Следите на душите


К. Двадесет и една... По-късно повечето се отделихме. Д-р Н



бет26/30
Дата02.07.2016
өлшемі1.91 Mb.
#171878
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30

К. Двадесет и една... По-късно повечето се отделихме.

Д-р Н. Това означава ли, че вече не се виждате често?

К. (замислено.) Не... Не е така... Просто сме разпръснати. Повечето от нас не работят заедно. (по-весело.) Но през останалото време се виждам със старите си приятели.

Д-р Н. Някои от членовете на старата ти общност дойдоха ли с теб?

К. Трима... Но останаха двама.

Д-р Н. От колко души се състои новата ти група?

К. В момента сме осем, но разбрахме, че ще дойде още една.

Д-р Н. Любопитен съм как приемате тази промяна в работата си. Би ли обяснил как премина за теб прехо­дът от първоначалната ти група към тази?

К. (дълга пауза.) Отначало забелязах, че в класната ни стая се отбива друг водач. Разбрах, че се казва Баата. Идваше по покана на моя учител Ейроу, за да ни наблюдава.

Д-р Н. В произволно време ли ви посещаваше, във всички фази на учебните ви занимания?

К. Не, само когато работехме върху структури.

Д-р Н. Какво представляваха упражненията ви тогава?

К. О, използвахме енергията си за пресъздаване на структури. Обичам да изработвам полезни проекти.

Д-р Н. Разбирам... Ще се върнем на този въпрос. Кажи ми, участваше ли Баатак в заниманията ви, когато гос­туваше на старата ти общност?

К. Не, беше само наблюдател. Внимателно следеше дейс­твията на всеки от нас. Понякога задаваше специфич­ни въпроси - как се справяме с работата и дали проявяваме... интерес към нея.

Д-р Н. Опиши ми какви бяха чувствата ти към Баатак и отношението му към теб.

К. Веднага се привързах към него. Мисля, забеляза, че наистина ми харесва това, което правим.

Д-р Н. Какво ти се случи по-нататък с Баатак?

К. Скоро (след още три прераждания) няколко от нас бяха поканени да участват в кратки упражнения на новата група, която той сформираше. Помня, че исках да дой­де и Хиант... за да бъдем заедно.

Д-р Н. Хиант важна за теб душа ли е?

К. Да, вечната ми партньорка.

Д-р Н. Дойде ли в новата ти група?

К. Не, хиант не се интересуваше толкова от структури... Присъедини се към друга нова група.

Д-р Н. Какво не й хареса в твоята?

К. Ще ви го обясня така: аз обичам да създавам скулптури от енергия, да експериментирам с връзките между равнини и геометрични тела като градивни елементи. (спира.)

Д-р Н. А Хиант?

К.гордост.) Тя се занимава с проектиране на красива природна обстановка, подходяща за живот. Сътворя­ва чудесни пейзажи. Докато аз мога да конструирам планинска верига, тя се интересува от дърветата и растителността на тази планина.

Д-р Н. Бих искал да разбера нещо. Значи просто отиваш във физически свят и създаваш планина, а някой като Хиант се съсредоточава върху формите на живот, например дърветата?

К. Не, работим във физически светове, които са в процес на формиране, и задействаме геологическите сили, ко­ито ще изградят планината. Структурните ми проекти не са непременно предназначени за живот. Хиант също не създава гора от пораснали дървета в свят, годен за живот. Групата й проектира клетките, от които ще се развият желаните дървета.

Д-р Н. Това означава ли, че общностите ви са съвсем отделни?

К. (дълбака въздишка.) Не, тя работи наблизо.

Д-р Н. Как се чувстваш в новосформирана група?

К. Не мисля, че някога ще се разделя напълно със старата си компания. Допълвахме се взаимно в толкова отно­шения. Хиляди години сме си помагали във всяко прераждане. Сега... Сред нови души, е някак странно. Из­питваме еднакви чувства към предишните си групи. Всеки има различно минало и ни е нужно време, за да свикнем едни с други.

Д-р Н. Би ли казал, че между членовете на новата ти група има съперничество?

К. (усмихва се.) Неее... напротив... Всички сме еднакво мотивирани да си помагаме взаимно, за да постигнем нещо. Почти няма шеги и закачки както в първоначал­ните ни групи. По-сериозни сме. Всеки има свои дарби, идеи и начин на работа. Виждаме, че Баатак се стреми да ни обедини, и се учим внимателно да преценяваме способностите си. За нас е чест да бъдем тук, но все още имаме слабости.

Д-р Н. Каква е твоята?

К. Боя се да експериментирам със силата си. Обичам да работя в спокойни ситуации, когато зная, че мога съвършено да проектирам нещо. Единият от новите ми приятели е пълна противоположност. Създава доб­ри планетарни модели, но понякога се втурва слепеш­ком и прави ужасни грешки, като например да създаде атмосфера, в която никоя форма на живот не би могла да диша. Впуска се в сложни планове, които не са във възможностите му.

Д-р Н. Можеш ли да обясниш как ти лично започваш структурен проект в клас?

К. Първо визуализирам това, което искам да се получи. Внимателно изграждам в съзнанието си ясен план. С новата ми група до голяма степен се учим как да използваме подходяща енергия за определена компози­ция. С Ейроу изработвах частични структури, докато Баатак иска всичко да бъде свързано цяло.

Д-р Н. Значи взаимовръзката между енергийните елемен­ти при работата ти е важна и за формата, и за баланса?

К. Точно така! Светлинната енергия започва процеса, но в проекта трябва да има хармония и да се мисли за практическото приложение. (избухва в смях.)

Д-р Н. На какво се смееш?

К. Сетих се за един съвместен проект с Хиант. В свобод­ното си време с нея спорехме кой от двама ни е по-самонадеян. Хиант ми предложи да създам умален модел на изящната църква, в която се оженихме в едно от преражданията си. В този живот бях каменоделец (в средновековна Франция).

Д-р Н. Прие ли предизвикателството?

К. (все още се смее.) Да, при условие, че ми помогне.

Д-р Н. Честно ли е? Нали не е структурен специалист?

К. Да. Хиант се съгласи да възпроизведе стъклописите и скулптурите, които обичаше. Тя искаше красота, а аз - функционалност. Каква излагация! Започнах, като използвах плоски енергийни лъчи за стените, и се спра­вих доста добре със свързващите арки, но сводестите прозорци и кубетата бяха истинска мъка. Повиках Баатак и той довърши работата..

Д-р Н. (често задаван въпрос.) Но нали всичко това е илюзия?

К. (засмива се.) Сигурен ли сте? Тази сграда ще същест­вува, докато желаем да бъде тук.

Д-р Н. А после?

К. Ще изчезне.

Д-р Н. Докъде си стигнал с планетарното си обучение?

К. В момента се упражнявам със създаване на енергийни частици за скални образувания в пълен планетарен мащаб.

Д-р Н. Върху това ли е съсредоточено вниманието ти през повечето време?

К. Не, по-често експериментирам сам с много по-малки топографски модели, за да се науча да свързвам мате­риалните елементи. Допускам доста грешки, но обуче­нието ми харесва. Само ми се струва твърде бавно.

Кой дава сила на душите да правят такива неща с материята? Клиентите ми казват, че имат недораз­вити способности, които водачите им подсилват като пряк източник. Смятат, че учителите получават сила­та си от нещо по-висше. Все пак и средно напреднали­те души проявяват по-малки аспекти на тази висша сила. С години полагах усилия да открия истината за сътворението, като се опитвах да свържа откъслечните сведения, получени от души проектанти. Стигнах до извода, че интелигентните енергийни вълни създа­ват субатомни материални частици и вибрационната честота на тези вълни кара материята да реагира по желан начин.

Астрономите са озадачени от факта, че съществува неизвестна форма на енергия, която допринася за обща­та плътност на нашата Вселена, като пречи на грави­тацията да увеличи празното пространство. Вече изтъкнах, че изглежда, музикалните резонанси на интели­гентните енергийни вълни играят роля в космологията. Много хора в случаите ми обясняват, че хармонията е свързана с „ритмичните стойности на енергийните тонове и пропорциите им". Клиентите ми твърдят, че от тях зависи формирането на „геометрични форми, които се носят като еластични модели" и служат за градивен материал на живата вселена. Случай 44 бе пример за тази пространствена геометрия.

Душите проектанти имат огромно влияние в проце­са на създаване. Чувал съм, че развиват способността да свързват Вселени, които изглеждат без начало и край, да прецизират целите си, като се съобразяват с безброй различни среди. Това води до логическото заключение, че тези специалисти, или свръхспециалисти, биха могли да създадат вихрушката от галактически мъглявини, с ко­ято е започнал процесът на формиране на звездите, пла­нетите и накрая - на живота в нашата Вселена.

Сигурен съм, че зад формирането на одухотворени и неодухотворени същности се крие интелигентна ми­съл. Правя този извод от способността на душите да използват светлинната си енергия за проектиране, съз­даване и манипулиране на молекулните и клетъчните структури на живата материя така, че да притежават желани физически свойства в завършена форма. В последния цитиран случай научих, че душата проектант Хиант изгражда образи на напълно развити дървета в духовния свят, за да прецени дали крайният продукт е добър, след което се връща по обратния път до семе­ната и накрая - до клетките на дървото. Това е процес на създаване на материя с функционална цел. Енергий­ното упражнение за създаване на мишка в случай 35 бе подобен пример.

Следващият ми случай отново дава представа за ра­ботата на души с живи организми. Тези проектанти са биолозите и ботаниците на духовния свят и казват, че на милиарди планети съществува извънземен живот. Имал съм значителен брой случаи с души, които са се прераждали на други планети или са пътували до множество светове за учение или почивка между преражданията си на Земята.

случай петдесет и девети •

В този интересен случай разговарям с душа проектант на име Кала. По време на сеанса клиентката ми описа наскоро възложената й планетарна задача, свързана с разрешаването на проблем с екосистема, в която не се очаквало подобрение по естествен еволюционен път. Преди този случай не предполагах, че има души, които се връщат на някоя планета, за да изменят съществу­ващата околна среда, защото това би означавало, че проектите им имат недостатъци. Фактът, че Кала трябваше да промени молекулярната химия на същест­вуващо живо същество в контролиран експеримент, бе показателен за мен.

Когато клиентите описват духовните си срещи с жи­вот на други планети, се опитвам да установя галактическото местоположение, големината на планетата, орбитата й, разстоянието, на което се намира от своята звезда, състава на атмосферата, гравитацията и то­пографията. Мисля, че опитът ми като любител аст­роном допълнително засилва интереса ми към тези подробности. Но много клиенти се отегчават да отгова­рят на астрономически въпроси, които им се струват разсейващи и неуместни. Във физическата ни Вселена има сто милиарда познати галактики. Всеки от тези среб­ристи острови; намиращи се на огромно разстояние в светлинни години едни от други, се движи сред тъмното космическо море и съдържа безброй слънца, около крито е възможно да има обитаеми планети. Понеже за повечето клиенти астрономическите термини, които упот­ребявам, са непонятни, а и световете, за които говорят, са твърде далечни от космическия квадрант на Земята, често просто сменям темата и продължавам със сеанса.

Кала се опита да ми обясни, че творческото упражнение на групата й се провежда на планета, „много да­лечна от Земята". Нарече този свят Джаспер и каза, че се намира в двойна (бинарна) звездна система, обикаляща около „гореща жълта звезда наблизо и по-голяма тъм­ночервена, доста по-далеч". Разбрах също, че Джаспер е малко по-голяма планета от Земята, но с по-малки океани. Кала добави, че този свят е субтропичен, с четири луни. След кратко убеждаване склони да опише работа­та си върху странно същество, което донякъде прили­чало на земните животни.



Повечето клиенти с опит от други планети не жела­ят да споделят информация, която смятат за повери­телна. Вече споменах това във връзка с други области на спиритуалните си изследвания. Клиентите отказват да говорят, когато чувстват, че не бива да разкриват нещо в сегашния си живот. Това се отнася особено за въпросите, свързани с извънземни цивилизации. Разоча­рованието ми е голямо, когато чуя изявление като: „Ни­то вие, нито аз трябва да знаем за такива места." Обяс­них на Кала колко важно е и за двама ни да разберем какви са способностите й като душа и че не настоявам за тази информация просто от любопитство. Друга ефективна хипнотична техника, която понякога използ­вам, за да предразположа клиента да говори за други светове, е въпросът: „Познаваш ли някоя интересна из­вънземна форма на живот, която особено ти харесва?" за много души, пътуващи за работа или развлечение, този подход е неустоим.

Д-р Н. Кала, бих искал да узная нещо повече за задачата ти на Джаспер. Мисля, че това ще ми помогне да разбера специалността ти. Добре е за начало да опи­шеш тренировъчното си упражнение и какво представ­лява проектът на Джаспер.

К. Шестимата от класа ми сме изпратени да работим с двама старши магистри (проектанти специалисти) в този свят, където бързото разпространение на един растителен вид застрашава основната храна на дреб­ните сухоземни животни.

Д-р Н. Значи, общо взето, проблемът на Джаспер е свър­зан с екосистемата?

К. Да, с гъстите лозови растения... много жизнен храст. Расте толкова бързо, че унищожава използваната за храна растителност. Останала е твърде малко площ за паша на сухоземните животни на Джаспер.

Д-р Н. Не могат ли да се хранят с лозовите храсти?

К. Не, именно затова пристигнахме на Джаспер с тази задача.

Д-р Н. (реагирам прибързано.) О, за да отървете плане­тата от тези храсталаци?

К. Не, те са важни за нея и почвите й.

Д-р Н. Тогава? Какво трябва да направите?

К. Да създадем животно, което да се храни с лозови храсти, за да контролира разпространението им и да не унищожават толкова голяма част от другата растителност.

Д-р Н. Какво животно?

К. (смее се.) Ще се нарича „ринкула".

Д-р Н. Как ще добавите ново животно към природата на Джаспер?

К. Като създадем мутация от съществуващо дребно че­тириного и стимулираме растежа му.

Д-р Н. Кала, нима можеш да промениш генетичния ДНК код на едно животно, за да създадеш друго?

К. Сама не бих могла. Необходими са съчетаната енергия на учебната ми група и умелите манипулации на двама­та старши проектанти, които ни придружават.

Д-р Н. Ще използвате ли енергията си и за да промените молекулната химия на този организъм и повлияете на естествения отбор?

К. Да, ще въздействаме върху клетките на част от дреб­ните животни. Ще мутираме съществуващ вид и ще го направим доста по-едър за да оцелее. Понеже няма­ме време да чакаме естествения отбор, ще стимули­раме и растежа на четириногото.

Д-р Н. Ще ускорите мутацията, така че скоро да се получи ринкула, или ще увеличите големината на само­то същество?

К. И двете... Искаме ринкулата да бъде едра и същевре­менно промяната да стане в рамките на едно поколение.

Д-р Н. Колко земни години ще отнеме?

К. (пауза.) О... Около петдесет... За нас е като един ден.

Д-р Н. Какво направихте с малкото животно, което ще се превърне в ринкула?

К. Запазихме формата на краката и косматото тяло... Но ще бъде по-голямо.

Д-р Н. Опиши ми окончателния резултат. Как изглежда една ринкула?

К. (смее се.) С едър нос... Извит около устата... Дебели устни... Масивни челюсти... Ширрко чело... Ходи на че­тири крака с копита. Голяма е почти колкото кон.

Д-р Н. Каза, че сте запазили козината на предишното животно?

К. Да, цялото тяло е покрито с косми, дълги и червеникавокафяви.

Д-р Н. А мозъкът на това същество - по-голям ли е, или по-малък, отколкото на кон?

К. Ринкулата е по-умна от кон.

Д-р Н. Това ми напомня за детските книжки „Доктор Сюс".

К. (усмихва се.) Затова ми е толкова смешно, когато си я представя.

Д-р Н. Настъпи ли промяна на Джаспер след създаването на ринкулата?

К. Да, защото е много пъти по-голяма отпреди, а има и други промени - като масивната челюст и силата на тялото. Наистина опустошава лозовите храсти. Ринкулата е издръжливо същество, без естествени враго­ве и е лакома като предишното животно. Учителите ни искаха точно това.

Д-р Н. А възпроизводството й на тази планета? Бързо ли се размножава ринкулата?

К. Не, размножаването й е бавно, затова трябваше да създадем доста животни, след като програмирахме желаните генетически характеристики.

Д-р Н. Знаеш ли как е завършил този експеримент?

К. Сега Джаспер е по-балансиран свят на растителноядни. Искахме да помогнем и на другите видове. Лозови­те храсти вече са под контрол.

Д-р Н. Възнамерявате ли най-сетне да създадете интели­гентен живот на Джаспер... Това ли е крайната ви цел?

К. (уклончиво.) Може би учителите имат такива наме­рения... Няма начин да разбера.

Изследователи

Мисля, че повечето души, които натрупват опит в раз­лична среда извън духовния свят между преражданията си, са вид изследователи. Личното развитие на някои от тях изисква задълбочено опознаване на различни свето­ве, а други просто пътуват за развлечение. Имал съм и клиенти, които са поемали временни задачи, изискващи експедиции до други светове. Обучаващите се за изсле­дователи посещават физически и безплътни светове в нашата вселена и дори в други измерения. От разказите, които съм слушал, разбирам, че напредналите изследова­тели са високоспециализирани, непрераждащи се същес­тва, които съставят подходящи тренировъчни маршру­ти за по-неопитните, а после ги повеждат по тях. Рабо­тата им е разузнавателна.

Изглежда, когато души, които все още се прераждат на Земята, пътуват от духовния свят до други места, екскурзиите са без междинни спирки. Клиентите ми не могат да определят дали пътуванията им са кратки, или дълги. Доказателство за това са следващите два цитата:

„От духовния свят до някой физически се стига през отво­рена врата, зад която се виждат стени на нещо като коридор или тунел, извиващ се в двете посоки. След това се отваря друг портал и отвъд него е желаният свят."

„Когато премина в друго измерение в безплътен свят, съм като статична частица, носеща се по телевизионен екран през магнитни зони, изградени от чиста мисъл. Пространствата се състоят от огромни полета пулсираща енергия. Чувствам си­лата на тази енергия по-ясно, отколкото когато съм в мате­риална вселена, защото там трябва да съчетавам резонансите на вълните си със съществуващите условия, за да преминавам по-лесно. Искам да запазя енергийната си цялост, за да не се загубя. Тези преходи са почти мигновени."

Повечето души, изследващи други светове, с които съм работил, са водени от инструктори. Както видях­ме при описанието на криеницата, не само напреднали­те души могат да пътуват между измеренията. Пъте­шествениците са търсачи на приключения, които оби­чат предизвикателствата на сблъсъците с различна сре­да и новите форми на самоизява. Чувал съм, че същест­вуват светове, където интелигентните същества оби­тават структури от плътна материя, наподобяваща сребро или олово. Други са ми разказвали за селища, по­добни на лъскави стъклени повърхности сред кристални кули. Има физически светове, изградени от огън, води, лед или газ, и в тях кипи интелигентен живот. Тези сфери, в които се движат душите изследователи, имат светла, пастелна или тъмна среда. Но тъмните свето­ве не носят зловещия смисъл, който хората приписват на мрака.

Изследователите не противопоставят тъмнината и светлината при пътуванията си така, както други еле­менти. Например оживена или спокойна околна среда, плътност или ефирност, физически или духовни области, както и условията, от които зависи дали може да се говори за „пречистена", или за „сурова интелигентност". Душите пътешественици, обикалящи из различни сфери на космическо съзнание, трябва да усвоят умението си­метрично да синхронизират енергията си с местните условия на тези пространства. Понякога учителите из­следователи водят душите на кратки посещения в по-висиш измерения, за да извисят мисълта им. В съзнани­ето на много клиенти тези екскурзии не траят дълго, може би за да не се обременяват младите души.

В предишната глава, за развлеченията, изтъкнах, че често духовното пътуване е работна екскурзия. Обикновено тези експедиции са за души от Земята до други физически светове и продължават от няколко дни до стотици земни години. Получавам значителна информа­ция за чужди светове от разкази на клиенти за периоди­те на отдих и развлечения между преражданията им. Обикновено са по-склонни да споделят подробности за развлекателните си пътувания до други светове, както личи от следващия случай.



случай шестдесети •

Д-р Н. С какво се занимаваш най-често между преражда­нията си, когато не си заета с разглеждане на кармични уроци с духовната си група?

К. Предприемам... пътувания... Но са нещо доста лично. Не мисля, че трябва да ги обсъждам...

Д-р Н. Не искам да те принуждавам да споделяш с мен нещо, което чувстваш, че не бива да ми казваш. (пау­за.) Ще те попитам само пътувала ли си до някое екзотично място, за което имаш приятни спомени?

К. (реагира бързо, с широка усмивка.) О, да, Бруел.

Д-р Н. (снишавам глас.) Свят, в който си се прераждала, ли е?

К. Не, пътувам дотам като дух, само за да възстановя­вам силите си... Забавно е, защото прилича на Земята, но без хора.

Д-р Н. (по-настойчиво.) Ясно, значи ходиш там на почивка. Би ли ми описала физическите аспекти на Бруел в сравнение със Земята?

К. Планетата е по-малка от Земята и по-студена, защо­то се намира по-далече от слънцето си. Има планини, дървета, цветя и сладководни басейни, но няма океани.

Д-р Н. С кого пътуваш до Бруел?

К. С един... специалист навигатор на име Джхуму.

Д-р Н. Това изследователски тип душа ли е, или нещо като твой личен водач?

К. Джхуму е вид изследовател, наричаме го навигатор. (пауза.) Но водачите могат да ни придружават, ако желаят.

Д-р Н. Напълно разбирам. Кажи ми: обикновено сама ли идваш, или с други от духовната си група?

К. Можем да пътуваме и сами, но по-често навигатори­те водят по няколко души от различни групи.

Д-р Н. Какво мислиш за Джхуму?

К. (по-спокойно.) Джхуму обича работата си като екскурзовод на онези от нас, които си почиват от обичай­ните занимания. Казва, че това ни дава перспектива.

Д-р Н. Звучи интересно. Зная, че изгаряш от желание да опишеш защо на Бруел е толкова забавно, но нека започнем с животните на тази планета.

К. О... няма риба, жаби, змии... Никакви земноводни.

Д-р Н. На какво мислиш, че се дължи това?

К. (пауза, малко е смутена.) Не зная. Но някои от нас идват тук заради едно сухоземно животно... което... (замълчава.)


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет