Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени
жүктеу/скачать 6.48 Mb.
|
ПромишленостС изключение на област Бургас в България и Киркларели в Турция, граничния регион не е много индустриализиран. В Турция индустриалните дейности са съсредоточени в или близо до главните градове, докато в България има големи фабрики и в селските райони или до сравнително малки градове и села. Присъствието на промишлеността в българските области е голямо. Ситуацията там обаче е доста критична откакто настъпи сериозен спад в производството на промишлени стоки поради преструктурирането на икономиката през деветдесетте. Това доведе до значителен спад в сектора, неблагоприятни структурни промени и затваряне на голям брой предприятия. Асоциациите на производителите (Търговско промишлени палати, земеделски обединения и др.) имат различен статус от двете страни на границата. В Турция те имат официално положение, много добре са интегрирани в индустриалния процес и играят активна роля. В България те бяха създадени в последно време и присъстват повече като частни ассоциации, чиято функция е да осигуряват подкрепа на своите членове. Могат да бъдат представени няколко примера на икономическо сътрудничество в индустриалния сектор между български и турски компании. Това сътрудничество се реализира в българската страна на граничния регион, обикновено чрез обединяване на турския капитал с българският производствен капацитет. Това сътрудничество осигурява благоприятни контакти между бизнес средите от двете страни на границата. България Промишлеността ангажира 38,4% от работещото население. Строителтвото осигурява работа за около 5,3% от него. Електропроизводствения сектор е добре развит, но причинява някои екологични проблеми. Други важни производства са: производство на машини, леярството, електрониката, производството на храни, дрехи и текстил. Минната промишленост бе много развита в миналото, но сега губи своята значимост. С изключение на Бургас най-добре развитите индустриални зони са концентрирани близо до границата, в и около Свиленград, Елхово и Харманли. Производството там е мулти секторно и вкючва производство на машини, храни, текстил, обувки, докато в останалите общини то е ограничено до производство на един или два вида продукция. Традиционни производства са производството на облекла, козметика и особено на храни. Районът, включително и Кърджали е богат на изключително качествен мрамор и материали за облицовка, които се предлагат на международния пазар. Перспективите за развитие са свързани със запазване на браншовата специализация, представяне на нови производствени технологии и осигуряване на благонадеждни пазари. Големите предприятия в региона са основната движеща сила за икономическия растеж, докато малките фирми допринасят за подобряване на бизнес средата и създаването на благоприятни условия за ускорено развитие. Частната инициатива в сектора на малките и средни предприятия е доста динамична през последните години и спомогна за повишаване на конкутентоспособността и борбата срещу безработицата. Като цяло сектора на малките и средни предприятия от българската страна на граничния регион имат стабилна посиция на местния пазар, а някои от тях изнасят и навън. Основният проблем за МСП е недостига на финансови средства. За тях е трудно да получат заеми от търговските банки, защото изискванията на банките и разходите по обслужване на кредитите са много високи. Бургас е една от най-индустриализираните области в България. Индустриални сектори с национално значение са: химическия и нефтопреработвателния, производството на храни, производството на електроенергия и термоенергия, текстил, корабостроене. Друг значителен участник е сектора на МСП, заети в туризма, повечето от които са фамилни предприятия. Свободни безмитни зони В българската част на граничния регион има две обособени безмитни зони. Най-старата, открита през 1989, е в Бургас. Това е единствената свободна безмитна зона по българското черноморско крайбрежие, която има терминали на бургаското пристанище, бургаската железопътна гара и на бургаското международно летище. То обслужва, чрез трансевропейския транспортен коридор ном.8, магазините на Балканския полуостров, Черно море, Източна и Централна Европа, Далечния и Средния Изток. Другата безмитна зона е в Свиленград, област Хасково. Въпреки благоприятното й местоположение, много близо до границите с Гърция (около 3км) и Турция (около 10 км), понастоящем тя се използва с около 10-20% от капацитета и. Това е така, защото зоната е достъпна само по суша и все още не е свързана с железница (въпреки че международния железопътен път, водещ до Гърция и Турция минава на по-малко от километър от нея). Турция Таблица 6 – Анализ на промишлените предприятия по размер
Промишлеността в двете области се развива независимо от неблагоприятната икономическа ситуация през последните години. Тя ангажира около 13% от активното работещо население. Перспективите за по-нататъшно развитие са добри поради гео-стратегическото местоположение на двете области между Европа, близкия Изток и Черно море. На практика строителството не е толкова важно и ангажира под 3% от активно работещото население. Промишлените предприятия в Одрин са 162. Най-голямата част от тях се намират в Узункюпрю (55), Кезан (40) и Одрин (27). Промишленото производство е в следните сектори: производство на храни, миньорство, текстил, метални изделия и канцеларски материали. Построена е индустриалназона върху 107 хектара в Сюлоглу. До сега обаче са продадени само няколко парцела. Строителството на електрическа мрежа и инфраструктура е все още в ход. Промишлените предприятия в Киркларели са 179 като най-голям брой от тях са съсредоточени в Люлебургас (83), Киркларели (57) и Визе (44). В Киркларели беше отворена индустриална зона на 14 км от центъра на града, върху площ от 100 хектара. 98% от площта и вече е застроена или се застрочва. Планира се тази индустриална зона да се разщири и да покрие 273 хектара.
жүктеу/скачать 6.48 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|