ОКОЛНА СРЕДА, РЕЛЕФ, БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ И ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Съществуват добри възможности за трансгранично сътрудничество в областта на зашитените територии, опазването и доброто управление на природните ресурси и съвместния мониторинг на природните условия. Особено Странджа планина предлага чудесни възможности за сътрудничество между двете страни за опазване на околната среда и управление и използване на природните ресурси. В района има вероятност от възникване на природни бедствия, пожари, особено в западната част, наводнения, земетресения и др.

Наблюдава се неконтролирано изсичане на дървения масив в Родопите, като по този начин се намалява природния баланс. Най-замърсените общини в област Бургас са Бургас и Камено. В град Бургас и неговите околности, както и части от Бургаския залив, са силно замърсени, поради близостта на завода “Нефтохим”. В област Ямбол въздуха е сравнително чист, откакто основните замърсители – урановите мини “Окоп”, “Чукурово”, “Тенево”, “Устрем” бяха затворени преди десет години. Тенденцията през последните години бе към намаляване замърсяването на въздуха.

Реките Марица/Мерич и Арда се вливат в Турция, като преминават през област Хасково.

Река Тунджа и нейните притоци – реките Мочурица, Поповска и Калница, преминават през област Ямбол до Турция; Има разположени ферми до реките, които предизвикват замърсяване. Другият най-голям изкуствен водоем в България е разположен в тази област – при Малко Сърчово и се снабдява от река Поповска. През последните години се наблюдава подобряване качеството на подпочвените води в района с много обработваема земя, въпреки намаления процес на облагородяване на почвите. Чистотата на водата в реките Тунджа, Марица/Мерич и Арда е критичен въпрос.

При Маджарово, река Арда е замърсена от руди, поради съществуването на някои мини, които са били закрити през средата на 90-те години. Сериозен замърсител на водните източници са също така водите от необитаемите селища и индустриалните води от заводите и фермите. Канализационната система в пречиствателните станции е неефективна в сравнение с развитието на системите за водоснабдяване.

Климатът също определя растителността на Странджа планина, която се различава от Европейските растителни системи и се оприличава на Ponto-euxinic флора в Кавказ. Някои от видовете са намерени именно в Странджа планина. Флората е комплекс от натрупване на различни растителни видове, биологични характеристики и етапи на развитие, които са с голяма природно – консервационна стойност. Има много различни видове между растенията и безгръбначните животни. Този вид фауна е много слабо изследвана. Голяма част от видовете са с голяма стойност на опазване – 119 ендемични, 164 – рядко срещани. 16 вида са включени в Световната червена книга и 10 – в Европейската такава. Опазването, както и устойчивото управление на общите природни ресурси, като например Странджа планина, е изключителна възможност за трансгранично сътрудничество и би могло да генерира нови източници на приходи за местното население.

Територията на Източните Родопи е световно известна заради нейните защитени територии, населени от голям брой рядко срещани животински и растителни видове. Тя се определя като една от най-важните орнитоложки зони и една от териториите с най-голямо био разнообразие (по видове и брой) в Европа. Природен Парк Странджа, е създаден през 1995. Това е най-голямата защитена територия в България с нейните размери от 116,136 хка, 80% от които са покрити с гори. Нейната територия включва цялата община Малко Търново и по-голямата част от община Царево и 19 села. На изток, парка достига до Черноморското крайбрежие и има 5 природни резервата, 12 защитени територии, 2 курортни селища – Ахтопол и Малко Търново и много исторически и архитектурни забележителности. Проекта за Странджа е започнал през 1991, когато е бил представен на Съвета на Европа като уникална зона в територия с биологично разнообразие.

Най-важните находища на руда са на територията на област Хасково. В тях се срещат олово, цинк, сребро и други метали. Област Хасково е богата също на варовик, азбест, мрамор и глина. Има няколко минерални източника, с доказан химичен състав и високо качество на водата. Термални извори има на територията на село Минерални бани, Меричлери и Симеоновград. Изворите на село Ст. Караджово (в община Болярово) са с качество на водата, сходни с тези на известните термални извори в Чехия – Карлови Вари. Защитените територии са следните: Резерват “Борака”, 16 природни забележителности, 13 защитени територии. В област Бургас има също находища на каменни въглища, медна руда и други минерали и енергийни ресурси, важни за индустрията. В област Ямбол, в Елхово, има 2 резервата: “Долна Топчия” и “Балабана”.



Турция

Турската страна на граничната област има находища на златни и сребърни мини ( в Лалапаша – село Вайсал), варовик, флуорид, фосфат и глина (в Лалапаша), манган (Ипсала), лигнит (Кешан и Узункюпрю). Част от горите на Странджа планина (около 130,000 хка) са в територията на област Киркларели. Други защитени територии в тази област са: Защитена територия на растителни и животински видове – езеро Сака, Защитена територия за хабитати – Касатура. Защитените територии в област Одрин са: Защитена територия на хабитати – езеро Гала, Защитена територия – Кору и други. В долина Мерич/Марица има растителни видове, които сформират защитена територия.

В граничния район има множество важни архитектурни, археологически, етнографски паметници с голямо културно значение.

От българска страна долмените до Хлябово, Палеокастро до Тополовград, къщата на Кара Колю, Хаджийска дупка до Харманли, Римската крепост до село Минерални бани, Тракийската гробница при село Мезек, крепостта край Клокотница, моста на Свиленград, вила “Армира” край Ивайловград; Средновековната крепост “Хисаря” до Хасково; Урдовиза; Ахтополската стена; манастира край Тополовград, църквата “Св. Св. Кирил и Методий” и църквата “Св. Пантелеймон” в Бородилово, църквата “Възкресение Господне” и Старото гръцко училище в Ахтопол, архитектурния и исторически комплекс в село Бръшлян, древен “Кабил” край Ямбол, исторически местности и музеи, занаяти и местни фолклорни фестивали, израз на които са запазените танци на огън (нестинари).

От турска страна, Одрин, като бивша столица на Османската империя, е най-богатия град в граничния район и град с международно значение, от гледна точка на културното наследство. Има повече от 500 монумента и забележителности от историческо значение, включващо джамии, мостове, покрити базари, исторически къщи и други паметници.

В област Киркларели има находки на гробни могили, единствения открит Римски театър, толкова далече в Тракия, който се намира в Чьомлектепе, до Визе, и други забележителности от археологически и исторически интерес. В големите градове от двете страни на границата културната програма се характеризира с наличието на музеи, театри, кина и библиотеки. Наблюдава се двустранно сътрудничество в сферата на културата. Това създава предпоставки за развитие на бъдещи инициативи, целящи добавяне на стойност към общото наследство. Това наследство, заедно с красивата природа и богатото био разнообразие на територията на граничния район между България и Турция са съществени при подпомагането на общи двустранни програми за научно изследване и експлоатиране, за опазване, рехабилитация и употреба на тези ресурси. Тези фактори са от полза за местното общество и за туризма, като допринасят за съживяването и икономическия просперитет на двете държави от трансграничния район.

3.2. Обща характеристика на българската трансгранична област.
Географско положение

Българската трансгранична област е разположена в централната източна част на Южен централен район за планиране и по административното разпределение на Република България почти съвпада с Област Хасково, като се изключи община Тополовград, която не е член на РСО “Марица” и се включи община Кърджали. Областта включва 11 общини: Хасково, Димитровград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Ивайловград, Тополовград, Минерални бани, Стамболово и Кърджали.

Посочената област е разположена в централната част на Южна България. Географското й местоположение е изключително благоприятно и ключово. На територията на региона се кръстосват два от изключително важните за България и Европа трансконтинентални пътища. Първият е от Западна и Централна Европа през София - Пловдив - Свиленград за Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Вторият е от Северна Европа през Русе - Горна Оряховица - Хасково за Средиземноморието. Това е коридор номер 9.

Природни ресурси

С географската диференциация на своите елементи: релеф, минерално-суровинни, климатични, водни, горски и поземлени ресурси, природната среда е оказала съществено влияние върху социално-икономическото развитие на областта и териториалната организация на промишленото и селскостопанско производство, върху гъстотата на транспортната мрежа, обема и конфигурацията на товаропотоците в отделните части на района. Със своята лимитираща функция природо-ресурсният потенциал на региона е предопределил отрасловата специализация на промишленото и селскостопанско производство и в социален аспект се е отразил върху териториалното разпределение на човешките ресурси и качеството на живота в отделните части на областта.

Релефът в региона е твърде разнообразен. Северната и централната част е заета от Горнотракийската низина и се характеризира с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват интензивното използване на селскостопанските площи. Равнинният характер на релефа и плодородните почви влияе положително за развитието на всички отрасли и подотрасли на селското стопанство, изграждането на напоителни системи и транспортни артерии.

На юг обширна територия от областта е заета от Източните Родопи и западните склонове на Сакар планина. Големи пространства от тези планински области са покрити с бедни скелетни почви и са обезлесени. Изградени от неустойчиви седиментни и вулканични скали, те се характеризират с интензивно протичащи ерозивни процеси. Орографските условия, съчетани с характерните за тях почви, предопределят твърде бедния видов състав на селскостопанските култури – главно тютюн и много малко други растителни видове.

Специфичният характер на релефа в отделните части на района и неговото съчетание с другите компоненти на природната среда (климат, води, почви) оказват силно влияние върху мащабите на развитието и насоките за формирането на отрасловата и териториална структура на стопанството, неговата производствена специализация и комплексното му развитие. В низинните части на областта са концентрирани значително по-голямата а в планинските по-малката част от икономическия му потенциал.

Полезните изкопаеми са представени от горивно-енергийни ресурси, руди на цветните метали и нерудни изкопаеми.

В разглеждания регион се намира Маришкият басейн, със значителни геоложки запаси от лигнитни въглища.

От рудните изкопаеми най-голямо значение имат полиметалните руди, от които се извлича основно олово, цинк, сребро и някои други редки метали.

Климатичните условия с многоцелевото си предназначение са много важна предпоставка за осъществяване на многообразна икономика в региона.

В сравнение със съседните области тук по-силно се проявява средиземноморското климатично влияние. То се изразява предимно с по-високите средни годишни температури и по-чувствителното преместване на главните валежни минимуми и максимуми. Абсолютната стойност на максималните температури се оценява като една от най-благоприятните за страната. Средната годишна температура на въздуха на равнинните и низинни участъци варира от 12,2 до 12,8 градуса целзий, а за Източните Родопи и Сакар планина от 12,6 до 13,5 градуса.

Климатичният потенциал като цяло благоприятства за развитието на различните стопански отрасли – строителство, транспорт и др. В съчетание с другите природни условия и ресурси – релеф, почви, води, флора и фауна, климатът оказва съществено влияние върху селскостопанската специализация и профилираност на отделните части на региона.

Водните ресурси се формират главно за сметка на отока на река Марица и нейните притоци, както и на отока на река Арда и нейните притоци. Сезонната неравномерност в речния оток налага необходимостта от изграждане на съответната водно-стопанска инфраструктура за регулирането му и рационалното му използване за напояване и промишлено водоснабдяване. Друг източник за формиране на водно-ресурсния потенциал са подземните грунтови води, които представляват 7,3% от общия им количествен обем за страната. Използват се за питейно и битово водоснабдяване.

Наличието на значителни запаси от водни ресурси е допринесло за отглеждането на богата гама от водолюбиви селскостопански култури (зеленчуци, царевица и др.). Те са изиграли активна роля в процеса на формиране на отрасловата и териториална структура на района и специфичния производствен облик на съставните му части.