Първоначални действия на правохранителните органи при престъпления с дискриминационен елемент

11. Първоначални действия на правохранителните органи при престъпления с дискриминационен елемент

Тихомир Троянов

Държавата е исторически утвърдена като форма, в която се осъществяват основните механизми за регулиране на обществените отношения. Съвременната правова държава създава такава нормативна среда, в която гражданите да могат свободно и пълноценно да упражняват правата си като юридически израз на потенциала на обществото да се развива.

Един от основните показатели за наличието на правова държава е възможността й да осигури на своите граждани законност и сигурност на техните права. Най-репресивният инструмент за противодействие на най-опасните отклонения от тези социални императиви, е осъществяването на наказателната отговорност на извършителите на престъпления. Това е метод за въздействие върху обществото и отделни негови членове с цел насърчаване към правомерно поведение при зачитане на определен минимум права и свободи на другите лица.

Наказанието е основно средство при осъществяване на наказателната политика на държавата. То е държавна принудителна мярка, установена със закон, която се налага от съд на физическо лице заради извършено от него престъпление. Наказанието е средство за борба с престъпността, което има профилактично и социално-психологическо въздействие върху обществото. То може да се намира в латентно състояние в Наказателния кодекс /НК/, когато не се прилага, т.е не се извършват престъпления, не се разкриват техните извършителите или техните извършители не се наказват поради освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказание. Когато е наложено, изпълнението му представлява принудително засягане на правата или интересите на субекта.

Според чл. 36, ал.1 от НК целите на наказанието са три :

- да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави;

- да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления;

- да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Преди всичко наказателната репресия има превантивна функция. Тази репресия се осъществява, за да мотивира потенциалните или реалните извършители на престъпления да се въздържат от нарушения на наказателния закон.

Едно е най-важните условия за адекватна и законосъобразна реакция при сигнал за престъпление с дискриминационен елемент е чувствителността на държавния орган към мотивът, с който е извършено деянието⁸⁶.

При постъпване на сигнали за извършени престъпления с дискриминационен мотив понякога липсват достатъчно данни, въз основа на които да може да бъде направено обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер. В тези случаи се образува преписка и се назначава проверка. В зависимост от органа, при които е постъпил сигналът, се наблюдават два основни случая - сигнал до прокуратурата и сигнал до структурите на МВР.

На служителите на тези структурни звена е възложена основно функциите на охрана на обществения ред, борбата с престъпността и разследването на престъпления в МВР. Тези структури поддържат 24-часови дежурни части, които приемат и обработват сигнали от гражданите за извършени престъпления и нарушения на обществения ред.
.1.1. Проверка от органите на МВР

Проверката представлява извънпроцесуална оперативно-издирвателна дейност, която се осъществява с цел установяване наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Извършването й е регламентирано в Закона за съдебната власт и две инструкции - Инструкция № 2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер на Министъра на вътрешните работи и съвместна Инструкция за провеждане на предварителни проверки № И-89/10.03.2011г. на Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи. В контекста на престъпленията с дискриминационен елемент цел на проверката е да събере данни, от които да може да се направи извод дали е извършено деяние, съставомерно по някои от текстовете в Раздел I-II от Глава Трета на Особената част на НК. При извършване на проверките служителите могат да използват законоустановените си правомощия, а именно да призовават лица, да изискват писмени сведения и документи, да извършват лични гласни и негласни проверки и други.

В двете действащи инструкции са предвидени разпоредби за работа по предварителните проверки, но се наблюдават редица разлики в правната регламентация.

На първо място, двете инструкции уреждат еднородна материя, свързана с провеждането на предварителни проверки. В чл.9 ал.1 от Инструкция № И-89/2011г. е посочено, че „прокурорът с писмо изпраща преписката на органите на МВР, когато полученият сигнал или друга информация съдържат данни за извършено престъпление, но те са недостатъчни за образуване на досъдебно производство”. Аналогичен е обхватът на Инструкция № I-2843/2010г., чийто чл.2 се отнася до заявителски материал, получено в структурите на МВР чрез съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер. Според тази разпоредба ,,досъдебните производства се регистрират като заявителски материал’’. Тази инструкция разширява обхвата си, като в случаите, които регулира, се включват освен предварителните проверки и досъдебните производства. Двете инструкции сочат различия в органите, към които е първоначално отправен сигналът – прокурора и служител на МВР.

Двете инструкции дават различни срокове за провеждане на предварителната проверка. Инструкция № И-89/2011г. определя срок от два месеца, които може да се удължи до шест месеца, а Инструкция № I-2843/2010г. указва едномесечен срок, ако не е определен друг срок от прокурора. Разликата в сроковете за извършване на проверката се определя единствено от адресата на сигнала.

На последно място, има известни различия, свързани с правото да се обжалват актовете за отказ. Инструкция № I-2843/2010г. възлага на полицейските органи незабавно след приключване на проверката да уведомят прокурора с оглед упражняване на правомощията му да образува или да откаже образуването на досъдебно производство. С тази разпоредба се изпълняват в пълна степен изискванията на НПК, че единствено прокурорът преценява наличието на данни за престъпление от общ характер. При липсата на достатъчно данни за престъпление от общ храктер той издава постановление за отказ от образуване на основание чл.213 от НПК, което изпраща на заявителя/пострадалия. Това постановление дава правна възможност на лицето, несъгласно с постановеното, да обжалва отказа по надлежния ред в НПК.

От друга страна, Инструкция № И-89/2011г. определя, че, ако органът, на който е възложена проверката, не установи данни за наличие на престъпление, той не изпраща преписката на прокурора. Той е задължен писмено да уведоми заявителя за взетото решение. Изпратеното писмо/уведомление няма характер на постановление на прокуратурата и няма мотиви. Оттук може да се направи извод, че писмото може да се обжалва пред прокурора или че не спира заявителя да сигнализира прокурора.

Независимо от предвидения в Инструкцията ред за контрол от първоинстанционната прокуратура, е налице поставяне на заявителите при неравни условия в зависимост от това към кого са насочили сигнала. Не във всеки случай е налице мотивирано произнасян на прокурор, а решаването дали по същество са налице данни за престъпление се предоставя на лица без нужната професионална подготовка.

Служителят, извършил проверката, отразява резултатите от нея в нарочна, мотивирана докладна записка до административният си ръководител. Ръководителят взимат решение по предложение на служителя, извършил проверката, като определя дали преписката да се архивира, дали да се извърши допълнителна проверка или да се изпрати на прокурора с мнение за образуване на досъдебно производство. Съгласно длъжностната си характеристика тези лица не следва да притежават правни познания, т.е. ръководител може да бъде лице с образователно-квалификационна степен бакалавър от всички направления на висшето образование. В този случай правните му познания едва ли могат да се приемат за достатъчни за достигане до компетентно заключение дали е извършено престъпление, а и това е извън неговите правомощия.

С оглед изложените различия между разпоредбите на двете инструкции е необходимо съгласуване на разпоредбите им в съответствие с НПК.

2.1.2. Проверка от прокурора при законен повод без достатъчно данни

При постъпване на сигнала в прокуратура се извършва преценка на съдържащите се в него данни. За да образува наказателно производство, прокурорът проверява за наличието на предпоставките на чл.207, ал.1 от НПК - законнен повод и достатъчно данни.

Законодателят изисква сигналът да съдържа данни, които са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление. На практика е нужно да се съдържат достатъчно проверяеми твърдения, които да са основание прокурорът да обоснове заключение, че е извършено престъпление.

В хипотезата, в която законният повод не е придружен с достатъчно данни, се извършва предварителна проверка. Прокурорът може да я извърши лично на основание разпоредбата на чл. 119 от ЗСВ, която му дава правомощия да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения, да извършва лични проверки, да призовава граждани и да постановява принудителното им довеждане, ако не се явят доброволно по неуважителни причини. Обикновено, на основание чл. 119, т. 4 от ЗСВ, прокурорът възлага на други органи да извършат предварителни проверки - полицейски, административни, митнически – и в определен срок да му докладват за резултатите.

3. 
   Разлика между предварителната проверка и разследването
   

- По време на предварителната проверка не се извършват действия по разследването, не се събират доказателства и като цяло не прилага НПК. Извършват се действия, предвидени в други закони или подзаконови нормативни актове, сред които ЗМВР, ЗСВ и вътрешноведомствени актове на различните държавни органи. По време на разследването се извършват само действия, предвидени в НПК, и се събират доказателства само чрез изчерпателно изброени способи /чл.136 от НПК/.

- Информация, събрана при предварителна проверка, не може да служи за доказателство в досъдебната фаза на процеса. Тя може да бъде легализирана, ако бъде повторно събрана и проверена чрез някои от способите  за доказване, предвидени в НПК.

- За провеждането на досъдебното производство са предвидени срокове за разследване, неспазването на които влече след себе си невъзможността да се използват събраните доказателства. При проверката неспазването на провидените срокове влече за изпълнителите /проверяващите/ само дисциплинарна и административна отговорност.

От така посочените отлики е видно, че предварителната проверка има подготвителен характер за бъдещ наказателен процес.

2.1.4 Проследяване на действията по проверка

За илюстрация на конкретните действия на правоохранителните органи ще разгледаме типичен случай на сигнал за престъпление с дискриминационен мотив постъпил в Районно полицейско управление (РПУ).

Приемането и обработването на сигнала условно преминава през няколко фази - информационна, аналитична и реакция.

- Информационна фаза. При явяване на лице да подаде сигнал за извършено престъпление с дискриминационен мотив, сигналът се приема от дежурния служител в РПУ или служител, определен да приема сигналите от граждани. В общия случай това са служители с богат практически и житейски опит.

Съгласно действащата нормативна уредба, беседата със заявителя се провежда в специално пригодено за целта помещение. Към настоящия момент не всички структури на МВР са оборудвали такива помещения. Целта на разговора е получаване на достатъчно информация за извършеното деяние и лицето, което го е извършило. Служителят трябва да предразположи заявителя към свободно излагане на преживяното в условия на доверие. При провеждане на беседата се уточняват следните групи въпроси:

в/ характеристика на извършеното. По същество тази група признаци се отнасят до началото и края на деянието, настъпилите резултати и тяхната съставомерност.

а/ деянието представлява ли престъпление - установява дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер;

б/ признаците на кой състав на престъпление от НК се припокриват от извършеното деяние /съставомерност/;

в/ извършителят на престъплението известен ли е и, ако не е, какви обстоятелства относно самоличността му са известни, както и данни за местонахождението му;

г/ неотложни действия по разследването - налице ли са доказателства, чийто незабавно събиране е единствената възможност да не бъдат обективно изгубени.

- Фаза на реакция. Тя представлява същинските действия на правоохранителните органи при извършено престъпление с дискриминационен мотив. Действията на полицейските органи се обуславят от получените и анализираните данни на извършеното деяние. Видове реакции в зависимост от получените данни за извършеното деяние са:

а/ извършване на неотложни действия по разследването на престъпление от общ характер. Това е най-ефективната и бърза реакция, при която се използват всички способи за събиране на доказателства съгласно процесуалния закон. Образуването на досъдебно производство се извършва с първото действие по разследването по реда на чл.212 ал.2 от НПК, за което незабавно се уведомява прокурорът. При наличие на законоизискуемите предпоставки може да се проведе разследване и по някоя от диференцираните форми на предварителното разследване - бързо или незабавно производство, които се характеризират с по-кратки срокове. С провеждането на наказателно производство правоохранителните органи осъществяват най-пълно целите на индивидуалната и генералната превенция;

б/ извършване на проверка при недостатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Органите на МВР проверяват постъпилите данни и разширяват информацията за събитието. Резултатът се докладва на прокурора за образуване на досъдебно производство. Тази реакция има подготвителен характер за провеждането на наказателно производство и „забавя” реакцията на правоохранителните органи срещу дискриминационното поведение;

в/ предприемане на други мерки при липса на данни за престъпление. В тази фаза служителят информира заявителя за липсата на престъпление с дискриминационен мотив и възможностите му за защита чрез други институции и по друг ред. Възможно е извършеното да представлява административно, дисциплинарно или гражданско правонарушение от компетентността на полицията и в този случай се предприемат необходимите мерки. Ако дискриминационното поведение е в фазата на ненаказуемо приготовление, служителят може да предприеме действия, с който да възпрепятствя прерастването на поведението в престъпление. На първо място, той може да използва правомощието си да предупреди конкретни лица да се въздържат от противоправно поведение чрез съставянето на нарочни протоколи или устно предупреждение. На следващо място, може да предприеме действия, с които да отстрани причините и условията за възникване на дискриминационно поведение, например като осигури полицейско присъствие на уязвими места, проведе срещи с обществеността за преодоляване на конфликти и др.

Теоретичното разделяне на процеса на реакция на правоохранителните органи на фази е условен и може да се прояви по различни начини и форми. Продължителността на отделните фази са различни в зависимост от спецификата на конкретния случай. Възможно е фазата на същинската реакция да предхожда фазата на събиране на информация, ако е необходима намесата на полицейските органи за прекратяване на противоправно поведение или е необходимо извършването на неотложни действия по разследване. В случай, че досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор, аналитичната фаза е съкратена, а понякога и фазата на първоначално събиране на информация.

2.1 Действия на правоохранителните органи при достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - провеждане на разследване

Досъдебното производство е важна част на наказателния процес, чието значение на досъдебното производство се изразява в няколко насоки:

а/ предварителна фаза, в която се извършва цялата подготвителна дейност по осигуряване на доказателствения материал за извършеното престъпление, включително действия, които са неповторими в съдебното заседание (оглед на местопроизшествието, освидетелстване и др.);

б/ определят се основните параметри на последващата фаза - обвиняемите лица, конкретното обвинение, пострадалите лица и др.

В зависимост от формите на провеждане досъдебното производство се дели на:

а/ досъдебно производство, провеждано по общия ред /чл.212, ал.1-2 от НПК/, което се образува с постановление на прокурора или с извършване на неотложно действие по разследването. Срокът за разследване е два месеца с възможност да бъде удължаван при наличие на законоустановените предпоставки по реда на чл.234, ал.1-5 от НПК.

б/ бързо производство. Това е диференцирана процедура, която се провежда при предпоставките в чл. 356 и сл. от НПК. Срокът за провеждане е 7 дни, като при определени обстоятелства може да се проведе допълнително разследване в рамките на още 7 дни.

в/ незабавно производство. Също диференцирана процедура, която се провежда при предпоставките в чл. 362 и сл. от НПК. Срокът за провеждане е 3 дни, като при определени обстоятелства може да се проведе допълнително разследване в рамките на още 5 дни.

Първоначалните действия на правоохранителните органи при образувано наказателно производство за извършено престъпление с дискриминационен мотив могат да се извършат както от прокурора, така и от разследващите органи.

При получаване на сигнал, които съдържа законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление с дискриминационен мотив, прокурорът образува досъдебното производство със съставяне на постановление за образуване на основание чл.212, ал.1 от НПК. В тази хипотеза прокурорът в нарочно постановление възлага на разследващите органи провеждането на разследване. Постановлението съдържа датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законния повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органа, който да извърши разследването. В постановлението прокурорът указва извършването на конкретни действия по разследването, които са задължителни за изпълнение от разследващия орган. За престъпленията с дискриминационен мотив трябва да се съберат доказателства за няколко групи обстоятелства, свързани с:

а/ обективната страна на деянието - възлагат се извършването на действия по разследването, с които да се съберат доказателства за извършеното престъпление. Разследващият орган трябва да събере доказателства, сочещи че е извършено престъпление от общ характер, чрез способите изрично предвидени в НПК. Органите на досъдебното производство са задължени да събират всички относими доказателства, както тези, сочещи вината на едно лице, така и тези, които го оневиняват. Установяват се групи от обстоятелства, свързани с обекта на посегателство, субекта / / и изпълнителното деяние /конкретните действия с които се извършва престъплението, както и обстоятелства, свързани с жертвата (възраст, психическо състояние) Изясняват се и обстоятелства, които утежняват или облекчават положението на обвиняемия и не са съставомерни, но са предпоставка съдът да индивидуализира отговорността на конкретния подсъдим.

б/ субективната страна - при престъпленията с дискриминационен мотив водеща е субективната страна, която винаги се характеризира с пряк умисъл и особена дискриминационна подбуда. На разследващия орган е възложено именно установяването на субективните представи, под влияени на които деецът е извършил деянието. Външните им проявленията могат да бъдат различни - устни, писмени, жестове, веществени и други.

Втората форма на образуване на досъдебно производство е от разследващите органи при условията на неотложност. Когато е необходимо извършването на действия по разследването, чието незабавно провеждане е единственият начин да бъдат събрани доказателства за извършено престъпление, разследващият орган извършва едно от изрично изброените от тях в чл.212, ал.2 от НПК. Със съставянето на акта за извършеното действие досъдебното производство се счита за образувано, за което разследващия орган незабавно уведомява прокурора. Под ръководството на прокуратура разследващият орган извършва всички необходими действия за разкриване на обективната истина.

Представеното изложение обхваща само типичните форми на реакции на правоохранителните органи при дискриминационно поведение. Практически най-често прокуратурата и МВР са институциите, които са сигнализирани първи за този вид правонарушения, а и те имат типични правомощия да предоставят незабавна защита срещу най-тежките форми на дискриминационно поведение - престъпленията. Съдът изпълнява своите функции на защита в по-късен етап, като предоставя пълна защита за гражданите срещу нарушаване на техните законни права и интереси.