Глава 20. Секретни "хуманни" експерименти

През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под егидата на Институ­та за медицински проучвания "Рокфелер" инокулира ракови клетки в хора. По-късно същият провежда серия от експери­менти с облъчване на американски бойници и пациенти без тяхното знание.

През 1932 г. започва друго зловещо "изследване", т. нар. Тъскиджий Сифилис Стъди. Двеста чернокожи американци, диагностицирани със сифилис, са из­ползвани като морски свинчета, за да се проследи как се разви­ва болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване и са били оставени нарочно без терапия. Всички те починали от болестта, а техните семейства никога не узнали, че е било въз­можно да бъдат излекувани.

През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко ми­лиона американци от пелагра, Службата за обществено здраве (PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Директорът на агенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 г. им е известна причината за болестта - недостиг или липса на ви­тамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки, защото било засегнато главно бедното чернокожо население!

През 1940 г. 400 затворници в Чикаго са инфектирани с малария, за да се проучат ефектите на нови експериментални медикаменти срещу това заболяване. Нацистките лекари по време на Нюрнбергския процес са цитирали именно този експеримент, за да се защитят за своите действия в концент­рационните лагери.

През 1945 г. се дава начало на проект "Пейпърклип". Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода около края на Втората световна война около 900 нацистки лекари и учени (включително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан "Ан­гелът на смъртта"), като ги изтеглят в САЩ и им предлагат закрила и нови самоличности, за да работят върху секретни проекти на САЩ .

През 1945 г. е задействана "Програма Ф" от комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на во­дите.

От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е. Къркпатрик от АЕС се вижда, че агенцията е решила да започ­не интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на ни­що неподозиращи пациенти.

През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропни вещества, като например ЛСД, с цел да ги използва в подривната си дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни и цивилни граждани със или без тяхното знание. Армията също провежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.

През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ плани­ра да детонира ядрена бомба в пустинята, след което да изследва за заболявания и смъртност хората, живеещи в близките градове и села, намиращи се по посока на вятъра.

През същата година, за да определи доколко уязвим е един американски град към биологическа атака, подразделения на американския флот разпръскват облак от бактерии над Сан Франциско, след което много жители развиват подобни на пневмония симптоми.

От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната прави изпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии в различни населени области на САЩ.

През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдържащ цинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи града във Вирджиния, за да придобият представа за токсичността на разпръсквани химически агенти.

През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект МК-ULTRA. Цел­та му е била разработването и изпитването на вещества и би­ологични агенти, които биха могли да се използват за контрол на съзнанието и поведението както на отделни индивиди, така и на големи групи от хора.

През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проектите THIRD CHANCE и DERBY НАТ. Първият представлява изпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население, а вторият - върху азиатското. (Чудно ли е, че има толкова много наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?) През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започ­ват проекта МК-SEARCH, а през 1967 проекта МК-NAOMI -различни версии на МК-ULTRA.

През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта МК-ОFTEN -програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на опре­делени медикаменти у хора и животни.

През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отра­вяне на питейната вода с различни химикали.

През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на от­браната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USD за проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъщест­ви в срок от 5 до 10 г. създаването на ново биологично оръжие -микробен агент, срещу който не съществува естествен имунитет! Парите са отпуснати на следващата година.

През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработката на "етническо биологично оръжие", Което има за цел селективно да унищожава отделни етнически групи, като се из­ползват особеностите на генетични различия и вариации в ДНК.

През 1975 г. започва специална вирусна програма, чиято цел е да разработи вирус предизвикващ рак у човека.

През 1977 г. на слушания в Сената се потвърждава, че 239 населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подла­гани на целенасочено биологично заразяване.

През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещу хепатит В, провеждани от СDС в Ню Йорк, Лос Анжелос и Сан Франциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.

През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първи­те случаи на СПИН в САЩ, което засилва подозренията, че ваксината може би има общо с масовата изява на болестта в страната.

Доклад до американския конгрес през 1986 г. разкрива, че САЩ разполагат в дадения момент с набор от биологични агенти, включващ модифицирани чрез генно инженерство вируси, естествено съществуващи в природата токсини и микроби, които могат да променят имунологичния си характер и от които човек да не може да се предпази. На следващата го­дина Министерството на отбраната признава, че въпреки до­говора за забрана на опитите с биологично оръжие, то продъл­жава да използва центрове за подобни разработки в 127 универ­ситета и лаборатории на територията на САЩ.

През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от латиноамерикански и негърски произход в Лос Анжелос е направе­на експериментална ваксина срещу морбили, която никога не е била лицензирана за приложение в САЩ. СDС по-късно потвърждава, че родителите изобщо не са били уведомени за това.

През 1994 г. чрез метода на "генно проследяване" д-р Гарт Никълсън от "Ем Ди Андерсън Кенсър сентър" в Хюстън, Тексас, открива у много американски войници участвали в опе­рацията "Пустинна буря" през 1991 г. в Ирак, променен щам на Мусорlasma incognitus - микроб, обикновено използван за произ­веждане на биологическо оръжие. В молекулярната му структура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.

През 1994 г. сенаторът Дж. Рокфелер изнася доклад, в кой­то се разкрива, че в последните 50 години Министерството на отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи при експерименти с различни токсични и опасни за живота вещества! Списъкът включва нервнопаралитични газове и химикали, халюциногени, йонизираща радиация и др.

През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, че биологичните агенти, използвани по време на бойната 6 Залива, са били произведени в Хюстън и Бока Рейтън, Флорида, и из­питвани на затворници в Тексас.

През 1997 г. 88 Конгресмени подписват писмо, чрез което се изисква провеждането на разследване за биооръжията и "синд­рома на Залива".

От материала, изложен 6 тази и в предишната глава, се вижда как смесването на икономическите, политическите и военните интереси води до образуването на изключително токсичен болестотворен коктейл. Секретни експерименти със здравето на хората са извършвани и сигурно продължават да се извършват и в други страни по света. Самият факт, че е възможно съществуването на подобна дейност, показва колко болен е начинът на мислене на някои индивиди.

След като сте се запознали с всичко изнесено в книгата, предполагам, че не се учудвате повече защо човечеството става все по-болно. Промяна в системата обаче е невъзможна без активната намеса на пациентите - настоящи и потенциални! За да се подобри здравословното състояние на хората като цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност - към себе си и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които я сковават! За да се наложи нов тип хуманно здравеопазване, е необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се базира не върху материалните придобивки, а върху духовност­та и морала.

Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и за бъдещите поколения. Нека го направим!