Програмата за заетост и социална солидарност Прогрес (2007-2013) на Европейската общност

Въведение

Дискриминацията е явление, което се среща във всички общества. То не е чуждо и на най-развитите и стари демокрации в света. Тя има различни проявни форми и еволюира, тъй като се основава на социални стереотипи и предразсъдъци, които също бележат динамика във времето¹.

Обща характеристика на явлението е, че то отразява несправедливо отношение към различния човек, изхождащо от представата за него като непълноценен. Не винаги това е непременно преднамерено, а понякога е обусловено от несъзнавани нагласи вярвания за добро и лошо, формирани на основата на идеализиране на себеподобните и отхвърляне на различните.

Дискриминацията засяга не само конкретната жертва. Колкото и да е възможно да бъде обяснена с естественото устройство на човека, в толкова по-голяма степен е опасна и вредна за съвременното общество като цяло, в контекста на глобализация, в национален и международен аспект, тъй като е в състояние да подкопае модерните демократични ценности и принципи на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората. Отричането им в миналото е причинявало регионални и световни войни с ужасяващи дългосрочни последици за мира и човечеството, включително за икономиките и благоденствието на обществата по света.

Забраната на дискриминацията, защитата срещу дискриминация и развитието на равноправието и толерантността стават основополагащи принципи в международната общност след Втората световна война. Нейният край поставя началото на нова ера в прокламирането и защитата на правата на човека и основните свободи. С приемането и подписването на Устава на Организацията на обединените нации (ООН) на 26 юни 1945 г. и на Всеобщата декларация за правата на човека на 10 декември 1948 г. правата на човека и основните свободи вече не са предмет само на национална юрисдикция, а стават обект на международното право, което налага на държавите задължения за съблюдаване и защита на международно признатите права.

Дискриминацията не само поставя в риск разбирателството, свободата, сигурността и мира, а потенциално може в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качество на живот, икономическа и социална интеграция и солидарност, като създава предпоставки за извършване на престъпления и разпадане на общността.

Дискриминацията не е само криминогенен риск. Нейните най-тежки морално укорима и правно санкционирани форми са престъпни посегателства. Престъпления с дискриминационене мотив (известни понякога и като престъпления ,,от омраза”) се извършват навсякъде по света. В последните години предизвикват реакции на засилена тревога от институциите на Европейския съюз и от различни международни организации като ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Върховния комисар по правата на човека в Съвета на Европа, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ и други.

Престъпленията с дискриминационен елемент се оценяват от международната общност като посегателства с много широко унищожително въздействие. В сравнение с останалите престъпления те се извършват не просто спрямо конкретно лице или неговата собственост, а срещу цялата общност, към която жертвата принадлежи, свързва се или се предполага, че принадлежи. Подбуждайки страх срещу или у някоя общност, деецът насърчава груповите преживявания за несигурност. Този род престъпления е в състояние да възроди стари или да създаде нови предубеждения, предразсъдъци и негативен образ на „различните” и по този начин да породи недоверие и напрежение в обществото. В резултат на това престъпленията с дискриминационен мотив са с особена тежест и опасност, като имат потенциал да застрашат сигурността и стабилността в рамките на и между общностите и държавите.

По тази причина днес дискриминацията е забранена по силата на редица международни конвенции, в първичното и вторично право на Европейския съюз, както и на национално ниво от цялата правна система, включително Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация, Наказателния кодекс и редица други закони.

Правото на равенство пред закона и защита срещу дискриминация за всички лица представлява всеобщо право, признато от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Пактовете на ООН за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В редица съвременни правни системи е установена система от правни норми за борба с дискриминацията, които съществуват самостоятелно или са интегрирани в различни закони от областта на гражданското, административното или наказателното право: дискриминацията е обявена за граждански деликт и административно нарушение, а най- сериозните проявни форми на нетолерантност са криминализирани.

Подобна система от правни норми условно може да се назове като антидискриминационно право. Тя обединява в себе си норми от един или повече закони от различни области на правото. Общото между тях е целта за предотвратяване и защита от дискриминация и утвърждаване на принципа на равенство.

У нас Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр., обн. ДВ, бр. 86 от 2003 г., загл. изменено ДВ бр.68 от 2006г.), приет на 16 септември 2003 г. от ХХХІХ–то Народно събрание и в сила на 1 януари 2004 г., урежда забраната за извършване на дискриминация във всички сфери на обществения живот и средствата за защита срещу различните й проявни форми в гражданските и административни правоотношения. Приемането на този закон представлява важен момент в процеса на сближаване на българското законодателство с международните и европейските стандарти в областта на равенството, равните възможности, равното третиране и предотвратяване и премахване на дискриминацията. В националното ни законодателство съществуват правни норми, санкциониращи като престъпления определени прояви на нетолерантност². Със ЗИДНК, обн. в ДВ бр. 33/2011г., расистките и ксенофобски подбуди са обявени за квалифициращи признаци на по-тежко наказуеми състави на определени престъпления³, а отричането, оправдаването или грубото омаловажаване на престъпления против мира и човечеството по начин, създаващ опасност за насилие или омраза, е криминализирано⁴.

За преодоляването на явлението дискриминация не е достатъчна само забраната, установена в закон и скрепена със съответни граждански, административни или наказателни санкции. Необходимо е ефективното й приложение при интегриран подход, включващ превенцията и осъзнаването на социалните аспекти на явлението, за да се направи възможно писаното право да бъде прилагано с оглед и в контекста на преследваните цели за кохезия в обществото. Законът за защита от дискриминация е сравнително нов нормативен акт, отличаващ се с ред особености, сред които понятия, доказателствена тежест и механизми за защита, които трудно могат да намерят аналог в други национални закони. Разследването и санкционирането на криминализираните форми на нетолерантност са също предизвикателство, съпроводено от теоретични и практически трудности.

Задълбоченото познаване и разбиране на основните концепции и установените в международен, европейски и национален аспект антидискриминационни стандарти са от ключово значение и необходимост за справяне с въпросите, възникващи при прилагането на системата от правни норми за превенция и защита от дискриминация.

Краткосрочните семинарни обучения са често прилаган метод за популяризиране на ново законодателство и практики сред заинтересуваните целеви групи. Поради ограничената им продължителност (обикновено от 1 до 3 дни) семинарните форми имат принос като въвеждащо обучение, но не са достатъчни за формирането на задълбочени компетенции. За постигането на желаната устойчивост и усвояването на практическите умения, нужни в ежедневната работа при разглеждането на дела за дискриминация или разследването на престъпления, мотивирани от нетолерантност, са необходими учебни курсове със сериозна продължителност, които да съчетават теоретични елементи с практически занимания за участниците.

С оглед на това, през 2011г. Комисията за защита от дискриминация образува група от вътрешни и външни експерти от различни професионални области, които обединиха усилията си и разработиха три учебни модула по антидискриминационно право: Учебен модул І „Антидискриминационно право – гражданскоправни аспекти на защитата от дискриминация”; Учебен модул ІІ „Антидискриминационно право - наказателноправни аспекти” (за магистрати); Учебен модул ІІІ за полицейски служители и разследващи полицаи „Антидискриминационно право - наказателноправни аспекти”.

Учебните модули са предназначени да послужат като динамична база за конструирането и провеждането на квалификационни обучения за съответните целеви групи (съдии, прокурори, следователи, адвокати, дознатели, юрисконсулти), която позволява моделиране на всеки учебен курс според потребностите на обучаваните и ресурсите на обучаващата организация. Всеки модул се състои от учебна програма, лекционен курс, казуси, интерактивни упражнения и списък с полезни ресурси. Съдържащите се в модулите публикации могат да се ползват от заинтересуваните страни за самоподготовка извън рамките на учебните курсове. Модулите могат да послужат за разработването и въвеждането на подбни свободно избираеми дисциплини при подготовката на бъдещите юристи в юридическите факултети на университетите.

Учебен модул І „Антидискриминационно право – гражданско правни аспекти на защитата от дискриминация” съдържа двадесет и шест лекции, свързани с дискриминацията в гражданските и административните правоотношения. Поради широкия си обхват, същият има най-широка целева група - съдии, прокурори, адвокати, юрисконсулти, студенти по право, синдикални, правозащитни неправителствени организации и други. В модула са включени още: цикъл от интерактивни упражнения, казуси, съдебна практика, списък на полезните ресурси и речник.

Учебните модули ІІ и ІІІ „Антидискриминационно право - наказателноправни аспекти” съдържат съответно седемнадесет и осемнадесет лекции, свързани с престъпленията с дискриминационен мотив, включително подробни анализи на понятия, обща характеристика на престъпни състави и приложимо право, идентифициране, разследване, санкциониране и превенция на този вид престъпност и др. Двата модула са със сходно съдържание, но с различия според потребностите и функционалните особености в ежедневната работа на целевите групи. Учебен модул ІІ е предназначен за квалификационни обучения на съдии, прокурори, следователи и адвокати, занимаващи се с наказателни дела, а Учебен модул ІІІ адресира потребностите на полицейските служители и разследващи полицаи.

Учебните модули са изготвени с финансовата подкрепа на програмата на ЕС – ПРОГРЕС в рамките на проект VS/2010/0536 „Равенството път към прогреса”, изпълняван от Комисията за защита от дискриминация в партньорство с Министерство на труда и социалната политика и Фондация ,,Институт Отворено общество”. Дейностите по проекта не включват отпечатването им, нито провеждането на обучения по тези модули. Пилотни обучения по изработените модули могат да бъдат проведени от всяка заинтересувана организация или институция, без да е необходимо специално разрешение за ползването им. С цел осъществяване на обратна връзка за удовлетвореността от подготвените материали, както и за събирането на препоръки и предложения за актуализирането и надграждането им, горещо е препоръчително Комисията за защита от дискриминация да бъда уведомена за предприетите обучения и за резултатите от тях.

Учебните модули ще бъдат предоставени на следните институции с цел включването им в квалификационни курсове: Националния институт на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Академия на МВР, Център за обучение на адвокати ,,Кръстю Цончев”, юридически факултети, както и на всяка друга организация или институция, заявила изрично интерес.

Учебните модули ще бъдат широко разпространени по електронна поща сред целевите групи: всички съдилища, прокуратури и адвокатски колегии в страната. Същите са достъпни за изтегляне на официалната интернет страница на Комисията за защита от дискриминация.

Настоящата публикация се разпространява безплатно.

София 1125, бул. “Драган Цанков” № 35

Тел. (02) 807 3030

Факс (02) 870 8448

e-mail: kzd@kzd.bg

www.kzd-nondiscrimination.com

УЧЕБНИТЕ МОДУЛИ СА ИЗГОТВЕНИ ОТ ЕКСПЕРТНА ГРУПА В СЪСТАВ:

№	ИМЕНА	ОРГАНИЗАЦИЯ ИНСТИТУЦИЯ	КОНТАКТ
1	доц. Ирина Мулешкова член на КЗД	Член на КЗД	ira.moulechkova@mail.bg
2	Д-р Зора Генчева Член на КЗД	Член на КЗД	zoragencheva@abv.bg
3	Анели Чобанова	Член на КЗД	anely_chobanova@abv.bg a.chobanova@kzd.bg
4	Александър Агопов	Младши експерт, КЗД	alexander_agopov@abv.bg
5	Сейнур Хюсеинова	Младши експерт, КЗД	s.hyuseinova@kzd.bg
6	адв. Маргарита Илиева заместник-председателка на БХК и директорка на Правната му програма	Висш адвокатски съвет	margarita.ilieva@gmail.com
7	адв. Даниела Фъртунова	Български хелзинкски комитет	daniela@bghelsinki.org daniela@furtunova.com
8	Георги Войнов, юрист Български хелзинкски комитет	Български хелзинкски комитет	georgiv@bghelsinki.org
9	Янка Гочева прокурор в Апелативна прокуратура-София и член на УС на АПБ /ссоциация на прокурорите в България/	Асоциация на прокурорите в България /АПБ/	gocheva1@abv.bg
10	Елена Авдева съдия	ВКС	avdeva@abv.bg
11	Олга Керелска съдия	ВКС	olga_kerelska@vks.bg
12	Ирина Любчова Янева – Дамянова, инспектор, гл. ас., служител в сектор „Специализирана психологична подготовка и емпирични изследвания” на Институт по психология-МВР.	Институт по психология на МВР	irinaianev@abv.bg
13	Любка Христова Славова	Институт по психология на МВР	lju@mail.bg
14	адв. Ели Христова – Научен секретар на Център за обучение на адвокати “Кръстю Цончев”	Центъра за обучение на адвокати “Кръстю Цончев”	elihristova@gmail.com
15	адв.София Разбойникова	Фондация Български адвокати за правата на човека	hrlawyer@blhr.org sofia_razboinikova@yahoo.co.uk
16	адв.Диляна Гитева	Фондация Български адвокати за правата на човека	hrlawyer@blhr.org dilyana_giteva@yahoo.com
17	адв.Динко Кънчев	Фондация Български адвокати за правата на човека	hrlawyer@blhr.org dinkokanchev@yahoo.com
18	Пейчо Пейчев	Фондация Български адвокати за правата на човека	hrlawyer@blhr.org
19	д-р Бойка Чернева гл.ас., Секретар на ПКПЧПЕ –Академия на МВР	1. Академия на МВР/ 2. Постоянна комисия по правата на човека и полицейската етика в МВР	boyka_ch@abv.bg
20	Огнян Панталеев Член на ПКПЧПЕ – ГД «Охранителна полиция»	Постоянна комисия по правата на човека и полицейската етика в МВР	o.pantaleev@abv.bg
21	Марио Първанов – съдия	ВКС	marioparvanov@mail.bg
22	инспектор Тихомир Илков Троянов старши разследващ полицай в отдел “Досъдебно производство” към Главна дирекция “Криминална полиция”	МВР	titroyanov.155@mvr.bg t75@gbg.bg
23	Емил Владимиров	ВКП	vladimirov.emil@gmail.com
24	Владимир Петров Следовател в НСлС	НСлС	nsls@nsls.bg
25	съдия Павлина Найденова Върховен административен съд	Националния институт на правосъдието	Pnajdenova@sac.government.bg
26	д-р Ива Пушкарова	Фондация за развитие на правосъдието	iva.pushkarova@gmail.com
27	Николай Гунчев съдия във ВАС	Фондация за развитие на правосъдието	nikolaygunchev@abv.bg,
28	Петя Попова правен психолог	Фондация за развитие на правосъдието	petia.popova04@gmail.com,
29	доц. Владимир Велинов съдебен психиатър	Фондация за развитие на правосъдието	v.velinov@gmail.com,
30	Иво Емануилов	Фондация за развитие на правосъдието	office@justicedevelopment.org
31	Живко Желев	Фондация за развитие на правосъдието	office@justicedevelopment.org
32	Радка Стоянов	Фондация за развитие на правосъдието	office@justicedevelopment.org
33	Велислава Делчева Експерт вътрешен ред	Институт «Отворено общество»	vdelcheva@osi.bg
34	Иван Игов психолог	Дружество на психолозите	igoff@abv.bg
35	Юлия Попова психолог	Дружество на психолозите	juli_popova@abv.bg

КООРДИНАТОР НА ЕКСПЕРТНАТА ГРУПА:

Есен Фикри Член на КЗД

Член на КЗД

esen_fikri@abv.bg e.fikri@kzd.bg

ПОД НАУЧНАТА РЕДАКЦИЯ НА:

Д-р Мартин Белов, експерт по конституционноправни науки и права на човека към Фондация за развитие на правосъдието и гл.ас. по Конституционно и Сравнително конституционно право в СУ ,,Св. Климент Охридски” (martinbelov@yahoo.com).

Д-р Христо Христев, експерт по право на Европейския съюз и европейскоправна интеграция в наказателното право към Фондация за развитие на правосъдието и гл.ас. по право на ЕС в СУ ,,Св. Климент Охридски” (hristo.hristev@gmail.com).

Д-р Стоян Ставру, експерт по гражданско и семейно право във Фондация за развитие на правосъдието и преподавател в СУ ,,Св. Климент Охридски” и Нов български университет (stoyan.stavru@gmail.com).