Тихомир Троянов
1 Изисквания за водене на статистика
Ефективното управление на всяка дейност от икономиката и държавното управление изисква използване на определени ресурси - материални, енергийни, кадрови, финансови. Тяхното ефективно съчетаване за получаване на очакван резултат изисква използването на още един ресурс - информация. Тя се отнася обикновено за два типа явления, които условно можем да разделим на единични и масови.
Единичните явления се проявяват на определена територия, обхващат кратък времеви период и засягат отделни индивиди. Масовите явления са съвкупност от единици /единични явления/, които са еднородни в някакво отношение и образуват взаимно свързано цяло. Те се обуславят от закономерности, които се отнасят за общността от единици като цяло, а не за отделните единици /явления/, които я съставляват. Свойствата, качествата, характерните особености и закономерности на масовите явления се наричат статистически, или признаци на съвкупности.
Пред статистиката като наука стоят няколко основни функции и задачи:
1. Констативно-описателна – статистическата информация служи за характеризиране на състоянието, структурата и скоростта на развитие на масови явления в действителността, изследвани като съвкупности.
2. Диагностична /обяснителна/ - статистическата информация служи за установяване на факторите, които въздействат на дадено масово явление върху дейността и за количествената оценка на влиянието.
3. Прогностична - информацията служи за характеризиране на бъдещото поведение на масовите явления.
4. Оптимизираща /коригираща/ - информацията служи за формиране варианти на управляваните явления с оглед запазване състоянието на дадено изследвано явление или неговата промяна в желана посока.
Основната цел на статистиката е да събира, обработва, анализира и съхранява данни, които да предоставя за посигане на безпристрастна и точна информация за състоянието и тенденциите в развитието на процесите в обществото.
Това разбиране се споделя и в областта на защитата на правата на човека и основните свободи в европейските институции. Съветът на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Решение № 9/09 г., призовава държавите-членки да събират, съхраняват и публикуват достоверна информация и достатъчно подробни статистически данни за престъпления с дискриминационен мотив и насилствени прояви на нетолерантност. Изискват сътрудничество на национално и международно ниво, включително и със съответните международни органи и между полицейските сили в борбата с престъпленията с дискриминационен мотив. Обръщат сериозно внимание на необходимостта от развитие на административния капацитет на правоприлагащите и правозащитните органи и организации.
Министерството на вътрешните работи като част правоохранителната система на страната отчита необходимостта от комплексна и целенасочена борба с този вид престъпления. В тази връзка се поставя акцент върху събирането, обработването, анализирането и съхранението на информация, като елемент от управленската дейност и показател за изпълнението на поставените цели.
2. Функции на полицията по превенция
Полицейските органи имат функции по превенция на престъпленията с дискриминационен мотив, които могат да се подразделят на две основни групи:
- правоохранителна /същинска/ функция – включва комплекс от мерки за въздействие върху причините и условията за съществуването на престъпления с дискриминационен мотив; пресичане на такива прояви; разкриване и разследване на престъпления по реда на наказателно-процесуалния кодекс;
- превантивна /нетипична/ функция – насочена към създаване и промяна на условията, влияещи пряко или непряко върху състоянието на престъпността.
2.1. Правоохранителна функция
За информационното осигуряване на изпълнението на типичната функция на МВР през 2010 г. е приета нова Концепция за полицейска статистика. Основен принцип в нея е съобразяване на основните понятия на полицейската статистика с понятията на действащите наказателен и наказателно-процесуален кодекс. Стремежът е да се обвърже регистрацията на престъплението в полицейските структури с началото на наказателния процес. Актуализирани са основните документи, регламентиращи събирането, обработването съхранението и използването на полицейската информация – Инструкция за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, /утвърдена със Заповед рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи/ и Методически указания за събиране на данни и автоматична обработка на полицейска статистика във връзка с регистрация на заявителски материал за извършени престъпления от общ характер /утвърдени със заповед рег. № Iз-2845/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи/.
Събирането на пълни статистически данни в МВР за инциденти, мотивирани с дискриминационен мотив и нетолерантност се ограничава от няколко обективни фактора:
На първо място, полицейската статистика отразява само правонарушенията, съдържащи признаци на престъпления по общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс на Република България. Извън нея остават всички други противоправни деяния, който законодателя не е въздигнал като престъпления. Това ограничение е мотивирано от законоустановените функции на служителите на министерството на вътрешните работа да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления от общ характер.
На второ място, в статистическите данни не влизат всички престъпления, с оглед характера на тяхното проявление, както и ограниченията, които поставя законовата уредба на защитата от дискриминация.
Условно можем да разграничим няколко основни видове престъпност, с които борави полицейска статистика:
- Фактическа (действителна) престъпност – това е цялата престъпност, която съществува в определен период от време на определена територия;
- Заявена престъпност – този вид престъпност отговаря на съвкупността на всички престъпления, които са доведени до знанието на компетентните органи – органите на МВР, прокуратурата, съда, на органите на местата за лишаване от свобода или за принудително възпитание, на органите на местната власт;
- Регистрирана престъпност - при спазване на определени законови и организационни изисквания регистрираната престъпност е най-надеждната статистическа информация за обема на престъпността, нейната структура и динамика. Това е същинската полицейска статистика. Престъпност е практически неустановима в пълния й обем като значителна част от престъпните деяния са само факт от социалната действителност, без да се заявени /поради обективни причини или субективни причини/, а други, макар и съобщени, остават без съответната реакция от компетентните институции;
- Разкрита престъпност - част от регистрирана престъпност при която са установени извършители на престъпления;
- Санкционирана престъпност - престъпност, която е установена/разкрита/ и по определения от закона ред престъпленията са признати за виновно извършени, а спрямо извършилите са приложени наказателни или възпитателни мерки;
- Изследвана престъпност- това е нов вид престъпност, на който ще се обръща все по-голямо внимание. Изследваната престъпност коригира регистрираната и дава възможност да се разкрият границите на реалната престъпност. Основния метод, който използва са виктимологичните проучвания сред населението.
Извън полицейската статистика остава един голям брой престъпни деяния разликата между действителната и регистрираната престъпност. В теорията тази престъпност се отразява с термина „латентна“ /скрита/ престъпност. Тя е криминологична категория на престъпността, която се явява разлика между обема на действително извършилите престъпления и обема на регистрираните престъпления от компетентните органи. Наличието на скритата престъпност се обуславя от редица фактори от обективен или субективен характер. Като причини от обективен характер могат да бъдат посочени – социално-икономическите условия, затруднения достъп на гражданите до правоохранителните органи, законодателни и организационни пропуски. Основните субективни фактори влияещи върху този процес са страх от отмъщение, недоверие в институциите, срам, незаинтересованост и други. Целите който трябва да си поставят институциите, както и обществото като цяло е намаляване на латентната престъпност, с оглед осигуряване на една по-пълна и обективна картина на престъпността.
Полицейската статистика като комплекс от действия включва събирането, регистрирането, обобщаването и анализа на постъпилата информация, както и предоставянето й за ползване от компетентните институции и гражданите.
1. Събиране – информационното осигуряване на автоматизираните фондове на МВР е уредено с Инструкция за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, издадена на основание чл.21, ал.11 от Закона за министерството на вътрешните работи. Основната цел на този поднормативен акт е организация на работата в структурите на МВР по приемането, регистрирането, докладването, движението и контрол върху заявителските материали, както и отразяване на съответните данни в информационните фондове на МВР. Термина „заявителски материал“ включва всички съобщения до МВР, съдържащи данни за извършено престъпление от общ характер /в това число и всички досъдебни производства/. Извън този обхват остават анонимните съобщения, престъпленията от частен характер, сведения за деяния с административно правен и гражданско правен характер. Следва да се отбележи, че МВР извършва проверки по тези сигнали, но те не са основание за отразяване в полицейската статистика, до момента в който не се установят на данни за извършено престъпление от общ характер. Сигналите за престъпления се регистрират, ако се получат, по един от посочените начини :
- постъпили в дежурните центрове и части;
- получени от телефон 166, 112 или в Интернет център;
- получени в деловодствата на съответната структура;
- получени при лично явяване на лице със съобщение или признание за извършено престъпление;
- получени при извършени неотложни действия по разследване.
2. Регистрирането – съвкупност от действия, свързани с приемане и завеждане на подадените сигнали в съответните структури, както и отразяването им в информационните фондове. Регистрирането има редица последици, свързани с начина и сроковете на провеждане на разследването /проверката/. Регистриране на полученото съобщение като заявителски материал го включва в обхвата на полицейската статистика като увеличава регистрираната престъпност. Процедурата за регистрация включва редица строги правила и срокове за изпълнение.
В информационните системи се въвеждат няколко вида входни документи, съдържащи задължителни реквизити за отразяване на конкретна информация.
Видовете входящи документи /карти/ са :
- Съобщение за извършено престъпление /СИП/ – съдържа основни данни за извършеното престъпление – вид престъплението, време, място, нанесени щети, извършени неотложни действия, номера с което е регистрирано деянието и т.н. ;
- Съобщение за установен извършител на престъпление /СУИП/ - идентификационни данни за извършителя, форма на изпълнителното деяние, съучастие, и други;
- Съобщение за приключила проверка или приключило досъдебно производство /СППДП/ – данни за движението на проверката или досъдебното производство, произнасяне на ръководно-решаващия орган, мнението на разследващия орган и други;
- Карта за пострадало физическо лице /КПФЛ/ – идентификационни данни за пострадалото физическо лице от престъплението;
- Карта за ощетено юридическо лице /КОЮЛ/– данни за юридическото лице, на което са нанесени щети в резултат на престъплението;
- Карта за издирвана/налична вещ /КВЩ/– отразяват се индивидуализиращи белези на отнетите/намерените/ вещи;
- Карта за иззети предмети /КИП/– отразяват се индивидуализиращи белези на иззети вещи и предмети;
- Съобщение за организирана престъпна група, извършила престъпление /СОГИП/ - броя на участници в групата, време и основа за нейното формиране, връзки, националност на участниците и т.н.
Данните за регистрираните престъпления се съхраняват в регистри образец 1 /различен за всяка отделна структура/ и в автоматизирани информационни фондове - „Интегрирана регионална полицейска система“, „Централен полицейски регистър“ и „Централна полицейска статистика“.
3. Обобщаване и анализ – представлява дейност, насочена към разкриване на нивото, структурата и динамиката на престъпността, както и осъществява мониторинг на ефективността на предприетите мерки за ограничаване на причините и условията за извършване на престъпления.
Информационната среда в системата на полицията, се изгражда от локални бази данни в Автоматизирани информационни системи, каквито са например бази “наблюдавани обекти”, “издирвани лица”, “издирвани моторни превозни средства”. Регионалните информационни системи осигуряват данни за централните нива на системата на МВР. Централизирана система разпределя обобщените данни до регионалните информационни системи, както и до съответните потребители, по компетентност. Същинският професионален анализ, оценка и обобщения на първичната емпирична оперативна информация, подадена от изпълнителите от различните направления на полицейската дейност, се осъществяват от информационно-аналитични звена (или специалисти анализатори), работещи на регионално и национално ниво. В специализирана административна дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност";), в централизираните информационно-аналитични структури на главните дирекции на МВР, се получава и включва придобитата от изпълнителският състав първична емпирична информация в териториалните служби. В тях също така се осъществяват на по-високо ниво анализът, оценката и обобщенията на информацията, като се използват и допълнителни източници (външни и вътрешни за системата на полицията).
Анализът е основен логически метод на проучване в информационно-аналитичните звена. Той се прилага широко в процеса на информационно-аналитична дейност – от етапа на събиране на първични емпирични данни и информация за резултатите от дейността на МВР, през етапите на доразвиването и допълването им, до етапите на разпространяване и прилагане в действие на вторично развитата управленска информация.
В зависимост от обхвата анализа на информацията може да бъде подразделен на:
1. Анализ на криминален случай - тук се изследва отделно престъпление, при което се установява мястото, времето и начина на извършване на престъплението. За целите на досъдебното производство/проверката/ се съпоставят събраната информация от различните способи за събиране на доказателства, с оглед установяване на нейната достоверност и непротиворечивост;
2. Сравнителен анализ на криминални случаи - представлява сравняването съставомерни обстоятелства на определен брой аналогични престъпления. Целите на субекта на анализ са да разкрие връзката им с лицето за което има данни, че е извършител на деянието. Частен случай е анализът на група извършители на престъпление, при който се изследва структурата на установена от полицията група и на връзките, които съществуват между членовете в групата. Определят се ролята и участието на всеки член на групата с оглед предприемането на ефективни действия за документиране и доказване на престъплението;
3. Обобщен анализ на информацията за престъпление със специфичен обект на посегателство – определят се типичните следствени ситуации, виктимогенната обстановка и типология на извършителите. Предвиждат се общи мерки за въздействие насочени към превенцията, пресичането, разкриването и разследването на този вид престъпления.
Изготвената обобщената аналитична информация представлява задълбочено изучаване на същността на оперативната обстановка за определен период от време, плановете, похватите и действията на извършителите на престъпления, както и на резултатите от предприетите мерки за въздействие. Този процес е насочен към формулиране на стратегии и програми за ограничаване на този вид престъпност, осъществявани чрез комплекс от действия и мерки, ангажиращи промени във всички сфери на обществения живот.
Полицейската статистика сочи определени резултати, които се различават от тези предоставени от другите институции /прокуратура, съд/, което създава в обществото убеждението, че се касае за манипулация за извличане на “политически” дивиденти. На практика проблемът е от обективен характер и е свързан основно с два вида критерии:
- използване на понятиен апарат специфичен за всяко ведомство, който пречи на сравняване на получените резултати /пример сравнение между разкритите престъпления, внесените обвинителни актове и осъдителните присъди/
- липсата на обратна информация от другите правоохранителни институции, което е пречка за актуализиране на информацията.
Държавата е предприела мерки за справяне с тези проблеми чрез създаване на обща информационна система – „Единна система за противодействие на престъпността“/ЕИСПП/, в която всяка институция да захранва с данни и съответно да използва по направление на дейност. МВР от своя страна предвижда изпълнението на редица мерки за интеграция на своите информационни фондове с тези на другите правоохранителни институции. Перспективите пред полицейската статистика, са свързани със създаване на автоматизирани работни места на полицейските органи, провеждащи разследването, както и интеграция на съществуващите в момента информационните фондове в МВР в ЕИСПП.
2.2. Превантивна функция
Независимо, че остава извън полицейската статистика тази дейност е особено важна за борбата с престъпността, в частност с престъпленията на омраза за да създаде ангажираност на всички институции и гражданите за постигането на общата цел, създаване на едно общество даващи равни възможности на всички свои членове без разлика на раса и народност, възраст, пол, религиозни и обществени възгледи.
Държавата и министерството на вътрешните работи частност трябва да предвидят комплекс от мерки, която да създадат в държавните органи и обществото убеждението, че това е обща цел, която може да се постигна само с общи целенасочени действия, ангажиращи промени във всички сфери на обществения живот. За постигането на реални резултати е необходимо мерките да се насочени, както към обществото като цяло, така и към отделния индивид, засегнат или потенциална жетва на престъпление. Всяка една институция, в това число и неправителствените организации трябва да дадат своя принос за обединяване на усилията в борбата срещу неравното третиране. Необходима е обща стратегия, която да достигне до отделния индивид на личностно ниво за да го направи съпричастен към общата цел. Добрия пример на моделът „Полицията в близост до обществото” осъществяван от българската полиция /както и от други страни членки на ЕС/ трябва да стане основното ядро за превенцията, осъществяване от полицията. За повишаване на сетивността на полицията и обществото към проявите на нетолерантност и престъпленията с дискриминационен мотив е необходимо да се предвидят редица мерки:
- Улеснен достъп на гражданите до полицията:
Подобряване на дейността, свързана с приемането на сигналите на гражданите за дискриминация. Информиране на гражданите за начините по които могат да защитят своите законни права и интереси, в т.ч. насочване към компетентната институция или неправителствена организация. По-широко използване на съвременните средства за комуникация при подаването на сигнали. Използване на мобилни средства за връзка, информационни сайтове, електронни пощи за получаване на сигнали. Разширяване на обхвата на предоставяне на електронни услуги от страна на министерството и ще се гарантират прозрачност и ефективност на административната дейност в МВР;
- Укрепване на капацитета на полицията чрез семинари и обучения, насочени към създаване на чувствителност към проблемите, свързани с дискриминацията. Идентифицирането и прилагането на добрите практики ще засили ефективността на полицейската дейност, в това число и европейския опит;
- Тясно сътрудничество с държавните органи и обществените организации:
Взаимодействието на полицейските органи с другите държавни органи и обществени организации, ангажирани със защита правата на гражданите;
- осигуряване на защита и подпомагане на пострадалите от дискриминация. Необходимо е провеждане на разяснителна кампания за начините на защита на правата на гражданите в която да се включат всички ангажираните държавни институции и неправителствени организации, чрез използване на средствата за масово осведомяване и глобалната мрежа.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Концепция за информационната дейност на Министерство на вътрешните работи. С., МВР, 2002
2. Решение 9/09 на Съвета на министрите на ОССЕ, Атина, 2-ри Декември 2009г.
3. Полицейска статистика. С., ДКИАД-МВР, 2000
4. Тенденции на престъпността в България: Полицейска статистика и виктимизационни изследвания, Център за изследване на демокрацията, София, 2005г.
5. Инструкция за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдена със Заповед, рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи
6. Методически указания за събиране на данни и автоматична обработка на полицейска статистика във връзка с регистрация на заявителски материал за извършени престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед, рег. № Iз-2845/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи.
Достарыңызбен бөлісу: |