Програма по " Индийско и иранско обществознание и културознание" магистърска теза
жүктеу/скачать 0.71 Mb.
|
1979 г. 26 януари Шах Мохаммад Реза Пахлави напуска Иран февруари Аятолах Хомейни се връща в Иран след петнайсетгодишно изгнание 1 април Иран е провъзгласена за Ислямска република юни Революционният режим започва да подканва иракчаните към бунтове срещу управляващите 16 юли Саддам Хюсейн става президент на Ирак 1980 г. 3 февруари Бани Садр става първият президент на Иран 8 март Иран оттегля посланика си от Ирак 1 април Заместник министър-председателят на Ирак, Тарик Азиз, оцелява след покушение, организирано от Иран 15 април проваля се опит за покушение на иракския министър на информацията Латиф Нусейф ал Джасим май - август Сблъсъците в пограничните райони зачестяват 4 септември Иран обстрелва Ханакин и Мандали 10 септември Ирак обявява, че е „освободил” някои спорни територии 17 септември Ирак анулира Алжирското споразумение и заявява, че иска пълен суверенитет над Шат ал Араб 23 септември Иракските сили нахлуват в Иран 28 септември Ирак спира настъплението си при Ахваз и Сузангерд; готов е да приеме примирие 5 октомври Ирак иска примирие; Иран отхвърля предложението 6 октомври Хорамшахр е обсаден; започват размирици по улиците 22 октомври Иракски войски обсаждат Абадан 24 октомври Хорамшахр пада 25 - 26 октомври Ирак обстрелва Дезфул с ракети 30 ноември Ирански военен самолет атакува иракски център за ядрени изследвания 7 декември Саддам Хюсейн заявява, че Ирак ще задържи окупираните територии, но няма да настъпва навътре в Иран, а само ще се отбранява 24 декември Ирак напада внезапно петролния терминал на остров Харг 1981 г. 5 - 11 януари Масивната иранска контраофанзива около Сузангерд се проваля 19 - 20 март Неуспешен опит на Ирак да превземе Сузангерд 31 май Иран напада местности до Гаср-е-Ширин и Дехлоран 7 юни Израел разрушава иракския ядрен реактор „Осирак” 20 юни Президентът Бани Садр е свален от власт 28 юни Ирак предлага временно примирие заради празника Рамадан. Отхвърлено. 27 - 29 септември Иран пробива обсадата на Абадан 5 ноември Ирак предлага временно примирие заради свещения месец мухаррам. Отхвърлено. 29 ноември - 7 декември Иран си връща град Бостан 12 - 16 декември Иранска офанзива в област Гаср-е-Ширин 1982 г. 22 - 30 март Операция „Неоспорима победа”: иранска офанзива в района Дезфул. Иракските сили са отблъснати. 10 април Сирия затваря петролопроводите си за иракски петрол 12 април Саддам Хюсейн обявява, че ще се изтегли от Иран, ако това гарантира края на войната 24 април - 25 май Операция „Йерусалим”: Иран окупира по-голямата част от Хузестан (22 май Хорамшахр е освободен) 10 юни Ирак обявява примирие, което е отхвърлено от Иран 12 юни Резолюция на ООН призовава за прекратяване на огъня 20 юни Саддам обявява, че иракските войници ще бъдат изтеглени от иранска територия до 10 дни 13 юли - 2 август Операция „Рамадан”: пет ирански офанзиви за овладяване на Басра. Спечеленото е много малко, а загубите са големи. 9 август Основано е отделно министерство за Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР) 1 - 10 октомври Операция „Муслим бин Акил”: насочена срещу Багдад и Мандали. Войската е отблъсната. 1 - 11 ноември Операция „Мухарам”: четири ирански офанзиви в района на Амара. Дребни териториални придобивки, но военните се провалят в опита да пробият навътре в Ирак. 1983 г. 6 - 16 февруари Операция „Преди разсъмване”: Иранската офанзива в южната част на Мусианския регион е отблъсната. 10 - 17 април Операция „Разсъмване”: Иранската офанзива в южния сектор до Амара се проваля. 4 май В Иран е разформирована партия “Туде” 7 юни Ирак предлага прекратяване на огъня. Предложението е отхвърлено. 27 юли Тарик Азиз обявява, че Ирак ще увеличи броя на атаките върху петролните инсталации в Иран 22 - 30 юли Операция „Разсъмване-2”: Иранска офанзива в Кюрдистан Прави пробив на 14.5 км навътре в Ирак и пленява гарнизона в Хадж Умран 30 юли - 9 август Операция „Разсъмване-3”: Иранската офанзива на централния фронт в региона на Мехран е отблъсната. 20 октомври - 21 ноември Операция „Разсъмване-4”: Иранска офанзива в северния сектор насочена срещу Панджвин. Войските навлизат на няколко мили в Ирак 2 ноември Ирак предупреждава търговските кораби да избягват „военната зона” в северния край на Залива 1984 г. февруари Започва „танкерната война” 7 - 22 февруари Първата „война на градовете” 15 - 24 февруари Операции „Разсъмване-5” и „Разсъмване-6”: Най-големите ирански офанзиви във войната до момента. Нападения по 240-километровата зона между Мехран и Бостан 24 февруари - 19 март Операция „Хайбар”: Серия от ирански нападения по посока на Басра. Провалят се, но успяват да превземат остров Маджнун. 18 - 25 октомври Операция „Разсъмване-7”: Ограничена иранска офанзива по централния фронт (Мехран) 1985 г. 28 януари – началото на февруари Първата иракска офанзива след 1980 г. по централния фронт (Гаср-е-Ширин) се проваля. 11 - 23 март Операция „Бадр”: Иранската офанзива по посока на Басра се проваля 22 март - 8 април Втора „война на градовете” юни Боеве на остров Маджнун юли Едномесечна офанзива на Иран в Кюрдистан от средата на август до декември Иракска въздушна офанзива срещу остров Харг. Приблизително 60 бомбардировки. 1986 г. 6 - 10 януари Иракска атака срещу остров Маджнун 9 - 25 февруари Операция „Разсъмване-8”: Иранска офанзива по южния фронт. Войските окупират полуостров Фао 14 февруари - 3 март Операция „Разсъмване-9”: Иранска офанзива в Кюрдистан Войските стигат на около 9 километра от Сюлеймания, след което са отблъснати. 25 февруари ООН издава Резолюция за прекратяване на огъня 12 - 14 май Ирак завладява Мехран. Иран отхвърля предложението за размяната му за полуостров Фао 30 юни - 9 юли Операция „Кербала-1”: Иран си връща Мехран 3 август Саддам обявява план за постигане на мир в 4 точки 12 август Успешна бомбардировка срещу иранския петролен терминал на остров Сири (на 240 километра от пролива Ормуз) 31 август Операция „Кербала-2”: Иранска офанзива в Кюрдистан 1-23 септември Операция „Кербала 3”: Иранска офанзива около полуостров Фао и остров Маджнун 25 ноември Бомбардировка срещу иранския петролен терминал на остров Ларак 24 - 26 декември Операция „Кербала-4”: Иранска офанзива по посока на Басра 1987 г. 9 януари - 25 февруари Операция „Кербала-5”: Голяма иранска офанзива по посока на Басра. Проваля се, като коства много жертви 14 - 18 януари Операция „Кербала-6”: Иранска офанзива в региона на Сумар 17 - 25 януари Трета „война а градовете” февруари - април Четвърта „война на градовете” 12 февруари Започва операция „Фатах-4”: Офанзива на Иран в Кюрдистан 7 март Операция „Кербала-7”: Иранска офанзива в района на Хадж Умран в Кюрдистан 23 март САЩ предлагат да охраняват кувейтски танкери в Залива 6 април Кувейт предлага някои танкери да бъдат пререгистрирани като собственост на САЩ за по-голяма безопасност и се опитва да прехвърли други на СССР 6 - 9 април Операция „Кербала-8”: Иранска офанзива по посока на Басра 9 април Операция „Кербала-9”: Иранска офанзива в района на Гаср-е-Ширин 14 април СССР обявява, че ще предостави три танкера на Кувейт, за да намали иранските атаки срещу кувейтските пратки 15 април Иран предупреждава Кувейт да не отстъпва танкерите си на външни сили 6 май САЩ дават принципното си съгласие да пререгистрират 11 кувейтски танкера под американски флаг 20 юли Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция № 598, която призовава към мир и изтегляне на иранските и иракските сили до международно признатите им граници. Резолюцията е от Ирак, но е отхвърлена от Иран, защото не определя Ирак като „агресор”. 22 юли Военноморските сили на САЩ започват да конвоират кувейтските танкери под американски флаг 4 септември Иран изстрелва ракета към Кувейт. Кувейт прогонва 15 ирански дипломати 22 септември Американски кораб атакува ирански миноносец. 8 - 22 октомври САЩ потапят три ирански патрулиращи катера в Залива; Иран изстрелва ракети по незащитени американски танкери; САЩ разрушава излязла от употреба иранска петролна платформа; Иран атакува кувейтски петролен терминал с ракета вода-вода Silkworm. 1988 г. 14 - 15 януари Иран атакува три танкера в течение на два дни. 29 февруари - 30 април Пета „война на градовете” 15 - 16 март Иракските сили обгазяват кюрдския град Халабджа, като убиват хиляди цивилни. 19 март Първа конфронтация между Иран и Кувейт, след като Иран атакува остров Бубиян 18 април Ирак си връща полуостров Фао след двудневни тежки боеве. Американски военни кораби потапят шест ирански плавателни съда. 25 май Ирак си връща територията около Саламчех, която е окупирана от Иран от януари 1987 г. 25 юни Ирак прогонва иранските войски от остров Маджнун 3 юли Американската подводница USS Vincennes сваля ирански пътнически самолет, като го обърква за изтребител 13 - 17 юли Ирак навлиза в иранска територия за пръв път от 1982 г., след което оттегля силите си и предлага мир. 17 юли Иран мълчаливо приема предложението за прекратяване на огъня, като безусловно приема резолюция 598 на ООН 20 юли Аятолах Хомейни приема предложението за прекратяване на огъня в обръщение към нацията по радио „Техеран”. Ирак продължава офанзивата по границата 20 Август Започва прекратяването на огъня 24 август Външните министри на Иран и Ирак започват мирни преговори в Женева 1Mansour Farhang, “The Iran-Iraq War: The Feud, The Tragedy, The Spoils”, World Policy Journal, 1985, p. 663 - 664; Samir al Khalil, “Rerpblic of Fear: The Politics of Modern Iraq”, University of California Press, 1989, p. 262 - 264. 2Арабска партия за социалистическо възраждане (известна като „Баас“, букв. „Възраждане”). Партията застъпва тезата за наличието на единна и неделима арабска нация, обявява се за национална независимост на арабските държави и солидарност помежду им. Основните лозунги, които „Баас“ издига, са: Единство, Свобода, Социализъм. В идейните си основи партията е светски ориентирана. „Баас“ е основана през 1940 г. в Дамаск от източноправославния сириец Мишел Афлак и от мюсюлманина сунит Салах ад Дин ал Битар. С течение на времето се оформят 2 крила на партията - иракско и сирийско. „Баас“ управлява Ирак през 1963 г., а после - от юли 1968 г. до 2003 г. След свалянето на баасисткия режим на Саддам Хюсейн в хода на войната в Ирак (2003 г.), новосформираното правителство забранява иракската баасистка партия през юни 2003 г. 3Шат ал Араб (перс. Арвандруд) е голяма река в Близкия изток, образувана от сливането на реките Тигър и Ефрат. Протича на територията на Ирак, граничи с Иран и се влива в Персийския залив. 4Daniel Pipes, “A Border Adrift: Origins of the Cinflict”, in The Iran-Iraq War: New Weapons, Old Conflicts, Praeger, 1984, p. 21. Д. Пайпс е особено критичен към авторите, които отдават прекалено голямо значение на културните измерения на войната. 5Thomas Workman, “The Social Origins of the Iran-Iraq War”, Centre for International and Strategic Studies, York University, March 1991, p. 7. 6Robert Bernard O'Donnell, “A New Arab Alliance System: Causes of the Iran-Iraq War and the Reaction of Various Arab States”, Thesis, Naval Post Graduate School (Monterey, California, 1981), p. 34. 7Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, Quantico, Virginia, 1984, p. 3. 8Alvin J. Cottrell, “The Persian Gulf States”, Baltimore and London; The Johns Hopkins University Press, 1980, p. 289. 9Drew Middleton, “Iraqi Tactics Stress Shelling”, New York Times, 9 November 1980. 10Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 4. 11Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 4. 12Пак там, с. 5. 13O'Donnell, “A New Arab Alliance System”, p. 39. 14Абд ал Карим Касим е националист - генерал от иракската армия, който чрез преврат завзема властта в Ирак през 1958 г., чрез който е свалена монархията. Управлява Ирак като министър-председател на страната до 1963 г., когато е свален при преврат на партия „Баас“. 15Ахмед Хасан ал Бакр е четвъртият президент на Ирак, управлявал от юли 1968 г. до юли 1979 г. През 1970-те години на ХХ век постепенно губи позиции, за сметка на нарастване влиянието на Саддам Хюсейн в партията и сред населението. През 1979 г. подава оставка от всички публични длъжности, които заема, поради „здравословни причини“. Умира през 1982 г. 16Молла - от арабски - духовник. Така се наричат началниците на монашеските ордени в исляма и почетните законоведи. Често титлата „молла“ означава просто имам, т.е. мюсюлмански свещеник, настоятел на джамия. 17Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 6. 18Efraim Karsh, “The Iran-Iraq War, 1980-1988”, Oxford, 2002, c. 12. Вж и Bruce Van Voorst and Roland Flamini, “Man of the Year”,Time, January 1980, с. 8 - 21. 19Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 6. 20Efraim Karsh, “The Iran-Iraq War, 1980-1988”,c. 12. 21O'Donnell, “A New Arab Alliance System”, р. 46. 22Пак там, с. 47. 23Споразумението от Ерзурум е подписано на 31.05.1947 г. и регламентира границата на Османската империя и Иран. 24O'Donnell, “A New Arab Alliance System”, р. 10. 25Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 7. 26Саддам Хюсейн твърди, че голяма част от населението на провинцията е от арабски произход и поради тази причина тя трябва да се присъедини към неговата държава. 27Martin J. Martinson, “Iran-Iraq War: Struggle Without End”, p. 8. 28Пак там. 29Thomas Workman, “The Social Origins of the Iran-Iraq War”, York University, March 1991, p. 4. 30Talal Asad and Roger Owen, eds., “Sociology of Developing Societies: The Middle East”, Monthly Review Press, 1983, p. 7 - 8. 31Thomas Workman, “The Social Origins of the Iran-Iraq War”, p. 8. 32Пак там. 33Thomas Workman, “The Social Origins of the Iran-Iraq War”, p. 8. 34Пак там, с. 9. 35Robert F. Kieser, “The Persian Gulf: An Area of Potential Conflict”, Air University, Maxwell Air Force Base, Alabama, 1974, p. 48. 36David Rosser-Owen, “Lessons of the Iran-Iraq War”, Armada International, March 1982, p. 40 - 47. 37Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, Praeger Publishers, New York, 1992, p. 4. 38Пак там, с. 5. 39Пак там. 40Статистиката е взета от “The Gulf: Implications of British Withdrawal”, Special Report Series, № 8, Washington, DC: Center for Strategic International Studies,1969, с. 64. 41Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 7. 42Пак там, с.8. 43Пак там. 44Пак там, с. 9. 45Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 9. 46Пак там. 47Пак там. 48Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 17. 49Efraim Karsh, “The Iran-Iraq War, 1980-1988”, p. 12. 50Пак там, с. 14. 51Пак там, с. 15. 53Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, София, 1998, с. 397. 54Корпусът на стражите на Ислямската революция е част от иранската военна система. Създадена е след Революцията от 1979 г., за да предотвратява вътрешни бунтове и да участва в потушаването на военни конфликти с други страни. 55Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 400. 56Пак там. 57Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”; София, 2003, с. 472. 58Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 423. 59Пак там. 60Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 425. 61Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 426. 62През 1982 г. Иран произвежда 2410 барела дневно, а Ирак - 1010; Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 427. 63Пак там. 64Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 427. 65Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 438. 66Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 439. 67Пак там, с. 440. 68Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 444. 69Пак там, с. 448. 70Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 448. 71Пак там, с. 451. 72Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 452. 73Пак там, с. 454. 74Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 462. 75Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти”, с. 462. 76Вж. Приложение № 1, с. 100. 77Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти“, с. 464 - 465. 78Пак там, с. 467. 79Пак там. 80Пак там. 81Христина Мирчева, „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти“, с. 470. 82Пак там, с. 471. 83Пак там. 84В. „Етелаат“, 27.06.1982 г. 85Техеран отправя апел към държавите от Залива да „действат мирно към страна (Иран), която им подава братска ръка“. FBIS Daily Report, Near East and South Asia, April 1, 1982. 86В. „Етелаат“, 27.01.1982 г. 87FBIS Daily Report, Near East and South Asia, May 12, 1982. 88FBIS Daily Report, Near East and South Asia, April 1, 1982. 89Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 61. 90FBIS Daily Report, Near East and South Asia, January 23, 1982. 91Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 61. 92FBIS Daily Report, Near East and South Asia, December 15, 1981. 93FBIS Daily Report, Near East and South Asia, January 27, 1982. 94FBIS Daily Report, Near East and South Asia, February 18, 1982. 95“War in the Persian Gulf: The U.S. Takes Sides”, доклад на Комитета за международни отношения към Сената на САЩ, Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 1987, с. 41. 96FBIS Daily Report, Near East and South Asia, January 23, 1982. 97Предполага се, че той се е срещнал тайно и с иракски високопоставени служители. Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, с. 69. 98Stephen C. Pelletiere, “The Iran-Iraq War - Chaos in a Vacuum”, р. 62. 99Пак там. 100FBIS Daily Report, Near East and South Asia, June 22, 1982. 101Shaul Bakhash, “The Politics of Oil and Revolution in Iran”, Washington, DC: The Brookings Institution, 1982, p. 26. 102Christian Science Monitor, 31.07.1987 г. жүктеу/скачать 0.71 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|