Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

Образуването на един злокачествен тумор е сложен и продължителен многофакторен процес, преминаващ през няколко стадия. По всяка вероятност процесите са обратими и по принцип е възможно туморната клетка да се превърне в нормална, което засега е установено предимно при клетъчни култури в експериментални условия и при някои човешки ту­мори. Образуването на злокачествените тумори и тяхната еволюция в организма на болния се повлияват от голям брой из­вестни или все още неизвестни екзогенни или ендогенни фактори... В организма протичат сложни взаимодействия между фактори на околната среда... и фактори на самия орга­низъм, които определят произхода и еволюцията на раковото заболяване...

Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се при­чиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др. Очевидни са големите възможности и перспективи на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към премахване или намаляване на канцерогенните фактори..." По-нататък в книгата се описват постиженията на съвременна­та молекулярна биология, на чиято база се изпробват различни методи, които са все още само в предклиничен и клиничен експериментален стадий, но не се прилагат в рутинната практика и се представят "някои обнадеждаващи предварителни ре­зултати".

В главата "Съвременна онкологична доктрина" може да прочетем: "Съвременното лечение на злокачествените ново­образувания е комплексно и се провежда с помощта на трите основни метода - хирургично, лъчево и лекарствено лечение. Имунотерапията все още не е излязла от стадия на клинични­те изпитания и не е доказала своето точно място в общия план на лечението...

Терапевтичната стратегия за всеки отделен онкоболен се изработва задължително от мултидисциплинарен екип от спе­циалисти онколози, включващ хирург, радиотерапевт и химиотерапевт, а напоследък се изискват и патоморфолог, гинеколог, рентгенолог, ендоскопист, уролог, специалист по рехабилитация, психолог и др... Засега хирургичното лечение е основен и единствен метод за лечение при над 50% от онкоболните с локализирано заболяване независимо от нозологичната единица. При останалите 50% от онкоболните с локализирано заболяване хирургичното лечение се комбинира по различен начин с лъчетерапия и/или лекарствено лечение... Най-добри резултати в света при лечението на онкоболни са получени в големите комплексни онкологични центрове на развитите държави, в които има изключително добре финансирани кадро­ви и материално-технически възможности. Експертите на СЗО препоръчват във всички страни да се създават комплексни онкологични центрове с по 650 болнични легла, които да обслужват 1-2 млн. население..."³⁰

След като ви запозная с още някои факти относно разпрос­транението на раковите заболявания по-света, ще ви предста­вя проблема и от друга гледна точка и, надявам се, ще разбере­те защо не е постигнат резултат в профилактиката и лечени­ето на рака. В първа глава вече се запознахте с мнението на онкоспециалисти от различни страни по отношение на химиотерапията.

Ракът е втората главна причина за преждевременната смъртност в Австралия. През 40-те години раковите заболя­вания са давали 12% от общата смъртност, а през 1992 г. -25,9%. За мъжката популация от 1 до 44 г. ракът е втората во­деща причина за този показател, а във възрастовата група между 45 и 64 г. - първата, като при жените възрастовите гра­ници са съответно от 1 до 24 г. и между 25 и 64 г.

Смъртността от белодробен рак: се е увеличила 25 пъти от 1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за вре­мето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите. Пушачите и месоядните по-често заболяват от белодробен рак.

Ракът на гърдата е най-честият сред австралийските жени. В Ню Саут Уейлс например от 1973 до 1990 г. заболева­емостта се е увеличила с 19%. Според едно изследване на д-р Такеши Хираяма и сътрудници при тези, които консумират ежедневно месо и животински мазнини, има 4 пъти по-висок риск от заболяване. Едно голямо британско проучване показва, че 40% от жените с диагностицирай рак на гърдата и лекувани алопатично преживяват до 5 г., 30% - до 10, а само 18% - до 20 г. Д-р Едуард Сканлън от "Нортуестърн кшивърсити медикъл скул" заявява в "Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън" (JAMA), че "за период от 100 г. лечението на рака на гърдата е еволюирало от пълната липса на лечение до радикално такова и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се отрази на смъртността".

Увеличението на рака на простатата при мъжете в Австралия е 6-кратно за периода 1910-1959 г. За същото време случаите с рак на яйчниците при жените са нараснали 4 пъти. Голямо увеличение на честотата на различните видове рак се наблюдава при всички възрастови групи. Най-висока честота на рак при децата има в Австралия и Нова Зеландия, но тенденция за нарастване на заболеваемостта се наблюдава в целия свят.

"Войната" на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страда­ния. Затова официалните институции непрекъснато се опит­ват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на "Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют", работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че по­настоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболя­вания се включват неправомерно в статистиките на излекува­ните от рак. Това става, за да се оправдае официалната поли­тика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.

Според Франк Вийвел, директор на "Хора срещу рака", в САЩ разходите свързани с това забо­ляване, са повече от 100 млрд. годишно "за лечения, които са ед­новременно неефективни и нехуманни". Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огром­ни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение.

Отново ще цитирам д-р Г. Станков: "В Хайделберг, Герма­ния, където завърших медицина, има голям раков център, кой­то съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бюджет пове­че от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула - досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт... Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки по­добни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината, и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в та­зи област на науката - медицинската изследователска дей­ност е наистина буре без дъно..."

Според проф. д-р Самюел Ъпстейн, председател на Международната асоциация за превенция на рака, болестите трябва преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те го­дини до сега онкологичните заболявания са се увеличили рязко, като при някои видове рак процентът надвишава 300.

За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустри­ята, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях.

Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действи­телно впечатляваща. За научноизследова­телската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата "почетен доктор" на университета в Хайделберг!

Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Може да се каже, че той развива биоелектричната медицина. Между изобретени­ята му са: хетеродинен ултравиолетов микроскоп, микродисектор и микроманипулатор.

През 1920 г. конструира първия в света много мощен свет­линен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенства­не, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп - изключително сложен уред, със­тавен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение - то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в окол­ната среда, и как под вли­янието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормална­та клетка в ракова! За сравнение бих искал да по­ясня, че със съвременните електронни микроскопи мо­гат да се наблюдават виру­си и бактерии само в неак­тивно състояние.

Райф усърдно и неумор­но документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се разви­вал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мно­зина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да при­добият идея за това, което правел.

Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл 'Cryptosides primordiales'. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки.

За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи - принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушава­нето им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармо­нична на зададената. Методът на Райф унищожавал само виру­сите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота "смъртоносна осцилаторна стойност".

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото "Краят на всички заболявания". Но само няколко годи­ни по-късно всички тези хора ще "забравят" и изобретателя, и това събитие.

Райф работил упорито години наред, понякога и по 48 часа без прекъсване, докато установил МОЕ за огромен брой микроорганизми, допринасящи за развитието на различни, понякога опасни заболявания - грип, менингит, тетанус, полиомиелит и др. След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със спе­цифична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през ля­тото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терми­нално болни, били излекувани с този безболезнен и без странич­ни ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хо­рата разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение? И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което "не можеш да откажеш". Но Райф го от­хвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).

През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цяла­та власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията "Бърнет Лаб" в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания - "Бийм Рей Корпорейшън", произвеждаща частите за микроскопа и уреда, из­ползван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена па фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полици­ята незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала ця­лата останала информация, обхващаща десетилетния му труд.

Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с от­немане на правото да практикуват и дори затвор, а тези, ко­ито се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на "Нортуестърн скул ъв медисин", Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, "да се оттегли в пенсия" и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, ко­ито можела да му предложи АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. - годината, в която правителството в лицето на прези­дента Никсън обявило "бойна на рака". Какво чудовищно лице­мерие!

Една от заслугите на Райф, а именно откриването на ви­рус, допринасящ за развитието на ракови заболявания, било присвоено от Вирджиния Либингстън. През 1948 г. тя започва да прави научни съобщения в тази насока, като дава свое собс­твено наименование на микроба - 'Progenitor cryptocides^!, и никога дори не е споменала името на Райф в разработките си. Всъщност Ливингстън е посещавала много често неговата лаборатория, докато последната все още е функционирала, и използвала микроскопа. Тя дори се преместила да работи на­близо, за да може да следи внимателно работата на Райф.

И така този изключителен, но много скромен учен, отда­ден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се призна­ние и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като ни­къде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки. И така поколения студенти по меди­цина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите!

Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политици­те, са на път да засенчат всички масови убийства досега в исто­рията на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии "права" се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни до­машни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници. Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан "най-големия мошеник на века", той бил многок­ратно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината - над 100 пъти за период от две години. Независи­мо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.

Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арес­туван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тъл­пи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетел­ски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За не­го д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприят­ните условия, в които тряб­ваше да работи... Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинност­та на идеите му."

Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи меди­цина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. Известно време след завършването си е назначен за директор на спе­циализираното отделение за туберкулозно болни в Мюн­хенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - све­товноизвестен гръден хирург и авторитет по туберкулоза. Като студент Гърсън страдал от мигрена, за ко­ято му казали, че няма лечение. След като решил да опи­та с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки ди­етата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявя­ва, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, не­доволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финанси­рането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.

Д-р Уилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на сво­бодните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защи­тава докторат по химия като "специалист по свободните радикали", а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Уилям Кох е племенник на споменатия вече нобелов лауреат Робърт Кох - откривателя на туберкулозния бацил.

В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден раз­твор на определени вещества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на хора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии, с помощта на новия препарат в съче­тание с диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време спомага за обезвреждане на токсините, постепенно прочиства тялото и като кра­ен резултат настъпва излекуване.

Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (FDA) заради използваното от него лекарство. Представителите на FDA решили да го изследват, за да го изобличат в неправомерно практикуване, но уредите им не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът, който присъствал в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свиде­телстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преслед­ване, през 1953 г. той се преместил в Рио де Жанейро, където продължил научната и лечебната си работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.

Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интере­сът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите.

През 1967 г. Бурзински завършва медицина с отличие - пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защита­ва и докторат по биохимия - постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.

Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насоч­ват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалисти­ческа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получа­ва финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност. ,

Д-р Бурзински открива, че група пептиди, естествено съ­ществуващи в тялото, потискат развитието на обикновени­те клетки в ракови. Според него те са част от биохимична за­щитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защита­ват от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много си­лен недостиг от тези пептиди в тялото си - само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образу­вания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален ста­дий и обявени за "нелечими", било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адво­катът на Бурзински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го спрем."

През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с ту­мори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те устано­вяват, че петима от тях са 6 ремисия (т.е. при тях не се забе­лязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-ната­тъшни опити.

На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои изле­кувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с доку­ментация - негова лична, медицинска и на фирмата му.

Независимо че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бур­зински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по раз­лични начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните.

За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индуст­рия в отстраняването на тези, които пречат на "бизнеса" й, ще ви представя накратко историята около доклада на Бенедикт Фицджералд от 3 август 1953 г.

Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен на около 40 години от Ню Хемпшир, заболява от рак. След като бил диагностициран, официалните медицински власти му да­ли още 1-2 години живот. Но приятел на неговото семейство му препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уважаван лекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една група учени от Бостънския университет върху нова терапия за ра­ково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един от стотиците успешни подобни случаи в практиката на д-р Линкълн.

Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесме­нът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби стар­ши, който по това време бил председател на комитета по междущатска и чуждестранна търговия и освен това участ­вал в отпускането на значителни финансови средства за научноизследователска работа на известни ракови центрове. Ес­тествено той останал много учуден, като разбрал, че терапи­ята, която предлагал д-р Линкълн и която спасила живота на сина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации ка­то АМА, Американското раково общество и Министерството на здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснато декларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хи­рургия и лъчетерапия.

Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на ор­ганизации, имащи отношение към терапията на рака, за да се за­познаят с метода на д-р Линкълн и да дадат научна преценка, но никой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан от тази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, което струва на данъкоплатците милиони долари годишно, похарчени в търсене на лечение. Изалеждало му невероятно, че една ефекасна терапия в това отношение не предизвиква интерес в медицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разб­рал и за някои други нетоксични лечебни методи, които били предложени от заслужаващи доверие лекари и към които също не се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере какво става и потърсил помощта на адвоката Бенедикт Фицджералд, следовател при сенатската комисия по междущатска търговия и експерт по разкриването на незаконни монополистични практики. Дал му срок една година, за да направи задълбочено проучване на цялата щатска система, която има отношение към лечението на раково болни хора, и да установи дали не съ­ществува някаква конспирация по отношение на ефикасните новаторски терапии. Същевременно решил да запази в тайна разследването и запознал с него само някои конгресмени, тъй ка­то лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия) било най-влиятелното (то вероятно продължава и сега да е такова) и можело да попречи на работата на Фицджералд.

След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потре­сен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада пред комисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след това, преди да се състои официалното представяне на докла­да, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил из­вестен с това, че получавал значителни средства от АМА, бил избран на негово място и съответно оглавил комитета по междущатска и чуждестранна търговия. Едно от първите неща, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицдже­ралд и да потули разследванията му.

Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да вле­зе в официалния архив на конгреса. За съжаление конспираци­ята, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин век след това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.

Искам да ви запозная накратко и с българския принос в та­зи област, който е неизвестен не само за широката обществе­ност, но и за медиците у нас.

Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Авс­трия от 1955 г. Първоначално той се записва да учи за лекар, но след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че тази медицина не е това, за което е мечтал, и се прех­върля да учи биохимия. Без никаква подкрепа от държавата или от други инс­титуции, само с финансова­та помощ на своя брат, той разработва от билки нетоксичното лекарство антималигноцит (СН23), Което показва много добри клинични резултати при лечението на хора с ракови заболява­ния. Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.

. Ето какво споделя Христов: "Когато имаше акции и се съ­бираха средства, само за една година във фонда за борба против рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт - на проф. Врба, за да може да се разхожда по Америка с приятелките си. През тая година "Финансовото" (министерство) върна на брат ми документи за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под формата на данък...

Предложихме документацията (от опитите, които е провеждал - бел. авт.) на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава меди­цински вестник. И те отказаха..."

Лекарството многократно е изпробвано успешно на живот­ни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и насмешки, както и неколкократни опити на различни фарма­цевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него, Продан Христов успява сам да осигури изпитанието му в една болница във Виена. След като вижда добрия лечебен резултат от препарата, директорът на клиниката пожелава да разбере състава му и спира по-нататъшното му приложение. Следват експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат мно­го добри резултати. "Болните, които се лекуваха в Клаген­фурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като ве­че няма абсолютно никакви шансове да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, кога­то се започна изпробването на лекарството, отново влизаха в болницата - чули отнякъде - идваха. А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърля­ха към д-р Берга... Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави... има статистика. Всичко е документирано..."

Освен това се установява, че дори и в много големи количес­тва лекарството не показва никаква токсичност и не причи­нява никакви увреждания в генетичния материал - бременни жени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, раждат напъл­но здрави бебета, които се развиват нормално.

Следват и филмирани успешни опити с десетки болни в Хирургическата университетска клиника в Граи при проф. Шпат и в "Хануш Кранкенхаус" във Виена с директор проф. Флайшхакер. "При такива пациенти, които са лекувани с цитостатика и облъчване и не е имало абсолютно никакви резул­тати, с прилагането на медикамента туморите почти изчезват. Това е документирано по време на изпробването." Христов описва много случаи на терминално раково болни па­циенти - и възрастни, и деца, трайно излекувани с антималигноцит: "...имаме болни, които живеят 15, 16, 19 години, след ка­то са били 'кандидати' за другия свят - излекувани са, без да има някакъв рецидив."

Проведени са успешни изпитания и в частната болница на д-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности открива своя малка клиника в курортното градче Бад Райхенхал, на 17 км от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарството. "Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфе­ра. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха ка­то в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офан­зивата от страна на Лекарската камара, от страна на фарма­цевтичната индустрия, от страна на местните власти се засил­ваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха по­добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначената от него нова главна лекарка - бел. авт.) при прокурор, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да й отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара..." При напускането си тайно през нощта тя изнася цялата документация за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съ­дебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.

Следващият главен лекар, когото ученият наема, също бил заплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дори не почнал работа. И така независимо от протестите на паци­ентите и техните близки, виждащи ефекта от лечението, Христов е принуден от Здравната служба да затвори клиниката след година и няколко месеца успешна практика, по време на която е лекувал безплатно, "...замисълът на властите прозираше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия препарат..." Христов е принуден от немските власти да напусне незабавно страната без обяснения и дори без да има възможност да си прибере собственото оборудване. "Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които има­ше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно... по този начин начитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германските пациенти... Общо 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света... Имах чувст­вото, че когато човек предприема такова нещо на света - малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират... и успяха... Лекарската колегия създава услови­ята, за да може официалната власт да настъпи фронтално... Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания - въобще не се приемат. Искаме втора ревизия - не се приема..."

"Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с бол­ните - бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота си да помагат на болните, и те го правят автоматично. Болният за тях е само, така да се каже, един номер... Ако има­ше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме днес - доста хора да работят в областта на рака, пък и в дру­ги области, но нямат сила да приложат за общо ползване от чо­вечеството това, което са открили... Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по на­реждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в го­лемите клиники, които имат име, които могат да се нало­жат... са хората на индустрията...

Има хора и институции, които са заинтересовани да не изле­зе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индуст­риалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване... И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последи­ците... Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно.... Собствениците на тези производства нямат инте­рес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува тех­ните... Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент... Учените..., които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията... Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да по­лучи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път - пресъхва му изворът. Той няма вече да получава такива 'лесни пари'."

А ето и мнението на учения за различните институции, ко­ито се създават по света, за да се "помага" на заболелите: "Човек не може да влезе във връзка с болните... Във Виена има спе­циални организации, които се занимават с болните от СПИН, 'хуманитарни', но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми - да им осигурят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се про­дължи животът... Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста - хора, които живеят на гър­ба на болните... Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях (до болните - бел. авт.). Лекарят - на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери..."

Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е създадено например Американското общество по рака. През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харвард клуб в Ню Йорк, за да основат организация във връзка с раковите заболявания. Целта й, забележете, не е да допринася за излекуване или за профилактика на рака, а само за контрол -т.е. за поддържане на едно вечно статукво на "борба с рака". Обществото е било спонсорирано от Дж. Морган и Дж. Рокфелер младши, а юристите на последния - Дебевойз и Плимптън, са избрани на водещи длъжности в административното му тяло през 20-те.

Ето какво мисли Христов за причините за рака: "... човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората - това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести... с изкуствените торове се насил­ва клетката... Като отслабне клетката - отслабва целият орган. Като отслабва органът - отслабва целият организъм... Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните (канцероген­ните - бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съп­ротивата на здравата клетка е вече понижена... тези измене­ния в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години... Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хора­та, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява за­боляването... замърсяването на въздуха, на водите... Индуст­рията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията..."

Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствени­те инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. "Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите 'горе' да вземат съ­вършено друго решение...", твърди Христов.

По целия свят стотици, може би и хиляди частни и държавни лаборатории в университети, клиники и институти работят, за да открият лек срещу рака, като се харчат ог­ромни средства за кауза, която предварително е обречена на неуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, ко­ето помага на организма да се справи с раковите заболявания, това означава край на милиарди долари годишна печалба от химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко, което обслужва цялата тази индустрия, защитаваща болест­та.

Ето какво казва още във връзка с това Христов: "Средст­вата, които ежегодно се инвестират, се увеличават непрекъс­нато... Същевременно разходите за лечение на болните от рак надминават 3 млрд. DМ. За да се открият нови лечебни възможности и за подобрение на старите, фармацевтичната ин­дустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DМ. В тази су­ма не влизат разноските за медицинска информация и реклама..." Всяка година се провеждат десетки конгреси и конферен­ции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации, но какъв е резултатът?

В САЩ още през 1972 бюджетът на Националния инсти­тут по рака е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години този бюджет е вече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991 з. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. NСI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г. 26,9 от всеки 100 000 жени са умирали от този вид рак, през 1988 те са вече 27,5!

Както става ясно по целия свят броят на болните и умира­щите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава. В обявената от медицинските институции "война на рака" милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда и "баща" на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина, казва: "Всеки трябва да знае, че 'войната с рака' е една голяма лъжа."