99.

245. Константин Плешаков, “Мировой океан и Андреевский флаг”, “Международная жизнь”, No. 11-12, 1996 г., стр. 61-66, тук стр. 63.

246. По в. “Аргументи и факти”, бр. 37, 1997 г., “Проблемите на руския военноморски флот”, БТА-МИНФ, Анализи и прогнози, бр. 192, стр. 7-8.

247. Татьяна Шаклеина, "Российская внешнеполитическая мысль: в поисках национальной стратегии".

248. Николай Михайлов, “Настало время учредить коллективную ответственность за стратегическую безопасность”, “НВО”, Номер 4 (177) Сетевая версия 4 февраля 2000 г.; Рачик Фарамазян, "Конверсия российского ВПК...", стр. 39.

249. Алексей Арбатов, “Военная реформа: доктрина, войска, финансы”, "МЭиМО", Nо. 4, 1997 г., стр. 5-21, тук стр. 16.

250. Виталий Шлыков, “Роковые просчеты американской и советской разведок - 1, 2, 3”, “Международная жизнь”, Nо. 11-12, стр. 95-101, 1996 г., тук стр. 96.

251. Николай Кучин, “Мирная “разборка”, “Новое время”, Nо. 42, 1996 г., стр. 22-23, тук стр. 22.

252. Шерман Гарнетт, "Медведь, застрявший в Великой Тесноте", или Ограничения российской мощи", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 2, No. 1, "В изменившемся мире", Зима 1997, www version.

253. Владимир Серебрянников, "Системный кризис и предотвращение насилия”, "Власть", No. 10-11, 1998 г., стр. 82-86, тук стр. 84.

254. Алексей Арбатов, "Национальная идея и национальная безопасность", стр. 15.

255. Игорь Игошин, “Лучше накормить свою армию, чем содержать чужую”, “Независимая газета”, Номер 76 (2138), Сетевая версия, 26 апреля 2000 г.; Ида Куклина, “Государство и армия: кто кому должен”, “МЭиМО”, Nо. 6, 1997 г., стр. 65-74, тук стр. 70.

256. Stratfor, “Russia’s Dwindling Population Ensures Rigid Foreign Policy”.

257. Владимир Серебрянников, “Трансформации военной сферый общества”, стр. 12.

258. Николай Кучин, “Загадка Родионова [реформа в армии]”, “Новое время”, Nо. 11, 1997 г., стр. 8-13, тук стр. 12.

259. Татьяна Шаклеина, "Российская внешнеполитическая мысль: в поисках национальной стратегии".

260. “Известия”, 27.06.96.

261. Специальная рабочая комиссия во главе с А. Г. Арбатовым, “Концепция принципов военной реформы Российской Федерации”, ”МЭМО”, No. 10, 1997 г., стр. 47-55, No. 11, стр. 44-55, тук стр. 47.

262. Алексей Арбатов, "Национальная идея и национальная безопасность", стр. 16.

263. Алексей Арбатов, “Военная реформа: доктрина, войска, финансы”, стр. 16.

264. Специальная рабочая комиссия во главе с А. Г. Арбатовым, "Концепция принципов военной реформы Российской Федерации", No. 10, 1997 г., стр. 48.

265. Виж: Роман Попкович, “Законодательные основы обороны”, “Власть”, Nо. 7, 1999 г., стр. 26-31, тук стр. 29; Julian Cooper, "Appendix 6D…", стр. 252.

266. Elizabeth Sköns, Agnès Courades Allebeck, Evamaria Loose-Weintraub, Petter Stålenheim, "Appendix 7.a. Tables of military expenditure", in: Stockholm International Peace Reserch Institute, "SIPRI Yearbook 1999 – Armaments, Disarmament and International Security", Oxford University Press, 1999, тук стр. 311-313.

267. Ibid., стр. 318-321.

268. Paul B. Henze, “Russia and the Caucasus”, “Perceptions”, Vol. I, No. 2, June-August 1996, pp. 53-71, тук стр. 66.

269. Александр Адлер, “Поан”, 20.01.96.

270. Георги Тодорчев, “Сондират Путин”, в-к “Новинар”, 10.04.2000 г., стр. 5.

271. Александр Адлер, “Поан”, 20.01.96.

272. “Заявление”, “Принципы определения основ взаимоотношений между Российской Федерацией и чеченской республикой”, “Известия”, 03.09.1996 г., стр. 1.

273. Владимир Серебрянников, “Армия и путч”, "МЭиМО", No. 5, 1992 г., стр. 56-71 , тук стр. 60-70.

274. в. “Век”, бр. 39, 1995 г.

275. Валерий Выжутович, “Вспышка слева”, в. “Известия”, 23 сентября 1997 г., стр. 2.

276. Явор Генов, “Чеченската война - “Мечка с отрязани нокти” ли е руската армия ?”, “Военен журнал”, Nо. 3, 1995 г., стр. 82-104, тук стр. 84, 87.

277. Роман Попкович, “Законодательные основы обороны”, стр. 29.

278. Концепция национальной безопасности Российской Федерации, “Независимое военное обозрение”, Номер 1 (174), Сетевая версия 14 января 2000 г.

279. Ibidem.

280. Валентин Рог, “Документ, далекий от совершенства”.

281. Концепция национальной безопасности Российской Федерации.

282. Евгений Москвин, “Новая стратегия настораживает запад”, “НВО”, Номер 2 (175) Сетевая версия 21 января 2000 г.

283. В. “Красная звезда”, 19 ноября 1993 г., стр. 1-8.

284. Мери Фицджералд, “Руската военна стратегия за подготовка и водене на военни действия от “шесто поколение”, “Военен журнал”, Nо. 4, 1995, стр. 64-78, тук стр. 73.

285. БТА-Редакция МИНФ-”Печат”, БТА-Военни проблеми, 05.08.1994 г., бр. 15, стр. 13-14.

286. “Военная доктрина Российской Федерации”, “НВО”, Номер 15 (188), Сетевая версия, 28 апреля 2000 г.

287. Владимир Белоус, “Ядерное оружие и концепция сдерживания”, “Власть”, Nо. 12, 1998, стр. 38-42, тук стр. 41; Юрий Мельников, “Становление и развитие современных российско-американских отношений”, “США*Канада - ЭПК”, Nо. 12, 1999, стр. 3-19, тук стр. 14.

288. “Военная доктрина Российской Федерации”, “НВО”, Номер 15 (188), Сетевая версия, 28 апреля 2000 г.

289. Ibidem.

290. Ibidem.

291. Лев Макаревич, “Национальный капитал ждет от властей компромиссов”, в. “Финансовые известия”, 13.06.1996 г., стр. 1-2, тук стр. 1.

292. И. Липсиц, “Проблемы российской конверсии”, “Экономист”, стр. 14-21, 1994 г., тук стр. 14.

293. Александр Неклесса, “Геометрия экономики”, “МЭиМО”, Nо. 10, 1996, стр. 70-83, тук стр. 80.

294. И. Липсиц, “Проблемы российской конверсии”, стр. 14.

295. Рачик Фарамазян, “Конверсия российского ВПК: мирохозяйственное измерение”, стр. 40.

296. Александр Котелкин, “Россия и мировой рынок оружия”, “Международная жизнь”, No.8, 1996 г., стр. 25-31, тук стр. 25.

297. Юрий Алексеев, “Световната търговия с оръжие и Русия”, “Военен журнал”, Nо. 6, 1994, стр. 69-82, тук стр. 70.

298. Александр Котелкин, “Россия и мировой рынок оружия”, тук стр. 25; Юрий Алексеев, “Световната търговия с оръжие и Русия”, стр. 71-72.

299. Юрий Алексеев, “Световната търговия с оръжие и Русия”, стр. 71-72.

300. Ibid., стр. 70.

301. Ibid., стр. 72.

302. И. Липсиц, “Проблемы российской конверсии”, стр. 15.

303. Ю. Шишков, "Россия и мировой рынок: структурный аспект", "Международная экономика и международные отношения", Nо. 2, 1997 г., стр. 5-11.

304. Сергей Колчин, Олег Николаев, “Проблемы конверсии в России”, “МЭиМО”, Nо. 9, 1995, стр. 126-135, тук стр. 129.

305. Сергей Толкачев, Юрий Лазинцев, “Международная интеграция российского ВПК”, “МЭиМО”, Nо. 3, 1997 г., стр. 111-117, тук стр. 112; Рачик Фарамазян, Виктор Борисов, “Военная экономика Запада и Росии после холодной войны”, “МЭи МО”, No. 11, 1999, стр. 47-55, тук стр. 52.

306. Рачик Фарамазян, Виктор Борисов, “Военная экономика Запада и Росии после холодной войны”.

307. Денис Прокопенко, “ВПК - пасынок государства”, “Независимая газета”, Номер 81 (2143), Сетевая версия, 5 мая 2000 г.

308. Рафис Абазов, "Политика России в АТР: смена парадигм", стр. 23-34; Руслан Пухов, "ВПК осмысливает свои интересы", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том. 2, No. 3, "Бизнес и внешняя политика", Лето 1997, www version.

309. Руслан Пухов, "ВПК осмысливает свои интересы"; Константин Макиенко, "Опасно ли торговать оружием с Китаем?", Московский Центр Карнеги, "Pro et Contra", Том 3, No. 1, "Москва - Пекин", Зима 1998, www version.

310. Дмитрий Балуев, "Конфликт, которого никто не ждет"; Елена Спрогис, "Китайцы идут?", Pro et Contra, Vol. 3, No. 1, www version, Moscow Carnegie Center, зима, 1998 г.; Константин Макиенко, "Опасно ли торговать оружием с Китаем?".

311. Константин Макиенко, "Опасно ли торговать оружием с Китаем?".

312. Евгений Юрков, "Россия и Греция плодотворно взаимодействуют на Балканах", “Международная жизнь”, No. 10, 1999, стр. 46-55, тук стр. 55.

313. Руслан Пухов, "ВПК осмысливает свои интересы".

314. Сергей Толкачев, Юрий Лазинцев, “Международная интеграция российского ВПК”, стр. 116.

315. Александр Котелкин, “Россия и мировой рынок оружия”, стр. 26.

316. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, стр. 215; G.Bush, B.A.Scowcroft, “World Transformed”, стр. 239; Илья Могилевкин, “Борьба за российское пространство”, стр. 104.

317. G.Bush, B.A.Scowcroft, “World Transformed”, стр. 237.

318. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, С., стр. 216.

319. Юрий Рахманинов, “О причинах и возможных последствиях расширения НАТО”, “Международная жизнь”, Nо. 7, 1996, стр. 19-28, тук стр. 20.

320. Николо Макиавели, “Избрани съчинения”, С. “Наука и изкуство”, 1985 г., 694 стр., тук стр. 75.

321. Израз на Ханс Модров, във: 116-я конференция Бергедорфского форума, “Россия в Европе: спустя десять лет после завершения холодной войны – политические и экономические вызовы”, 2-3.10.1999 г., Москва, “Международная жизнь”, No. 4, 2000 г., стр. 3-90, тук стр. 17.

322. Юрий Рахманинов, “О причинах и возможных последствиях расширения НАТО”, стр. 21.

323. Ханс-Йоахим Шпангер, "НАТО на пути к плюралистическому сообществу безопасности","Международная экономика и международные отношения", Nо. 10, 1997 г., стр. 28-35, тук цит. стр. 34.

324. Сергей Кортунов, Сергей Викулов, "Внешнеполитическое измерение военной реформы", "Международная жизнь", Nо. 9, 1997 г., стр. 69-79, тук стр. 70.

325. Алексей Пушков, “Неубедительность натовской аргументации очевидна, компромисс все еще возможен”, “Международная жизнь”, Nо. 3, 1997 г., стр. 8-16, тук стр. 9.

326. Евгений Примаков, “Години в голямата политика”, стр. 212.

327. Шерил Кросс, “Вопрос о расширении НАТО: в поисках оптимального решения”, “США-ЭПИ”, Nо. 9, 1996, стр. 47-58, тук стр. 50.

328. Джордж Ф. Кеннан, “Самая роковая ошибка”, “США-ЭПИ”, Nо. 6, 1997 г., стр. 59-60, тук стр. 59.

329. Джек Ф. Мэтлок, “Не стоит драматизировать ситуацию”, “США-ЭПИ”, Nо. 6, 1997 г., стр. 60-61, тук стр. 60-61.

330. Юрий Рахманинов, “О причинах и возможных последствиях расширения НАТО”, стр. 24.

331. Томас Фридман, в-к “Ню Йорк таймс”, 15 април 1997 г., “НАТО се хвърля в неизвестно бъдеще”, БТА-МИНФ, “Анализи и прогнози”, бр. 74, 1997 г., стр. 9-10, тук стр. 10.

332. Ibid., тук стр. 9.

333. Zb. Brzezinski, “NATO: Expand or Die?”, “The New York Times”, 28.12.1994, p. 15.

334. "Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security Between NATO and the Russian Federation", issued in Paris, France, on 27 May 1997, NATO Review, No. 4, July-August 1997, Special insert, Documentation, pp. 7-10.

335. в-к “Демокрация”, 28.05.1997 г., стр. 16.

336. Пратеник на “Дума” в Париж, “НАТО и Русия подписаха акт за взаимно сътрудничество”, 28 май 1997 г., стр. 4.

337. Леон Арон, "Внешнеполитическая доктрина посткоммунистической России и ее внутреполитический контекст", стр. 68.

338. Павел Иванов, Борис Халоша, "Россия-НАТО: Что дальше?", "МЭиМО", No. 6, 1999 г., стр. 5-15, тук стр. 5.

339. Congressional Record: May 4, 1998 (Senate)], "Protocols to the North Atlantic Treaty of 1949 on the Accession of Poland, Hungary, and the Czech Republic", www version.

340. Юрий Давыдов, "Россия и НАТО: "После бала", "США-ЭПИ", No. 1, 1998, стр. 3-18, тук стр. 4.

341. Алексей Пушков, “Неубедительность натовской аргументации очевидна, компромисс все еще возможен”, стр. 8.

342. Владимир Козин, “Кремль и НАТО: перспективы взаимодействия”, “Международная жизнь”, No. 4, 2000, стр. 97-104, тук стр. 97.

343. Вадим Соловьев, “Почему бы России не вступить в НАТО”, “Независимое военное обозрение”, Номер 19 (192), Сетевая версия, 2 июня 2000 г.

344. Елена Гуськова, “Глава 1. Динамика косовского кризиса и политика России”.

345. Юрий Давыдов, “Глава 6. Проблема Косово в российском внутриполитическом контексте”, във: Московский Центр Карнеги, "Косово: международные аспекты кризиса", 1999 г.

346. Владимир Козин, “Кремль и НАТО: перспективы взаимодействия”, стр. 98-99.

347. По в. Монд, "Най-могъщата военна организация не е в състояние да поддържа реда в Косово", в. “Пари”, 10.03.2000 г., стр. 12.

348. Цит. по “Косово е най-големият провал на американците”, в. “Сега”, 01.04.2000 г., стр. 8.

349. Макъл Гоув, в. “The Times”, "Едва сега виждаме загубата в Косово", “Монитор”, 20 март 2000 г., стр. 19.

350. Ксения Фокина, “Косовский абсурд продолжается”, “Независимая газета”, Номер 106 (2168), Сетевая версия, 10 июня 2000 г.

351. Stratfor, “Former KLA Commanders Fight over the Spoils of War”, 0124 GMT, 000509, www version.

352. Л.Истягин, “Косовское назидание архитекторам Нового мирового порядка”, “МЭиМО”, Nо. 3, 2000 г., стр. 112-120, тук стр. 12.

353. Мартин Малек, "Австрийская политика безопасности: нейтралитет или НАТО", “МЭиМО”, No. 2, 2000 г., стр. 27-35, стр. 33.

354. Хенри Кисинджър, със съкращения от сп. "Нюзуик", "Новото световно безредие ", в. "Труд", 26 май 1999 г., стр. 8.

355. Генрих Юшкявичюс, "Свобода информации прямо связана с развитием", сп. "Международная жизнь", No. 7, 1998 г., стр. 106-112, тук стр. 112.

356. Владимир Козин, “Кремль и НАТО: перспективы взаимодействия”, стр. 98.

357. Тамара Шишманова, “Инвентаризация на една хуманитарна интервенция”, в. “Монитор”, 14 март 2000 г., стр. 18-19; Игорь Коротченко, “Балканы ждут Россию”, Номер 4 (177), Сетевая версия, 4 февраля 2000 г.

358. Ксения Фокина, “Косовский абсурд продолжается”.

359. Тамара Шишманова, "Спасението е да кажем "не" на НАТО", в. “Монитор”, 04.05.1999 г., стр. 13.

360. Емилия Янева (съст.), "Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Допълнителните протоколи от 1977 г.", БЧК, С., "Медицина и физкултура", 1990 г.

361. Ксения Фокина, “Косовский абсурд продолжается”.

362. Вадим Соловьев, “НАТО И Россия открывают новую страницу сотрудничества”, “Независимая газета”, Номер 19 (192), Сетевая версия, 2 июня 2000 г.

363. Ксения Фокина, “Косовский абсурд продолжается”.

364. Цит. по “Косово е най-големият провал на американците”, в. “Сега”, 01.04.2000 г., стр. 8.

365. Агенция Стратфор, “Къде са масовите гробове в Косово?”, в-к “Сега”, 7 април 2000 г., стр. 13.

366. Цит. по “Косово е най-големият провал на американците”.

367. Пат Бюканън, “Новият световен ред”, в-к “Труд”, 08 януари 2000 г., стр. 24-25.

368. Агенция Стратфор, “Къде са масовите гробове в Косово?”.

369. Уилям Пфаф, по “International Herald Tribune”, “НАТО надмина Гьобелс в пропагандата”, в-к “Пари”, 12 май 2000 г., стр. 12.

370. Ольга Коровина, “США и “смена караула в НАТО”, “США*Канада-ЭПК”, No. 4, 2000 г., стр. 64-73, тук стр. 71.

371. “Русские в Косово - как было и что будет”, “Русский Журнал. Политика”, http://russ.ru/politics, 14 июня, 2000 г., 19:30.

372. Робърт Кайзер, Дейвид Хофман, в. “Вашингтон пост”, “София провалила руски план за Косово”, в. “Демокрация”, 26 юни 1999 г., стр. 15.

373. Вадим Соловьев, “НАТО И Россия открывают новую страницу сотрудничества”.

374. Робърт Кайзер, Дейвид Хофман, в. “Вашингтон пост”, “София провалила руски план за Косово”.

375. Вадим Соловьев, “Почему бы России не вступить в НАТО”.

376. Димитър Илиев, Интервю с Александър Агеев, “Александър Агеев: С МиГ-ове ще влезете в НАТО по-лесно”, в-к “Стандарт”, 25 март 1997 г., стр. 8.

377. Галина Александрова, Кирил Кирилов, “Битката за България. Русия открито препречи пътя ни към НАТО и Европа”, в-к “Капитал”, 28.04. - 04.05.1997 г., стр. 1, 12, тук стр. 12.

378. Николай Методиев, “Руснаците се опитват да си върнат лидерството на световния авиопазар”, в-к “Капитал”, 01.09.-07.09.1997 г., с. 27.

379. Недко Петров, “МАПО-МиГ” пикира и над кабинета Костов”, в-к “Демокрация”, 03.06.1997 г., стр. 10.

380. Галина Александрова, "Формулата за приятелство с Москва остана ненаписана", в-к “Капитал”, 5-11 септември 1998 г., стр. 34.

381. Веселка Маринова, “Костов получи коледен газов шамар от Русия”, в. “Дума”, 18 декември 1997 г., стр. 5.

382. Николай Кънчев, “Вицепремиерът Евгений Бояджиев: Всяко правителство би се подписало с две ръце под протокола за газа”, в. “Пари”, 30 март 1998 г., стр. 12.

383. Галина Александрова, “Няма национална стратегия за пазара и транзита на газ”, в. “Капитал”, 12-18 януари 1998 г., стр. 15.

384. “България, Балканите, руският газ в дати”, в-к “Капитал”, 13-19 октомври, 1998 г., стр. 33.

385. Виолета Симеонова, “България и Русия - стопихме леда. Мушкаме се в последния миг под крилото на Москва”, в-к “Континент”, 17.04.97 г., стр. 13.

386. Красина Кръстева, "Експремиерът Жан Виденов пред в. Пари: Все още можем да се възползваме от геостратегическото си положение”, в-к “Пари”, 19.08.1997 г., стр. 4.

387. Неда Попова, “Богомил Бонев: Нелепо е българо-руските връзки да зависят от “Газпром”, в. “Стандарт”, 26.09.1997 г., стр. 7.

388. Виолета Симеонова, “Глупаците идват и си отиват, “Газпром” остава!”, в-к “24 часа”, 5 ноември 1997 г., стр. 11.

389. Недко Петров, “ДС - дългата ръка на Кремъл в София”, в-к “Демокрация”, 23 септември 1997 г., стр. 10.

390. Георги Колев, “Газпром” е щурмовак на руската политика”, в. “Стандарт”, 06.10.1997 г., стр. 6.

391. Йово Николов, Асен Асенов, "Газгейт” разкри приятелския кръг на руския посланик”, в-к “Капитал”, 13-19.10.1997 г., стр. 11.

392. Неда Попова, “Богомил Бонев: Нелепо е българо-руските връзки да зависят от “Газпром”.

393. Станка Тошева, “София - Москва: урок по политика”, в-к “Капитал”, 06-12.10.1997 г., стр. 14.

394. Декларация на Народното събрание за развитие на равноправни и взаимноизгодни отношения с Руската федерация от 24 октомври 1997 г. (ДВ 98 от 28.10.1997 г.).

395. Андраник Мигранян, “България може да стане неприятел на Русия заради “Газпром”, в-к “Континент”, 05.01.1998 г., стр. 7.

396. Иван Генов, “Българо-руските отношения в незавършената външнополитическа система на България”, “Международни отношения”, Nо. 2, 1998 г., стр. 43-49, тук стр. 46.

397. Боряна Цачева, “Иван Кръстев: Налагат на България доктрина “Вяхирев”, в-к “24 часа”, 8 октомври 1997 г., стр. 11.

398. Арх. Христо Генчев, “Може да се наложи да изстудуваме българската независимост”, в-к “Континент”, 19.12.1997 г., стр. 7.

399. Арх. Христо Генчев, “Борбата на световните мултаци за съветското наследство в България”, в-к “24 часа”, 28 февруари 1997 г., с. 12-13.

400. Борис Колноки, “Вестник “Ди велт”: София води освободителна война срещу Москва”, в-к “Труд”, 09.01.1997 г., стр. 11.

401. Георги Даскалов, “Мултигруп в газовата война – нищо за губене”, в. “Демокрация”, 18 декември 1997 г., стр. 6.

402. Андраник Мигранян, “България може да стане неприятел на Русия заради “Газпром”.

403. Галина Александрова, "Газът предизвика раздори и в “Мулти”, в-к “Капитал”, 6-12 април 1998 г., стр. 18.

404. Галина Александрова, "Цената на фанфарите”, в-к “Капитал”, 27 май – 2 юни 2000 г., стр. 19.

405. Георги Ганев, “Компромисът с газа е елемент в икономическата мозайка на България”, в. “Континент”, 3 април 1998 г., стр. 7..

406. Милка Стефанова,“Едно към едно. Рем Вяхирев: За преговори похарчихме повече, отколкото за доставки на газ”, в-к “Пари”, 5 ноември 1997 г., стр. 8.

407. Галина Александрова, "Цената на фанфарите”.

Цицерон цитира комедия от поета Гней Невий, в която е зададен актуален и за настоящето въпрос: “Хей, вий, защо тъй бързо си изпуснахте държавата?”. Там отговорът е следният: “Ораторчета нови надойдоха, млади глупчовци.”[1]

Крайно време е да осъзнаем, че България няма ресурси за преодоляване на нов срив, че тя все повече губи жизнено пространство, че все повече не ù достигат въздух и желание за оцеляване, че косъмът, на който виси системата за национална сигурност е твърде тънък, че наистина си изпускаме държавата.

За част от бедите ни са виновни турбулентното време и геополитическият хаос. Глобалните процеси са силно неравновесни и сложно нелинейни; поради динамичната им неустойчивост, мънички въздействия водят често до големи последствия. Тъй като политическото планиране рядко отчита тези специфики и работи по линейната схема “причина-следствие”, без да анализира обратните връзки, напълно възможно е “проспиването” на (много)значими събития. Някои индикатори говорят, че глобалните процеси доближават нова точка на бифуркация, след която са възможни различни и част от тях - небезобидни сценарии.

За останалите неблагополучия сме си виновни само ние. Омраза, разпри, свади, скандали; силно, понякога грубо външно въздействие – такива плевели се ширят из нивата на националната сигурност. Сякаш върви експеримент - докъде може да се стигне с неразумието и безотговорността, колко още може да се навреди, какво още може да се разруши. Имала страна да пати!

IV.2. Дебат за националната сигурност

След края на социализма и Варшавския договор и загубата на блоковите гаранции, България се изправи пред необходимостта да изгради нова система за национална сигурност. Това трябваше да бъде осъществено при коренна промяна на механизмите, по които функционира обществото и при остър недостиг на ресурси. Всяко от тези условия поотделно прави задачата неимоверно трудна. У нас обаче и двете бяха налице и естествено влязоха в резонанс.

Изграждането на новата система за национална сигурност става хаотично, промяна заради самата промяна - с прекален непрофесионализъм, с недостиг на концептуално мислене, със силни внушения (до налагане на модели) отвън и с догми, заплашващи да ни оставят задълго в 20-и век. Липсват интегративните елементи – сцеплението в обществото, общите ценности, стремежът да се направи много повече за България, отколкото за собствената партия или персона. Българският народ се намира в непрекъснат спор по ред проблеми на своето битие и съзнание. Този спор е крайно остър, политизиран, с черно-бели и опростени словесни конструкции. Заради него в България още не е проведена истинска дискусия за националната сигурност. Това, което звучи в пространството е главно рефлексия на дошли отвън и не асимилирани от обществото тези, монолог на властта, изпълнен с идеологеми и новоговор, състоящ се предимно от повтаряни до втръсване заклинания. В държавните медии достъп имат главно хора-пропагандатори. Те произнасят истини, които властта обича да чува като свидетелства за нейната правота; истини, доказващи, че управляващите са прави, дори когато грешат.

Дискусия за националната сигурност при връхлитащите глобални и регионални промени е жизнено необходима. Защото българската национална сигурност наистина е тежко болна. Може да звучи песимистично, ала какво е всъщност песимизмът, ако не реализъм, който си дава сметка, че нещата вървят на зле и нищо хубаво няма на хоризонта. Песимизмът е здраво чувство, което позволява изработване на адекватно поведение пред лицето на гледащите ни право в очите нови рискове и заплахи. Понастоящем само бодри управляващи могат с неизтощим, допингиран от материално самодоволство оптимизъм да стоят безгрижни пред сериозните предизвикателства за България.

Илюзиите са излишни – у нас е трудно да се води смислен дебат за националната сигурност. Особена вина за това носи грубата сила на властта. Има обаче и други причини. Две от тях са безспорни. Първата е страхът на мнозина професионалисти от последствията, ако изрекат мислите си на глас. Идеологическата принуда е заменена с икономическа. Те са преподаватели в силно зависими от властта висши учебни заведения; тяхната кариера като учени е функция на гласуване в научни съвети, силно зависими от същата власт; участието им в разни проекти се определя от фондации, силно зависими пак от нея. А в България от край време властта е зла и отмъстителна.

Втората причина се крие в трудния достъп до информация. Властта се е свила в черупката, почва да мрази собственото си общество, да гледа злобно интелигентните хора, да им се сърди, че са умни. Тя е заболяла от агорафобия - страхова невроза от големи пространства. Затова предпочита да се свре в нещо по-скрито и по-тясно. Колкото по-скрито и по-тясно, толкова по-добре – в кабинети, в залички, в сепарета, в будоари, в БМВ-та и Мерцедеси.

Едно неинформирано общество трудно може да води смислен дебат. То понякога е принудено да чете в сериозни вестници подобни “разсъждения”: “Ако през България потече руска газ за Балканите и туркменска за Западна Европа, просто няма да имаме нужда от армия за националната си сигурност. Всички ще ни пазят, да не се повредят тръбите им.”[2] На такова общество трябва да се помага – да се ориентира какво всъщност става. Пък сетне самò да прави своя избор. И самò да си носи последствията от него.

Липсата на дълбоко, перспективно мислене личи отчетливо в Концепцията за национална сигурност, приета от 38-о Народно събрание на 16.04.1998 г. Споделям мнението, че качеството ù не надхвърля работата на студенти-политолози от горните курсове. Такъв документ може да се напише за всяка държава, ограничила доброволно правото си на глас в международните отношения. В тази концепция я няма България. Или ако я има, то е заради чистосърдечното признание, което съседите ни навярно са подчертали с дебела линия: “България не е в състояние сама да опазва своята сигурност”. Намерена по-долу е и панацеята: “Сигурността на България се гарантира от световните и евроатлантическите структури за колективна сигурност.”[3]

В националната сигурност не бива да се допускат партизиране, промиване на мозъци, дилетантство. Болно е да се четат близки до властта “експерти”, апелиращи да се приватизира и системата за национална сигурност. Навярно подобен вариант е възможен у нас - не са го поискали, не сме го направили, но преди това е нужно да приватизираме (чрез преговори с потенциален купувач - така комисионната е най-голяма) Държавата - като парламент, правителство и правораздаване, като сбор на данъци и контрол над общественото съзнание. А дотогава България ще се нуждае от ефективна система за национална сигурност и от държавническа мисъл, хвърляща поглед отвъд мизерията на ежедневието - към настъпващото Трето хилядолетие. Никаква интеграция в каквито и да е структури за сигурност не снема от дневния ни ред тази основна задача – изграждането и укрепването на системата за национална сигурност.