Стратегии за разследване, събиране и съхраняване на доказателства на престъпления с дискриминационен мотив

12. Стратегии за разследване, събиране и съхраняване на доказателства на престъпления с дискриминационен мотив

Тихомир Троянов

Престъпленията с дискриминационен мотив са особена категория престъпни посегателства, разследването на които поставя определени предизвикателства пред органите на досъдебната фаза. Те са свързани с характера на първоначалните следствени ситуации и реакцията на разследващия орган в тях.

1. 
   Типични първоначални следствени ситуации
   

При първата следствена ситуация разследващият орган има ограничена информация за обстоятелствата по случая. Досъдебното производство обикновенно се образува по реда на чл. 212, ал. 2 НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването. Разбира се, при определени обстоятелства може да се използват и диференцираните форми на досъдебното производство - бързо и незабавно производство. В тези случаи първото действие по разследването най-често е разпит на свидетел или претърсване и изземване.

Повод за образуване на наказателното производство е съобщение за извършено престъпление по смисъла на чл. 208, ал. 1 НПК. Обикновено съобщението произлиза от пострадали лица или свидетели. В него се съдържат данни за времето и мястото на извършване на деянието, които са достатъчни, за да се изгради обосновано предположение за извършено престъпление. Данни за самоличността на извършителя често липсват /освен при диференцираните производства/, като те се свеждат до описание на някои от признаците на неговата външност, говор, походка, облекло, използвано превозно средство, вещи със специфични белези и др.

Положителна страна на тази ситуация е неочакваният, изненадващ характер на действията по разследване, които да приобщят доказателства, които могат да бъдат изгубени. Неблагоприятната страна е липсата на достатъчно първоначална информация при провеждането на неотложните и първоначалните действия по разследване. Това може да доведе до неправилна оценка на следствената ситуация и провеждането на неподходящи действия по разследване или изпускане на възможността да се извършат необходимите действия за разкриване на обективната истина.

За преодоляване на неблагоприятната страна на тази следствена ситуация е необходимо разширяване на първоначалната информация чрез провеждане на разпит на лицето, от което произлиза съобщението с данни за извършено престъпление. Разследващия екип (разследващ полицай и оперативен работник) трябва да организират събирането на оперативно-издирвателна информация относно обстоятелствата по делото - установяване на свидетели-очевидци, местонахождението на средството на престъплението, наличието на видеозаписи от охранителни камери, идентифициране на моторни превозни средства и други. Разследващият екип трябва да събере и анализира всички данни за предполагаемия извършител - облекло, прическа, ръст, външни особености, специфични диалекти, походка, татуировки, принадлежности. При наличие на данни за самоличността на свидетели или извършителя /имена, местоживеене, прякори/ се извършват проверки в информационните фондове на МВР.

Чрез разширяването на информацията чрез проведените първоначални действия по разследване и оперативно-издирвателни мероприятия разследващият орган може да събере необходимия обем информация, която да го подпомогне при вземането на обосновани и правилни тактически решения за събиране на относими доказателства по делото.

За осигуряване на ефективност на разследването е необходим анализ на първоначалните данни и планиране на действия по разследването. Планирането е важен организационен метод, който осигурява целенасоченост, пълнота и всестранност в процеса на разследване. Това е продължителен и динамичен процес, който се адаптира към променящите се условия и събраните данни. Всяко планиране има прогностичен характер, а изготвеният план представлява мислен модел на предстоящото разследване. За всяка от следствените ситуации се планират различни действия, в зависимост от степента на осведоменост на разследващите органи.

Планиране на разследването при първата следствена ситуация включва необходимостта да се планират и проведат следните действия:

- Образуване на досъдебното производство /при условията на неотложност/с разпит или извършване на претърсване в помещение/обиск на лице/, както и извършването на оглед на местопроизшествие. Тези действия се следват от одобряване на протоколите от извършените действия, подлежащи на съдебен контрол.

- Разпит на свидетели, включително на лицето, съобщило за извършеното престъпление.

- Провеждане на разпознаване при необходимост.

- Съгласуване и предявяване на обвинение и определяне на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

- Възлагане на оперативно-издирвателните мероприятия на органите на МВР за установяване на свидетели и доказателства по делото.

- Събиране на веществени доказателства по реда на чл. 159, ал. 1 НПК, както и такива свързани с личността на обвиняемия.

- Осигуряване на образци за сравнително изследване и назначаване на експертиза.

- При необходимост, прецизно привличане на обвиняемия с оглед събраните доказателства и предявяване на разследването.

При втората следствена ситуация в началния етап на разследването се разполага с предварителни данни за някои обстоятелства, влизащи в предмета на доказване. В този случай досъдебното производство се образува след предварителна проверка за събиране на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК. Досъдебното производство се образува от прокурора, като към постановлението за образуване са приложени материалите от извършената проверка. В тях се съдържа информация за времето и мястото на извършеното, свидетелите, които трябва да бъдат разпитани, и данни за съпричастни към престъплението лица. Към материалите често се прилагат копия от различни документи или сведения за вещи, свързани с престъплението, които имат значение на веществени доказателства.

В тази следствена ситуация разследващият орган има възможност да проведе разследването при яснота на фактическата обстановка и необходимите действия по разследването, които да бъдат извършени. В постановлението за образуване на досъдебното производство се съдържат указания за провеждане на действия по разследването, които са задължителни за разследващия орган.

Неблагоприятните обстоятелства, влияещи върху тази следствена ситуация, са свързани с изтеклия период от извършване на престъплението и възможността на съпричастните лица да въздействат върху разследването. Продължителният период от образуване на производството прави невъзможно събиране на определени доказателства, находящи се на местопроизшествието, и някои данни от психическия свят на свидетелите. Лицата, съпричастните към престъплението, често извършват действия, с които да прикрият извършеното деяние, да затруднят установяването на своето авторство или да манипулират доказателствата, които следва да се приобщят по делото. Тези действия могат да се осъществят чрез въздействие върху свидетелите, унищожаване на веществени доказателства, подмяна доказателства, укриване и други.

Неблагоприятните обстоятелства могат да бъдат преодоляни в различна степен чрез незабавен разпит на свидетелите, установени в хода на предварителната проверка, като се съпоставят техните показания с останалите доказателства по делото; като се установят и разпитат свидетели, неустановени на предварителната проверка върху които не е въздействано от извършителите на престъплението. При събирането на веществени доказателства първо се планират действия за събирането на тези, върху които извършителят би могъл да въздейства (да ги унищожи или подмени).

При планирането на действията при втората следствена ситуация е необходимо да бъдат проведени разпит на свидетели и приобщаване на веществени доказателства.

Спорен в практиката е въпросът кога следва да се проведе разпознаването на лице с оглед упражнавяне на правата му на обвиняем. При престъпленията с дискриминационен мотив разпознаването следва да предхожда привличането на лицето в качеството на обвиняем. Това следва да се прилага особено в случаите на престъпленията, които засягат личността, когато извършителят не е задържан при извършване на престъплението. В тази хипотеза разпознаването е основно действие по разследването, сочещо авторството на деянието.

Тези действия са последвани от осигуряване на образци за сравнително изследване и назначаване на експертизи. След събирането на съотносимите доказателства се пристъпва към привличане на обвиняем и провеждане на разпит, като при необходимост се взима подходяща мярка за неотклонение.

Следва събирането на доказателства, посочени при предишните действия по разследването или от обвиняемия. Действията приключват с предявяване на разследването на обвиняемия и на неговия защитник.

1.3 Трета следствена ситуация

При третата следствена ситуация е налице информация за всички обстоятелства, характеризиращи престъплението и съдържащи данни за неговия извършител.

Тази ситуация е типична в случаите, в които досъдебното производство се образува по материали от извършена оперативно-издирвателна дейност на органите на МВР с постановление на прокурора по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК. Разследващият орган има възможността да проведе добре планирани и координирани първоначални действия. Това го поставя в благоприятна ситуация и му позволява да реализира набелязаните задачи и да събере в пълен обем необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, без да е налице риск за тяхното укриване или унищожаване.

Към материалите, послужили като законен повод, често са приложени копия на документи, справки, видеозаписи, експертни справки и др. Много от делата, преди образуването на които са проведени оперативно-издирвателни мероприятия, се характеризират с фактическа или правна сложност.

При разследване на престъпленията против равенството веществените доказателства, които е необходимо да бъдат събрани, често се намират във владение на извършителите. Тези доказателства трябва да бъдат събрани още при първоначалните действия по разследването, за да се предотврати тяхното унищожаване или укриване. При разпита на свидетели приоритет имат тези, чиито показания са с особено значение за делото или тези, на които е възможно да бъде оказано въздействие.

Планирането на разследването при третата следствена ситуация налага провеждането на следните действия:

- Анализ на данните за лицата и обектите, спрямо които ще се извършат първоначалните действия по разследването.

- Осигуряване на разрешение за претърсване и изземване по чл. 161, ал. 1 НПК и/или обиск на лице по реда на чл.164 от НПК.

- Извършване на претърсване и изземване в помещения, автомобили и обиск на лица.

- Установяване и осигуряване на свидетели с помощта на оперативно-издирвателните органи на МВР, както и провеждането на разпити с тях. При събиране на достатъчно доказателства привличане на обвиняем и провеждане на разпит, като при необходимост се определя мярка за неотклонение.

- При необходимост може да се извършат разпознавания и експертизи, изясняващи обстоятелства по делото.

След приключване на всички необходими действия по разследването се предявяват материалите от проведеното досъдебно производство.

Значимостта на разпита на свидетел при разследването на престъпленията с дискриминационен мотив се обуславя от факта, че това е най-чeсто прилаганият способ за събиране на доказателства. Голяма част от тази категория престъпленията са формални и извършването им оставя единствено идеални следи в съзнанието на свидетелите.

Особеностите на обществените отношения, които се засягат от престъпленията с дискриминационен мотив, са предпоставка посегатествата да бъдат извършени в относително кратък период от време, което налага провеждането на разпита като основно първоначално и неотложно действие по разследването.

При подготовката за извършването на разпит разследващият орган трябва да реши редица въпроси от значение за правилното и ефективно провеждане на това действие по разследването. Той трябва да вземе решения, свързани с времето и поредността на извършваните разпити съобразно ефектите, които се целят.

Времето на провеждане на разпита зависи от конкретна обстановка и организацията на производството съобразно изготвения план за разследване. В чл. 138, ал. 1 НПК се поставя изискване разпитът на обвиняем да се проведе през деня, освен когато не търпи отлагане, като не са посочени ограничения за разпита на свидетели.

Подготовката на разследващия за разпита може да включва също осигуряване и привличане на допълнителни участници - преводач, тълковник, педагог, психолог или родител.

Поредността на свидетелите се определя по общоприета в криминалистичната тактика препоръка: първи трябва да бъдат разпитани свидетелите, които са положително настроени към разкриване на престъплението и неговите автори. На второ място се разпитват свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото, и накрая тези, които поради различни мотиви нямат интерес от установяването на истината. Според друг подход разпитът трябва да започне от свидетелите-очевидци на деянието /или тези, които могат да дадат най-обширна информация/ и след това тези, които ще изяснят само фрагменти от предмета на доказване.

При провеждане на разпита, за постигане на добър психологически контакт още от началото, разследващият орган трябва да демонстрира увереност, заинтересованост и непредубеденост, както и доверие в казаното от свидетеля. Уважителното отношение към свидетеля по време на свободния разказ е предпоставка за последователност и пълнота на показанията. Провеждащият разпита трябва да прецени дали да изслуша разказа на свидетеля до края или да го насочва с детайлизиращи въпроси.

При престъпленията с дискриминационен мотив съществуват две групи свидетели с оглед моралната оценка, която дават на извършеното. Показанията на едната група свидетели могат да представят обвиняемия в благоприятна светлина, да сочат провокативни действия от страна на жертвата, както и стремеж към омаловажаване на престъплението. Другата група свидетели с негативна оценка към деянието може да използват случилото се, за да подсилят ефекта на извършеното и хиперболизират извършителя като враг на равенството и човечеството. При съмнение в достоверността на даваните от свидетеля показания е необходимо да се установи причината за това съмнение, наличие на връзки с обвиняемия или жертвата, зависимост от техни близки, преживяно сходно деяние и други.

Когато разследващият установи нежелание на свидетеля правдоподобно и пълно да предаде обстоятелствата, на които е станал свидетел или опит да затаи истината, въпреки отправеното предупреждение за отговорността му по чл. 290 НК, може да предяви събрани към момента доказателства, като по този начин разреши възникналата неблагоприятна ситуация.

При определянето на предмета на разпита разследващият орган трябва да оцени събраните данни за извършителите на престъпления с дискриминационен мотив; средствата и начините, използвани от извършителите; времето и местото, където е извършвано подбуждането или са упражнени насилието и заплахата; кои са лицата, влизащи в състава на дадена група, акот престъплението е извършено от множество лица.

Изборът на тактика за провеждане на разпита и въпросите, които ще се набележат за задаване, зависят от личните и професионални качества на разпитваното лице, от фактите, които е възприело, и повода, във връзка с който те са му станали известни. Основно значение имат свидетелите-пострадали, като в тази категория лица са лицата, възприели най-пълно всички факти и обстоятелства при извършеното. Характерна за тази категория свидетели е заинтересоваността им от изхода на делото. Важно е показанията на свидетелите, освен обстоятелствата от предмета на доказване, да изясняват познават ли свидетелите други лица, пострадали от престъпления, и какви са връзките им с тях или обвиняемия по делото.

Друга категория са свидетелите-очевидци, които са възприели лично факта на извършеното, но не са пострадали от него. Техните показания са основна част от доказателствения материал. При съмнение на разследващия, че е възможно техните показания да са повлияни поради някаква причина (приятелска, роднинска връзка), те следва да се кредитират на основата на преценка на целия събран доказателствен материал. Някои от въпросите, които могат да бъдат поставяни на лица от тази категория, са:

При разследване на престъпление по чл. 162, ал.1 от НК:

- кой, кога, къде и при какви обстоятелства е проповядвал или подбуждал към дискриминация, омраза или насилие на основата на раса, народност и етническа принадлежност;

- към какви конкретни действия е подбуждането или проповядването (дискриминация, омраза или насилие);

- срещу каква група лица е насочено проповядването/подбуждането (установяване на дискриминационния признак)

- конкретния начин и адресата на подбуждането или проповядването

- има ли други свидетели на тези действия;

- кой, кога, къде и при какви обстоятелства е упражнил насилие /унищожил или повредил имот/ на основата на раса, народност и етническа принадлежност;

- какви са конкретните действия, в които се е изразило осъществяването на престъплението;

- срещу каква група лица е насочено (установяване на дискриминационния признак) и какво е проявлението на мотива (използвани думи, надписи, жестове и др);

- има ли други свидетели на тези действия.

При разследване на престъпление по чл. 162, ал. 3 от НК:

- кой, кога и при какви предпоставки образува или ръководи, която си поставя за цел извършване на престъпления с дискриминационен мотив;

- кои са участниците в групата;

- какви престъпления са планирали и осъществени ли са такива;

- срещу кого са насочени действията (установяване на дискриминационния признак);

- има ли писмен акт за образуването или членството в групата, има ли агитационни материали или други документи, свързани с дейността на сдружението.

Разследващият орган трябва да отчита факта, че престъпленията с дискриминационен елемент са сходни с други тестове от НК, като се различават само по субективната страна. Разпитът трябва да е насочен към възпроизвеждане на всички факти, станали известни на свидетеля, като се описват конкретно всички обстоятелства, обуславащи субективната страна на деянието и конкретния мотив. При наличие на законоизискуемите предпоставки разследващият трябва да прецени необходимостта от провеждане на разпит на свидетели пред съдия по реда на чл. 223 от НПК.

Специфичен разпит се провежда на обвиняемото лице в рамките на досъдебното производство. С конституирането на тази фигура възникват широк кръг от права за обвиняемия със съответстващи задължения за държавните органи, отговорни за провеждане на наказателното производство.

Разпитът на обвиняемия има двойствено значение за развитието на наказателното производство, тъй като от една страна е способ на събиране на доказателства, а от друга - средство за защита. Целта на провеждането на разпит на обвиняемия е да се разшири доказателствения материал от една страна и да се предостави възможност на обвиняемия, като централна фигура в процеса, да изложи своята позиция относно предявеното му обвинение. За повишаване на ефективността на разпита е необходимо да се получат предварителни данни, свързани с личността на обвиняемия, изпълнителното деяние и обстановката, в която е извършено. Тази предварителна подготовка ще позволи на разследващия орган да подбере правилно въпросите спрямо обвиняемия, както и цялостната тактика за провеждане на разпита. Съществен елемент е изборът на време и място за провеждането на разпита, които следва да са в рамките на законоустановените изисквания. Разпитът на обвиняемия се извършва през деня (светлата част на денонощието), освен когато не търпи отлагане. Неотложно ще е провеждането му, ако е налице опасност обвиняемият да се укрие или по друг начин да осуети наказателното преследване, чрез взимане на адекватна мярка за неотклонение.

Подготовката за разпита обхваща и осигуряване на защитник. Процесуалният закон предвижда две групи лица, които могат да осъществяват функциите по защита в наказателния процес - лице, което упражнява адвокатска професия, както и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

За да вземе решение да конституира като защитник адвокат, водещият разследването следва да се увери в това му качество - адвокатът следва да се легитимира чрез адвокатска карта, в която да е положен печат на адвокатската колегия, към която принадлежи, и заверка за съответния период. Специалната родствена връзка, която дава възможност на едно лице да участва в процеса като защитник, също следва да се докаже пред разследващия орган чрез представяне на документи - акт за раждане, удостоверение за сключен граждански брак и др. Конституирането на защитника може да бъде чрез упълномощаване или назначаване по реда на Закона за правната помощ.

При провеждане на разпита, в зависимост степента на приключване на действията по разследването, е възможно обвиняемият и неговия защитник да не бъдат запознати с цялата доказателствена съвкупност, на която почива обвинението (чл.55 ал.1 от НПК). Възможно е само да се посочат част от доказателствата, за да се ,,прикрият” последващи действия по разследването, с цел да се избегне възможността обвиняемият да извърши действия за прикриване или манипулиране на доказателства.

В хода на разпита се събират доказателства от предмета на доказване (чл.102 от НПК). Редът за неговото провеждане е уреден в чл. 138 от НПК. Въпросите, които се задават на обвиняемия, трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор. Въпросите, които се задават за конкретния вид престъпление, следват логическия ред на тези за свидетелите, като се акцентира върху личното участие на обвиняемия в изпълнителното деяние. Трябва да се има впредвид, че обвиняемия може да откаже да дава обяснения, което не може да се тълкува в негова вреда. Когато са привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно. Едновременното участие на повече от един обвиняем в процесуални действия за събиране на гласни доказателства може да стане само при извършване на очна ставка между обвиняеми, разпит на обвиняеми пред съдия, по реда на чл. 222 от НПК.

Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видео конференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Сред използваните способи за събиране на доказателства при разследването на посегателствата срещу обществените отношения, гарантиращи равенството между гражданите, претърсването и изземването не намират твърде често приложение. Това е обусловено от характера на извършваните деяния.

Претърсването е действие по разследването, което се провежда с участието на множество лица, изискващо добра организация и подготовка. При него се проверяват местности, сгради и превозни средства за наличието на доказателства, изясняващи обстоятелства по досъдебното производство.

Изземването, макар и самостоятелен способ за събиране на доказателства, се провежда обикновено заедно с претърсването поради практическата връзка с него. То е действие, с което се изземват вещи и документи от определено лице, като се приобщават към доказателствения материал по делото.

При подготовката за претърсване и изземане е необходимо разследващият орган да направи преценка на материалите по делото и въз основа на тях да определи какви обекти ще се търсят, къде ще се търсят, кога ще се проведе претърсването, кой ще участва, какви криминалистични и технически средства ще се използват и присъствието на кои лица трябва да бъде осигурено.

При повечето от изпълнителните деяния на престъпленията с дискриминационен мотив действията на извършителите стават известни на голям брой лица. При анализа на първоначалната информация трябва да се конкретизират обектите, които ще бъдат търсени. При престъплението по чл.162 ал.1 могат да се търсят писмени документи, звукозаписи и видеозаписи, компютърни данни и други, свързани с подбуждането на определена група лица. Точният вид на търсения обект ще се установи след узнаване на методите на осъществяване на изпълнителното деяние и начина на тяхното отражение (запазване) в действителността.

• 
  обосновано предположение, че в дадено помещение се намират обекти от значение за делото.
  
• 
  разрешение от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно делото, или равен по степен съд в района, където се извършва действието.
  

Законодателят е предвидил задължителни участници в действието по разследването – претърсване и изземване, а именно поемни лица. Тактически правилно е поемните лица да бъдат ангажирани предварително измежду лицата, незаинтересовани от изхода на делото. Друг задължителен участник е технически помощник при изземването на електронни устройства и компютърни информационни системи, съдържащи компютърни информационни данни, имащи отношение към разследването (чл. 163, ал.6 НПК).

Задължително следва да бъде осигурено присъствието на лицата, ползващи помещението или превозното средство. Когато това не е възможно, разследващият орган следва да предприеме действия за осигуряването на пълнолетни членове на тяхното семейство. Когато и това не е възможно, за извършване на претърсването е необходимо присъствието на домоуправителя, представител на общината или кметството. При извършване на претърсване и изземване в помещения, използвани от юридическо лице, е необходимо разследващият да осигури присъствието на негов представител, а когато обект на претърсване са помещения, използвани от държавни или общински служби, е необходимо да присъства представител на службата.

При извършване на претърсването тактически е уместно да се съблюдават няколко правила:

- бързо проникване в помещенията, обект на претърсване, което ограничава възможността присъстващите в помещението лица да укрият или унищожат доказателства.

- установяване и поставяне под контрол на всички лица, намиращи се в помещението (при необходимост поставяне на охрана, използване на помощни средства и др.).

- създаване на организация за провеждане действието по разследването с конкретни отговорности на всички длъжностни лица (извършващ физическата проверка, охрана и др.)

Разследващият орган запознава присъстващите със законовото основание за претърсване (разрешение или неотложност) и ги поканва да посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи.

Изследването на обекта преминава през два последователни етапа - обзорното обследване и детайлното обследване. При обзорното обследване разследващият се запознава с обекта на претърсване, определя границите и метода на претърсването.

В хода на детайлното обследване всяко помещение се изследва поотделно. Може да бъде приложен спираловиден метод, като обследването започне от стените, премине се към оглеждането на закачени на тях предмети (картини, корнизи, стенни часовници и т.н) или такива, които са плътно долепени към тях, шкафове и други мебели. Не бива да се пропуска да се изследва пространството зад и под тях, особено ако има признаци за скорошното им местене.

Отчитайки спецификата на търсените обекти, трябва да се обръща особено внимание на обичайните им местоположения, както и на местата където физически биха могли да се прикрият. Помещението трябва внимателно да се изследва за наличието на пригодени за целта тайници. Такива белези могат да бъдат необичайното положение или местонахождение на определени предмети. Откриването на следи от изронена мазилка, разхлабени дъски в пода, незакрепени плочки, могат да подскажат местонахождението на търсените обекти.

Специфичен обект на претърсване е автомобилът, които може бъде средство за извършване на престъплението или в него да се съдържат вещи и предмети от значение за делото. При подготовката за претърсване и изземване на доказателства от автомобили е необходимо да се получи информация за точното местонахождение на автомобила, регистрационния му номер, цвят, марка, модел. Възможно е в състава на групата, извършваща действието по разследване, да се включи автоинженер, чиито специални знания и опит са полезни при откриването на демаскиращи признаци или признаци, сочещи наличието на тайници. Като най-вероятни места за укриване на обектите, представляващи интерес за разследването, могат да бъдат определени купето, арматурното табло, багажника, мястото на резервната гума.

Друг специфичен обект на претърсване е човешкото тяло, при което обиск при условията на чл.164 от НПК се извършва спрямо лице, за да бъдат открити и иззети намиращите се у него предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи данни от значение за делото.

Обискът е едно от типичните неотложни действия при разследване на делата за престъпления с дискриминационен мотив. Чрез него се приобщават веществени доказателства, които подпомагат изясняването на обстоятелствата, влизащи в предмета на доказване по тази категория досъдебни производства. Типични обекти, които се събират посредством обиска, са:

- Предмети, книжа и компютърни информационни системи, съдържащи данни, годни да послужат за подбуждане или проповядване на дискриминация, насилие или омраза - листовки, плакати, писмени речи, мобилни телефони, фотоапарати, носители на цифрова памет или друга възпроизвеждаща техника, съдържащи снимки и данни за извършване на проповядването, упражняване на насилието или повреждане на имот и др.

- Предмети, които представляват средство за извършване на престъпление по чл. 162, ал. 2 и 163 от НК - боксове, бухалки, огнестрелно оръжие, кирки, лопати, запалителни вещества; по чл. 164 ал.2 – боя, спрейове, осквернени религиозни символи и др.

За законоустановеността на извършвания обиск са предвидени специални законови изисквания (чл.159-164 от НПК). Задължително е обискът да се извърши от лице от същия пол, за да се ограничи намесата в правото на телесна неприкосновеност и да не се допуска унизително му третиране. Действието се извършва в присъствието на поемни лица от пола на обискирания (или медицински лица) и при необходимост с участието на технически помощник. Тактически при извършване на действието при неотложност следва то да се извършва на мястото, където е установено (или задържано) лицето, за да се пресече възможността му да укрие намиращите се у него предмети и книжа. Изключения от това правило се допускат, ако на мястото има много хора, които се противопоставят на задържането или при масови нарушения на обществения ред. Ако лицето е задържано от полицейските органи преди идването на разследващия орган, то действието може да се извърши от тях при условията на чл.194 ал.3 от НПК или да се обезпечи лицето, като се вземат всички мерки за неговата охрана, за да не се допусне унищожаването или укриването на веществени доказателства.

При обиска трябва да бъдат спазвани общите процесуални и тактически изисквания, които гарантират законосъобразното и ефективно провеждане на действието. Описанието на обектите в протокола за обиск се извършва по метода на „словесния портрет“, като се фиксират всички признаци, позволяващи тяхното безспорно идентифициране в процеса.

В практика се срещат случаи, при които след задържане на лицето от полицейските служители и преди извършване на обиска задържаният изхвърля предметите и книжата, които се намират у него. В тази хипотеза изхвърлените предмети се приобщават с протокол за оглед на местопроизшестгвие, след като се изследват за следи - дактилоскопни, биологични и други, които да докажат връзката им с лицето. Извършва се разпит на свидетелите, възприели факта на изхвърлянето на вещи, в т.ч на полицеските служители.

В друга хипотеза вещите, представляващи интерес по делото, са открити при извършване на личен обиск по реда на чл.68 ал.1 от ЗМВР преди образуването на досъдебното производство. Личният обиск, при които са взети предмети и книжа, се извършва с оглед безопасността на задържания и за целите на административното задържане. Съставеният протоколът за личен обиск не е доказателствено средство и не приобщава вещите към доказателствен материал по делото. За да бъдат приобщени тези вещи, следва да се съберат чрез един от способите за събиране на доказателства, уредени в НПК. Това може да стане, като протоколът и събраните предмети и книжа се приобщят с някои от способите за доказване, например оглед на предмети, предвиден в чл. 155 ал.1 от НПК. Полицейските служители - извършилият личния обиск и присъствалият (посочени в протокола) – се разпитват в качеството на свидетели по досъдебното производство.