Следите на душите


Д-р Н. (внимателно.) Животно, за което си спомняш? К



бет27/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30

Д-р Н. (внимателно.) Животно, за което си спомняш?

К. (смее се.) Любимото ни... Ардър. Прилича на нещо средно между малко мече и котка. (обвива ръце о!соло тялото си.) Ардърът е прекрасно, пухкаво и гальовно същество, което, доколкото знаем, не е точно жи­вотно.

Д-р Н. Какво означава това?

К. Ардърът е много интелигентно и мило създание.

Д-р Н. Колко интелигентно в сравнение с човека?

К. Трудно е да се каже. Не е по-висше или по-низше от човека... Просто е различно.

Д-р Н. Каква е най-съществената разлика?

К. Този вид не изпитва никаква потребност от съперни­чество и борба. Затова ни водят на това спокойно място. То ни дава надежда за по-добро бъдеще на Земята... Виждаме какъв би бил земният живот, ако всички се обединим.

Д-р Н. Какво правите с приятелите ти на Бруел?

К. Играем с тези нежни същества, които, изглежда, се привързват към души от Земята, нуждаещи се от почивка. Материализираме енергията си в по-лека фор­ма, за да общуваме с ардрите.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш по-подробно процеса?

К. Приемаме... ефирен човешки образ, за да ги прегърнем. Сливаме се със съзнанието им... Толкова чисто и кротко. Лекуват ни в тази обстановка след живот в труден физически свят като земния. Ардърът е същест­во, което ни носи утеха и ни помага да видим какво е възможно да постигнем в човешки тела.

Обстановката за отдих и развлечения е също толкова важен фактор при тези изследователски пътешест­вия на душите, колкото формите на живот, които сре­щат. Докато са в транс, клиентите ми говорят с уми­ление за незасегнатата среда на планети, подобни на Земята, но без хора. Смятат ги за свои специални мес­та за почивка. Попадал съм на доста по-малко души със спомени за пътувания до безплътни светове. Това е естествено. Ние сме същества, свикнали с ярка светлина и физически измерения. Следващият цитат е друг при­мер за взаимодействие с форма на живот просто за удоволствие.

„Пътешествениците ни водят на планетата на куиглите. Големи са колкото мускусни плъхове, закръглени и пухкави, с чело като на делфин. Куиглите имат едри заоблени уши и щръкнали мустаци. Коефициентът им на интелигентност е близък до този на умно куче. Те са предани и щастливи животни, които ни обичат. Планетата им е стара и тайнствена, със заоблени хълмове, долини, осеяни с цветя и малки нежни дърве­та. Тук е много светло и има сладководни басейни. Почиваме си и играем в този свят на съвършено спокойствие."

Ако сънуваме, че сме великани или много ниски като елфи, както и че имаме тела на водни или летящи съ­щества, е възможно тези сънища да представляват не­съзнателни спомени от минали прераждания в други све­тове. Друго обяснение за това може да бъде, че сме били свързани с този тип създания при развлекателните си пътувания до екзотични планети. Ще добавя, че повече­то хора сънуват, че могат да летят. По-вероятно е това да е свързано със спомени за духовни странствания, отколкото за минал живот в тяло на летящо съ­щество.

За да разберем символичната връзка на земна душа с други форми на живот, нека разгледаме следващия откъс от разказ на хибридна душа. Ще насоча читателя към бележките си за хибридните души преди случай 21 в четвърта глава. Докато споделяше ськровените си спомени, цитирани по-долу, клиентът ми бе обзет от носталгия. Понякога хибридните души разказват, че между животите си пътуват с изследователите до свето­ве, които много приличат на онези, в които са живели по-рано.

„Между земните си прераждания посещавам воден свят, на­речен Антуриум, в който си отдъхвам след тежкия живот на суша. На Антуриум има само един остров с големината на Исландия. Идвам с няколко приятели, които също са свързани с водата. Придружава ни водач изследовател, който добре познава мястото. Тук се срещаме с кратените - същества, подобни на малки китове. Притежават телепатически способности и са стара раса, която няма нищо против посеще­нията ни и кратките ни мисловни контакти с тях. Понякога се събират на определени места и телепатически разговарят с интелигентни водни същества от две други планети (нами­ращи се около звезди в галактическа близост с Антуриум). Това, което ме привлича тук, е единството и хармонията на мисълта на кратените, която укрепва съзнанието ми и ми напомня за предишната ми планета."

Очевидно кратените притежават способността да проектират мислите си като слети лъчи до други све­тове и знаят къде се намират пресечните точки на енер­гийния пояс около планетата им. Изглежда, тези зони на вихрушка увеличават телепатичната им сила и служат като средство за междузвездна комуникация. От този и стотици други случаи стигам до заключението, че явно всичко на Земята и във Вселената е свързано с мисловни вълни към духовния свят и от него. Вероятно това се отнася и за измеренията, близки до нашето. Безкрайната прогресия от интелигентност с всички еле­менти на материята представлява симфония на ред и целенасоченост, основана на план, създаден от универ­сално съзнание.

В предишната глава обясних как някои забавни игри се използват като тренировъчни упражнения за душите, интересуващи се от изследователски експедиции. По-уме­лите участват в пътувания между измеренията. Един от клиентите ми, обучаващи се за изследователи, каза: „Разбрах, че за да стана изследовател, трябва да опоз­ная много различни реалности, като започна пътувани­ята си с физически светове, а после премина към духов­ни пространства и пътешествия между измеренията."

За да запозная читателя с живота в различни измере­ния, избрах един странен случай с японец, който в със­тояние на дълбока хипноза ми каза, че отначало се е прераждал в друго измерение. Духовното му име е Кано.

случай шестдесет и първи •

Кано е неженен учен, който предпочита да живее сам в родината си. Като дете не бил близък с родителите си и не общувал със свои връстници. Страда от слаба имун­на система, което е често оплакване при хибридните ду­ши. Тези хора са отрицателно повлияни от ограничения си опит в човешки тела и твърде много пренесени влия­ния от предишното си съществуване. Както вече казах, понякога за една хибридна душа са нужни много поколения земни прераждания, докато паметта й напълно се пре­чисти от енергийните отпечатъци на старите тела.

Започнах сеанса по обичайния начин, като върнах Ка­но към времето, когато е бил в утробата на майка си. Това е добро начало за общуването на спиритуалния рег-ресионист с душата на клиента. Кано сподели, че очаква раждането си със страх заради свой минал живот на Земята преди около триста години в Индия. Продължих регресията към обстоятелствата на смъртта му в Ин­дия и завръщането в духовния свят. Ще започна диалога от срещата на Кано с неговата водачка Финус.



Д-р Н. Какво прави Финус с теб?

К. Поздравява ме с добре дошъл и се интересува как е минало пътуването.

Д-р Н. Какво отговаряш?

К. Питам: защо трябваше да бъде толкова ужасно?

Д-р Н. Съгласна ли е с тази преценка на живота ти в Индия?

К. Финус ми напомня, че избрах труден първи живот на Земята, защото исках напълно да опозная отрицател­ните влияния на тази планета. В Индия бях сред най-бедните и тънех в мизерия.

Д-р Н. Сам ли пожела да страдаш в първия си живот?

К. Беше ужасен и не се справих добре. Когато едно бездетно семейство отведе дъщеря ми против моята воля, след като плати на собственика на бараката, в която живеехме, бях толкова отчаян, че не можах да го понеса. (Кано рязко се надига на стола си и изживява отново емоциите от миговете след последната си смърт.) Що за планета е това! Продават деца!

Д-р Н. (все още не зная за хибридния произход на Кано и правя погрешно предположение.) Наистина изглежда твърде тежко за първи земен живот на нова душа.

К. Кой е казал, че съм нова душа?

Д-р Н. Съжалявам, Кано. Просто предположих, че в мо­мента тече второто ти прераждане на Земята.

К. Така е, но идвам от друго измерение.

Д-р Н. (смаян.) О, тогава какво би могъл да ми разкажеш за това измерение?

К. Нямаше физически светове като във вашето. Прераждах се в безплътен свят.

Д-р Н. Как изглеждаше там?

К. С издължен образ, но без ясно очертана форма и скелетна структура. Бяхме прозрачни силуети от среб­риста светлина.

Д-р Н. Имахте ли пол?

К. Всички бяхме хермафродити.

Д-р Н. Кано, ако обичаш, обясни разликата между пъту­ванията от духовния свят до предишното ти измере­ние и до нашата Вселена.

К. Движението в моята Вселена е като преминаване през ефирни, прозрачни светлинни нишки. А тук трябва да си проправям път през гъста, тежка и влажна мъгла.

Д-р Н. А пребиваването ти на Земята за първи път как беше в сравнение с родния ти свят?

К. Сякаш някой бе вързал къс бетон за краката ми. Пър­вото, което забелязах, беше непоносимата тежест на плътната енергия тук в сравнение с духовните изме­рения. (пауза.) Не е само тежка, а... груба... сурова... Бях потресен от онзи живот в Индия.

Д-р Н. Сега малко по-добре ли е, свикваш ли?

К. (колебливо.) До известна степен. Доста е трудно...

Д-р Н. Разбирам. Кано, кой е според теб най-обезпокояващият аспект на човешкия мозък?

К. (рязко.) Импулсивното поведение, за Бога, физическите реакции без аналитично мислене. Съществува и опасност душата да попадне на неподходяща човешка същност... Освен това предателството... Не мога да се справя...

Д-р Н. (кано е плувнал в пот и малко го успокоявам, преди да продължа.). Разкажи ми за безплътния си свят. Има ли име?

К. (пауза.) Не мога да пресъздам звученето му с човешки глас. (унася се в спомени.) Носим се из море от ефирни духовни течения... нежни... игриви... Толкова е различ­но от Земята.

Д-р Н. Тогава защо си дошъл тук?

К.дълбока въздишка.) Обучавам се за водач изследова­тел. Повечето от приятелите ми съсредоточават усилията си в едно измерение. Накрая казах на Финус, че искам да натрупам опит в труден свят в съвсем различна зона на съществуване. Отговори, че неин по-опитен колега препоръчал друго измерение, с напрег­нат физически свят, където душите добивали сила и проницателност (залива се от смях.), стига да оцеле­ят при уроците. Говореше за Земята.

Д-р Н. Остана ли с впечатлението, че имаш и други възможности за избор?

К. (свива рамене.) Водачите не ни дават голям избор в такива ситуации, Финус каза, че когато завърша рабо­тата си на Земята; ще бъда в много отношения по-силен от приятелите си, които отказват такива за­дачи. Твърдеше, че освен това земният свят е много интересен, и аз приех.

Д-р Н. Дойде ли с теб някой от приятелите ти?

К. Не, бях единственият, който се съгласи, и едва не отказах да се завърна тук в сегашния си живот. Парт­ньорите ми смятат, че съм много смел. Знаят, че ако успея, ще стана добър пътешественик,

Д-р Н. Да поговорим за пътешествия, Кано. Като обуча­ващ се за тази специалност навярно имаш представа за броя на измеренията около нашата физическа вселе­на?

К. (троснато.) Нямам.

Д-р Н. (предпазливо.) Е, поне дали родното ти измерение е близо до нашето?

К. Не, трябва да прекося три други, за да стигна дотук.

Д-р Н. Кано, би било от полза, ако се опиташ да опишеш какво виждаш, когато минаваш през тези познати измерения.

К. Първото е сфера, пълна с цветове и бурни светлинни, звукови и енергийни експлозии... Мисля, че все още е в процес на формиране. Следващото е черно и празно, наричаме го неизползваемата сфера. Следва красиво измерение, в което има и физически, и духовни светове, изградени от нежни емоции, ефирни елементи и проницателна мисъл. Това измерение е по-висше и от мое­то, и от вашата вселена.

Д-р Н. Вече е и твоя вселена, Кано. Кажи ми: дълго ли трае цялото пътуване през четирите измерения?

К. Не, става бързо, като процеждане на въздушни частици през филтър.

Д-р Н. Би ли могъл да опишеш структурите на граница­та на тези измерения и връзката им с духовния свят? Нарече ги сфери, нека започнем с това.

К. (дълга пауза.) Не мога да ви кажа много. Всичко е... в кръг около центъра на духовния свят. Всяка от тези сфери е свързана със следващата като във верига.

Д-р Н. (след като не успявам да извлека повече информа­ция.) Как се чувстващ сега в нашата вселена, Кано?

К. (потърква чело.) По-добре. Уча се да освобождавам енергия в стабилен позитивен поток, без да разхища­вам резерва си. Това ми помага да се откъсвам от хората за дълги периоди. Надявам се след още няколко живота да напредна, но с нетърпение очаквам да за­върша земните си прераждания.

В края на раздела за душите изследователи ще доба­вя, че този вид обучение включва опознаване на състава на интелигентната енергия. За съжаление не съм успял да открия повече за свойствата на тази енергия, движеща се в духовните светове. Част от сведенията, които имам, са получени от души с опит от светове, които се смятат и за физически, и за духовни, както става ясно от следващия сбит цитат:

„Посещаваме вулканичния газообразен свят Кройн, за да се учим чрез асимилация. Това е духовен свят с външни физически характеристики. Изследователската ни група се носи като част тиха флуидна енергия в море от газообразни вещества. Метаморфни сме и можем да приемаме формата на миниатюрни създания, чийто живот се ръководи от чиста мисъл. Тук, за разлика от Земята, има пълен вибрационен ред."

Душите, пътуващи между измеренията, обясняват, че сякаш навлизат и излизат от сфери, свързани със зони, които се отварят и затварят чрез вибрационна синхронизация. Обучаващите се за изследователи тряб­ва да усвоят това умение. Според разказите, Които съм слушал, пътешествениците между измеренията изуча­ват и зоните, свързващи вселените, Като планинари, маркиращи маршрути за туристически преходи. Изследова­телите пътуват толкова бързо във вид хиперпространство, че е трудно да се определи скоростта, времето и посоката. Навярно обучението за тази специалност е вълнуващо.


9.

ПРЪСТЕНЪТ НА СЪДБАТА

Залата за преглед на бъдещи Животи
Мястото за избор на следващ живот се опис­ва като сфера, съдържаща висококонцентрирани си­лови полета, подобни на сияещи енергийни екрани. Както споменах в раздела за духовните библиотеки, то­ва помещение се нарича още „пръстенът на съдба­та", Където за първи път наблюдаваме новото си тяло. Повечето Клиенти виждат „пръстена" като кръгла театрална зала с купол и панорамни екрани от пода до тавана, Които напълно ги заобикалят, докато се намират в затъмнената зрителна зона. Някои Казват, че екраните са от двете или трите им страни, а те стоят или седят на издигната плат­форма. От този подиум за наблюдение душите мо­гат да гледат нагоре, право напред или надолу в екраните, които са огромни в сравнение с използваните о другите учебни центрове на духовния свят. „Пръс­тенът" показва сцени на бъдещи събития и хора, ко­ито душата ще срещне в предстоящия живот. Някои клиенти коментират, че всеки екран отразява случки от детството, юношеството, зрелостта и старост­та на телата, Които наблюдават, докато други твър­дят, че им се показва една и съща сцена, ставаща в определен момент.

Цялата духовна структура на зрителните зали е съз­дадена така, че да дава възможност на душата да бъде или наблюдател, или участник в събитията, точно както в библиотеките. Струва ми се, че почти всички пред­почитат да влизат в екраните на „пръстена", отколкото в онези в другите учебни помещения. Искат истински да преживеят откъси от бъдещи събития в предложените тела, преди да направят окончателен избор. Ви­наги душата сама решава дали да участва в някоя сцена, или да остане само наблюдател. Както по-малките екрани, изглежда и „пръстенът" има нещо подобно на Контролно табло или лостове за проследяване на действи­ето в Желан план. Наричат тази процедура „преглед на линиите на времето", а по-напредналите души казват, че могат да контролират образите, появяващи се пред тях, с мисълта си. До известна степен последовател­ността на събитията може да се наблюдава като в забавен кадър, ако душата желае да прецени по-внима­телно част от бъдещия живот.

Повечето клиенти, не бих казал всички, чувстват, че това, което им се представя, е предварително редактирано за тях и имат по-малка възможност да управляват наблюдаваното, отколкото например в библиотеката. Имам чувството, че Когато надникват в бъдещето, виждат по-голяма част от ранния живот, отколкото от по-късния. Може би самите разказващи по-често описват сцени, които вече са отминали преди срещата ми с тях. Изглежда, ключовите наблюдавани събития са между ос­мата и двадесетата година, когато се стига до първите главни кръстопътища в живота. Много хора казват, че подробно проследяват някои години, докато други напъл­но се пропускат. Изглежда, контролното табло не играе голяма роля тук, но това не притеснява клиентите ми. Мисля, че и сегашната им амнезия оказва известно вли­яние. Както обясни един четиридесетгодишен мъж: „Показаха ми сегашното ми тяло на четири, шестнадесет и двадесет и осем години, но мисля, че спомените ми за това, което съм видял по-нататък, са блокирани."

При прегледа екраните се свиват и разширяват. Една клиентка използва подходяща метафора, за да опише чув­ствата си при това преживяване:

„Екраните приличат на триизмерен подводен аквариум ко­гато надникна в живота, сякаш дълбоко си поемам дъх и се потапям в него. Хората, местата и събитията, всичко бързо преминава пред очите ми, сякаш се давя. После отново изплу­вам. Когато наистина изпробвате сцена от наблюдавания жи­вот, откъсът от нея трае толкова, колкото бихте могли да издържите под вода."

В много отношения възстановяването на спомените на клиентите ми за преживяванията им в залите за из­бор на живот и основанията да приемат сегашните си тела е един от най-терапевтичните и информативни аспекти на хипнотичните ми сеанси. Клиничната ми работа доста напредва, когато клиентът се върне в „пръс­тена", благодарение на съпоставката с настоящия жи­вот. Надявам се, като предложа на читателя по-обща картина на този процес, да допринеса за разбирането на важността на всеки живот, който избираме в цикъла на преражданията си.

Тази глава съдържа последната духовна специалност, която ще добавя към списъка - координаторите на вре­мето, чиято работа е свързана с линиите на миналото, настоящето и бъдещето за хора и събития. Те са умели експерти, които създават впечатлението, че наистина режисират триизмерния филм за нас. Принадлежат към цяло съсловие души, занимаващи се с планиране, към ко­ето спадат водачите, архивистите и старейшините, които съставят сценарии за бъдещето ни.

Голям процент от клиентите ми не виждат експертите координатори в зрителните зали. Някои се чув­стват сами в „пръстена" с „кинооператора". Други вли­зат заедно с личния си водач или някои старейшина, който е единственият им съветник при избора на жи­вот. Що се отнася до собствения ни принос, много души вече имат определени очаквания за предстоящото си прераждане. Водачите и членовете на съвета помагат да изясним тези очаквания, като задават въпроси, какъв според нас трябва да бъде следващият ни живот и кой тип човешко същество е най-подходящ. Все пак не сме напълно подготвени за възможностите, които ще ни бъдат предложени, щом влезем в залата. Повечето ду­ши ги приемат с любопитство и дори с известен страх. координаторите на времето в „пръстена" се явяват като неясни силуети в далечен план, с които придружаващите ни водачи могат да се консултират. Дори кога­то ги виждат, клиентите ми не изпитват желание да общуват с тях по време на наблюденията Следващият случай е типичен пример.



Случай шестдесет и втори

Д-р Н. Ако обичаш, разкажи какво става, когато влезеш в сферата за избор на живот.

К. Има две същества, които разговарят с водача ми Фиум. Изглежда, добре се познават.

Д-р Н. Преди всяко прераждане ли ги виждаш тук?

К. Не, само когато ми предстои особено тежък живот... Което означава, че ще избирам между много трудни възможности.

Д-р Н. Имаш предвид - повече на брой тела от обикновено или личности с по-сложен характер?

К. Ммм... Обикновено наблюдавам само две подходящи тела и това улеснява избора ми.

Д-р Н. Знаеш ли имената на двамата специалисти, които работят с Фиум?

К. (Рязко се надига.) Не, разбира се! Това не е нещо, което трябва да зная. Не бива да бъда близка с тези... коорди­натори на времето... Затова Фиум е с мен.

Д-р Н. Разбирам, все пак опитай се да ми дадеш предста­ва как изглеждат експертите, които планират живо­та ти.

К. (По-спокойно.) Добре, номер едно е с мъжки образ и се държи строго. Зная, че желае да избера определено тяло... от което ще имам най-голяма полза. В него ще натрупам най-много опит, който ще ми бъде нужен в следващите животи.

Д-р Н. О... чувал съм, че специалистите, работещи в „пръстена", са кротки, скромни същества.

К. Да... Вярно е, но при избора винаги има някое тяло, което смятат, че би било най-добрият избор. Пред­ставят го най-подробно. (Пауза?) Всички знаят, че за първи път виждам тези тела, и искат да взема правил­но решение.

Д-р Н. Както съм чувал. А сега ми опиши номер две.

К. (Усмихва се.) Тя е женствена, нежна и... по-благосклонна. Иска да приема тяло, в което наистина ще ми бъде приятно. Държи се спокойно и казва на първия експерт, че имам предостатъчно време да усвоя уроците си. Струва ми се, че предварително са замислили тази сцена на разногласие заради мен.

Д-р Н. Напомнят ми за доброто и лошото ченге при полицейски разпит.

К. (Засмива се.) Да, може би сте прав, но имам защитник и в двата лагера в лицето на Фиум.

Д-р Н. Значи Фиум е нещо като рефер?

К. Ммм,.. Не, не е така. Отношението на Фиум не е нито твърде снизходително, нито строго, когато пристъпвам към избор. Отлично зная, че решението е лично мое, защото от него зависи животът ми. (Избухва в смях.) В буквалния смисъл!

Д-р Н. Права си. Наистина животът на всеки зависи от собствените му решения. Би ли обяснила как протече изборът на тяло за миналото ти прераждане, преди да продължим?

К. В миналия си Живот избрах трудна съдба на жена, която трябваше да умре две години след сватбата си. Съпругът ми трябваше да преживее загуба на скъп човек заради кармичен дълг от предишно прераждане.

Д-р Н. Значи е съществувала голяма вероятност живо­тът на това тяло да бъде кратък и главният въпрос е бил коя душа ще избере да се прероди в него?

К. Точно така.

Д-р Н. Ако обичаш, опиши обстоятелствата, довели до ранната ти смърт.

К. В зрителната зала видях три версии за смъртта си в кратък отрязък от време, когато щях да живея в Амарило, Тексас. Можех да умра внезапно от заблуден куршум при престрелка между пияници или по-бавно - след падане от кон. Третият вариант бе да се удавя в река.

Д-р Н. Имаше ли някакъв шанс да оживееш?

К. (Пауза.) Да, малък, но това би обезсмислило целта на прераждането ми в това тяло.

Д-р Н. Каква беше тя?

К. С духовния ми партньор избрахме да бъдем съпрузи в онова ранчо, защото той се нуждаеше от урока. От­хвърлих другите възможности. Дойдох с него, за да му помогна.


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет