ТРЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ - ПРЕОБРАЖЕНИЕ

За да можем в по-пълна степен да разберем същността на посвещенията е необходимо да придобием познания за развитието на Слънчевата система, Земята и човека, на когото именно на тази планета е отредено място за развитие. Преди да достигне до тази форма, нашата планета също е преминала през своите превъплъщения, които в космогонията на розенкройцерите и антропософите са наречени периоди, (при теософите терминът е вериги), като всеки от тях включва седем етапа - кръгове (или обиколки). През тези периоди бавно се изграждат и усъвършенстват, в съответствие с еволюционни план, телата - както на човека, така и на самата планета. През всеки период се построява една от “плътните” форми за конкретно проявление и съответстващата ú духовна (безформена) част. По-долу бегло изброявам само плътните носители.

Сегашния период - наричан Земен е предшестван от: Сатурнов - посветен е на изграждане на прототипа на физическото тяло; Слънчев - през първата му обиколка отново на принципа на повторенията се усъвършенства физическото тяло, а през втората се изгражда етерното тяло; Лунен - първата обиколка отново е времето за работа върху физическото тяло, втората - за етерното тяло, а през третата се създава астралното тяло; Земен - периода в който понастоящем се намираме - първите три обиколки са времето посветено на повторенията - работи се по усъвършенстването на физическото, етерното и астралното тяло. Четвъртата обиколка е посветена за същинската работа на Земния период - а именно изграждане на умственото тяло на човека.

Времето в което живеем е приблизително средата на тази четвърта обиколка, по време на която земното човечество е развило пет от общо седем коренни раси. Началото на този кръг се губи далеч назад във времето, когато формата - както на планетата, така и на човека е била съвсем различна от сегашната. По подобен начин човешкият ембрион в момента на зачатието с нищо не прилича на новороденото бебе. Тези етапи от човешкото развитие през четвъртия кръг на Земния период са: Хиперборейска, Поларианска, Лемурийска, Атлантска и нашата - Арийска пета коренна раса. Като цяло задачата на пета раса е изграждането, усъвършенстването и поставянето под контрола на душата на умственото тяло и самосъзнанието.

Още от самото начало, в зората на Сатурновия период, Божествените Искри - Монадите, на последователни жизнени вълни са навлизали за въплъщение, развивайки Божествения замисъл. Най-напредналите от тях - пионерите на всеки кръг, постепенно са влизали във все по-усъвършенствани и развити тела. Душите, които в наше време обитават телата на пета коренна раса, са “отличниците”, преминали успешно периодите и кръговете, които бегло изброих дотук. Важно е за изучаващите духовните науки да усвоят представата, че цялата еволюция се основава на груповото развитие и непрекъснато усъвършенстване, при които индивидът поставя плодовете от личния си напредък пред общия олтар, откъдето те могат да се използват от всички останали форми на живот.

Преминалият през трето посвещение демонстрира все по-уверено контрола, който висшата му същност - душата - е постигнала над трите низши носители - физическото, астралното и менталното тяло, които съставят троичната дреха на личността. Подобно на паяка, който сам изтъкава своята паяжина, индивидът е изградил мистичната нишка антакарана, която е енергийният мост, свързващ висшите с низшите носители. По този символичен мост, все по-ясни и осезаеми, текат импулсите на душата. Благодарение на тези съкровени импулси гордостта на ума и стремежа на интелекта да наложи контрол над сърцето, бавно и постепенно биват трансформирани. Алхимията на Живота преобразява знанието и натрупания опит в Мъдрост. Такъв човек все по-ясно осъзнава единството на Живота. Неговият личен Аз, без да губи свята индивидуалност, все повече се разтваря в колективното съзнание. Отпада стремежът за самоизтъкване, осъждане и обособяване и на тяхно място, посредством искрящия лотос на сърдечната чакра, разцъфтява Любовта.

Това вътрешно съзряване води до характерна промяна в чакрите и аурата на конкретния човек. Докато при повечето хора тя има яйцевидна форма, която обгръща цялото тяло, при посветените над второ посвещение енергийната дреха започва бавно да се изтегля към горните центрове. Най-напред до диафрагмата и центъра на слънчевия сплит, а по-късно се издига и над него - до четвърта чакра, която става все по-активна. Именно посредством сърдечния център, където се влива енергийната нишка на Живота, ние осъществяваме връзка с душата си, която от своя страна е във връзка с Йерархията.

Описаното изкачване на енергията към по-висшите центрове е съпътствано с конкретни физически усещания, които са строго индивидуални и въпреки това могат да бъдат обобщени. Характеризират се с физически болки - т. нар. свещени болки, в различни части на тялото, в които са разположени по-малките енергийни центрове. Тези болки имат различно времетраене - понякога могат да продължат до няколко месеца. В основата си се дължат на протичането на високите енергии на душата, а малко преди и след трето посвещение, и на енергиите на Монадата през физическото тяло. В същността си имат пречистващ ефект, след който импулсите на истинския Човек могат все по-безпрепятствено да достигат до будното съзнание на въплътената личност. При това издигане на аурата низшите тела символично умират, така както това става и след физическата смърт. Но преди това душата вече е извлякла и абсорбирала целия натрупан чрез тях опит.

Приелият Трето посвещение, в резултат на все по-мощно нахлуващите висши енергии, засиява с една ярка вътрешна светлина. Преминал през своето Преображение, такъв човек вече живее живота на душата. Когато преобладаващата част от човечеството премине през този етап, на Земята ще видим въплътено Петото - Божието царство, което е целта и върха на развитието ни през Земния период. Казано по-простичко - тогава ще настъпи ерата на Любовта.
ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ - РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ
От гледна точка на Йерархията трето посвещение - преображение, се смята за първото главно посвещение. За разлика от първите две, приелият трето посвещение в рамките на относително кратък срок след това събитие ясно осъзнава, че е преминал през него. В резултат на постигнатия от страна на душата контрол над трите нисши тела, същите символично умират. Целият натрупан посредством тях опит вече е абсорбиран и запечатан като информация в каузалното тяло. Веднъж съхранено в тялото на душата, натрупаното знание се трансформира в мъдрост. Това е нашето съкровище, което вече никой не може да ни отнеме и от което личността черпи опит, сили и вдъхновение във всеки миг от живота си. Аурата се изнася към центровете в главата - шеста и седма чакра, подобно на светъл ореол, с какъвто християнската иконопис увенчава главите на светците.

Един такъв човек демонстрира степента си на посветеност единствено чрез начина си на живот, без да изразява каквито и да било словесни или други претенции относно духовния си ранг. Пречистените му тела активно изпълняват функцията на все по-мощен проводник за фините енергии от по-висшите нива на съществуване. Той вече интуитивно разбира, че да служи на целите на еволюцията не означава непременно действеност на физически план. Че не е задължително да се изявява в общественото пространство - като оратор, писател, организатор или център на група, привличайки внимание към личността си. Самото му присъствие на планетата, като жив проводник на висшите енергии, е неговата основна форма на служене. Той не се терзае от въпросите дали и доколко е полезен. Интуитивно доловил неразривната си връзка с всички форми на живот, до болка чувствителен за събития и страдания по всяко кътче на планетата, той вече живее живота на душата.

Духовното събитие, наричано четвърто посвещение е венецът, който увенчава пребиваване му във физическо тяло на Земята. За да се подготви за него, той постепенно е изградил сребърната нишка, свързваща монадата с душата - точно по същия начин, по който до този момент е изграждал нейния по-низш еквивалент - антакарана, свързваща душата с личността. Благодарение на пробудените си енергийни центрове в главата вече е способен да възприема, провежда и заземява тези високи енергии.

Връзката с монадата се осъществява посредством енергиен канал, вливащ се в седмата, коронната чакра, намираща се на темето. Когато тази връзка бъде изградена, ролята на душата като проводник и трансформатор на висшите импулси на духа постепенно намалява, докато в определен момент отпадне напълно. Каузалното тяло постепенно се разтваря и символично умира. Целият натрупан от душата опит се абсорбира от духа. От този знаменателен момент нататък човекът, приел четвърто посвещение, се превръща в живо въплъщение на словата, изречени от Христос: “Не съм аз този, който върши делата, а Отец ми, който живее в мен”.

Взела всичко, което условията на планетата предлагат за трупане на опит, душата вече не се нуждае от превъплъщение в човешка форма, заради собственото си израстване. Кармичните дългове, с незначителни изключения, са изплатени. От тук нататък, както вече стана дума, правото на свободен избор бива упражнено в много по-пълна степен от приелия четвърто посвещение. Дали ще избере - когато напусне физическото си тяло, да се завърне на планетата, в синхрон със закона за кармична необходимост, за да помага на събратята си, или ще предпочете да продължи развитието си при други, съвършено нови условия - този съкровен избор е негово право и единствената му награда за самоотверженото му служене на човечеството.

Животът на човека, вървящ по пътя към това духовно достижение, е белязан със знака на саможертвата. Личният Аз, поставен изцяло по ръководството на духа - посредством душата, вече не играе определяща роля при вземането на решения. Воден от безмълвните напътствия на душата си, наричани интуиция, той вече притежава способността да предприема точното действие в точния момент. Повече не се налага да губи време и да пилее енергия при определяне на печелившия ход на принципа: действие - грешка, отново действие - грешка, за да достигне до верния отговор на задачата.

Каквито и беди да се струпат на главата му - болест, материална или друга загуба, конфликти или противоречия със самия себе си или с обкръжението си - той знае, че преодоляването на това препятствие е избор на душата му. Че е просто поредното изпитание, често поставено му - чрез нея, от Учителя му, който го наблюдава и напътства. Усещането за самотност, което до неотдавна го е довеждало почти до отчаяние, отстъпва място на ясно осъзнатото чувство за незрима, но съвсем реална подкрепа във всеки миг от земното му съществуване.

Зовът му за напътствие и помощ - в мигове на безизходица, бива чут и получава почти мигновен отклик. В случай, че не получи подкрепа в труден за него момент, той разбира, че има в себе си сили да се справи сам с възникналата трудност, че дълбоко в себе си знае верния отговор на задачата, пред чието разрешение е изправен. Често - именно преодолявайки такива несрещани до този момент от живота си трудности, узнава за нови и неподозирани от самия него собствени сили и способности. Едно безценно за него откритие, което като мълния осветява потайни до този момент аспекти от живота му, изпълва го с нова увереност в собствените му сили и му служи за стъпало към следващото изпитание и новия урок.

Независимо от това, дали личността във въплъщение е натрупала интелектуални знания за космичните закони, човекът във физическо тяло интуитивно ги съблюдава и се ръководи от тях в ежедневните си дела, защото вече има свободен достъп до мъдростта, съхранена в каузалното тяло на душата му. И защото - посредством душата си, вече може да черпи от мъдростта, натрупана в хода на развитието ни от цялото човечество.

На трудностите и препятствията, които се изпречват на пътя му, той вече гледа като на учебни тестове, без дори и за миг да ги смята за несправедливи страдания или наказания. Способен първо да съзре, а по-късно и да извлече урока от всяко дребно житейско събитие, той уверено напредва по пътя си и, без каквато и да било показност, служи като жив пример на всеки, с когото влезе в пряк или косвен контакт. Последните кармични задължения, които все още го държат привързан към Земята, се изплащат в шеметно съкратени срокове. Интензивността на живота му, изпълнен със събития, на които той - вече автоматично, поставя положителен знак, на принципа - “всяко зло - за добро”, непосилна за мнозинството, му налага своето все по-отчетливо и изморително темпо.

Сияещ с все по-ярка вътрешна светлина, този космически магнит неотклонно привлича към себе си хората, на които му е отредено да помага и служи. Разбираемо е, че тъмните сили, чието съществуване бива съвсем реално застрашено от наличието на един такъв факел на Йерархията, го удостояват с “почетно” внимание. Ударите им зачестяват под невъобразимо разнообразни форми. Преките им атаки понякога идват дори посредством близки на сърцето му хора, които, без изобщо да подозират, се явяват техни несъзнателни оръдия, и към които - бивайки отворен за тях, той е и най-уязвим.

Косвените им и нескопосано замаскирани опити за блокиране на духовната му служба са най-вече на фино енергийно ниво, но в повечето случаи се отразяват обратно от блестящата броня на аурата му, без да му навредят особено. “Удостоен” по този начин от тяхното внимание, вървящият към четвърто посвещение получава още един недвусмислен знак за духовната си значимост и заеманото от него място на еволюционната стълба. Отговорен вече не само за собствената си съдба, но и за съдбата на тези, с които духовно е свързан, подкрепян, закрилян и напътстван във всеки миг от земното си съществуване, още един жив проводник на божествената сила и могъщество уверено извървява избрания от душата му път към съвършенството, към Създателя.

За да завърша с тази тема, за тези от читателите, които са затруднени да си преведат значението на думата адепт, искам да поясня, че в най-общ смисъл с нея се назовават духовно извисени Индивидуалности, които в процеса на личното си развитие и израстване са на път да се освободят, или вече са освободени, от цикъла на преражданията.

Степента на посветеност на тези индивидуалности е различна, но всички те са приели трето посвещение, което, както вече казахме е първото главно посвещение - от гледна точка на Йерархията. Изплатили кармичните дългове, натрупани от душата в хода на нейните превъплъщения, те вече могат да избират или прераждане във физическа форма - подчинявайки се на законите за целесъобразност и необходимост, или съществувание на планетата, но във висшите светове, в носители (тела), изградени от конкретната материя на това ниво, т. е. съответстващи му по строеж и вибрация. В случай че останат в близост до Земята, при необходимост и ако те пожелаят, могат да общуват с нас - най-често на менталните нива и рядко - в по-висшите планове на астралния свят. Тази форма на общуване с тях е възможна и достъпна за всеки от нас, но осъществяването ú е възможно най-вече по време на сън или в състояние на самовглъбеност - молитва или медитация.

Всички тези високоразвити индивидуалности са съществували в човешка форма, преминали са през множество изпитания и проверки и добре са им познати трудностите и страданията, през които ние сега преминаваме. Затова са изпълнени с разбиране и дълбока любов към нас и винаги, когато искрено ги помолим, ни протягат ръка за помощ. Ако обаче липсва изричната ни молба, не се намесват в съдбите ни, подчинявайки се на закона за свободната воля, който е един от основополагащите закони на Вселената.

Съществуването на адептите и Учителите от Бялата ложа, все още яростно оспорвано от т. нар. “официална” наука, вече е неопровержим факт за много хора, които развили фините си сетива, са влизали в контакт с тях - при различни обстоятелства и под различна форма. Тяхното присъствие на планетата, както и достигнатото от тях ниво на развитие и степен на посветеност, на дело демонстрират пред всеки непредубеден ум латентните ни заложби. Логичният извод е, че щом те са достигнали до това ниво, значи и за нас е възможно.

От първостепенно значение за нас е да осъзнаем и запечатаме в ума си неопровержимата истина, че придвижването по еволюционната стълба е двупосочно. Че, независимо от степента си на посветеност, всеки от нас сам избира на кой господар да служи. Всеки сам определя дали да застане на страната на Бялата ложа или обратното.

В нито един момент от развитието си, на което и стъпало, на който и етаж да се намираме, в тази слънчева система или в други Вселени - Законът е един: всяко следващо стъпало, на което ще стъпим, за да продължим нагоре, се издълбава от самите нас. Възходът е възможен, но не е гарантиран. Това, че сме достигнали до определено ниво, дължим на самите себе си, но дали ще продължим нагоре или ще се търкулнем надолу - подведени от себичността, самомнението и високомерието си - зависи само и единствено от самите нас. Истина, която легендата за падналите ангели красноречиво илюстрира.

Определящ фактор за темпото, с което ние ще извървим пътя към съвършенството си, трасиран от адептите и Учителите от Бялата ложа, е личният ни избор. Можем да изберем да вървим бавно по спиралите на еволюцията или да предпочетем трудния, но директен път на посвещенията. Дверите към тях са отворени за всички нас. До завършването на четвъртия кръг - земната обиколка, развивайки седемте коренни раси, цялото човечеството ще приеме седемте степени на посветеност. Тази идея е заложена в плана за развитие на нашата слънчева система от ума на Създателя. Приемането на всяка една от тези степени, като форма за разгръщане на вътрешния ни потенциал, е наше свещено право, дадено ни от него. Право, което никой друг не може нито да ни оспори, нито да ни даде, нито да ни отнеме.

Йоан. 3: 3

В последната част от поредицата, бегло засягаща темата за посвещенията, накратко описах физическите симптоми, съпровождащи издигането на енергията от центровете под диафрагмата към тези - над нея. Този мистичен процес е следствие от вътрешното духовно развитие на всеки от нас и протича по строго индивидуален начин. Но въпреки това съществуват общи признаци, които могат да бъдат както обобщени, така и разпознати от човека, преминаващ през своето духовно съзряване. На пръв поглед те причиняват неудобства, тъй като са съпроводени от не дотам приятни физически болки. Наричат ги “свещени болки”, които понякога могат да доведат и до конкретни заболявания - т. нар. болести на мистиците. Най-често засегнати са сърдечно-съдовата, нервната и ендокринната системи, като за последната страданието се проявява най-често като нарушена функция на щитовидната жлеза или хипофизата, които са материалното проявление на пета и шеста чакра.

В зависимост от степента ни на интелектуална и духовна подготвеност, ние приемаме тези страдания или като наказание, или като възможност. За предпочитане е да приемем второто, защото тогава сме по-склонни към самоанализ, корекция на свои мисловни нагласи или емоционални реакции, което води до сравнително бързо отпадане на неприятните състояния.

Това, че почти всяко заболяване може да се сведе до състоянието на чакрите, а от там и до нарушената функция на ендокринната система, е добре известно на читателите, които проявяват по-задълбочен интерес по тази тема. В такъв случай се говори за блокиране или недостатъчност на съответната чакра. Но не това е темата, на която ми се иска да спра вниманието ви. Както вече стана дума по-горе, превъзбуждането на една или повече чакри също води до временно нарушаване на енергийното равновесие, което най-често наричаме болест..

При издигане на енергията към горните центрове, което съпровожда овладяването и поставянето под контрол - от страна на душата, на трите низши тела, временно се стига до нарушаване на същото това равновесие, но по малко по-различни причини. В този случай съответната чакра не е превъзбудена, а събуждаща се. Следващата информация, която поднасям на вашето внимание, се базира не само на досегашните ми познания по темата, но и на личния ми опит, който съм натрупала, измервайки активността на центровете на десетки хора. За по-голяма яснота ще уточня, че под долни центрове имам предвид първа, втора и трета чакра, а горни са съответно: четвърта, пета, шеста и седма - т. е. чакрите над диафрагмата.

В случаите, когато горните центрове все още не са пробудени, техните цветчета са полупритворени, пропускайки енергията в степен, която физическото тяло е годно да понесе без особени отклонения и сътресения. Когато, в резултат на вътрешното развитие на човека и постепенното изграждане на антакарана, към троичната личност потекат все по мощните импулси на душата, горните центрове постепенно придобиват все по-голяма активност. В зависимост от това, кой център се “отваря”, тази активност може (но не е задължително) да доведе до временни проблеми на съответстващата ú жлеза с вътрешна секреция, а от там - и на системата и съставляващите я органи, които тя управлява. Тъй като връзката между долните и горните центрове е на огледален принцип, то седма чакра се “отразява” в първа; пета - във втора; а четвърта - в трета. При изкачването на енергията всъщност се касае за прехвърляне на контрола, упражняван до този момент от долния център, към съответстващия му горен.

Физическата болка, която съпровожда този процес, може лесно да бъде обяснена. Тъй като става дума за протичане на енергия от по-висш тип - т. е. с по-голяма степен на вибрация, на физическото тяло е необходимо време да се приспособи към този качествено нов поток. Там където все още съществуват някакви задръствания, освен болката може да протече и възпалителен процес с различно времетраене и интензитет. Успокоителното е, че всичко това е под контрола на самата душа и при правилна позитивна нагласа тези неприятни симптоми бързо отшумяват.

Възможно е подготовката на физическия носител да протече с различно по времетраене стомашно разстройство, което само по себе си е очистителен процес и не бива да ни тревожи. При отваряне на пета чакра се усеща “стягане” в говорния апарат, временно “падане” на гласа - понякога до невъзможност да говорим, без това да ни причини болка. Активирането на шеста чакра - третото око, води до доста неприятно главоболие, усещане за натиск върху очните дъна, виене на свят или до нарушение на слуха.

За намаляване неприятните последици от това разпалване на вътрешните огньове, или както още го наричат - пожар в центровете, Учителите препоръчват да се пие горещо мляко с прибавена към него кафена лъжичка сода бикарбонат, избягване на претоварването, повече сън. Но за да бъдем сигурни, че става дума именно за активиране на центровете, е необходимо да се консултираме с лекуващия си лекар и едва след неговото заключение можем да потърсим енергийно и духовно тълкуване на проблема си.

Тогава, когато този процес започне, можем да бъдем сигурни, че той бележи важен етап от вътрешното ни извисяване. За нас това е косвен знак, че се приближаваме към второ или трето посвещение. Събудени, в резултат на собствените ни усилия и упорит труд - в продължение на много животи, центровете започват да творят за общото благо. Приетата и трансмутирана чрез тях космическа енергия бива излъчена отново в пространството. Тази светла сила пречиства, вдъхновява, подпомага другите души в тяхното развитие, бива използвана за мирно разрешаване на военни конфликти, дори и лекува. Лекува близките ни, растенията и животните. Лекува планетата ни - от замърсяването ú на всички нива, за което самите ние сме отговорни. Узнавайки за всичко това, ние получаваме мощен стимул да продължим по вече избрания от нас път. Вярно е, че е труден. Вярно е, че боли. Но нима заради доброто на всички ни не си струва? До днес други велики души са го правили за нас. Сега просто е наш ред.