Общински план за развитие на община



бет17/23
Дата19.07.2016
өлшемі1.55 Mb.
#209852
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23

5.3.4. Драгажни маси

Специфичен за Община Варна вид отпадък представляват драгажните маси. Те се формират при периодичното почистване (драгиране) от затлачващите ги наноси и утайки на пристанищата “Варна-Изток”, “Варна-Запад”, Фериботно, ТЕЦ “Варна”, “Трансстрой”, “Леспорт”, “Терем” ЕАД (бивш “Флотски арсенал”) и др., утаителя във Белославското езеро, а също и плавателните канали и фарватера във Варненското и в Белославското езеро и Варненския залив, с цел гарантиране на нормално корабоплаване в тях и възможност за преминаване на голямотонажни кораби. Местата, подлежащи на драгиране, са не само на територията на Община Варна, но и върху тези на общини Белослав и Девня, като в случая е целесъобразно общото разглеждане на проблема.

Съгласно данните от десетгодишните измервания на бившия УПМКАП до 1996 г. усредненото им количество е 37 000 m3/а. От тях 5 000¸7 000 m3/а наноси са тиня, която е негодна за строителство и обикновено се депонира в депо “Налбантка”. Останалите 30 000 m3/а се депонират в депо “Ескана” с възможност за употреба в строителството. През 1996 г. количествата на драгажните маси са достигнали общо 300 000 m3. През първите 6 месеца на 2001 г. в подводно депо “Налбантка” от пристанище “Леспорт” са депонирани 60 000 m3, от канал № 2 – 190 000 m3, а други 70 000 m3 са изпратени в Депо 4Б в Девня. Драгажните маси от новостроящите се обекти, от които годишно се депонират следните приблизителни количества драгажни маси са: 130 000 m3 от Варненското и Белославското езеро и канал № 2; 5 000-7 000 m3 наноси и тиня от канал № 1; 50 000¸150 000 m3 от ново строителство; 30 000 m3 пясък от канал № 1 - подводно пред депото на “Ескана” АД, който после се използва в строителството.

Управлението на драгажната дейност е свързано обаче с редица проблеми:



  1. Засега няма достатъчна информация за класифициране на драгажните маси като опасни отпадъци, но независимо от това, има основания да се смята, че е възможно част от тях да се окажат такива, което изисква отделно хранилище.

  2. Изчерпаният капацитет на съществуващите депа за драгажни маси поражда остра нужда от дългосрочно решение за третиране на драгираните маси от района на Пристанище Варна, навигационните канали и Варненското езеро.

  3. В района на Община Варна няма перспективни възможности за изграждане на нови депа за драгажни маси.

  4. Най-перспективна е възможността за изграждане на ново депо в лимана на с. Страшимирово, Община Белослав, на което да се депонират драгажните маси от пристанище “Варна-Изток”, канал № 1 и Варненското езеро.

  5. Не трябва да се изключва възможността за използване на депа 4А, 4Б и 4В край р. Провадийска и р. Девненска - за депониране на драгажните маси от Белославското езеро и канал № 2.

  6. Управлението на драгажните маси е сложен проблем, поради което не може Община Варна да го решава сама. Корабоплаването и пристанищната дейност са структуроопределящи за Варненска област и за решаване на проблема е необходимо ефективно взаимодействие на Община Варна с общините Белослав и Девня, Областната администрация, ИА ”Морска администрация”, Института по воден транспорт, Института по океанология, Черноморската брегова асоциация и др., които са пряко заинтересовани.

С общи усилия и финансиране от държавата е необходимо да се разработи дългосрочна стратегия за управление на драгажните маси, включваща:

регионален план за драгажни депа;

програма за мониторинг на депата;

програма за рехабилитация на дъното на Варненското езеро;

въвеждане на стандарти за третиране на драгажните маси, и др.

5.3.5. Опасни отпадъци

Опасни производствени отпадъци

Генерираните опасни промишлени отпадъци в Община Варна съгласно данните от постъпилите отчетни карти за периода 1998¸2000 г. са: 1998 г. - 1 392.748 t, 1999 г. - 15 142.345 t, 2000 г. - 13 005.204 t. Към тези количества трябва да се добавят и количествата на клиничните отпадъци, които също се отнасят към опасните отпадъци. Драстичната разлика в количествата генерирани опасни отпадъци за 1998 г. в сравнение с тези за следващите години се дължи, както на продължаващата приватизация, така и на липсата на информация (отчетни карти) от предприятията - генератори като “ПЧМВ” ЕООД, “ВиК” ООД (ГПСОВ), “Виталакт” АД, “Агрима Бриз”, болничните заведения и мн. др. за 1998 г. Над 95 % от генерираните през периода 1999-2000 г. опасни промишлени отпадъци са формирани само в няколко предприятия: КРЗ “Одесос” АД, “ПЧМВ” ЕООД – Варна, “Пристанище Варна” АД и др.

С най-голям дял са следните опасни промишлени отпадъци: отпадъчен калциев хидрооксид - 386¸788 t/a; емулсии от маслено - водна сепарация - 13 342 t/а; отпадъци от почистване на резервоари, съдържащи масла - 12 442 t/а.

Анализът на подадената с отчетните карти информация за третирането на опасните отпадъци по видове за 2000 г. показва, че само 0.03 % от тях се оползотворяват (оползотворяване на енергията чрез изгаряне) и около 0.02 % се предават на фирми за по-нататъшно преработване (основно това са отпадъчни акумулатори). В незначително количество – 0.15 % са и оставащите за временно съхранение в предприятията до намиране на подходящ начин за преработване или крайно обезвреждане (главно луминесцентни и живачни лампи).

Преобладаващата част от опасните отпадъци (над 98 %) се обезвреждат частично. Малка част от тях се изгаря в инсинератори - смесените битови отпадъци от корабите и самолетите. Значителна част след обезвреждане може да се използва по-нататък (например карбидната каша - 06.02.01, която след карбонизиране се използва в строителството, или нефтосъдържащи отпадъци, продавани като нестандартен мазут).

Оценката на съществуващото състояние по отношение на опасните производствени отпадъци води до следните основни изводи:


  1. Няма достатъчно информация за генерираните видове и количества опасни отпадъци на територията на Община Варна. Наличната информация пък не винаги е пълна - не са попълвани прецизно всички графи на отчетните карти.

  2. Не е достатъчна информираността на страните, участващи в дейностите, свързани с управлението и отчетността на опасните отпадъци, относно действащата нормативна уредба в тази област. Не във всички фирми, лицата, определени да се занимават с тази дейност са с необходимата квалификация и подготовка.

  3. На територията на общината не се извършва стриктно регистриране на отработените масла и отпадъчни нефтопродукти, а третирането им не отговаря на действащата Наредбата за изискванията за третирането и транспортирането им [21]. Обикновена практика е отработените масла да се събират в неголеми количества по предприятия, сервизи и др. Съхраняват се в налични съдове - най-често варели. Съгласно чл. 5 от Наредбата, дейностите по събиране, съхраняване, преработване, транспортиране и обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти тези дейности трябва да се извършват от лица, притежаващи съответното разрешение по чл. 37 от ЗУО. Някои предприятия предават отработените масла за регенериране, а в други отработените масла се използват в хидравликата на машинния парк (самосвали, сметоизвозващи коли и др.). Налице са условия за аварийно замърсяване на води и почви с отпадъчни нефтопродукти и незаконно изхвърляне на такива сред природата (пример - бившата кариера “Бялата вода” близо до гр. Белослав).

  4. Излезлите от употреба луминесцентни и др. лампи, съдържащи живак, се събират и съхраняват по предприятия и фирми, тъй като в рамките на общината не се извършва обезвреждане на този вид отпадъци.

  5. За отпадъчните акумулатори са представени данни с информационните отчетни карти. Обикновено те се предават на фирми с разрешително за дейност (по чл. 37 от ЗОВВООС) за вторична преработка.

Опасни медицински отпадъци (ОМО)

Характерно за опасните медицински отпадъци след полагане началото на здравната реформа е, че за разлика от преди те се образуват в малки количества, но от много източници (значителен брой индивидуални и групови практики за медицинска и стоматологична помощ).

Отчетността и контролът на генерираните количества опасни медицински отпадъци са на незадоволително ниво. С малки изключения не се попълват отчетни книги и информационни карти от болшинството генератори на опасни медицински отпадъци. Отчетените отпадъци са само една малка част от действителните количества от всички генератори на опасни медицински отпадъци. След проведени собствени проучвания в някои от по-големите болнични заведения, индивидуални практики за медицинска и стоматологична помощ, ветеринарни амбулатории и при известна екстраполация на данните, може да се приеме ориентировъчно общо количество 320-350 t/а генерирани опасни медицински отпадъци в района на Община Варна.

В настоящия момент няма разработена система за събиране и извозване на ОМО, генерирани на територията на Община Варна. Събирането и временното съхранение в повечето случаи не е съобразено с изискванията на т. 3.4 от Приложение № 2 на Наредбата за третиране и транспортиране на опасни отпадъци и Указание № 1 от 11.02.1998 г. на МЗ. Честа практика е опасни медицински отпадъци да се поставят директно в контейнерите, без да са опаковани в специално предназначените полиетиленови торби. Понякога торби с опасни медицински отпадъци се изхвърлят в контейнерите за битови отпадъци.

Обезвреждането на част от генерираните опасни медицински отпадъци (основно от няколко болнични заведения) се извършва чрез изгаряне в три инсинератора, разположени на територията на Общината. Капацитетът на инсинераторите не е достатъчен за изгаряне на цялото количество опасни медицински отпадъци, формирани на територията на Общината. Инсинераторите са амортизирани и морално остарели.

Несъответствията между изискванията на законодателството по отношение на третирането на специфичните клинични отпадъци и начина на третирането им на територията на Община Варна определя необходимостта от:

разработване на система за събиране, съхранение, предаване и транспорт на опасните отпадъци от хуманната и ветеринарна медицина, разделно от битовите отпадъци, с конкретни задължения и отговорности на участвуващите в процеса на управление на този вид отпадъци;

обезпечаване на специализирано техническо оборудване и ред за събиране и транспортиране на опасните медицински отпадъци (специално пригодени съдове и автомобили, съставяне на маршрутни графици и т.н.);

изграждане на нова инсталация за изгарянето на опасните медицински отпадъци, която да покрива нуждите на Общината и да е в съответствие с най-добрите налични практики в тази област.

Потребната мощност за изгаряне на опасните медицински отпадъци, генерирани на територията на Община Варна, е около 320-350 t/a (900-1000 kg/d). Количеството е твърде ориентировъчно, поради недобрата отчетност за количествата опасни медицински отпадъци през последните три години, а така също и поради липсата на провеждан мониторинг.

Опасни отпадъци от бита

От бита на гражданите освен ТБО се формират и неголеми количества опасни отпадъци: кухненски - почистващи и полиращи препарати, освежители, белини; градински - разни химически препарати, торове, пестициди и инсектициди и опаковки от тях; бояджийски - остатъци и опаковки от бои, лакове и разтворители; козметични - дезодоранти, бои и окислители; автомобилни - масла, антифризи, филтри, акумулатори; медицински - лекарствени средства, превръзки, спринцовки; батерии; луминесцентни лампи и мн.др. Понастоящем те се изхвърлят заедно с ТБО, защото липсва система за разделното им събиране. Наложително е разработване и въвеждане на система за разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата.





Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет