Д-р Н. Кажи ми какво реши, Когато проследи трите версии в зрителната зала? К

Може би читателят се пита каква е връзката между кармичните закони и вероятностите за бъдещето. Кармата е свързана не само с постъпките ни, а отразява и мислите, чувствата и импулсите. Всичко е в причинно-следствена връзка. Кармата зависи не само от опреде­лено поведение спрямо другите, но и от намеренията ни. Имало е голяма вероятност животът на младата жена в Амарило да бъде кратък, но ранната й смърт не е била съвсем неизбежна. Една от променливите в случая е била коя душа ще се прероди в това тяло. Дори за душата, която го е избрала, не е било 100 процента предначертало да умре от заблудения куршум, улучил я, докато стояла от другата страна на улицата, срещу кръчмата, където станала престрелката. Когато я по­питах дали би могла да избегне отиването в града за провизии точно в този ден, клиентката ми каза: „Да, нещо ме теглеше да тръгна тогава, но едва не се отказах, без да зная защо." Ако на мястото й бе друга душа, навярно би променила решението си в последната мину­та, също без да знае защо.

Въпреки че времето не е от голямо значение извън физическата Вселена, виждаме, че и ние, и всичко около нас старее с всеки ден. Живеем на планета около една звез­да, която също непрекъснато старее в хронологическо време. Цикълът на живота изисква движение във време­то, а времевите линии на реалността на нашето изме­рение, изглежда, се влияят от напреднали същества, ко­ито позволяват на прераждащите се души да изучават миналото и надникват в бъдещето. В библиотеките и духовните учебни центрове можем да проследяваме дру­ги възможни постъпки в минали животи и да преценява­ме различни развои на събитията. Според доктрината за свободната воля случките от миналото не са неизбежни, както и постъпките ни. Съдбата не предопределя по какъв начин трябва да възникне дадена ситуация. Ние не сме кукли на конци. В нашата Вселена, когато миналото е свършено, събитията от него и хората, свър­зани с тях, стават вечни и се запазват завинаги в духов­ните библиотеки. Щом в духовния свят минало, насто­яще и бъдеще в хронологичен ред представлява вечно „сега", как се процедира с бъдещето в „пръстена" за избор на живот?

В пета глава, след Случай 30, се спрях на различните развръзки на едно и също събитие, проследени в паралел­ни вселени. Във физическите Вселени тази хипотеза означава, че планети като Земята могат да бъдат копи­рани в един и същ отрязък от време и да съществуват едновременно като светлинни енергийни вълни от движещи се частици. Възможно е вселените да са паралел­ни, съпоставими реалности, съществуващи едновремен­но в едно и също измерение, или нещо друго толкова немислимо. Независимо от пространственото разполо­жение, от истинската реалност на духовния свят, вре­мето и събитията се проследяват, спират и придвижват напред или назад от изследователите на Земята. Плътните централни линии, които наричам основни, са вероятностите за бъдещи събития в живота на определени хора, представени като възможности за избор пред наблюдателите в „пръстена".

Вълните на миналите събития са незаличими, както в духовните библиотеки, но ако и настоящето, и бъде­щето съществуват „сега", как може бъдещето да се променя, щом миналото не може? Дали това е неразре­шим парадокс? В Квантовата механика светлинните час­тици изчезват в една точка и внезапно се появяват от­ново на друго място. Ако всяка случка във времето съ­ществува заедно с вълнообразните криволици на веро­ятности и възможности, може би миналите събития добиват определени постоянни свойства, докато бъде­щите все още са флуидни и податливи на промени? Искрено вярвам, че е така.

Но след като дълги години слушах обяснения на раз­лични хора за изборите им, не мисля, че алтернативите за бъдещето са неограничен брой. Не е необходимо възможностите ни за избор в живота да са безброй. Само трябва да бъдат достатъчно, за да усвоим уроците си. Например при прегледа на миналия живот на Ейми в Случай 29 алтернативите на самоубийството посте­пенно започнаха да се изчерпват.

Експертите, планиращи живота ни, предвиждат евен­туалните развои. Събитията, които все още не са се състояли във великия замисъл на нещата, са известни на координаторите на времето, както и каква е веро­ятността да се случат. В „пръстена" не проследяваме само алтернативни линии на бъдещи събития. По-скоро изучаваме различните тела, които ще участват в тях. Те ще се родят в един и същ времеви отрязък. Просле­дяването на най-вероятната поредица „събития, свърза­ни с тези тела, е като предпремиерна прожекция на филм. Докато преглеждат някои ключови сцени по настоя­ване на експертите, душите се чувстват като при игра на шах, в която все още не знаят всички възможни хо­дове, водещи до желания край. Обикновено наблюдават откъси от бъдещия си живот върху основна линия, или както я наричат някои клиенти, „главен пръстен". Глав­ният пръстен представлява най-вероятното развитие на живота за всяко наблюдавано тяло. Душата, подготвяща се за прераждане, знае, че един ход, една малка промяна в играта, която гледа, би могла да, промени целия развой. Струва ми се любопитно, че почти никога душите не проследяват задълбочено вероятните развръзки. Знаят, че на шахматната дъска на живота има мно­го други възможни ходове и във всеки момент би могло да настъпи обрат. Истината е, че именно това прави играта интересна за повечето души. Промените в жи­вота зависят от свободната ни воля за определени дей­ствия. Тази причинно-следствена връзка е част от кармичните закони. Кармата дава възможности, но изиск­ва сила и издръжливост, защото освен лични победи та­зи игра носи и разочарования и загуби.

В разказите на хора в транс за това, което става в зрителните зали, има много общи неща. Съвпадения­та са поразителни. Но докато са в „пръстена", душите не могат да надникнат по-далеч в бъдещето от непо­средствено предстоящия си физически живот в наблюдаваните тела. Явно това би повлияло на преценката им за проследяваните съдби. Вземайки пример от тази практика в духовния свят, предпочитам да не работя с прогресия при хипнотичните сеанси освен в духовни­те зрителни зали. Понякога при разговор на друга те­ма, несвързана с „пръстена", клиентите имат проблясъци за участие в събития от бъдещето, например пъ­тувания с космически кораби. Обикновено в такива слу­чаи не настоявам за повече информация. Освен това проблясъците за бъдещето нямат голямо значение, понеже хората виждат само една възможност, която може да бъде променена, когато дойде реалният момент, поради множество нови обстоятелства, от които ще зависят решенията в хода на историята, водещи до тези събития.

Прегледите в зрителните зали помагат на душите да решат дали да приемат определено споразумение за следващ Живот. Проследяването на аспекти от бъдеще­то Вдъхва увереност на мнозина. Все пак някои плахи души казват, че не желаят да влизат в екраните, за да изпробват телата, защото се боят, ,че това ще ги разколебае и няма да приемат договор за труден живот. По-смелите чувстват, че залите за предварителен пре­глед са създадени, за да предизвикат тъкмо обратната реакция, защото им дават възможност да опипат поч­вата, преди да се втурнат в поредния си живот.

Интересен пример за подготовка за изпитания е из­борът на хомосексуално тяло. Тъй като склонността към поведение на гей или лесбийка е изцяло биологическа, а не резултат от социални или околни влияния, такива тела се избират поради две основни причини. Както ве­че обясних, повечето души от първо и второ ниво пред­почитащ единия пол за около 75 процента от преражданията си, защото се чувстват добре в мъжки или в женски тела. Установих, че много от клиентите гейове или лесбийки са започнали процес на приспособяване към дру­гия пол, което е белег за по-напреднала душа. Изборът на хомосексуално тяло е средство за подпомагане на този процес в определен живот. Възможно е душата все още да не познава пола на сегашното си тяло така доб­ре, както противоположния, Което е причината напри­мер мъж гей да се чувства като жена.

Вторият, доста по-важен фактор някои души да са избрали хомосексуална ориентация за сегашния си жи­вот е съзнателното им решение да съществуват в общество, което има предразсъдъци срещу тях. Обикновено хомосексуалните ми клиенти не са млади, неопитни души. Ако тези хора не крият наклонностите си, това означава, че са избрали да плуват срещу течението в културна среда със строго установени стереотипи за ролите на двата пола. Те трябва да се издигнат над обществените скрупули, за да утвърдят своята иден­тичност и добият самоуважение. Това изисква дързост и решителност, в което се убеждавам, когато върна клиентите си в залата за избор на живот, където се вземат тези решения.

Като пример ще посоча случая с един клиент гей, който в миналия си живот е бил китайска императрица. Чакал е дълго и това е първото му ново прераждане след този живот в разкош и власт. Душата, чието ду­ховно име е Джамона, разказа, че като императрица е обитавала тяло на ослепително красива жена, която но­села бижута, струващи цяло състояние, и имала слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание, както подоба­вало на положението й. Водела охолен живот, но не се доверявала на никого около себе си, защото се бояла от дворцови интриги, въпреки че била заобиколена от ласкатели. В залата за избор на тяло непосредствено пре­ди настоящия си живот Джамона получила три възможности. Ето как клиентът ми обясни решението си:

„От трите предложени тела двете бяха на жени, а трето­то - на красив млад мъж, който, както ми казаха, щял да бъде „вътрешно женствен". Едната жена беше много слаба и крехка и щеше да има живот на предана съпруга и майка. Другата бе елегантна и суетна дама от висшето общество, емоционално студена. Избрах мъжа, защото щях да се сблъскам с общест­вените предразсъдъци към хомосексуалистите. Знаех, че ако превъзмогна срама, бих компенсирал живота на императрица, обсипваш с ласкателства."

Този избор съответства на обичайната практика. Животът на привлекателна светска дама просто пов­таря съдбата на себелюбива обществена фигура, на ко­ято околните завиждат. Домакинята не би била лош избор. Поемайки по този среден път, душата би се на­учила на скромност и справяне с изпитанията на живот в бедност. Но имало и трета възможност, а и Джамона искала да прекъсне дълъг цикъл прераждания в женски тела.

Изборът на живот на гей, според Джамона, бил най-труден, въпреки че сега е доста по-добре в материално отношение, отколкото щеше да бъде като скромна домакиня. Никой не се стреми да повлияе на решението ни, но старите души често знаят, че има една изкушаваща възможност, при която не биха се справили с много изпитания. Джамона е знаела, че за нея това е животът на дама от висшето общество. Изборът й се дължи не на нечие настояване да поеме роля на гей, а на факта, че тази съдба е най-тежка от трите. Клиентът ми каза:

„В живота си съм попадал на много хора, които са се отнасяли към мен с презрение и дори с омраза. Трябваше да преживея тази дискриминация, както и чувството за несигурност и уязвимост."

Забелязвам, че при избора на тяло по-напредналите души са способни да правят задълбочени съпоставки между предлаганите им съдби в наблюдаваните периоди. Виждам също, че и доста по-малко напреднали приемат тя­лото, за което знаят, че е най-доброто решение за тях. Имат по-голяма вяра в самия процес на избор, отколкото в себе си. Един клиент каза: „За мен получаването на ново тяло е като пробване на костюм, който искам да купя и се надявам да не се нуждае от поправки."

Веднъж на няколко години се случва да попадна на душа, обучаваща се за тази специалност. Когато разбера, че клиентът ми е с такава ориентация, се опитвам да извлека възможно най-много информация от този източник. Понеже има и други специалисти, свързани с линии­те на времето, трябва да внимавам да не направя прибързан извод още в началото на хипнотичния сеанс. Архивистите например помагат на душите при прегледа на миналите им истории и алтернативните развои на събитията. Следователно се явяват по-скоро историци или летописци, за разлика от Координаторите, Които създават сюжети за непосредственото бъдеще на разглежданите тела в залите за избор на Живот. Що се отнася до другите духовни специалности, сигурен съм, че има застъпване между много от тях, които са свър­зани с координация на времето за душите, нуждаещи се от услугите им. Затова клиентите ми често ги обеди­няват в обща група планиращи експерти.

Има много неща, които обучаващите се за координа­тори все още не знаят или поне така казват самите те. Когато изследвам езотеричните аспекти на всяка ду­ховна специалност, трябва да разграничавам подробнос­тите, за които спомените на клиента са блокирани, понеже не бива да ги споделя с мен, и това, което напред­налата душа наистина не знае. Може би читателите се питат защо не задавам други въпроси, свързани с темата на разговора в цитираните случаи. Истината е, че ги задавам, но не винаги получавам отговор. Понякога с обу­чаващия се за специалист в дадена област неволно пое­маме в погрешна посока. Такъв бе случаят с душа на Оше Обидом, който в сегашния си Живот е инженер. Ще за­почна диалога от ключов момент в сеанса ни.

• Случай шестдесет и трети •

На една от лекциите ми във Ванкувър неспокойна жена стана и силно извика: „Вие, съвременните гуру, от една страна, твърдите, че имаме свободна воля да правим избор в живота си, а от друга, че е предначертало да следваме определен план поради кармата си от предиш­ни прераждания. Каква е истината? Аз нямам свободна воля, защото съдбата ми зависи от сили, които не мога да контролирам. Животът ми е мъчение." След края на беседата седнах до тази жена за няколко минути и уз­нах, че наскоро деветнадесетгодишният й син е загинал при катастрофа с мотоциклет.

Хората погрешно смятат, че свободната воля и съд­бата са две противоположни сили. Не разбират, че съд­бата представлява резултат от постъпките ни в множество прераждания в продължение на хиляди години. Във всеки от тези животи сме имали свобода да изби­раме. Към това се прибавя и фактът, че може би съз­нателно сме се поставили в ситуации, които изпитват реакциите ни на определени събития в настоящия жи­вот, без човешкото съзнание да проумява това. Тук съ­що има личен избор. Приели сме едно тяло поради много причини. Младият мотоциклетист, както сподели майка му, е живял за скоростта и явно е изпитвал удовол­ствие от опасната си мания.

Понеже в предишния раздел, за Времето, засегнах те­мата за вероятностите и възможностите за бъдеще­то, е уместно да разгледам по-подробно влиянието на свободната воля. Прераждането не би имало смисъл, ако целият живот беше предопределен. В бележките си за линиите на времето изказах предположение, че може би бъдещето съществува в много реалности. Предчувстви­ята на някои хора могат да се потвърдят или опровер­гаят. Ако някои види себе си да загива някъде в опреде­лен момент, а не се случи, това означава, че потенциал­ното следствие е било само най-ужасната алтернатива.

Според философията на детерминизма, която отри­ча свободната воля, един източник или група по-низши духове носят отговорност за планетата Земя, обитава­на от хора, които страдат от болести, мъка, глад и страх. Живеем в свят на земетресения, урагани, навод­нения, пожари и други природни бедствия, над които нямаме власт. Често съм казвал, че душите смятат Земята за много трудно училище. Най-важният урок на Земята е да преодоляваме планетарните и личните раз­рушителни влияния в живота и с нови сили да продължаваме напред.

До голяма степен идваме подготвени за това, което ни очаква. Понякога кармата изглежда наказателна, но има справедливост и равновесие, което често не осъзна­ваме в мъката си. Страхът се поражда от раздялата с духовната ни сила. Предварително сме знаели за някои от предизвикателствата в живота си и сме го избрали за добро. Неприятните случки с телата ни не се смя­тат от душите за нещо вредно, както се опитах да покажа в много случаи, като последния - с жената от Амарило, станала жертва при престрелка. Самата воля на истинското ни „аз" притежава силата да се проти­вопостави на слабостите в характера, особено при суро­ви обстоятелства. Имаме свободата отново да изгра­дим живота си след катастрофално събитие, ако пожелаем да поемем отговорността.

По-важна от изпитанията в Живота е нашата реакция на събитията и справянето ни с последиците от тях. Това е главната причина за амнезията на душевно­то съзнание. Вече изтъкнах, че обикновено душата не вижда всички алтернативи за вероятните бъдещи съби­тия в предстоящия си живот. За това има основателни причини, въпреки че при някои хора спонтанно се появя­ват спомени от духовната им памет. Амнезията дава възможност за проява на свободната воля и решител­ност, без бремето на несъзнателни спомени за това, което сме видели в зрителните зали. Докато сцените от предстоящия живот, които ни се представят, са избирателни, от случаите ми става ясно, че можем да проследим всички главни алтернативи след края на жи­вота. Имам кратък, но много показателен пример за свободната воля, който разкрива как дори безплътните души понякога са изненадани от неочаквана развръзка, променила целия развой на живота.

Имах клиент, който е загинал в битката при Гетисбърг през 1883 г. като новопостъпил войник във феде­ралната армия. Казвал се Джон и живеел в малко селище близо до Гетисбърг. Макар и едва шестнадесетгодишни, Джон и любимата му Роуз вече говорели за женитба и за бъдещето. В нощта, преди да започне тридневната битка, офицер от федералните войски пристигнал в род­ния край на Джон да потърси цивилен младеж, който умее да язди и би могъл да разнася телеграми. Джон нямал намерение да постъпва в армията, понеже бил твърде млад и майка му се нуждаела от неговата по­мощ във фермата си. Федералният офицер го открил, обяснил набързо спешната необходимост и обещал, че службата му ще свърши веднага щом приключи битката. Джон бил добър ездач и импулсивно се съгласил да съдейства на армията, защото „не исках да пропусна възможността за голямо приключение". Наложило се да тръгне незабавно и не успял да се сбогува с никого. На следващия ден бил убит.

Още докато се носел над тялото си, Джон не можел да повярва, че вижда себе си мъртъв. При завръщането в духовната си група бил посрещнат от Роуз - тази част от енергията й, която не взела със себе си на Земята. В мига, когато го видяла, тя извикала: „Защо се връщаш? Трябваше да се оженим!" Скоро духовните партньори разбрали, че Джон е направил внезапен избор, който го е отклонил от най-вероятния ход на живота му. Все пак от всеки кармичен път има някаква полза, какъвто е бил случаят с краткото приключение на Джон в армията.

Попитах този клиент дали в зрителната зала е наблюдавал сцената на случилото се В Гетисбърг. Той отговори: „Не, приех живота, който ми показаха до шест­надесетата година, защото знаех, че имат основателни причини да ми разкрият само това, което е нужно да зная предварително. Вярвам в преценката на водачите си." Джон , момчето войник, не е видял възможността за гибел при Гетисбърг и това е типично при подобни случаи. А когато вероятността от ранна смърт е толкова голяма, че е необходимо планиращите експерти да ни обясняват ползата от избора на тези тела?

Познавам регресионисти, които са имали множество случаи на героични души, приели съдба на жертви на холокоста в нацистка Германия. Аз също съм имал такива случаи. Може би затова толкова много от тези души от лагерите на смъртта сега имат нов Живот в Америка. При всеки вид страдание получаваме възможност за избор. Понякога, когато е особено тежко, душите предварително се подготвящ за това, което ги очаква, като участват в репетиции за живота, както в следва­щия цитат:

„Спомням си, че веднъж минах покрай голяма група души в подготвителен клас, събрани в амфитеатрална сграда. Всички слушаха инструктор, който говореше за смисъла на предстоящия им, макар и кратък, живот на Земята. Всички бяха приели да преживеят едно и също страдание и да загинат заедно. Учи­телят ги насърчаваше мислено да се подготвят и използват пълноценно времето, което имат, и ги уверяваше, че ако жела­ят, следващият им живот ще бъде по-дълъг."

• Случай шестдесет и четвърти •

Този случай е свързан с темата за евтаназията. Клиентката на име Сенди ми предостави пример, при кой­то душата, подготвяща се за следващ живот, вижда сцената на смъртта. Често за душите, които предва­рително наблюдават смъртта си, приемането й е част от договора. Във встъпителния разговор разбрах, че Сен­ди е много близка с брат си Кийт и че двамата са чле­нове на голямо семейство. Като по-голяма сестра, тя полагала майчински грижи за него, докато растял. В юношеските си години Кийт бил доста буен, Живеел на ръба, шофирал бързо и често имал неприятности със закона. Сенди ми каза, че брат й сякаш сам си търсел белята, и добави, че е наранявал други хора със своенравието си, но имал добро сърце и страстта му да търси приключения всеки ден била заразителна.

Сенди сподели, че винаги е имала предчувствието, че брат й ще умре млад. На двадесет и седем годишна въз­раст Кийт получил диагноза амиотрофична латерална склероза (АЛС) и две години по-късно починал. АЛС е дегенеративно заболяване на опорно-двигателната сис­тема, което за две години прогресира в мускулна атро­фия. Към Края много пациенти се нуждаят от респиратор, за да дишат, и получават големи дози морфин сре­щу непоносимата болка.

Когато Сенди се върна при духовната си общност по време на сеанса ни, открихме, че братът и сестрата са духовни партньори. Кийт е нехайният шегаджия в група­та и в много минали векове не се е интересувал от чувствата на другите. При консултациите със своя водач и приятелите си осъзнал, че е важно да се научи на смирение, за да постигне напредък. Понеже е дръзка ду­ша, Кийт помолил за живот, в който да срещне мощно предизвикателство, което да му помогне да се справи с този урок, Вместо да го усвоява постепенно в поредица прераждания. Бил предупреден, че такъв живот може да бъде доста тежък. Кийт отговорил, че е готов. За него било горчив хап да открие, че една от предлаганите възможности за избор в зрителната зала е атлетично тя­ло, което ще бъде обездвижено от АЛС. Сенди каза, че докато брат й бил в залата за избор на живот, имало момент, в който едва не се отказал. Ще цитирам слу­чая от тази част на сеанса ни.