Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени
жүктеу/скачать 6.48 Mb.
|
УслугиРегиона предлага набор от банкови и застрахователни услуги, пощенски услуги, образователни и здравни услуги. Те са съсредоточени в главните и в по-големите градове, някои основни услуги се предлагат и в селските райони, а в отдалечените села услугите са недостатъчни и ли изобщо липсват. Фирмените услуги като бизнес консултиране, счетоводство и одит, компютри и IT услуги се предлагат в главните градове, и на практика липсват в другите населени места. По-специализираните бизнес услуги са съсредоточени в София и Истанбул. Най-голямата част от активно работещото население в граничния регион (38%) е заето в секора на услугите. Като цяло качеството и популяризирането на този сектор може да бъде подобрено. Сектора на услугите е област, в която трансграничното сътрудничество може да бъде активизирано. ТуризъмТуристическата индустрия допринеся за създаването на заетост и за повишаване на икономическия растеж на региона. Това се отнася особено за североизточната част на региона. Градовете и селата по крайбрежието на Черно море се облагодетелстват от сравнително проспериращата туристическа ундустрия, която привлича и местни и яуждестранни туристи. Въпреки това туризма може да бъде доразвит не само в града, но и в цялата област. Туризма в останалите части на граничния регион е оскъден. С изключение на област Бургас, в останалите области липсва инфраструктура и удобства за посрещане на туристи. Поради тази причина трябва да бъдат развити специализирани и алтернативни форми на туризъм. Това може да бъде постигнато чрез комбинирано предлагане на алтернативен туризъм ( еко, селски, фолклорен, религиозен и т.н.) с традиционен туризъм ( почивка, разглеждане на забележителности, разходки в планината, спа). Съществуват добри възможности за трансгранично сътрудничество в този сектор (Само Странджа покрива 100 км от границата между двете държави). Българските и турските туроператори и туристически агенции биха могли да създадат интегрирани туристически пакети, чрез което биха добавили разнообразие в настоящите туристически оферти, приемането на специален визов режим за туристи, идващи от Турция незабавно би увеличило потока от туристи, идващи от Турция, създаването на съвместни асоциации и организации и разработването на съвместни туристически маркетингови стратегии значително биха подобрили популяризирането на региона като туристическа дестинация. Дейностите с трансграничен потенциал за развитие са: културен туризъм, туризъм на открито ( като ходене, яздене, колоездене, лов, гребане и т.н.), агротуризъм, натуралистичен туризъм. България Секторът осигурява работа за 3,5% от активното население, което е над средното национално равнище (2,9%). Съществуват отлични възможности за по-нататъшно развитие на туризма, въпреки че потенциала в различните региони е различен. Крайбрежната ивица (Царево, Приморско, Созопол, Несебър) предлагаща почивка на море, има много добра туристическа посещаемост, но туризмът е сезонен и се наблюдава незадоволително и сигуряване на леглова база. Населените места около международните транзитни пътища (Свиленград, Харманли, Любимец,Малко Търново) разполагат с ограничени възможности за настаняване и сравнително нисък брой на пребиваващи посетители. От туристическа гледна точка останалите зони остават в периферията. Поради изолацията и ограничената достъпност развитието на туризма в тези зони е главно местен. В област Хасково следите от историческото минало като римската „Вила Армира” край Ивайловград и древната крепост в Мезек биха могли да спомогнат развитието на туристическия потенциал. Минерални бани е национален балнеоложки център с природни атракции и 14 минерални извора. Той има добри перспективи за привличане на чуждестранни инвестиции, поради факта че е подходящ за развитие на балнеотерапия, селски и еко туризъм. Общините маджарово, Стамболово, Ивайловград и Любимец, разположени по поречието на р.Горна Арда имат потенциал за развитие на селски и еко туризъм и различни видове воден спорт. В област Бургас съществуват отлични условия за туризъм. Броят на фамилните фирми в този сектор постоянно нараства, а морският туризъм процъфтява. Съществуват големи морски курорти като „Слънчев бряг”, „Елените”, Дюни” , които са организирани за посрещането на голям брой туристи, както и крайбрежни градове и села като Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Св. Влас и Равда. За удължаване на туристическия сезон могат да бъдат използвани и нояи възможности: наблюдение на птици, еко туризъм, агротуризъм, лов, културни маршрути, фолклор. Туризмът предлага 134 исторически забележителности в областта. В област Ямбол се намират няколко археологически месности, които представляват останки от тракийски и римски селища (Кабуле и Дианополис). Тезу ресурси биха могли да бъдат използвани –по-рационално. Существуващите минерални извори не се изполсват адекватно. Агро и селския туризъм биха могли също да бъдат развити в селата и района на Сакар планина. Турция Туризмът не е добре развит в тази част на граничния регион,а нивото на изградената инфраструктура е доста ниско. Существиват много интересни природни, археологически и културни забележителности, които притежават отличен туристически потенциал ако се трансформират в туристически продукти и се популяризират. Така също крайбрежните ивици на Егейско и Черно море не са добре познати и не са пригодени за посрещане на туристи, въпреки че предлагат красива и относително девствена природа. Одрин е най-посещаваното място от тази страна на граничния регион. Повечето туристи обаче идват само за един ден, чрез организирани екскурзии от Истанбул, който се намира на два часа и половина. В областа съществуват 29 курорта с общо 2 037 легла и един къмпинг. Съществуват много други красиви археологически и исторически забележителности, например Енец, чийто отличен потенциал за туризъм не се популяризира адекватно За насърчаване на туризма в Киркларели е необходимо да се направи много. Добре запазените природни красоти в по-голямата част от областта предлагат много възможности за развитие на морски туризъм, културен туризъм, туризъм на открито като къмпингуване, годене, лов, еко и агро туризъм. Черноморския бряг, езерото Сака, Лонгозната гора, Кастрос, Киуикьой и неговите околности, Ланеада притежават красиви природни характеристики. Странджа планина е най-голямата гориста местност в трансграничния регион. Върховете Йьлдъз/Истиранца са богато населени с представители на дивия свят. В месността растат рядко срещани дървесни видове ( съществува и текущ GEF-II проект,финансиран от Турското правителство и Световната банка, за тяхната защита). Пазар на труда Заетост Пазарът на труда по границата разкрива тенденциозен спад. В българската част на региона загубата на работни места е последица от прехода към пазарна икономика. През 2001 обаче се наблюдава цялостно покачване в нивата на заетост в сравнение с предходната година, в съответствие с националната тенденция. В турските области броят на заетите в Одрин намалява, в съответствие с националната тенденция , докато в Киркларели леко се покачва. Таблица 7 – Тенденции в пазара на труда
Източници на информация: За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт 2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт 3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт 4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт 5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003 За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003 2) Евростат – Портрет на регионите 3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт Интересно е да се отбелижи, че докато в трите български области броят на регистрираните работещи лица е 30% от общия брой на населението , то в двете турски области този показател е 52%. Тази разлика се дължи главно на наличието на „сива” икономика в България, която към края на 2002 година ангажира над 20% от общия брой на работещите в страната. От българската страна на границата безработицата е висока, докато в Одрин и Киркларели тя бележи много ниски нива и то под средните за страната. България Основните институции, подпомагащи трудовия пазар са Бюрата по труда. През 2001 процентът на заетост и съотношението заети-незаети в граничния регион съответсваха или много малко се различаваха от националното равнище. Най-нисък е процент на заетост и съотношение заети-незаети в област Ямбол. Нивото на образованост е от високо до средно. Процентът на заетите лица със средно специално образование е по-висок от средния за страната. От 1997 до 2000 година броят на заетите лица спанда и в трите области. Малкото инвестиции (местни чуждестранни) и отрицателните икономически тенденции са главна причина за този спад. Най-голям е спадът в Ямбол, където традиционното присъствие на българската армия отслабна през последните години, поради преустройство на военните структури и това доведе то загуба на голям брой работни места. Турция В Одрин и Киркларели новото на образованост е сравнително добро. Процентът на заетите лица със висше образование е над , а процентът на неграмотните лица е под средното равнище за страната. От 1990 до 2000 година броят на заетите лица в Одрин спадна (с около 10%). Този спад се прояви в земеделието отчасти поради увеличаването на заетостта в сектора на услугите и промишлеността. Друг фактор за намаляване на заетостта бе и промяната, направена през 1995 в турската образователна политика, когато задължителното образование бе удължено от 5 на 8 години. През същия период броят на заетите лица в Киркларели се увеличи с 1,6%. Безработица В целия граничен регион нивата на безработица се увеличават. И в двете страни това е последица от загубата на работни места в традиционните сектори: промишленост за България и земеделие и лесовъдство за Турция. В Турция обаче увеличаването на нивата на безработица в проценти е голямо, но не е много значително в абсолютни числа. Въздействието на икономическата криза, появила се в следствие на прехода към пазарна икономика и към „сивия, без такси” сектор са главните причини за ситуацията в България. Таблици 8 и 9 по-голу дават представа за тенденциите в нивата на безработица в региона. Таблица 8 – Проценти и тенденции в нивата на безработица – I
България Нивата на безработица в българската част на граничния регион са високи и са доста над средното за страната равнище от 17,3% за 2001 година. Трите области общо отчитат около 10,9% от общата безработица за страната. Тенденцията за периода 1997-2001 е постоянно увеличаване на броя на безработните, въпреки обезлюдяването, което се наблюдава и в трите области. Югоизточния регион е най-засегнат – Бургас (40%), Ямбол (20%), докато в Хасково процентът на безработни остава относително стабилен - само 2% увеличение. Икономическите проблеми са най-значимият фактор, който оказва велияние върху възможностите за заетост. Безработицата се дължи също така и на възрастовият състав, образователното равнище, професионалната квалификация и т.н. Икономическите проблеми са най-значимият фактор, който оказва влияние върху възможностите за заетост. Безработицата се дължи също така и на възрастовият състав, образователното равнище, професионалната квалификация и т.н. Много често се получава разминаване между търсенето и предлагането на работна ръка, както и несъответствие между търсените на пазара на труда умения и това което се предлага. Броят на безработните младежи е сравнително нисък главно поради демографски причини, участието на младежите в сезонни дейности и в програми за намаляване на безработицата. Увеличаването на броя на студентите също оказва въздействие върху размерите на младежката безработица. Хасково има най-голям брой безработни младежи. Доста голяма част от безработните в Бургас и Ямбол са над 50 години. Половината от регистрираните безработни в Бюрата по труда са трайно безработни. Броят им в Ямбол е най-голям. Турция От турската страна на граничния регион нивзтз на безработица са под средните за страната от 8,9% за 2000 година. Главната причина за нарастването на броя на безработните през последните десет години е съкращаването на работни места в земеделския сектор. Младите хора представляват най-голямата част от безработните. Удължаването на срока за задължително обучение доведе то по-късната поява на младото поколение на пазара на труда. Таблица 9 - Проценти и тенденции в нивата на безработица – II
Трансграничен пазар на труда Не е възможно да се определи дали съществува значителна трансгранична заетост и в двете стран поради факта че голям брой от жителите в граничния регион имат и турско и българско гражданство. На практика тези хора имат възможност да работят и от двете страни на границата. ИНФРАСТРУКТУРА Транспорт Главни Международни артерии, Европейски транспортни коридори (ЕТК) и пътища Територията на трансграничния район се обслужва директно от Европейски Транспортни коридори № 4, № 8 и № 10 и индиректно от Европейски Транспортен коридор № 9, а също и от българския Национален Транспортен коридор “Черно море” (район –Дуранкулак – Варна – Бургас – Малко Търново), водещ до област Киркларели и Национален Транспортен коридор (Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово - Лесово), водещ до област Одрин. Коридорите са първокласни и второкласни пътища. Европейските транспортни коридори (ЕТК) оказват влияние на района по следния начин: ЕТК IV: Дрезден/Нюрмберг до Истанбул, пресичайки района през област Хасково и областите Одрин и Киркларели в участъка от пътя между Пловдив и Истанбул; ЕТК VIII: Дюреш – Тирана до Бургас, пресичайки областите Ямбол и Бургас; ЕТК IX: Хелзинки – Александруполи, пресичайки района при област Хасково и достига до област Одрин; ЕТК X: Залцбург/Любляна – Солун, пресичайки района при област Хасково. Международния път E 87, който започва от Одеса, Украйна, минава през Румъния, България, Турция и достига до Анталия. В граничния район минава през Бургас, Царево, Малко Търново, Дерекьой, Киркларели и Бабаески. Гранични пунктове Общата дължина на границата на България с Турция е 288 км, като по-голямата част е по суша. Съществуват 2 действащи гранични пункта и един железопътен. Най-важната граница е Капитан Андреево – Капъкуле между областите Хасково и Одрин. Този сухоземен пункт и железопътния, които са в западната част на Трансграничния район се намират на важна Европейска транспортна ос, свързваща Централна и Западна Европа със Средния изток. Това е единствения граничен пункт, позволяващ транзитното преминаване на търговски и лични транспортни средства. Наблюдава се много голям търговски трафик (приблизително около 1000 камиона на ден) също така заради процедурите по обмитяване има големи опашки на граничния пункт, който сега функционира с намален капацитет. Улесняването на граничния контрол и процедурите може да намалят напрежението на пункта и по този начин да се улесни преминаването на хора и стоки. Провеждат се разговори между двете страни с оглед улесняване на преминаването на камиони и други транспортни средства през Капитан Андреево – Капъкуле. Другият граничен пункт Малко Търново – Дерекьой, се намира в източната част на района, между областите Бургас и Киркларели. Той е предназначен само за лекотоварни автомобили, не е много добре свързан с главната пътна мрежа от двете страни на границата и има ограничен транспортен капацитет. През 2003, се взе решение за увеличаване на пункта чрез изграждане на коридор за тежкотоварни превозни средства. Също така части от околовръстното шосе при гр. Малко Търново се намират в ремонт, като след това ще се улесни достъпа до граничната зона. Новият граничен пункт Лесово – Хамзабейли се намира между областите Ямбол и Одрин. Нужно е подобряване на достъпа до Лесово от главната пътна мрежа. Функционирането на новия граничен пункт ще улесни движението между двете държави и ще спомогне за намаляване на опашките и движението на Капитан Андреево – Капъкуле. Преминаването през граничните пунктове може да бъде подобрено чрез ускоряване на митническите процедури, за да се намали загубата на време. Понастоящем гражданите на Турция е необходимо да имат виза. Това не важи за български граждани, които искат да посетят Турция. Молби за визи могат да се внесат в Българското консулство в Одрин. Например през юни 2003, еднократна виза, валидна за един месец е струвала TL 90,000,000 (приблизително 60 Евро), ако се внесе молбата предварително или TL 117,000,000 (приблизително 75 Евро), ако е получена експресно. Многократната виза е по-скъпа: цената за 6 месеца е TL 162,000,000 (приблизително 105 Евро), докато за година е TL 216,000,000 (приблизително 140 Евро). Промяна във визовата политика би могла да спомогне за подобряване на двустранните отношения и подобряване икономиката в граничния район. Пътища и железопътни линии Преобладаващата част от първокласните пътища в граничния район са в направление север – юг, докато направлението запад – изток е по-малко развито и няма магистрала. Достъпа до път от големите градове и населени места е наличен, някои селски или планински райони от българска страна и някои брегови райони на изток от турска страна са по-изолирани. Има несъответствие на пътните условия от двете страни на границата. Пътищата в България, особено второкласната пътна мрежа и други, в общи линии е в много лошо състояние и се нуждае от ремонт и поддръжка. Състоянието на пътната мрежа в Турция е далеч по-добро, въпреки че съществуват въпроси за разрешаване. Съществуват много възможности за подобряване качеството на пътища – изграждане и рехабилитация на пътната мрежа, които биха спомогнали за повишаване на обмена между двете държави и подобряване икономиката на трансграничния район. Една от тях би могла да бъде рехабилитацията или разширяване на пътищата, които водят към граничния пункт Лесово – Хамзабейли. България Пътната мрежа е сравнително добре развита, но има някои критични въпроси, засягащи ремонт и поддръжка, конкретно отнасящи се до второкласни и третокласни пътища. Още повече, че експлоатацията на пътната мрежа е ограничена, поради факта, че голяма част от пътищата не водят към българо – турския граничен пункт. Също така пътищата не винаги съответстват на техническите стандарти за ширина, скорост, средна натовареност и капацитет. Единствената железопътна линия в българската част на трансграничния район е старата линия “Ориент експрес” (Трансевропейски транспортен коридор № 10). Това е единична железопътна линия. Никакви железопътни линии не обслужват югоизточната част, някои от общините, които се намират близо до границата не са добре свързани с останалата част от страната. В Хасково съществува 98км първокласна мрежа и магистрала. Два трансконтинентални коридори са от национално и европейско значение, които прекосяват територията на областта. Единият е коридор № 4 и свързва Западна и Централна Европа с Истанбул, Близкия изток, Азия и Северна Африка, продължавайки пътя E80-Калотина – София – Пловдив – Свиленград – Капитан Андреево. Другият е E85 – Дунав – Егейско море, той започва от Северна Европа, пресича градовете Русе, Велико Търново, Хасково, Кърджали, Маказа – това е коридор № 9. Гъстотата на пътната мрежа е 342.5км/1000 км². Гъстотата на железопътната мрежа е 38.2км/1000 км². Качеството на пътната мрежа е определено като незадоволително, особено състоянието на четвъртокласната общинска пътна мрежа. По-голямата част от пътищата не покриват Европейските критерии, относно транспортна сигурност и комфорт. Някои от международните и повечето местни пътища се нуждаят от реконструкция. В област Бургас пътищата са 2,142 км, от които 146 км са първокласни и магистрала. Гъстотата на пътната мрежа е 276.6км/1000 км2. Гъстотата на железопътната мрежа е 21.8км/1000км2. Основните пътни коридори са: София – Пловдив – Бургас; E87 – Румъния – Дуранкулак – Варна – Бургас – Малко Търново - Турция; E773 – Бургас - Поповица. Друга важна отсечка е крайбрежния път I-9a, свързващ Малко Търново с Маринка и Бургас. Някои от международните и повечето местни пътища се нуждаят от реконструкция. В Ямбол пътищата са 1,022 км, от които 89 км са първокласни и магистрала. Гъстотата на пътната мрежа е 304.6км/1000 км2. Гъстотата на железопътната мрежа е 34.0км/1000 км2. Главния пътен коридор в областта е: Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово – Граничен пункт “Лесово – Хамзабейли”. Най-важните пътища са: София – Пловдив – Нова Загора – Ямбол – Бургас, Бургас – Средец – Елхово – Тополовград – Елхово – Тополовград - Гърция, Сливен – Ямбол – Елхово – Свиленград през Сакар планина. Този път ще придобие по-голяма важност след отварянето на новия граничен пункт в Турция – при Лесово. Някои от международните и повечето местни пътища се нуждаят от реконструкция. Турция Пътищата са в относително добро състояние от турската страна на граничния район; тук мрежата е много по-добре развита по посока север – юг, водещи до Истанбул, отколкото по посока запад – изток. В област Одрин международния път D-100, свързващ Истанбул с Одрин и България и магистрала TEM E-80, която свързва Турция с останалата част на Европа, са най-главните пътища. В границите на областта националните пътища са 75 километра, 418 километра областни/общински пътища и 61 километра – магистрала. Пътят от Одрин до Капъкуле се свързва с България, а пътят Одрин – Пазаркуле и Кешан – Ипсала с Гърция. Другата най-използвана транспортна система в областта е железопътната пътна мрежа. Тя свързва Истанбул, Одрин и България и представлява важна отсечка от линията “Ориент експрес” (Траневропейски транспортен коридор № 10). Железопътната линия в областта е с дължина 93 км. В Киркларели магистралата е 65км, националните пътища – 351км, областните/общинските пътища - 238км. Най-важните пътни отсечки са: пътя D-100, свързващ Истанбул с Одрин и България и дължината й в областта е 79км, магистрала TEM E-80, свързваща Турция с Европа. Пътят Е – 87: Дерекьой – Киркларели – Бабаески – Пехливанкьой, който достига до границата, предоставя връзка с България. Железопътната мрежа е втория по важност начин за транспорт в областта, с дължина 110км, основната линия минава през областта от Буюканщиран Тюркгелди, достига до Одрин през Алпулу Пехливанкьой и осигурява връзка с Европа. От Алпулу друга линия осигурява връзка с Киркларели. Люлебургаз и Бабаески също се обслужват от железопътни линии. Има възможност за построяване на допълнителна линия, от около 45км, свързваща град Киркларели с границата с България до Дерекьой. Това би подобрило трансграничните отношения и да спомогне за повишаване на двустранните обмени. Летища Две летища се намират в граничния район, едното от които - действащо: Международно летище – Бургас, което извършва вътрешни полети до летище София. Извършват се много чартърни полети, като 50% от чартърните полети на страната се извършват от това летище. В Хасково има малко летище, но то не е действащо. От турската страна на границата е летището в Истанбул. Пристанища Пристанището в Бургас е единственото с международна важност в трансграничния район. То предлага възможност за транзитен товар и има безмитна зона. Специализирано е в cargo (основно: масла, метали, дървен материал и земеделски продукти). Около 40% вноса и износа на България минава през пристанище Бургас. Пристанището в Игнаеда, Турция (100км от Киркларели) е било построено за подслон на рибарски лодки през 1972. Пристанището има два дока: рибен - 60 mt и корабен с дължина 150 mt. Пет кораба със 150 тона всеки могат да товарят или разтоварват на пристанището. Телекомуникации Инфраструктурата в телекомуникацията е на задоволително ниво в големите градове, но се нуждае от подобряване в останалата част от граничния район. Международната връзка между България и Турция е осъществена посредством транзитен оптичен кабел, свързващ Хасково с Одрин. В област Ямбол има оптичен кабел, свързващ Ямбол с Елхово, който в последствие ще бъде удължен до граничния пункт Лесово – Хамзабейли. жүктеу/скачать 6.48 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||