VIII.5Изводи и заключения

VIII.5Изводи и заключения

• 
  От практиката досега могат да се изведат пет основни инвестиционни макро модела и подхода при изграждане на оптични мрежи от следващо поколение (NGA):
  

1. 
   Частни инвестиции в мрежи, извън обхвата на регулаторната намеса.
   
2. 
   Ограничено, допълващо държавно/публично инвестиране, чрез историческия оператор като водещ.
   
3. 
   Ограничено, допълващо държавно/публично инвестиране, чрез частни оператори.
   
4. 
   Изцяло държавна/публична инвестиция, чрез държавно предприятие за изграждане и поддържане на мрежата (ЕСМИС).
   
5. 
   Частни инвестиции в мрежи, обект на силна регулаторната намеса.
   

• 
  Нито един от моделите не е единствено верен или погрешен. Всеки модел е приложим и ефективен според конкретните за състоянието на страната и/или регионите фактори. От своя страна правилното разбиране на силните и слабите страни на всеки един модел е основа за създаване на националната политика.
  
• 
  Страните, водещи в изграждането на NGA, са създали условия за стимулиране на частните инвеститори чрез прилагане на модел 3 - Допълващо държавно/публично инвестиране, чрез частни оператори.
  
• 
  Налице са 5 ключови фактора за успешно разгръщане на NGA на територията на цялата страна:
  

• 
  Наличие на Национален план за широколентов достъп;
  
• 
  Наличие на диференцирана и гъвкава регулация;
  
• 
  Наличие на публично финансиране и стимулиране на потреблението на цифрови услуги;
  
• 
  Наличие на коопериране на бизнеса и заинтересованите страни - потребители, оператори, регулатор, централна и местна власти.
  
• 
  Наличие на други изисквания на участниците и заинтересованите страни за ефективно разходване на публичния ресурс.
  

• 
  Известни от практиката са четири основни модела на ПЧП за инвестиране в мрежи за достъп от следващо поколение:
  

• 
  Проектиране, изграждане и експлоатиране на мрежи от частен инвеститор, включително организации с нестопанска цел и/или кооперации (Private Design Buildand Operate).
  
• 
  Проектиране, изграждане и експлоатиране на мрежи, финансирани с публични средства и изпълнени от частен субект (public outsourcing).
  
• 
  Проектиране, изграждане и експлоатиране на мрежи от смесени предприятия (joint venture).
  
• 
  Проектиране, изграждане и експлоатиране на мрежи от инвеститор с публични средства (public design, build and operate).
  

• 
  Публично-частните партньорства („ПЧП”) осигуряват потенциално ефективни решения. Като алтернативен метод за възлагане на обществени поръчки, публично-частните партньорства са прилагани успешно за решаването на редица на инфраструктурни проекти.
  
• 
  ПЧП имат предимството, че степента на участие на частния сектор и ангажимента за финансиране могат да бъдат адаптирани така, че да отговорят на специфичните изисквания, които съществуват за конкретния регион. Не е задължително да има едно решение, което да е добро за всички случаи.
  
• 
  ПЧП приемат най-различни форми и използват различни модели на финансиране. При всеки от случаите проектът се различава по отношения на нивото на прехвърляне на риска и на финансовото участие от страна на частния сектор.
  
• 
  Основната база за сравняване на различните модели е механизмът за вземане на решения, поделени между публичния и частния сектор. Общата характеристика, която те имат е, че публичният сектор урежда инфраструктурата, която е необходима, преди частните доставчици на услуги да могат да предоставят широколентови услуги.
  
• 
  От финансова гледна точка става все по-очевидно, че няма да може да бъде осъществимо да се прилагат FTTP (Fiber to the premises) технологични решения във всички регионални проекти за NGA мрежи.
  
• 
  Новите технологични алтернативи, като предлаганите 4G мобилни технологии могат да преодолеят някои от сегашните финансови препятствия. Доколкото търсенето на достъп до цифрови услуги продължава да нараства експоненциално, всяка стъпка на увеличаване на скоростта на достъп в отдалечените и слабо развити райони е уместно, дори когато тя все още е по-ниска в сравнение с това, което се предлага в градските райони;
  
• 
  От гледна точка на устойчивост е важно, някои от основните национални оператори да участват в подобни проекти. Те осигуряват предоставянето на услуги на едро на алтернативни оператори, които са продължение на услугите, които предлагат в други области на страната Това помага да се гарантира, че потребителите имат достъп до широк спектър от продукти и услуги и им дава достъп до най-добрите сделки и условия на националния пазар;
  
• 
  Един от ключовите въпроси във всички проекти е разпределянето на търговския и технологичния риск. Когато участва частният сектор е важно да се сподели риска доколкото е възможно, но това трябва да бъде реалистично направено, за да се гарантира, че частното инвестиране е осигурено.
  
• 
  Моделите за ПЧП играят важна роля, за постигане целите на Европейската Програма в областта на цифровите технологии - 2020, тъй като инвестициите нито само от публичния или само от частния сектор могат да доведат до успех. Освен това ПЧП трябва да се използва, за да се гарантира обществените средства да са разпределени възможно най-честно и да се използват само тогава, когато пазарните сили не са в състояние да осигурят решение. ПЧП са средство за ефективно управление гарантиращо, че са защитени обществените интереси и са изпълнени обществените цели.
  
• 
  За да се осигурят инвестиции, необходими за постигане целите на Програмата в областта на цифровите технологии, е необходимо държавните и публични инвестиции и инвестициите от ЕС да се допълнят с инвестиции от частния сектор. NGA ПЧП проектите могат да са определено привлекателни за онези инвеститори, които търсят разумна, но относително сигурна годишна възвращаемост за дълъг период, от бизнес със стабилен паричен поток, като пенсионните фондове, например.