Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Обратно към Обхват

Въпросът има два аспекта:

• 
  Изясняване на авторските права - институтът има ли право да прави дигитални копия? Необходимо ли е да се запазят правата върху материала, особено ако се планира публикуване в уеб? Уреждането на този въпрос може да бъде дълъг и скъпо струващ процес. Той е безспорен фактор при подбора на материалите и е добре да му се отдели необходимото внимание още в етапа на планиране.
  
• 
  Защита на копирайта. Какви права над дигитализирания материал институтът възнамерява да наложи? Безплатно ли ще се предоставят в уеб изображенията, или ще се показват само техните умалени образи (thumbnails), а за висококачествените им копия ще се заплаща такса? Това трябва да се обмисли по време на планирането. Извличането на доход от такси може да противоречи на политиката на финансиращите организации и властите. Копирайтът на материалите, изложени в Интернет, може да се защити чрез следните технически средства:
  
  • 
    водни знаци, които се виждат;
    
  • 
    невидими дигитални водни знаци [40];
    
  • 
    шифроване на изображения – конвертиране на данни с помощта на секретен код за пренасяне през публична мрежа;
    
  • 
    ограничения за публикуване само на изображения с ниска резолюция;
    
  • 
    ограничения за публикуване само на малки части от изображението;
    
  • 
    ограничения за показване на изображенията само на регистрирани потребители с право да ползват продукта.
    

Всички тези методи имат своите силни и слаби страни и те трябва да се разглеждат в контекста на целите на проекта и на института.

Уеб сайтът на Университета Бъфало в Ню Йорк съдържа връзки към много полезни страници [41]. За съвети виж също страницата за копирайта на TASI (Technical Advisory Service for Images) [42].

Организациите могат да решат да насърчат повторното използване на техните изображения от потребителите, особено ако по този начин искат да поощрят определени обучителни програми и техники. Това може да стане с помощта на лиценза Creative Commons [43], лиценз за гъвкаво и творческо използване на копирайта, при който правилото “всички права запазени” се превръща в “някои права запазени” (Виж насоките върху Законодателни и правни въпроси). Този лиценз ясно излага начините, по които дигиталните изображения могат да се използват от потребителите. Таблицата в Допълнението демонстрира неговото приложение спрямо публикации на изображения в Интернет с ниска резолюция.

Много проекти за дигитализация в областта на културата създават уеб сайтове [44]; други произвеждат продукт за представяне само в рамките на института.

• 
  Интерактивни изложби в музеите;
  
• 
  Дигитални витрини в библиотеки и архиви на документи или книги в лошо физическо състояние;
  
• 
  Дигитални изложби на музейни експонати с цел да се предпазят крехки материали от излагане на светлина или с цел да се представи обекта от повече зрителни ъгли;
  
• 
  Каталози, указатели и пътеводители за посетителите на института, вкл. аудио пътеводители;
  
• 
  Изложби, предназначени за хора с увреждания (виж насоките за Достъпност за хора с увреждания );
  

За публикуване в уеб трябва да се имат предвид следните условия:

• 
  Лесно навигиране, напр. осигурени връзки към началната страница, както и карта на сайта или списък на съдържанието на всяка подстраница;
  
• 
  Достъпност за хора с увреждания (виж Насоките за Достъпност за хора с увреждания );
  
• 
  Много внимателно използване на анимация, неочаквано изскачащи прозорци (pop-ups), flash-ефекти и др. /по възможност да се избягват/;
  
• 
  достъп на много езици (виж насоките върху Многоезичност).
  

Подготовката за публикация в Интернет включва обработка на първоначалното копие (master file) с цел да пасне на операционните изисквания на мрежата, което обикновено означава понижаване на качеството и намаляване големината на файла, за да се скъси времето на сваляне в компютъра на потребителя. Когато се публикуват големи изображения, уеб страницата трябва да съдържа предупреждението, че свалянето на файла ще отнеме време.

Други системи за предоставяне на изображения са CD-тата и DVD-тата.

Дигитализираните материали се пазят на сървър, но те се нуждаят от резервни копия, най-добре е това да стане поне на два отделни типа носители. CD-тата доскоро бяха най-използваното средство за създаване на резервни копия, но бяха изместени от DVD-тата, които могат да съхраняват по-големи файлове. Дигиталната линейна лента (Digital Linear Tape – DLT) все още се употребява, така че двата вида архивиращи носители могат да бъдат DLT и DVD. Засилва се тенденцията обаче да се съхраняват данни на мобилни твърди дискове и да се трансферират след време на нов сървър, с което се намалява риска от остаряване на носителя на информация.

Необходимо е също политиците и законодателите да работят за съгласуване и унифициране на правата върху интелектуалната собственост, за да се подпомогне прекия достъп до дигитални ресурси.

Вероятно днешните носители на информация ще остареят и излязат от употреба след 5 години, затова институциите трябва да разполагат със солидни архивиращи методи и с политика за мигриране на данни от един носител на друг.
Все по-нарастващата тенденция за съхраняване на данни в Интернет на мощни сървъри и мобилни твърди дискове улеснява миграцията от един носител на друг.

Веднъж след като сървърът е архивиран и след време прехвърлен на нов сървър, зависимостта от сменяем носител като средство за резервно копие ще намалее.

В един по-далечен план се очаква, че ще бъде разработена медия, подходяща за по-дълготрайно опазване и съхранение на дигиталните колекции.
Кооперирането между институциите може да доведе до развиване на общи репозиториуми и като естествена последица – коопериране при опазването и съхранението на дигитални обекти [45].
Все повече материали ще се създават в дигитална форма. Институциите трябва да разработят политики, които гарантират, че “дигиталните по рождение” материали са добре опазени и предоставени за лесен достъп (виж Насоки за Описание на ресурси и Дигитално опазване и съхранение на колекции).
В бъдеще нови методи за търсене би трябвало да позволяват на потребителите да търсят и намират, разглеждат и свалят дигитални изображения, без да има нужда да знаят къде се съхранява оригиналът и без допълнителни настройки на техните персонални компютри (виж Насоките за Откриване и извличане на данни)

Визия за бъдещето можете да прочетете в доклада на Digicult “Технически аспекти на утрешната икономика на културата: Разкриване ценността на културното наследство. Европейска комисия, 2002. 2002. ISBN 9282862658. [46]

[1] Принципи на Лунд http://www.cordis.lu/ist/directorate_e/digicult/lund_principles.htm

[7] Технически услуги и съвети за изображения (TASI): Създаване на изображения: Хардуер и софтуер http://www.tasi.ac.uk/advice/creating/hwandsw.html

ВРЪЗКИ

Колекциите на пет световни академични библиотеки ще бъдат дигитализирани от Google. Сканирани страници на книги от публичния сектор ще бъдат предоставени за он-лайн търсене и четене. Библиотеките, партниращи на Google, са Библиотеката на Оксфордския университет, библиотеките на университетите Мичиган, Харвард и Станфорд, и публичната библиотека на Ню Йорк.

Този проект дигитализира различни видове литература: правна, икономическа, географска, историческа, философска, теологична, медицинска и др., и разработва база-данни на музейни експонати за създаване на виртуална версия на музея с неговата триизмерна класификация.

Поставя си за цел да съхрани историята на Варна за бъдещите поколения във фотоси и текст и да я популяризира сред жителите на Варна. Изложбени експонати и фотоси са събрани и реставрирани със специална технология и съхранени на “говорещи” CD-та и в уеб. CD-тата са издадени и на английски. Уеб сайтът е само на български.

Фотоси на двореца, парка и архивни документи са събрани, дигитализирани и подредени систематично в шест основни теми. Триизмерни симулации на залите в двореца и симулирана разходка в парка са планирани за следващия етап на проекта Издание на CD-ROM, само на български език. Планира се уеб версия.

Пилотен портал за достъп до местното културно наследство в библиотеки, музеи и архиви на Ирландия. Дава достъп до няколко пилотни проекта за дигитализация, между които музея Уотърфорд (триизмерни обекти), института за архиви Корк, градската библиотека на Уотърфорд (оптическо разпознаване на знаци) и библиотеката на графство Майо (аудио- и видеоматериали).

Антични карти на Исландия (преди 1900 г.) от колекцията на Националната и университетска библиотека и Централната банка са конвертирани в дигитален формат и са достъпни в Интернет.

Он-лайн достъп до дигитални изображения на колекцията на архива Арганда, главно с образователна цел. Уеб сайтът на този локален архив е един от най-добрите примери за използване на новите технологии в Испания. http://www.ayto-arganda.es/archivo

Дигитализацията се извършва с т. н. технология “на минутата”. Базата-данни ще включва библиографски описания на оригиналните материали (според стандарта Dublin Core Metadata) и метаданни от файлови структури (според стандарта Metadata Encoding & Transmission).

Дигитализират се всички документи от 1264 до 1954 година и ще бъдат предоставени в Уеб.

Програма за дигитализация на института за Испанско културно, научно и природно наследство, чиято цел е съхранение, каталогизиране и разпространение. Включва няколко инициативи за дигитализация на сектора за културно наследство.

Дигитализираните документи се предоставят чрез виртуален библиотечен каталог, който позволява търсене по автор, заглавие или предмет, или по вид колекция като Картографска библиотека, Библиотека за графики, Справочна библиотека на Андалусия, библиотека на вестниците, филмова библиотека и др. Съдържа и допълнителни културни и обучаващи ресурси, насочени към децата в училищна възраст като напр. “Днешният ден в историята на Андалусия” и “Учете с виртуалната библиотека на Андалусия”

Модел за Виртуална библиотека на испанското библиографско наследство, разработен от Общия съвет за библиотечна координация.

Националната библиотека разработва мащабен проект за дигитализация.

Интернет достъп до дигитализирани библиотечни материали, свързани с Чешински шльонск (мултикултурен регион на границата между Полша и Чехия)

Дигитални картини, съпроводени с архивни описания, бележки по съдържанието и библиографски бележки. Документите са сканирани или заснети с дигитална камера (резолюция до 600 dpi), съхранени в “tiff” формат и представени в Интернет в “jpg” format.

Дигитализация на периодиката на Добруджеан за периода 1889-1940, която е била съхранявана на микрофилм и в печатен вариант. http://www.biblioteca.ct.ro

Електронни версии на паметници на народната архитектура, съхранявани в румънските музеи или на открито.

Дигитализирани са разнообразни колекции от Музея Пушкин и други места, като е използвана прецизната система EPOS и технологията на т. н. “летящи лещи”(flying lens), която не уврежда оригиналите.

Националната библиотека на република Карелия е внедрила този проект като част от федералната програма “Спомени от Русия”. Целта е да се консервират редки и уникални книжни колекции с локални изследвания и в същото време да се предостави широк достъп до тях чрез Интернет. Дигитализацията предоставя допълнителни възможности за работа с редки и ценни публикации (търсене в контекст, търсене според правописа на документа, импортиране на текст в различни формати и др.)

През 2002 г. Словашкият национален музей стартира проекта CEMUZ за дигитализиране на музейни експонати (изчислени на 8 милиона) и изгради база-данни, която да бъде част от Регистъра на културата и да част от обединен портал на държавна информационна система.

Тези проекти на Центъра “Нотар” за опазване, съхранение и представяне на документалното наследство на Котор са посветени на запазването, оценката, описанието и представянето на исторически колекции. http://www.cdknotar.cg.yu; http://www.matf.bg.ac.yu/iak

Консорциум, състоящ се от водещи културни и научни институти, включени в дигитализацията, между които Математическия институт SANU и математическия факултет на Белград (който осигурява техническата подкрепа), Националната библиотека на Сърбия, Националния музей в Белград, Археологическия институт в Белград, Архива на република Сърбия, Сръбския институт за защита паметниците на културата и Югославския филмов архив. Учредено е сътрудничество между културните и научните институти на Сърбия и Монтенегро, както и с подобни проекти в чужбина. В момента се разработват няколко проекта.