Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

За активна имунизация и реимунизация се използва тетаничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има трайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-имунизиране веднъж на 10 години. При заболяване много добър лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки имуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции. При липсата му може да се приложи конски противотетаничен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафилактична реакция и затова се слага след предварителна десенсибилизация.

Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до 13% според някои автори, включват най-често: висока температура, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектирането и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба на съзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени от страна на нервната система и демиелинизираща невропатия. Не са провеждани официално изследвания за установяване на евентуални дълготрайни отрицателни ефекти.

Публикация в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" показва, че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад в броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като то­ва е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори краткотрайно намаляване на количеството на тези клетки не е желателно, тъй като показва имунен дефицит.

Сред лекарите също има скептични гласове относно за­щитните свойства на тази имунизация. По време на Втората световна война са документирани 12 случая на тетанус, като 4 от тях са били у имунизирани войници.

От 1976 г. насам в САЩ се описват годишно не повече от 100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голям е броят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се, че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртните случаи са изключително редки при млади хора и деца, при въз­растни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на ма­совата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало около 500 случая на заболяването при население, наброяващо пове­че от 160 млн. жители (за съответния период).

Тъй като дете под 2 години има много малка вероятност да развие заболяването, би било логично да не се прави имунизация преди тази възраст. Това би намалило и рисковете от стра­нични ефекти.

Според опита от хомеопатичната практика е възможна успешна профилактика при наранявания. В хомеопатичната литература има описани много случаи и на излекуван тетанус при възрастни, новородени, деца и животни.

Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Това е бактериална инфекция и няма нищо общо с грипния вирус. Може да се прояви с катар на горните дихателни пътища, синузит, отит, понякога пневмония, менингит.

Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препо­ръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години. Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а вакси­ната е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем не­сигурна за деца на възраст между 18 и 24 месеца.

Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Нib-ваксината увеличава риска от заболяване. Според неговите наблюдения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагането й.

Проучване, направено в Минесота, показва, че при ваксинирани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-голяма! Самите лекари са предупреждавани от СDС, че заболя­ване може да се развие непосредствено след имунизирането, особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено, че от 55 деца, които се разболели след ваксинирането, 39 са развили менингит!

Установено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контагиозен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са били в контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки тази абсурдна ситуация през 1988 г. в САЩ се въвежда конюгирана Нib-ваксина, която се слага задължително на децата над 18-месечна възраст в 44 щата. Тя е по-скъпа, изисква поставяне на 4 дози и също предлага много съмнителен временен имунитет.

При Нib-ваксината също са докладвани различни странични ефекти: конвулсии със или без повишена температура анафилактични реакции, обриви, отоци и един смъртен случай.

Ваксината срещу менингит също причинява много сериозни нежелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактични реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва че 41% от случаите на менингит са при ваксинирани деца.

Ваксина срещу хепатит В. Задължителна за България и се поставя още до 24-ия час след раждането. Втората инжекция е на 1-вия месец, а третата - на 6-ия. От януари 2001 г. се въведена задължителна имунизация срещу хепатит В за децата до 18 г., родени преди 1992 г.

Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепа­тит В, е, че това заболяване е характерно за наркомани (изпол­зват общи спринцовки за интравенозно инжектиране на дрога), за хора, водещи разпуснат сексуален живот с честа смяна на партньорите, хомо- или хетеросексуални, и при такива, при които често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), ка­то на риск е изложен и медицинският персонал, обслужващ те­зи групи. Но аз искам да ви попитам: вие към коя от тях бихте причислили своето новородено бебе?

Според "Гайд ту клиникъл привентив сървисиз" между 60 и 80% от наркоманите имат серологични данни за хепатит Б инфекция, но тя не е проявена.

Според д-р Робърт Менделсон поне две трети от лекарите, подлежащи на тази имунизация, отказват да се ваксинират. (Появяването на СПИН в САЩ се свързва от някои учени имен­но с ваксината срещу хепатит В.)

Само за периода от 1 ноември 1990 г. до 31юли 1992 г. в САЩ има официално докладвани 4227 случая на странични реакции след слагането на ваксината. От тях 383 са определени като сериозни, а 57 като животозастрашаващи. На 241 души се е наложило да бъдат хоспитализирани, 108 са получили трайни увреждания, а 17 са починали. В 45 случая е последвало опадване на косата. И въпреки това СDС, АМА, СЗО и други "здравни" и „медицински” организации поддържат включването на ваксината хепатит В като задължителна в детския имунизационен календар. Понастоящем в 42 щата в САЩ я изискват, за да приемат детето в училище, а много предприятия и институти да вземат възрастни хора на работа, ако не са си я направили.

За целия период от 1990 до 2000 г. са съобщени на VAERS по­вече от 16 000 хоспитализации, увреждания и смъртни случаи след поставянето на ваксина срещу хепатит В!

Самото заболяване няма алопатично лечение (освен симптоматично въздействие) и се оставя на естествения си ход, като спазването на определена диета е най-важният фактор за оздравяването. Според известния учебник на Харисън "Принципи на вътрешната медицина" 95% от прекаралите го се възс­тановяват напълно, а имунитетът е пожизнен. При много хора се установява т. нар. австралийски антиген, разположен по по­върхността на вируса, "предизвикващ" заболяването, но те никога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит.

Случаите на хепатит в детска възраст представляват само от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите държави честотата на заболяването е ниска, но не е така в страните от третия свят, като това отново е свързано с хигиената и начина на живот.

През 1991 г. в САЩ е имало 18 003 случая на хепатит В за население от 248 млн. души. През 1996 г. - 10 637, като от тях само 279 са при деца под 14 г. Но според NVIC, за да оправдае ваксинационната си политика и кампании, СDС представя силно завишени и манипулативни данни на хронично болните и новозаразените, без изобщо да цитира източниците, от които ги е получил. Подобна тактика се използва и от някои фармацевтични фирми в диплянките, приложени към ваксината. Отново целта е да се всява страх, за да се накарат хората да се ваксинират!

През 1986 г. FDA дава лиценз на „Мерк енд Ко." за производство на първата рекомбинантна (генно манипулирана) ваксина срещу хепатит В, която да замени старата, по­лучавана от кръв от хронични носители на вируса. С вкарването в човешкия организъм на тази ваксина, която се култивира в яйчници на китайски хамстери, има възможност за внасяне на чужд генетичен материал. На самите указания към ваксината от 1996 г. насам пише, че "не се знае дали (ваксината) причинява увреждане на плода, когато е сложена на бременна жена и дали може да засегне репродуктивните възможности", както и "не се знае дали ваксината се излъчва в млякото на кърмачките". Както всички други ваксини, така и тази стимулира съз­даването само на временен и несигурен имунитет. Освен това тя никога не е била изследвана за безопасност в дългосрочен план, защото FDA не го изисква.

От установените досега странични ефекти става ясно, че ваксината срещу хепатит В може да предизвика демиелинизиращи процеси в нервната система и свързани с това заболявания, Гилен-Баре синдром, смърт, включително и СВДС. През 1996 г. д-р Бъртън Вайсбрън, специалист по инфекциозни болести и клетъчна биология, кой­то е един от основателите на Американското дружество по инфекциозни болести, пише в "Уискънсин медикъл джърнъл", че "има все повече съобщения в медицинската литература за демиелинизиращи заболявания, настъпващи след като индиви­дът е получил ваксина срещу хепатит В". Той предупреждава, че създадената с помощта на генното инженерство ваксина съдържа такава последователност от полипептиди, каквато се среща в човешката нервна тъкан, например миелина, и чрез механизъм, наречен молекулярна мимикрия, тези полипептиди могат да действат като автоантигени, стимулиращи разви­тието на автоимунен демиелинизиращ процес, какъвто е нап­ример мултиплената склероза.

Канадският лекар Байрън Хайд, международно признат ав­торитет по миалгичен енцефаломиелит, известен още като синдром на хроничната умора, заявява през 1997 г. на една конференция, свързана с предизвиканите от ваксинациите хро­нични заболявания, че е събрал данни от повече от 200 случая на сериозни имунологични и неврологични заболявания, възникнали след имунизация за хепатит В. Според него: "...част от проблема е, че самите фармацевтични компании и правителс­твата казват: „Ето, вземете това хапче, то е безопасно, то е чудесно нещо, не носи рискове и проблеми”, а лекарите... дейст­вително са повярвали в тази опасна философия..."

Ето част от свидетелските показания на Барбара Лоу Фишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здраве в Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче на име Кетрин сега лежи в леглото си в Скууки, Илиноис, и не може да повдигне главата си от възглавницата или да отиде до тоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаема енергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде на олимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепа­тит В, но нейният педиатър й казал, че това е политически въпрос като СПИН и скоро Американската академия по педи­атрия ще направи тази имунизация задължителна. На Кетрин й сложили инжекцията и сега тя може би повече никога няма да може да кара зимни кънки. Къде е нейното право на информирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатското здравно министерство, СDС и ААР, когато майка й я носи нагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щатът Илиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтече застраховката, и ако Министерството на правосъдието пос­танови да не й се изплаща компенсация?"

Проф. Вони Дънбар, учен с 25-годишен стаж в областта на ваксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд слу­чаите на асистентката, работила с него, и на своя брат, полу­чили увреждания в резултат на ваксинация срещу хепатит В. "Преди три години брат ми, който е геолог, агроном и има че­тири научни звания, дойде да работи при мен в “Бейлър Колидж ъф медисин” върху един общ проект в областта на молекулярното генно инженерство... Беше му поставено изискване да си направи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвър­тия ден след поставянето на ваксината той имаше темпера­тура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седми­ци след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лекари заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. От името на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от 300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани с лечението му.

Почти по същото време при мен в лабораторията дойде да работи за през лятото една 21-годишна студентка по медицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепатит В. След първата инжекция вдигна температура и се по­чувства отпаднала. Три седмици след втората инжекция тя загуби зрението на едното си око, което се възвърна частично след 6 месеца. Тя не искаше да си слага третата доза и затова проведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази ваксина е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След трета­та инжекция се наложи да бъде приета в болница за два месеца поради сериозните усложнения, които настъпиха и изгуби на­пълно зрението на окото си."

Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните З години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хе­патит В, към него са се обръщали стотици лекари и пациенти от целия свят, които са му съобщавали за различни странични ефекти и сериозни автоимунни и неврологични усложнения в ре­зултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца и възрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хро­нична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултиплена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подоб­ни на тези, които се срещат при колагенози и др.

През 1998 г. френски адвокати са завели съдебно дело срещу френското правителство от името на 15 000 граждани на стра­ната с обвинението, че "е омаловажило рисковете, свързани с ваксината, и преувеличило ползите за обикновения човек". Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 ду­ши със сериозни имунологични и неврологични увреждания, нас­тъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, като много симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.

Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слу­шане пред подкомитета по правителствени реформи за правосъдието, лекарствената политика и човешките ресурси с тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени до­сега стотици съобщения за увреждания и смърт след поставя­не на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернод­робен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещу хепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима члена са получили трайни увреждания след ваксинирането. Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечна възраст страничната реакция може да завърши със смърт.. Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитват да се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са направили това, което са им казвали официалните здравни власти и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни и напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В някои случаи родителите са били принудени да сложат (на детето) поредната доза, независимо че вече е имало сериозна реакция от предишната... Ние имаме съобщения от толкова много хора, които са били принуждавани и заплашвани да продължат с имунизирането докрай, независимо че са получавали треска, кожни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, нев­рологични симптоми и признаци, подсказващи за развитието на автоимунен процес."

Хипотезата за демиелинизацията на централната нервна система след поставянето на тази ваксина се подкрепя и от статията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение и еозинофилия след приложение на рекомбинантна ваксина сре­щу хепатит В", публикувана в италианското издание на "Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при ко­ито са настъпили гърчове, висока температура или разстрой­ство непосредствено след имунизацията. Установено е било наличието на определени антигени, показващи възможната автоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.

Ето някои цитати от писмото на Пати Уайт, писано от името на група медицински сестри от Мисури до слушане на специална подкомисия на американския конгрес на 18 май 1999 г. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъснато виждаме все повече и повече засегнати деца в училищата и сме много загрижени, защото огромната част от тези увреж­дания може би се дължат на въздействието на ваксината сре­щу хепатит В върху нервната и имунната система на новороденото... За последните три или четири години забеля­захме значително увеличение на броя на децата, които влизат в училище с разстройства на развитието, неспособност за учене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични за­болявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следваща година положението е по-лошо, отколкото предходната. Има само една обща нишка, която свързва тези деца с подобни проблеми: те са получили новата опитна ваксина срещу хепа­тит като новородени в началото на 90-те... СDС и FDA нямат никаква представа за това какви биха могли да бъдат дълготрайните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна и имунна система на новороденото. Те само отричат връзката между уврежданията и сложената само няколко часа след раждането ваксина срещу хепатит В. СDС признава, че няма никакви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае колко време ще действа ваксината.

През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации) САЩ е била на трето място в света по най-ниска детска смъртност. Днес е на 24-о.

Основните класове са пълни с деца, при които има симпто­ми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия, гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавено развитие, ювенилен диабет, астма, проблеми със зрението, за­губа на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашите районни училищни здравни статистики погазват, че поне 20% от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/или хронични заболявания...

Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие над развиващата се имунна и нервна система на новороденото. Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави, но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра никога досега не съм виждала толкова много болни деца. Нещо много, много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистическите данни погазват за 4 години увеличение с 300% на децата, които ежедневно идват за здравни консултации при нас...

Преживяването, което имах с моята дъщеря след ваксинацията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена към информацията, която получавахме от пациенти, учители и други сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, за да установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие, която всъщност повече е увреждала децата, отколкото да им помага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свиде­телски показания при слушания, научни доклади, статии в медицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Не стигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет години пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.

През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репети­рания рефрен “Проявете разум и мъдрост, имунизирайте”, и бях успокоявала безброй родители, че те вземат правилното реше­ние, като ваксинират децата си... дори когато идваха при мен със сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да живея с това.

Сега ние сме изправени пред морална дилема: дали да защи­тим “свещената крава на конвенционалната имунизационна философия”, или да говорим ясно и без колебание и да отстоява­ме смело здравето и благополучието на невинните деца..."

Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (вариола). Никой не знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. При домашните животни има подобни заболявания и е възможно още преди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, когато е за­почнал да ги отглежда и опитомява. Предполага се, че болестта е била позната на дребните китайци и индийци, въпреки че пър­вите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес, живял в Багдад през Х в. от н.е. Болестта е била известна в древна Гърция и Рим, но може би не е била смятана за сериозна заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специ­фична дума за обозначаването й, която да е отразена в медицинските трактати от това време. Разес пише, че повечето хора прекарват болестта в една или друга възраст от живота си. Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашес­твията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се от Кръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала много смъртоносна за населението на Южна Америка, което очевидно не е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкистадорите през XV в., и съответно не е имало изработен имунитет.

За развитието на болестта допринася вирусът на вариола. Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шар­ка също не е лечима със средствата на алопатичната медици­на, а се оставя на собствения си ход, като само се назначават симптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да не се разпространява заразата.

До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболя­ване дава траен имунитет. Също така било наблюдавано, че болестта се изявява най-тежко и често при бедните и недо­хранените, както и във военно време. По време на войната за независимост в САЩ например епидемии от едра шарка избух­вали главно в армейските части и в бедняшките квартали на градовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на кон­такт с болни, за да прекарат заболяването с предположението, че е по-добре това да стане, докато организмът е млад и силен. Ако някой не оцелявал, това означавало едно гърло по-малко за хранене. Това е бил един естествен начин да се конт­ролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, които обаче имали контакт с вариолата от доста по-дълго време, развили друг подход, който изглеждал по-резултатен. В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ: изсушен и стрит на прах материал от пустулите (гнойните мехурчета) се втривал в одраскване, което се правело обикно­вено на ръката. В Китай приемали този прах, като го смъркали. Обикновено третираният по този начин развивал леки симптоми на болестта и най-често оздравявал без последствия. Методът бил въведен в Англия в началото на XVIII в. от лейди Мери Монтегю, след като се запознала с него в Константинопол (сега Истанбул), където мъжът й бил назначен известно време за посланик. Самата тя прекарала едра шарка няколко месеца преди това, която обаче съсипала кра­сотата й. И така, преди да напусне Константинопол, тя подложила на инокулация¹⁹ своя 6-годишен син. Детето развило болестта почти в пълния й вид, но оздравяло и останало иму­низирано за цял живот.

Няколко години след като лейди Монтегю се завърнала в Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя приложила същия метод и на дъщеря си, който отново се оказал успешен. Кралското семейство се заинтересувало от този подход и ре­шило да се проведе следният експеримент: на шестима затвор­ници от 19- до 36-годишна възраст, осъдени на смърт чрез обесване, било предложено да се подложат на инокулация, като в замяна щели да получат свободата си, ако оживеят. Експериментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна на­учна общественост, като заразените били наблюдавани за пе­риод от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на за­боляването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите все пак не били напълно удовлетворени, затова една от затвор­ничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да се грижи за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне в едно легло с 10-годишно дете в самия разгар на болестта. Тя не развила дори и най-малък симптом на вариола.

Принцеса Каролин пожелала обаче още доказателства и предложила всички сираци от едно паство да бъдат инокулирани по същия начин. Успехът бил затвърден. След това тя подложила на същата процедура и двете си 9- и 11-годишни дъщери. Всичко това било нашироко отразено в тогавашната преса. Последвали подобни действия и от страна на други аристократи. Но като цяло методът останал непопулярен сред населението, а освен това предизвикал силна опозиция и от страна на църквата.

За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 ду­ши, докато според някои съвременни автори, като Уилям Кларк, от самата болест жертвите били 1 на всеки 6.

Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само при епидемии.

Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по го­реописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявя­вали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарали заболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета, пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отмина­ват бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вариолния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявали себе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазят от едра шарка. При хората се появяват някои незначителни признаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - сла­бо повишена температура, обща отпадналост и болки по тялото, по няколко пустули по пред мишниците.

Английският лекар Едуард Дженер решил да проучи по-за­дълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало, било възможността някои болести при човека да водят нача­лото си от опитомените животни. Той дошъл до извода, че кравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свой ред - от кравите някъде назад в далечното минало.

На 14 май 1796 г. той взел материал от пустулата на ръка­та на една жена, болна от кравешка шарка²⁰, Сара Нелмс, втрил в повърхностното одраскване, което направил в предмишницата на Джеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разболяло. Дженер отбелязал, че симптомите били като в леките случаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от вариола, прилаган преди това от кралския двор. След няколко седмици Дженер инокулирал в момчето материал от пустула от едра шарка, но то не се разболяло. Дженер провел опити с още няколко души, които затвърдили убеждението му в ефикасността на мероприятието. В началото на XIX в. английският парламент връчил на два пъти награда на Дженер в размер на 30 000 британски лири, като той получил допълнително и различни почести.

Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повече от 70 г. от Луи Пастьор.

В първите 50 години след откриването и потвърждаването на техниката на Дженер британското правителство за­почнало не само да окуражава ваксинирането, но и да го прави задължително чрез закони. Това довело до недоволство сред много хора, които смятали, че по този начин се накърняват гражданските им свободи.

Методите на ваксиниране варирали между различните лекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизи­рани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало, че имунитетът, придобит по този начин, не е пожизнен, така както от прекараното заболяване. Затова била въведена и реимунизацията.

Същевременно през XIX в. настъпил голям прогрес в общес­твената хигиена, което до голяма степен премахнало услови­ята за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциозни болести. През 1900 г. Дж. Пийбълс пише книгата "Ваксинацията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статистики, които потвърждават опасностите от нея и престъпния й характер".

Смъртността и заболеваемостта от вариола се увелича­ват значително именно със започване на задължителните ма­сови имунизации! Преди въвеждането им в Англия през 1853 г. най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, е била 2000 случая. Самият д-р Дженер признава че едрата шарка е била относително неизвестна болест, когато той направил първата ваксинация. В Англия по това време имало само няколкостотин случая. След 15 години задължителни ваксинации в Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са жертви на болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!

Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране на болестта, а тъкмо обратното - допринася в определен период от време за възникване на епидемии и изключително висока смъртност! В Япония 29 000 души умират след 7 години стриктни имунизации и реимунизации. За сравнение в Австра­лия правителството веднага прекратява имунизационната кампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едрата шарка изчезва в тази страна! За период от 15 години е имало само 3-ма заболели!

През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност при болните от едра шарка. След масова имунизационна програ­ма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти 25% от ваксинираното население! Въпреки това правителство­то продължава усърдно да имунизира. През 1918 г., когато е най-тежката епидемия от едра шарка, там смъртността достига до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-малко пострадали жителите на остров Минданао, където е имало и най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.

Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра шарка може да бъде изключително опасна! Всички нецензурирани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболя­ване са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смъртността след проведените имунизации превишавала многократно броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но спо­ред официален лондонски здравен служител много от заключенията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското положение на нещата.

Според публикация от 1980 г. в "Мютейшън рисърч" при ре­ваксинирани деца се установяват хромозомни аверации (промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината за едра шарка има мутагенен ефект върху човешките хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и реваксинирано от д-р Дженер 20 пъти, умира на 20-годишна възраст. Синът на Дженер, също ваксиниран и реваксиниран няколко пъти, умира на 21 г. И двамата починали от туберкулоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунна защита.

Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г. в Ню Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като заболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края на 70-те. Децата повече не се ваксинират - от една страна се смята, че вероятността от ново естествено появяване на ед­рата шарка е много малък, а от друга - не може да бъде пренеб­регната възможността от усложнения от ваксината.

На 26.10.1979 г. СЗО официално декларира, че едрата шарка е изтрита от лицето на Земята.

Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, полиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗО целта на ваксинациите е да се постигне тяхното "изкореняване". Но дали това е възможно и въобще желателно? Вирусите и бактериите са жизнено необходими за развитие на имунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.

Когато даден вирус циркулира от години в определена популация, се изработва колективен или наричан още "стаден" имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболява­нията, като епидемични взривове възникват тогава, когато дълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък се появи нов щам.

Имайки предвид забележителната способност на вирусите да преживяват и да мутират, подобна цел изглежда недостижима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на дадена болест, вирусът трябва да не притежава алтернативни госториемници освен човека и ваксинацията да дава доживотен имунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.

Американският лекар Едуард Кае, в качеството си на пре­зидент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виена през 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябва­ло да бъде изкореняването на инфекциозните болести с по­мощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-скоро контролът и подобряването на качеството на живота. Трябва да приемем съществуването на определен брой болни от туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем в едно естествено, екологично динамично равновесие, правейки по-ефективни способностите на тялото за самозащита, с по­мощта на здравна политика, която не е замърсена от интере­сите на фармацевтичните мултинационални компании."

Още в началото на миналия век хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешно прилагана превантивно при различни инфекциозни заболявания

По време на епидемии. Д-р Ханеман установил, че хомеопатичните лекарства могат да действат и профилактично, когато в клиничната им картина, получена от техните доказвания и токсикология се наблюдават симптоми, подобни на тези при съответните заболявания. Така например той използвал с мно­го добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено от беладона за профилактика на скарлатина по време на една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през 1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тази насока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис, тонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагат като профилактични средства хомеопатични лекарства чи­ито симптоми съответстват на определени заболявания, ста­нала обичайно явление. Например по време на холерната епиде­мия в Англия в средата на същия век на хората масово се разда­вало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за ко­ето е известно, че има "болестна картина", точно отговаряща на първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиля­ди човешки животи. Досега много хомеопати по света са постигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопа­тични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.

Нека се върнем назад във времето, отново в средата на XIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал и профилактирал успешно много случаи на фаталните едра шарка и бяс: "Аз приложих хомеопатичното лекарство туя при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за лечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На чет­въртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички те бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара да приложа това лекарство не само при всички мои следващи заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства, където имаше болни и като профилактично средство. Резултатите бяха много добри и в нито един случай след при­лагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-явно след лечението беше отсъствието на характерните белези, които при други случаи са неизбежни и са обезобразили толкова много хубави лица..."

Хомеопатичното лекарство вариолинум също е показало профилактичната си ефикасност при епидемии от едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинска конференция в началото на века: "Опитът показва, че едрата шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото в случаите когато е даден вариолинум профилактично. Обикновеният начин на ваксиниране често не предпазва - това е наблюдението на много хора, които са си имали работа с епиде­мии от едра шарка; многобройните смъртни случаи в армията на Филипините независимо от правителствените усърдни ваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... С едно поразително единодушие лекарите изпитали профилактичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърженици, въпреки че много от тях започнаха прилагането му със скептицизъм."

Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р Пиер Шмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имунизираме населението без риск...и никакви вредни странични ефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорно профилактиката... Първата профилактика се състои в даване­то в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарство според тоталността от симптоми, правейки по този начин детето по-издръжливо и подобрявайки имунната му защита..."

Ето какво пише д-р Грейди Дийл в статията си "Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Да приемай! в тялото си ваксини, направени от човешка кръв, абортирани фетуси, болни свине и маймуни, живак, алуминий и формалдехид, е насилие над Божествения закон и много повече причина за възникване на болест, отколкото лечение... Карат ви насила да позволявате невинната плът на вашите деца да бъде замърсявана с ваксини, съдържащи гной, нечистотии и разлагаща се кръв на хора, неродени бебета и животни, и само тогава, след като здравето на любимите ви деца е компроме­тирано, те могат вече да влязат в “светая светих” на контро­лираните от правителството училища, които продължават следващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото, ума и духа..."

Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инжекция" заявява: "Днес ние страдаме от цяла плеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тя­лото, като почти всички могат да бъдат проследени директно до операциите на фармацевтичните монополи..."

Д-р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се на­ричат свободни, са подложени на медицинска диктатура... и хората са повече болни отколкото здрави... Страна, която е направила ваксинациите задължителни, не е свободна стра­на... Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуждават чрез заплахи корпорациите, които ги използват, за да трупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекратени незабавно и всички жертви на техните странични ефекти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно, че вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска сис­тема сътворява все повече и повече ужасни болести... След ка­то проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литера­тура, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините някога са предотвратили някое заболяване... "

Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотич­ните си решения за задължителност на ваксините, които взе­мат правителствените бюрократи, работейки често ръка за ръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родите­лите никакви възможности на избор и така налице са всички потенциални компоненти за една трагедия с исторически характер."

Всички ваксини съдържат различни вещества, които са вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли, тиомерзал (живачно производно), формалдехид (вж. при "Аспартам") и др. Според информационния център на Австра­лия няма приемливо каквото и да било безопасно количество формалдехид, което може да се инжектира в човешкия органи­зъм.

Друг факт, за който може би огромната част от хора не подозират, е възможността при производството им ваксини­те да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Виру­сите са агенти, чрез които може да се осъществява прехвърля­не на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те съдържат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който може да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК или ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човеш­ките клетки част от този чужд генен материал може да бъде внедрен в човешкия геном!

През 50-те години д-р Барбара Клинтък, специалист по генетика, описва поведението на "скачащите гени", наричани още ретротранспозони. Те представляват подвижни генни частици, които преминават от един организъм в друг. Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се ус­тановяват при различни животни - крави, плъхове, маймуни, птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу полиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са установени и в хората в началото на 80-те. Тяхна ключова характеристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фраг­менти от вируси, хора и животни и да образуват нови хибрид­ни ДНК-молекули, наричани "химери".

През 60-те американският учен д-р Джошуа Ледерберг от Станфордския медицински университет заявява, че вирусите са генетични послания, които могат да препрограмират човешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вече практикуваме биоинженерство в огромен мащаб чрез използва­нето на живи ваксини при масовите имунизационни кампании"!

Ваксините се получават чрез заразяване със съответния вирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говежди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и др., които са богати на чужди за човешкия организъм протеини и ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-елементи от различните видове животни навлизат в клетките, като могат да доведат до генна мутация с непредвидими пос­ледствия или да останат дълго време в латенто състояние. При промяна във вътрешните условия на организма в резул­тат на стрес или заболяване могат да допринесат за развити­ето на автоимунен процес. Какво естествено и здравословно има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на човек, още повече на едно бебе?!

В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак в мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че той може да доведе и до имунен дефицит, вродени малформации и дори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данни са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват появата на HIV-вируса и СПИН именно с този вирус.) Според д-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществуващата възможност ваксините да са замърсени с животински вируси, които могат по-късно да предизвикат заболявания като мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали изобщо те имат ефекта, за който са предвидени". Тестове, чрез които да се установяват вирусни замърсявания на ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и те не са успокоително надеждни.

Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумо­ри в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиоми­елитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото от неваксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече ста­на дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.

Различните щамове полиовируси имат способността спон­танно да се рекомбинират и така да създават нов щам. В статия, публикувана в том 196 на "Вайролъджи" от 1993 г., се разкрива, че даваната през устата полиомиелитна ваксина създава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрез едновременно инфектиране на клетките с вируси от различни щамове. Представете си, че в същия този момент полиовирусите срещнат и друг вид вируси, например в червата на детето, и обменят помежду си генетичен материал. Това може да даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм, срещу който човешкият организъм няма имунитет.

Друг проблем, който съществува например при полиомиелитните ваксини, е, че щамовете от живата ваксина на Сабин лесно мутират отново към вирулентни форми, т.нар. див тип. Вирусът, въведен след инокулацията, може да персистира с години, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известно колко дълго може да продължава това при различните вируси, които могат да се окажат опасни за неваксинирани индивиди.

Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, за развитието на определени оплаквания и заболявания при "син­дрома на Залива" сред десетки хиляди американски войници са допринесли и многобройните експериментални ваксини с виру­си и бактерии, които са им били поставяне без тяхното инфор­мирано съгласие.

Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, че полиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени в Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръводарители, получени от разболели се впоследствие от болестта на Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни.

Хиляди пациенти в чужбина и неизвестен брой хемофилици във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продукти между 1996 и 2000 г. Поне от 12 г. съществуват опасения за възможността за разпространение на заболяването чрез ваксини или кръвни продукти, но според британското министерство на здравеопазването рискът от заразяване бил само теорети­чен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, че може да съществува сериозна опасност за здравето на хората. Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксината е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца в предучи­лищна възраст.

Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това е бавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централ­ната нервна система. Известно е под името "луда крава" (говежда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв път е идентифицирано през 1986 г., когато десетки животни започват да из­мират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката фор­ма на болестта и се причинява от консумацията на заразено говеждо. Започнало веднъж да се проявява, заболяването се раз­бива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми с равновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болни­ят започва да става объркан и да получава все по-големи пролуки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, има халюцинации, не може да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозата се доказва чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.

Досега само във Великобритания (най-засегнатата страна), поне 85 души са жертва на болестта, а 13 от тях са били кръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеят между няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ангажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има и деца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, включително и за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.

Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продължават да лъжат. Ваксинациите представляват катастрофа за имунната система. В действителност те причиняват много заболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ние ще знаем, че те са били най-голямото престъпление срещу чо­вечеството."

Американските деца, преди да влязат в училище, имат ве­че поставени средно по 33 дози от около 10 видове ваксини, при­готвени от различни вируси и бактерии. Положението не е много по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, както и възрастни са въвлечени насила в този антихуманен експеримент.

Има натрупани наблюдения, които ясно показват връзката между синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и ваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са сред­но между 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смърт­ността е между 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно кога­то се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те, когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от 2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!

През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 деца с толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-ваксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационни процедури.

Е. Тайлър и Дж. Емери пишат през 1982 г.: "Не можем да изключим възможността за скорошната имунизация като един от допринасящите фактори в неочакваната детска смърт." През същата година Уилям Торч, директор на катедрата по детска неврология към университета в Невада, на 34-ата го­дишна среща на Американската асоциация по педиатрия пред­ставя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Негово­то заключение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината може би е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта в ранна детска възраст и че рисковете от имунизациите може би вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследва­нето навежда на мисълта, че има нужда от преоценка и веро­ятно промени в сега съществуващите имунизационни процеду­ри." Повече от две трети от изследваните от него случаи са били ваксинирани с ДТК преди смъртта си. От тях 6,5% почи­нали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-^ия ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до три седмици след слагане на инжекцията.

Около 85% от случаите на СВДС са между 1-вия и 6-ия месец с пикове между 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТК се дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!

Както вече може би се досещате, докладът на Торч предизвиква бой в асоциацията и той бил обвинен, че е използвал слу­чайни данни, защото е интервюирал родителите на починали­те деца! Интересно от кого друг би трябвало да се осведоми?!

Веднага се предприемат мерки изследването и данните на този лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в послед­ващо "Клинично контролирано изследване", което е скалъпено и оповестено по обичайния манипулативен сценарий. В него според медицинския изследовател Харис Култър са били допус­нати основни нарушения на процедурата и критериите, според които е трябвало да бъдат включени случаите.

Друго важно проучване, показващо връзката между СВДС и ДТК-ваксината и проследяващо честотата на СВДС за периода 1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано през август 1987 г. в "Америкън джърнъл ъф пъблик хелт". Въпреки някои ограничения, които са били наложени, авторите отчи­тат, че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ия ден след поставянето на инжекцията честотата на СВДС е 7,3 пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имуни­зацията.

При едно неотдавнашно научно изследване на този проблем с автор д-р Вира Шнайбнер²¹, използвайки специално констру­иран компютиризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите на апнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плитко дишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Получените данни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразе­но увеличаване на честотата на епизодите на апнея и хипопнея, като те продължават с месеци след поставянето й!

Има вече достатъчно факти, които показват връзката на различни имунизации с възникването и на диабет! Това става директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите острови, чрез автоимунен процес или по двата начина едновременно.

Диабетът е втората причина за възникване на слепота в САЩ (близо 24 000 нови случая годишно) и седмата - за преждевременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около 200 000 американци всяка година. Почти половината от всички извършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, са свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за развитието на хронична бъбречна недостатъчност.

През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега те са около 10 млн., като за същия период от време населението е на­раснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличение на заболелите. Според статистическия бюлетин на "Метрополитън лайф иншюрънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представля­вали около 5 % от населението на САЩ, като за тях са отивали около 15% от всички разходи, свързани със здравеопазването. Ос­вен нездравословното хранене и наследствеността важни фактори, които могат да отключат диабет, са вирусните инфекции и наличието на някакъв автоимунен процес.

Нека сега разгледаме някои от детските заболявания, ваксините срещу тях и диабета.

Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привле­чено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е понижено след проявена значителна реакция вследствие на поста­вянето на противококлюшна ваксина (тя е част от ДТК днес). Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия²² при мишки и зайци. Гордън Стюарт пише през 1977 г.: "Известно е, че пове­че от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксината срещу коклюш провокира хипогликемия поради повишеното об­разуване на инсулин." Токсините на коклюшния бактерий имат афинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При животни противококлюшната ваксина стимулира свръхпродукция на инсулин, което се последва от изтощаване на жлезата и разрушаване на тези клетки със значително снижаване на продукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъпва хипогликемия, а след това - диабет.

През 1978 г. двама датски учени - Ханик и Коен, също забелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу коклюш имат проблеми с глюкозната хомеостаза. През 1979 г. немските учени Ханесен и Кваст открили симптоми на хипогликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странич­ни реакции след поставянето на противококлюшна ваксина.

Въпреки натрупаните данни отговорните правителстве­ни институции не желаят да се правят изследвания за изясня­ване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средства за такива.

Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено ком­понентите за заушка и рубеола има отношение по-специално към т.нар. ювенилен диабет (I тип), при който е необходимо доживотно приложение на инсулин. Рубеолната част от комби­нираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е, че и рубеолата, и заушката могат да отключат диабет, но то­ва важи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г. Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нарастващ интерес към възможността вирусни инфекции да играят роля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовно се установява, че предизвиква това заболяване при човека, е придобитият с раждането рубеолен вирус." Според Е. Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, ни дава най-добрата документация за връзката на тази инфекция с развитието на инсулинозависим тип диабет.

През 70-те години учените установиха, че вирусът на рубеолата, когато тя е придобита, може да остане в организма с години и дори за цял живот и така да оказва своето вредно въздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозави­сим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образува­нето на специфични имунни комплекси, съставени от него самия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция). През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунни комплекси се установяват при индивиди .с вродена рубеола и при ваксинирани хора. У две трети от изследваните ваксинирани те са били установени до 8 месеца след имунизацията. Но не могат да бъдат открити у хора, които не са боледували от рубеола или пък които са преболедували и са развили естест­вен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са въз­никнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация, могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикат развитието на захарна болест.

През 1989 г. японският учен Нумазаки и сътрудници заразяват лабораторни култури от човешки панкреасни клетки от Лангерхансовите острови с вируса на рубеолата. Те установили, че клетките започват да произвеждат значител­но по-малки количества инсулин.

Що се отнася до заушката има достатъчно доказателства за това, че заболяването може да отключи инсулинозависим тип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусът на заушката може да инфектира бета-клетките на панкреаса и да ги разруши. Според Х. Култър има описани многобройни случаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.

Няма установена пряка връзка между ваксината за морбили и диабета. Но не трябва да се забравя, че всяка ваксина вкар­ва в организма чужди субстанции и генетичен материал, които могат да провокират автоимунен отговор и съответно да до­ведат до развитието на различни заболявания, включително и на захарна болест.

Ето и част от едно интервю с доц. д-р Асен Михайлов, завеждащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публи­кувано във в. "Монитор" от 25.04. 2000 г.:

Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (става въпрос за МПР ваксината - бел. авт.)?"

Отговор: "Не смятам, че това ще понижи съществено забо­ляванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията на вируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не е безопасна."

Въпрос: "Защо?"

Отговор: "Проблемът е в паротитната съставка на тази ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е. насочва се към нервната система - бел. авт.), които при произ­водството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щам има остатъчна невробирулентност - атакува централната нервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-годишните момчета и момичета не е безопасно."

Въпрос:"Подобни усложнения след приложение на паротитна ваксина имаше през 1982 г., когато избухна огромен скандал. Тогава твърдяха, че ваксината е “калпава”."

Отговор: "И най-добрата ваксина може да даде подобни усложнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 от тях развиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върху качеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобни усложнения и от други страни, които ползват най-съвременни ваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишните с 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегите епидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете се разболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. При момчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и са­мата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Това трябва да се обясни на родителите и задължително да се взе­ме тяхното съгласие.²³"

Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизационния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, както беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слага на всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първа­та е на 13-месечна възраст). Може би нашето здравно минис­терство е решило да догони американците поне по отношение на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, ко­ито постъпват за обучение и са между 18 и 20г., да са ваксинирани двукратно с МПР-ваксина.

Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепа­тит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване, обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още доказателства за връзката на ваксините с диабета. Според проуч­ванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителс­твото не направило няколко промени в имунизационния календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4 години са били включени в експериментално изпитване на Нib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклюш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните от ювенилен диабет деца в сравнение с периода 1970-1977 г. За пе­риода от 1977 до 1996 г. увеличението е общо 124%!

През 1982 г. във Финландия била добавена нова ваксина в имунизационния календар. На децата на възраст между 14 ме­сеца и 6 години била назначавана МПР. Това било последвано от инжектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 де­ца над 3 месеца. Въвеждането на тези нови ваксини довело до 62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.

В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой на­чин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не ре­агират по еднакъв начин на ваксините. Само преди няколко го­дини това е било драматично доказано при аборигените от северната част на Австралия, където имунизационна кампания довежда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А. Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недости­гът на витамин С в храната е бил ключов фактор за тази смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма от този витамин и много от децата са оживели благодарение на допълнителните вливания инжекционно. Но никой не би могъл да каже какви са дълготрайните последици за всички преживели. Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони де­ца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър на­чин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."

При едно проучване в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-го­лям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, раз­виват заболяването, отколкото в държавите с по-висок стандарт на живот. Впоследствие била открита и връзка между инжекционното приемане на антибиотици и риска от заболя­ване при румънските деца. Само една инжекция, направена до един месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9 - 27 пъти, а 10 или повече инжекции - 182 пъти!

Според някои учени, лекари и медицински изследователи последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната система и аутизма²⁴, хиперактивността, дислексията²⁵ и други проблеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започ­ват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масо­вите имунизационни програми в средата на нашия век.

През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от из­вестните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.

Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проб­леми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свър­зано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикновено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мо­зъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.

Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През 50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след за­почване на имунизацията срещу коклюш, а днес всяка година в тази държава се диагностицират по няколкостотин нови. В Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те, след въвеждането на ваксината срещу коклюш.

След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с аутизъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е ус­тановен вирусът на дребната шарка.

В Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е уве­личил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на всеки 69 деца започнало да развива аутизъм. На Шетлъндските и Западните шотландски острови допреди 1988 г. това състо­яние е било непознато.

Същата е картината и в САЩ. В Ню Джърси случаите на аутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със 109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6 месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм, което прави по 6 нови случая всеки ден!

В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят. Но във Великобритания правителството не желае да признае връзката между ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семействата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на ваксинации могат да получат само до 40 000 английски лири, и то ако докажат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете как най-често цялата бюрократична система от държавни и правителствени институции действа в една посока - срещу потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".

Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в която се описва нов синдром, включващ аутизъм и възпаление на червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфекция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с гастроентеролога Ендрю Уейкфийлд съобщават за извършено­то от тях изследване на 12 деца между 3 и 7 години, при които са се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тях се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на ваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишни ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни случая със същия синдром. Той е установил, че в червата на децата се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че те никога не са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от официалните власти и организации, занимаващи се със и печелещи от масовите имунизации, че "подкопава общественото дове­рие във ваксините и така излага на риск живота на децата" (стандартно изфабрикувано обвинение, но вършещо работа).

Понастоящем в САЩ 1 на 1000 деца се диагностицира като аутистично. Д-р Б. Римлънд, основател и директор на Инсти­тута по изследване на аутизма и основател на Американското общество по аутизъм, заявява: "Нелепо е да се твърди, че връзката между многото случаи на аутизъм и ваксинациите е слу­чайност... Очевидната истина е, че някои деца са увредени от ваксинациите..." Японски учени също установяват подобна за­висимост.

Според Порита Иверсън, основател и президент на фонда­цията "Излекувай аутизма сега", "почти по­ловината от стотиците пациенти, които ни се обаждат всеки месец, заявяват, че детето им е станало аутистично скоро след поставяне на ваксина".

Въпреки тези факти правителството на САЩ отказва да отпусне средства за проучване на страничните ефекти след ваксиниране, а същевременно одобрява годишен бюджет от почти 1 млрд. USD за създаване на нови ваксини, закупуване на такива и стимулиране на масовите имунизации!

В едно неотдавнашно изследване на аутистични деца е установено, че при 84% от тях има антитела срещу определе­ни тъкани в мозъка, което показва, че имунната система атакува нервните клетки на собствения организъм. Освен това антителата много приличали на тези, които се установяват след поставяне на МПР-ваксина.

Х. Култър в книгата си "Ваксинации, социално насилие и престъпност: мецидинското посегателство над американския мозък" застъпва тезата, че ма­совите имунизационни програми спомагат за развитието на социопатна личност, което се наблюдава като широко разп­ространено явление през последните десетилетия в САЩ Според Култър, извършил огромна проучвателна работа и ав­тор на няколко книги за ваксините и историята на медици­ната, ваксинациите при децата водят до "енцефалит в много по-големи мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят". Последствията са минимално или значително увреждане на мозъка и нервната система и свързани с това различни неврологични и поведенчески проблеми. Едно изслед­ване в Германия показва връзка между 22 патологични неврологични състояния и ваксинациите - от проблеми с внимани­ето до епилепсия.

Ваксинациите са основната причина, водеща до енцефалит в САЩ и в другите индустриализираща страни. Тъй като могат да се засегнат различни части от нервната система, затова и клиничната картина може да е много разнообразна - интелектуални или характерови отклонения, предимно физически недъзи или комбинации с различна тежест и варианти. Според Култър голямото нарастване на детската престъпност, зло­употребата с наркотични вещества и колапсът на американската образователна система имат в значителна степен връзка с масовите имунизации. Аутопсиите след постваксинален ен­цефалит показват разрушаване на миелиновите структури в мозъчния ствол и гръбначния мозък.

Ето какви реакции са наблюдавани след поставянето на различни видове ваксини, които са идентични с проявени енцефалитни и постенцефалитни симптоми: повръщане, разс­тройство, загуба на контрол над сфинктерите, разширява­не на зениците, извиване на гръбнака назад, нарушение на ритъма на съня, жестоки главоболия, издуване на фонтане­лите, схванатост във врата, кошмарни сънища, силно учес­тено дишане, внезапна смърт, апнея, цианоза, гърчове, припадъци, загуба на координация, много силно изразено заекване, невъзможност за преглъщане, лицева парализа, параплегия и квадриплегия, вяли парализи, отпуснатост, изос­таване в умственото и физическото развитие, дислексия, глухота и др.