Файлови формати Обратно към Обхват

Стандартите са изключително важни, тъй като несъобразяването с тях може да доведе до:

• 
  затруднения в международния обмен на картинни файлове и в създаването на мрежови ресурси;
  
• 
  бързо морално остаряване (придържането към стандартите гарантира съвместимост с нови формати и носители в бъдеще)
  

• 
  Възпроизвеждане на текст и съхраняване – има стандарти за:
  
  • 
    Разшифроване на знаци (виж Jukka Korpela: A tutorial on character code issues [8]);
    
  • 
    Формати на документи ( виж AHDS Guide to good practice: creating and documenting electronic texts [9]).
    
• 
  Доставяне на текст – за насоки относно разшифроване на знаци виж отново статията на Korpela [8]. За формати на документи се препоръчват най-новите версии на XHTML или HTML, макар че патентовани формати като PDF (Portable Document Format), RTF (Rich Text Format) или Microsoft Word са подходящи като алтернатива. Виж:
  
  • 
    HTML 4.01 HyperText Markup Language [10];
    
  • 
    XHTML 1.0 Extensible HyperText Markup Language [11];
    
  • 
    Portable Document Format (PDF) [12].
    
• 
  Пресъздаване и съхраняване на неподвижни изображения (Still images) - Изображенията биват растерни (raster) - за фотографии, векторни – за геометрични фигури, или графични невекторни - за линейни рисунки. Указания виж в TASI: Advice: Creating digital images [13]. При създаване на растерни изображения трябва да се внимава както за спациалната резолюция (брой пиксели в един инч), така и за цветната резолюция (bit-depth - брой битове, използвани да съхранят информация за един пиксел). За препоръчване са най-високите позволими стойности. TIFF (Tagged Image File Format) [14] е най-често използваният формат.
  
  • 
    За векторни изображения трябва да се използват отворени формати като SVG (Scalable Vector Graphics [15]. Патентованият формат Macromedia Flash [16] е подходящ само в отделни случаи.
    
  • 
    Форматът PNG (Portable Network Graphics) [17] е най-често употребяван за графични невекторни изображения.
    
    
    
• 
  Доставяне на неподвижни изображения
  
  • 
    Фотографските изображения, доставяни по Интернет, трябва да бъдат в JPEG (Joint Photographic Expert Group) format [18] или в JPEG/SPIFF (JPEG Still Picture Interchange File Format) [19]. Повече информация в JPEG [20] и за JPEG 2000 [21], а също и в стандарта ISO [22].
    
  • 
    Векторни изображения трябва да се доставят в:
    

- PNG (Portable Network Graphics) format [24];

• 
  Пресъздаване и съхраняване на видеоизображения – Видеото трябва да се съхранява, като се използва некомпресирания изходен необработен формат AVI (Audio Video Interleave) [26], но може да се използва и формата MPEG (Moving Pictures Expert Group) [27] или дори Microsoft WMF (Windows Media Format), Microsoft ASF (Advanced Systems Format) или Apple Quicktime (подробности на съответните уеб страници [28]). Стандартите са представени на сайта на MPEG [29].
  
• 
  Доставяне на видеофайлове – трябва да се помни, че достъпът до видеофайлове зависи от пропускателната способност на Интернет връзката, така че е добре да се осигури повече от един файлов формат или добра поточност (streaming quality) – доставяне в реално време, вместо да се изчаква пристигането на целия файл.
  
  • 
    Видеофайлове, за които се предвижда, че ще се “свалят” от Интернет, трябва да са във формат MPEG-1 [30] или Microsoft WMF (Windows Media Video), AVI (Audio Video Interleave) или Apple Quicktime (подробности на съответната уеб страница - [28]).
    
  • 
    Файловете за Интернет видео в реално време (streaming) трябва да са във формата Microsoft ASF (Advanced Streaming Format), WMF или Apple Quicktime (подробности на съответната уеб страница [28]).
    
    
    
• 
  Пресъздаване и съхранение на аудиофайлове – аудиофайлове могат да се съхраняват по един от двата начина:
  
  • 
    некомпресирани формати като Microsoft WAV (wave) или Apple AIFF (Audio Image File Format) (подробности на съответната уеб страница [28]);
    
  • 
    компресирани формати като MP3 [31], Microsoft WMA (Windows Media Audio) [28], Real Audio [32] или Sun AU [33].
    

• 
  Доставяне на аудио файлове – както при видеото, достъпът се влияе от капацитета на Интернет връзката, така че в идеалния случай трябва да се осигурят файлове в различни формати и потоци с различно качество. Необходимо е да се следват препоръките на Обществото за аудиоинженерство (AES [34]) и Международната асоциация за звук и аудио-визуални архиви (IASA [35]).
  
• 
  Пресъздаване и съхраняване на триизмерни изображения – Дигитализирането на триизмерни материали е от особена важност за музеите. Дигиталното видео е евтина алтернатива за създаване на точно възпроизведени триизмерни обекти, но пък е по-бедно на интерактивни възможности. Дискусии върху триизмерните технологии са представени на уеб сайта на консорциума Web 3D Consortium [36] или на 3dsite, inc. [37].
  
• 
  Доставяне на триизмерни изображения – Основните стандарти за виртуални разходки и триизмерни модели са VRML (Virtual Reality Markup Language) и X3D [38]. Тяхна алтернатива е shockwave 3D [39]. Тя позволява на всеки, който има последната версия на безплатната помощна програма за мултимедийни ефекти “shockwave”, да разглежда съдържание с триизмерни модели, но пък не притежава качествата на VRML.