Срутища на територията на Община Варна

5.4.5. Еволюция на бреговата линия

До изграждането на основното съоръжение на Варненското търговско пристанище - оградния вълнолом, еволюцията на бреговата линия североизточно от него се определя от абразионните процеси. Надводната и подводната част на бреговия склон е практически лишен от пясъчни отложения, което определя пасивния характер на противопоставяне на вълновото въздействие. С построяването на пристанищния Вълнолом в началото на миналия век се създават условия за отлагане на пясъчни отложения носени от Евксиноградски наносен поток и се оформя пясъчна полоса, която за много кратък период достига дължина над 1 200 m. За 61 години след построяването на пристанищния мол плажовата ивици нараства с 89 m, което представлява средната скорост 1.5 m/a. При вече на съществуващия мостик пред “Аквариума” скоростта на нарастване е 1.8 m/a, а пред Рибарския мост – 0.91 m/a. В посока североизток ивицата се стеснява и постепенно изклинява.

От ежемесечни наблюдения за 20 годишен период (1948-1968 г.), макар и с понижени темпове, се констатира продължаване нарастване на плажа, като в близост с Вълнолома е около 28 m (1.4 m/a), при моста пред “Аквариума” – 20 m (1.0 m/a) и при Централния мост – 14 m (0.7 m/a).

С изграждането на буните на североизток от плажа естествен ход на развитие на бреговата линия, продължил повече от 80 години се нарушава. Класическата схема на въздействия, макар и силно деформирана се съхранява. Наблюдаваното увеличение в западната половина е резултат на отлагане на пясъчен материал за допълнителния, почти 20 годишния период., макар и с понижени темпове (средно за цялата дължина плажа (+0.46 m/a). Натрупването в най-североизточната част е резултат както на “вълновата сянка” от изградената в съседство буна 101, така и като резултат на аварийното изместване на материал от централната част на бунното тяло по време на щормово въздействие по време на строителството й. Останалата част от бреговата линия може да се разглежда като участък с абразионен и (или) транзитен характер на транспорт на пясъчен материал.

Следващият период (1983-1991 г.) на съпоставяне показва почти “консервация” на бреговата линия. Натрупванията в контакта с Вълнолома може да се свърже с макар и частични ремонтни работи по последния, започнали в предидущия и продължили през разглеждания период.

Много характерни са настъпилите изменения след 1991 г. С началото на периода е свързано стихийно и безкомпромисно усвояване на плажова площ. Отначало с леки и на пръв поглед безобидни ажурни конструкции, които в последствие се изместват от тежки и плътни бетонови. Това особено силно се отнася за Северния и Рибарския плажове. В средата на периода, с започване на изпълнението на проекта “Укрепване на Варненски вълнолом” (втората причина) може единствено да се свърже повсеместното намаляване на плажовата площ. Увеличената грапавост на дъното и по-ранното разбиване на вълните в обсега на подводната дамба при Вълнолома е предпоставка за отлагане на пясъчен материал, постъпващ от североизток, в тази акватория. Средно бреговата линия се “отдръпва” за периода почти 6 m със средно-годишна скорост 0.59 m/a. Най-силно нарастване на плажа за периода е при самия Вълнолом (около 35 m). От реакреационна гледна точка намалението на плажовете площи е силно негативно, тъй като е свързано с ширини на плажа под или около 50 m, т.е. намалява рекреационният потенциал. Увеличението на плажовете площи в тази част на плажовата ивица не влияе върху рекреационният потенциал. В този смисъл нулев баланс не е следва да се разглежда като компенсационен. Процесите на изместване на бреговата линия през този период най-активни и с повишена амплитуда са по време и веднага след изпълнение на строителните работи. Би следвало да се очаква тяхното затихване. Но с положителност това може да се твърди след анализиране на резултатите от организиран и проведен литодинамичен мониторинг на надводната и подводна част на плажовата ивица.

Възможност за прекратяване на негативното изменение и намаляването на плажния ресурс предлага прилагането на “напречен байпас” - изкуствено увеличаване на пясъчно-плажовете площи, в зоната на северните плажове на гр. Варна. Тази мярка има положителен ефект в два насоки:

Разширяването на плажовете ивици ще увеличи значението им като буфер между прякото вълново въздействие върху дамбата и съответната част от основното тяло на буните. Последното е предпоставка за по-ефективна работа на изградените брегоукрепителни съоръжения.

Разширяването на плажовите ивици ще способства и за намаляване на междубунните пространства и е условие за предаване заоблена форма на урезовия контур. Поотделно и в комбинация, всичко това благоприятства намаляването на негативния характер на джобните ефекти за съсредоточаването на плаващи замърсители и ще допринесе за съществено подобряване на водообмена между бунните акватории и водите на залива, и респективно в открито море.