Специализация Детски учители

В „Пътят на душите" описах работата на младшите и старшите водачи. В тази книга също цитирах разкази на клиенти за дейността на учителите им. Но няма много сведения за работата на напредналите души, които наскоро са започнали специализацията си за водачи. Наричат ги детски учители или възпитатели, защото младите ду­ши, за които се грижат, все още не са започнали преражданията си.

След случай 26 в пета глава цитирах пресните спо­мени на много млада душа, която обясни, че новосъзда­дените не започват веднага да се раждат във физически тела. Земята е трудно училище и е най-добре новите души да прекарат известно време в подготовка за планетарен живот като безплътни същества. Това става ясно и от следващия цитат:

„Спомням си как когато бях съвсем млада душа, дойдох за първи път на Земята с двама приятели. Носехме се като духо­ве, придружавани от учителя си, за да проверим дали сме гото­ви да се приспособим към това място. Беше ни показано как да улавяме магнитните вибрации на тази планета и да ги съчета­ваме със своите. Имахме нужда да почувстваме какво е да бъдем тук във физическа форма."

Мисля, че мнозинството от клиентите ми желаят да се обучават за водачи. Така е, защото боготворят своите учители, които оказват силно влияние върху раз­витието им, и се стремят да им подражават. Естест­вено възможно е сегашните желания на душата и по­нататъшната й специализация да не съвпаднат. Учите­лите трябва да имат развити умения за общуване. Но не всеки, който ги притежава и е способен да създаде мотивация, би могъл да се справи със съзнание, опитва­що се да се съчетае с различни човешки темпераменти. Някои от детските учители, работещи със съвсем мла­ди души, не продължават да се обучават за водачи на по-напреднали поради много причини. Работата с души деца е предизвикателство, защото доста от младите сре­щат трудности и за да могат да продължат с преражданията си, се нуждаят от специално внимание. В слу­чай 29 клиентката сподели нещо за духовните прост­ранства на учителите и начинаещите души, за което става дума и в случай 55.

При разговорите си с напреднали души се стремя да извлека максимална информация и въпросите за духовни­те цветове, които им задавам, доста помагат. Говоре­щият в случай 55 навлиза в четвърто ниво на специали­зация и тъкмо ми бе описал нюансите на жълта и синя светлина в специалната си група, състояща се от три души. Канех се да премина към друг въпрос, но внезапно ми хрумна нещо, което напълно промени посоката на разговора.

• случай петдесет и пети •

Д-р Н. Това ли са единствените цветове, които виждаш около себе си?

К. Не, има единадесет деца с бяла светлина, струпани вляво от нас. Енергията им е по-малка и леко разсеяна. Младите са много буйни.

Забележка: В този момент клиентът силно се развълну­ва, когато позна в едната от тези души своето дете в сегашния си живот. Оставих го да изживее радостния миг и продължихме.

Д-р Н. Виждаш ли някаква разлика в силата на светлина­та на единадесетте души?

К. Почти няма. Най-невинните и кротки деца имат сла­ба светлина. Но никое от тези тук не е такова.

Д-р Н. Каква е връзката между вас и тези единадесет души?

К. Двамата колеги, с които не се познавам добре, защо­то работим заедно отскоро, ми помагат да ги обуча­вам.

Д-р Н. Имали ли сте общи преживявания на Земята, които да ви подготвят за обучението на начинаещи?

К. Да, в миналите си животи сме били учители, свещени­ци, лечители... Такива професии. За този вид работа са необходими чувствителност и голямо търпение. (спира и след миг добавя.) Знаете ли, и учителят има какво да научи от учениците.

Д-р Н. Сигурно е така. Опиши ми къде се намирате с тези деца в духовния свят.

К. Изпратени сме в неутрална зона за обучение, защото обстановката в обикновените класни стаи би изпла­шила децата.

Д-р Н. Какво става в момента?

К. (смее се.) Фучат във всички посоки и се закачат. Явно никак не им се учи, но когато започнат да се прераждат, нещата ще се променят.

Следващият ми цитат е съкратен разказ на жена, работеща с души, които току-що са започнали преражданията си.

„Точно сега се занимавам със седем палавници. Доста са разхайтени на Земята. Искат да си останат деца, вместо да взе­мат живота на сериозно. Твърде много се отдават на земни удоволствия и не желаят да полагат усилия. Интересуват се единствено дали ще бъдат красиви в новите си тела. Улант, старшият ми водач, ги повери на мен и не ни навестява често. Признавам, че съм твърде снизходителна. Отнасям се към тях с много внимание и обич. Някои от другите учители казват, че ги глезя. Познавам учители, които явно показват разочарова­нието си и са строги с младите ученици, особено с онези, които имат потенциал. Съветът се интересува от методите, които използвам. Искат да проверят теориите ми, че за младите е по-добре да бъдем благосклонни към тях, отколкото да ги смъмряме. Концепцията ми за обучението е, че щом тези души за­почнат да се развиват, преходът им към зрелост ще бъде по-бърз, защото самочувствието им няма да бъде накърнено скоро от много трудни уроци и препятствия."

Етици

Дълго време смятах, че изучаването на етика е част от общото обучение, а не отделна специалност. Клиентът ми в следващия случай е двадесет и шест годишен мъж от Детройт, душа от пето ниво с духовно име Андарадо. Отначало се опитах да го убедя да се откаже от сеанса. Обикновено не приемам хора под тридесет годи­ни, защото мисля, че повечето млади все още не са стиг­нали до важни кръстопътища в живота си. Освен това бариерите на амнезията могат да се окажат твърде здрави. Възможно е и духовните им водачи да решат, че е твърде рано за учениците да видят някои кармични развои. Андарадо беше изключение и се радвам, че не се разубеди въпреки скептицизма ми.

Писмото на този клиент започваше така: „Нямам търпение да се срещна с безсмъртната си същност, за­щото отдавна чувствам, че зная неща и притежавам умения, далеч превъзхождащи нормалните за възрастта ми." Чувам подобни изявления от доста млади хора и най-често при сеанса ни става ясно, че съвсем не са толкова напреднали, колкото предполагат. Но това не се отнася за този клиент. Когато се срещнах с Андарадо, бях впечатлен от неговата целенасоченост и самоувере­ност, необичайни за човек на тази възраст.

По време на сеанса установих, че Андарадо е дошъл за първи път на Земята в разцвета на Вавилон, което ми се стори доста късно за душа със син енергиен цвят. Каза ми, че е започнал преражданията си в тъмен и тих свят, обитаван от интелигентни, но лишени от емоции същества, които били изчезваща раса. Всичко на тази планета се подчинявало на разума и логиката. Накрая Андарадо помолил да бъде изпратен в по-светъл свят, където може да бъде по-чувствително същество. Предложили му живот на Земята.

Докато проследявахме миналите му преживявания в духовна класна стая, научих за интереса му към въздейс­твието на планетарната магнитна енергия върху пове­дението на интелигентните същества в някои светове. Последната му задача е била да създаде мозъчна тъкан за животно от семейството на котките. Андарадо обясни процедурата така: „изграждам енергийна решетка, за да прегледам и изследвам моделите на поведенчески реакции. Трябва да внимавам да не включа дванадесетволтова ба­терия в шестволтова система." предположих, че се обу­чава за създател на нови форми на живот. Бях изненадан.

• случай петдесет и шести •

Към различните. Потребността от лично социално положение поражда този конфликт, защото то се

Отъждествява с постигането на щастие.

Д-р Н. Значи нашата дилема се дължи на поставянето на желанието за лично щастие и индивидуалните цели над облекчаването на страданията на човечеството?

К. За много от жителите на тази планета това е диле­мата на егоизма.

Д-р Н. Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос? Искаш да кажеш, че по природа хората не са толерантни и милосърдни същества?

К. Повечето се сблъскват с тази дилема, макар и много от тях да не смятат, че егоцентризмът е техен проблем. Това е най-голямото изпитание в земния жи­вот, което прави работата ми тук толкова сложна. Моралният и етическият урок, който душата трябва да усвои на Земята, е да надделява над инстинктите и самата природа на тяло, чиято първа грижа е собст­веното му оцеляване. Болката на другите остава на заден план.

Д-р Н. Не откриваш ли в човешките същества вродена доброта, която да се съчетава с душевното съзнание?

К. Разбира се, че откривам, важна част от специалност­та ми е да развивам този елемент на доброта, докато се превърне в естествена реакция на различните обстоятелства на Земята.

Д-р Н. Неизбежно ли е противоречието между стремежа към себеутвърждаване и загрижеността за другите на тази планета?

К. Личните идеали и ценности биха могли да доведат до щастието на цялото общество, ако напълно осъзна­ем, че чистото душевно съзнание е главната ни сила.

Д-р Н. Какъв е най-ценният съвет, който даваш на учени­ците си, преди да се преродят на Земята?

К. (усмихва се.) Неспокойни са като състезателни коне, така че ги предупреждавам да бъдат търпеливи и да не прибързват. Енергията за овладяване на човешкото тяло трябва да бъде внимателно разпределена. В момента се учат да поддържат крехкия баланс на етичното поведение. Когато живеят в плътни свето­ве като земния, се налага да се съпротивляват срещу абсорбиращите им сили, за да постигнат успех.

След като приключих работата си с този клиент, се замислих колко много психолози смятат, че човешката сетивна система е толкова силно развита вследствие на надрастването на примитивната ни природа. Агре­сивното и отричащо поведение е средство за оцеляване още от каменната ера. С течение на еволюцията мозъкът ни се развива, но все още не контролира напълно телесните реакции. При силен емоционален стрес често губим разсъдък. Юнг казва: „Рационалното и ирационалното съществуват рамо до рамо и здравите хора си дават сметка за действието и на двете сили в тях. Би трябвало да приемаме неврозите и психическите си раз­стройства като несъзнателни сблъсъци на ценности." Повечето от нас допускат глупави грешки в младост­та си и до края на живота помъдряват. Целта на многократното ни завръщане на Земята е да се научим още отначало да поемаме по правилен път и да водим пъл­ноценен живот. В този процес често се поддаваме на егото си и забравяме кое е добро за нас и за другите. За съжаление философът Кант е бил прав в твърдението си, че „Ако вярваме в безсмъртието на душата, създаде­на от божествен източник, това предполага съществу­ването на свободна воля, която не винаги избира морал­но поведение".

Необходимостта от души етици е голяма. Може да се каже, че причината за жестоките постъпки на някои хо­ра е съчетание на недоразвита душа с избухлив човешки темперамент. При тези обстоятелства пречките за пра­вилния избор на свободната ни воля могат да се окажат по-сериозни. Опитах се да покажа, че в духовния свят това не се използва като оправдание, че не сме постиг­нали контрол над емоциите на обитаваното тяло.

Пътят на всички ни към успех е да поддържаме про­цеса на развитие, за да станем по-добри. Преди да дос­тигнат до сегашното си положение, духовните ни вода­чи са били като самите нас. Получаваме по много тела, всяко от които е несъвършено. Вместо да се поддаваме на влиянията на тяло, което ще съществува само един живот, трябва да се съсредоточим върху еволюцията на душевната си същност и да разчитаме на духовната си сила. По този начин ще развием способността си да се свързваме с другите и накрая ще преодолеем морал­ната дилема, за която говори душата Андарадо.

Тази специалност представлява широка класификация с множество подгрупи. Все пак, когато общувам с душев­ното съзнание на толкова хора, виждам взаимна връзка и зависимост между всички духовни специалности. Ду­шите, спадащи към общата категория хармонизатори, често се прераждат в общителни хора, работещи в раз­лични сфери. Казват, че като безплътни същества се грижат за възстановяването на нарушената енергия около Земята. Прераждащите се хармонизатори могат да бъдат държавници, пророци, ясновидци, дипломати, ар­тисти, музиканти или писатели. Обикновено баланси­рат енергията на планетарните събития, свързани с човешките взаимоотношения. Или са обществени фигури, или действат зад кулисите на световните събития. Те­зи души не са лечители в традиционната форма на ра­бота с отделни индивиди. В по-голяма степен задачата им е свързана с опити за разсейване на общата отрица­телна енергия.

В първата си книга писах за мъдреците, които са доста напреднали души, все още прераждащи се на Земята, макар и да не е необходимо за собственото им раз­витие. Доколкото разбирам, те са умели оратори, спо­собни да изграждат словесни изрази с вибрационни тонове, които силно въздействат върху хората. Тези мъдри същества идват тук, защото мисията им е да помагат на човечеството по пряк физически начин. Скромни са и понякога не желаят да привличат общественото внима­ние. Не мисля, че са много на брой. Изглежда, тези високоразвити стари души сред нас са активни наблюдатели на събитията. Долавят тенденциите в човешкото общество, които според тях изискват специално вни­мание. Затова ги поставям в категорията хармониза­тори.

Клиентите ми твърдят, че мъдреците са свързани по някакъв начин с друга група хармонизатори в духовния свят, наречени наблюдателите. Тези същества не се прераждат, но получават сведения от много източници за условията на Земята, както и в други светове. Имам малко ценна информация за тях, получена от няколко кли­енти, които се обучават за тази специалност. Предпола­гам, че наблюдателят предоставя сведения на други хармонизатори, които се грижат за овладяването на въздействията на обществените и физическите сили, създава­щи хаос на Земята. Следващият случай е на душа от пето ниво на име Лариан, обучаваща се за хармонизатор.

След като изслушах обясненията на множество души хармонизатори, се убедих, че духовните специалисти, съз­дали лабораторията на хаос, наречена Земя, не са си тръгнали, след като са задействали силите в нея. Има по-висши същества, които са загрижени за оцеляването ни и бдят над нас. В интерес на истината, през голяма част от живота си не вярвах в това. Всички хармониза­тори, с които съм разговарял, споделят една идея. Искат да дадат на хората средство сами да си помогнат, когато е възможно, но не въздействат върху съвестта на човешките същества и не пречат на свободната ни воля. Всички сме създадени и изпратени на Земята, за да се справяме с проблеми в образа на интелигентни физически същества, живеещи в трудна среда, която носи страдания, но и много красота и надежда. Трябва да знаем, че в ежедневната ни действителност съществу­ва баланс. Една стара китайска поговорка гласи: „Вина­ги умуваме върху страданията си, а приемаме щастие­то, без да се замислим."

Тази специалност също е многообразна, но откривам две основни подразделения. В геофизическа обстановка има специалисти, изграждащи структури, и създатели на живи същества, които да обитават определена среда. Доколкото разбирам от ограничения си опит, душите, обучаващи се за проектиране на структури, работят във физическа вселена, често на необитаеми планети в процес на охлаждане, след като са се формирали от звездни късове. Създателите на физически същества се включват на по-късен етап, когато на планетите вече се заражда живот.

Ще започна с преглед на работата на бъдещите структурни специалисти, които се учат да създават планетарна геология. Бих ги нарекъл архитекти на топогра­фията, които работят с компонентите, изграждащи по­върхността на планетите. Работата им включва проектиране на планини, водни басейни, атмосфера и кли­мат. Въпреки че структурните специалисти са свързани с душите, посветили се на създаването на растителни и животински видове, това е отделна проектантска ка­тегория. Структурноориентираните души започват обу­чението си, като пресъздават в духовния свят предме­ти, познати от физическия им живот.

• случай петдесет и осми •