К. Двадесет и една... По-късно повечето се отделихме.
Д-р Н. Това означава ли, че вече не се виждате често?
К. (замислено.) Не... Не е така... Просто сме разпръснати. Повечето от нас не работят заедно. (по-весело.) Но през останалото време се виждам със старите си приятели.
Д-р Н. Някои от членовете на старата ти общност дойдоха ли с теб?
К. Трима... Но останаха двама.
Д-р Н. От колко души се състои новата ти група?
К. В момента сме осем, но разбрахме, че ще дойде още една.
Д-р Н. Любопитен съм как приемате тази промяна в работата си. Би ли обяснил как премина за теб преходът от първоначалната ти група към тази?
К. (дълга пауза.) Отначало забелязах, че в класната ни стая се отбива друг водач. Разбрах, че се казва Баата. Идваше по покана на моя учител Ейроу, за да ни наблюдава.
Д-р Н. В произволно време ли ви посещаваше, във всички фази на учебните ви занимания?
К. Не, само когато работехме върху структури.
Д-р Н. Какво представляваха упражненията ви тогава?
К. О, използвахме енергията си за пресъздаване на структури. Обичам да изработвам полезни проекти.
Д-р Н. Разбирам... Ще се върнем на този въпрос. Кажи ми, участваше ли Баатак в заниманията ви, когато гостуваше на старата ти общност?
К. Не, беше само наблюдател. Внимателно следеше действията на всеки от нас. Понякога задаваше специфични въпроси - как се справяме с работата и дали проявяваме... интерес към нея.
Д-р Н. Опиши ми какви бяха чувствата ти към Баатак и отношението му към теб.
К. Веднага се привързах към него. Мисля, забеляза, че наистина ми харесва това, което правим.
Д-р Н. Какво ти се случи по-нататък с Баатак?
К. Скоро (след още три прераждания) няколко от нас бяха поканени да участват в кратки упражнения на новата група, която той сформираше. Помня, че исках да дойде и Хиант... за да бъдем заедно.
Д-р Н. Хиант важна за теб душа ли е?
К. Да, вечната ми партньорка.
Д-р Н. Дойде ли в новата ти група?
К. Не, хиант не се интересуваше толкова от структури... Присъедини се към друга нова група.
Д-р Н. Какво не й хареса в твоята?
К. Ще ви го обясня така: аз обичам да създавам скулптури от енергия, да експериментирам с връзките между равнини и геометрични тела като градивни елементи. (спира.)
Д-р Н. А Хиант?
К. (с гордост.) Тя се занимава с проектиране на красива природна обстановка, подходяща за живот. Сътворява чудесни пейзажи. Докато аз мога да конструирам планинска верига, тя се интересува от дърветата и растителността на тази планина.
Д-р Н. Бих искал да разбера нещо. Значи просто отиваш във физически свят и създаваш планина, а някой като Хиант се съсредоточава върху формите на живот, например дърветата?
К. Не, работим във физически светове, които са в процес на формиране, и задействаме геологическите сили, които ще изградят планината. Структурните ми проекти не са непременно предназначени за живот. Хиант също не създава гора от пораснали дървета в свят, годен за живот. Групата й проектира клетките, от които ще се развият желаните дървета.
Д-р Н. Това означава ли, че общностите ви са съвсем отделни?
К. (дълбака въздишка.) Не, тя работи наблизо.
Д-р Н. Как се чувстваш в новосформирана група?
К. Не мисля, че някога ще се разделя напълно със старата си компания. Допълвахме се взаимно в толкова отношения. Хиляди години сме си помагали във всяко прераждане. Сега... Сред нови души, е някак странно. Изпитваме еднакви чувства към предишните си групи. Всеки има различно минало и ни е нужно време, за да свикнем едни с други.
Д-р Н. Би ли казал, че между членовете на новата ти група има съперничество?
К. (усмихва се.) Неее... напротив... Всички сме еднакво мотивирани да си помагаме взаимно, за да постигнем нещо. Почти няма шеги и закачки както в първоначалните ни групи. По-сериозни сме. Всеки има свои дарби, идеи и начин на работа. Виждаме, че Баатак се стреми да ни обедини, и се учим внимателно да преценяваме способностите си. За нас е чест да бъдем тук, но все още имаме слабости.
Д-р Н. Каква е твоята?
К. Боя се да експериментирам със силата си. Обичам да работя в спокойни ситуации, когато зная, че мога съвършено да проектирам нещо. Единият от новите ми приятели е пълна противоположност. Създава добри планетарни модели, но понякога се втурва слепешком и прави ужасни грешки, като например да създаде атмосфера, в която никоя форма на живот не би могла да диша. Впуска се в сложни планове, които не са във възможностите му.
Д-р Н. Можеш ли да обясниш как ти лично започваш структурен проект в клас?
К. Първо визуализирам това, което искам да се получи. Внимателно изграждам в съзнанието си ясен план. С новата ми група до голяма степен се учим как да използваме подходяща енергия за определена композиция. С Ейроу изработвах частични структури, докато Баатак иска всичко да бъде свързано цяло.
Д-р Н. Значи взаимовръзката между енергийните елементи при работата ти е важна и за формата, и за баланса?
К. Точно така! Светлинната енергия започва процеса, но в проекта трябва да има хармония и да се мисли за практическото приложение. (избухва в смях.)
Д-р Н. На какво се смееш?
К. Сетих се за един съвместен проект с Хиант. В свободното си време с нея спорехме кой от двама ни е по-самонадеян. Хиант ми предложи да създам умален модел на изящната църква, в която се оженихме в едно от преражданията си. В този живот бях каменоделец (в средновековна Франция).
Д-р Н. Прие ли предизвикателството?
К. (все още се смее.) Да, при условие, че ми помогне.
Д-р Н. Честно ли е? Нали не е структурен специалист?
К. Да. Хиант се съгласи да възпроизведе стъклописите и скулптурите, които обичаше. Тя искаше красота, а аз - функционалност. Каква излагация! Започнах, като използвах плоски енергийни лъчи за стените, и се справих доста добре със свързващите арки, но сводестите прозорци и кубетата бяха истинска мъка. Повиках Баатак и той довърши работата..
Д-р Н. (често задаван въпрос.) Но нали всичко това е илюзия?
К. (засмива се.) Сигурен ли сте? Тази сграда ще съществува, докато желаем да бъде тук.
Д-р Н. А после?
К. Ще изчезне.
Д-р Н. Докъде си стигнал с планетарното си обучение?
К. В момента се упражнявам със създаване на енергийни частици за скални образувания в пълен планетарен мащаб.
Д-р Н. Върху това ли е съсредоточено вниманието ти през повечето време?
К. Не, по-често експериментирам сам с много по-малки топографски модели, за да се науча да свързвам материалните елементи. Допускам доста грешки, но обучението ми харесва. Само ми се струва твърде бавно.
Кой дава сила на душите да правят такива неща с материята? Клиентите ми казват, че имат недоразвити способности, които водачите им подсилват като пряк източник. Смятат, че учителите получават силата си от нещо по-висше. Все пак и средно напредналите души проявяват по-малки аспекти на тази висша сила. С години полагах усилия да открия истината за сътворението, като се опитвах да свържа откъслечните сведения, получени от души проектанти. Стигнах до извода, че интелигентните енергийни вълни създават субатомни материални частици и вибрационната честота на тези вълни кара материята да реагира по желан начин.
Астрономите са озадачени от факта, че съществува неизвестна форма на енергия, която допринася за общата плътност на нашата Вселена, като пречи на гравитацията да увеличи празното пространство. Вече изтъкнах, че изглежда, музикалните резонанси на интелигентните енергийни вълни играят роля в космологията. Много хора в случаите ми обясняват, че хармонията е свързана с „ритмичните стойности на енергийните тонове и пропорциите им". Клиентите ми твърдят, че от тях зависи формирането на „геометрични форми, които се носят като еластични модели" и служат за градивен материал на живата вселена. Случай 44 бе пример за тази пространствена геометрия.
Душите проектанти имат огромно влияние в процеса на създаване. Чувал съм, че развиват способността да свързват Вселени, които изглеждат без начало и край, да прецизират целите си, като се съобразяват с безброй различни среди. Това води до логическото заключение, че тези специалисти, или свръхспециалисти, биха могли да създадат вихрушката от галактически мъглявини, с която е започнал процесът на формиране на звездите, планетите и накрая - на живота в нашата Вселена.
Сигурен съм, че зад формирането на одухотворени и неодухотворени същности се крие интелигентна мисъл. Правя този извод от способността на душите да използват светлинната си енергия за проектиране, създаване и манипулиране на молекулните и клетъчните структури на живата материя така, че да притежават желани физически свойства в завършена форма. В последния цитиран случай научих, че душата проектант Хиант изгражда образи на напълно развити дървета в духовния свят, за да прецени дали крайният продукт е добър, след което се връща по обратния път до семената и накрая - до клетките на дървото. Това е процес на създаване на материя с функционална цел. Енергийното упражнение за създаване на мишка в случай 35 бе подобен пример.
Следващият ми случай отново дава представа за работата на души с живи организми. Тези проектанти са биолозите и ботаниците на духовния свят и казват, че на милиарди планети съществува извънземен живот. Имал съм значителен брой случаи с души, които са се прераждали на други планети или са пътували до множество светове за учение или почивка между преражданията си на Земята.
• случай петдесет и девети •
В този интересен случай разговарям с душа проектант на име Кала. По време на сеанса клиентката ми описа наскоро възложената й планетарна задача, свързана с разрешаването на проблем с екосистема, в която не се очаквало подобрение по естествен еволюционен път. Преди този случай не предполагах, че има души, които се връщат на някоя планета, за да изменят съществуващата околна среда, защото това би означавало, че проектите им имат недостатъци. Фактът, че Кала трябваше да промени молекулярната химия на съществуващо живо същество в контролиран експеримент, бе показателен за мен.
Когато клиентите описват духовните си срещи с живот на други планети, се опитвам да установя галактическото местоположение, големината на планетата, орбитата й, разстоянието, на което се намира от своята звезда, състава на атмосферата, гравитацията и топографията. Мисля, че опитът ми като любител астроном допълнително засилва интереса ми към тези подробности. Но много клиенти се отегчават да отговарят на астрономически въпроси, които им се струват разсейващи и неуместни. Във физическата ни Вселена има сто милиарда познати галактики. Всеки от тези сребристи острови; намиращи се на огромно разстояние в светлинни години едни от други, се движи сред тъмното космическо море и съдържа безброй слънца, около крито е възможно да има обитаеми планети. Понеже за повечето клиенти астрономическите термини, които употребявам, са непонятни, а и световете, за които говорят, са твърде далечни от космическия квадрант на Земята, често просто сменям темата и продължавам със сеанса.
Кала се опита да ми обясни, че творческото упражнение на групата й се провежда на планета, „много далечна от Земята". Нарече този свят Джаспер и каза, че се намира в двойна (бинарна) звездна система, обикаляща около „гореща жълта звезда наблизо и по-голяма тъмночервена, доста по-далеч". Разбрах също, че Джаспер е малко по-голяма планета от Земята, но с по-малки океани. Кала добави, че този свят е субтропичен, с четири луни. След кратко убеждаване склони да опише работата си върху странно същество, което донякъде приличало на земните животни.
Повечето клиенти с опит от други планети не желаят да споделят информация, която смятат за поверителна. Вече споменах това във връзка с други области на спиритуалните си изследвания. Клиентите отказват да говорят, когато чувстват, че не бива да разкриват нещо в сегашния си живот. Това се отнася особено за въпросите, свързани с извънземни цивилизации. Разочарованието ми е голямо, когато чуя изявление като: „Нито вие, нито аз трябва да знаем за такива места." Обясних на Кала колко важно е и за двама ни да разберем какви са способностите й като душа и че не настоявам за тази информация просто от любопитство. Друга ефективна хипнотична техника, която понякога използвам, за да предразположа клиента да говори за други светове, е въпросът: „Познаваш ли някоя интересна извънземна форма на живот, която особено ти харесва?" за много души, пътуващи за работа или развлечение, този подход е неустоим.
Д-р Н. Кала, бих искал да узная нещо повече за задачата ти на Джаспер. Мисля, че това ще ми помогне да разбера специалността ти. Добре е за начало да опишеш тренировъчното си упражнение и какво представлява проектът на Джаспер.
К. Шестимата от класа ми сме изпратени да работим с двама старши магистри (проектанти специалисти) в този свят, където бързото разпространение на един растителен вид застрашава основната храна на дребните сухоземни животни.
Д-р Н. Значи, общо взето, проблемът на Джаспер е свързан с екосистемата?
К. Да, с гъстите лозови растения... много жизнен храст. Расте толкова бързо, че унищожава използваната за храна растителност. Останала е твърде малко площ за паша на сухоземните животни на Джаспер.
Д-р Н. Не могат ли да се хранят с лозовите храсти?
К. Не, именно затова пристигнахме на Джаспер с тази задача.
Д-р Н. (реагирам прибързано.) О, за да отървете планетата от тези храсталаци?
К. Не, те са важни за нея и почвите й.
Д-р Н. Тогава? Какво трябва да направите?
К. Да създадем животно, което да се храни с лозови храсти, за да контролира разпространението им и да не унищожават толкова голяма част от другата растителност.
Д-р Н. Какво животно?
К. (смее се.) Ще се нарича „ринкула".
Д-р Н. Как ще добавите ново животно към природата на Джаспер?
К. Като създадем мутация от съществуващо дребно четириного и стимулираме растежа му.
Д-р Н. Кала, нима можеш да промениш генетичния ДНК код на едно животно, за да създадеш друго?
К. Сама не бих могла. Необходими са съчетаната енергия на учебната ми група и умелите манипулации на двамата старши проектанти, които ни придружават.
Д-р Н. Ще използвате ли енергията си и за да промените молекулната химия на този организъм и повлияете на естествения отбор?
К. Да, ще въздействаме върху клетките на част от дребните животни. Ще мутираме съществуващ вид и ще го направим доста по-едър за да оцелее. Понеже нямаме време да чакаме естествения отбор, ще стимулираме и растежа на четириногото.
Д-р Н. Ще ускорите мутацията, така че скоро да се получи ринкула, или ще увеличите големината на самото същество?
К. И двете... Искаме ринкулата да бъде едра и същевременно промяната да стане в рамките на едно поколение.
Д-р Н. Колко земни години ще отнеме?
К. (пауза.) О... Около петдесет... За нас е като един ден.
Д-р Н. Какво направихте с малкото животно, което ще се превърне в ринкула?
К. Запазихме формата на краката и косматото тяло... Но ще бъде по-голямо.
Д-р Н. Опиши ми окончателния резултат. Как изглежда една ринкула?
К. (смее се.) С едър нос... Извит около устата... Дебели устни... Масивни челюсти... Ширрко чело... Ходи на четири крака с копита. Голяма е почти колкото кон.
Д-р Н. Каза, че сте запазили козината на предишното животно?
К. Да, цялото тяло е покрито с косми, дълги и червеникавокафяви.
Д-р Н. А мозъкът на това същество - по-голям ли е, или по-малък, отколкото на кон?
К. Ринкулата е по-умна от кон.
Д-р Н. Това ми напомня за детските книжки „Доктор Сюс".
К. (усмихва се.) Затова ми е толкова смешно, когато си я представя.
Д-р Н. Настъпи ли промяна на Джаспер след създаването на ринкулата?
К. Да, защото е много пъти по-голяма отпреди, а има и други промени - като масивната челюст и силата на тялото. Наистина опустошава лозовите храсти. Ринкулата е издръжливо същество, без естествени врагове и е лакома като предишното животно. Учителите ни искаха точно това.
Д-р Н. А възпроизводството й на тази планета? Бързо ли се размножава ринкулата?
К. Не, размножаването й е бавно, затова трябваше да създадем доста животни, след като програмирахме желаните генетически характеристики.
Д-р Н. Знаеш ли как е завършил този експеримент?
К. Сега Джаспер е по-балансиран свят на растителноядни. Искахме да помогнем и на другите видове. Лозовите храсти вече са под контрол.
Д-р Н. Възнамерявате ли най-сетне да създадете интелигентен живот на Джаспер... Това ли е крайната ви цел?
К. (уклончиво.) Може би учителите имат такива намерения... Няма начин да разбера.
Изследователи
Мисля, че повечето души, които натрупват опит в различна среда извън духовния свят между преражданията си, са вид изследователи. Личното развитие на някои от тях изисква задълбочено опознаване на различни светове, а други просто пътуват за развлечение. Имал съм и клиенти, които са поемали временни задачи, изискващи експедиции до други светове. Обучаващите се за изследователи посещават физически и безплътни светове в нашата вселена и дори в други измерения. От разказите, които съм слушал, разбирам, че напредналите изследователи са високоспециализирани, непрераждащи се същества, които съставят подходящи тренировъчни маршрути за по-неопитните, а после ги повеждат по тях. Работата им е разузнавателна.
Изглежда, когато души, които все още се прераждат на Земята, пътуват от духовния свят до други места, екскурзиите са без междинни спирки. Клиентите ми не могат да определят дали пътуванията им са кратки, или дълги. Доказателство за това са следващите два цитата:
„От духовния свят до някой физически се стига през отворена врата, зад която се виждат стени на нещо като коридор или тунел, извиващ се в двете посоки. След това се отваря друг портал и отвъд него е желаният свят."
„Когато премина в друго измерение в безплътен свят, съм като статична частица, носеща се по телевизионен екран през магнитни зони, изградени от чиста мисъл. Пространствата се състоят от огромни полета пулсираща енергия. Чувствам силата на тази енергия по-ясно, отколкото когато съм в материална вселена, защото там трябва да съчетавам резонансите на вълните си със съществуващите условия, за да преминавам по-лесно. Искам да запазя енергийната си цялост, за да не се загубя. Тези преходи са почти мигновени."
Повечето души, изследващи други светове, с които съм работил, са водени от инструктори. Както видяхме при описанието на криеницата, не само напредналите души могат да пътуват между измеренията. Пътешествениците са търсачи на приключения, които обичат предизвикателствата на сблъсъците с различна среда и новите форми на самоизява. Чувал съм, че съществуват светове, където интелигентните същества обитават структури от плътна материя, наподобяваща сребро или олово. Други са ми разказвали за селища, подобни на лъскави стъклени повърхности сред кристални кули. Има физически светове, изградени от огън, води, лед или газ, и в тях кипи интелигентен живот. Тези сфери, в които се движат душите изследователи, имат светла, пастелна или тъмна среда. Но тъмните светове не носят зловещия смисъл, който хората приписват на мрака.
Изследователите не противопоставят тъмнината и светлината при пътуванията си така, както други елементи. Например оживена или спокойна околна среда, плътност или ефирност, физически или духовни области, както и условията, от които зависи дали може да се говори за „пречистена", или за „сурова интелигентност". Душите пътешественици, обикалящи из различни сфери на космическо съзнание, трябва да усвоят умението симетрично да синхронизират енергията си с местните условия на тези пространства. Понякога учителите изследователи водят душите на кратки посещения в по-висиш измерения, за да извисят мисълта им. В съзнанието на много клиенти тези екскурзии не траят дълго, може би за да не се обременяват младите души.
В предишната глава, за развлеченията, изтъкнах, че често духовното пътуване е работна екскурзия. Обикновено тези експедиции са за души от Земята до други физически светове и продължават от няколко дни до стотици земни години. Получавам значителна информация за чужди светове от разкази на клиенти за периодите на отдих и развлечения между преражданията им. Обикновено са по-склонни да споделят подробности за развлекателните си пътувания до други светове, както личи от следващия случай.
• случай шестдесети •
Д-р Н. С какво се занимаваш най-често между преражданията си, когато не си заета с разглеждане на кармични уроци с духовната си група?
К. Предприемам... пътувания... Но са нещо доста лично. Не мисля, че трябва да ги обсъждам...
Д-р Н. Не искам да те принуждавам да споделяш с мен нещо, което чувстваш, че не бива да ми казваш. (пауза.) Ще те попитам само пътувала ли си до някое екзотично място, за което имаш приятни спомени?
К. (реагира бързо, с широка усмивка.) О, да, Бруел.
Д-р Н. (снишавам глас.) Свят, в който си се прераждала, ли е?
К. Не, пътувам дотам като дух, само за да възстановявам силите си... Забавно е, защото прилича на Земята, но без хора.
Д-р Н. (по-настойчиво.) Ясно, значи ходиш там на почивка. Би ли ми описала физическите аспекти на Бруел в сравнение със Земята?
К. Планетата е по-малка от Земята и по-студена, защото се намира по-далече от слънцето си. Има планини, дървета, цветя и сладководни басейни, но няма океани.
Д-р Н. С кого пътуваш до Бруел?
К. С един... специалист навигатор на име Джхуму.
Д-р Н. Това изследователски тип душа ли е, или нещо като твой личен водач?
К. Джхуму е вид изследовател, наричаме го навигатор. (пауза.) Но водачите могат да ни придружават, ако желаят.
Д-р Н. Напълно разбирам. Кажи ми: обикновено сама ли идваш, или с други от духовната си група?
К. Можем да пътуваме и сами, но по-често навигаторите водят по няколко души от различни групи.
Д-р Н. Какво мислиш за Джхуму?
К. (по-спокойно.) Джхуму обича работата си като екскурзовод на онези от нас, които си почиват от обичайните занимания. Казва, че това ни дава перспектива.
Д-р Н. Звучи интересно. Зная, че изгаряш от желание да опишеш защо на Бруел е толкова забавно, но нека започнем с животните на тази планета.
К. О... няма риба, жаби, змии... Никакви земноводни.
Д-р Н. На какво мислиш, че се дължи това?
К. (пауза, малко е смутена.) Не зная. Но някои от нас идват тук заради едно сухоземно животно... което... (замълчава.)
Достарыңызбен бөлісу: |