Състояние на зелената система

5.8. Състояние на зелената система

Разпределението на зелените площи по отделните райони на града не е равномерно. Това се дължи отчасти на обстоятелството‚ че Морската градина е разгледана отделно и не е включена в рамките на прилежащите към нея райони "Одесос" и "Приморски"‚ а отчасти и на факта‚ че териториите на отделните райони са различни по площ.

Състояние на зелената система в Район "Одесос":

В по-голямата си част зелените площи на територията на този район са с представителен характер - бул. “Вл. Варненчик”, бул. “Мария Луиза”, Градска градина, “Катедралата”, пл. “Независимост”, “Борисова градина”, Окръжен исторически музей, Пешеходна зона и др. Не е малък делът на зелените площи, изискващи режим на интензивно поддържане - Гаров площад, ДЗИ, “Д-р Шишков”, “Стария пазар”, “Кап. Петко”, бул. “Сливница”, бул. “Цар Освободител” и пр. Съвсем малка част е в категорията средно поддържане - “Лавренти”, “Ботева градинка”, вътрешноблокови пространства.

Съставът на дървесните видове използвани при озеленителните мероприятия е добре подбран от гледна точка на видове устойчиви на атмосферно замърсяване, както и на замърсяване от оловни аерозоли отделяни при засиленият трафик. Някои видове като ясенът обаче много често развиват суховършия и не понасят добре градското замърсяване, а липата в резултат на погрешно практикуваната години наред резитба “на глава” на много места се нуждае вече от подмяна.

Състояние на зелената система в Район "Приморски":

Уличните насаждения в бивше кметство “Простор” са слабо представени, докато в “Приморски” почти всички улици са с дървесни насаждения, голяма част от които са унищожени впредвид строителните мероприятия, а някои от тях са със суховършия и неправилно развити корони в резултат на некомпетентна резитба.

В район “Приморски” зелени площи в категория представително поддържане няма. В следващата категория интензивно поддържане попадат следните по-важни зелени територии - пл. “Съединение”, бул. “Осми приморски полк”, бул. “Левски”, Градинка до “НИПКИК”. В категория средно поддържане са зелените площи на ж.к. “Чайка”, част от ж.к. “Левски”, вътрешноблокови пространства по бул. “Осми приморски полк”, Градинка на ул. “Чаталджа”. Останалите зелени територии, предимно вътрешноблокови, се поддържат слабо.

В този район съществуват голямо количество неблагоустроени терени; някои от тях частично благоустроени с почти пълна липса на дървесна и храстова растителност. В района около Окръжна болница към настоящият момент се строи повсеместно, места за бъдещо озеленяване липсват поради плътността на застрояване. Най-добре благоустроен и озеленен цялостно е ж.к. “Чайка”.

Уличните насаждения в бивше кметство “Простор” са слабо представени, докато в “Приморски” почти всички улици са с дървесни насаждения, голяма част от които са унищожени впредвид строителните мероприятия, а някои от тях са със суховършия и неправилно развити корони в резултат на некомпетентна резитба.

Състояние на зелената система в Район "Младост":

Характерът на зелените площи на територията на района се определя от начина на застрояване. В жилищните комплекси, които почти изцяло са благоустроени и озеленени, са оформени вътрешноблокови пространства с детски площадки. Не може да се каже същото за XV-ти подрайон, където има смесено застрояване - благоустройствените терени са сравнително малко впредвид бъдещо застрояване на някои от кварталите, където би трябвало задължително да се предвидят зелени терени. В XXVI-ти подрайон благоустроени са ж.к. “Победа” и ж.к. “Техникумите”.

Представителният районен парк в район “Младост” не е реализиран, а по-голямата част от територията, предвидена за целта, е реституирана. В района има зелени площи в категория интензивно поддържане - бул. “Ян Хуниади”, новоизградени търговски обекти с временен характер. В категория средно поддържане са ул. “Младежка”, бул. “Възраждане” - III-ти микрорайон, ж.к. “Победа”, ул. “Вяра”.

Вътрешноблоковите пространства през последните години в резултат на ограничените средства почти не се поддържат. Като цяло растителността в този район в количествено отношение е недостатъчна за да може да изпълнява достатъчно добре санитарните си функции, особено като се има предвид близостта на Западната промишлена зона.

Състояние на зелената система в Район "Вл. Варненчик":

Този район е характерен с високо жилищно застрояване и съвсем малка част ниско, което определя и вида паркоустройствени мероприятия. Интензивно се поддържа магистрала “Хемус”, бул. “3-ти Март” и бул. “Константин и Фружин”, останалите зелени площи са в категория средно поддържане. Характерно за района е все още обезлесените вътрешноблокови пространства, независимо от това, че се работи в тази посока. Този факт обуславя количествено занижената санитарно-хигиенна функция на съществуващата в района растителност. Единственото плътно озеленяване е районният парк, който не е достатъчен като площ, предвид населеността на района.

Състояние на зелената система в Район "Аспарухово":

Преобладаващият дървесен вид тук е тополата, която на много места вече създава проблеми и планомерно трябва да се подменя.

Основният обект в района е “Аспарухов парк”. Останалите зелени площи са сравнително маломерни, разпръснати из целия район, предимно около бул. “Народни будители”. В общата квадратура са включени и голям процент от обграждащите “Аспарухово” полугорски масиви, вкл. Южен пътен възел. В категория интензивно поддържане са бул. “Народни будители” с прилежащите зелени площи, Южен пътен възел и “Аспарухов парк”. Останалите зелени площи се поддържат слабо. В “Аспарухов парк” в резултат на наслоило се дългогодишно слабо поддържане на парка, растителността е в лошо състояние - необходима е сериозна реконструкция в тази посока.

Състояние на зелената система на Морската градина:

В Морската градина растителността е богато представена от видове устойчиви на атмосферно замърсяване. Тук на преден план излизат освен устойчивите видове дървета и храсти така също и видове притежаващи определена декоративна стойност. В крайбрежната част на силно наклонен терен видовия състав на растителността е сравнително беден и представен главно от видове с добре развита коренова система. В краймагистралните участъци на Морската градина почти навсякъде съществуват растителни прегради ефективно възпрепятстващи проникването на въздушни замърсители и шум. В районите разположени в близост до жилищни комплекси има по-окрупнени дървесни масиви от подходящи видове, предимно дребнолистни и иглолистни, във връзка с по-добрия им акумулиращ ефект.

Актуален е проблемът с реституцията на многобройни парцели в м. “Салтанат”, поради все още спорният статут на тази част от парка.

Не по-малко сериозен е и проблемът със свлачищата на крайбрежният скат.
Общите мерки с които е възможна да се подобри градската зелена система са:

да се предвиди основна подмяна на дървесните видове по бул. “Сливница” и бул. “Цар Освободител”;

по периферията на съществуващите градинки да се изградят живи плетове, с цел опазването им от инвазията на търговците;

да се подмени поетапно парковата архитектура, която или е амортизирана или напълно липсва - пейки, кошчета за смет, детски съоръжения.

там, където е завършено строителството, да се проведат благоустройствени мероприятия, включително насаждения;

в района около Окръжна болница да се предвидят нови петна за озеленяване;

да се изработят и реализират паркоустройствени проекти на неблагоустроените предприятия на територията на западната индустриална зона;

да се преместят бетоновите възли извън регулационните граници на град Варна;

да се изработи проект в посока създаване на зелени площи в XV-ти подрайон на район “Младост”;

да се насити Район “Вл. Варненчик” с дървесна и храстова растителност по изготвени проекти;

да се ускори изграждането на парка “Канал-море-езеро” в район “Аспарухово” и да се предвидят нови зелени площи в застроената част на района;

да се завърши проекта “Аспарухов парк” и се премине поетапно към реализацията му;

При бъдещите реконструкции на Морската градина следва да се предвидят: допълнителни растителни прегради при източниците на прахо- и газообразни замърсители; достатъчно окрупнени растителни масиви в близост до зоните на обитаване, необходим е специален подбор на видовете растения освен по декоративни качества и по тяхната устойчивост на въздействието на различни замърсители; следва да се извърши ландшафтно оформяне и озеленяване на нарушените терени в Градината (главно в крайбрежната зона и създаване на защитни насаждения).
Кметство "Тополи"

-доизграждане на улично озеленяване

-изграждане на ветрозащитен пояс около "Стадиона"

-мелиоративно озеленяване по ската

-изграждане на парк срещу "Читалището"

-растително доизграждане на училищния двор

-растително изграждане около детската и спортна площадка в западната

част на селото

Кметство "Казашко"

-плътен изолационен шумозащитен пояс към ЖП линията

-улично озеленяване

-озеленяване около "Църквата" и "Гробището"

-изолационен пояс към "Екарисажа"

Кметство "Звездица"

-оформяне на зелените площи около кметството

-формиращи и санитарни резитби

-възможност за озеленяване на района около "Казана за ракия"

-озеленяване около детската площадка

Кметство "Константиново"

-възможност за изграждане на градина за отдих при влизането към

кметството - ~ 6 дка площ

-озеленяване около детската площадка

-мелиоративно озеленяване по скатовете на дерето и обособяване на

кътове за отдих

-растително доизграждане дворовете на училището и детската градина

Кметство "Каменар"

-доизграждане на уличното озеленяване

-изолационен ветрозащитен пояс над "Ромската махала"

"Виница"

-реконструкция на уличната растителност /премахване на сухи и

закелявели дървета, засаждане на нови/

-растително изграждане около детските площадки

"Галата"

-реконструкция на парк "Галата"

-провеждане на резитба за подмладяване на уличната дървесна

растителност

-нова паркова зона "Галата", северозападно от регулационните граници.

"Владиславово"

Предвид масовите реституции - ограничените възможности са:

-около детски площадки

Както се вижда, експертите оценяват външната среда на общината по-скоро като неблагоприятна, макар и не толкова категорично (оценка 4,93 по десетобалната система). С най-висока оценка от външните фактори е приобщаването на страната към ЕС и възприемане достиженията на правото на общността. Оценката на националното законодателство в областта на местното самоуправление също е около средната – 4,54, но на международното е по-висока – 5,14. Най-ниски са и оценките на културната среда, на отрасловата среда, на екологичната и на инфраструктурната среда. Образователната реформа не е с висок рейтинг – 4,44, налице е разминаване между потребностите на пазара на труда и учебните програми, а здравеопазната реформа се оценява най-ниско – 3,47. Качеството на битовата среда е оценено около средното, а това на работната – под средното, тъй като се забелязват значителни нарушения на нормите за условия на труд. Демографската среда е с ниска оценка, т.е. тя представлява реална заплаха за развитието на общината, тъй като естествения прираст е отрицателен, миграцията – също и макар за Варна тези процеси да не са така силно изразени, обезлюдяването на малките населени места и застаряването на населението ако продължи с тези темпове в крайна сметка може да влоши и демографската картина на общината. Инфраструктурата има по-високи оценки само в частта на комуникационните съоръжения и енергийните мрежи, но що се отнася за пътната инфраструктура и особено – за мелиоративните съоръжения – те са остарели и разбити. От основните отрасли на икономиката с най-висока степен на развитие са услугите. Благоприятна възможност представлява развитието на бизнес сектора и на неправителствения сектор.

Оценката на вътрешните фактори на общината са представени по-долу и в зависимост от техните стойности могат да се определят като нейни силни или слаби страни. Както се вижда от следващата таблица, с най-ниски стойности са оценките на икономическото състояние на общината, състоянието на здравеопазването, на образованието и благоустройството и комунално стопанство.

Оценките на вътрешните характеристики на общината са разнообразни. Сравнително висока е оценена степента на използване на природно-географския потенциал на района за развитие на икономиката, като явно се има предвид най-вече туристическия отрасъл. Частният бизнес набира сили, но в по-голямата си част предприятията са с амортизирани активи и ниска конкурентноспособност. Не се използват достатъчно и формите на обществено-частно партньорство между общината и бизнес структурите. Общината има добро финансово управление и потенциал за увеличаване размера на местните приходи, включително и от алтернативни приходоизточници като емитиране на ценни книжа. Състоянието на междублоковите пространства и на уличната мрежа е лошо. Средствата, осигурявани по линия на държавните стандарти за финансиране на държавните отговорности са недостатъчни. Сградният фонд и най-вече оборудването в здравеопазването са остарели и амортизирани. Въпреки високата квалификация на персонала в културните институции, те нямат реална възможност за генерират достатъчно собствени приходи за самоиздръжка и изпитват постоянен финансов недостиг. Обществените места с осигурена възможност за достъп на хора с увреждания са малко. Общината не разполага с необходимите пречиствателни станции за отпадни води, изпитва затруднения по отношение капацитета на съществуващите сметища, шумовото замърсяване е значително. Положителен е фактът, че общината има разработена програма за опазване на околната среда, както и програми за енергийна ефективност, които се оценяват като добри, но тяхната реализация е затруднена от липсата на достатъчно средства.

Средните стойности на оценките на отделните вътрешни фактори (5,03) показват, че слабостите преобладават над силните страни. От общо идентифицираните 65 характеристики на общината, 28 се определят като нейни силни страни, а 37 са слабости.

Смисълът на оценяването на факторите е да се прецени на какво може да разчита общината в бъдеще, кои свои страни да развива, от какво да се предпазва и на какво може да разчита. От следващата графика се вижда, че сред общия брой на идентифицираните вътрешни и външни фактори по-голямата част от тях са с негативно действие, т.е. определят се като вътрешни слабости или като заплахи на външната среда. По-малката част са позитивни – силни страни и благоприятни възможности.

На следващата графика е представен SWOT профила на община Варна, който е позициониран в четвъртия квадрант на SWOT матрицата, тъй като площта на триъгълника, сключен между осите на координатната система и нейния център е най-голям. Тя се получава като произведение на сумите на оценките по два от четирите вектора - на възможностите, на заплахите, на силните страни и на слабостите.

Всичко това означава, че трябва да се предприемат стратегии, преди всичко към използване на силните страни на общината за противодействие на външните заплахи и преодоляване на слабостите:

Благоприятни възможности, произхождащи от предстоящото приобщаване на страната към ЕС, държавната политика, макроикономическата стабилност и др. са външни елементи; опасностите, причинени от влошената демографска картина, състоянието на пазара на труда, лошата конкурентноспособност на икономиката и ниската инвестиционна активност също са външни елементи. Доброто месторазположение на общината, природно-географските дадености, културно-образователното равнище на населението и др. (силни страни) са вътрешни елементи, както и недоброто състояние на основните отрасли, застъпени в общината – промишленост, селско стопанство и туризъм, екологията, отлива на работна сила, ниските доходи на населението (слабости).

Стратегиите изтъкват ролята на външните благоприятни възможности; всъщност те подсилват силните страни на общината (подобряване на инфраструктурата за по-добро функциониране на икономиката), прекратяват слабостите (използване на чужди инвестиции за разработване на частния сектор), неутрализират рисковете и опасностите (включването в процеса на разширяване на Европа). Ролята, изиграна от външните благоприятни възможности не изключва възможността за развитие, произлязло изключително от фактори и ресурси в рамките на общината, но също тя (ролята, изиграна от външните благоприятни възможности) може да подсили и ускори процеса на развитие, като осигурява предпоставки за използването на ресурсите

Трите стратегии произлизат от външно/вътрешни връзки (подсилваща стратегия), външно/вътрешни - във вътрешността на общината (завладяваща стратегия) и външно/вътрешни - извън общината (мобилизационна стратегия). Първата стратегия включва фактори и ключови ресурси, които вече съществуват в или извън общината. Тази стратегия цели да подсили силните страни на общината с външни ресурси и да използва тези силни страни за привличане на чужди инвестиции.

И накрая, третата стратегия използва същите инструменти като предишните две, но е насочена към преценяване на тези рискове и опасности, които могат да затруднят развитието на общината. Тя мобилизира вътрешни и външни фактори и ресурси, за да предпази онези дейности, които спомагат за това развитие.

Графично прилагането на трите стратегии чрез комбиниране на външните и вътрешните фактори е показано на следващата фигура и обяснено в текста по-долу.