Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17

Основни селищни центрове, в които са разположени болнични заведения с надобщински функции са градовете Плевен, Левски и Кнежа.

I.14.4.Социална сигурност

Състоянието на социалните услуги и тяхната структура може да се използва като един от индикаторите за процесите на социалното включване и изключване През 2011 г. в област Плевен са функционирали 5 специализирани институции с общ капацитет 334 места.

Основни центрове с концентрация на социални услуги, предлагани в общността в област Плевен са:

• 
  Община Плевен - Дневен център за възрастни хора с увреждания; Дневен център за деца с увреждания; Център за обществена подкрепа; 4 Центъра за настаняване от семеен тип за деца; Център за временно настаняване; Кризисен център за деца ; Център за социална рехабилитация и интеграция за възрастни; Център за социална интеграция на деца; Защитено жилище;
  
• 
  Община Червен бряг – Дневен център за деца с увреждания; Център за обществена подкрепа; Център за настаняване от семеен тип за деца.
  
• 
  Община Долни Дъбник – защитено жилище
  
• 
  Община Никопол – защитено жилище
  

Работната сила включва заетите и безработните лица. През 2007 г. работната сила в област Плевен е с численост 116,6 хил. д., а коефициентът на икономическа активност (съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години) - 44,6%. След 2008 г. работната сила намалява своя брой и през 2011 г. вече е 111,8 хил. д., а коефициентът на икономическа активност – 45,0%. По отношение на коефициента на икономическа активност област Плевен е с числови стойности в рамките на средните за Северозападния район.

В структурата на работната сила основен дял заемат заетите лица. Броят на заетите в област Плевен бележи тенденция на спад от 109,4 хил. д. (2007 г. ) до 98,4 хил. д. (2011 г.). Коефициентът на заетост варира в границите от 41,9% (2007 г.) до 39,6% (2011 ).

За секторно-отраслови и териториални анализи се използва показателя “наети лица”. През 2011 г. (за която има официални статистически данни) наетите лица в област Плевен са 62256 д, или около 61% от броя на заетите. От наетите лица 66,4% са в частния сектор. Секторната структура на наетите е следната:

• 
  Първичен сектор (селско, горско и рибно стопанство) – 4021 д., или 6,5% от всичко наетите лица;
  
• 
  Вторичен сектор (промишленост и строителство) – 20800 д., или 33,4% от наетите;
  
• 
  Третичен сектор (услуги) – 37435 д., т.е 60,1% от всичко наетите лица.
  

• 
  Община Плевен – общ брой на наетите – 41941 д, или 68,7% от всичко наетите в областта. От тях в първичния сектор са наети само 966 д, във вторичния - 16693 д. (39,8% от наетите в общината), а делът на наетите в третичния сектор е 57,9%.
  
• 
  Община Червен бряг – общ брой на наетите -3768 д., или 6,2% от всичко наетите в областта. Във вторичния сектор са наети 37,2% от общия им брой. В третичния сектор са наети 57,6% от общо наетите лица;
  
• 
  Община Левски, където броят на наетите е 3315 д, или 5,4% от общия им брой за областта. Третичният сектор също е с най-голям относителен дял.
  
• 
  По-малките общини – Кнежа, Пордим, Искър, Никопол и др. са с по-добре развит първичен сектор (относителен дял на наетите – над 20%, и по-слабо развитие на вторичния сектор. Третичния сектор също е с по-малък брой на насетите лица.
  

Вторият основен елемент на работната сила засяга безработните лица. Промените в заетостта се отразяват пряко върху безработицата. Данните за броят на безработните лица повечето общини от областта бележи тенденция на нарастване в разглеждания период. Това е резултат от последиците от икономическата криза.

I.14.6.Доходи

Равнището на доходите е един от основните социално-икономически индикатори. Те се използват за оценка на условията на живот на населението, за определяне на покупателната му способност и др. Като такива, доходите заедно със заетостта на населението са едни от основните инструменти на социалната политика.

В периода 2007-2011 г. се наблюдават определени тенденции в доходите на населението, които са свързани с протичане на икономическите процеси, повлияни през последните години и от икономическата криза.

Паричните доходи на домакинства от област Плевен са по-високи от средните за страната и за Северозападния район през целия период 2007-2011 г. Като цяло равнището на доходите на домакинствата в областта нараства – от 8210 лв.(2007 г.) на 9911 лв. (2010 г.), след което се наблюдава лек спад – 8768 лв. (2011 г.)

При средната годишна заплата на един нает се наблюдава тенденция на нарастване на нейния размер. От 4157 лв. (2007 г.) тя нараства до 6488 лв. (2010 г.). Данните за 2011 г. показват леко намаляване на размера на средната годишна заплата на 1 наето лице – 6308 лв.

В териториален аспект (по общини в областта) също се наблюдават определени различия в средния годишен размер на заплатата на 1 наето лице. Към 2011 г. тя варира от 4841 лв. (община Искър) до 8264 лв. (община Белене). По-високият размер на работната заплата за община Белене се дължи на наличието по-високия брой на наетите в сектора на енергетиката, при които заплатите са по-високи. Със заплати в размер над 6000 лв. са общини Долни Дъбник (6390 лв.) и Плевен (6157 лв.).В останалите общини средния годишен размер на заплатите на наетите са под 6000 лв.

I.14.7.Култура

За целите на ОСР на област Плевен се анализира дейността на културните дейности и на свързаните с тях културни институции на надобщинско (регионално и национално ниво).

Театралната и специализираната библиотечна дейност са представени от обекти, които са с надобщинско, регионално значение. Културна институция в сферата на театралната дейност е Драматичен театър”Иван Драгоев” в гр. Плевен. Театърът разполагат общо с 3 театрални сцени и салони с общ капацитет 580 места. С регионално значение е и Плевенската филхармония.

Специализираната библиотечна дейност е представена от Регионалната библиотека “Хр. Смирненски”, намираща се в областния център.

Музейната дейност е представена от “Регионален исторически музей, както и Къща музей “Цар Освободител”, къща Музей “Стоян и Владимир Заимови”, Парк-музей “Скобелев”, С регионални функции са Регионалния исторически музей и Военно-историческия музей в гр. Плевен. Музеи с различен профил има още в градовете Кнежа (Общински исторически музей) и Левски (къща –музей “Г. Парцалев”.

I.15.ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ

I.15.1.Транспортна инфраструктура и достъпност

Транспортни коридори с национално и наднационално значение

През територията на Област Плевен преминава ОЕТК № 7 – р.Дунав с дължина на българската територия 470 км. Река Дунав е и единственият вътрешен воден път в страната. През територията на областта преминава и първокласен път Е-83 „София-Плевен-Бяла-Русе”, който е от голямо значение за интегрирането на района в националната и европейска пътна мрежа.

Изграждането на крайдунавския крайбрежен път от Видин до Силистра, ще спомогне за усвояване потенциала на периферните крайбрежни територии и балансиране на системата от населени места в област Плевен, както и за укрепване на селищата и интегрирането на общините по Дунавското крайбрежие. Изграждането на АМ “Хемус” и подобряването на транспортните връзки „Никопол-Плевен-Ловеч” и „Плевен-Кнежа-Оряхово“ към Дунавските пристанища ще допринесе за по-ефективно използване на местните ресурси за развитие на областта.

Интермодален транспорт

Потенциал за развитие на интермодален транспорт в областта представляват пристанища в граничните селища по крайбрежието на р.Дунав - Никопол – Турну Мъгуреле. Подобряването на граничните връзки, чрез модернизиране на пристанищата и разширяването на инфраструктурата при транспортните възли, ще улесни дейностите по трансграничното сътрудничество с крайдунавските региони от поречието на р.Дунав.

На територията на Област Плевен няма изградени участъци от автомагистрали. Общата дължина на републиканската пътна мрежа в Област Плевен е 791 км, като 96 км от тях са пътища І-ви клас, 205 км са пътища ІІ-ри клас, а останалите 490 км - пътища ІІІ-ти клас.

През територията на областта преминават следните важни пътища I-ви и II-ри клас:

• 
  Първокласният път I-3 Русе – Бяла – Плевен – София (Е-83), който е основна пътна артерия за Област Плевен.
  
• 
  Второкласният път II-52 Никопол-Свищов-Бяла /Русе-В.Търново/ обслужва северните, крайбрежни територии на Област Плевен и е част от Дунавския панорамен път. На запад пътят продължава като път ІІ-11 Никопол-Видин.
  
• 
  Второкласният път ІІ-34 Никопол-Плевен е връзката на областния град Плевен с пристанище Никопол, като е вторият основен път, обслужващ Област Плевен.
  
• 
  Второкласният път ІІ-35 Плевен –Ловеч свързва областния център гр. Плевен със съседния областен център гр. Ловеч
  
• 
  Второкласният път ІІ-13 Монтана -Д.Дъбник/ свързва областта със съседните области Враца и Монтана
  

Общата дължина на ж.п. линиите на територията на областта е 206 км, което съставлява 32.09 % от ж.п. мрежата на СЗР и 5,06 % от ж.п. мрежата на страната. Гъстотата на железопътната мрежа в областта е 44,28 % и е сред най-високите показатели за страната. От важно значение за областта е IІ главна линия София- Плевен-Г. Оряховица-Варна –основна за Област Плевен. С регионално значение за развитието на района имат ж.п. линиите от втора категория: “Червен бряг – Златна Панега”, “Троян – Левски – Свищов” и “Ореш – Белене”. Липсва жп връзка с жп мрежата на Румъния, трансгранични контакти с жп транспорт не се осъществяват.

Българският участък на р. Дунав, който се намира в долното течение на реката, е единствения корабоплавателен вътрешен воден път на страната. Транспортната функция на р. Дунав е много важна и е от определящо значение за прилежащите на реката територии. Важно значение за корабоплаването по р. Дунав имат нейните технически параметри, които се променят в различните участъци от течението. Водният транспорт по транспортен коридор № 7 се обслужва от пристанищата в гр. Никопол, с. Сомовит, с. Загражден и с. Байкал, но значението им за икономиката в областта не е голямо. Въпреки това, пристанище “Сомовит” е с национално значение и се използва за обработка на генерални и насипни товари. Пристанищата са в лошо техническо състояние и с влошени експлоатационни възможности, като повечето от тях имат локално значение и се използват за риболов и отдих. Важен инструмент за подобряване тяхното състояние е реализирането на проекти в изпълнение на Дунавската стратегия на ЕС.

На територията на Област Плевен няма развит въздушен транспорт. Летателна дейност се извършва на военното летище Долна Митрополия, което през 2012 г. чества 70 години от създаването си.

I.15.2.Енергийни мрежи и ВЕИ

Електроенергийни мрежи и съоръжения

На територията на област Плевен функционира ТЕЦ “Плевен”, който е заводски и с предназначение за захранване на съответните промишлени предприятия. Изградените водноелектрически централи работят на 20 кв и задоволяват местни нужди.

Всички населени места от областта са електрифицирани, като голяма част от селата се електроснабдяват от въздушни изводи 20 кв, а в градовете мрежата е кабелирана. Като цяло електроразпределителната мрежа е реконструирана и поддържана на добро равнище, но има участъци с нарушени механични и електрически параметри. Строителството на нови трафопостове решава потребностите от нарасналите товари.

Газопреносна и газоснабдителна мрежа

В област Плевен газификацията е започнала отдавна, главно със снабдяването на големи промишлени консуматори, в т.число и ТЕЦ ”Плевен”. Битовата газификация е в различна степен на реализация за отделните градове на областта, като относителният дял на газифицираните домакинства (4,26%) е над два пъти по-висок от средния показател за страната. В момента на територията на областта с лиценз за газифициране са седем общини, шест от които (Левски, Пордим, Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия и Червен бряг) са част от Гароразпределителен район „Мизия”. Община Кнежа е лицензирана община извън газоразпределителния район. Общините Искър и Гулянци не са лицензирани, а към общините Белене и Никопол предстои изграждането на газова връзка през град Свищов, която да осигури подаването на газ за населението и бизнеса на тяхната територия.

I.15.3.Телекомуникации и широколентов достъп

Съобщения

Действащите телефонни постове в рамките на областта надхвърлят 100 000 абоната. 34% от капацитета е цифров, а за град Плевен степента на цифровизация достига 80%. В областта има най-много пощенски, телеграфни и телефонни станции и офиси от целия Северозападен район.

Проследената тенденция в промяната в броя на пощенските, телеграфните и телефонните станции показва много леко намаляване на техния брой – от 133 през 2007 г. те са намалели до 131 през 2011 г. Едновременно с това, обаче, се наблюдава рязко увеличение на пощенските агентства през разглеждания период. Това се дължи най-вече на бързото навлизане в сектора на много частни компании, които намират широк пазар за услугите си както сред развиващия се бизнес, така и сред обикновените потребители.

Информационни и комуникационни технологии

Телекомуникационната и съобщителната мрежи на територията на област Плевен са добре развити. По отношение на осигуреността на областта с необходимата инфраструктура за достъп до интернет, по-голямата част от нейната територия е покрита от кабели осигуряващи бърза широколентова връзка. Област Плевен е най-добре осигурената територия с оптична инфраструктура от всички области от СЗР. Територии, които до момента не са покрити от инфраструктурата са предимно южните полупланински землища на общините Долни Дъбник и Плевен.

I.15.4.ВиК инфраструктура

Водопреносна и водоснабдителна мрежи

За област Плевен основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване са река Осъм и река Вит. Река Вит е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на повече от 50 населени места, като на територията на област Плевен това са Плевен, Долен Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци с прилежащите им села /допълнително се вземат води и от поречието на р. Осъм/. Общините Долни Дъбник и Долна Митрополия се водоснабдяват преди всичко посредством тръбни кладенци и дренажи в терасата на р. Вит. Водоснабдяването на селищата от община Гулянци става от източници в терасата на р. Вит и водоснабдителна система “Рибен - Победа”, с изключение на гр. Сомовит, при който източниците са непосредствено до р. Дунав. В област Плевен няма населено място без изградена водопроводна мрежа, водоснабденото население е 100%, но голяма част от мрежата е амортизирана, а друга част – с недостатъчни диаметри, което води до големи загуби на вода. Относителният дял на загубите при преноса на вода за област Плевен са 51,2%, което въпреки сравнително по-ниския процент от средния за страната (56.1%) е сериозно предизвикателство.

В област Плевен изградена канализационна мрежа има в градовете Плевен, Левски, Червен бряг, Белене, Кнежа, Питейната вода подавана на селищата от областта е с качество отговарящо на нормативните изисквания. Проектът „Черни Осъм” е с възможност за поетапно реализиране. С реализацията на проекта ще се подобри водоснабдяването, качествено и количествено на осем селища от област Плевен. Необходимо е да бъде разрешен въпросът с водоподаването и качеството на водата в посочените населени места с проблеми.

Амортизацията на голяма част от мрежата, заедно с недостатъчни диаметри води до затруднява нормалното водоснабдяване. По линия на аварийните ремонти всяка година се извършва подмяна на водопроводи с полиетиленови тръби. Усилията трябва да се насочат в подмяна на остарелите тръби с тръби от ПЕВП, като най-важно условие за подобряване на услугата ВиК- цели се намаляване на загубите на вода в мрежата, което от своя страна ще ни приближи към европейските стандарти. Съоръженията на канализационната мрежа са в лошо техническо състояние – нуждаят се от реконструкция, подмяна на аерационната система, реконструкция на метантанковете, автоматизирана система за управление на технологичните процеси, подмяна на решетки.

I.16.ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ

I.16.1.Състояние на компонентите на околната среда

Анализът на данните показва, че към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Превишенията по показател фини прахови частици е в градовете Плевен и Никопол и се дължи на по-широката употреба на твърди горива за отопление в бита. През 2011 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. За замърсител азотен диоксид, само в пункт Никопол е регистрирано едно превишение през месец юни 2011 г.

В Община Никопол качеството на атмосферния въздух е влошено вследствие превишения на краткосрочните норми (средно часови и средно денонощни) за допълнителния показател амоняк – специфичен замърсител за района. За Никопол това е основен екологичен проблем от 45 години, а причината е трансграничният пренос на атмосферен въздух от Комбината за производство на торове в гр. Турно Мъгуреле, Румъния. Област Плевен попада в Дунавски басейнов район за управление на водите, водостопанските системи и съоръжения.

На територията на областта попадат поречията на р. Вит, р. Осъм, р. Искър и част от поречието на р. Дунав. Присъстват две от трите категории води - втора - води, които се ползват за водопой на животни, културни нужди, рибовъдство, воден спорт и др. и трета - води, които се ползват за напояване, за промишлеността и др. Няма води първа категория, които се ползват за питейни нужди в хранителната и други промишлености, изискващи вода от същото качество. Река Дунав и р. Искър са трета категория. Р. Вит от с. Садовец до с. Божурица е втора категория, след Божурица до устието е трета. Река Осъм от с. Асеновци до г. Левски е втора категория, след г. Левски до устието е трета. Язовирите “Еница” и “Горни Дъбник” са втора категория.

В област Плевен са определени 10 пункта за контрол качеството на повърхностните води и най-често над нормите е наличието на нитритен азот. Количеството на питейните води са проблем за значителна част от селищата на Плевенска област, особено през летните месеци на годината. Остаряла е водопроводната мрежа, част от нея е с етернитови тръби, с огромни течове, което още повече усложнява обстановката с питейната вода. На територията на РИОСВ гр. Плевен се осъществява мониторинг на 21 пункта за подземни води. В по-голямата част от пунктовете показанията са с добри показатели по Стандартите за качество. През 2011 г. са констатирани отклонения от стандартите за качество в 6 броя мониторингови пунктове, които не са свързани с водоснабдяване за питейно-битови нужди. Земеделските земи в Област Плевен обхващат 85% от общата територия на областта. Не се наблюдава превишение на тежки метали над допустимите концентрации в почвата; няма данни за замърсяване на почвите с разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ) през 2011 г. - съдържанието на органохлорни пестициди е под максимално допустимите концентрации; под максимално допустимите концентрации е и съдържанието на устойчивите органични замърсители; не са констатирани проблеми относно засоляване и вкисляване на почвите.

В Плевенска област, няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия. Единствено равнинният характер на областта е причина за проява на ветрова ерозия, която нанася щети, налагащи противоерозионни мероприятия. По брега на р. Дунав има брегова ерозия и свлачищни процеси, особено в Община Никопол. Наблюдава се унищожаване на хумусния слой на почвата в следствие опожаряването на стърнищата и замърсяване от изхвърлянето на битови отпадъци на нерегламентирани за целта места. Относно шума на територията на областта се следят около 100 промишлени инсталации и съоръжения. Контролът се осъществява чрез периодични проверки на промишлените обекти. През 2011 г. са извършени проверки на 51 бр. промишлени източници на шум в околната среда, като само при един обект е констатирано превишаване на граничните стойности за нива на шум в околната среда. В Област Плевен се наблюдават 21 пункта за ниво на шума, позиционирани в гр. Плевен. Отчетените данни показват, че в болшинството от наблюдаваните пунктове измереното ниво на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55 децибела. Задължение за разработване на стратегическа карта за шум има Община Плевен. Картата е в процес на изготвяне. В Област Плевен почти цялото население е обхванато от организирани системи за сметосъбиране. Единствено в Община Искър делът на обхванатото население е само 62%. Областта генерира 34 % от отпадъците на Северозападен район за планиране, но тенденцията е към намаляване. Проблем е струпването на строителни отпадъци на депа за битови отпадъци. Основен проблем се счита недостатъчно достоверното събиране на информация за статистиката.

I.16.2.Биологично разнообразие

Общата площ на защитените територии в Плевенска област е 4653,3 кв.км, или 4,2 % от общата територия, в т.ч. един природен парк – „Персина”; два резервата - „Китка” и „”Милка”; един поддържан резерват – „Персински блата”; 33 защитени местности; 19 природни забележителности и 151 вековни дървета. 24,51% е заеманата площ от НАТУРА 2000 от общата територия на областта, в т.ч.: Натура местообитания - 23,21% и Натура птици - 13,53%. Разходите за опазване на околната среда в Област Плевен поддържа стабилни нива за периода 2008-2011 г.

I.16.3.Територии с потенциален риск

Риск от наводнения. Териториите с потенциален риск от наводнения са разположени в близост до реките, пресичащи област Плевен. Потенциално застрашена от рязко повишаване нивото на р. Дунав е територията на община Никопол. Риск от наводнение на земеделски земи има и в землището на община Белене. Рискът от наводнения е най-голям за населените места, през които протичат реки и в които не са извършени корекции на речните легла и не са изградени необходимите защитни брегови съоръжения – диги, насипи и др.

Зони от територията на областта с по-висока концентрация на свлачища са общини Червен бряг, Плевен, и Никопол. На територията на община Никопол регистрираните свлачища са общо 39. В едно от най-активните свлачища в гр. Никопол (ул. “Шипка”) е проучено и е едно от двете стабилизирани свлачища в областта.

I.16.4.Проблеми

• 
  Влошено качество на атмосферния въздух в Община Никопол по показател амоняк. Основна причина е трансграничното замърсяване от Комбината за торове в Турно Мъгуреле, Румъния. Превишаване на замърсяването с фини прахови частици в гр. Плевен и гр. Никопол се дължи на по-широката употреба на твърди горива за отопление в бита.
  
• 
  Превишения над нормите на нитритен азот в повърхностните води.
  
• 
  Количеството на питейните води е недостатъчно в Областта.
  
• 
  Остаряла водопроводна мрежа.
  
• 
  Равнинният характер на областта е причина за проява на ветрова ерозия, което налага провеждането на противоерозионни мероприятия.
  
• 
  По брега на р. Дунав има брегова ерозия и свлачищни процеси, особено в Община Никопол.
  
• 
  Опожаряването на стърнищата води до унищожаване на хумусния слой на почвата.
  
• 
  Причина за унищожаване на почвите е и натрупването на битови отпадъци на нерегламентирани места.
  
• 
  В област Плевен в повечето от наблюдаваните пунктове измереното ниво на шума надхвърля допустимите хигиенни норми от 55 децибела.
  
• 
  Струпване на строителни отпадъци на депа за битови отпадъци.
  

• 
  Да се предприемат мерки за намаляване на трансграничното замърсяване на въздуха в гр. Никопол
  
• 
  Поощряване преминаването към по-ефективни отоплителни системи.
  
• 
  Газификация?
  
• 
  Да се предприемат мерки за решаване на проблема с недостига на питейна вода чрез обновяване на водоснабдителната инфраструктура и намаляване на загубите на вода.
  
• 
  Изграждане на необходимите ГПСОВ и съответната довеждаща инфраструктура.
  
• 
  Мерки за борба с ерозията и свлачищата.
  
• 
  Да се предприемат мерки за намаляване опожаряването на стърнища.
  
• 
  Да се разработят мерки за намаляване на шумовото замърсяване в гр. Плевен.
  
• 
  Да се предприемат мерки за намаляване изхвърлянето на строителни отпадъци на депа за битови отпадъци и замърсяването на почвите от нерегламентирани сметища.
  

I.17.1.Общ капацитет на общинската и областните администрации