Сребърната нишка


ТИТАНИК, ЛЕТНИТЕ ЖЕГИ И . . . ОЩЕ НЕЩО



бет6/16
Дата20.07.2016
өлшемі1.07 Mb.
#212430
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ТИТАНИК, ЛЕТНИТЕ ЖЕГИ И . . . ОЩЕ НЕЩО
В началото на 1998 година по кината в страната ни триумфално премина поредният касов хит на Холивуд - филмът “Титаник”. Авторите на пожъналата рекорден брой “Оскари” суперпродукция сполучливо използваха най-голямата морска катастрофа на 20-ти век за фон на красива и затрогваща до сълзи любовна история. През лятото, когато този филм се въртеше и в кината в моя град, зрителите развълнувани напускаха киносалоните стискайки мокрите си носни кърпички. Мокри не само от сълзи, но и от пот, защото небивалите летни горещини ги преследваха дори и там. Но колцина от нас съумяха да съзрат връзката между филмираната история за трагичната гибел на “Титаник”, състоянието на нашия космически кораб, наречен Земя и изпепеляващите през тези седмици жеги? Незапомнените дотогава горещини са трогателен и красноречив зов на нашата планета - зов за помощ. И този зов е отправен към нас. Това е нейният начин да ни каже, че е болна и че страданията ú сме причинили самите ние.

Помислете си какво правим, когато детето ни е болно и треската го изгаря до болка? Казваме си, че всяка година по това време си боледува по този начин и след това спокойно излизаме на вечеря в скъп ресторант? Или викаме лекар и, докато с тревога и надежда го очакваме, се опитваме да му помогнем чрез начините, които знаем? А нима Земята - нашият общ плавателен съд в безбрежния океан на Вселената ни е по-малко скъпа! Планетата ни страда. За болестта, както и за изцелението ú сме отговорни всички ние - от пеленачето до столетника. Нужна ú е помощ - от всички, на всички нива. Не мислете, че тази помощ могат да окажат единствено еколозите, учените или политиците. Те са в челните редици на видимия фронт, но на невидимия - този на мисловната енергия, сме всички ние.

Камбаната - сигнал за тревога - бие за всеки един от нас. Нейният настойчив и ясен звън отеква през необичайно меките зими, прелита над бушуващите горски пожари, над разрушените от разгневената водна стихия домове, над кървавите райони на военни конфликти и гладните пустини на Етиопия, и отеква в сърцето на всеки един от нас. И ако продължаваме да твърдим с детинско упорство, че не го долавяме, ще се озовем в положението на пасажерите на ”Титаник”. Само че на нашия кораб спасителни лодки няма! Аз вярвам, че общият ни плавателен съд няма да потъне. Той просто ще изхвърли ненужния баласт, ще запуши пробойните и ще продължи своя звезден рейс. А след това на най-близкото пристанище ще излекува раните си, ще попълни екипажа си и ще поеме отново безкрайната си космическа одисея.

Ще попитате, какво можем да направим ние - пътниците от трета класа? Невероятно много! Можем да вземем лично участие в ремонтните и спасителните операции. Знаете ли, че над всеки квартал, над всеки град или село, по цялата планета, плува по един застрашителен тъмен облак и това съвсем не е метафора. Той е невидим, но реално съществуващ Този енергиен облак, наподобяващ прогонено от кошера пчелно семейство, е плод на нашите собствени тъмни мисли и страхове. Всеки изблик на човешка болка, злоба или омраза прибавя още една “пчеличка” към него и засилва мощта му. Такива зловещи струпвания на тъмни и разрушителни енергии съществуват над всяко кътче на Земята, където нещастието и страданието доминират. Места на природни катаклизми, епидемии с многочислени жертви, покосени от мизерия и глад райони, или такива, станали арена на военни сблъсъци.

* * *

Докато подготвях тази книга за печат, в западната ни съседка избухна война - жестока, кръвопролитна и абсурдна по своята същност, като всяка една война. Сигурно повечето от читателите знаят, че всяко едно събитие тук - на физическия план, е закономерно отражение, материална проекция на същото това събитие, протичащо и в другите измерения - т. е. на енергийно ниво. Ако тук на Земята сме свидетели на военни сблъсъци, то бъдете сигурни, че те имат своя първопричина във висшите светове. Разликата е, че тук битката се води с материални средства, докато в другите измерения тя се осъществява чрез страхотни сблъсъци на мощни енергии. На Земята в сражения влизат единствено преките участници, докато на енергиен план участваме всички ние - без разлика във възраст, политическа и икономическа принадлежност и националност. Началото на тази велика битка между силите на Светлината и мрака, наречена в Библията Армагедон, според Учителите от вътрешните нива е положено в края на 1931 година. Смята се, че тя вече е приключила с победа на силите на Светлината, а това, което наблюдаваме по света, са последните ú отгласи. По тази тема аз мога да съобщя малко, защото все още нямам задълбочени познания. Но вярвам, че едва когато всичко това приключи, човечеството ще прекрачи в ерата на Водолея, за да изгради един мирен и благоденстващ свят. Свят, в който няма да има място за насилие и омраза. А тези, които по един или друг начин са допринесли за страданията и разрушенията, няма да намерят място в него. Няма да бъдат сред неговите обитатели.



Тези от читателите, които се стремят да отворят умовете си за познания от това естество, вероятно едва сега узнават за енергийния потенциал на човешката мисъл и за мощта и силата, която всяко мислещо същество притежава. Сила, която може както да гради, така и да руши. Веднъж излъчена в пространството тази реално съществуваща и изключително мощна енергия е почти неунищожима. И в зависимост от това дали носи положителен или отрицателен знак, тя автоматично се прибавя към енергийната мощ на една от воюващите от векове сили на Светлината и мрака.

Сведено на физически план това означава, че ако искаме регионалните, но не по-малко кръвопролитни войни, които и днес се водят по света, да намерят своето мирно разрешение, ако искаме да се противопоставим на разрушението, което от един необратим момент нататък ще помете всички ни - и свидетели и преки участници, то все още не е късно да направим своя избор (ако вече не сме го сторили). На невидимия фронт за всяко от сражаващите се войнства е крайно необходима и най-нищожната капчица мисловна енергия. Тези, които се стремят към разрушение - не само в регионален, но и в планетарен мащаб, се домогват до нея чрез доста прозрачни методи. От нас, които в случая сме - все още - само наблюдатели, се очаква да бъдем изплашени, отчаяни, разярени, изпълнени с омраза, злоба и нетърпимост. И за силите на хаоса няма никакво значение към коя от воюващите страни насочваме своите негативни емоции и мисли. Важното е да ги излъчваме в пространството, като по този начин наливаме вода в разрушителната им мелница. Дали ще ругаем или мразим политици, държавни глави, привърженици на една или друга религия, че и цели нации - пак повтарям - за силите на мрака това няма значение. Важното е, подтиквани чрез различни способи, да прибавим своя гняв и болка към този тъмен облак от мрачни и деструктивни енергии. И колкото повече хора страдат, колкото по-изплашени, отчаяни и обезверени са те - толкова повече се засилва помитащата им мощ.

Може да ви се струва, че сме само безпомощни наблюдатели на световните събития, но повярвайте ми - това съвсем не е така. Всеки един човек, носещ в сърцето си доброта и любов - в нейния космически смисъл, по един или друг начин вече участва във великата битка. Много от нас вливат своята положителна енергия и дори са преки участници в световните конфликти посредством фините си тела - по време на сън. Духовно развитите и напреднали в своята еволюция хора участват в тях дори и в будно състояние. За това подсказват внезапните им и понякога озадачаващи ги отливи на енергия, нервността или тъгата, та дори и мигновените режещи физически болки, които тези хора с развити сетива ясно разпознават и за чиито причини поне се досещат, ако не го съзнават съвсем ясно. Духът на всеки един от нас притежава онази мистична способност за делимост, което означава, че ако намери за необходимо, част от нас се отделя в даден момент, за да се притече на помощ - там, където е нужно.

Искам да споделя с вас, че в тези съкратени и повратни времена по света има милиони хора, които водени от вътрешното си прозрение и от добрата си воля, на мисловно ниво вече са заели своето място сред редиците на Светлината. Някои от тях съзнателно и целенасочено отправят мисловната си енергия към горещите точки на планетата. Други - религиозните хора например, отправят своите искрени и безкористни молитви. Предлагам ви една лаконична и ефективна молитва, с която и вие бихте могли да помогнете - “Нека светът добрува”!

Има и една Световна молитва, дадена на човечеството от духовните водачи, предводители на армията на Светлината, в навечерието на Армагедон. Учителят Джуал Кхул, наричан още Тибетеца, в книгата си “Новата поява на Христос” твърди, че получавайки световно разпространение, този Призив, съдържащ древни Думи на Силата и поради това притежаващ изключителна мощ, може да стане за Новата световна религия това, което е молитвата “Отче наш” за християнството. Преди нейното огласяване тя е била произнасяна само от най-възвишените и духовни Същества. За пръв път е била използвана по време на юнското пълнолуние през 1945 година и от Световния Учител Христос и е наречена Великият Призив. Древните фрази, цитирам: “толкова древни, че не са съхранени никакви дати или каквито и да било следи за времето, когато са написани”, са преведени по следния начин:
От извора на Светлината в ума на Бога

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.
От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца -

Христос да се завърне на Земята.
От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и ú служат.
От центъра, наричан Род човешки, нека

на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.
И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.
За Великия Призив Тибетеца казва: “Тази Молитва принадлежи не на отделен човек или на група хора, а на цялото човечество. Красотата и силата му се крият в неговата простота и в това, че той ясно очертава основните истини, а именно: истината за съществуването на основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог; истината, че Любовта е истинската движеща сила на Вселената; истината, че великата Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята, за да въплъти Любовта в разбираема за нас форма; истината, че както любовта, така и разума, са следствие на това, което се нарича Воля Божия; и накрая - тази самоочевидна истина, че Божественият замисъл може да се осъществи единствено чрез самото човечество."

В днешни времена милиони хора по света всекидневно използват Великия Призив, дълбоко убедени, че всяка молитва винаги е получавала и ще получава отклик - такъв е Космичният закон. Именно мощният призив на човечеството е привличал и ще привлича на Земята великите Божии синове, които в определен момент идват, за да поемат духовното водачество и да ни изведат на по-високо ниво на развитие. Ето защо, ако почувствате вътрешен порив, и вие можете да произнасяте Призива и това ще е вашият скромен принос за добруването на света.

Всеки духовно развит човек чувства, че присъствието на мрачните и деструктивни “облаци” все още препречва пътя на лечебните и съживителни космически енергии. Бавно и методично, в продължение на десетилетия, те са разрушавали невидимата защитна мрежа на планетата ни, поставяйки я в изкуствена междупланетна изолация. Но въпреки цялата си разрушителна мощ това са просто облаци и ние притежаваме сили и средства, с които да им се противопоставим. Това, което ще ни даде сили да го направим е увереността, че над тях е необятният небесен простор, над тях е Слънцето. Не изгарящото, изпепеляващо Слънце, а животворното и изцеляващо светило. Нека не го затулваме с мислите си. Стига само да пожелаем, ние можем да изпратим лъч на доброта и съчувствие на човека до нас. Траекторията на този ослепителен лъч ще премине през всякакви облаци и пронизвайки ги, ще остави след себе си малка ярка дупчица. А през нея, като светла надежда, ще надникне лазурно късче небе.

* * *
Днес, навлизайки в ерата на Водолей, всеки от нас за пореден път получава своя шанс да се влее с душата, ума и сърцето си в редиците на Йерархията на Светлината. Шанс, който поради специфичните планетарни условия е уникален. Възможностите за изплащане на кармичните задължения и за духовен напредък в личен и планетарен план са също толкова уникални. Изборът, който всеки от нас така или иначе ще направи, ако не го е сторил вече, ще определи и неговото лично бъдеще, но в много по-широк смисъл. През времето и пространството до нас все още достигат пророческите слова на Христос -

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост”.

От все сърце се надявам да сме сред благословените - аз, вие, цялото човечество. И се моля за това.


ВТОРА ЧАСТ
КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА И ЩЕ ПОЖЪНЕМ
Всички ние в определени ситуации от живота ни сме били изправяни пред изкушението да одумваме, критикуваме или осъждаме. Нечие поведение, професионални, интелектуални или други способности, външен вид, лични взаимоотношения и каквото още се сетите. Във всички изброени случаи ние изграждаме оценката си, изхождайки от личната си гледна точка, съобразявайки се със собствените си възгледи и критерии. Почти винаги пренебрегваме (а и не бихме могли да знаем) гледната точка и мотивацията на потърпевшия. Потърпевш в прекия смисъл на думата, защото това, което ние смятаме за невинно и безвредно занимание, в действителност е насочване на негативната ни мисловна енергия към човека, обект на разговора. Ако в този момент той е разстроен, притеснен по някаква причина или неспокоен, то се оказва уязвим и лесно се превръща в мишена на отровните мисли, които ние сме насочили към него. В повечето случаи не си даваме сметка, че вредейки на другите с нашите мисли, ние всъщност вредим на самите себе си. Излъчени в пространството, те са толкова реални и материални, колкото всичко останало, което можем да доловим с петте си сетива. Мисълта на всеки човек носи неговата лична енергийна характеристика - уникална и неповторима, като отпечатъците на пръстите му. И тъй като, според един от законите на Вселената, енергията винаги се завръща при своя източник, всяка наша мисъл рано или късно се завръща при нас. С умножена сила, привлякла към себе си сходни - позитивни или негативни енергии. Това е и едно от обясненията на фразата - “Нашите собствени мисли ни разболяват”.

Лошите ни мисли, критикуването и осъждането, гнева и раздразнението имат разрушително въздействие - както върху другите, така и върху нас самите. В резултат на това в организма ни се образува отровно вещество, наречено империл, което под формата на кристали се отлага по нервните канали. Постепенно се стига до своеобразното им запушване, което след време води до блокиране на някой от основните енергийни центрове, снабдяващи с енергия определени органи и системи на нашия организъм. В началото проблемът е все още само на ниво енергийно поле и може да се открие единствено от човек, надарен със сензитивни способности. На този етап все още е възможно чрез коригиране на мислите, емоциите и постъпките си да възстановим енергийното си равновесие. Следващата проява на блокиране на жизнената ни енергия е вече видима и осезаема - ние се разболяваме. Опитите ни за лечение протичат с променлив успех, но коренът на проблема (под формата на увреждания в собствената ни енергийна “обвивка” - нашата аура) си остава. Освен това не след дълго - при някои след дни, при други след седмици или месеци, ни се “случва” почти същото, за което сме критикували или - още по-лошо - осъждали въпросната личност. И тъй като е минало известно време, не съумяваме да направим връзка между причината и следствието. Започваме да обвиняваме съдбата, лошия си късмет, хората - “задето ни завиждат” (а може да са ни направили и магия) и изобщо не ни минава през ум, че причината за проблемите ни е в нас самите.

От първостепенно значение за нашето физическо, емоционално и душевно здраве е да разберем реалността на мисловната енергия. Мисълта ни може да руши и да гради. Да убива и да лекува. Да замърсява или “дезинфекцира” околното пространство. Дори да разрушава или укрепва аурата на планетата ни. Ние сме тези, които избираме за какво да я използваме. Ако посяваме само бурени, рано или късно те ще ни затулят Слънцето.
НАШИТЕ МИСЛИ НИ РАЗБОЛЯВАТ ИЛИ ЛЕКУВАТ
Когато ни връхлети злощастието, наречено болест, обикновено първото нещо, което правим е да потърсим помощ. От традиционната или нетрадиционна медицина. А последното - да се замислим от къде, поради каква причина ни се е стоварила такава беда на главата. Дори и да си зададем този въпрос, в повечето случаи търсим причините вън от себе си. Прехвърляме през ума си различни варианти - некачествената или оскъдна храна, нездравословните си хранителни или други навици, слънчевите изригвания, чернобилската радиация и какво ли още не. Ако допуснем мисълта, че причините може да са от психологичен характер, то стигаме до заключението, че този напрегнат живот и бик би повалил, и че “всичко е на нервна почва”, и спираме дотук. Последното за което бихме се сетили е да потърсим причината за проблема си в самите себе си.

Болшинството от нас изобщо не подозират, че негативните ни мисли насочени към другите или към самите нас рано или късно водят до едно или друго заболяване. Обикновено се ръководим от погрешната представа, че лошите ни мисли остават без последствие щом не са реализирани под формата на конкретна постъпка. Но това далеч не е така. Всяка наша мисъл полага своеобразен отпечатък върху собствената ни аура (т. е. енергийното ни поле), където и се запазва като информация. Ако тя е негативна - злоба, омраза и т. н. , то въздействието ú е разрушително. Нарушението в енергийната ни обвивка води до влошаване в “захранването” с енергия на жизненоважни органи и системи в нашия организъм. В резултат на това се “сдобиваме” със заболяване, което, ако упорстваме в начина си на мислене и поведение, често пъти се превръща в хронично. Последното до известна степен зависи и от личната ни карма. Това е и схематичното обяснение на променливия успех, с който традиционната медицина се справя с някои от заболяванията.



Може би вече си задавате въпроса - в такъв случай как бихте могли да си помогнете сами. По много и различни начини - в зависимост от конкретната ситуация. Най-простото, което бихте могли да сторите е да преразгледате собствения си модел на мислене и поведение. Важно е да запомните основното правило - чистите ни и положителни мисли укрепват собствената ни аура, превръщайки я в непробиваема броня за зловредни влияния. В допълнение бих ви предложила да направите следното:

  • Ако имате тази възможност, консултирайте се със човек със сензитивни способности. Подберете го внимателно и имайте предвид, че истинският духовен лечител не се ръководи от материални подбуди, не отрича значението на традиционната медицина и не се бие в гърдите, че може да се справи тотално със заболяването ви. Проявява съпричастност към страданието ви и искрено се старае да ви помогне. Такъв човек би могъл да ви съдейства да откриете първопричината, довела до заболяването ви.

  • Имайки предвид написаното дотук, бихте могли да се опитате да се справите и сами. Вземете празен лист хартия и връщайки се назад във времето опишете конфликтните си житейски ситуации. Постарайте се да си спомните за повече такива моменти, но игнорирайте инцидентите. Търсете в спомените си свързващата нишка между отделните събития. Ако сте искрени в намерението си ви уверявам, че ще получите и невидима духовна подкрепа в това ви издирване. Когато стигнете до момент, в който според вас сте реагирали погрешно, то мислено изживейте ситуацията повторно, като коригирате “сценария”.

  • В случай, че не успеете да се справите по този метод, отидете в църква. Запалете си свещичка и искрено, от все сърце изложете проблема си. Признайте, че някъде сте сгрешили. Помолете да ви се помогне да откриете грешката си. Смирете духа си и поискайте прошка. Ако не се опитате да извъртате и да омаловажавате нещата, то ви уверявам, че в рамките на дни, до седмица ще откриете отговора. Помощта винаги идва, когато искрено помолим за нея.

И не на последно място - никога не пренебрегвайте съветите и помощта на личния си лекар. Методите, описани дотук ще ви помогнат да излекувате душата си, като премахнете причината, породила проблема. Но за лечението на физическото тяло, чрез което се проявява резултатът от вашите навици, мисли и постъпки могат да помогнат както медиците, така и фитотерапевтите, диетолозите, специалистите по източни масажи. Но най-вече - самите вие.
ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВА МРАКЪТ
Искам да ви разкажа една притча за Христос. През един ясен летен ден той и учениците му вървели по прашен междуселски път под знойното слънце на древна Палестина. Внезапно край пътя, под дребен и опърлен от жегата храст, съзрели едно мъртво куче. Всички запушили носовете си и всеки промърморил някаква забележка за това, колко противна е гледката. Христос ги изслушал мълчаливо и след това тихо промълвил - “Бедното създание! Какви прекрасни бели зъби има!” Спасителят дори в тази грозна картина съумял да открие един дребен положителен детайл.

Когато за пръв път прочетох тази легенда ме порази дълбочината на посланието, което съдържаше този простичък разказ. Затова обичам да го разказвам на хората, които по една или друга причина се обръщат към мен за помощ. Самата аз често се връщам към него, като към спасителен остров. Най-вече в дни, в които негативизмът около мен като че ли се готви да ме погълне и да ме потопи в непрогледен мрак.

Вече ви разказах за това, какво причиняваме на другите и на себе си, когато одумваме или осъждаме някого. Негативните мисли, които излъчваме в такива моменти, водят до намаляване на собствения ни енергиен потенциал. Това рано или късно води до отрицателни последици - заболявания, злополуки, житейски неприятности. Вярно е, че понякога ни се налага да общуваме с хора, които ни късат нервите или дълбоко ни възмущават. Не можем да ги изхвърлим от живота си, нито да ги променим. Но можем да променим личната си гледна точка. Опитайте се да откриете у човека, когото най-трудно понасяте поне една положителна черта. Дали това ще е физически белег или аспект от характера му е без значение. След това се концентрирайте изцяло върху нея и престанете да мислите за недостатъците му, които толкова ви дразнят. Не след дълго ще забележите промяната. Вероятно в основни линии човекът ще си остане същият, но към вас той ще започне да проявява точно тази си положителна страна, върху която вече сте спрели вниманието си. Лично аз съм прилагала многократно този метод на трансформация и той винаги е действал безотказно.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че светът който ни заобикаля е изпълнен единствено с любов и доброжелателност. Надяването на безметежни розови очила е точно толкова опасно, колкото и хроничното черногледство. Не е необходимо да си затваряме очите пред злините в света, надявайки се по този начин те да изчезнат. Но ако постоянно концентрираме вниманието си единствено и само върху тях, просто ги правим по-силни зловредни. От голямо значение е да сме информирани за силите на тъмнината и техните методи на действие, както и да умеем да разпознаваме хората, които са се поставили в тяхна услуга. Но същевременно трябва да признаем, че съществуват и светли сили, проявени в хора от плът и кръв, които - често с цената на неимоверни усилия и жертви - правят всичко, което е по силите им, за да се противопоставят на хаоса и разрушението. А един от начините да им помогнем в тази тежка и безкомпромисна битка е да насочим вниманието и силата на мисълта си към доброто - във всичките му проявления.

Във всеки от нас си съжителстват доброто и злото. Няма човек, който да е изключително и само добър и обратното. И най-светлите хора са имали дребни недостатъци. И най-големите злодеи, чиито деяния са били съпътствани от потоци пролята кръв, са обичали по своему поне един човек в живота си. Разликата между едните и другите по мое мнение се свежда до това, коя от двете им половини е надделявала. Изборът на всеки от нас е и неговата лична отговорност.

Христос е казал: “Ако не станете като децата никак няма да влезете в царството небесно.” Поучително е да се вгледаме в начина, по който децата гледат на света. Доверчиво и доброжелателно, с широко отворени очи за красотата и вълшебствата му.

Вярно е, че този свят, в който сега живеем, далеч не е свят на розови сънища, но ние можем и сме длъжни да вложим всичките си сили и цялата си енергия, за да го направим такъв. Светлината и мракът, любовта и омразата, доброто и злото в него водят непрестанна битка. Тя кипи по един и същи начин както в дълбините на Космоса, така и в нашите човешки души. Каквото горе, това и долу. Съзиданието е другата страна на разрушението. В наша власт е да градим или да рушим. И на нас е оставено правото на избор. Простият избор, чрез който помагайки на другите да изявят светлината в себе си, самите ние заблестяваме още по-ярко. Тя, Светлината, засиява там, където свършва мракът.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет