Роля на полицията в борбата с престъпленията с дискриминационен мотив

13.Роля на полицията в борбата с престъпленията с дискриминационен мотив

Тихомир Троянов

1. 
   Общи положения
   

Възприемането на полицията като институция, предлагаща обществена услуга, предизвиква промяна в отношенията между държавата, полицията и обществото. При традиционния полицейски модел държавата има приоритет при определянето на задачите и качеството на полицейската дейност, докато според съвременното схващане водещата роля е възложена на гражданското общество.

Изискванията към организацията и дейността на полицията в демократичната държава са формулирани в редица международни актове, който са възприети като основа за развитието на съвременната българска полиция. Част от тях са Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Кодекс за поведение на длъжностните лица по поддържане на правовия ред и Декларация за полицията на Съвета на Европа от 1979 г., които са израз на стремежа да се създадат единни цели, принципи за организация и дейност на полицейските системи.

В годините на прехода полицейската дейност претърпя редица законови и организационни промени, насочени към създаване на ефективен модел, отчитащ стойностите и стандартите, на които трябва да отговарят правоохранителните органи. Полицията трябва да бъде гъвкава и адаптивна система, която да отговаря на обществените нагласи и очаквания. Основният акцент се поставя върху формите на въздействие върху средата, които да регулират обществените отношения в посока да отстраняват причините и условията за извършване на правонарушения.

Превенцията на престъпността като понятие включва всички предприемани качествени и количествени мерки, които целят да намалят или да допринесат за намаляване на престъпността и на чувството за несигурност у гражданите. Този резултат може да бъде постиган, както чрез пряко предотвратяване на криминалните деяния, така и с помощта на политики и действия, насочени към ограничаване на криминогенните фактори. Превенцията на престъпността съчетава действията на публичната власт, на органите на местното самоуправление, на частния сектор, на неправителствените организации, на академичните среди и на гражданството, широко подкрепяни от средствата за масова информация. В тази връзка разбирането, че борбата с престъпността трябва да се извършва предимно или само от структурите на МВР, е остаряло предвид необходимостта от интегриран и комплексен подход към мерките за превенция.

2. Превенция

Универсален подход за превенция не е открит, тъй като всеки вид престъпност се влияе от различен вид мерки за въздействие. Докато организираната престъпност нанася много по-големи щети на държавата и обществото като цяло, то отделният гражданин се интересува повече от превенция на конвенционалните престъпления, които оказват по-сериозен ефект върху правнозащитената му сфера.

Именно превенцията на обичайната престъпност има предимство в съвременните разбирания. Според тях целта е да се намали чувството за несигурност у гражданите. Престъпленията против равенството на гражданите конкретно, засягат освен правата на отделния гражданин, така и устоите на гражданското общество. Защитата на гражданина от различно третиране поради определен признак сочи за държавно осъзната политика на борба с всички форми на дискриминация. Нужният ефект може да се постигне със сътрудничеството между всички държавни институции, гражданските формирования и отделните граждани чрез целенасочена държавна и обществена политика, осъждаща дискриминационно поведение. Необходимо е мерките да се доближат максимално до всеки гражданин и да го ангажират лично в тяхното осъществяване.

Провеждането на Стратегията за работа на полицията в близост до обществото е обоснована от мотиви, които налагалт необходимостта от качествена промяна в приоритетите и формите на работа на полицията:

- очаквания на обществото за полицейска институция, осигуряваща обществен ред и сигурност в рамките на законовите си правомощия, ориентирана към гражданите и осъществяваща дейността си в интерес на цялото общество при пълно зачитане на правата и достойнството на хората;

- настъпили промени в структурата и ръста на престъпността, повишена неколкократно в първите години след демократичните промени;

- пренасочване на дейността на полицията към разкриване и разследване на извършените престъпления ;

- необходимост от промяна в отношенията между полицията и обществото.

Определена е мисията на полицията - да се стреми към установяване на открито, продуктивно и полезно партньорство с обществото, като изпълнява функциите си по осигуряване на обществен ред и сигурност в условията на прозрачност и отчетност и при зачитането на правата и достойнството на хората. Повишаването на общественото доверие и подкрепата на гражданите за полицията е предвидено като ключов елемент при установяване на партньорството.

При превенция на дискриминационни престъпления водеща или организационна роля има онази институция, в чийто прерогативи е конкретната дейност, която следва да се извърши.

Условно мерките за превенция може да разделим на три групи :

-първична превенция – намаляваща причините и условията за извършване на престъпления. Мерките основно трябва да бъдат от нормативно и организационно естество, като например предприемане на законодателни инициативи за актуализацията на нормативната уредба, свързана с проявите на дискриминация. В наказателната сфера е необходим комплексен подход, тъй като действащата уредба е фрагментарна и непълна. Тук водещи са Министерство на правосъдието и органите на съдебната власт. В организационен план всяко ведомство, институция или частна фирма трябва да прилагат политики на равностойно третиране на гражданите, независимо от различни признаци. Общите правила се намират в приложимото международно и вътрешното законодателство. Това е общата превенция, която създава средата, в която да се осъществяват отношенията между членовете на обществото. Тези мерки биха били неефективни без широкото им медийно отразяване, както и запознаване на обществеността с техните цели и задачи.

- вторична превенция – работа в семейната, работната или учебната среда на личности с дискриминационно поведение или пострадали от тях, както и лица, склонни към прояви на дискриминация и лица в риск. Водещи са държавни органи и институции със социални функции, както и неправителствени организации, осъществяващи дейности със социална насоченост.

- третична превенция – работа с извършителите на престъпления, включително програми в места за лишаване от свобода и детски педагогически стаи, разяснителна, подпомагаща и контролна дейност върху правонарушителите с цел мотивирането им към правомерно поведение в обществото. Основно задължени са затворническата администрация и МВР, но няма пречка да участват и организации от неправителствения сектор.

Публично-частният подход е водещ в създаването на структурите, осъществяващи и подпомагащи превенцията, като те задължително включват представители на правителството, местната власт и гражданското общество.

3. Противодействие на престъпността

Полицията има водеща роля в противодействието на най-тежките прояви на дискриминационно поведение, а именно престъпленията от общ характер с дискриминационен елемент. Тази роля произтича от законоустановените правомощия на органите на МВР да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления от общ характер.

Ефективното осъществяване на тези функции е невъзможно без съдействието на обществеността в лицето на отделните граждани и обществени структури. Сътрудничеството може да се осъществи в две насоки:

- същинско - подпомагане на органите на полицията при разследването на престъпления чрез сигнализиране за прояви на дискриминация / или пряка помощ при провеждане на разследването /като поемни лица, експертна помощ и др/.

- непряко - участие в дейности, свързани противодействие на престъпленията с дискриминационен мотив в съвместни образователни и разяснителни кампании, включващи обучение на полицейски служители, превенция сред застрашени общности и граждани, медийни изяви и други.

При същинското сътрудничество полицията е натоварена с водеща роля при взаимодействието с гражданите. Зая целите на изложението престъпленията с дискриминационен елемент можем условно да разделим на две основни групи:

- същински дискриминационни престъпления по Глава Трета от Особената част на НК.

- престъпления от други глави на Особената част на НК, извършени с дискриминационен мотив. Такъв тип престъпления са квалифицирани състави на телесната повреда и убийство, посегателството на имущество и други.

Независимо, че част от съставите са въведени в нашия НК още преди десетилетия, практиката по тях е сравнително оскъдна, с изключение на престъпленията против трудовите права, което сочи висока степен на латентност.

Латентна престъпност е криминологична категория за обозначаване на престъпността, която се явява разлика между обема на действително извършените и обема на регистрираните престъпления, спрямо които има социална реакция. Явната (известната) престъпност трябва да изчерпва обема на регистрираната престъпност, сведения за което дава полицейската статистика. У нас за определяне на латентна престъпност се използва различен подход – предоставянето й като сбор от престъпленията, които са останали неразкрити от органите на МВР, прокуратура, съд и ненамерили отражение в отчета на наказуемите деяния.

Факторите, влияещи върху латентната престъпност, можем да обобщим в няколко насоки :

- незаявяване на престъпленията (поради страх от отмъщение, недоверие в институциите, омаловажаване на деянието и други).

- неинформираност на пострадалите и свидетелите на престъплението - непознаване на характера на престъплението, непознаване на правната уредба, неинформираност на отговорните институции и други.

- некомпетентност и незаинтересованост на държавните институции - сравнително ниска информираност за явлението дискриминация, нечувствителност към него и непознаване на възможностите за реакция, особено при необходимост от разграничение от сродни явления (хулиганство), недостатъчно изследване на мотива, дори когато той е съставомерен.

Независимо от водещата роля на полицейските органи при същинското сътрудничество, ефективното изпълнение на правомощия на МВР е възможно само при широкото сътрудничество с гражданите и обществото.

При несъщинското сътрудничество водещи могат да бъдат както органите на МВР, така и други държавни институции, международни организации, неправителствените формирования и граждани. В годините на прехода МВР и правителствата са разработвали и реализирали редица програми за превенция на престъпността. Те са включвали редица мерки за подкрепа на рискови групи от населението, повишаване на уменията на служителите от полицията за оказване на помощ на пострадали, ангажиране на малолетни и непълнолетни в масови спортни и други мероприятия с цел отклоняване от противообществени прояви, създавани и поощрявани са нагласи в местните общности за проактивно поведение по опазване на обществения ред с цел повишаване на чувството за сигурност на гражданите и други. Тези мерки са осъществявани през големи периоди от време и са били насочени към превенция на престъпността като цяло, а не конкретно към превенция на престъпленията с дискриминационен елемент. Причините, поради които до момента не са изпълнявани програми за превенция на престъпленията с дискриминационен елемент, са свързани с липсата на адекватна статистика и малкия брой регистрирани престъпления от тази категория.

В България има добри практики на сътрудничество между полицията и неправителствените организация за защита на човешките права. Такъв пример е сътрудничеството на Областната дирекция на МВР-Разград и Центъра на НПО в Разград, насочено към укрепване на организационния капацитет на полицията и усвояване на активни техники за комуникация с гражданите и етническите малцинства.

Министерството на вътрешните работи със съдействието на други държавни органи, обществените организации и гражданите е предприело общи мерки за превенция и противодействие на престъпността, които са повлияли в частност и престъпленията с дискриминационен мотив. Мерките, които са предприети условно подразделям на няколко групи:

Министерство на вътрешните работи взема участие във всички законодателни инициативи, свързани с престъпленията с дискриминационен мотив, чрез съгласувателните процедури, които предхождат внасянето на законопроектите.

Министерството на вътрешните работи не разполага със специализирани структури, които да провеждат превенция и разследване на престъпления с дискриминационен мотив. След промените в НПК значително се разшири кръгът от служителите в МВР, които могат да извършват действия по разследване, и в рамките на година след влизане в сила на промените бе обелчено натоварването върху разследващите полицаи и бе увеличена ефективността на провежданите разследвания.

С оглед провеждането на ефективно, срочно и законосъобразно разследване разследващите органи работят в тясно взаимодействие с прокуратурата по всеки отделен случаи.

3. Технически - включват подходящо оборудване на полицейските органи за осъществяване на законовите правомощия.

4. Обучителни - включват различни форми за повишаване на капацитета на полицейските органи. Следва да се отбележат провеждените два обучителни семинара от Комисията за защита от дискриминация „Превенция и борба с дискриминацията чрез средствата на наказателното право”, насочени към повишаване чувствителността към престъпленията с дискриминационен мотив и начините за адекватна реакция на институциите и обществото. Укрепването на капацитета на полицейските органи чрез повишаване на квалификацията им е необходима основа за изработване и провеждане на задълбочена и комплексна политика за превенция и борба с престъпленията с дискриминационен мотив.

Министерството на вътрешните работи в рамките на професионалното обучение на служителите провежда ежегодни обучения, свързани работата с жертвите на престъпления, жертвите на домашно и сексуално насилие, работа с малцинствените групи и други.

През 2001 г. Съветът на ЕС прие Рамково решение за положението на пострадалите от престъпления в наказателния процес, а през 2004 г. Директива 2004/80/ЕО относно компенсацията на пострадали от престъпления. Държавите – членки в това число и България в преобладаващата им част вече са въвели разпоредбите на тези актове във вътрешното си право и са приели специални закони, съобразявайки се с националните традиции. През 2006 г. се стигна до приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления /ЗПФКПП/, в сила от 1 януари 2007 г. Със закона за пръв път у нас се установява правният институт на компенсацията, който представлява обезщетяване от държавата на пострадалите на деликтно основание. Компенсацията представлява финансова, психологическа и други форми на подпомагане на пострадалите от престъпления. В тази връзка МВР разви широка информационна дейност с участие на неправителствени организации за разясняване на гражданите на техните права произтичащи от ЗПФКПП. Във всяка една структура в МВР, която осъществява прием на граждани се поставиха информационни табла, съдържащи информация за правата на пострадалите, които им предоставя ЗПФКПП. Разпространиха се листовки и разяснителни материали с обща информация и контактите с Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления. Органите на Министерството на вътрешните работи на основание закона и заповед на министъра на вътрешните работи уведомяват с протокол пострадалите лица за възможностите за подкрепа, които им предоставя държавата.

Трябва да се отбележи, че използването на медиите и интернет пространството са все още недостатъчно използвани за популяризиране на мерките за превенция и общата информираност на обществото за работата на МВР. Необходимо допълнително развитие на интернет услугите предлагани от министерството с цел улесняване на достъпа на гражданите до правоохранителните органи.

6. Аналитични и корекционни - включват анализ и оценка на въздействието, както и набелязване на мерки за повишаване на ефективността.

Ежегодно МВР изготвя анализи за дейността си в които се включват състоянието на престъпността, установените причини и условия за извършването на престъпления, предприетите мерки за въздействия и постигнатите резултати, слабостите и пропуските в дейността на органите, както и пречките от нормативен, организационен и финансов характер. Въз основа на идентифицираните проблеми се извеждат приоритетните цели и задачи на МВР за следващия период и средствата и начините за тяхното постигане. За провеждане на адекватна политика в областта на сигурността МВР извършва и сериозна прогностична и мониторингова дейност на предприетите мерки за въздействие. Наблюдават се определени статистически показатели, отразяващи резултатите от дейността на полицейските органи срещу престъпността.

През 2012 г. Държавно-обществената консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността е натоварена с разработването и предлагането за приемането от Министерския съвет на програмен документ относно обезпечаване на сигурността на българските граждани с конкретни задачи, отговорници и срокове за изпълнение за всички институции от изпълнителната власт и органите на местното самоуправление. В тази стратегия могат да залегнат и отделни политики, свързани с превенцията на престъпленията с дискриминационен мотив, като част от мерките за намаляване на престъпления и отстраняване на причините и условията за престъпността. Тя ще постави основите на политики за повишаване на сигурността на гражданите и обществото като определи основните цели и задачи, както и начините за тяхното осъществяване.

Накрая още веднъж трябва да се отбележи, че МВР самостоятелно не може да осигури ефективна превенция и защита на гражданите от престъпленията с дискриминационен мотив. Необходима е целенасочена държавна политика, осигуряваща комплексен подход на прилаганите политики, в която да участват държавните институции, неправителствените организации и гражданите, с активната подкрепа на медиите.