ТРЕТА КОРЕННА РАСА - ЛЕМУРИЙСКАТА

Цветът на кожата на тази раса е бил предимно черен, с нюанси към червено, челото - ниско и тясно, носът - широк и сплеснат, а челюстите - силно издадени напред. Интелектуалното развитие на представителите ú е било на ниско стъпало, но въпреки това третата коренна раса успява да създаде развита цивилизация, защото нейни ръководители и наставници са били напреднали същества - Посветени, завършили своята еволюция през предходни вселенски епохи.

Основната задача на тази раса е била да развие и усъвършенства, а по-късно - и да се научи да използва и контролира физическото тяло, създавайки възможно най-добър “дом” за духа, съобразен с условията за живот, които в онези далечни времена планетата предлагала. Съзнанието е било фокусирано именно върху тази най-инертна и груба дреха на душата. Нашият далечен прародител бавно овладявал най-плътния си носител и неговия двойник - етерното тяло, подчинявайки се най-вече на инстинктите си за оцеляване и продължаване на рода. Самосъзнанието на тогавашните хора е било слабо развито - човекът е бил потопен в общото съзнание на рода и племето. Притежавал е неясни, инстинктивни ясновидски дарби и си е служел широко със силата на низшата магия. Необходимостта от оцеляване развила у лемуриеца висока степен на агресивност - качество, което до голяма степен му е било необходимо, като се имат предвид и представителите на животинското царство с гигантските си размери, с които той е трябвало да съжителства и да поделя жизненото пространство. Силно развитият полов нагон, необходим за оцеляването и продължаването на рода, довел обаче до ексцесии, сексуални злоупотреби и извращения. Тези фактори постепенно предопределили упадъка на лемурийската раса.

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани и от геоложки промени на земното кълбо, предизвикани от изменението в наклона на земната ос. След като трета раса достигнала апогея си, тя постепенно започнала да запада. Древният континент Лемурия започнал бавно да потъва. Разрушен под действието на вулканите, той е бил залят от вълните в резултат на земетресения, подземни огньове и разтваряне дъното на океана. Най-големият остатък от него сега е Австралия.

Остатъци от древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т. н.
ЧЕТВЪРТА КОРЕННА РАСА - АТЛАНТСКАТА
След потъването на Лемурия над повърхността на водата постепенно започнал да изплува нов континент. Този огромен нов материк опасвал почти цялото земно кълбо, като започвал от днешен Китай и Япония и се съединявал със западните брегове на Северна Америка. Той обхващал и част от: днешна Индия, о-в Цейлон, Бирма, Малайския п-ов, Персия, Египет, Арабия, Абисиния, земите, които сега се намират под Средиземно море и още по на запад - Италия, Англия, Испания, земите под Атлантически океан, та чак до Южна и Северна Америка. С течение на времето и вследствие на геоложките промени постепенно голяма част от тази необятна суша се озовала под водата. Приблизително в средата на днешния Атлантически океан изплувал величествен нов континент - загадъчната и легендарна Атлантида.

Официалната наука все още оспорва съществуването на Лемурия и Атлантида, както и на цивилизациите и културите, които са ги населявали, поради “липса на неоспорими доказателства”. Лично аз смятам, а това не е само мое мнение, че доказателствата за тяхното съществуване са разпръснати по цялата планета. Някои от тях са с такива внушителни размери, че буквално ни вадят очите. Но, както се казва в един популярен афоризъм, “най-сигурният начин да се скрие нещо, е то да се постави на най-видно място”. Това, че ние не ги съзираме, или по-точно - не умеем да ги разчетем, се дължи на непознаването на езика, на който са написани. Убедена съм, че когато човечеството достигне духовна зрелост, позволяваща му да използва разумно и за всеобщо добро знанията, закодирани чрез тези знаци, ще се намерят учени, които да разчетат и разтълкуват техните послания.

Мистериозна и обвита в тайнственост, Атлантида обаче продължава да провокира въображението и търсещата природа на човешкия дух. Днес много археолози, историци и изследователи се впускат в изследване на дъното на Атлантическия океан в търсене на останките на този древен континент. В пресата се появяват оскъдни данни за резултатите от тези проучвания, които обаче все още не се приемат за неоспорими научни доказателства.
* * *

Хората, населяващи този приказен континент, били по-ниски от своите предшественици - лемурийците, но все пак били великани - достигали до 3,5 м. Но като се има предвид гигантската растителност и животните с огромни размери от онова време, този ръст е давал на атлантите равнопоставени шансове за оцеляване.

С течение на хилядолетия ръстът им постепенно се смалявал. Цветът на кожата на първата подраса бил тъмночервен, а на втората - червено-кафяв. Съзнанието им би могло да се нарече детско. Ето защо развитието им протичало под непосредственото ръководство на Великите Наставници, както е било и при Лемурия. В резултат на това третата подраса на атлантската раса - толтеките - преди приблизително 1 милион години достигнала върха в развитието на четвърта коренна раса.

Толтеките също били високи на ръст, който с течение на времето се смалил, достигайки ръста на днешния човек. Цветът на кожата им бил медночервен. Потомците им са днешните чистокръвни представители на перуанците и ацтеките, а също и червенокожите индианци от Северна и Южна Америка. След дълги междуособни войни между отделните племена, толтеките създали най-могъщата империя сред народите на Атлантида. Тяхната епоха станала Златен век в историята на континента. Изкуствата и науките процъфтявали. През този период четвърта коренна раса достигнала връхната си точка. Нито една от останалите подраси на Атлантската раса не могла да се сравни с толтеките.

За архитектурни паметници, достигнали до нас от тази епоха, се считат: величествената пирамида в Чичен Итца - Юкатан, Мексико; храмовете и пирамидите на маите; други паметници, открити в Централна Америка. В преданията на ацтеките и маите, които се смятат за техни наследници, са запазени оскъдни данни за съществуването на този тайнствен и непознат народ. Откритите на територията на днешно Мексико огромни скулптурни изображения на човешки глави с негроидни черти, издялани от монолитни базалтови блокове, тежащи по 20 тона са предполагаеми останки от тази далечна епоха.

Твърди се, че в онези далечни времена атлантите са имали забележителни познания по ботаника, химия, математика, астрономия. Високо развити били писмеността и лечителското изкуство с магнетизъм, както и въпросите, засягащи селското стопанство и земеделието. Методът да се предизвиква дъжд по желание е бил известен. Голямата страст била архитектурата. Обществените здания и храмове поразявали със своята масивност и гигантски размери. Подобни на тях са останките от величествените храмове на древния Египет.

Атлантите боравели с високо развита техника и реализирали идеята за въздушен кораб и летяща машина. За построяването на тези летателни апарати те използвали особена и непозната днес смес от три метала. Тази смес била много лека и блестяща. Двигателната сила е бил определен вид ефир. Далечен отглас от тези впечатляващи постижения е останал в легендите и митовете на древна Индия, Гърция, Египет и други култури. В древноиндийския епос са описани подобни летателни машини, наричани Вимана. Съществуват дори и уподобяващи ги доста сполучливо рисунки, стенописи и барелефи, украсяващи древните храмове. Изхождайки от тях много съвременни изследователи по въпросите за НЛО стигат до извода, че това са доказателства за посещения на представители на извънземни цивилизации на планетата ни.

По времето на Атлантида тогавашното човечество е имало за задача да развие и усъвършенства, а след това и да осъществи частичен контрол от страна на съзнанието над астралното тяло - т. е. над чувствата и емоциите. Свръхизявата и презадоволяването на низшите желания обаче, както и стремежът за притежание, породили у хората чрезмерна агресивност и съперничество. Поради тези причини приблизително 100 000 години след Златния век започнал упадъкът на великата раса на атлантите. Поради това, че повечето хора от тази епоха притежавали способността да управляват психичната енергия, както и частични познания относно тайните сили на Природата, една част от тях постепенно започнала да злоупотребява с тези знания и възможности.

Вместо да продължават да използват съкровените знания за развитие и възход, кралете, мнозинството от духовенството и значителна част от народа лекомислено ги насочили срещу целите на еволюцията. Егоизмът, алчността, завистта и омразата намерили проявления в черната магия и магьосничеството. Насърчавани от магьосниците и адептите на тъмните сили, хората се поддали на животинските си инстинкти.

Когато извращението на природните и еволюционни закони достигнало апогея си, континентът бил разтърсен от първата ужасна катастрофа. Голяма част от него, включително и столицата - Градът на Златните Врати, била пометена от вълните на океана. Милиони хора загинали. Било е в епохата на Миоцена, преди 800 000 години. Вследствие на тази кошмарна катастрофа Атлантическият океан загубил полярните си области, а средната му част се раздробила. Американският континент се откъснал чрез пролив от породилата го Атлантида.

Втората, по-малко значителна катастрофа сполетяла Атлантида преди около 200 000 години. Континентът се разделил на два острова: северния голям, наречен Рута и южния - по-малък, с името Даития. Като последица от този катаклизъм настъпили определени промени на Американския континент, а територията на днешен Египет била наводнена. След него расата на толтеките никога вече не достигнала предишния си блясък. Тъй като, въпреки сполетелите ги нещастия, оцелелите отново възобновили заниманията с черна магия, това довело до следващата катастрофа. Било време да се разчисти света за по-нататъшното му еволюционно развитие.

Следващата катастрофа надминала по мощ предишните. Това се случило преди около 80 000 години. Южният остров бил погълнат почти изцяло от разбеснялата се водна стихия. От северния оцеляла сравнително малка част - остров Посейдонис, споменат от Платон в съчинението му “Тимей”. Около 9564 година пр.н.е. и този остров - последна следа от някога огромния континент, бил залят от вълните. Останки от него са днешните Канарски острови.

Споменът за трите катастрофи, причинили гибелта на Атлантида, и последвалите глобални промени както на климата, така и на разпределението на сушата, се е запазил в митологизираната памет на цялото човечество. По света са известни над 500 легенди за Потопа, произхождащи от всички континенти и географски ширини, от които 62 са независими от месопотамската и еврейската, включена в Библията.

Оцелелите от потъналия континент последователи и привърженици на черната магия основали свои култури на двата американски материка, където продължили своите злоупотреби със силите на Природата. Кръвопролитни човешки жертвоприношения, призоваване и използване на деструктивни сили от астрала, широк набор от заклинания и всяващи ужас ритуали - всичко това съществува и днес в тези географски райони в лицето на т. нар. вуду заклинатели.

Водени от стремежа си да им помогнат да намерят своето подобаващо място сред човешкото семейство, някои от Учителите от Бялата ложа самоотвержено се посветили на тази нелека задача. В продължение на дълъг исторически период те живели сред тези народи, помагали им да оцелеят в суровите климатични и географски условия и обучавали най-напредналите от тях в лечителството, изкуствата, занаятите и точните науки. Спомени за тези служители на Светлината откъслечно са се запазили в легендите на инките, маите и ацтеките, които донасят до нас образите им, обвити в митична тайнственост и величие. Образи на достолепни светлокожи мъже с покрити с бради лица, облечени в дълги до петите им бели дрехи. Великите Учители са оставили на тези народи впечатляващ набор от познания и умения в областта на астрономията, медицината, математиката - факт, който поставя пред съвременната наука непреодолима (засега) стена от препятствия и поражда много спорни въпроси относно източниците на всеобхватните и фантастични за онези времена знания.
* * *

Предвиждайки пълното изчезване на Атлантида, Посветените пренесли Великата Бяла Ложа от обречения на гибел материк на изток - към европейския континент и Северна Африка. Учените и до днес си задават основателния въпрос, как изведнъж на това място на планетата се появила могъщата египетска държава, напълно развита и древна, без митични и героични традиции, като че ли никога не е била млада и слабо развита. И, както обикновено, на помощ идва теорията за посещение на високо развита извънземна цивилизация. . . Но да довършим нашия разказ.

Както вече казахме, Посветените са били известени за предстоящата съдба на Атлантида. Затова, изпреварвайки втората катастрофа, те се пренесли в пустинната и слабо населена местност в северна Африка заедно със своите ученици и последователи. Там, необезпокоявани, продължили безпрепятствено работата си. Знанията, които те съхранили, положили основите на египетската цивилизация. По-късно на това избрано от тях място те основали първата Божествена династия и започнали да просвещават народа. Малко преди втората катастрофа били построени двете големи пирамиди в Гиза, с огромни зали, в които били обучавани и посвещавани в мистериите най-напредналите ученици.

Твърди се, че някъде в този район, надеждно скрити и защитени, се намират тайни зали, съхранили огромна част от знанията на тези загадъчни жители на потъналия континент. Доверявайки се на легендите и изследователския си нюх, както и на твърденията на много ясновидци, сред които и Едгар Кейси, много съвременни учени - археолози, историци, дори и журналисти, многократно са започвали издирвания, които по мистериозен начин са били прекъсвани - по различни поводи и при извънредно любопитни обстоятелства. Всеки непредубеден читател, запознат с историята на такива проучвания, неизбежно би стигнал до извода, до който достигнах преди години и аз самата. А той е, че просто не е дошло времето Атлантида да ни разкрие тайните си. Най-вероятно защото все още не сме дорасли за тях.

Четвъртата подраса на Атлантската раса, която наследила толтеките била тази на туранците. Те били жълтокожи. По-голяма част от тях емигрирали на изток, като бавно се придвижвали към централното море на Азия и Жълтата река, докато окончателно се установили в центъра на Китай. Високите китайци от днешно време са нейни представители, лесно различими от дребните китайци от седма подраса.

Първичните семити - петата подраса - били бели. За нейни потомци се смятат чистокръвните юдеи, както и кабилите в северна Африка. От нея впоследствие е произлязла Пета коренна раса - арийската.

Шестата подраса е населявала районите около Средиземно море. Нейните представители - акадийците, известни по-късно като финикийци, били с бял цвят на кожата. За техни потомци се смятат древните етруски, скити, картагенци, баски и др.

Седмата култура на атлантската раса са монголите - с жълта кожа. Останки от тези народи са днешните тибетци, фини, маджари, ескимоси и др.

И така, с лемурийската раса се слага началото на умственото развитие на човека, въпреки че в този далечен период у него все още надделява главно емоционалната му природа. Основната задача на атлантската раса е била човекът постепенно да започне да развива своето самосъзнание, за да се почувства и оформи той като отделно, самоосъзнаващо се Аз. И тъй като до най-високо интелектуално развитие достигат представителите на петата подраса - древно-семитската, то съвсем логично от нея произлиза и Петата коренна раса.

На това място ще си позволя малко отклонение. Поднасяйки на любознателния читател изложената дотук информация за историята и развитието на расите, стремежът ми е да помогна чрез нея да се вникне по-цялостно в замисъла на тази книга. Вярвам ще се съгласите с мен, че Вселената - с Галактиките, Слънчевите системи, Планетите, а в частност и нашата Земя в цялостния ú вид - поразява със съвършенството, хармонията и прецизността си. И че всичко това в никакъв случай не е плод на чиста случайност, а се подчинява на обективни природни закони и на определен План.

Континентите, върху които са се развивали предшестващите раси и които са предоставяли възможно най-подходящите условия за тяхната еволюция, бивали разрушавани последователно от вода и огън. Това се случвало тогава, когато за даден етап всички възможности за по-нататъшно развитие на расата били изчерпвани и, достигайки до своя разцвет, тя започвала да деградира. На пръв поглед тези разрушения биха изглеждали като наказание - плод на нечие висше решение, но ако се замислим, ще прозрем обективния ход на еволюцията, целяща духовен възход без външна намеса - т. е. при пълно действие на Закона за свободния избор.

Познанията за възникването, развитието и гибелта на предшестващите раси биха ни помогнали да осъзнаем в по-пълна степен смисъла на собственото си съществуване. И ако сме дотолкова слепи и неразумни, че да не се поучим от съдбата на Атлантида, то твърде е възможно да ни сполети нейната орис. Тя била погълната от водната стихия. Сега идва ред на огъня. . . Огън, кипящ в недрата на планетата. Вслушвайки се в нейния глас, бихме различили ясно предупрежденията. Наводненията, земетресенията, изригващите вулкани, тайфуните и разрушителните урагани по всички точки на земното кълбо - трябва да сме слепи и глухи, за да не ги долавяме. . . А дали наистина не сме?

В митовете на индианците хопи от Аризона, които са далечни роднини на ацтеките се казва:

“Първият свят бе разрушен за наказание на човешките простъпки с всепоглъщащ огън, който идваше отдолу и отгоре. Вторият свят завърши, когато земното кълбо се отклони от оста си и всичко се покри с лед. Третият свят завърши с всеобщ потоп. Сегашният свят е четвърти. Съдбата му ще зависи от това, дали поведението на жителите му ще съвпада с плановете на Създателя”.

Първата подраса от Централна Азия постепенно се изтеглила в Индия и там се установила на юг от Хималаите, завладявайки обширния полуостров Индустан. Нейни представители са не само арийските индуси, но и част от населението на Египет, от която произхожда висшата управляваща класа.

Втората подраса са арийските семити. Нейни представители са народите от Халдея, Асирия и Вавилон, а също съвременните араби и маври.

Третата е иранската, към която принадлежат древните перси и техните потомци - съвременните перси. Към четвъртата - келтската - принадлежат древните гърци и римляни, а също съвременните италианци, гърци, французи, испанци, ирландци, шотландци. Към петата - тевтонската подраса - принадлежат славяните, скандинавците, холандците, немците, англичаните и потомците им, разпръснати по цял свят.

Това накратко е обзорът на расите, населили и все още населяващи нашата планета от Сътворението до днешни времена. В продължение на необозрими по своята продължителност еони време физическото тяло на представителя на съответната антропологична раса е достигало, в резултат на еволюционното си развитие, ниво на годност да възприеме и понесе, без това да му навреди, степента на повишена вибрация на съзнанието, което го обитава. При еволюционния си напредък, разширявайки съзнанието и по този начин - повишавайки вибрациите си, душата се превъплъщава в тяло от тази раса, която е подходяща и способна да ги понесе. Затова тези души, които изостават в развитието си, се въплъщават в телата на т. нар. останки от предшестващите раси - Лемурийци, Атланти и т. н.

Ще илюстрирам казаното по-горе с най-обикновен електрически кабел. За да издържи на високо напрежение, той трябва да е с необходимото сечение и съпротивление. Не можем през кабел, пригоден за 220 V да пропуснем 380 V поради очевидната причина, че той просто ще прегори. Казано технически проводникът трябва да е съобразен с електричеството, което ще протича през него.

Телата, които обитават представителите на шеста подраса, са годни да понесат “високото напрежение” на душите-ветерани, заселили се в тях. На техните плещи е възложен тежкия товар - отговорността да поведат и изведат човечеството на следващото стъпало от общото ни еволюционно развитие. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете. Учени, писатели, творци на изкуството, откриватели, политици, хора на бизнеса. Мнозина от тях са във все още млади тела и тепърва ще се въоръжават със знания и опит, необходими им, за да се включат пълноценно в този решителен етап от развитието на живота на планетата ни. Те имат неизброими лица. Но това, което ги обединява е целта, която са си поставили и на която са подчинили целия си живот - забравяйки за себе си, да служат на другите.

Когато човек, в един от животите си, най-после премине през кризата на “юношеството”, навлизайки в духовната си зрелост, чрез разширеното си съзнание той автоматично, често без дори да го осъзнава с физическия си мозък, преминава в “ по-горен клас” - т. е. заема подобаващото му място сред представителите на следващата подраса или коренна раса. Тогава водещият мотив, който го движи все по-напред, и на който е подчинен живота му, вече не е желанието, а стремежът - към самопознание, развитие и духовно израстване. Това е онзи изначален божествен импулс, който го мотивира да върши добро и да бъде полезен не само за себе си, но и за другите. От този знаменателен момент, когато подбудите стават все по-чисти, а сърцето - все по-любящо, космическият Човек напуска низходящия път на инволюцията и поема към духовните висини. Пред смаяния му вътрешен взор се спуска, подобно на искрящия мост на дъгата, стълба от светлина, която води към небето. И по тази стълба на библейския Яков той поема по обратния път към дома носейки, дълбоко скътан в сърцето си, блестящ духовен елмаз, добит и шлифован от самия него. И именно поради това - безценен по своята същност .
ТОВА ВЕЛИКО ТАЙНСТВО - РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
“Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие”

Йоан. 3: 3

Рождество Христово донесе на света една нова надежда. Надеждата за опрощение и възкресение. Датата, чествана от целия християнски свят като дата на Неговото раждане - нощта на 24 срещу 25 декември, не е случайна. От гледна точка на астрономията, това е времето на зимното слънцестоене. От древни времена Посветените в мистериите са знаели, че Слънцето има както физическа, така и духовна сила. Физическата сила в лъчите на Слънцето е оплодяващият принцип на Природата. Той поражда растежа в растителния свят и чрез него поддържа живота в животинското и човешкото царства. Тази физическа слънчева енергия достига най-високата си проява в средата на лятото, по време на лятното слънцестоене, когато дните са най-дълги, а нощите - най-къси. В това време духовните сили са най-слабо активни. От друга страна през декември, през най-дългите зимни нощи, физическата сила на Слънцето е спяща, а духовните сили достигат максималната си активност.

Тази циклична смяна на физическите с духовни енергии, осъществяваща се в малките цикли на деня, нощта, денонощието, както и в рамките на една календарна година, се повтаря и на всеки седем години. Нарастващата им мощ достига своя апогей през седмицата от 21 до 28 декември на седмата година от този период, която е наречена Седмица за групово въздействие, а самото събитие - Планетарен прилив, като 1998 година бележи връхната му точка за изтеклия седемгодишен цикъл.

Нощта на 24 срещу 25 декември е par exellens - Светата нощ на цялата година. За хората на Северното полукълбо, от където са произлезли всички днешни религии, в тази нощ Слънцето е точно под Земята и духовните влияния са най-силни.

И така в Святата декемврийска нощ, в годината бележеща новото летоброене една ярка звезда изгрява над Витлеем, възвестявайки на света появата на Спасителя. Имало е, и все още има, много разисквания и спорове, както относно датата и годината на раждането на Христос, така и за Звездата на Витлеем. Някои смятат, че тя е просто символика и мит. Други се питат дали не е била ярка комета. Съществуват и хипотези относно едно изключително рядко съприкосновение на звезди и планети. Такова съприкосновение се получава, когато две или повече планети кръстосат траекториите си и от нашата позиция на Земята изглеждат, сякаш са се слели в една голяма звезда. Аз ще ви поднеса още една хипотеза. Да си представим, че тогава, в онази знаменателна нощ, четири звезди са се слели в една. Обединената им светлина би наподобявала тази, на една много голяма, пълна луна. Било е предсказано в древните пророчества, че в тази светлина ще се роди Той. Подобно на всички останали събития, описани в четирите Евангелия, включени в Новия завет, и Витлеемската звезда има и дълбоко символично значение. Това е ярката светлина, озаряваща човешкото сърце в тази тиха Свята нощ, когато душата дочува пророческата песен - “На земята Мир, Благоволение между човеците”.

Това, че великата духовната мисия на Христос обхваща цялото човечество, а не само един “избран” народ, днес се приема от всеки просветлен ум. За онзи исторически период обаче евреите, вече приели и утвърдили монотеизма, са били най-подготвени да приемат и разпространят новото Световно Учение. Мисията на Спасителя е била да разкъса булото, спуснато пред храма на духа и да направи от тогава насам пътя към духовното Царство свободен за всички, които се стремят към него. “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът” - това е едно от неговите послания към нас. С идването Му на Земята представата за Бог - суров и наказващ, изградена от Мойсей и пророците, бива заменена от Него с една нова представа - за Бог обичащ и прощаващ. Давайки на човечеството едно ново Учение - учението на Любовта, заедно с него Христос ни е оставил няколко жизненоважни послания.

Първото му послание е, че всички ние сме братя по произход, защото произлизаме от един общ източник. “Аз и Отец едно сме” е казал Христос. Всеки от нас е един Бог в развитие. Всеки от нас носи божествената искра в себе си. И как я използваме по време на земното си пребиваване е наш избор и наша отговорност. Тези от читателите, които са чели Новия завет, си спомнят за притчата за господаря и слугите. Заминавайки на дълъг път, господарят дал на всеки от служителите си по няколко монети. Всеки от тях се опитал да умножи малкия капитал с изключение на един, който страхувайки се да не ги изгуби, заровил парите в земята, с което предизвикал справедливия гняв на завърналия се господар.

Още при сътворението ни Създателя ни е дарил искрица от своята божественост. И вследствие на това, което натрупваме около нея през животите си, ние се изкачваме или слизаме по еволюционната стълба. За предпочитане е да използваме дадения ни капитал, поемайки риска от временна загуба, отколкото да го заравяме в земята, т. е. да робуваме на земните си страсти и материалистични въжделения, водейки обезсмислено и безцелно съществуване.

Така, развивайки или не заложения във всеки от нас потенциал, от еднородното в началото на Сътворението човечество започнали да се открояват духовно напреднали човешки същества. Този индивидуален напредък е и причината, поради която едни от нас живеят единствено и само за себе си, докато други, надраснали себелюбието и егоизма, полагат всичките си сили, знания и умения пред олтара на човешкия напредък, преминавайки през живота като ярки комети, изцяло отдадени в служба на събратята си. Свободата в избора ни на решения, която ни принадлежи по право, е илюстрирана в Новия завет по един неподражаем начин. Хората, причинили смъртта на Христос са имали правото да избират - дали да Го приемат или да Го отхвърлят. За срам на човешкия род те са избрали последното, поемайки върху си тежката карма на убийците. Карма, която еврейският народ изплаща в продължение на векове след това позорно деяние.

Христос, също като всеки от нас, се е обучавал, докато е пребивавал на Земята. Съществуват доказателства, дискретно посочени и в Новия завет, че до дванадесетата си година (в посочената възраст е скрита дълбока символика) Той е пребивавал в Египет. Там се е обучавал при египетските жреци - пазители на знанието и посветени в Мистериите. С тяхна помощ, както и с помощта на учителите на есеите (религиозна еврейска общност, съхранила древните езотерични традиции), Той е усвоил знания относно Закона, пророчествата, мистериите, както и по математика, астрономия и други науки.

Счита се също, че до навършването на тридесетгодишната си възраст, когато вече открито е започнал да проповядва новото Учение, Той е пребивавал в Индия и Тибет. Твърди се, че в Ладак (Малкият Тибет), във величествения манастир Химис има запазени ръкописи, които доказват пребиваването му по тези земи. Според ламата на манастира тези документи били донесени от Индия в Непал, а след това и в Тибет. В оригинала си били написани на пали - религиозния език на будистите. Преписите в Химис били преведени на тибетски. В тези уникални източници - в удивителен синхрон с четирите Евангелия, се описват раждането на Исус, пребиваването му в страните в района на Хималаите - Тибет, Непал, Индия, както и събитията от последните три години от живота му - включително осъждането му от Пилат, Разпятието и Възкресението. Според тези древни сведения Христос, наричан в ръкописите Исса, се е учил при брамините да чете, да разбира Ведите и да проповядва, да лекува и да извършва екзорсизъм (изгонване на зли духове). В резултат на това обучение “Той е станал съвършен тълкувател на свещените писания”.

Второто послание на Христос, отново илюстрирано чрез собствения му живот е, че именно тук - в триизмерния свят, облечени във физически тела, ние имаме възможността да учим, да трупаме опит и да израстваме духовно. След физическата смърт, преминавайки отвъд Завесата, за нас е почти невъзможно да прибавим нещо към натрупания опит. Там, в отвъдното, се извършва асимилацията, анализират се грешките и се извлича полезния опит, определя се следващия отрязък от пътя и се извършва подготовката за следващия живот.

При поредното си завръщане в това измерение душата съзнателно изоставя спомена за предишните си въплъщения, както и самосъзнанието за достигнатото ниво на духовно развитие. За пореден път всеки от нас получава възможността да започне “на чисто”. И за пореден път е необходимо да въведе във физическия мозък конкретното познание, базата данни, които да помогнат на личността да осъществи по-най-добрия възможен начин духовната си мисия. Примерът, който ни е даден чрез живота на Световния Учител е, че на този закон са подчинени всички - включително и най-напредналите. Друг е въпросът, че една високо еволюирала душа учи много по-бързо и с по-голяма лекота в сравнение с останалите.

Третото и най-значимо Христово послание е това, че и след физическата си смърт ние продължаваме своето съществуване. Но за да повярваме в собственото си безсмъртие, е било необходимо уроците да бъдат изнесени по впечатляващ и запомнящ се начин. Затова Спасителят е живял обикновен и скромен живот - като повечето от нас. Изпълнен с любов и състрадание е помагал на бедните и страдащите, лекувайки телата и душите им. Напуснал е този свят след неописуеми страдания - като някои от нас. Но се е завърнал след “смъртта”. За да ни докаже, че смърт не съществува. Най-великото от всичките му послания. Посланието, че сме безсмъртни. Като Бог, от когото произхождаме. Смъртно е тялото, Духът е безсмъртен.

Земният път, който е изминал Христос, е белязан от четири главни събития - Рождество, Кръщение, Преображение, Разпятие. Всяко едно символизира етапите, през които преминава всяко едно човешко същество по отделно, както и цялото човечество, по своя еволюционен път на развитие. Смисълът на човешкото съществувание е еволюцията на духа. Не това, да се възпроизвеждаме. Не това, да посвещаваме цял един живот на безполезно и безсмислено трупане на “богатства”, които, напускайки този свят, не можем да отнесем със себе си. Мнозина са си тръгвали оттук огорчени и разочаровани, прозрели едва в последните мигове на земния си път подобно безсмислие. Но за да достигне до своето Възкресение и Възнесение при Отца, които са следващите етапи от духовното ни развитие, всеки от нас изминава сам своя път към Голгота, носейки кръста си. За да достигнем до съвършенството и да се възкачим до Бог е нужно да преминем през страданието и разпятието. Разпятието, което от Сътворението насам символизира срещата на духа и материята в един изначален стремеж към равновесие.

Раждането на едно човешко създание - това мистично сливане на Отеца-Дух и Майката-Материя посредством свързващия Принцип - Душата (Светата Троица на християнството) - е най-великото тайнство на Вселената. В продължение на девет месеца в майчината утроба, атом по атом, се съгражда божествения дом на духа. И когато този процес завърши и новият Храм е построен, Бог се заселва в него. Ражда се ново космическо същество - още един член на човешкото семейство. Но освен физическата ни поява на този свят, ние се раждаме по още един съкровен и неописуем начин.

Всеки от нас през дългия си низ от животи достига до един, в който осъзнава себе си като духовно същество с божествен произход. Това е онзи вълшебен миг, в който Христос се ражда в пещерата на сърцето ни, давайки ни едно ново разбиране за смисъла на нашето съществуване. До този момент ние слизаме по инволюционния път, овладявайки материята. От него нататък започва нашето еволюционно изкачване по стълбата на Яков - стълбата към небето. Това духовно Рождество е т. нар. Първо посвещение. Посвещение не в смисъла на външен ритуал, а едно символично израстване, бележещо овладяването на физическата ни природа и поставянето ú под контрола на душата.Този съкровен вътрешен процес води до осъзнаването на големи промени в отношението ни към самите себе си, към събратята ни и към начина, по който си обясняваме събитията в живота.

Може да измине дълъг период от много въплъщения, преди да се усъвършенства контрола над емоционалната ни природа. Но когато това се осъществи ние преставаме да бъдем роби на емоциите и страстите си, научавайки се да ги владеем и контролираме. Тогава, преодолявайки кризата в контрола над астралното тяло, ние преминаваме - често без да го регистрираме с будното си съзнание - през Второ посвещение.

Така, приели Второто посвещение, ние поемаме по осеяния с трудности, препятствия и страдания път към своето Преображение. Започва свещеният етап на изграждане и разширяване на символичния мост, свързващ душата с въплътената личност. Посредством тази мистерия ние влизаме в директно съприкосновение с душата си, получаваме и все по-добре успяваме да разшифроваме нейните импулси. Научаваме се все по-пълноценно да използваме и контролираме менталния си носител - т. е. умствената си природа.

Тези от нас, които чрез стремежа си към духовно израстване и съвършенство успеят да преминат през Третото посвещение, бележещо контрола над умствения носител, засияват с една ярка вътрешна светлина. Това са представителите на Петото - Божието царство, а негов велик основоположник е именно Христос. При тях ръководната роля се поема от самата душа, а не от осезаемата форма. Такива хора живеят живот, поставен изцяло в служба на останалите, помагайки им да достигнат и те до това ниво на развитие, като подчиняват цялото си съществуване на намеренията и импулсите на душата, а не на личността си.

Първите три основни посвещения трябва винаги да се приемат, докато човек е във физическо тяло и на физическото поле. Етапите обхващат дълъг период от много животи, който за отделния човек е строго индивидуален.

Животът на човека, приемащ четвъртото посвещение - Разпъване на кръст, е живот на голяма саможертва и страдание. Тези от нас, които съумеят да преминат през него, могат да избират дали да се завърнат на Земята за ново въплъщение в служба на човечеството или да продължат еволюцията си в други светове, но вече подчинявайки се на други закони. Тъй като те повече не се нуждаят от събиране на душевен опит на Земята, освободени са от кармичните си дългове, които вече са изплатили, оттук нататък са подвластни на импулса за кармична необходимост. А този съкровен импулс изисква от тях и последната капчица служене, която могат да дадат на събратята си, които все още се въплъщават във физически тела, подчинени на Закона за кармичния дълг. Великите духовни водачи и Учители, които в ключови моменти от човешката история са се въплъщавали и все още се въплъщават на Земята, за да дадат поредния тласък в еволюционното ни развитие са същества, преминали и през четирите посвещения.

Световният Учител - Христос е бил първият човек, постигнал Третото посвещение още по времето на Атлантида. В днешни времена на планетата ни вече живеят хора, които започват да се развиват с подобна скорост. Имайки пред себе си вдъхновяващия Му пример, който като ярък факел ги води през тъмнината, те храбро и самоотвержено Го следват. А след себе си оставят малки светлинки, които да послужат като ориентир за всеки, доловил призива на собствената си душа и пожелал да ги последва.

Всяка година, в началото на зимата, милиони хора по света празнуват Коледа. Празникът, с който честваме Рождество Христово. В тази тиха и Свята нощ на годината нека отключим сърцата си и да позволим на Христос да озари душите ни със светлината си. И нека светлите ни мисли и чувства обкичат с милиони пламъчета коледното дръвче на планетата. От тази лъчезарна Светлина животът на всички нас ще стане по-добър и по-светъл. Вярвам в това. И искрено го пожелавам и на вас.