Съдържание
II.6Перспективи на безжичните технологии като технология за NGA
жүктеу/скачать 3.4 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- II.6.1Приложение на нови технологии и подходи
- II.6.2Иновативно споделяне на спектъра
- II.6.3Промяна на клетъчната инфраструктура
- II.6.4Нови концепции за въздушния интерфейс
- II.7Изводи и заключения
II.6Перспективи на безжичните технологии като технология за NGAПоради бързото технологично развитие, в бъдеще други технологии също могат да бъдат в състояние да предоставят услуги за достъп от следващо поколение. Например връзката с крайния потребител може да бъде осигурена чрез комбинация от кабелни и безжични технологии. Като се има предвид бързото развитие на модерните безжични технологии, като LTE-Advanced, и увеличеното разпространение на пазара на LTE или Wi-Fi, фиксираният безжичен достъп от следващо поколение (например основан на евентуално една адаптирана мобилна широколентова технология) би могъл да бъде устойчива алтернатива на някои кабелни NGA технологии (например FTTCab), ако са изпълнени определени условия. Трябва да се има предвид, че безжичната среда е „споделена“ (скоростта на потребител зависи от броя на свързаните потребители в обхванатата площ) и по своята същност е предмет на променящите се условия на околната среда. Поради това, за да се осигури по надежден начин минималната скорост на предаване за абонат, която може да се очакват от NGA, може да се наложи фиксираните безжични мрежи от следващо поколение да бъдат разположени с известна степен на гъстота и/или с модерни конфигурации (като насочващи се и/или няколко антени). Безжичният достъп от следващо поколение въз основа на адаптирани мобилни широколентови технологии трябва също да може да осигурява необходимото качество на услугата на потребителите на дадено място, като същевременно се обслужват и други мобилни абонати в съответния район. II.6.1Приложение на нови технологии и подходиАко се погледне напред и се приеме, че до 2020 г. ще се разпространят технологиите „LTE-Advanced“ и се развие технологията MIMO (Multiple Input – Multiple Output), до ниво, при което инвестициите за въвеждането им са значително намалели, то на определени места може да се оправдае тяхното въвеждане вместо оптичен достъп. Всъщност на определена степен от развитието на мобилните комуникации вече може да не е възможно увеличаването на спектралната ефективност поради достигането на теоретично възможните стойности и ограничения в работните честотни ленти. В тези случай единствената възможност е увеличаване на ширината на работните честотни ленти и/или минаване на други по-високи работни честоти и поставяне на повече и по-гъсто разположени базови станции. Това разбира се ще доведе до още по-голям натиск върху цените за оперативни разходи на точките за достъп, поради присъщите по-високи разходи и по-ниската енергийна ефективност от тези при PON. Поради това може да се очаква, че в бъдеще основните иновации в тази област ще бъдат насочени към намаляване на разходите за един бит предаване на информация и разходите на енергия за един бит. Това може да стане чрез подходите посочени по-долу. II.6.2Иновативно споделяне на спектъраПо ефективното използване на ограничените радио-ресурси и инфраструктури може да стане възможно чрез споделянето им между няколко различни оператори. Възможно е концепциите за лицензиране на честотите в бъдеще да се променят или да станат по-либерални. От една страна вече се появяват нови правила за вторично използване на спектъра, каквито са т.н. „бели полета” (white spaces) и предлаганите методи за трафично разтоварване. Още повече, че вече се срещат модели за регулация, като „Лицензираната светлина” (Licensing Light) и „Оторизиран Вторичен Достъп” (Authorized Secondary Access), които се отнасят за колоборативно използване на един „зашумен спектър” (junk spectrum) под еднакви и равноправни условия или споделеното използване на лицензиран спектър под договореност и със съответните лицензии. Счита се, че такива модели за общо използване на спектъра могат да се реализират чрез въвеждане на нови когнитивни технологии и методи за повишаване на спектралната ефективност на безжичните комуникации. II.6.3Промяна на клетъчната инфраструктураС цел значително да се намали обемът на сигналната информация, която се обменя във въздушният интерфейс и между базовите станции, атрактивен може да стане подходът за изменение на концепцията на съществуващите клетъчни мрежи и да се приеме, че достъпът ще стане посредством терминали, обслужвани от множество интелигентни и самоорганизиращи се точки за достъп. Различни функционалности, такива като управление на сигнализацията, прехвърляне на данни в двете посоки и функциите на мобилността (например локализация и следене), които сега се осигуряват от обслужващата клетка, могат да се прехвърлят за осигуряване от една група от различни „клетки” или още по-общо казано група от коопериращи се антени. Такава концепция за развитие ще спомогне за по-масивно въвеждане на нови безжични технологии, като MIMO и нови антенни технологии с формиране на лъча на места където NGA достъпа не може или е неефективно да се осигури посредством оптичен достъп. II.6.4Нови концепции за въздушния интерфейсОсвен структурата на рамката и вида на използваната модулация във въздушните интерфейси е удачно да се разгледат и въведат нови въздушни интерфейси, които да бъдат основани на обединяване на функции от различни слоеве на OSI модела. Това може да е изключително ценно ако се предвиди, че NGA може да се използва и в контекста на комуникация между устройства (D2D – Device to Device Communications). В тези случай увеличаването на скоростта на предаване може да стане чрез използване на по-голяма честотна лента и съвместното използване на MIMO с нови методи за модулация. 10 Gb/s скорост могат да се постигнат при наличие на лента от 200 MHz, прилагане на MIMO с осем паралелни клона и 256 кратна квадратурна амплитудна модулация (QAM) на един клон. Алтернативно при наличие на лента от 350 MHz може да се използват MIMO с шест клона и 64-кратна QAM.40 II.7Изводи и заключенияМрежите за достъп от следващо поколение (NGA) се разглеждат като съществен елемент за осигуряването на бърз широколентов (> 30 Mb/s) и свръх-бърз широколентов достъп (> 100 Mb/s), предоставящ услуги с повишени характеристики, повишено качество на обслужване и симетрия на скоростите в двете посоки. На практика NGA мрежите се характеризират с осигуряването на възможност за значително по-високи скорости на достъп, отколкото тези, осигурявани чрез мрежите за „базов“ широколентов достъп (> 2Mb/s). Достъпът от следващо поколение може да се реализира посредством различни технологии, но обикновено се счита, че това ще става чрез оптични кабели, достигащи до крайния потребител или много близко до него, като във втория случай „последната миля“ се обезпечава с много високоскоростни цифрови абонатни линии или безжичен достъп, които се разглеждат като допълнение на последната миля. Според ЕК за NGA широко се възприемат основно две технологии – оптично влакно до разпределителния шкаф и оптично влакно до дома/сградата на абоната. Разглеждат се и възможностите на някои бъдещи безжични технологии за достъп, които могат да предоставят надеждни високи скорости. Практическата реализация на NGA зависи от множество фактори, включително развитието на технологиите и разходите за тяхното имплементиране. Два са основните начини за технологично развитие към NGA: повишаване на скоростите на предаване или използването на бъдещи PON технологии. Изборът за развитие зависи от конкретните изисквания към NGA, които трябва да са съобразени с минимизиране на инвестициите, свързани с оборудването, поддържането на съществуващите устройства, ефективното използване на капацитета на мрежите, запазване и преизползване на съществуващата оптическа инфраструктура. Освен технологията, за всеки конкретен случай, е важно да се да се разгледат и възможностите за реализация на конкретна топология мрежата. Необходимо е да се извърши сравнителна икономическа оценка на начините на имплементиране на различни топологии и архитектури на мрежата, като „точка-точка”, активна или пасивна оптична мрежа. Трябва да се отчита района и/или населеното място, в който се изгражда мрежата и скоростите на предаване, които трябва да бъдат постигнати. България е сред страните в ЕС с много добри позиции в областта на свръх-високоскоростния широколентов достъп и има добра основа за предстоящото широко разгръщане на мрежите за широколентов достъп от следващо поколение, но за достигане на целите, заложени в DAE за „достъп до интернет със скорост > 30 Mb/s (бърз широколентов достъп) за всички свои граждани и поне 50 % от европейските домакинства да бъдат абонати на интернет със скорост над 100 Mb/s (свръх – бърз широколентов достъп) до 2020 г.“, е необходимо осигуряването на NGA за всички населени места в нашата страна. Понастоящем, високите разходи за развитието на NGA в комбинация с несигурността главно по отношение на търсенето и приходите (което включва съответна несигурност по отношение на възвращаемостта на инвестициите) възпират доставчиците на услуги и частни инвеститори да инвестират в NGA. В тази връзка, с оглед постигане на целите на DAE, е необходимо да се предприемат конкретни мерки и разработят механизми от страна на държавата за стимулиране и на потреблението. ЕС посочва, че изграждането на NGA не може да се постигне без подкрепа с публични средства. По тази причина се препоръчва използването на публично финансиране, в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи, за изграждането на мрежи за достъп от следващо поколение , чрез модернизиране и надграждане на съществуващите широколентови инфраструктури и/или изграждане на нови мрежи с последни технологични решения. жүктеу/скачать 3.4 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|