ТРЕТА БАЗИСНА ПЕРИНАТАЛНА МАТРИЦА (БПМ III): БРОДЕНЕТО МЕЖДУ СМЪРТТА И ПРЕРАЖДАНЕТО

Много важни аспекти на тази сложна емпирична мат­рица могат да бъдат разбрани от нейната асоциираност с втория клиничен стадий на раждането. На този стадий кон­тракциите продължават, но за разлика от предишния, ший­ката сега се е разширила и позволява постепенното про­мъкване на плода през родилния канал. Това предполага огромна борба за оцеляване, смазващ механичен натиск и често висока степен на аноксия и суфокация

Вече споменах, че по чисто анатомични причини всяка контракция ограничава достъпа на кръв до плода. На този стадий може да възникнат допълнителни усложнения - да се редуцира кръвообращението и да се стигне до задушава­не. При разтварянето на таза пъпната връв може да бъде притисната под главата или да се усуче около врата. Ако по принцип е къса или се скъси, усуквайки се около някоя част на тялото, тя може да закачи плацентата и да я откъсне от стената на матката. Това ще прекъсне връзката с майчи­ния организъм и по този начин ще причини опасна степен на суфокация. Когато раждането наближи кулминацията си, плодът влиза в директен контакт с най-различен биологи­чен материал, който освен утробните води включва кръв, слуз, урина и дори изпражнения.

От феноменологична гледна точка, БПМ III е изключи­телно богат и сложен емпиричен модел. В регресивната те­рапия той приема формата на мъчително бродене между смъртта и прераждането. Наред с напълно реалистичното преживяване на отделните етапи на болезненото промък­ване през родилния канал, БПМ III включва най-различни архетипни и други феномени, появяващи се в типични тематични клъстъри и секвенции. По-съществените от тях са титаничните усилия, садомазохистичните преживявания силната сексуална възбуда, демоничните епизоди, скатоло­гичните проблеми и срещата с огъня. Всички тези аспекти отново изразяват дълбока емпирична логика и основател­но могат да бъдат свързани с конкретни анатомични, фи­зиологични и емоционални особености на съответния ста­дий от раждането.

Има и един по-умерен вариант на титаничността - учас­тието в някакво опасно приключение, примерно, лов на ди­ви животни или физически сблъсък с тях, гладиаторски бит­ки, научни експедиции или завладяването на нови земи. Съ­ответните архетипни и митологични теми са свързани със Страшния съд, Чистилището, чутовните подвизи на митич­ни герои или сблъсъци с космически мащаби - битката меж­ду силите на Светлината и Мрака или тази между боговете и титаните.

Колкото до сексуалния компонент, в случая емпирич­ната логика е не така очевидна. Едно от възможните обяс­нения е, че човешкият организъм разполага с вграден меха­низъм, който транслира нечовешкото страдание и особено задушаването в някаква странна сексуална възбуда, стига­ща до екстаз. Примери за това могат да бъдат намерени в историята на религиозните секти и в житията на някои мъ­ченици, в материала от концентрационните лагери и фай­ловете на Амнести Интернешънъл, както и в документира­ните наблюдения на хора, умрели на бесилката.

За преживяванията от тази категория е характерна из­ключителната интензивност на сексуалната възбуда, ней­ната механичност и липса на селективност, както и пор­нографското й или девиантно естество, фактът, че на това ниво на психиката сексуалността е неизменно свързана със смъртта, опасността, угнетението, саморазрушителните им­пулси, физическата болка, наред с биологичен материал от рода на кръв, слуз, изпражнения или урина образува естест­вена база за развитието на най-важните типове сексуални смущения, отклонения, вариации и перверзии. Връзката между сексуалния оргазъм и този на раждането позволява добавянето на един по-дълбок и свръхрелевантен перина­тален пласт към динамичните интерпретации на фройдис­тката психоанализа, в която биографичното и сексуалното се застъпени доста повърхностно. Импликациите на тези взаимоотношения за разбирането на различните форми на сексуалната патология са обсъдени подробно в моята кни­га Отвъд мозъка. . (Grof 1985).

Демоничният елемент на този стадий може да създаде доста проблеми на емпирика, както и на самия терапевт по­ради непривичния характер на материала и по същата при­чина обикновено го пренебрегват Най-често срещаните те­ми в този контекст са сцените с вещерски шабаш (Валпурги­евата нощ), сатанински оргии и черни меси, както и изкуше­ния от зли сили. Общият знаменател, свързващ въпросния

a

b

c

d

фигура 2а-d. Серия рисунки, представящи развитието на пе­ринаталния процес в холотропна терапия. Субектът е идентифи­циал емоционалните и психосоматичните усещания, които е из­питал в по-остра форма по време на холотропните сеанси, като елементи, заложени в основата на онова, което ежедневно чувст­ва и усеща, и явяващи се причина за изкривяването на собствения му телесен образ

e

f

g

клиничен стадий със сатанинския ритуал, е специфичната емпирична амалгама от смърт, девиантна сексуалност, страх, агресия, скатология и извратен духовен импулс.

Религиозната и митологична символика на тази мат­рица е съсредоточена главно върху теми, включващи жерт­воприношения и самопожертвания или съчетаващи духов­ните търсения със сексуалността. Доста чести са сцените с кървави ритуали от предколумбовата епоха, разпването на Христа или идентификация с него, емпирична връзка с бо­жества, символизиращи смъртта и прераждането - Озирис, Дионис, Атис, Адонис. Персефона, Орфей. Вотан или Бал­дер, както и секвенции, включващи почитането на вдъхва­щи ужас богини като Кали, Коатликуе, Лилит или Рангда. Сексуалните мотиви са представени със сцени с фалически ритуали, храмова проституция, обреди за плодовитост, ри­туално изнасилване или племенни церемонии, включващи ритмични чувствени танци. Един класически символ на пре­минаването от БПМ III към БПМ IV е легендарната птица феникс, която умира в пламъците и възкръсва от пепелта.

Този емпиричен модел има някои важни особености, които го отличават от гореописаната ,,безизходна” консте­лация. Тук ситуацията не изглежда безнадеждна и субектът не е безпомощен. Той участва активно, воден от чувството, че страданието му има определен смисъл и цел. Ако си пос­лужим с религиозна символика, ситуацията клони повече към чистилището, отколкото към ада.

Тоест участниците не се ограничават с ролята на без­помощни жертви. Те са наблюдатели и могат едновремен­но да се отъждествят с агресора и жертвата, и то до такава степен, че да им е трудно да разграничат двете роли. Освен това, „безизходната” ситуация се изразява в непоносимо страдание, докато преходът от смърт към прераждане пред­ставлява границата между агонията и екстаза, както и сме­сица от двете. Може би най-уместно е да се определи този тип преживяване като Дионисов или вулканичен екстаз - за разлика от Аполоновия или океански екстаз на сливането със вселената, свързан с първата перинатална матрица.

Специфичните емпирични особености на БПМ III я свързват с СОЕХ-системи, включващи спомени за интен­зивни сетивни и сексуални преживявания, но в опасен и рисков контекст - например, парашутизъм, автомобилни състезания, вълнуващи, но опасни приключения, кеч, бокс, борба, битки, завладяване на нови земи, публични домове, изнасилвания или сексуални оргии, увеселителни паркове с виенски колела и пр. Една особена група спомени, свърза­ни с БПМ III, включва пряк контакт с биологичен матери­ал от рода на нощно напикаване, изцапване, проблеми с ползването на тоалетната, досег с кръв (?), особено ако ем­пирикът е виждал осакатени или разлагащи се трупове по време на война или при някакви злополуки. Спомените за по­жари по-скоро са свързани с прехода от БПМ III към БПМ IV.

По отношение на ерогенните зони (по Фройд), третата матрица е свързана с физиологични дейности, водещи до внезапно облекчение и релаксация след продължителен пе­риод на напрежение. На орално ниво това е дъвченето и поглъщането на храната, както и обратното - повръщането; на анално и уретрално - процесът на дефекация и ури­ниране; на генитално - сексуалният оргазъм и усещанията на родилката на втория стадий от раждането.

Тук ще използвам описанието на един мой сеанс с ви­сока доза ЛСД (300 микрограма), за да илюстрирам фено­менологията на БПМ III, която доминира през първите ча­сове на това преживяване. Продължението и анализът на целия сеанс са дадени в раздела за четвъртата матрица.

Сеансът започна с невероятен подем на инстинктивните сили. Вълни от оргиастични сексуални чувства се редуваха или съчетаваха е изблици на силна агресия. Чувствах се като в сто­манена преса, която всеки миг ще ме размаже, но в същото време бях омаян и хипнотизиран от този неудържим прилив на жизнена енергия. Изведнъж полезрението ми се озари от пре­ливащи се червени цветове, които вдъхваха страхопочитание и благоговеен ужас. Нещо ми подсказа, че те символизират мис­тичната власт на кръвта, свързваща по някакъв необясним на­чин хората от различни хилядолетия. Долавях и метафизични­те измерения на всевъзможни жестокости — мъчения, изнасил­вания, убийства, но и тайнството на менструалния цикъл, раж­дането и смъртта, кръвната връзка е предците, свещеният брат­ски съюз, истинското приятелство и лоялността.

Основното, което се криеше зад всичко това, явно бе една дълбинна идентификация с детето, мъчещо се да се измъкне от притискащия го родилен канал. Бях в досег с онази чудата сила, която свързва майката и детето в живота и смъртта. Инстинк­тивно усещах - под лъжичката - и симбиотичните, и обединя­ващи аспекти на тази връзка, но си давах сметка и за нейните ограничения, както и за суфокацията, която можеше да осуети евентуалната раздяла и автономност. По-специално се откроя­ваше странната спойка на утробната връзка между бабата, май­ката и дъщерята - една непроницаема мистерия, от която мъ­жете са изключени.

На този фон започнах да се отъждествявам с цели човешки маси, обединени от някоя висша кауза - революционери и пат­риоти от всички епохи, борещи срещу всякаква форма на под­тисничество или преследващи друга колективна цел. В един момент се отъждествих с Ленин и ми се стори, че разбирам съвсем ясно непоколебимия стремеж да освободи народните маси от подтисничеството, който той би трябвало да е изпит­вал, както и революционния му плам. Fraternite! Egalite! Liberte! През съзнанието ми стремително преминаваха образи от Френската революция - отварянето на вратите на Бастилията, следвани от спомени за сходни сцени от Фиделио на Бетовен. Бях трогнат до сълзи и напълно се отъждествявах с борците за свобода от всички страни и епохи.

Когато навлязох във втората част на сеанса, акцентът се измести от смъртта върху секса и насилието. Натуралистични сцени с изнасилвания, садомазохистични практики от всяка­къв вид, вулгарни порно-представления, публични домове, прос­титутки и сводници атакуваха сетивата ми с изключителна мощ. Очевидно се отъждествявах с всичките тези хора, ангажирани в най-невероятни и разнообразни роли и същевременно бях са­мо наблюдател. И тогава тези живописни видения - отчасти фигуративни, отчасти изтъкани от сложни арабески - създадо­ха една неустоимо прелъстителна атмосфера, навяваща асоци­ации с ориенталски хареми, Шехерезада, приказките от Хиля­да и една нощ... Постепенно в това свръхчувствено преживява­не се вмеси и някакъв силен спиритуален елемент. Струваше ми се, че участвам в стотици сцени, показващи африкански племенни церемонии, храмовата проституция във Вавилон, нез­найни древни обреди за плодородие, както и ритуални оргии, включващи групов секс, които най-вероятно ставаха някъде в Нова Гвинея или Австралия.

Сякаш изневиделица настъпи пълна промяна. Усетих, че съм попаднал в нещо неописуемо отвратително, затъвах в ня­каква архетипна помийна яма, символизираща биологичните отпадъци от всички епохи. Зловонието проникваше във всяка фибра на тялото ми; устата ми бе пълна с екскременти, които буквално ме задушаваха В преживяването ми се заредиха сце­ни със сложните лабиринти на канализационни системи от цял свят. Имах чувството, че опознавам директно биологичните отпадъци на всяка метрополия, клоака и помийна яма по све­та. Това бе една потресаваща среща с най-лошото, което мо­жех да свържа с биологията - изпражнения, трупове, гноища, струпеи, гниене, разложение.

Докато край мен се вихреше целият този естетически кош­мар, в съзнанието ми проблесна и следната любопитна мисъл: всъщност, това, което изпитвах, бе типичната реакция на въз­растен човек. Едно дете или куче биха реагирали съвсем ина­че. А и за толкова много форми на живот - примерно, бакте­рии, червеи, ларви, това би било най-подходящата среда за раз­витие. Постарах се да се настроя на тази вълна и да погледна на нещата от такъв ъгъл. Така постепенно не само че приех ситуа­цията, но изпитах дори някаква необяснима наслада.

ЧЕТВЪРТА БАЗИСНА ПЕРИНАТАЛНА МАТРИЦА (БПМ IV)· ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА СМЪРТТА И ПРЕРАЖДАНЕТО

Тази матрица е свързана с третия клиничен стадий на освобождаването от бременността - действителното раж­дане на детето. Тук дългият и мъчителен процес стига своя край. След промъкването през родилния канал, съпроводе­но от изключително силна тревожност, болка, натиск и сек­суално напрежение внезапно настъпва облекчение и успо­коение. Детето се е родило и след дългия мрак най-сетне вижда ярката светлина на деня (или по-скоро изкуственото осветление на родилното отделение). С прерязването на пъп­ната връв физическата раздяла с организма на майката ве­че е факт. Сега обаче му предстоят няколко важни физиоло­гични промени, за да може организмът да започне своето самостоятелно анатомично съществуване, т. е. да си наба­вя сам необходимия кислород, да поглъща храната си и да изхвърля преработените продукти.

Както и при другите матрици, специфичните аспекти на този стадий могат да бъдат преизживени като конкрет­ни спомени за чисто физиологични явления, но и за някои акушеро-гинекологични интервенции, свързани с него. До­ри хора, незапознати с обстоятелствата около раждането си, могат чрез такива преживявания да идентифицират точ­но и с най-големи подробности първоначалната си поза, механизма на самото раждане, вида на използваната анес­тезия, естеството на инструменталната или мануална ин­тервенция, както и спецификата на постнаталните грижи.

Символичното съответствие на въпросния финален ста­дий е преживяването на смъртта и прераждането. В слу­чая се наблюдава следният парадокс: точно когато е само на крачка от избавлението си, субектът има усещането, че ще бъде сполетян от някаква огромна катастрофа, което чес­то го кара да се бори отчаяно и упорито за спирането на процеса. Ако това наистина се случи, преходът от БПМ III към БПМ IV се изразява в усещането за тотална анихила­ция на всички възможни нива - физическо изтощение, емо­ционален срив, интелектуална и философска покруса, пъл­на морална разруха и абсолютно падение („прокълнаване” ) с трансцедентални измерения. Явно това усещане за смъртта на егото предполага светкавично и безмилостно унищожение на всички досегашни ориентири в живота на личността. Смъртта и прераждането на егото обаче не е еднократно преживяване. При едно систематично дълбинно самонаблюдение несъзнаваното представя многократно то­зи процес - просто акцентът всеки път е различен, а мащаби­те постепенно се разрастват до окончателното приключване.

Под влияние на фройдистката психоанализа понятие­то его се свързва със способността да преценяваш реалност­та и да функционираш адекватно в ежедневния живот. Все­ки, който споделя този ограничен възглед, би приел с ужас перспективата за смърт на егото. Общо взето, ако в този процес нещо „умира”, то това е само параноидната нагласа към света, отразяваща отрицателния опит на субекта по време на раждането и след това. Тя включва усещането за обща неадекватност, очакването на всевъзможни опаснос­ти, което го кара да бъде постоянно нащрек и да се стреми да се доказва пред себе си и околните, както и ред други елементи със също толкова проблематична стойност.

Преживяна в пълен и завършен вид, смъртта на егото неизменно слага край на философската идентификация с онова, което Алън Уотс нарича егото в кожената торба. Когато преживяването е цялостно, ефектът му се изразява не само в повишената способност да изпитваш радост от живота, но и в по-добро функциониране в околния свят. Чув­ството за тотална анихилация и „стигане до космическото дъно”, характерно за смъртта на егото, моментално се за­меня с ослепително бяла или златиста светлина със свръх­естествен блясък и красота, която може да се асоциира с изумителни образи на архетипни божества, цветовете на дъ­гата, сложните шарки по пауновите пера или праистори­чески пейзажи. Субектът изпитва дълбокото чувство за ду­ховно освобождение, изкупление и спасение. Типично за те­зи случаи е, че се чувства избавен от тревожността, депре­сията и вината, пречистен и необременен, което пък е свър­зано с прилив на позитивни емоции - към себе си, околни­те и живота като цяло. Светът изглежда прекрасно и сигур­но място и жаждата за живот значително нараства.

а. Етерният демон: Рисунката е направена, след като субектът е идентифицирал непреодолимото, необяснимо усещане за гадене, ужас и пронизващ леден студ с анестезията, използвана при него­вото раждане.

б, в. Бременната крепост и Отварянето на крепостта: рисунките изобразяват съответно „затаеното очакване в крепостта” (огънят в прозорците) - моментът на анестезията и „разцепването на кре­постта” под струящата οι горе светлина - цезаровото сечение.

д. Реваншът над жре­ца Повторното пре­живяване и освобож­даване от убийстве­ния гняв, предизви­кан от „грубите об­носки” при раждане­то се смесва с жела­нието за реванш над жреца. Преживяване­то на тази динамична, активна роля се оказ­ва начина за субекта да се избави от чувството, че и в двата случая е бил принесен в жертва и е бил абсолютно безпомощен.

е. Сливането с жреца. Когато и виктимизацията, и агресията са освободени, остава силното чув­ство на обич към акушер-гинеко­лога/жрец. След като субектът се е изправил пред собствените си страхове, свързани със сексуал­ните табута и темата за „прехвър­лянето”, идва ред и на любовта, водеща до усещането за сливане, водеща до епизоди с клетъчно, га­лакгично и космическо съзнание

ж. Попадане в Огненото кълб. Споменът за раждане с цезаро­во сечение парадоксално съче­тава издигането към светлина­та с пропадане в огъня - субек­тът за първи път усеща пълна­та тежест на собственото си тя­ло и нервната му система е сил­но възбудена. В един по-неуло­вим план този образ се свързва с обратния преход през същия тунел, преживян като „разми­наване със смъртта”. В единия случай съзнанието се облича в плът, в другия я напуска.

з. Огънят Раждането с Цезаро­во сечение като едно екстатич­но/ужасяващо изригване през червения отвор към светлината. Усеща се като умиране, тъй ка­то всичко привично, което те е заобикаляло, сякаш внезапно е било изтръгнато.

Трябва да се подчертае обаче, че горното описание ва­жи само за ситуации с нормално и леко раждане. Ако е било продължително, изтощително и с усложнения, което пък е наложило използването на форцепс, обща упойка и други интервенции, то това би могло да предизвика специфични емпирични отклонения и абнормалности във феноменоло­гията на въпросната матрица.

Специфичната архетипна символика на смъртта и пре­раждането може да се извлече от най-различни сфери на колективното несъзнавано, тъй като всяка по-голяма кул­тура разполага с подходящите за целта митологични фор­ми. Затова смъртта на егото би могла да се свърже с дест­руктивни божества от типа на Шива, Уицлипоцли, Молох, Кали, Коатликуе или да се стигне до пълна идентификация с Христос, Озирис, Адонис, Дионис и други сходни персона­жи. Божествената епифания може да се изрази в напълно абстрактния образ на Бога като сияен източник на светли­на, както и чрез повече или по-малко персонофицирани не­гови репрезентации от различни религии. Обичайно явле­ние също така е срещата или сливането с Великата Майка в лицето на Дева Мария, Изида, Лакшми, Парвати, Хера или Кибела.

Съответните биографични констелации са съставени от спомени за лични успехи, щастливо избавление от опасни ситуации, приключване на войни или революции, оцелява­не от катастрофа или оздравяване от сериозно заболяване. По отношение на ерогенните зони (по Фройд), БПМ IV се асоциира на всички нива на либидонозното развитие с удов­летворението, което настъпва след физиологичните дейности, разтоварващи някакво неприятното напрежение - утолява­нето на глада с поглъщане на храната, облекчението, свър­зано с повръщане, дефекация, уриниране, сексуален орга­зъм, както и освобождаване от бременност.

Следва продължението на моя сеанс с ЛСД, началото на който бе описано в раздела за БПМ III. Тук акцентът пада върху прехода от БПМ III към БПМ IV и най-вече вър­ху специфичните емпирични елементи, свързани с четвър­тата матрица.

Бях доста доволен от себе си, тъй като се справих с възло­жената трудна задача да приема този аспект от биологичната си природа, от който нашата култура най-много се отвращава. Уви, най-лошото тепърва предстоеше. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, изгубих всякаква връзка с реалността, сякаш бяха дръп­нали някакъв въображаем килим под краката ми. Всичко рух­на - имах чувството, че целият ми свят се разпада на късове. Сякаш бе срязан един чудовищен метафизичен абсцес в моето съществуване; спука се огромният мехур на нелепите ми само­заблуди и цялата лъжа за моя живот излезе наяве.

Всичко, в което бях вярвал, всичко, което бях направил или към което се бях стремял, всичко, което бе осмисляло досега моя живот, изведнъж зазвуча безкрайно фалшиво. Това бяха са­мо жалки и излишни напъни да прикрия безпощадната реалност на битието. Сякаш някой бе духнал коронката на глухарче, за да зейне ужасяващата бездна на неопровержимата истина - безс­мисленият хаос на екзистенциалната Пустота. Изпълнен с нео­писуем ужас, съзрях гигантската фигура на едно божество, кое­то заплашително се извисяваше над мен. Някак инстинктивно разбрах, че това е индуисткият бог Шива в неговия деструктивен аспект. Усетих как огромната му пета се стоварва с грохот вър­ху мен и ме смачка, раздробяваме на късчета и размазва нався­къде по онова, което трябва да е било дъното на космоса.

В следващия миг съзрях ужасяващата гигантска фигура на черна богиня, в която разпознах индийската Кали. Върху лице­то ми се стовари удара на някаква съкрушителна сила, идваща от зейналата й вагина, сякаш пълна с менструална кръв или отблъскваща плацента. Разбрах, че единственото, което мо­жех да направя, бе да се подчиня безпрекословно на силите на живота и на женското начало, олицетворявано от богинята. Нямах друг избор, освен да целуна и оближа нейната вулва в знак на покорство и самоунижение. В този миг, който ознаме­нуваше пълния крах на всяко чувство за мъжко превъзходство, което някога бях изпитал, аз си припомних мига на собствено­то си биологично раждане. Главата ми се измъкваше от родил­ния канал, като устата ми докосваше кървящото влагалище на майка ми.

И тогава бях облян от божествена светлина със свръхес­тествен блясък и красота, чиито лъчи се пръскаха като фойер­верки, напомнящи шарки на пауново перо. От тази ослепител­на златиста светлина изплува фигурата на Великата Майка, из­глеждаща като олицетворение на любовта и закрилата от всички епохи. Тя протегна ръце към мен, обгърна ме и ме притисна към скута си. Слях се с това невероятно енергийно поле и се почувствах пречистен, изцелен и укрепнал. Нещо като амброзия - някаква архетипна смес от мед и мляко - се преля в мен в изобилни количества

После фигурата на богинята постепенно изчезна, погълна­та от още по-ярка светлина. Бе напълно абстрактна, но все пак притежаваше някакви персонални черти и излъчваше безкрай­на интелигентност. В този миг разбрах, че преживявам слива­нето и разтварянето във Вселенския Аз, или Брахма, за което бях чел в книгите за индийска философия. Това преживяване отшумя след около десетина минути, но не се вместваше в ни­каква представа за времето и ми се стори като вечността. При­ливът на целебната и подхранваща мощ и виденията на златис­тото сияние с пауновите шарки продължиха през цялата нощ. Много дни след това изпитвах чувството за пълно благополу­чие и удовлетворение. С годините споменът за това преживява­не се запази все така ярък и промени изцяло моята житейска философия.

Бих искал да приключа раздела за перинаталната ди­намика с описанието на сеанса с холотропно дишане на Ал­берт, клиничен психолог, който наскоро взе участие в един от нашите петдневни семинари. В началото на съвместна­та ни работа той се описа като човек с изразена индивиду­алност и работохолически житейски модел, който се стре­ми към трудните начинания и се наслаждава на предизви­кателствата и борбата. За него сеансът приключи с дълбо­кото усещане за освобождаване и релаксация. Докладът е добър пример за ефекта от едно подобно преживяване на раждането, чиято стихийна сила и смислова връзка с ежед­невния живот бе напълно достатъчна, за да убеди този ин­телигентен, скептичен и научно подготвен човек. Впрочем, докладът съдържа изненадващо точни детайли.

В началото се отъждествих с едно люспесто, подобно на ларва създание и се заех да изпълнявам съответните движения. Многократно се преобръщах ту на гръб, ту по корем Внезапно усетих по краката си многобройни докосвания, които ми се сториха дразнещи и притесняващи. Започнах да се боря с тях, в началото - съвсем слабо, но постепенно силата и упоритостта ми нарастваха. В един момент движенията ми бяха така интен­зивни, че явно се борех за живота си.

В един момент разбрах, че ме държат петима души, тъй като съм пречел на останалите участници в сеанса В съзнанието ми се бе наложила идеята, че не бива да се предавам, ако ще и целият свят да се съюзи срещу мен. Къде с хитрост, къде със сила и пронизителни крясъци аз се борех със собствената си безпомощност и многочислените си врагове.

Докато ме държаха, Стан постоянно ми повтаряше, че той и другите не са ми врагове, а само се опитват да ми помогнат. След известно време вече бях в състояние да идентифицирам тази борба като повторно изживяване на собственото си раж­дане. Трябва да кажа, че чувството за безпомощност изобщо не ме тласкаше към отчаяние, а към още по-яростна съпротива. Известен ми е подобен модел и от ежедневния живот.

Резките движения и пронизителните крясъци достигнаха своята кулминация, след което престанаха - вече се намирах във фаза на релаксация. На този етап реших, че не е нужно да лежа и мога да приседна. Когато Стан каза, че още е рано за това, внезапно ми хрумна следното „Аз съм преждевременно роден!” Легнах отново и се завих през глава, убеден, че мога да наваксам пропуснатото време в утробата. Беше прекрасно, чув­ствах се щастлив и сякаш нищо не бе в състояние да ме измък­не от моето убежище.

Изведнъж усетих силния мирис на прясно обработена ко­жа; подуших го отново, после пак и беше много, много приятно. Усещах извънредно силна релаксация - нещо непознато от ежедневния живот. Вече можех да се наслаждавам на своите видения. Този силен и наситен мирис на кожа бе най-забележи­телният момент в моето преживяване. Струваше ми се обаче абсолютно непонятен и не знаех как да го изтълкувам. По вре­ме на груповата дискусия, попитах Стан какво би могло да оз­начава това. Той ми каза, че кожата (или нейният мирис) явно не спада към символичните и архетипни аспекти на раждането и би трябвало да отразява някакви конкретни обстоятелства при моето раждане.

Същата вечер узнах, че майка ми била работела в магазин за кожени изделия и в деня, в който съм се родил, останала на работа до късно през нощта, шиейки на ръка кожени пантало­ни (Lederhosen), които държала в скута си. Тя не очаквала, че болките ще започнат и когато водите й изтекли, помислила, че има проблеми с пикочния си мехур. Но и ранното ми постна­тално съществуване също е било тясно свързано с мириса на прясно обработена кожа, тъй като скоро след раждането май­ка ми продължила да шие кожени панталони, този път – вкъщи.

Убеден съм, че съм изживял повторно своето раждане и че въпросният мирис на прясно обработена кожа така или ина­че е автентичен спомен.