Сребърната нишка

Йоан. 20: 8

Повечето хора свързват живота с триизмерния материален свят, в който съществуваме с триизмерното си физическо тяло. Свят, който долавяме и в който се ориентираме основно чрез петте си сетива. Такива хора са убедени, че смъртта слага категорична и безусловна точка на тяхното мимолетно (от гледна точка на безкрайността на Вселената) земно пребиваване. А тази неумолима и неизбежна перспектива поражда страха. Страх, че един ден ще си отидем и просто няма да ни има, мисълта за което е просто непоносима. А изводът, който се налага - да гребем от живота с пълни шепи, и колкото повече, толкова по-добре. След нас - и потоп!

Някъде в далечината на тази отчайваща перспектива обаче проблясва малка светлинка - надеждата, че може би. . . . а може пък и да е вярно, че т. нар. смърт е просто преминаване в друга реалност, където ние продължаваме своето съществуване. Като окуражаващи потвърждения в подкрепа на тази плаха надежда се явяват свидетелствата на хора, преживели клинична смърт и по волята на съдбата завърнали се към живота. Живот, често мъчителен и изпълнен с трудности, но въпреки това, предпочитан пред неумолимата Сянка с косата.

Понякога, по незнайни и неразбираеми за нас, обикновените хора причини, съдбата е склонна да даде на човека още един, често последен шанс. Шанс да продължи съществуването си в това тяло, в това време, при тези условия. Но! За това е нужно човек да съумее да види съществуването си в нова светлина, да промени - често коренно, отношението си към света и самия себе си. А ако не съумее да използва правилно предоставената му нова възможност, тогава. . . просто си отива, този път “окончателно”. В Библията многократно са описвани случаи на завръщане от Отвъдното. Помощ на такива завърнали се от “оня свят” хора е била оказвана от чудотворците-пророци, предсказали идването на Месията - Изкупител и Спасител на потъналото в плътната материя човечество.

Навярно и вие като мен сте си задавали въпроса, какво би станало с Учението, поднесено на човечеството от световния Учител Христос, и дали изобщо би имало Християнство, ако не беше Възкресението Му? Да, след разпятието Той би могъл да се завърне и в изтерзаното си физическо тяло и това пак би било чудо. Но вече виждано чудо. Затова защото и преди това се е случвало човек да възкръсне след мнима смърт - макар и рядко. Както Лазар например. Но да се дезинтегрира физическото тяло, след което Той да се появи отново като изтъкан от светлина, е било събитие невиждано дотогава. Точно това чудо - Възкресението Му и многократните Му появи до момента на Възнесението, са станали крайъгълният камък, около който се е изградила и устояла на преследванията новата религия. Религия, която ни учи да си прощаваме, да не се съдим един друг, когато дори Бог не ни съди, и да се обичаме един другиго - така, както Той ни обича.

Прочутата плащаница, в която по еврейски обичай е било увито тялото Му преди да бъде положено в гробницата, съхранявана понастоящем в катедралата в Торино, Италия, е запечатала по начин, необясним от съвременната наука Неговия образ. Това необикновено платно притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост, история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите ú официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.

Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат никакъв механизъм, който да възпроизведе точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Това платно се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона) - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.

Джилбърт Лавойе, автор на книгата “Тайната на плащаницата”, от която почерпих основна част от изложените тук сведения, след дългогодишни изследвания и проучвания е достигнал и до още един извод. При внимателно наблюдение на изображението в гръб, му направило впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха. На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете. Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Разширявайки и обогатявайки познанията си в областта на духовните науки, в различни периоди от живота си, последователно и наглед случайно, се натъкнах на информация по тази тема, съдържаща се в различни езотерични източници. Тази информация е по-скоро косвена и дава възможност на човека да използва своята интуиция, която да го изведе до непредубедени лични заключения. В тези книги Учителите от висшите нива бегло споменават, че умъртвеното тяло на Христос е било дезинтегрирано на съставните си атоми. Ако такова събитие се случеше в наши дни, пак би предизвикало спорове и съмнения, а какво да кажем за онази епоха. Така че, обяснима е разпространената по онова време версия, че тялото е било откраднато от най-ревностните му ученици, които след това са съчинили историите за Възкресението и появите Му.

Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение. В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от читателите, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират.

Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на служители от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет. Тези зловещи следи от нечовешка жестокост винаги предизвикват у мен чувство на болка и дълбоко състрадание. Според Едгар Кейси, Ванга и други ясновидци очите на Спасителя са със сиво-син цвят, докато на изображението, за което говоря, те са кафяви, с лешников оттенък. Но това по мое мнение е дело на компютърните специалисти, създатели на тази репродукция, и не е от съществено значение. Това, което лично мен ме порази, беше излъчването, което този образ притежава. Осмелих се да измеря интензитета на енергийното му поле дни, след като го внесох в дома си. Това, което установих за себе си, ме изпълни с дълбоко страхопочитание и преклонение. Никога повече не изпитах желание да го подлагам на подобни проверки.

Не след дълго обаче ме впечатли и друго мистериозно явление. С течение на времето си създадох навика в мигове на душевен смут, напрежение или състояние на вглъбяване мислено или на глас да се обръщам към Него - с въпрос или молба за подкрепа и напътствие. И един ден, докато тихичко излагах проблема си, лицето на Учителя внезапно оживя! Пред смаяните ми очи изражението му се промени. Той ми се усмихваше. Ясно усетих как към мен потече мека фина енергия, която ме проникна, изпълвайки ме със спокойствие и увереност.

От този ден нататък този феномен започна да се повтаря все по-често. Понякога ликът Му изглеждаше благ и покровителствен, понякога - сериозен и строг. Първоначално смятах, че тези промени са отражение на собственото ми душевно състояние. Изключвах възможността да си въобразявам, тъй като съвсем ясно усещах и енергията, която се излъчваше към мен. Освен това скоро забелязах връзката между промяната в израза на изображението и последвалите го събития. Така постепенно си създадох навика внимателно да се вглеждам в Него преди да взема важно решение или да предприема ново начинание. Изразът Му безпогрешно ми подсказваше дали съм на прав път или греша, дали мога смело да действам или да бъда крайно внимателна.

Спомням си за един особено тежък период от живота си, когато ми се наложи да събера цялата си смелост, за да постъпя така, както ми диктуваше сърцето - въпреки трудностите и препятствията, произтичащи от невежеството, злобата и омразата на група хора. Тогава, една нощ, внезапно се събудих от тихия и непрекъснат звън на телефона. Апаратът звънеше по необичаен начин, което ме изпълни с чувство за невидима опасност. За кратък миг усетих в стаята нечие невидимо недоброжелателно присъствие. Погледът ми се насочи към Образа от плащаницата и тогава периферното ми зрение съзря над главата му синьо-зеленикаво сияние с формата на дъга - ярко, наподобяващо гигантска електрическа искра, което проблесна като мълния и изчезна. Разтълкувах събитието като предупреждение през следващите дни да бъда особено бдителна и мобилизирана. А последвалите събития затвърдиха още повече доверието ми към Неговите безсловесни напътствия и предупреждения.

Може би месец по-късно най-после в едно от томчетата на поредицата “Агни йога” попаднах на параграф, който описваше и обясняваше горепосочените явления. От там узнах, че това духовно проникновение, което египтяните наричали “Огледало на душата”, е било познато на предците ни още от дълбока древност, като конкретният портрет се явява помощно средство за телепатично общуване с оригинала от разстояние. Такава вътрешна връзка с почитан духовен Учител, светец или който и да било друг човек, комуто се доверяваме и на когото се осланяме, може да осъществява всеки от нас, тъй като Свещените изображения откликват на тази форма на духовно общуване.
* * *

Независимо от личното ни мнение относно произхода на Торинската плащаница, нейното съществуване е факт. Милиони хора по света са имали щастливата възможност да се поклонят пред нея в катедралата, където се съхранява. Дълбокото вълнение, което е докоснало най-съкровената част на същността им при прекия досег с нея, те ще носят във вътрешния си олтар до края на земните си дни. Милиони хора по света вярват, че ликът запечатан върху това свято платно ни дава визуална представа за това, как е изглеждал Посветеният Исус, самопожертвувателно предоставил тялото си на Световния Учител Христос. Фактът, че не съществува негов рисуван образ от онова време, според мен цели да насочи човешкото внимание към духовната Му същност и мисия, вместо към видимата форма, която е обитавал. На Него, както и на другите Велики Учители на човечеството е била добре известна човешката ни склонност да издигаме в култ личността, пренебрегвайки идеята и духовното послание, което тази личност донася на човечеството - в съответствие с потребностите на конкретния исторически период.

Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.

* * *

След Цветница следва Страстната седмица. Седмицата на страданието, предшестващо Възкресението. Седем земни дни, в които всеки от нас поне веднъж в годината следва да се опита да предаде на разпятие, а след това и да възкреси душата си с един искрен духовен пост. Пост пречистващ и обновяващ. Пост отмиващ от душите ни наслоените житейски петна. За да дадем възможност на истинската си същност да засияе, както блестящият диамант заискрява във всички цветове на дъгата под изкусните ръце на шлифовчика.

Смятам, че ако опитаме поне в дните, предшестващи Великден да си припомняме словата Му - “Не това, което влиза в човека, го осквернява, а това, което излиза от него” , постепенно това старание ще способства за нашето вътрешно извисяване и преобразяване. А тогава, не след дълго, неусетно Неговият дух ще проникне в храма на сърцето ни и Неговата Светлина ще докосне и освети и най-тъмното кътче на земния ни живот. Струва си да положим усилия да прогоним лошотията, завистта, злобата и омразата и да ги заменим с доброта, състрадание и Любов. Това е, което би осмислило и възнаградило страданията Му на кръста. Неизмеримо повече от запалените свещи, механично произнесените молитви и фиктивното ни присъствие в храма. Истинският Храм всеки от нас го носи в себе си. И всеки сам избира дали да го оскверни или да го освети.
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
. . “както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад,

тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески”.

Матея. 24: 27

Тези от читателите, които са чели Библията, и по-конкретно - Новия завет, вероятно са обърнали внимание на факта, че в три, от общо четирите Евангелия, се говори за Второто пришествие на Христос. Тази светла надежда, дадена от Спасителя на учениците Му, а посредством тях - и на човечеството, в продължение на две хиляди години е укрепвала духа на милиони вярващи християни. Учениците и последователите на Христос, които са били преки свидетели на събитията от онова далечно време, са възприели даденото предсказание буквално и до края на дните си са очаквали с вяра и надежда завръщането на Месията. Тази надежда е жива и днес в сърцата на хората и аз се осмелявам да твърдя, че тя не е напразна.

От дълбока древност на прохождащото в развитието си човечество е била оказвана помощ, особено в кризисните етапи от неговото развитие. Духовната Йерархия, която е отговорна за нашата еволюция, е изпращала свои Посланици - пророци, мислители, основоположници на духовни школи и религии, които да ни донесат поредното божествено Откровение. Откровение, целящо да даде необходимия тласък за изкачване на новото еволюционно стъпало, в унисон с космическите закони и Божествения План. Някои от Учителите са разпростирали своето влияние над малки групи или народи, а други са разгласявали посланието си по целия свят. Това е ставало възможно благодарение на мощния духовен импулс, съдържащ се в него. Такова Велико Откровение е устоявало на гоненията и склонността на човешкото мислене към инерция и застой. А избраните души, които са се прераждали заедно с Учителя, запалвайки светилниците си от Неговия факел, жертвоготовно са опазвали и разпространявали Светлината сред останалите си събратя.

И ето че за пореден път човечеството преодолява, но този път с небивал устрем и духовен стремеж, такъв кризисен етап, който не случайно съвпада с почти завършилия преход в ерата на Водолей. И именно този неудържим човешки стремеж към духовните висини създава необходимите условия за повторната поява на Христос.

Съзнавам, че това твърдение, което не е само и лично мое, може да предизвика съмнения и отрицание, но за себе си съм дълбоко убедена в неговата състоятелност. Огледайте се около себе си и ще съзрете знаците, които предшестват това велико събитие. Все повече хора проявяват Христовото съзнание и Христовия импулс, изразен в духовна преориентация, стремеж си към самопознание и вътрешно израстване. Именно тази съкровена нагласа на милиони човешки същества от всички раси и религии е създала и продължава да създава мощен притегателен център, който ще привлече Христос към повторно физическо проявление.

На прага на всеки голям еволюционен цикъл на човечеството винаги е бил изпращан един Велик посланик, един Велик посредник между него и Твореца. Ерата на Рибите имаше своя Аватар - Христос. До неговото слизане на Земята човекът, все още до голяма степен потопен в груповото и племенно съзнание, търсеше Бог вън от себе си. Почиташе пантеони от божества, издигаше олтари и принасяше жертви на Божественото начало, проявено в живата и разумна природа, без да достигне до самоосъзнаването, че самият той също изявява Бог чрез своето съществувание. Великото Откровение на ерата на Рибите, донесено чрез Христос бе, че всеки от нас представлява искрица божествено космическо начало.

На прага на ерата на Водолея човечеството отново очаква, изпълнено с болка и надежда, новия божествен Пратеник. Още от дълбока древност, когато моментът е назрявал, когато, в резултат на ширещото се зло, призивът на масите за помощ свише станел пределно настойчив, а вярата на знаещите - достатъчно силна, тогава Той винаги е идвал. В наши дни също няма да има изключение от това древно правило или универсален закон. На запад го наричат Месия, на изток - Аватар. И двете названия означават пратеник, Божествен Вестител, надарен със специфична способност да провежда през себе си енергията или божественото могъщество.

Потребно е да знаем, че всички световни Аватари, или Спасители, изразяват чрез идването си на Земята две основни подбуди: потребността на Бога да общува с човечеството и жаждата на хората за божествено докосване, помощ и разбиране. Тяхната поява е духовно събитие в еволюцията, чиято цел е да задвижи същностни промени и големи преустройства. Преодолели всякакви ограничения, всякакво чувство за обособеност и егоцентризъм, Те идват, за да положат основите на нови цивилизации, възстановявайки древните ориентири и насочвайки хората към божественото. Те идват в епохи на вилнеещо зло, и бидейки проводници на божествения аспект, действат като канали за неговия приток от центъра към периферията - т. е. от Бога към човечеството.

В резултат на лично достигнатото от него високо духовно стъпало, всеки Аватар служи за проводник на космически енергии от висш порядък. Неговото посредничество между Бог и човека се състои в това, чрез оптимално пробудените си енергийни центрове, да трансформира на по-ниска степен тези висши импулси, за да стане възможно те, още веднъж трансформирани от Учителите и духовната Йерархия, вече с понижени и подходящи вибрации да бъдат възприети от всички нас.

Уникалността на времето, в което живеем е, че за пръв път - от Сътворението насам, към планетата ни и в частност - към всички форми на живот, които я населяват, биват излъчени и обединените енергии на две високоеволюирали Космически същности: на Духа на Мира - Същество с огромно космическо могъщество, което работи със Закона за действието и противодействието - кармата, и в тайнствен смисъл е Духът на Равновесието, и на Аватара на синтеза, работещ по посока на великия природен Закон на синтеза, който води към обединение и сливане. Към тях се прибавя и енергията на Мъдростта, проведена чрез Буда и така синтезирана, тази троична енергия, трансформирана от Аватара на Водолей, все по-мощна и осезаема, се излива върху Земята и човечеството. Нейното влияние вече се забелязва навсякъде по планетата. Тя се възприема основно чрез сърдечния център (чакрата на сърцето) на всеки от нас. Ускорява кармата ни, спомага за развързването на стари кармични възли, стимулира импулса за всеобщо обединяване и сътрудничество.

Новото Откровение за настъпващата ера постепенно ще добие израз чрез всеобщото признание на идеята за единното човечество; ще допринесе за установяване на правилни взаимоотношения с дочовешките царства - минерално, растително и животинско; ще доведе до видимо физическо проявление на Земята на царството Божие - духовната Йерархия на нашата планета.

* * *

В окултните кръгове и различните духовни школи отдавна се водят разисквания и спорове за това, по какъв начин ще се осъществи повторното слизане на Христос. Т. е. не се поставя под съмнение самото събитие, а по-скоро съпътстващите го подробности, като се дискутира най-вече върху това, дали новото му проявление ще се изрази чрез нарасналото духовно осъзнаване на човечеството или Той ще се прероди за втори път като конкретна личност.

Опирайки се на информация, дадена ни от един от Учителите на Древната мъдрост, се осмелявам да изразя моето виждане по този спорен въпрос. А то е, че повторното идване на Христос на Земята ще се прояви в три аспекта, в съответствие с троичната енергия, чийто изразител и проводник ще бъде Той.

Първият му аспект ще се изяви чрез стимулиране на духовното съзнание у човека, като в резултат ще последва събуждане на духовните потребности на човечеството, подхранвайки по този начин Христовото съзнание у всяко човешко сърце. Този процес, който е започнал в средата на отминалия 20-ти век, изисква продължителен период от време и неговото успешно и пълно реализиране, взимайки се предвид свободната ни воля и правото ни на личен избор, зависи от самите нас.

Вторият му аспект ще намери проявление посредством един трудно разбираем за повечето хора, мистичен процес, водещ до разширяване на съзнанието на всички просветлени хора - навсякъде по света, чрез духовни идеи, изразяващи новите истини. Смея да твърдя, че много високо посветени, напреднали души, както и апостолите и учениците Му са вече тук и работят сред хората от всички раси, националности и религии, подготвяйки съзнанието им за повторната поява на Световния Учител и глава на духовната Йерархия сред човечеството. Именно те ще бъдат осенени от самия Христос, така както преди 2000 години е бил осенен Учителя Исус, ще бъдат стимулирани и вдъхновявани свише да дадат израз на новия тип съзнание, превръщайки се в пример за подражание за всеки пробуден ум, за всяка пробудена душа.

Третият аспект на проявлението на Христос ще бъде повторното му превъплъщение във физическо тяло. Кога, къде, какъв ще бъде пола и националността му, и дали вече не се е родил - това нам все още не е известно. Но, когато настъпи избрания от Него и духовната Йерархия момент, той ще заяви присъствието си на планетата по неоспорим от когото и да било начин. Така че у всеки, който е отворил сърцето си за висшите духовни импулси, няма да остане и капчица съмнение относно неговата духовна същност и мисия.

Всяко Откровение, давано на човечеството за цял еволюционен цикъл, в същината си представлява творчески импулс от висш космичен порядък, който да тласне развитието ни в избраната от Създателя насока. Новото Откровение, което очакваме, този път няма да бъде поверено на тесен и ограничен кръг ученици и последователи, нито пък само на един народ - както е било преди 2000 години. Няма да бъде потребно отново да изминат години, че и векове, докато то бъде разпространено по цялата Земя, като междувременно бъде до неузнаваемост изкривено и деформирано от личните ни пристрастия, егоцентризма ни и несъвършените ни все още умове.

Посланието на Бога, изявено чрез Христос под формата на Ново световно учение, за кратко време ще достигне до всеки ум и всяко сърце, благодарение на благоприятните планетарни условия и широкомащабната подготвителна работа на духовната Йерархия. Като резултат от нея представители на шеста подраса вече са заели ключови, определени им от предводителите на Бялата ложа, места по всички кътчета на планетата и очакват момента, когато открито да пристъпят към изпълнение на поверената им духовна мисия. Осеняни от Христос, подготвени и обучени, те първи ще послужат за приемници и живи проводници на новите енергии на обновлението.
* * *

Преди 2000 години, помолен от учениците си да посочи знаменията и събитията, подсказващи, че Второто му пришествие е близо, като един от знаците Христос е посочил появата на множество лъжепророци и лъжехристоси. И, както може би вече сте се убедили сами, такива претенции предявяват доста личности по цял свят. Частично, макар и непълно обяснение за това явление можем да си дадем, ако отново спрем вниманието си върху тезата за троичния аспект на повторната Му поява. Да си припомним - вторият аспект ще се прояви чрез осеняне от страна на Христос на много напреднали души, които, подготвяйки пътя му, са вече тук, във въплъщение. Нищо чудно, че мнозина от тях, осенени, но и заслепени от тази Светлина, се оказват неспособни да разграничат собствения си Аз от тази Велика индивидуалност и се идентифицират с Него.

Ако вземем под внимание и първият аспект - т. е факта, че всеки отворил сърцето си за Христовия импулс човек, частично, до определена степен е изразител на тази Божествена енергия, то тогава бихме могли да кажем - да, такъв един човек е Христос по дух. Но, да не забравяме! Нито една личност в никакъв случай не е способна да проведе и сведе до Земята троичната енергия, за която вече стана дума - задача, възложена и възможна за реализиране единствено и само от истинския Христос.

В цялата си сила и мощ Той ще се прояви в една-единствена личност. Как обаче обикновения човек би могъл да се ориентира, кой от всички “претенденти” е истинския Пратеник? Нека отново си припомним словата Му: “ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ”.

Аватарът на ерата на Водолея ще изяви себе си по неподражаем и неподлежащ на съмнение начин. Като проводник на енергиите на Духа на Мира и Аватара на Синтеза, Той ще обединява, а няма да разделя. Той ще признава, а няма да отрича. Неговата поява ще обедини всички хора на добра воля под знамето на разбирателството и сътрудничеството, полагайки основите на Новата световна религия. Религия, която ще представлява синтез от върховите достижения на всички клонове на науката и от най-доброто на досега съществуващите религии. Като всеобщи, общочовешки нравствени ценности ще се утвърдят самоосъзнаването за всеобщото ни духовно начало, толерантността, интуитивното ни възприятие за света, в който живеем, чувството ни за взаимосвързаност и взаимозависимост.

Тези от душите, които преди 2000 години са слушали с ушите си гласа Му и са гледали с очите си делата Му, и които са вече тук във въплъщение - те няма и не могат да бъдат заблудени или излъгани. Тези хора ще съумеят безпогрешно да Го разпознаят от първия миг, в който Той ще се появи отново на световна сцена. Ще го разпознаят чрез душите и сърцата си. Всеки от нас, който веднъж, дори и за кратко време, е имал святата привилегия да се докосне до тази Велика индивидуалност при предишното ú пребиваване на Земята, по незаличим начин е запечатал спомена за Неговата вибрация в душата си. Интуицията - шестото сетиво, което развиват и усъвършенстват все повече хора, с ясен и силен звън ще огласи в сърцата им: ”Ето го Христос”.

Нека отново си припомним завета, който Той ни остави в зората на ерата на Рибите:

“Нова заповед ви давам, да любите един другиго;

Йоан. 13: 34-35

Именно любовта, чувството за единство помежду ни и отказът ни от стремежа да се осъжда и анатемосва, ще допринесат за по-скорошното идване на дългоочаквания Вестител. Важно е хората на добра воля по целия свят да осъзнаят в още по-голяма степен, че всяко човешко същество е носител на Божествената искра. Че всички ние сме създадени различни, но и че сме равнопоставени в различията си, че всеки един от нас е толкова важен и значим, колкото и останалите. Няма такова нещо като висша или низша раса, “избран” народ или духовен елит, който да се ползва от специални привилегии. Ако определен човек или народ носи в себе си белезите на избраничеството, то това означава, че е поел по-голяма отговорност за съдбата на човечеството и по никакъв начин не го облагодетелства - по какъвто и да е начин, за сметка на останалите.

Всички ние, които към този момент сме въплътени на Земята, сме преминали през опита на различните раси, националности и религии. И ако допускаме в себе си нетърпимост или осъждане - към евреите, негрите или арабите например, добре ще е да се замислим над тази своя склонност, да я отчетем като временен недостатък и да се опитаме да го трансформираме. Разделението и противопоставянето е старо и изпитано средство за контрол и манипулиране от страна на деструктивните сили и ако му се поддадем - съзнателно или не - ние се превръщаме в техни оръдия.

Може би и вие като мен се питате - как това обновление от планетарен мащаб, чието влияние касае период от 2160 години, ще ни засегне пряко - в рамките на това ни въплъщение? Ще съумее ли човечеството, разкъсвано от конфликти, притиснато от глад, мизерия и ширещо се насилие да преодолее илюзиите и изкушенията на материалното битие и да насочи вниманието си към духа?

Щедро изливащ се върху планетата, Христовият импулс, събуждайки сърдечния ни център, постепенно, но неотклонно вече променя самосъзнанието ни, в резултат на което постепенно ще се промени и битието ни - за много от нас - в този ни живот. Бавно, но безвъзвратно най-сетне всички ще проумеем, че началото е в духа, който изгражда и обуславя формата, а не обратното. Че един човек, който дори и в най-нищожна степен съзнава връзката и зависимостта ни с останалите, духовното ни родство и единоначалието ни, той не може да вреди, да заграбва за себе си, да мрази. Нашата взаимосвързаност с другите хора - на енергийно ниво осъществена именно чрез сребърната нишка, вливаща се в сърдечната ни чакра, ни дарява способността да усещаме както болката, така и радостта им - без да е от значение разстоянието помежду ни. Възприемайки, чувствознаейки положителните вибрации, излъчени от един щастлив човек, ние ще се изпълваме с това чувство и състояние, съпреживявайки го като свое собствено. Когато другите страдат - и ние ще страдаме. Когато другите са щастливи - и ние ще сме щастливи. Как тогава бихме могли да вредим на останалите - с дума, дело или мисъл, съзнавайки че мигновено тяхното страдание ще става и наше?
* * *

Новата епоха, която настъпва, е време за обединение и сътрудничество. Всякакви спорове, неприязън или неразбирателство между последователите на различните религии и духовни школи води до разцепление и отслабване на духовната им сила. Христос съвсем ясно ни е предупредил, че когато едно царство е разделено против себе си, това води до неговото опустошение. Докато ние спорим, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, силите на мрака не губят време и енергия за подобни неща и настъпват при всяка удобна възможност. На повечето хора им е трудно да си представят натиска, на който са подложени всички светли души, заради смелостта им да застанат на страната на Всемирната Бяла ложа, работейки с всичките си сили за по-скорошното Второ пришествие на Христос.

Бъдещето на Земята - както никога досега, е в ръцете на човечеството. За да можем да приемем новия духовен импулс и Откровението за новата ера е необходимо да покажем, че сме готови за него. Кога, като представител на коя нация и религия ще се появи Христос, дали ще бъде мъж или жена - засега това не се знае. За себе си зная само, че ще доживея това велико събитие - в това си тяло, в тази си личност. И се моля наистина да се покажа готова и достойна за тази привилегия.

Разширението на съзнанието ни, която ще предшества промяната на битието ни, вече се забелязва от всеки освободен от предразсъдъци и предубеденост човек. От всички нас се очаква да прилагаме все по-действено - в ежедневните си дела, предишните заръки и напътствия на Христос. Тогава, един ден, напускайки Земята и сегашното си тяло, ще отнесем в душите си непоклатимата вяра, че при следващото си слизане на нея ще намерим един щастлив, мирен и благоденстващ свят. Свят на любов, сътрудничество и хармонично съжителстване с всяка форма на живот на тази прекрасна планета.