Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

PA/JISC guidelines

Проект за създаване на “Мрежов мултимедиен ресурс, базов за изучаването и отбелязването на човешката история и материалната култура в Шотландия”. Потребителите трябва да имат разрешение, съгласувано със стриктните условия за ползване.

Американска организация, предназначена да подпомага мрежовите информационни технологии за напредването на училищната комуникация и обогатяването на интелектуалната продуктивност. Включва проект за договаряне на мрежови информационни договори и разрешения от защитата на правата за електронен достъп и разпространението на информация.

Американски правен уеб сайт, който очертава интервюта с правни експерти и включва обширен сектор на интелектуалната собственост, музика и авторско право - права и собствени мнения, съглашения за технологично развитие и софтуерни нарушения.

XML е механизъм или “метаезик” за създаване на маркиращ език за специфични цели.

Неговата основна функция е да улесни споделянето на структуриран текст и информация между компютрите в мрежата. XML е официално препоръчан от консорциума World Wide Web (W3C). За да се разбере XML, е необходимо да се знае какво е маркиране. Маркиращ език означава правила за разшифроване или определяне на етикети (tagging) на структурните единици на един документ. Името “маркиращ” произхожда от традиционната в книгоиздаването практика да се “маркират” ръкописи, т.е., да се добавят печатни забележки в полетата на книжния ръкопис, както се прави в издателската дейност при съвместното обсъждане на отпечатания работен вариант от автора, редактора и печатницата.

Езикът XML е набор от специфични елементи за подобно стандартно маркиране на текст.

Акцентът на XML пада повече върху съдържанието на документа, а не върху формата и художественото оформление. При този език, част от текст се идентифицира като самостоятелна единица с отделно име и се задават правилата как това отделно име да се структурира и подраздели; не е важно дали текстът е удебелен, подчертан или подравнен - това са чисто визуални средства, които не представят характеристиките на името като лично, фамилно, заглавие и т.н.
XML документи могат да се създават в съгласие с набора от правила, изразени в така наречените Дефиниции за типовете документи (Document Type Definitions - DTDs) или Схеми.

DTD или Схемите всъщност формулират характеристиките на едно име и правилата за неговото дешифриране. Веднъж след като DTD или Схемите (като например MARC21-XML [2] и EAD (Encoded Archival Description) [3] ) са дефинирани и публикувани, всеки един XML документ може да бъде свързан с тях като сроден документ от същия вид. Този механизъм позволява на документите в XML да бъдат проверявани за съвместимост и последователно обработвани от софтуерни приложения за много широк спектър от цели - търсене, извличане на данни, обмен на данни.

Уеб услугите се развиха в отговор на пряко възникнала потребност от страна на големите организации, които трябва да споделят и разменят информация и данни, използвайки различни софтуерни приложения, различни програмни езици и различни хардуерни системи. Всъщност, Интернет представлява подобна смесица от най-разнообразни приложения и операционни среди. Секторът културно наследство е добър пример в това отношение – за да открие необходимото в Интернет, потребителят се нуждае от средство, което му дава възможност с едно единствено търсене да получи резултати, идващи от различни бази-данни, с различна структура, различни правила на търсене и различен начин на представяне на тези данни.

Подробна информация може да бъде открита на уеб сайтовете на W3 [16], OASIS (Organization of the Advancement of Structured Information Standards) [17], Wikipedia [18], и WS-I (Web Services Interoperability Organization) [19]. OASIS също предоставя услуги за текущо информиране. [20].

Семантичният уеб е визия, описана във вoдещата статия на списанието “Scientific American” от май 2001 [23], в която Тим Бърнърс-Лий, директор на консорциума World Wide Web (W3C), казва: “Семантичният уеб е паяжина от данни, нещо като глобална база-данни”. Това твърдение подкрепя идеята, че “…целта на WWW е да бъде полезен не само за комуникация между хората, но и машините трябва да са в състояние да участват и помагат”. Ключовите концепции, технологии, протоколи и стандарти за развиване на Семантичния уеб включват XML, RDF и уникалния идентификатор. Добър източник за текуща информация, новини за научни изследвания и разработки е уеб страницата W3C Semantic web [24]. В Европа с тази нова технология се ангажира Шестата рамкова програма на Европейския съюз. Първият симпозиум върху Европейския семантичен уеб беше проведен в Хераклион, Гърция, през май 2004 [25].

Рамката за описание на ресурси RDF дава възможност да се кодират, обменят и използват повторно структурирани метаданни посредством XML като набор от синтактични правила.

По този начин RDF подпомага интегрирането на разнообразни приложения: от библиотечни каталози и указатели на Интернет сайтове, през новинарски и софтуерни ресурси, до лични колекции от музика, фотографии и събития.
RDF позволява да се извличат формули за даден ресурс във вид на набор от атрибути, които следват определена схема. Тези формули се записват в частта на RDF рамката, отнасяща се до описанието на XML елементи.

Причината RDF да бъде така мощна и широко разпространена рамка е, че тя налага структурни ограничения, които подкрепят последователното и еднозначното кодиране и обмен на стандартизирани метаданни. Това осигурява взаимен обмен на отделни пакети от метаданни, дефинирани от различни практики за описание на ресурси. В допълнение, рамката RDF е средство за публикуване едновременно на традиционни и на машинно обработвани речници, целящи да насърчат повторното използване и разширяване на семантиката на метаданните сред разнородни информационни общности. Описанията на RDF понякога използват библиотеките за аналогия. За информация, виж уеб страницата на W3C RDF [26].

Онтологичният уеб произлиза от DAML+Oil [28], последната версия на езика

DAML, който осигури богат инструментариум за създаване на онтологии и маркиране на информация, така че тя да бъде машинно четима и разбираема.
Услуги на Семантичния уеб Обратно към Обхват
Уеб услугите са сайтове, които не само предоставят статична информация, но позволяват и определени операции като продажба на продукти. Услугите на Семантичния уеб позволяват на потребителите да локализират и използват тези услуги автоматично. Моделиращата онтология на уеб услугите (WSMO - Web Service Modeling Ontology) [29] дефинира онтологиите (за онтология виж по-долу следващия параграф – бел. на преводача) за описание на различни аспекти на Уеб услугите. OWL-S [30] (преди - DAML-S [31]) е онтология от услуги, които целят да направят възможно това. Важността на онтологиите за услугите на Семантичния уеб предизвика развитието на определена схема за разширяване на съществуващите стандартни уеб езици: XML беше разширен като XML- Schema, а RDF – като RDF-Schema.
Онтологии Обратно към Обхват

Онтологиите са решаващи за развитието на интелигентни уеб услуги, тъй като те помагат на машините да комуникират по-ефективно. Онтологията може да бъде дефинирана като формално описание на обекти и техните взаимовръзки. В контекста на Семантичния уеб, целта е машините да могат да общуват помежду си с минимална или никаква човешка намеса (Виж проекта WonderWeb [34]). Възникват все повече семантично богати подходи за моделиране на онтологии, включително:

• 
  Списъци на термини с недефинирани отношения
  
• 
  Класификационни схеми
  
• 
  Тезауруси с отношения на наследявания и асоциации
  
• 
  Тематични карти [35], нов ISO стандарт за система, която описва познавателни структури и ги свързва с информационни ресурси. Тематичните карти трябва да осигуряват мощни възможности за навигиране в обширни и взаимосвързани информационни масиви. Вместо да повтаря характеристиките на книжните показалци, тематичната карта ги обобщава, разширявайки ги едновременно в много посоки.
  

Онтологиите стават все по-важни в системите за управление на знанието (knowledge management) и в развитието на Семантичния уеб. Те вече намират приложение в някои системи за управление на знанието—примери в това отношение са системата за електронна търговия, в частта, касаеща описание на продукти и услуги (виж Насоките на Калимера в частта за Социално и икономическо развитие), както и при описване и подреждане на дигитални музейни колекции.

Някои проекти ще се насочат към изследване потенциалните възможности за семантично взаимодействие, предложено от утвърдени онтологии като Модел за концептуални връзки CIDOC (CIDOC Conceptual Reference Model -CRM) [36] или Онтологичният модел ABC (ABC Ontology/Model [37]). Моделът за концептуални връзки CRM осигурява обща и разширена рамка, в която всяка информация, свързана с културното наследство, може да бъде въведена и организирана. Тя също може да даде модел за посредничество между различни източници на информация. Онтологията ABC, разработена за Проекта Хармония, е първокласна онтология за улесняване на взаимодействието между схемите за метаданни в рамките на дигитален библиотечен домейн.

Мрежите за споделяне на файлове позволяват на потребителите да правят заявки за електронни файлове и да ги разпространяват чрез своите компютри, често играейки ролята на клиент и на сървър едновременно. Някои операционни системи и системи за ръчни устройства ще интегрират в себе си технологията “от точка до точка” (peer-to-peer - P2P – два компютъра в мрежа обменят файлове без посредничеството на сървър [38]). Тази технология ще контролира споделянето и разпространението на файлове, както и някои комуникационни аспекти на технологията. Услугите за споделяне на файлове като Foldershare [39], Grove Networks [40], Skype [41], Gnutella [42] and Kazaa [43] дават възможност за споделяне на всички видове дигитални обекти, вкл. филми, картини и софтуери.

Дигиталните абонаментни линии (DSL) са относително евтини постоянно работещи връзки към Интернет, които използват телефонната линия, без да прекъсват телефонните услуги. Скоростта е около 1.5 мегабита в секунда. Дигиталните кабелни връзки са също в постоянен режим на работа и се пренасят по медни или оптични кабели със скорост до 1 мегабит в секунда.

Оптичните нишки са стъклени влакна, които пренасят сигнали във формата на пулсации от светлина на разстояние до 50 километра. Сигналите могат да бъдат кодирани гласови съобщения или компютърни данни. Тъй като използват много по-малко енергия в сравнение с медните кабели и поддържат по-висока честотна лента (bandwidth), те могат да пренасят повече канали от информация на дълги разстояния. Оптичните кабели са много леки и тънки и лесно се инсталират в кабелни тръби. Трудно се източва информация от тях. Те са защитени от смущения на радиосигнали, както и от пожари. Оптичните кабели се използват все повече в локални мрежи (LAN), кабелни телевизии и телевизионно-информационни системи за вътрешно ползване (CCTV - Closed Circuit TV).

Достъп до Интернет чрез сателит е подходящ за системи, обслужващи обширни райони извън големите градове. За този достъп се използва сателитна чиния за двустранна комуникация (качване и сваляне на данни). Скоростта на качване (upload) е около една десета от 500–те килобита в секунда на скоростта на сваляне. Кабелнияt Интернет и Дигиталната абонаментна линия (DSL) имат по-висока скорост на сваляне, но сателитната система е около 10 пъти по-бърза от обикновения модем. Двустранният сателитен Интернет използва технологията Интернет протокол за разпръскване (IP Multicasting technology), което означава, че до 50,000 канала за комуникация могат да се обслужват едновременно от един сателит, който изпраща данни в компресиран формат от една до много точки по едно и също време. Компресирането намалява размера на данните и на честотната лента. Наземните системи с телефонно набиране имат ограничения в капацитета на връзката, които не позволяват разпръскване от такъв мащаб.

Безжичните технологии предоставят връзка без ограниченията на жици и кабели.

• 
  Локална безжична (или Лична - PAN – Personal Area Network) за използване в офис или стая вкъщи. Позволява връзка между безжична мишка, клавиатура, лаптоп и принтери, и др. като използва радио и инфрачервени технологии;
  
• 
  Безжична Локална мрежа (Wireless Local Area Network - WLAN ) за свързване обикновено на 10-15 потребители на разстояние 100 м вътре в сградата и 300 метра извън сградата. Може да бъде полезна за музеи, библиотеки и архиви с няколко стаи и етажи или с хранилище извън основната сграда. Повечето мрежи от типа WLAN са изградени върху WiFi стандарти (Виж по-долу).
  
• 
  Безжична обширна мрежа (Wireless Wide Area Network – wWAN), например мрежа на мобилни телефони за свързване с целия свят.
  

• 
  GSM (Group Special Mobile – Global Systems for Mobile Communications) [45] – Глобална система за мобилни комуникации, преобладаващият в Европа дигитален стандарт за мобилни телефони от второ поколение. Той използва земна мрежа от антени и съхранява информация върху SIM карти;
  
• 
  Bluetooth [46], малообхватна радиотехнология с обхват на разстояние около 10 метра, която се използва при уреди за поставяне на етикети, четци на баркодове и др. ;
  
• 
  WAP (Wireless Application Protocol [47],) - Протокол за безжично приложение, предназначен да свързва мобилни телефони с Интернет. Потребителите разглеждат уеб страници, написани на WML (Wireless Mark-up Language) [48];
  
• 
  GPRS (General Packet Radio Service) [49], Общ пакет за радио услуги. Технология на поколение 2.5 G (по-напреднала в сравнение със стандартната технология от второ поколение 2G, но не удовлетворява изискванията на напълно разработената технология на третото поколение 3G). Позволява информацията да се изпраща и получава по мобилна телефонна мрежа. Има по-бърз трансфер от WAP и по-висока степен на успешни връзки.
  
• 
  Система за универсални мобилни комуникации (Universal Mobile Telecommunications System – UMTS [50], представител на третото поколение технологии за мобилни телефони. Скоростта на пренасяне може да достигне до 2 мегабайта в секунда на един потребител и глобалният роуминг също е възможен.
  

Горещите WiFi точки са насочени предимно към хора, които са в движение и които желаят да имат достъп до Интернет или други мрежи чрез Интернет. Типични горещи точки са заведения за бързо хранене, кафенета, железопътни гари, хотели и библиотеки. Развиват се обаче и свръхнатоварени горещи точки, които обхващат практически целия център на града. Някои горещи точки на WiFi са безплатни, но повечето таксуват услугата за период от време (напр. за 30 минути).

Семантичният уеб ще извърви дълъг път, докато се сбъдне мечтата на Тим Бърнърс-Лии; ще се изгражда на различни етапи, от хора с различни интереси. Всъщност, истинската сила на Семантичния уеб ще се осъзнае, след като хората създадат много програми, които събират уеб съдържание от разнообразни източници, обработват информацията и обменят резултатите с други програми. Според прогнозите, на тази следваща фаза Семантичният уеб ще разчупи рамката на виртуалния свят и ще навлезе във физическия. Представата за микровълновата печка, която е свързана с уеб и търси технически инструкции за готвене на уеб сайта на производителя на замразени храни, може един ден да се прибави към услугите на музеи, библиотеки и архиви. За една виртуална рамка за картина и най-подходящата за нея картина ще се иска съвет и мнение от местен музей или галерия, местната виртуална публична библиотека да подскаже коя е идеалната електронна биография, която й подхожда и която може да се свали от Интернет. В една такава обстановка, хората, работещи в сектора културно наследство, трябва да бъдат поощрявани да проявяват необуздано въображение. Шестата рамкова програма “Технологии на информационното общество” на Европейския съюз спонсорира нови проекти тъкмо в тази област.

Популярността на мобилните телефони недвусмислено доказва, че потребителите се нуждаят от достъп, когато са в движение. Технологията WiFi вероятно ще посрещне тази нужда. Публичните библиотеки са идеално място за горещи точки WiFi, имайки предвид, че тъкмо публичните библиотеки са синоними на информация. Всъщност, някои библиотеки са вече такива горещи точки. Броят им ще расте. Традиционно горещите точки WiFi покриват малки места--кафенета,клубове, но в момента се разработва една по-мощна версия, която да обхваща по-обширни райони с по-малко базови станции. В такъв случай, необходимостта от индивидуални горещи точки може и да отпадне. Мобилните телефони с вградена WiFi позволяват много по-бърз достъп до Интернет. Стандартна характеристика на новите компютри са вградените WiFi чипове и карти за достъп. Това е интересна тенденция, която може с времето да промени структурата на Интернет доставките като такава и да я превърне изцяло в безжична, особено в големите мегаполиси и гъсто населените райони.

EU IST 6^th Framework Programme

(SOAP) http://www.w3.org/TR/soap12-part1/

European Semantic Web Symposium, Heraklion, Greece, May 2004 http://www.esws2004.org/

OWL Web Ontology Language Overview http://www.w3.org/TR/owl-features/

EU IST projects helping to weave the Semantic Web

Официален вход в уеб за норвежката култура. Представлява нова форма на портал, която използва Topic Maps и XML за разпространение на информация до лични устройства като персонални дигитални бележници (PDA) и мобилни телефони. За повече информация относно Topic Maps виж http://www.ontopia.net (на английски). Стандартът ISO за The Topic Maps може да се намери на http://www.isotopicmaps.org/m4tm/.

Инициатива от типа “отворени архиви”. Главният проект, който осигурява електронен достъп до описание на ниво колекция на архивите на повече от 50 образователни институции и научни общества в рамките на Лондонска област.

Стартирана през есента на 2004 г. Това е зона за външен безжичен достъп с безжични горещи точки, инсталирани в улично оборудване, като напр. улични лампи.

База данни от описания на колекции, финансирана от Асоциацията за модерна лингвистика (MLA) в Англия. Базата данни използва уеб услуги за едновременно търсене в множество източници.

Колекциите и Локаторът на научни данни на Природонаучния музей използват онтологии, за да намерят информация, съдържаща се в онлайн базите данни на музея относно видове организми и материали. http://internt.nhm.ac.uk/jdsml/locator/index.dsml

Уеб базиран център за текуща информация, конференции и семинари, целенасочена помощ за институти и софтуерни проекти, разглеждащи отворени източници и проучвателни доклади. http://www.oss-watch.ac.uk/

Целта на тази мрежа беше да осигури всички публични библиотеки във Великобритания с високоскоростна Интернет връзка (broadband). Но това бе невъзможно в по-отдалечените места, така че 10 публични библиотеки от провинцията в момента използват WiFi като част от пилотен проект, давайки възможност на хората да използват техни собствени WiFi устройства в библиотеките и по този начин да повишат полезността на малкия бизнес, където сигурността на данните е проблем. (Виж Пот, Дейвид. Библиотеките тръгват към безжичния Интернет – разширяване на високоскоростната връзка до провинциалните общности. 15 юли 2004

Този проект свързва библиотеки от 54 региона и създава “чадър” за локални библиотечни системи на регионален принцип. Системните решения се осланят на отворени стандарти: Z39.50, ISO ILL, LDAP. http://www.arbicon.ru

CodeXML е рамкова система, разработена от Scriptum Inc. със стабилна основа, предназначена да съхранява и управлява обекти и описателна информация, свързана с тези обекти.

Град Манцала разполага с 11-километрова WiFi мрежа, предоставена на обществото и училищата.

Портал, предоставящ на крайния потребител семантичен интегриран преглед на разпръснати колекции в областта на културата. С използване на техники на семантичния уеб е възможно колекциите да бъдат семантично съвместими и да си взаимодействат. На музейните посетители се предлага интелигентно съдържателно търсене и разглеждане на огромни бази-данни. http://museosuomi.cs.helsinki.fi;

Статия по този въпрос виж на:

Чешките архиви използват следните технологии в Интернет: XML, уеб услуги, широколентен Интернет, оптичен кабел, сателит, безжична мрежа, WiFi.

Тази система има потребителски и административен интерфейс. Формирана е от база данни PostgreSQL, файлова система, дисково поле, сървър и архивираща система на основата на отворен код на GNU GPL лиценз, което позволява на всички останали институти да я използват безплатно. Системата се опира на стандарта XML.

ОБХВАТ

Какво представлява дигитализацията? - Това е процес на създаване на дигитални файлове чрез конвертиране на аналогови носители. Резултатът е дигитално копие или дигитален заместител, който бива класифициран като дигитален носител и който е обект на същите предизвикателства, свързани с опазване на достъпа до него, както и ако е “дигитален по рождение” (материал, създаден в дигитална форма, който няма аналогов еквивалент). Качеството на файла, форматът, използван за съхранението му, неговото описание, идеите за използването му, дълготрайното му опазване, методът на доставяне до потребителите, защитата от посегателство върху интелектуалната собственост –тези са само някои от проблемите, изискващи решение. Освен това, за всеки тип дигитализиран материал трябва да се вземат под внимание множество различни фактори, за да се гарантира, че дигиталният продукт ще се използва пълноценно в истинския му потенциал както в момента, така и в бъдеще.

Дигитализацията е процес на създаване на дигитални файлове чрез конвертиране на аналогови носители. Резултатът е дигитално копие или дигитален заместител, който бива класифициран като дигитален носител и е обект на същите предизвикателства, свързани с опазване на достъпа до него, както и ако беше “дигитален по рождение”.

• 
  Причината за дигитализиране, напр. да осигури достъп до малко използвани колекции, да запази деликатни материали от физическо износване, да създаде виртуални колекции, да достигне конкретна група от потребители, да даде принос към регионалните, националните и международните мрежи;
  
• 
  Какво ще се дигитализира. Това се определя главно от причините за дигитализация и в зависимост от това, дали ще се получи разрешение за дигитализация от притежателите на интелектуалната собственост (виж селекция по-долу);
  
• 
  Кой ще извърши работата. Може да бъде собственият персонал, външни специалисти на временен договор, член на партнираща организация или комерсиален контрактор. Участващият персонал може би ще има нужда от определена екипировка - защитни ръкавици, маски и др. При преместване и манипулиране на физически износени материали, винаги трябва да се правят консултации с музейни уредници, които познават добре материалите, (това може да бъде и възможност за провеждане на консервационни работи);
  
• 
  Къде ще се извърши работата. В повечето случаи за предпочитане е работата да се върши на място, в самата институция, за да избегнат рискове като загуба или повреда на оригиналите, транспортни разходи, и т. н. Идеалният вариант е да се отдели специално място с подходяща светлина, температура, влажност и др., особено в случаите, когато се дигитализират оригинали в недобро физическо състояние;
  
• 
  Кога ще се извърши. Трябва да се вземат предвид обстоятелства като: време на най-голяма натовареност, отпуски на персонала, планирани изложби, друго събития и проекти. Трябва да се изготви график с посочени основни срокове;
  
• 
  Как ще се извърши. Тази част от плана включва подробности от работните процедури, тъй като е важно да се проследява материалът, обект на дигитализиране, както и как напредва работата. Полезно е да се въведе единна система от списъци, които документират и датират всички манипулации на обработваните материали. Файловете трябва да се именуват по време на дигитализационния процес;
  
• 
  Стратегия за опазване. Да се заложи още в процеса на планиране, за да се гарантира устойчивост и дълготрайна използваемост на колекцията. Опазването ще зависи от документирането на всички технологични процедури, които са довели до създаване на дигитален обект, още повече, че важна информация може да бъде извлечена само в момента на създаване (виж Насоките за Дигитално опазване и съхранение на колекции);
  
• 
  Други въпроси за обмисляне в етапа на планиране са: правни въпроси като Правата за интелектуална собственост (IPR), избора на дигитален формат, хардуер, софтуер, методи на доставяне или формати на крайния продукт и естествено, цени.
  

• 
  Лобиране и застъпничество на национално и местно ниво;
  
• 
  Влияние върху общественото мнение и сформиране на приятелски групи;
  
• 
  Кандидатстване за дарения за финансиране на конкретен проект за дигитализация. През последните няколко години практиката на търгове е изключително популярна в музеите, библиотеките и архивите в много страни. Някои правителства, Европейският съюз, немалко благотворителни тръстове и фондации предпочетоха да канализират средства, като обявяват състезателни оферти или търгове;
  
• 
  Националните професионални асоциации трябва да са в състояние да дават консултации за източници на финансиране. Уеб сайтът на Европа съдържа пътеводител за финансиращите възможности на Европейския съюз [6];
  
• 
  Партньорство с други институти за възлагане на работа на външен подизпълнител (виж Насоките върху Сътрудничество и партньорство);
  
• 
  Форми на извличане на доход. В някои страни съществуват административни забрани за генериране на доход или вземане на такси от услугите (виж също насоките за Работни модели) , включително непряко облагодетелстване от тях.
  

Количеството и вида материали за дигитализиране понякога зависи от наличните средства, затова трябва да се определят приоритети. Тези приоритети може да са подчинени на целите на проекта (опазване и съхранение или увеличен достъп), на значимостта и уникалността на оригиналите, на физическото състояние на оригиналите, потенциалното им използване и др.

Селекция

Обратно към Обхват

Критериите за подбор, както се изтъкна по-горе, ще бъдат определени главно от целите на проекта, но може да включат и следните аргументи:

• 
  Правни въпроси като: възможно ли е да се получи разрешение за копиране на материала при необходимост (Виж текста за Права над интелектуалната собственост и насоките върху Законодателни и правни въпроси) ;
  
• 
  Публиката, към която е насочен проектът;
  
• 
  Значението на материалите (експонати, ръкописи) за културното наследство на общността, региона, страната, Европа и света;
  
• 
  Уникалността на оригинала;
  
• 
  Физическото състояние на материалите и нуждата от опазване на оригиналите чрез създаване на дигитални версии като алтернативи за ползване;
  
• 
  Връзките с други проекти;
  
• 
  Финансови въпроси: стойност на проекта или нуждата да се извлече доход от таксуване на услуги или продажба на компакт дискове.
  

Хардуер и софтуер

Обратно към Обхват
Хардуерът и софтуерът трябва да се определят още в етапа на планиране, като се има предвид тяхната надеждност, стойност, удобство, евентуалната нужда от обучение на персонала, цената на поддръжката, наличното място, възможностите за наемане и др. Оборудването трябва да позволява записването и съхранението да се извършват с възможно най-високата резолюция, защото изображение с ниска резолюция, т. е. по-малък файл, може да се извлече от изображение с по-висока резолюция, но никога не може да стане обратното. Мястото за съхранение също трябва да се има предвид, тъй като изображенията с висока резолюция създават големи файлове, които съответно изискват по-голямо място за съхранение.

Оборудването трябва да е подходящо за дигитализиране на материали. Трябва да се вземат под внимание следните неща:

Скенери

• 
  Плоски скенери да се използват само за неподвързани печатни материали или документи;
  
• 
  За подвързани материали е нужна дигитална камера или пък книжна люлка (“book cradle”) – уред за придържане и предпазване на крехки книжни тела по време на дигитално или фотографско копиране;
  
• 
  Скенерите трябва да са големи поне колкото големината на най-големия обект за сканиране, за да се избегне прегъването или т.н. “раздробяване на мозайка” на материала;
  

Уреди за триизмерно сканиране

• 
  Използват се за музейни експонати или исторически сгради;
  

Дигитални камери

• 
  Камерите могат да се използват за музейни експонати или подвързани книги;
  
• 
  Камерите могат да се използват за записване на събития, сгради, места и пейзажи;
  
• 
  За доброто качество на снимката са важни: броят пиксели, качеството на оптичната лента и качеството на цветовете (bit-depth - броят битове, използвани да съхранят информация за един пиксел);
  
• 
  Специална поставка за материала, който се фотографира, би била от полза;
  
• 
  Нужен е триножник за камерата;
  
• 
  В повечето случаи е необходима и допълнителна светлина;
  
• 
  Нужни са филтри за минимизиране деформацията на цветовете.
  

Видеокамери

• 
  Нужна е специална апаратура за създаване на дигитален продукт от обикновен филм или видео;
  
• 
  Видеозаписващата техника се използва за улавяне на движещи се образи и като такава е нужна за създаване на проекти, чийто резултат е “дигитални по рождение” материали;
  
• 
  Видеокамерата е мощен инструмент за представяне на непрекъснат изглед от всички страни на даден обект, както и за показване на триизмерни пространства;
  
• 
  Наличието на сравнително евтини дигитални и видеокамери прави този вид презентация възможен за по-малки институти, главно музеи или галерии, които не могат да си позволят апаратура за създаване на съдържание за пълна виртуална реалност;
  

Аудиозаписваща техника

• 
  Нужна е апаратура, която може да произвежда дигитален продукт от аналогов носител;
  
• 
  Използва се също за улавяне на звук (реч, музика и др.) и като такава е нужна за създаване на проекти, чийто резултат е “дигитални по рождение” материали.
  

• 
  да отваря много големи файлове;
  
• 
  да модифицира резолюцията и дълбочината на цвета;
  
• 
  да съхранява различни версии с различни големини на файла;
  
• 
  да копира част от образа и да го съхранява като отделен файл;
  
• 
  да експортира образи в различни файлови формати.
  

Изборът на софтуер трябва да е съобразен с типа на материалите, които се дигитализират. Ако документът, например, съдържа текст, написан на ръка, тогава се изисква пакетът OCR – оптическо разпознаване на букви (optical character recognition).

Уеб сайтът за технически консултации върху картинни файлове TASI (Technical Advisory Service for Images) предлага съвети върху всички аспекти на дигитализацията, включително хардуер и софтуер [7].