Паоло Бенини 13. 06. 2011 г., понеделник, 10 ч

Практически занятия. Какъв беше способът на Исус да създава ученици.

Римл. 15:15,16 – „

Съветът на Йотор към Моисей има най-голямо приложение в икономическата сфера. В миналото фирмата Фолксваген била в криза, променят управлението. Призовават някого с име Йгнацио де Лойола (съвпадение на името) и под негово управление ФВ става един от най-мощните производители в света. Фирмата толкова се разраства, че закупуват Фиат, Порше, Шкода. Днес са едни от най-мощните производители в света. Какво е направил? Допитал се е до ръководителите за управлението. Същото направили и във фирма Волво.

Една сутрин започнах темата с презентацията в Падуа и една сестра излезе, плачейки. Боях се да не съм я наранил, но тя дойде след проповедта, беше старша сестра и каза: „От няколко години настоявам църковното ръководство да приложат този метод и те винаги ме отхвърлят. Много се радвам, че вие го казахте.” Една събота ми каза, че провеждат обучение – медицински сестри обучават. Казали им да се разделим, професионалните сестри, на групи от по 8, най-много 10.

1Петр. 2: - „пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко…” Интересно би било да изследваме цялото послание – това е в контекста на свещенството на всички вярващи.

Римл. 15:15,16 – „но за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно… за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.”

Отново свещенството.

8 – „защото Христос заради Божията вярност стана служител на вярващите.”

17 – „аз съм служител Христов” – но друга дума, „лейтургос”, т.е. литургичен служител. Литургичен учител заради Христос, и то на езичниците. За да се превърнат в един свещенически принос за Христос.

2Тим. 2:1,2 – „… И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай и на верни човеци, които са способни и другите да научат.”

Т.е. научете ги как и те да учат други. Моето задължение при подготовката на библейски уроци е не просто да им преподам теорията, а да ги обуча. Врагът чрез Католическата църква с течение на вековете е превърнал хората в слушателите.

Бях избран във фабриката за работнически представител, 250 човека, управително тяло от 20 работни представители, които водеха преговори. Междинно време, в което трябваше да се подновят трудовите договори. Запоявахме тръби за петрол. Колегата ми ми предложи нещо. Преди 35 години заплатата беше сегашни 200 евро. Предложи: „Искайте заплатата да ви бъде 1 лира на ден и всеки ден да ви я удвояват.” Геометрична прогресия – 1,2,4,8,16 и т.н. В края на месеца се получи 800 лири на месец. Ако удвоявате броя на учениците, ще се получи геометрична прогресия.

Това казва Павел на Тимотей: Когато обучавате другите, гледайте да бъдат такива, че те да предават знанието си на другите.

ЕУ: „Само Христовият метод ще осигури истинският успех в достигането на хората.”

Какъв беше Христовият метод?

Думата „ученик” се среща 40 пъти в СЗ.

Йоан 5:19,30 – „Не може Синът да върши нищо от само-себе си…”

Има 3 глави за призоваването на апостолите: Матей 10, Лука 6, Марко 3

Лука 6:13 – „И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 души…”

Последователите били много, те се наричали ученици. Но четем, че мнозина се оттеглили от Него в един момент, затова Исус ги помоли да направят избор. Той не можеше да работи с всички тях. Затова се моли цяла нощ и избра 12. Остава с тях 3 години.

В Талмуда е записано: „Истинският учител има поне 12 ученици и трябва да остане с тях поне 3 години.” Това ми го каза един евреин.

Често са питали Исус: „Защо Твоите ученици не постят? Или защо правят това, което не е позволено да се прави в събота?”

Марко 3:13-15 – „След това се възкачи на хълма и повика онези, които си искаше. И определи 12 от тях…”

Какво е различното от Лука?

В Лука се казва: „И повика”, а в Марко: „И определи”. При мен има сигнал, когато има разлика, да потърся гръцкия текст. Там е „и създаде 12 ученици”. Той не само избира, той създава ученици.

Тук можем да намерим редица практически уроци:

1. Исус първо се молеше.

Трудно! Тук има нещо, което трябва да научим. Че имаме сериозен проблем с молитвата. Голям проблем!

2. Призова ги. Преди време ги беше призовал: „Следвай Ме!” Трябва да се научим да отправяме призиви.

3. Исус отделяше време да бъде с тях – ядеше с тях, ходеше с тях, говореха. И те се сприятелиха с Него. Станаха приятели. Това е велик урок.

4. Той ги е поучавал. В Бергамо ме искаха за пастор, защото един от моите старейшини беше с мен в Сицилия. И обучението беше върху Библията. Трябва да я чувстват като част от себе си. Днес нашите членове изобщо не отделят време за изучаване на Библията. А Исус след 3 месеца ги разпраща по двама практически да осъществят учението Му.

В град Исни има църква, пасторът е основал мисионско училище. В началото е започнал с членове на църквата. С времето се е разраствало, сега има мисионска школа, 21 ученика, 1 година обучение, 2 пъти седмично по 3 часа той ги разпраща да посещават отделни семейства – защото Исус е правел така. Разбира се, сърдят му се някои адвентни семинарии, защото те преподават само теория.

Къде в Библията е заложен принципът за малките групи? Има много примери. Защо Исус ще създава група от 12 души? ЕУ пише, че Исус разделил учениците на 3 групи, назначил водачи – Филип, Вартоломей, Матей. Исус е организирал тези малки групи, работел е с тях и в края ги е карал да създават ученици – и се развиват експлозивно.

Църквата в Кремона (градът на Антонио Страдивариус), казаха ни, че не расте. Били са 13 души, а след 9 години са 27. Помолиха ме да обуча някои от тях, 6 младежи поискаха, отделиха си „1 година за Исус”. 2 пъти седмично ги обучавах, организираха малка група. За 2 години църквата нарасна от 20 на 70. Те работиха с тази малка група.

Един брат от църквата в Бергамо отиде в съседния град Тирано. За 25 години малката църква там достигна до 50 присъстващи в нея – в резултат на обучение. Друга църква в съседство – от 25 на 70.

Помолих ръководителя на мирянския отдел да назначи комисия. Латиноамериканската църква в Милано 3 месеца работиха, после помолиха да сменят пастора, назначихме им моя стажант. След 3 години броят им се увеличи от 110 на 150, а присъствието нарасна от 40 на 200. Става въпрос да се възвърне духът на общение в църквата.

Аз вярвам, че трябва да научим повече работи за молитвата. Когато Исус приключи работата Си с учениците Си, Той ги изпрати да проповядват, да помагат, да изцеляват – и учениците изпълниха това поръчение. След 2 години с Исус те Му зададоха въпроса: „Господи, научи ни да се молим!” Те не искаха от Него да ги научи как да изцелява прокажените. Един път Го попитаха: „Защо ние не можахме да го изгоним?” Но Исус им даде същия отговор, засягащ връзката с Бога.

Една сестра от Китай, един ден я изпращат с партийна задача в Хонконг, там намира Библия, започва да я изучава, кръщава се в евангелска църква, после прочита за съботата, пита в църквата защо не я спазват. Един ден при нея дошла непозната жена да си поръча дреха, тя била наша сестра от гр. Кантон. Започнала да споделя вярата си с нея. Била много предпазлива, защото имало доносници. По това време казала: „Каня те на нашите събрания – събираме се в едно семейство недалеч оттук всяка събота.” – „В събота?” = „Да, в Библията пише така.” 1983 г. Става адвентистка. Започва да се моли Бог да й даде възможност да среща хората и да им говори за Исус. И след известно време полицията получила информация, че тя събира хората. Три пъти я предупредили, четвъртия път я арестували. 2 години принудителен труд. Но след 4 месеца директорът на затвора й казва: „Ти можеш да си излезеш.” – „Но аз съм идвала само 4 месеца.” = „Не, трябва да си излезеш.” – „Не може така. Трябва отново да има присъда.” Причината била, че 200 души в затвора повярвали в евангелското благовестие. И сега имаме най-голямата местна църква в света – в Китай. Допреди ГК в Атланта мислех, че най-голямата местна църква в света е в Лома Линда – 9 000 членове. Събира 5 пъти повече пари от десятъците в Италианския съюз. Но сега тази в Китай е по-голяма. 1996 г., изградили църква с 8 000 места. Сега тя има 26 000 членове. Само тази сестра е довела в църквата повече от 5 000 човека. Само чрез молитвено служение. Преди 3 години имахме в Китай 600 000 членове. ЦАСД в Китай е известна като църквата на молитвата, защото тази сестра е станала образец за свещеническа молитва. Моли се дотогава, докато определените хора не приемат евангелието. Тя е дамски шивач, идват с поръчка, прави проба, но тайно се моли в сърцето си, докато прави проби. Има няколко проби, за някои хора урежда 8-9-10-11 проби, назначава проба, докато не усети, че тази жена е отворена за благовестието. Трябва да се научим да се молим.

В църквата в Бергамо всяка събота-сутрин всяка съботно-училищна група се моли поне 10 минути. Примо Чивидини, кръстен преди 2 години, дошъл и видял на екрана имената на всички, за които се молят. Видял и своето име, изненадал се. В деня на кръщението си ми даде Библия, публично. Каза: „30 години продавах библии и жития на светци. Но сега чета Библията. Затова искам да ти подаря Библия.” Струва 70 Евро.

Някои питат какво правим в тези мисионски молитвени групи.

1Тим. – „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молитви, молби и прошения за всички човеци, за царе…, за да поминем добър и спокоен живот… Защото Той иска да се спасят всички човеци.” Ние не трябва да молим Бога само да ни научим да се молим, но и да научим нашите братя да се молят. Трябва практически да отделим време за молитва. Молитвата не се учи и преподава, трябва да го живеем.

Когато имаме молитвено събрание, трябва да попитаме има ли тема за молитва, проблем, за който да се помолим. И веднага виждам ръце: „Етърва ми е болна.” „Синът ми търси работа.” Пасторът на една църква извиквал всеки път двама души да излизат и да се помолят. Но след 3-4 съботи, откакто започна църковният ми мандат там, аз помолих ЦС да обсъдим това. Защото имаше болни хора в града – защо да не се помолим за всички болни в града? И за спасението на хората. Също за тези, които искаме да ги докосне Бог с евангелието. Разбира се, молете се за болните, но и за разпространението на Евангелието. Малките СУ-групи също имат задължението да се молят.
17,15 ч.

Ще завършим с практически неща. 3 думи: общение, служба, прогласяване. Ключови думи в адвентната история. Имали сме проблеми: първо с Дезмънд Форд; вторият с кн. „Бялата лъжа” от Уолтър Рий, създала много голям проблем с писанията на ЕУ; третият – финансова трудност в САЩ, защото братът, отговарял за финансите, е загубил много, по тази причина президентът Робърт Пирсън напуснал поста си. Църквата ни била 1,5 млн. Няколко списания излезли с твърдението, че с ЦАСД е свършено. Стартирала програма: „1000 дни на жътва”. „Жътва 90”, „Глобална мисия”, „Кажи на света”. Уилсън издигнал тези 3 думи: общение, служба, прогласяване. На ГК в Атланта тези 3 думи били написани: да достигнеш, да изкачиш, да достигнеш отвъд. Да достигнеш Бога, да достигнеш братята, да достигнеш хората с евангелието. Правите ли връзката между призванието на свещеника и достигането на хората?

4-те цели на СУ:другарство, достигане, библейско изучаване, мисия. Те са от 1887 г. Във вашите църкви изпълнявате ли ги? Членовете ви знаят ли ги? А практикуват ли ги? Достигане в хоризонтално измерение, достигане отвън. Или: вяра, общение, мисия в обществото, световна мисия.

Причината за растежа е прилагането на тези 4 цели в СУ.

• 
  Стоян Петков: Май месец кръстихме 3 души, питахме ги в ЦС за мотивите им, оказа се, че са дошли от СУ.
  

• 
  Апостол Стойков: В моята църква представихме пред хората предимствата, но срещнах опозиция, един приятел на истината каза, че няма да влезе в църквата, ако се разделяме на групи.
  

• 
  Боби: Няколко проблема. Първият, няма убеждение, че това работи, няма и мотивация. Вторият, не знаем как на практика да го направим. Църквите имат индивидуални особености, няма общ шаблон. Трябва да намерим практическо приложение на принципите. Третият, станало ни е вече отвратително, чуем ли за малки групи.
  

Библейският модел – Исус изгражда група от 12 души. Ако изучавате книги по психология, социология, ще откриете, че групата трябва да бъде не повече от 10.

Ясно, основната трудност е, че хората не чувстват нужда от промяна.

• 
  Христо Станев: Ние сме убедени, че трябва да има малки групи. Църквата е за 20 групи, но имаме 7-8 учители.
  

• 
  Витан: Има хора от църквата, които искат групи с дискусия, а шефът на СУ смята, че това ще бъде вредно за църквата. И в СУ обикновено се изнасят проповеди. И тъй като има много посетители, той е убеден, че върви много добре.
  

• 
  Стоян Петков: Някои гледат на СУ като на място за разглеждане на урока. Но целта не е да разгледаме всичко, а да се учим.
  

• 
  Димитър Димитров: Проблемът при нас е, че липсва приятелското отношение в СУ.
  

1. Мисия: 3-5 мин. – време за представяне на световната мисия, т.е. мотивиране и ангажиране. Добре е да имате брошурка с истории.

2. Другарство: 8-10 мин. Достигане между нас.

3. Библейско изучаване: 30-40 мин. Достигане на Бога.

4. Мисиониране: 10-20 мин. Достигане на външните.

Разбира се, за 8-10 минути не можем да създадем другарство, но тези минути са продължаващо напомняне за групово приятелство. Библейското изучаване не може да се ограничи до тези 30-40 мин., но това е време за мотивиране за лична връзка с Бога и изучаване на Библията.

• 
  Христо Станев: Друг проблем е, че много хора нямат пари за уроци и идват да слушат проповед на СУ.
  

Пробуждането се получава от лична връзка с Исус. Аз лично като пастор и учител по теология се нуждая лично от време за четене на Библията, време за размисъл. Не ми е достатъчно да правя екзегетическо проучване за личния си духовен живот, а да се храня с Божието слово. Исус казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате вечен живот.” Трябва да размишляваме върху Библията. Това е ключова дума за пробуждането. Това прави ученици. Лутер: „Когато имате Библията си в ръце и се учите от Божието слово, вие сте истински свещеници.” Св. Франциск от Асизи, 3 века преди Лутер, е написал: „Когато обикновеният вярващ се моли на Бога, той е свещеник на Бога.” И ние имаме нужда да имаме църкви от свещеници и трябва да направим всичко, което можем, за да представим свещеничеството на нашите членове.

Научих нещо, което разказвам на старейшините – да отделям време редовно да изучавам Библията заедно с тях. За мен това време е по-важно от лекциите в чужбина. Ако Исус е Господарят на мисията, Той познава всеки дом в България. Кои са хората Му в църквата? Които го търсят. Имам опитности с моята жена, които утре ще споделя с вас. Да се помолим.

14.06.2011 г., вторник, 8,30 ч.

Паоло Бенини: Молитвени размишления

(Пропуснах началото)

Спасението и проблемът с греха. Римляни.

1:21-3:11 – Павел обяснява специфичната доктрина за греха. Хамартиа – грях; а когато има конкретизиране на действието – хамартема(?). Грехът е нещо, което е в нас.

5:9-11,12 – това, което ни отличава от другите християни, не е съботата, свинското и т.н., а христологията.

Във втората част на посланието Павел акцентира върху доктрината за греха. „Искам да върша добро, но върша зло. Защо? Защото съм грешник. Раждам се с грешно естество. Работата не е да се вършат добри дела, но да се промени естеството ми.”

6 гл. – вратата за греха. Аз трябва да умра на кръста, за да се родя отново. Да участвам в новия живот чрез възкресението. Проблемът е как мога да умра? Мога ли да се убия? Или само кръщелната церемония ме превръща в умиращ човек? Предполагам, разбирате, че влизането в кръщелния басейн не ме превръща в нов човек. Какво е животът за

Гр. грегореско, глагола грегорео – искам. Искам от Бога пред публиката, моля – за нов живот.

Прочетете си сами 8 гл. Сега нямаме вече време. Ако някой е в Исус, той умира, превръща се в ново създание. Голямата нужда е да умрем за греховете си.

8-10 гл., с парентезата 9-11 гл. за евреите, Павел обяснява как мога да съм умиращ и възкръсващ човек. В 7 гл. Павел признава провала си – не мога да се справя. Но от 8 гл. посочва решението – аз съм в Христа и мога.

Тази сутрин се събудих в 5,40 ч. и си отделих време за молитва, размишление, изучаване на Божието слово. Евреи 10 – чудесно преживяване: сега нека влезем в Светая Светих. Да бъдем истински пробудени, да живеем с Христос.

Защо избрах тази тема? Защото е свързана със СУ. Нуждата да организираме СУ по един специфичен начин. Това не е въпрос на методология, общуване, мисиониране и т.н. Това е въпрос на нов живот.

Сега ще ви прочета един стих. Когато го прочетох за първи път, трябваше да се подпра. Върху него написах доклад от 22 страници за студентите в Рим. Задайте си въпроса: Кой е начинът за спасение? Какво трябва да направя? Библията казва: „Всеки, който вярва в Исус, е спасен.” Но… Подканвам ви да четете и да четете този текст. Ако желаете, мога да ви изпратя моя доклад върху него.

Римл. 10:9,10 – „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.”

Когато го прочетох за първи път, си казах: О, католиците са прави, че казват, че не е достатъчно само да повярваш, трябва и да се изповядаш. Ако беше само един текст в Библията, не можем да изградим доктрина върху него. Но има поне 15.

10:10 – „Защото със сърце вярва човек и се оправдава”

Със сърце упражняваме вяра, схващаме кръста, приемаме декларацията за праведност от Бога. Бог дава декларация в моя полза. „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат!” – това е една декларация в моя полза. Но:

„… и с уста прави изповед и се спасява.”

Спасението е чрез изповед. Толкова се уплаших, когато го прочетох, че бързо отидох на гръцкия вариант и го прочетох. Почти всички преводи, които имах (60), превеждат „изповед”. Затова отидох на гръцкия. Там е „хомологео” – изповед.

Евреи – „хвалебна жертва” Кой може да принася жертви в СЗ? Свещеникът. А сега? Ние, ние сме призовани да бъдем свещеници. Колко важна и страхотна е доктрината за свещенството.

Това не е жертва на агне, нито е като онзи човек, когото срещнах във Флоренция, без ръка, който прочел: „Ако ръката ти те съблазнява, отрежи я.” Той дошъл от Руанда, използвал мачете и я отрязал.

„… сиреч плод от устни, които изповядват Неговото име.”

Италианската лекарка Рита Монталчини през 1960 г. получава Нобеловата награда за медицина. Срещнах се с един човек от нейния екип, психолог, който се опита да ми обясни проучването, което извършва с Рита Монталчини. Каза ми: „Установяваме, че онова, което чуваме, остава в нас 30%, защото то е дошло от въздуха, влязло е в главата ми и ако нещо пречи на въздуха, онова, което е влязло, го приемам до 95%. Костите са като резонаторна кутия (на китара). Ние чуваме по-добре онова, което ние самите казваме, отколкото онова, което вие ни казвате.” Затова трябва самите ние да изповядваме Исус.

Вчера ми казахте, че църквите предпочитат да слушат. Но СУ, малката група е мястото, което подпомага изповедта на всички. И колкото по-малка е групата, толкова повече могат всички да участват и да изповядват колко скъпоценен е Исус, да изповядват своята нужда от Него. Защото, ако вярваме и изповядваме Исус, ние се спасяваме.

Ако работим, за да реализираме този вид изповед в църквите си, ние прославяме Бога. Ако проучим въпроса за прославянето на Бога, ще видим, че това простичко действие ще увеличи вярата ви, ще ви постави в по-тясна връзка с Исус.

Ефесяни – това ще ни позволи да преживеем кръщението със Святия Дух.

„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име…” – това не е молба, а прослава. В нашата църква и богослужение ние не правим това, а трябва да се научим. Защото изповедта навлиза във вътрешното ни разбиране. Преобразяваме се и тялото ни става храм на Бога.

Преди години един онколог от университета в Милано написал книга: „Можем да живеем с рак”. Той бил една жива опитност, защото починал на 88 г. с два вида рак. Изучавал рака в своето тяло – Луиджи Реста Спечани. Купих си книгата му, после я дадох на един човек, болен от рак, който почина, без да я прочете, а книгата се изгубих. Но си спомням най-важното: „Най-добрата превенция на рака е радостта.” Говори за хвалебно настроение. И мога да го обобщя: Най-доброто лекарство е прославянето на Бога.

Пр. 4:17? – „Веселото сърце е благотворно лекарство…”

Винаги прославяйте Бога. Нашите СУ-групи да се превърнат в групи за прослава. Психотерапията е възникнала на база ефекта от това. Истинската прослава на Бога изхожда от Неговата любов и величие. Тя е истинското лекарство. Нека изповядваме величието, красотата и славата на Бога. Нашата вест е:

Откр. 14:7 – „отдайте Нему слава”

Амин.
9,40 ч. СУЛС и мисията на църквата

Днес искам да ви покажа това, което искаме да обясним. Започвам с моя личен опит. За първи път чух за такъв проект 1993 г. – Калвин Смит го представи в Италия. Тогава ръководител на СУ в Италия беше Корадо Коци, също и на Младежкия отдел. Опита се, съюзът не го подкрепяше, аз се опитах, но не беше достатъчно. 1998 г. бях избран за ръководител на СУ, но успях да го реализирам само в църквата, в която бях пастор. Но пасторите не ме подкрепяха и нямаше успех. След 1 ½ г. ме преместиха в Сицилия и в някои църкви нещо се случи. Една църква имаше много добро и видимо нарастване. След това ме преместиха в Северна Италия и нещата се промениха. Вече имах опит и казах: „Ако СС не ме подкрепи 100%, няма да започна.” Имаше само 1 въздържал се при гласуването, останалите бяха „за”.

Започнах да обсъждам със старейшините. Поради моето теологично образование разбирам, че Библията представя идеята за група от старейшини. Отделих време за старейшините – те са лидерите на църквата. Някои не бяха съгласни. И вие трябва да работите с тях като с уникални хора. Представяйте нещата библейски. Благодаря на Бога, че в двете църкви, на които бях пастор, всички приеха. В Милано. След това говорих с ръководителите на СУЛС. После включихме и главния дякон. Гласувахме СУ-съвет с ръководителя на МО и главния дякон. В църквата в Бергамо ни бяха необходими 3 месеца изучаване. Отделяхме си време за молитва, защото промяната не е нещо просто. В западна Европа винаги е така. Отидох в Испания, говорих с Елиасип Санчес. Имаше църкви с групи от 4 и от 40 души. След това църквата.

Срещахме се веднъж седмично. Всеки път правех кратки посещения и обсъждахме принципите, които прилагам, за да може Святият Дух да изработи промяна и разбиране с тях. Армандо Миранда, вицепрезидент на ГК, дойде преди 3 месеца в църквата в Бергамо, за да види работата. Също и … Сованя, Томас Кориока (Австрийския съюз) ме покани с една група за 15 ч. в рамките на 3 дни да ги обуча. Те дойдоха в Бергамо, за да видят. Останаха 3 дни и ми казаха: „Сега вече видяхме това, което ти ни казваш.” Не е проста работа. По-лесно е да построиш нова сграда, отколкото да промениш вече построената. Но вие правите хубаво нещо – започвате с пасторите. И мисля, че като пастори сте убедени. Но много старейшини и църковни членове са убедени, че СУ трябва да бъде теологична лекция. Църквата в Сесто има една сестра и няколко църковни членове, които си излизат редовно. Интерамериканската дивизия е най-голямата и най-бързорастящата в света. Когато обясних там принципа за 20 минути, президентът удари с ръка по масата: „Опитвах се да направя това!” Трябва да бъдете търпеливи, трябва да можете да спрете, когато трябва. Църквата в Сесто се съпротивляваше. Чаках кога някой от ЦС ще ме подкрепи. Накрая един съветник каза: „Трябва да направим това, защото дава добри резултати.” Отдъхнах си – най-после някой да ме подкрепи.

В църквата в Бергамо започнахме да се молим третата събота на януари 2007 г. със списък от имена. Една жена дойде при мен: „Аз съм Соня. Искате ли да разберете защо съм тук? Ако искате, кажете ми. Мога ли да се храня тук с вас? Добре. Миналата седмица бях в автобуса и се молех, хваната за дръжката отгоре. Преди 1 година дойдох от Венесуела, родителите ми са йеховисти, търсех тук, но няма. Молех се: „Боже, искам да отида в твоята църква.” Возех се в автобуса и се молех. Един висок мъж застана зад мен, потупа ме и ми каза: „Ти се молиш.” = „Да, моля се.” – „Ако търсиш Божията истина, трябва да потърсиш адвентистите от седмия ден.” Продължих да се моля и след няколко секунди осъзнах, че бях питала Бога точно за това.” Соня била в онзи блок, в който наша сестра била записала всички от блока за молитва. Соня беше много подозрителна, но след 1 година се кръсти. 6 месеца групата от СУ се молеше за нея. Но това е църква, която все още отказва принципа.

Какво да направя? Какво вие бихте направили? Нищо, трябва да изчакаме. Но през онази събота нещо започна да се случва. И вече 4 години църквата расте.

Църквата от Леко предприеха стъпката да изучават Божието слово. Осъзнах, че това е добър начин, който да следвам.

• 
  Боби: Всяка църква е страшно индивидуална.
  

Демонстрация на СУ-урок.

Първо, време за приветствие. Една дама се сприятели с жена ми, една вечер я заварих вкъщи, жена ми ни запозна и се сприятелихме. Тя пък ни запозна със съпруга си, който се оказа един от най-добрите преподаватели в Римския университет. Католическата църква имаше юбилей, а ние благодарение на този човек организирахме паралелно честване. Той помоли жена ми да преведе доклад от Сорбоната на италиански. Проучване на хотелите, защо някои имат добри приходи от дейности, а други не. Един от изводите бил, че приходите се увеличавали там, където имало добре организирана служба за приветстване на гостите. Ето пример:

Митко още го няма, днес закъснява. Най-сетне пристига. Поглеждам си часовника, изводът ми е, че Митко е закъснял. Влиза, ставам и сърдечно го приветствам, прегръщам го. Митко се чувства добре сред нас.

Как сте? Седмицата добре ли мина? Целта е да разкажат.

Обаче, внимавайте, това наистина се е случило. Една сестра, Асунта, имала проблеми, седеше и плачеше. Една сестра я прегърна. След малко тя започна да говори, разказа проблема си – нейният 19-годишен син имал проблеми с наркотиците, полицията го арестувала. Отделих време за съчувствие на тази сестра. Но отляво една сестра непрекъснато си посочваше часовника. Не й обръщах внимание. После започна да говори: „Брат Бенини, СУ!” Отговорих й: „Сега сестра Асунта е най-важна.” Тя спря. След 1 година Асунта стана старейшина. Защото почувства, че я ценим, че е важна.

А, брат Евгени го няма. Ти знаеш ли нещо за него? И миналата събота го нямаше. Ти ще му се обадиш ли? Така групата се превръща в дяконска група. Следващата събота той ми докладва дали е посетил Евгени. Така цялата църква се запознава с брата. Трябва да ви кажа да се опознаете един с друг, но това не е толкова ефективно. Трябва да се потърсим и посетим. Следващата църква цялата група заедно отиваме при Евгени. Организираме това. И се случва нещо удивително. В църквата в Бергамо имаше един брат. Баща му ме помоли: „Моля те, посети Андреа.” Пасторското посещение е по-добро. Обаче Андреа не дойде. Организираме посещение – не само пасторът, старейшините, дяконите. Групата е дяконска група. Отиваме събота-следобед. Приготвили сме нещо за децата и жена му. Андреа е главен мениджър на бензиностанции Шел, а жена му е ръководител на група в социалните служби. Казах на старейшината: „Следващата събота имаме господна вечеря. Занеси на Андреа и семейството му нещо от общия обяд на църквата.” Следващата събота видях Андреа в църквата в 9,15 ч. Започна да идва редовно. За съжаление, баща му почина. Той ме помоли да няма ангажименти в църквата. Но изнася библейски часове, има малка група вкъщи, жена му води детска група. Отново започна да си дава десятъка. Има заплата 8000 евро на месец. Не заради десятъка, но и това влиза.

• 
  Свилен: Защо Интерамериканската дивизия расте най-бързо, след като няма това мнение по този въпрос?
  

• 
  Свилен: Добре е с това въведение, но кога все пак трябва да започне СУ? Може ли накрая да се помолим?
  

В нашата статистика причината, поради която хората напускат църквата, е една и съща в целя свят – не поради доктринални проблеми, а поради липса на любов, на общение, на приветствие. Бъдете уверени, че това е истината. Какво правят маймуните, когато някоя е ядосана? Конрад Лоренц е направил проучване, пише статия, страхотен учен. Когато някоя маймуна не е в стадото, ядосана, гладна, другите идват близо до нея и я галят. Така постъпва определен вид маймуни. Но нима Исус не каза да обичаме враговете си? „Любовта изпълнява закона.” Ако законът се изпълнява в любовта, какво по-добро място за това от СУ? Ако хората дойдат, за да се покланят на Бога, ако са обичани, ако почувстват топлата любов, те пак ще дойдат.

Искам да те поканя у дома. Има ли някой, който не яде месо? Добре, ще приготвим храната хубаво. И ставаме семейна група. В някои църкви в северна Италия 50-60-70% от членовете се включват в такива посещения в събота. Един брат споделя в мисионските минути в събота колко е хубаво така, и други чуват и се включват. Братската любов не е: „О, братко, колко те обичам!” И да го потупаш по рамото. Любовта е това.

• 
  Емо Гроздев: Лидерството на СУ-група? Колко време може да остане, ако се справя?
  

Мисля, че средно 1 година е лидерството. В Бергамо променяме лидерите всяка година. Година, година и половина.

• 
  Витан: На какъв принцип се сменя съставът на групата?
  

• 
  Пепи Кузев: Какво да правим с „образите” в дадена група, които я тормозят? Например, говорим за състоянието на мъртвите, а той все обръща към оправдание чрез вяра.
  

Как да действат дяконите? Преди време ви казах, че съветът трябва да се състои от секретаря на СУ, старейшината и главният дякон. Но осъзнахме, че не е толкова просто дяконът оттук да види дали там присъства член на онази група. Затова решихме дяконът да отговаря за членове от същата група. В малка църква лесно се забелязва дали Евгени отсъства. Но в Сесто не е лесно. Ако дяконският отдел работи чрез малките групи, вие подпомагате работата на дяконите.